НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 10:55

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Радио „Свободна Европа“ (Македония): Кметовете на Скопие и Атина призовава за сътрудничество с цел изграждане на доверие между гражданите на двете съседни страни

Радио „Свободна Европа“ (Македония): Кметовете на Скопие и Атина призовава за сътрудничество с цел изграждане на доверие между гражданите на двете съседни страни

9 Февруари 2018 | 19:27 | Агенция "Фокус"
Атина. Правителствата в Скопие и Атина трябва да се съсредоточат върху това, което свързва двете държави и техните граждани. Това заяви кметът на Атина Георгиос Каминис след срещата в сряда с колегата си от Скопие Петре Шилегов, предава Радио „Свободна Европа“ в македонската си редакция.
Двамата отправиха призив за сътрудничество, изграждане на доверие сред гражданите и подобряване на климата между двете общества. Каминис заяви, че проведената среща е началото на по-тясно сътрудничество между двата града, като същевременно допълни, че правителствата в Атина и Скопие трябва да се съсредоточат върху това, което свързва двете страни и двете общества, а не това, което ги разделя.
„Ние, кметовете на двата столични града, сме съгласни с необходимостта от постигане на справедливо и устойчиво решение, като знаем ползите, които идват с него", подчерта Каминис.
На свой ред Шилегов заяви, че ако има добро сътрудничество между столичните градове, тогава ще има по-добро сътрудничество между правителствата.
„Инициативите, които свързват хората и регионите с продуктивно сътрудничество и разбиране, са приятелски инициативи. Ето защо смятам, че имаме силната воля и способност да укрепваме приятелството си в бъдеще“, обясни Шилегов.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Започнаха преговорите между кметовете на Атина и Скопие

Kathimerini: Започнаха преговорите между кметовете на Атина и Скопие

9 Февруари 2018 | 12:02 | Агенция "Фокус"
Атина. Кметът на Атина Гиоргиос Каминис прие колегата си от Скопие Петре Силегов в кметството в гръцката столица, където двамата ще разговарят по въпроса за името на Македония, пише електронното издание на гръцкия вестник „Kathimerini”.
Преговорите се провеждат на фона на дипломатическите усилия на гръцкото и македонското правителства за разрешаване на 25-годишният спор за името на Бившата югославска република, с посредничеството на ООН.
В съавторски материал, публикуван в четвъртък на страниците на гръцкото издание “Ta Nea” и македонското „Слободен печат“, градоначалниците на двете столици изразиха подкрепата си за усилията за намиране на решение на „спора, който разделя двете страни от десетилетия“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): Евродепутат от СИРИЗА заяви, че решаването на въпроса за името на Македония ще сложи край на албанския национализъм

„МКД“ (Македония): Евродепутат от СИРИЗА заяви, че решаването на въпроса за името на Македония ще сложи край на албанския национализъм

9 Февруари 2018 | 11:14 | Агенция "Фокус"
Атина. Позитивното разрешаване на спора за името на Македония ще сложи край на възобновяването на албанския национализъм, ще защити териториалната цялост на Македония и ще превърне Гърция в стълб на мира и стабилността, заяви заместник председателят на Европейския парламент и ръководител на делегацията на СИРИЗА в ЕП Димитрис Пападимулис, в статия за френската медийна мрежа Медиапарт, пише скопското електронно издание „МКД“.
"Правителството на Алексис Ципрас и новото правителство на Зоран Заев предприемат решителни стъпки за разрешаване на спора за името на Бившата югославска република Македония след 25 години на манипулации и възпрепятстване от предишните правителства на двете страни", посочва Пападимулис в статията за преговорите между Гърция и Македония за името. Той добави, че "историческият прозорец на възможностите и положителните условия се е отворил, за да разреши окончателно този въпрос".
Пападимулис заяви още, че „ЕС, в лицето на комисарите Федерика Могерини и Йоханес Хан, САЩ и международната общност подкрепят преговорния процес“ и изтъкна, че един сериозен компромис може да „разплете“ възела от проблеми.
Първият проблем, според гръцкия политик, се отнася до „засилването на стабилността на Балканите, особено на Западните Балкани, където от десетилетия агресивният национализъм на популистките правителства блокираше комуникационните канали. Най-изтъкнат в това, според Пападимулос, е бившият македонски премиер Никола Груевски и неговото правителство.
По-нататък, пише евродепутатът, разрешаването на спора за името ще сложи край на възобновяването на албанския национализъм, ще защити териториалната цялост на Македония и ще превърне Гърция в стълб на мира и стабилността, тъй като тя ще покаже, че може да се справя ефективно с всички основни проблеми. В този контекст, заедно с преговорите между Гърция и Македония, гръцкото правителство приема на мерки за изграждане на доверие с Албания, като помага за европейската й перспектива“, заяви Пападимулис.
Вторият въпрос засяга "ролята на българското председателство на Европейския съвет за укрепване на европейската перспектива в Западните Балкани", а "третият и последен въпрос засяга икономическите отношения и ползите, които могат да бъдат използвани от всички страни. И БЮРМ и Албания искат да ускорят и да задълбочат търговските и инвестиционните връзки с Гърция и ЕС и да създадат среда, благоприятна за бизнес, която би могла да помогне за справянето с безработицата и бедността и да увеличи темповете на растеж. В тази рамка двете страни признават потенциала за успешно сътрудничество в областта на енергетиката и възможността Балканите да станат енергиен център, свързан с Централна и Западна Европа, като Гърция е в основата на тази политика ".
Евродепутатът на СИРИЗА заяви, че "националният интерес изисква да затворим нерешените въпроси и фронтове, а с помощта на нашите европейски партньори да начертаем ново бъдеще за региона, далеч от призраци, ирационалност и блокирания".

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Вкарват Македония в НАТО, за да „натрият носа“ на Москва

„Взгляд“: Вкарват Македония в НАТО, за да „натрият носа“ на Москва

8 Февруари 2018 | 00:18 | Агенция "Фокус"
Съединените американски щати се надяват да разрешат отдавнашния конфликт между Гърция и Македония по повод името на бившата югорепублика. Това ще позволи да се снемат възраженията на Атина за влизането на Македония в НАТО. Защо Вашингтон се опитва така активно да привлече Скопие към своята орбита, при положение, че политическото значение на Македония не е толкова голямо?
На 17 януари в Ню Йорк се проведе среща между представителите на Гърция и Македония ( или „Бивша югославска република Македония“ – както официално се казва в ООН тази балканска държава ). Именно името на тази южна „осколка“ от бивша Югославия беше и темата на преговорите на американска територия, пише руското издание "Взгляд".
Историческата област Македония е известна от антични времена и е разделена между Гърция (52,4%), България (9,6%) и Република Македония, излязла от състава на разпадащата се Югославия през 1991 г. (35,8%). Самото съществуване на държава с название „Македония“, от гледна точка на гърците, създава основа за териториални претенции и сепаратизъм. „Македонският въпрос“ виси от почти 30 години насам. Преговорите се активизираха тогава,
„когато САЩ решиха, че Македония трябва да е в НАТО“. Такова мнение изказа министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров на пресконференция за дейността на руската дипломация през 2017 година.
Отложеният елемент на шестото разширение
Напомняме, че в рамките на шестото разширение на Северноатлантическия алианс (2009 година) НАТО погълна Хърватия и Албания. Миналата година завърши процеса на „издърпване“ в алианса на Черна гора – което, както е извесно, не премина гладко и се съпровождаше от антируска кампания, като Москва дори бе обвинявана, че се опитва да осъществи антинатовски преврат. Сега на ред е следващата балканска „държава“. „Очакваме, че Македония ще стане 30-ия член на НАТО“, обеща в новогодишното си обръщение премиера на страната Зоран Заев. Той очаква също, че през новата година републиката „ще получи рекомендация за началото на преговорите за присъединияване към ЕС“.
„Македония изпълни всички възможни критерии за присъединяване към Алианса. Още повече, че тя участва в миротворческите мисии на НАТО, без да е член на тази организация. Страната отдавна се намира на прага на присъединяването“, отбеляза в коментар за вестник „Взгляд“ експертът по международни отношения и специалист по Балканите Мария Третякова. Да добавим, че по време на войната в Косово 1998-1999 година, Македония игра ролята на тилов плацдарм за силите на НАТО. А присъединяването на републиката към Алианса се планираше още през 2009-а година, заедно с Хърватия и Албания. Но решението блокира Гърция – на основание на все същата претенция за името.
За тридесетте години, през които Атина прави спънки на влизането на Македония в международните структури (започвайки с ООН), бяха предложени различни варианти на алтернативно наименование за бившата югорепублика: например „Горна Македония“, „Славо-Македония“ (което не устройва албанците, които съставят повече от една четвърт от населението на страната) или „Република Скопие“ – по името на столицата на Македония. Но максимума, на което бяха съгласни македонците беше да променят леко знамето с изображението на „Звездата от Вергина“, препратка към времената на Александър Велики (което също не може да не дразни гърците).
Това, в което не успя Атина, изглежда, се отдава на Вашингтон и Брюксел.Дипломатически източници от Гърция заявиха пред РИА Новости: САЩ и НАТО натискат Скопие с цел да решат по-бързо въпроса с влизането на републиката в Североатлантическия алианс. Но защо й е на НАТО не най-геополитически значимата балканска страна, която дори няма изход към море?
Вардарския коридор вече няма да е „сива зона“
„Сама по себе си бившата югославска Македония има стратегическо значение за САЩ и НАТО заради долината на река Вардар“, отбеляза в коментар пред вестник „Взгляд“ научният сътрудник на Института за славяноведение към РАН Георгий Енгелхардт. Това е исторически транспортен коридор Север-Юг. Австро-Унгария е сред първите заинтересували се в този коридор още преди 150 години, а по време и на двете световни войни, за контрола над тази комуникационна ос се водиха активни боеве.
Но, според мнението на експерта, основната цел на алианса е „озветяване на сивите зони“. „НАТО се стреми да отстрани напълно всички сиви зони в Европа и особено на Балканите. Една от тези зони остава Македония.
В НАТО смятат, че ако територията не бъде вкарана официално в Алианса, има шанс Русия някога да влезе там.
Те смятат, че е необходимо да вземат територията и официално, независимо, че я контролират вече в продължение на 25 години, от обявяването на независимост на Македония. Това е страна с ограничен суверенитет“, отбеляза Енгелхардт.
Целите на Русия и Запада на Балканите са прозрачни и диаметрално противоположни. Задачата на Русия е да съхрани позициите си на Балканите. Задачата на Запада – да изгони Русия. Изтласкването се осъществява по доста прост начин, чрез приемането в НАТО на осколките от бивша Югославия, като по тази начин се обкръжава Сърбия, която не може да бъде определена като лесна плячка. Македония е по-податлив материал. Георгий Енгелхарт отбелязва, че македонското население, както и всички партии, независимо опозиционни или управляващи, подкрепят влизането на страната в Алианса. С това Македония се отличава от Черна гора, която миналата година „беше приета в НАТО през коляно и против волята на населението“.
Експертът-балканист Мария Третякова, на свой ред, отбелязва – в момента тонът в парламента на страната се задава от социалдемократите (бившите комунисти) в съюз с коалиция от няколко албански партии. Най-голямата от тези партии се оглавява от Али Ахмети, полеви командир на сепаратистите от времената албано-македонския етнически конфликт. Албанците, според думите на Третякова“, „в продължение на повече от 25 години неофициално работят в близко сътрудничество с гръцката страна; те помагат на Гърция да се сдобие с необходимите вътрешни отстъпки по въпроса за промяна на името на страната“. В отговор, албанските партии, опитващи се да разширят максимално правата на албанското малцинство и да превърнат „Славянска Македония“ в двунационална албано-македонска държава, получават подкрепа на различни международни и регионални площадки, посочва Третякова.
Социалдемократите, с бонус, че са бивши „червени“ – са политическата сила, на която залагат американците. Показателно е, че премиерът „есдек“ (социалдемократ) Зоран Заев е готов да се прости даже с най-святото – името на страната, в замяна на влизане на Македония в НАТО.
Сърбия ли е наред?
Георгий Енгелхардт смята, че влизането на Македония в НАТО ще бъде „поредно натриване на носа“ на Русия и удар по нейния авторитет на Балканите. Експертът констатира:
„Пространството за действие на Русия в региона се смалява. По-рано имаше съвсем реална възможност за изграждане на отношения с предходното правителство на Никола Груевски. Но той не получи никаква реална помощ“. Напомняме, че Груевски, който се опитваше да включи страната в проекта „Турски поток“ и беше обект на атаките на „македонския Майдан“, беше отправен в оставка през 2016-а година.
„В момента, ако Македония бъде приета в НАТО, ситуацията на Сърбия ще се усложни много, а тя е ключов партньор на Русия в региона“, заяви Енгелхардт. На вълната на успехите си, американците ще се заемат с нови сили с обработката на сръбския елит. Целта им е проста. Те не искат моментално присъединяване на Сърбия към НАТО, но пред тях стои задачата да изгонят от там руското икономическо, политическо и медийно присъствие. Да го ликвидират тотално, както е в момента в България, където елита безусловно следва целите на Вашингтон, а русофилските настроения съществуват на ниво полузабравен фолклор и не оказват никакво политическо влияние“, заключи Георгий Енгелхардт.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Лидерът на гръцката „Нова Демокрация“: Алексис Ципрас е опасен за Гърция

Лидерът на гръцката „Нова Демокрация“: Алексис Ципрас е опасен за Гърция

7 Февруари 2018 | 22:38 | Агенция "Фокус"
Атина. „(Гръцкият премиер Алексис) Ципрас и неговите съучастници поведоха страната по много опасни пътища. Можем да видим това в случая Новартис“, заяви председателят на най-голямата гръцка опозиционна партия „Нова Демокрация“ Кирякос Мицотакис, в коментар за скандалите около случая Новартис, които доминират публичния живот в страната от началото на седмицата, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Мицотакис добави, че правителството се опитва да отклони вниманието на обществото от тежките мерки за строги икономии, които Ципрас вече е приел в рамките на четвъртия меморандум. „Както и от отстъпките по въпроси от националнен интерес, най-вече начина, по който води спора със Скопие, неприемлив за мнозинството от гърците. Той се опитва да се спаси, като прави единственото, което може да прави добре. Като злослови по адрес на политическите си опоненти и вкарва разделение сред гражданите. С нечувани машинации, които подкопават върховенството на закона“, заяви гръцкият политик
Мицотакис добави, че в демократичното общество, „правосъдието не може да обръща гръб на гръцкия народ“. „Изисквам незабавно изясняване на случая Новартис. Всичко трябва да излезе на светло“.
Мицотакис заключи, че премиерът Ципрас е доказал, че е опасен не само за гръцката икономика и националния интерес, но и за националната демокрация и независимостта на институциите.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Телма“ (Македония): Преговорите за името на Македония продължават следващата седмица на министерско ниво, Гърция реагира позитивно на включването на географски показател

„Телма“ (Македония): Преговорите за името на Македония продължават следващата седмица на министерско ниво, Гърция реагира позитивно на включването на географски показател

7 Февруари 2018 | 22:23 | Агенция "Фокус"
Скопие. През следващата седмица министрите на външните работи на Македония и Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс ще се срещнат за нов кръг от преговорите за разрешаване на спора за името на бившата югорепублика, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
Това ще бъде първата среща между Димитров и Коцияс, откакто миналата седмица гръцкият дипломат отправи критики и към Нимиц, и към Димитров, че излизат от рамките на преговорите, провокиран от изказванията на двамата след срещата им в Скопие, коментират от македонската телевизия.
Освен министерската среща, за февруари са предвидени и няколко други срещи между страните за преодоляване на различията помежду им. Това заяви в сряда премиерът на Македония Зоран Заев, чиято вчерашна изява, че за Скопие е приемливо включването на географски показател в бъдещото име, дава нов импулс на разговорите, пише „Телма“.
Това се потвърди и от реакцията на Атина, от където определиха изявлението на Заев като много важна стъпка към постигането на компромис.
„Щом Заев заяви, че приема сложно име, това покрива голяма част от пътя към честен компромис, тъй като това е и гръцката позиция, формирана през 2007 г., а г-н Груевски и националистическото ръководство на съседната държава го отхвърляха през последното десетилетие и затова, това е много важна стъпка ", заяви гръцкият заместник-министър на външните работи по европейските въпроси Йоргос Катругалос.
Освен другото, Заев днес отхвърли евентуална промяна на Конституцията на Македония, като заяви, че няма нужда от такова нещо. Както каза той, Конституцията е променена през 1993 година, за да се отстрани иредентизмът, а днес страната се опитва да покаже, че няма териториални аспирации и иредентистки подбуди към съседката си.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Според Йоханес Хан Сърбия трябва да постигне споразумение с Косово, за да се присъедини към ЕС

Reuters: Според Йоханес Хан Сърбия трябва да постигне споразумение с Косово, за да се присъедини към ЕС

7 Февруари 2018 | 19:24 | Агенция "Фокус"
Белград. Според европейския комисар по разширяването Йоханес Хан Сърбия трябва да постигне и приложи споразумение с Косово и да проведе серия от реформи, ако желае да се присъедини към ЕС до 2025 г., предава Reuters.
„ЕС не може и няма да внася двустранни проблеми. Сърбия трябва да сключи и приложи правно обвързващо споразумение с Косово“, заяви Хан. На свой ред президентът на Сърбия Александър Вучич приветства наскоро приетата стратегия на ЕК за Западните Балкани като възможност за интегрирането на Сърбия.
Същевременно той описа споразумението с Косово като „планина от препятствия“, която ще може да бъде покорена, единствено ако „всеки загуби нещо“. Той допусна свикването на референдум по въпроса.
„Народът ще трябва да реши дали вижда бъдещето си в Европа, за което всички трябва да платим скъпа цена, или ще продължим то пози начин , на опашката на континента“, добави той.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): Според Йоханес Хан всички страни от Западните Балкани имат европейска перспектива

„МКД“ (Македония): Според Йоханес Хан всички страни от Западните Балкани имат европейска перспектива

7 Февруари 2018 | 19:01 | Агенция "Фокус"
Белград. Европейският комисар по разширяването Йоханес Хан заяви, че всички страни от Западните Балкани имат перспектива да се присъединят в ЕС според издадената стратегия на Европейската комисия за региона. Според него тя трябва да създаде положителен натиск върху политиците в региона да работят в интерес на своите граждани, предава македонското издание „МКД“.
На съвместна пресконференция след срещата си с президента на Сърбия Александър Вучич в Белград, Хан заяви, че положителните резултати от диалога между Белград и Прищина трябва да бъдат в интерес на Косово и Сърбия за европейската им перспектива.
Той добави, че е убеден в членството на страните в ЕС, но допълни, че няма да се ангажира с точни дати, защото винаги работи за качество, а не за скорост и най-важното е решение, което ще донесе мир и стабилност.
Хан също така заяви, че Сърбия, като един от лидерите в европейската интеграция на Западните Балкани, може да помогне за прогреса на целия регион по пътя към Европейския съюз.
Сърбия в момента е един от лидерите, които могат да служат като ", каза Хан.
Европейският комисар заяви, че в региона има голям неизползван потенциал и че е необходимо да се засили сътрудничеството и икономическият обмен в него.
Хан подчерта, че дългосрочната стабилност изисква помирение и добросъседски отношения.
Хан каза, че Сърбия има реалистична перспектива в ЕС и че страната очаква тежки реформи, особено в областта на върховенството на закона.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ана Бърнабич: ЕС ни приема за лидер, ще работим значително по-здраво

Ана Бърнабич: ЕС ни приема за лидер, ще работим значително по-здраво

7 Февруари 2018 | 17:49 | Агенция "Фокус"
Белград. Министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич заяви, че приетата от ЕС Стратегия за Западните балкани е важно послание, което признава индивидуалните резултати на страните от региона по пътя им към Съюза. Според нея, страната трябва „да продължи да приема реформите, докато регионалното сътрудничество ще продължи да бъде приоритет“, предаде сръбското радио В92.
„Горда и щастлива съм заради това, че нашата страна е призната за водач. Ние работихме здраво, за да постигнем това и ще имаме още много работа в близките дни, месеци и години“, заяви тя. Според нея „Сърбия трябва да работи ежедневно, за да се присъедини към европейското семейство на нациите“ и допълни, че Стратегията „предполага по-голямо присъствие на ЕС под формата на нови и положителни инициативи“.
Тя допълни, че сътрудничеството в региона ще остане един от приоритетите за Сърбия и че посещението на европейския комисар по разширяването Йоханес Хан е нещо изключително важно, защото дава ясен сигнал, че „сме в правилната посока“.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Сител“ (Македония) : Според Йоханес Хан решението на спора за името изисква лидерство и държавничество

„Сител“ (Македония) : Според Йоханес Хан решението на спора за името изисква лидерство и държавничество

7 Февруари 2018 | 17:36 | Агенция "Фокус"
Белград. Според европейския комисар по разширяването Йоханес Хан спорът между Македония и Гърция за името може да се реши в близко бъдеще, ако двете страни демонстрират лидерство и държавничество, предава македонската медия „Сител“.
„ Това е спор, който продължава много години. Има някои чувства, особено в Гърция, но знам, че сегашното гръцко правителство се ангажира да реши този проблем, да намери решение с ближния си. Убеден съм, че това може да бъде постигнато в близко бъдеще“, заяви Хан. Той посочи, че лидерството и държавничеството са необходими не само за намиране на решение, но и за постигане на консенсус и осигуряване на необходимото политическо мнозинство.
„Това е предизвикателство за лидерите и в двете страни. Аз съм в постоянен контакт с тях и те са много отдадени и знаят, че е важно да намерим решение, защото такъв неразрешен проблем не може да остане между две страни в средата на Европа“, убеден е той.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МРТ“ (Македония): Зоран Заев: Искаме решение за спора с името, но не на всяка цена

„МРТ“ (Македония): Зоран Заев: Искаме решение за спора с името, но не на всяка цена

7 Февруари 2018 | 17:00 | Агенция "Фокус"
Скопие Македонският министър-председател Зоран Заев заяви, че следващата седмица ще се проведе нова македонско-гръцка среща на министерско равнище, договорена чрез посредника на ООН за спора с името Матю Нимиц, предава македонската медия „МРТ“.
„Име с географски определител, което няма да засегне идентичността и достойнството на двете страни - това е позицията на македонското правителство“, заяви Заев. Следващата седмица Нимиц се срещна външните министри на Македония и Гърция Никола Димитров и Никос Кодзиас.
"Решението за името трябва да гарантира идентичността и достойнството на двете страни и тук няма дилеми. Това нещо е най-малко очаквано. Вярваме, че напълно знаем какво е възможно, какво е допустимо и докъде трябва да отидем. Ще направим всичко по силите си, за да намерим решение за този изгарящ 25-годишен проблем, но не на всяка цена ", допълни македонският министър-председател.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йоханес Хан: Решаването на спора за името не е гаранция за присъединяването на Македония към ЕС

Йоханес Хан: Решаването на спора за името не е гаранция за присъединяването на Македония към ЕС

7 Февруари 2018 | 15:03 | Агенция "Фокус"
Белград/Скопие. Решаването на спора с Атина за конституционното име на Македония не е гаранция за членството на страната в Европейския съюз. Това заяви комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, който пристига на официално посещение в Сърбия само ден след представянето на Стратегията за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, предава скопската електронна медия „Нетпрес“.
„Все пак, това не е искането за членство на Македония в ЕС, това е за началната фаза на преговорите“, подчерта Хан в отговор на журналистически въпрос, като допълни, че Скопие трябва да разреши редица въпроси, преди да стане част от Общността.
„Македония трябва да изпълни широк списък от условия и съществени реформи, като например реформи в съдебната система, законодателството в областта на тайните служби и медийния сектор. Списъкът е дълъг. Пакетът е голям и те имат много работа, преди да им бъде предположено членство", отбеляза австрийският политик.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Tanjug: Йоханес Хан пристига на посещение в Сърбия само ден след представянето на Стратегията на ЕС за Западните Балкани

Tanjug: Йоханес Хан пристига на посещение в Сърбия само ден след представянето на Стратегията на ЕС за Западните Балкани

7 Февруари 2018 | 09:52 | Агенция "Фокус"
Белград/Брюксел. Комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан пристига на официално посещение в Сърбия само ден след представянето на Стратегията за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, предава Tanjug, държавната информационна агенция на западната ни съседка.
От Брюксел потвърдиха визитата и датите на провеждането й – 7-8 февруари. След това Хан ще отпътува за черногорската столица – Подгорица.

Агенция „Фокус“ припомня:

Стратегията за разширяване на Европейския съюз с държавите от Западните Балкани бе представен на 6 февруари бе от европейския комисар по въпросите на политиката за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан в рамките на пленарна сесия на Европейския парламент.
Според Европейската комисия следващата 2019 г. ще бъде от решаващо значение за страните от Западните Балкани. Тогава се очаква отношенията между Сърбия и Косово да се нормализират, а Македония и Албания да започват преговори за присъединяване към Общността. По отношение на Сърбия и Черна гора в документа, озаглавен „Надеждна перспектива за разширяване на страните от Западните Балкани", бе спомената 2025 г. като възможна за присъединяването им към Общността.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Протест на македонците в Канбера. 21 февруари 2018 г.
Протест на македонците в Канбера. 21 февруари 2018 г.

ВИДЕО
Слово на композитора Микис Теодоракис по време на митинга в Атина за името на Македония
Слово на композитора Микис Теодоракис по време на митинга в Атина за името на Ма...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.