НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:23

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Андрей Ковачев, ЕНП: Процесът на присъединяване на западните ни съседки към ЕС ще започне, когато и ако са готови

Андрей Ковачев, ЕНП: Процесът на присъединяване на западните ни съседки към ЕС ще започне, когато и ако са готови

10 Февруари 2018 | 11:53 | Агенция "Фокус"
София. Процесът на присъединяване на западните ни съседки към ЕС ще започне, когато и ако са готови. Това коментира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев в седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ за приетата от Европейската Комисия Стратегия за Западните Балкани. Той уточни, че в този процес няма нито фаворити, нито страни, смятани за изоставащи в подготовката си за членство.
„От самите държави зависи доколко ще се справят с предприсъединителния процес и доколко политическите класи в съответните страни наистина имат желание за реформи и за приемане на Европейското законодателство. От геополитическа гледна точка е важно, за да може да се стабилизира регионът, ЕС да има конкретни проекти, които гражданите на кандидатстващите страни да припознават – като солидарна помощ от ЕС, свързаност, дигиталната сфера, роуминг, образование, отварянето на европейски програми и то още преди тези страни да са станали членове на Съюза“, добави Андрей Ковачев. Той каза още, че що се отнася до предприсъединителния процес, всяка страна се оценява поотделно, което дава шанс на страни като Сърбия и Черна гора да „изостанат“, докато Македония например да ги „задмине“. Евродепутатът подчерта необходимостта споровете със съседите да бъдат решени още преди започването на преговорите.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: Западните Балкани ще получат милиарди от ЕС

FAZ: Западните Балкани ще получат милиарди от ЕС

9 Февруари 2018 | 16:15 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Новата Стратегия на Европейския съюз за Западните Балкани предвижда ясен план за присъединяването на страните от региона. И той ще бъде скъп, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Ако страните-кандидати за членство положат необходимите усилия, някои от тях биха могли да бъдат допуснати до ЕС през 2025 г., като най-вероятно първите ще бъдат Сърбия и Черна гора.
„В подкрепа на плавния преход към членство адекватното финансиране е от съществено значение", се казва в документ от Брюксел. Ето защо Европейската комисия предлага т.нар. предприсъединителната помощ (ИПП) да бъде увеличена до 2020 г. Остава обаче неясно каква ще бъде сумата, която ще бъде отпусната за тази цел.
Към настоящия момент за периода 2018-2020 г. за страните от Западните Балкани са заделени 1,7 млрд. евро. В Стратегията се посочва, че само през настоящата година 1,07 млн. евро ще бъдат изразходвани, така че остава открит въпросът как ще бъде разпределена останалата част от сумата за следващите две години.
Дори без увеличение, регионът вече е погълнал милиарди от парите на европейските данъкоплатците. През периода на финансиране по ИПП I от 2007 до 2013 г. планираните средства възлизаха на около 4,1 млрд. евро. За ИПП II от 2014 г. до 2020 г. бяха планирани още 3,9 млрд. евро. Съществуват и транснационални програми, така че ЕК говори за близо девет милиарда евро, отпуснати за региона в периода 2007-2017 г.
Аргумент за увеличаването на средствата за Западните Балкани са големите суми, отпуснати за Турция като предприсъединителна помощ. За Анкара бяха планирани 4,8 млрд. евро през първия финансов период, а за втория - 4,5 млрд. евро. Задълбочен поглед показва обаче, че за Западните Балкани сумата е много по-голяма. В Турция живеят четири и половина пъти повече хора, а икономиката й е осем и половина пъти по-голяма от тази на страните от Западните Балкани (Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора).

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

MIA: Визитата на Жан-Клод Юнкер в Западните Балкани започва на 25 февруари с Македония

MIA: Визитата на Жан-Клод Юнкер в Западните Балкани започва на 25 февруари с Македония

8 Февруари 2018 | 16:27 | Агенция "Фокус"
Скопие. Определена е датата за посещението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Македония, която ще бъде първата дестинация от неговата обиколка на Западните Балкани, предава Македонската информационна агенция. Люксембургският политик пристига в Скопие на 25 февруари, където ще представи резюме на Стратегията на ЕС за региона. Това е разкрил на пресконференция в четвъртък вицепремиерът на Македония и отговарящият за европейските въпроси Буяр Османи, според който Стратегията покрива всички очаквания на Скопие. Освен това моментът е подходящ за удвояване на усилията на правителството за покриване на нови критерии по пътя на страната за членство в ЕС, допълни Османи.

Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

7 Февруари 2018 | 03:25 | Агенция "Фокус"
София. Европейската комисия прие Стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона. От Представителство на ЕК в България съобщиха, че в стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.
Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. От ЕК уточняват, че тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. В информацията се посочва още, че Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
Европейската комисия смята, че за изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Освен това Комисията оповести и шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.
В своя позиция българското Министерство на външните работи приветства Стратегията и посочва, че именно за това страната ни е полагала усилия да върне региона в дневния ред на ЕС, което се случва от 15 години насам. „След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т. г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел“, се посочва в становището на МВнР. От там приветстват готовността на ЕК да подкрепи държавите от Западните Балкани с шест нови инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения.
Във връзка със стъпките, разяснени в стратегическия документ, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г., министърът на външните работи Екатерина Захариева коментира: „Това е хоризонт. Това не е крайна дата, но, така да се каже, дава възможност на тези, които са готови, тогава да се присъединят към ЕС“. Подчерта външният министър. По думите ѝ всяка страна, която изпълни условията, може да стане страна-членка след тази дата.
Документът бе приветстван и от премиера Бойко Борисов, според когото със Стратегията „категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета“. По думите му на шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС. Премиерът допълва още, че българското правителство ще подкрепя сраните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството.
Позиция по темата изрази и държавният глава Румен Радев. Той подкрепи и приветства публикуваната днес стратегия и в своя позиция я определи като „навременен документ, подчертаващ стратегическата цел на ЕС за присъединяване на региона“. Според президента Радев положително следва да се оцени, че Стратегията е ориентирана към практиката и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество със страните от региона. По думите му от ключово значение за успеха на Стратегията е лансирането на шестте конкретни области на партньорски инициативи, които адресират най-сериозните проблеми на региона и сред които с най-голяма важност са върховенството на закона, социално-икономическото развитие, сигурността и миграцията и особено помирението и добросъседските отношения. Според него важна особеност на стратегията е и нейният индивидуален подход към страните, защото по този начин Западните Балкани заемат като никога досега място в основополагащ документ на ЕС, дефиниращ бъдещи приоритети и действия на Съюза.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Новая Газета“ (Русия): Европейският съюз действа да неутрализира влиянието на Русия на Балканите

„Новая Газета“ (Русия): Европейският съюз действа да неутрализира влиянието на Русия на Балканите

7 Февруари 2018 | 02:03 | Агенция "Фокус"
Москва. Европейският съюз показа „пътна карта“ за разширяването на Западните Балкани. Към момента Сърбия и Черна гора остават главните кандидати за членство, но въпреки това дори те ще трябва да положат усилия за да постигнат пълно членство в Съюза. Една от причините за усиленото внимание на Брюксел на Балканите е за да се неутрализира геополитическото влияние на Русия и Китай, коментира на първите си страници вестник Новая Газета в статия озаглавена Европейският съюз действа да неутрализира влиянието на Русия на Балканите.
Новата „пътна карта“ бе обявена във вторник от Върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и комисарят по разширяването Йоханес Хан. Документът засяга главните точки около вероятното присъединяване на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора в Европейския съюз. Както отбеляза и председателят на Европейската комисия Жан-Клон Юнкер, Сърбия и Черна гора имат реален шанс да се присъединят към организацията до 2025 г. Но според интервюто на люксембургския политик за интернет изданието EUObserver, това е „намерение, а не краен срок“.
Брюксел настоя в същото време балканските страни да започнат активна борба с корупцията и работят за независимост и прозрачност на съдебната власт.
Преди няколко години, отбелязва изданието, Юнкер утвърди меморандум за включването на нови членове в ЕС, но сега Европейската комисия реши да отвори вратата за балканските държави. Причините за повишения интерес на Брюксел в региона са две. На първо място, ЕС се опитва да вземе инициативата от Русия и Китай и укрепи своето влияние на полуострова.
„Геополитическото влияние на Русия, Китай и Турция там (на Балканите – бел. пр.) расте, и ние сме длъжни да се уверим, че влиянието на ЕС ще остане доминиращо“, заяви Юнкер в интервюто за електронното издание, цитиран от руския вестник.
Освен това стабилността на Балканите гарантира благополучие и за ЕС, което е втората причина, пише още изданието. Точно през този региона в Европа проникват бежанци, ислямисти и престъпници.
Според доцент Александър Тевдой-Бурмули, ЕС е обречен да отделя повече време на полуострова. „Балканите са бурен регион, страдащ от етнически конфликти и престъпност и затова Европейският съюз се опитва да намери начини да го стабилизира от доста време“. И тъй като това е транзитен регион, той трябва да бъде интегриран в енергийната инфраструктура на Съюза, смята още преподавателят в Московкия държавен институт по международни отношения.
В края на февруари Юнкер ще отправи на пътешествие из Балканите, пише вестникът, целта на което е да говори лично с ръководителите в Белград, Подгорица, Прищина, Сараево, Скопие и Тирана, като главната тема на разговорите ще бъде начин за решаването на проблемите в региона.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов: Решаването на проблемите с добросъседството на Западните Балкани ще изисква време и отговори на много въпроси

Проф. Александър Маринов: Решаването на проблемите с добросъседството на Западните Балкани ще изисква време и отговори на много въпроси

6 Февруари 2018 | 21:53 | Агенция "Фокус"
София. Решаването на проблемите с добросъседството на Западните Балкани ще изисква време и отговори на много други въпроси. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов. Според него сходни проблеми съществуват и в страни от Балканите, които членуват в Европейския съюз. Професорът определи като уклончива политиката, водена по отношение на евентуалното приемане на България в Шенген. „Тук има винаги една много дипломатична фраза „оценяваме вашите усилия, имате напредък, но недостатъчно“. И това продължава доста отдавна. Всяка една от балканските страни има съществени вътрешни проблеми и с различна степен на острота, а не само проблеми със съседите си. Така че това е съвсем логично – от Европа не искат да използват груби изрази, да кажат корумпирани сте или не ставате. Политиците това не го правят“, каза още той. Проф. Александър Маринов добави, че решенията на промените в страните от Балканите зависят от гражданите, а не от европейските институции.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Александър Маринов: Не е достатъчно европейските институции да поемат на думи ангажимент за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани

Проф. Александър Маринов: Не е достатъчно европейските институции да поемат на думи ангажимент за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 21:47 | Агенция "Фокус"
София. Не е достатъчно европейските институции да поемат на думи ангажимент за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, защото се остава с впечатлението за отбиване на номер и лицемерна дипломация. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ професор Александър Маринов, политолог и преподавател в Софийският университет. Той добави, че големият въпрос е как европейските структури ще помогнат на 6-те държави да преодолеят проблемите в тях и проблемите помежду си. „Проблемът е двуличието и двойният стандарт. Ако има корупция и нарушения на законността, не би трябвало с такива лица, колкото и високо да са поставени, да се контактува и те не бива да се легитимират. Иначе двойният стандарт се връща като бумеранг и има много примери за такива практики. Двуличието и лицемерието е просмукало Европейските институции, а това е една от причините за недоверието на гражданите, за този т.нар. демократичен дефицит и за отчуждението“, каза още професор Маринов.
Александър Маринов изрази песимизма си, че трупаните с десетки години проблеми трудно ще се решат с пожелателна стратегия и с това си обяснява и липсата на радостни реакции както от Европейската комисия, така и от официалните държавни върхове на страните от Западните Балкани.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стратегията на ЕК за разширяване в региона на Западните Балкани (ОБЗОР)

Стратегията на ЕК за разширяване в региона на Западните Балкани (ОБЗОР)

6 Февруари 2018 | 21:39 | Агенция "Фокус"
На фона на преговорите за разрешаване на спора за името на Македония между Скопие и Атина, спреният заради убийството на един от лидерите на косовските сърби – Оливер Иванович – „диалог Белград – Прищина“, вътрешното напрежение в Босна и Херцеговина между Федерацията и Република Сръбска, словесните престрелки между Гърция и Албания за правата на албанското малцинство в Гърция и не на последно място ротационното председателство на България в Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия одобри във вторник, 6 февруари, новата си Стратегия за Западните Балкани в Страсбург.
В стратегията се прогнозира, че две страни от този регион, Сърбия и Черна гора, ще бъдат потенциално готови да се присъединят към ЕС до 2025 г. и се отбелязва подкрепа за другите три страни – Албания, Босна и Херцеговина и Македония, с уговорката, че те трябва „да бъдат по-сериозни в установяването на върховенството на закона, борбата срещу корупцията, борбата срещу организираната престъпност, решаването по двустранни въпроси, както и предприемането на други мерки за демократична промяна“.
С новата стратегия Европейският съюз предлага по-голяма подкрепа на региона, като изпраща съветници на Европол за повишаване на сигурността, но и значително увеличение на инвестициите. За 2018 г. общия размер на инвестициите в региона се очаква да достигне 1 милиард евро - повече от инвестирания в региона през последните 10 години. Стратегията обаче съдържа и конкретни забележки относно начина на управление - страните показват връзки с организираната престъпност на всички нива на управлението и администрация.
„Нито една от страните от Западните Балкани не може да се счита за функционираща пазарна икономика“, се посочва в стратегията.
В стратегията, комисията изразява готовност да започне преговори с Македония и Албания, ако те отговарят на определени условия и уредят спорните въпроси със съседките си, а на Босна и Херцеговина да се отпусне статут на кандидат-член. Косово не е споменато в стратегията като бъдещ кандидат.
След дългогодишен граничен спор между страните членки на ЕС, Словения и Хърватия стратегията понастоящем заявява, че всички подобни разногласия ще трябва да бъдат разрешени, преди страните да станат част от Съюза.
„ЕС няма да приеме да внася тези спорове и нестабилност“, се сочи в документа.
Стратегията предоставя план за действие, който съдържа шест ключови точки: върховенство на закона, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, транспортни връзки и енергетика, цифровата програма, помирението и добросъседските отношения, а конкретните дейности се предвиждат от 2018 до 2020 г. .
В изказванията си по темата, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан заключиха, че перспективата на региона преди всичко е в ръцете на самите държави, които, според препоръките, трябва да действат решително и ефективно в своите усилия да проведат жизнено важните реформи, особено във върховенството на закона, независимостта на правораздаването и фундаменталните права на гражданите, както и да изпълнят политическите, икономическите и обществените трансформации.
"Инвестирането в стабилността и просперитета на Западните Балкани означава инвестиране в сигурността и бъдещето на Съюза. Въпреки че няма да има разширяване по време на текущия мандат, Европейската комисия проправя пътя за Западните Балкани. Със силна политическа воля и реални реформи, с конкретни решения за споровете между съседите, Западните Балкани могат да се движат по своя европейски път. Дали това ще бъде постигнато ще зависи от техните постижения. Европейската комисия ще бъде строга, но и справедлива. Ще посетя всяка от страните в Западните Балкани към края на месеца с ясно послание: Продължете с реформите и ние ще продължим да подкрепяме вашето европейско бъдеще ", заяви Юнкер, а неговият говорител потвърди, че в края на февруари той ще посети всички страни от региона.
"Западните Балкани са част от Европа. Споделяме същата история, същата география, едно и също културно наследство и същите шансове и предизвикателства както сега, така и в бъдеще. Имаме общ интерес да работим заедно, което ще гарантира развитието на икономиката, социалната система и сигурността. Стратегията показва пътя напред. Всичките шест от нашите партньори трябва да преодолеят различията си, за да обединим континента. Тази стратегия ни дава обща, ясна, надеждна и конкретна перспектива за интегрирането на всяка от шестте държави. Следващите месеци ще бъдат напрегнати и решаващи, за да се гарантира, че историческата възможност ще бъде реализирана ", заяви Могерини от Брюксел.
"Днес потвърждаваме, че вратата на Съюза е отворена за Западните Балкани и че нашата оферта е искрена. С новия подход, който очертава конкретни мерки, ние укрепваме процеса на разширяване, който изисква сериозни усилия и реформи, особено в областта на върховенството на закона. Трябва да работим в полза на всички граждани ",заяви Йоханес Хан.
Що се отнася конкретно до Македония, в интервю пред „Нова“, Хан подчерта, че при премиерите на Македония и Гърция вижда готовност за решаване на спора с името, което със сигурност е част от стратегията, която предвижда помирение и добросъседски отношения.
"Важно е колегите от Скопие и Атина да седнат заедно, да изградят доверие и да търсят решение. Отношенията са добри между двете външни министерства, а напоследък и между двамата премиери, има нов ангажимент от ЕС чрез специалния пратеник Нимиц, така че аз съм оптимист, че ще могат да решат въпроса ", заяви еврокомисарят.

Редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

България приветства стратегията за Западните Балкани, с която ЕК потвърди европейското развитие на региона (ОБЗОР)

6 Февруари 2018 | 21:24 | Агенция "Фокус"
София. Европейската комисия прие Стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона. От Представителство на ЕК в България съобщиха, че в стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.
Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. От ЕК уточняват, че тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. В информацията се посочва още, че Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
Европейската комисия смята, че за изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Освен това Комисията оповести и шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.
В своя позиция българското Министерство на външните работи приветства Стратегията и посочва, че именно за това страната ни е полагала усилия да върне региона в дневния ред на ЕС, което се случва от 15 години насам. „След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т. г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел“, се посочва в становището на МВнР. От там приветстват готовността на ЕК да подкрепи държавите от Западните Балкани с шест нови инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения.
Във връзка със стъпките, разяснени в стратегическия документ, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г., министърът на външните работи Екатерина Захариева коментира: „Това е хоризонт. Това не е крайна дата, но, така да се каже, дава възможност на тези, които са готови, тогава да се присъединят към ЕС“. Подчерта външният министър. По думите ѝ всяка страна, която изпълни условията, може да стане страна-членка след тази дата.
Документът бе приветстван и от премиера Бойко Борисов, според когото със Стратегията „категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета“. По думите му на шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС. Премиерът допълва още, че българското правителство ще подкрепя сраните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството.
Позиция по темата изрази и държавният глава Румен Радев. Той подкрепи и приветства публикуваната днес стратегия и в своя позиция я определи като „навременен документ, подчертаващ стратегическата цел на ЕС за присъединяване на региона“. Според президента Радев положително следва да се оцени, че Стратегията е ориентирана към практиката и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество със страните от региона. По думите му от ключово значение за успеха на Стратегията е лансирането на шестте конкретни области на партньорски инициативи, които адресират най-сериозните проблеми на региона и сред които с най-голяма важност са върховенството на закона, социално-икономическото развитие, сигурността и миграцията и особено помирението и добросъседските отношения. Според него важна особеност на стратегията е и нейният индивидуален подход към страните, защото по този начин Западните Балкани заемат като никога досега място в основополагащ документ на ЕС, дефиниращ бъдещи приоритети и действия на Съюза.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министър Екатерина Захариева: На настоящия етап Сърбия и Черна гора са водещи кандидати за членство в ЕС, но датата 2025 г. не е запазена за тях

Министър Екатерина Захариева: На настоящия етап Сърбия и Черна гора са водещи кандидати за членство в ЕС, но датата 2025 г. не е запазена за тях

6 Февруари 2018 | 20:32 | Агенция "Фокус"
София. ЕК отдели допълнителни 500 млн. евро за насърчаване на страните от региона. На настоящия етап Сърбия и Черна гора са водещи кандидати, но датата 2025 г. не е запазена за тях. Това заяви в ефира на Нова телевизия вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, която коментира приетата от Европейската комисия стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани. „Това е хоризонт. Това не е крайна дата, но, така да се каже, дава възможност на тези, които са готови, тогава да се присъединят към ЕС. Разбира се, имаме държави, които са по-напред в този процес и това са Черна гора и Сърбия“, подчерта външният министър. По думите ѝ всяка страна, която изпълни условията, може да стане страна-членка след тази дата.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Посланикът на ЕС за Македония заяви, че Скопие първо трябва да реши въпросите със съседите си, а после ще получи препоръка от ЕК

„Макфакс“ (Македония): Посланикът на ЕС за Македония заяви, че Скопие първо трябва да реши въпросите със съседите си, а после ще получи препоръка от ЕК

6 Февруари 2018 | 20:27 | Агенция "Фокус"
Скопие. Европейската комисия е готова да даде препоръка за Македония, но условията за всички държави са едни и същи – споровете със съседите трябва да бъдат затворени, заяви посланикът на Европейския съюз за Македония Самуел Жбогар на съвместна пресконференция с премиера на страната Зоран Заев във връзка с обявената Стратегия на ЕК за Западните Балкани във вторник, предава македонската държавна агенция „Макфакс“.
Жбогар приветства Договора за добросъседство с България като един от разрешените спорове на Македония със съседна страна. Освен това, той определи преговорният процес с Гърция като позитивен и заяви, че е оптимист, че двете държави ще намерят решение и по този начин пътят на Македония към ЕС ще се отвори.
Европосланикът оцени, че стратегията на ЕК признава, че Македония е направила значителен прогрес в реформите през изминалите няколко месеца.
„Стратегията поставя времева рамка от две години, която е доста амбициозна, но и възможна, особено за страните, които вече са във фаза на преговори с ЕС, но не се изключва възможността, страните, които трябва да започнат преговори, да ги завършат преди тези, които вече преговарят. Ясно беше казано, че нито една от страните в Западните Балкани не е готова да влезе в ЕС. Трябва да се промени начинът на провеждане на реформите, както и начинът на преговаряне. Стратегията има нова динамика за региона, за да може да регистрира тези недостатъци“, заяви Жбогар.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова ТВ“ (Македония): Според ЕК, Македония прави прогрес, а Стратегията дава конкретен поетапен план за присъединяването й

„Нова ТВ“ (Македония): Според ЕК, Македония прави прогрес, а Стратегията дава конкретен поетапен план за присъединяването й

6 Февруари 2018 | 18:01 | Агенция "Фокус"
Скопие. Ако Сърбия и Черна гора в момента за най-близо до Европейския съюз, то Македония и Албания правят значителен прогрес в техния европейски път и Европейската комисия е подготвена да даде препоръка за започване на преговорите на основата на изпълнените критерии, потвърдиха днес представителите на ЕС Жан-Клод Юнкер, Федерика Могерини и Йоханес Хан, предава скопският телевизионен канал „Нова ТВ“.
Представяйки Стратегията на ЕС за Западните Балкани, те заключиха, че перспективата на региона преди всичко е в ръцете на самите държави, които, според препоръките, трябва да действат решително и ефективно в своите усилия да проведат жизнено важните реформи, особено във върховенството на закона, независимостта на правораздаването и фундаменталните права, както и да изпълнят политическите, икономическите и обществените трансформации.
ЕС, от своя страна, гарантира, че ще подкрепи тези процеси, пишат от „Нова ТВ“.
Стратегията предоставя план за действие, който съдържа шест ключови точки: върховенство на закона, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, връзки в транспорта и енергетиката, цифровата програма, помирението и добросъседските отношения, а конкретните дейности се предвиждат от 2018 до 2020 г. .
Най-голямото предизвикателство, което стои пред Западните Балкани, е реформирането на властовите структури и правосъдието, фундаменталните права и доброто управление.
На региона се препоръчва да прилага тези основни европейски ценности много по-твърдо и по-надеждно.
"Инвестирането в стабилността и просперитета на Западните Балкани означава инвестиране в сигурността и бъдещето на Съюза. Въпреки че няма да има разширяване по време на текущия мандат, Европейската комисия проправя пътя за Западните Балкани. Със силна политическа воля и реални реформи, с конкретни решения за споровете между съседите, Западните Балкани могат да се движат по своя европейски път. Дали това ще бъде постигнато ще зависи от техните постижения. Европейската комисия ще бъде строга, но и справедлива. Ще посетя всяка от страните в Западните Балкани към края на месеца с ясно послание: Продължете с реформите и ние ще продължим да подкрепяме вашето европейско бъдеще ", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Върховният представител по външните работи на Съюза, заяви, че стратегията предоставя конкретни пътни карти за придвижване към Съюза.
"Западните Балкани са част от Европа. Споделяме същата история, същата география, едно и също културно наследство и същите шансове и предизвикателства както сега, така и в бъдеще. Имаме общ интерес да работим заедно, което ще гарантира развитието на икономиката, социалната система и сигурността. Стратегията показва пътя напред. Всичките шест от нашите партньори трябва да преодолеят различията си, за да обединим континента. Тази стратегия ни дава обща, ясна, надеждна и конкретна перспектива за интегрирането на всяка от шестте държави. Следващите месеци ще бъдат напрегнати и решаващи, за да се гарантира, че историческата възможност ще бъде реализирана ", заяви Могерини от Брюксел.
Представяйки стратегията, която определя политическите, съдебните и икономическите реформи, заяви Хан, новият подход дава конкретни насоки и волята ще бъде от решаващо значение за нейната реализация.
"Днес потвърждаваме, че вратата на Съюза е отворена за Западните Балкани и че нашата оферта е искрена. С новия подход, който очертава конкретни мерки, ние укрепваме процеса на разширяване, който изисква сериозни усилия и реформи, особено в областта на върховенството на закона. Трябва да работим в полза на всички граждани ",заяви Йоханес Хан.
Що се отнася конкретно до Македония, в интервю пред „Нова“, Хан подчерта, че при премиерите на Македония и Гърция вижда готовност за решаване на спора с името, което със сигурност е част от стратегията, която предвижда помирение и добросъседски отношения.
"Важно е колегите от Скопие и Атина да седнат заедно, да изградят доверие и да търсят решение. Отношенията са добри между двете външни министерства, а напоследък и между двамата премиери, има нов ангажимент от ЕС чрез специалния пратеник Нимиц, така че аз съм оптимист, че ще могат да решат въпроса ", заяви еврокомисарят.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът Румен Радев приветства определянето на европейската перспектива на  Западните Балканите като стратегическата цел на ЕС

Президентът Румен Радев приветства определянето на европейската перспектива на Западните Балканите като стратегическата цел на ЕС

6 Февруари 2018 | 17:53 | Агенция "Фокус"
София. Президентът Румен Радев подкрепя и приветства публикуваната днес Стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани като навременен документ, подчертаващ стратегическата цел на ЕС за присъединяване на региона. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Положително следва да се оцени, че Стратегията е ориентирана към практиката и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество със страните от региона. Отчетена е нуждата от изграждане на отношения на добросъседство и валидността на подхода на оценка на страните-членки, в съответствие с индивидуалния им напредък по пътя на реформите.
От ключово значение за успеха на Стратегията е лансирането на шестте конкретни области на партньорски инициативи, които адресират най-сериозните проблеми на региона и сред които с най-голяма важност са върховенството на закона, социално-икономическото развитие, сигурността и миграцията и особено помирението и добросъседските отношения. Важна особеност на стратегията е и нейният индивидуален подход към страните. По този начин Западните Балкани заемат като никога досега място в основополагащ документ на ЕС, дефиниращ бъдещи приоритети и действия на Съюза. По този начин документът бележи важен етап в реализацията на целта за членство на целия район на Балканите като част от обединеното европейско семейство.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Телма“ (Македония): Жан-Клод Юнкер ще посети Македония в края на февруари

„Телма“ (Македония): Жан-Клод Юнкер ще посети Македония в края на февруари

6 Февруари 2018 | 16:49 | Агенция "Фокус"
Скопие. През изминалите няколко месеца, лидерите от Западните Балкани няколко пъти бяха на срещи с Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, за да разговарят за Стратегията за Балканите на Европейския съюз, пише скопският телевизионен канал „Телма“.
За края на февруари е предвидено посещението на председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Македония. Неговият говорител потвърди визитата и добави, че Македония е страна, която Юнкер познава много добре и смята, че е от голяма важност за стабилността в региона.
След Юнкер, през март, на посещение в Македония ще пристигне и Могерини. Посещението на двамата, според скопската телевизия, се тълкува като поддръжка за процеса около решаване на спора за името с Гърция и началото на преговорите за интеграция в Европейския съюз.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ЕК прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани

ЕК прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 16:47 | Агенция "Фокус"
София. Европейската комисия прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона. Това съобщиха от пресцентъра на Представителство на ЕК в България. В стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.
Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. Тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
За изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Освен това Комисията оповести шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Политическите елити на Балканите имат връзки с криминални структури

Protothema: Политическите елити на Балканите имат връзки с криминални структури

6 Февруари 2018 | 16:40 | Агенция "Фокус"
Атина. В последната версия на Стратегията за Балканите, в главата за върховенството на закона, Европейския съюз дава ясни сигнали за присъединяване на страните от региона, но не и на този етап, пише електронното издание на гръцкия вестник „Protothema”.
В текста се пояснява, че политическите елити на балканските страни имат връзки с криминални структури.
„Днес, институциите в тези страни са зависими и са свързани с организираната престъпност и са засегнати от корупция на всички правителствени нива“, се казва в последната версия на стратегията, като се подчертава, че това води до чувство на безнаказаност и неравенство.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Премиерът Бойко Борисов: Със Стратегията за Западните Балкани се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета

Премиерът Бойко Борисов: Със Стратегията за Западните Балкани се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета

6 Февруари 2018 | 16:34 | Агенция "Фокус"
София. Приветствам приетата от Европейската комисия Стратегия за Западните Балкани. Това каза премиерът Бойко Борисов, съобщиха от правителствената информационна служба. В изказването на премиера Борисов се посочва още: "С нея категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета. На шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС.
Българското правителство ще подкрепя сраните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството. Очакваме всички през май в София да обсъдим как заедно и най-ефективно да продължим във вярната посока".
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министерството на външните работи на Република България приветства Стратегията за Западните Балкани

Министерството на външните работи на Република България приветства Стратегията за Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 16:31 | Агенция "Фокус"
София. Министерството на външните работи на Република България приветства Стратегията за Западните Балкани. В документа се признава стратегическото значение на региона за Европа. Именно за това полагахме усилия да върнем региона в дневния ред на ЕС, което се случи за първи път от 15 години насам. След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т. г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи.
Стратегията се отнася до всички шест държави, които следва да ускорят реформите и да изградят добросъседски отношения. Напредъкът ще продължи да се основава на индивидуалните постижения на всяка отделна страна т.е. нито една държава, която е готова, няма да се налага да изчака друг.
Държавите от региона разполагат с ясна времева перспектива. 2025 г. е амбициозна цел, чието изпълнение изисква мобилизация за решителни реформи в ключови области на политическия, икономически и обществен живот.
"България е особено удовлетворена, че с днешната Комуникация Европейският съюз ясно заявява готовността си да окаже допълнителна подкрепа за успеха на реформите и подобряването на живота на гражданите. Това е и категоричната българска позиция, която страната ни защитава последователно.
Приветстваме и готовността на ЕК да подкрепи държавите от Западните Балкани с шест нови инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения" се посочва в позицията на Министерството.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 „Нова“ (Македония) : Стратегия на ЕС за Западните Балкани: Първо решете вашите вътрешни проблеми, а след това очаквайте членство в Съюза

„Нова“ (Македония) : Стратегия на ЕС за Западните Балкани: Първо решете вашите вътрешни проблеми, а след това очаквайте членство в Съюза

6 Февруари 2018 | 15:12 | Агенция "Фокус"
Страсбург. Стратегията на Европейската комисия за Западните Балкани прогнозира, че две страни от този регион, Сърбия и Черна гора, ще бъдат потенциално готови да се присъединят към ЕС до 2025 г., предава македонската медия “Нова“.
Също така се отбелязва подкрепата за четири други, които биха могли да станат членове. Но трябва да е ясно на политиците и в шестте страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, че те трябва да бъдат по-сериозни в установяването на върховенството на закона, борбата срещу корупцията, борбата срещу организираната престъпност, решаването по двустранни въпроси, както и предприемането на други мерки за демократична промяна.
"Влизането в ЕС е много повече от технически процес. Това е избор на поколение, основан на основните ценности, които всяка страна трябва по-активно да приеме от външната и регионалната политика до това, което децата ще учат в училище ", пише в стратегията.
Според западното издание „Политико“ , Юнкер и други европейски лидери проявяват интерес към Западните Балкани, отчасти поради притеснения за засиленото влияние на Русия, Китай и Турция там. Кризата на бежанците през 2015 г., когато стотици хиляди мигранти по пътя към Западна Европа тръгнаха по маршрута на Западните Балкани, също подчерта значението на този регион за стабилността на ЕС.
"Страните в Западните Балкани имат историческа възможност да укрепят и недвусмислено да свържат бъдещето си с Европейския съюз. Те трябва да действат решително ", пише в Стратегията за разширяване.
С новата стратегия Европейският съюз предлага по-голяма подкрепа на региона, като изпраща съветници на Европол за повишаване на сигурността, но и значително увеличение на инвестициите.
За 2018 г. общия размер на инвестициите в региона се очаква да достигне 1 милиард евро - повече от инвестирания в региона през последните 10 години. Стратегията обаче съдържа и конкретни забележки относно начина на управление - страните показват връзки с организираната престъпност на всички нива на управлението и администрация.
„Нито една от страните от Западните Балкани не може да се счита за функционираща пазарна икономика“, се посочва в стратегията.
В стратегията, комисията изразява готовност да започне преговори с Македония и Албания, ако те отговарят на определени условия, а на Босна и Херцеговина да се отпусне статут на кандидат-член. Косово не е споменато в стратегията като бъдещ кандидат.
След дългогодишен граничен спор между страните членки на ЕС, Словения и Хърватия стратегията понастоящем заявява, че всички подобни разногласия ще трябва да бъдат разрешени, преди страните да станат част от Съюза.
„ЕС няма да приеме да внася тези спорове и нестабилност“, се сочи в документа.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ABC News: Жан-Клод Юнкер призова кандидат-членовете на ЕС на Балканите да уредят граничните си спорове

ABC News: Жан-Клод Юнкер призова кандидат-членовете на ЕС на Балканите да уредят граничните си спорове

6 Февруари 2018 | 14:01 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, които се надяват да влязат в ЕС, че нито една от тях няма да бъде поканена, докато не разреши всичките гранични спорове със съседите си, предава ABC News.
„Няма да има по-нататъшно разширяване към Западните Балкани без първо граничните спорове да се решат“, заяви Юнкер. Неговото предупреждение, огласено в Европейския парламент в Страсбург, дойде след реч на хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Хърватия и Словения и двете страни членки на ЕС са вплетени в спор за Пиранския залив в Адриатическо море.
Юнкер същевременно заяви, че Сърбия и Черна гора може би ще успеят да влязат в Съюза през 2025 г., ако посрещнат всичките критерии за присъединяване. „Това е условна дата, окуражаваща страните да работят здраво, за да продължат по този път“, уточни той.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

A1oN: Хърватия ще представи идеята си за интегриране на Западните балкани в ЕС

A1oN: Хърватия ще представи идеята си за интегриране на Западните балкани в ЕС

6 Февруари 2018 | 13:12 | Агенция "Фокус"
Загреб. Хърватският министър-председател Андрей Пленкович трябва да говори пред Европейския парламент в Страсбург, където ще представи хърватската визия за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани, предава македонската медия A1oN.
Пленкович ще говори паралелно с представянето на стратегическия документ на Европейската комисия за разширяването на Западните Балкани. Той ще се демонстрира необходимостта от преодоляване на проблемите, които остават след войните, свързани с разпадането на Югославия , както и ще представи необходимостта да се обърне специално внимание на интеграцията на Босна и Херцеговина.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Макфакс (Македония): ЕК ще представи стратегия за разширяването

Макфакс (Македония): ЕК ще представи стратегия за разширяването

6 Февруари 2018 | 12:36 | Агенция "Фокус"
Скопие. Европейската комисия официално ще обяви стратегията си за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани. Според някои медии стратегията посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път. Дали ще има дати за преговори, ще се научи във вторник, 6 февруари, предава македонската медия Макфакс.
Вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви, че очаква ясен сигнал, че Македония има перспектива за затваряне на отворените въпроси по отношение на отношенията със съседите. Той Османи изрази очакване, че в стратегия ще се посочат европейските перспективи на Македония и Албания, които в съответствие с успешното изпълнение на ангажиментите си, ще бъдат насърчени да започнат скоро преговори за присъединяване до 2025 г.
Стратегията ще бъде представена в Страсбург от върховния представител на ЕС по външните въпроси и политиката на сигурност Федерика Могерини и комисаря по разширяването Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент. Стратегията ще бъде насочена към държавите-членки, които ще я обсъдят на срещата на високо равнище през следващия месец.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Радио „Свободна Европа“ (Македония) : ЕС ще обяви своята стратегия за Западните Балкани

Радио „Свободна Европа“ (Македония) : ЕС ще обяви своята стратегия за Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 11:00 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Европейската комисия ще обяви стратегията на ЕС за разширяване в Западните Балкани, в която се посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път въз основа на собствените си заслуги и скоростта, с която ще осъществят реформите, предава Радио „Свободна Европа“ в своята македонска редакция.
Документът ще бъде представен в Страсбург от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и от комисаря по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент. Стратегията ще бъде насочена към държавите-членки, които ще я обсъдят на срещата на високо равнище през следващия месец.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Magyar Hirlap: Държавите от Западните Балкани ще могат да участват в някои заседания на Съвета на ЕС

Magyar Hirlap: Държавите от Западните Балкани ще могат да участват в някои заседания на Съвета на ЕС

6 Февруари 2018 | 10:12 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Според изтекло в публичното пространство предложение, подкрепено от 12 страни членки на ЕС, министрите на страните от Западните Балкани ще могат, дори преди възможното бъдещо разширяване на Европейския съюз, да участват на постоянна основа в определени срещи на представителите на правителствата на страните членки, пише Magyar Hirlap.
Очаква се Европейската комисия да обяви във вторник стратегическата си визия за разширяването на Западните Балкани, в която Сърбия и Черна гора може да станат членове на Съюза през 2025 г. Според от дванадесет страни-членки на ЕС: Австрия, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словения и Словакия подкрепят идеята страните от Западните Балкани да участват в заседанията на правителствата на държавите-членки на ЕС в областта на околната среда, здравеопазването, транспорта и външните работи.
"Тези мерки не са непропорционални, но имат огромно политическо въздействие и биха допринесли за подобряване на имиджа на ЕС", пише Европейската комисия в документ от дванадесет точки, изпратен в края на януари. Според експертите това ще е важно за противодействието на руското и китайското влияние в региона.
Подписалите страни подчертаха, че премахването на таксите за роуминг също следва да се разгледа за 18-те милиона жители на страните от Западните Балкани. Те също така са на мнение, че лидерите на ЕС трябва да посещават региона по-често.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

A1oN (Македония): Страните членки на ЕС настояват за премахване на роуминга, както и за срещи на високо равнище със страните членки от Западните Балкани

A1oN (Македония): Страните членки на ЕС настояват за премахване на роуминга, както и за срещи на високо равнище със страните членки от Западните Балкани

6 Февруари 2018 | 09:36 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Европейската комисия ще направи преглед на новата стратегия за разширяване на ЕС, в която ще бъдат определени точни срокове за възможните перспективи за членство на страните-кандидати, предава македонската медия A1oN .
12 страни членки на съюза - Австрия, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словения и Словакия искат крачка напред и предлагат редовни годишни срещи с лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.
Освен това те предлагат премахването на роуминга преди присъединяването им към Съюза.
"Това са мерки, които не ни струват нищо, но имат огромно политическо влияние и ще подобрят имиджа на ЕС в региона", се посочва в предложението.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Време е за сближаване между ЕС и Турция

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Време е за сближаване между ЕС и Турция

6 Февруари 2018 | 07:45 | Агенция "Фокус"
София. Важно е политиците от Европейския съюз и Турция да разговарят повече помежду си – пряко, а не чрез медиите. Брюксел и Анкара имат общи интереси и е време е за сближаването им. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
„Важно е политиците от ЕС и Турция да говорят повече помежду си - пряко, а не чрез медиите. Това важи и за двете страни и би могло да доведе до ситуация, която да е печеливша“, бе коментарът, който Захариева направи по отношение на напрегнатите отношения между Брюксел и Анкара.
По повод ситуацията в Турция със свободата на изразяване и многобройните арести, българският министър на външните работи подчерта: „Въпреки всички проблеми с Турция относно нарушаването на основните демократични права, ние също трябва да държим под око нашите общи интереси. ЕС и Турция имат общи интереси в политиката за сигурност, борбата срещу тероризма, проблема с бежанците и енергийните въпроси. Турция е не само основен търговски партньор за европейците, но и надежден съюзник в миграционната криза и важен партньор на Алианса в защитата на страните от НАТО. Трябва да говорим и за тези положителни аспекти. Време е за сближаване между ЕС и Турция. Призовавам и двете страни да направят повече“.
Захариева коментира и настояванията на Анкара за безвизово пътуване в страните от Общността. Отговорът й на въпрос доколко реалистично е искането й българският външен министър отговори: „От 72 необходими условия досега не са изпълнени пет. През последните седмици обаче получих сигнали от Анкара, че останалите условия, включително спорното законодателство за борба с тероризма, скоро ще бъдат променени. Нека да изчакаме и да видим дали това ще се случи.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Нуждаем се от нова система за предоставяне на убежище

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Нуждаем се от нова система за предоставяне на убежище

6 Февруари 2018 | 07:24 | Агенция "Фокус"
София. Европейският съюз се нуждае от нова система за предоставяне на убежище. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
България подкрепя квотите на Брюксел за разпределяне на бежанци сред държавите от Общността, увери Захариева. Същевременно тя подчерта: „Нуждаем се от нова система за предоставяне на убежище. Но бих искал да добавя, че много хора в България се страхуват от бежанците. Хората трудно могат да направят разлика между бежанците и мигрантите. Те се опасяват, че може да загубят работата си заради тези хора. Те не искат „чуждестранни бойци“. Трябва да решим проблема в Африка, в страните на произход на мигрантите. Европейците инвестират в образование, икономическо развитие и семейно планиране. Това е правилният начин“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Очаквам Сърбия и Черна гора да се присъединят към ЕС до 2025 г.

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Очаквам Сърбия и Черна гора да се присъединят към ЕС до 2025 г.

6 Февруари 2018 | 07:08 | Агенция "Фокус"
София. Сърбия и Черна гора са провели забележителни реформи и ако продължават в същия дух, до 2025 г. очаквам да се присъединят към Европейския съюз. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
„Сърбия и Черна гора са направили забележителни реформи и прибливажат все повече правните си системи към стандартите на ЕС. Черна гора вече отвори 30 от 35 преговорните глави, Сърбия има поне 12. Ако и двете страни продължат така, както досега, очаквам те да се присъединят към ЕС до 2025 г. Следващите три председателствата на ЕС - Австрия, Румъния и Хърватия – се обявиха за продължаване на темата за Западните Балкани като основна. Това ще помогне на тези страни да имат надеждна перспектива за ЕС“, бе отговорът, който Захариева даде на въпрос кои държави от региона имат най-добри шансове за членство в Общността.
По отношение на Македония и Албания, Захариева допусна като възможно двете страни да получат дата за преговори за присъединяване през месец юни тази година. „България се ангажира да направи възможни преговорите за присъединяване за тези страни“, припомни първият дипломат на София.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни

6 Февруари 2018 | 06:06 | Агенция "Фокус"
София. Европейският съюз има жизненоважнен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
Коментирайки значението на европейската интеграция на Западните Балкани, един от приоритетите на председателство на Съвета на ЕС, което България пое в началото на годината, министър Захариева припомни, че страните от региона са получили обещание за присъединяване преди 15 години в Солун, но оттогава насетне са предприети твърде малко стъпки към приближаването им към членство в Общността.
„Много хора в региона имат чувството, че чакат твърде дълго. Вече не виждат никакви перспективи за присъединяване. Трябва да променим тази гледна точка. Трябва да дадем ясен политически сигнал на страните от Западните Балкани, че нашите врати са отворени за тях“, категорична бе Захариева.
Същевременно тя допълни: „В някои страни от Западните Балкани младежката безработица е над 60%. Без перспективата на ЕС и икономическия възход много млади хора ще напуснат страната си или ще бъдат застрашени от радикализация. Вече има необичайно много „чуждестранни бойци", т.е. млади хора от чужбина, които се борят за „Ислямска държава“. ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни“.
На въпрос какво може да направи Брюксел, за да стимулира икономиките на страните от региона, българският външен министър отговори: „Например, насърчаване на публични и частни инвестиции. Изграждането на пътища е също толкова важно, колкото и трансграничните връзки за електроенергия. Изграждането на транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура е от решаващо значение за страните в региона“.
Захариева призна, че вижда на Балканите конкуренция между Европа, Турция, Русия и Китай. „Става въпрос за налагане на икономическо и културно влияние. Това е още една причина, поради която сега трябва да се погрижим повече за региона“, предупреди министърът на външните работи на България.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Трябва да дадем ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите ни са отворени за тях

Екатерина Захариева за германския вестник Die Welt: Трябва да дадем ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите ни са отворени за тях

6 Февруари 2018 | 05:13 | Агенция "Фокус"
София. Трябва да отправим ясен политически сигнал към страните от Западните Балкани, че вратите на Европейския съюз са отворени за тях. Това заяви българският министър на външните работи и вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева в интервю за германския национален ежедневник Die Welt.
Захариева подчерта, че иска да предложи на страните от региона бърза перспектива за присъединяване към Общността, като същевременно увери, че ЕС има жизненоважен интерес от стабилността на Балканите.
Европейската интеграция на Западните Балкани е сред водещите приоритети на ротационното председателство на Съвета на ЕС, което България пое в началото на 2018 г. Първият дипломат на София обясни мотивите: „Време е да действаме. Страните от Западните Балкани получиха обещание за присъединяване преди 15 години в Солун. Оттогава насам се е случило твърде малко“.
Причините за ситуацията донякъде се коренят и в самите държави от региона. „Някои страни не са положили много усилия по отношение на реформите, така е. Критериите за присъединяване са много ясни. От друга страна, ЕС също беше много зает със себе си в продължение на много години. Имаше финансови, дългови и мигрантска кризи. Към това следва да се добавят и ужасяващите терористични атаки“, обясни външният министър на България.
Веднага след това обаче Захариева добавя: „Много хора в региона имат чувството, че чакат твърде дълго. Вече не виждат никакви перспективи за присъединяване. Трябва да променим тази гледна точка. Трябва да дадем ясен политически сигнал на страните от Западните Балкани, че нашите врати са отворени за тях“.
„В някои страни от Западните Балкани младежката безработица е над 60%. Без перспективата на ЕС и икономическия възход много млади хора ще напуснат страната си или ще бъдат застрашени от радикализация. Вече има необичайно много „чуждестранни бойци", т.е. млади хора от чужбина, които се борят за „Ислямска държава“. ЕС има жизненоважен интерес да гарантира, че регионите в непосредствена близост до него са стабилни и сигурни“, категорична бе Захариева.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Московский комсомолец“: Предизвикателство за Русия: Подготвят Сърбия и Черна гора за евроинтеграция

„Московский комсомолец“: Предизвикателство за Русия: Подготвят Сърбия и Черна гора за евроинтеграция

6 Февруари 2018 | 01:57 | Агенция "Фокус"
Москва. В навечерието на представянето на Стратегията на Европейския съюз за Западните Балкани руският вестник „Московский комсомолец“ привежда мнението на експерта Юрий Квашнион за предизвикателствата, пред които са изправени регионът и Брюксел.
Във вторник, 6 февруари, еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан трябва да представи стратегията на Европейския съюз за страните от Западните Балкани. Още през ноември австрийският политик заяви, че държавите– членки са готови да разгледат възможността за приемането на нови страни в Общността. По–точно става дума за Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, също и Босна И Херцеговина. Особен интерес представлява ситуацията около възможността за присъединяване към ЕС на Македония. Гърция възнамерява да блокира нейното приемане, ако страната не промени името си, което съвпада със това на едноименната гръцка област. Във връзка с това в Македония са решили да проведат референдум за смяната на името.
В края на октомври председателят на Европейската комисия Жан–Клод Юнкер заяви, че по – вероятно е разширяването на Блока да се осъществи в периода 2019–2024 година, след като бъдат завършени процедурите по напускането на Великобритания от структурите му. Официалната причина за подобно решение според властите в Брюксел е стремежът „да върнат мира на Балканите“. Британското издание Financial Times написа по-рано, че чрез присъединяването на нови страни ЕС се надява да усили контрола над миграцията и да ограничи разпространението на руското влияние в нестабилния регион.
В случай че разширяването на Блока протече по съществуващия план, то ще бъде най – мащабното в историята.
„Като цяло ЕС е заинтересован от присъединяването на балканските държави“, коментира за „Московский комсомолец“ Юрий Квашнион, завеждащ сектора за изследване на ЕС в Националния изследователски институт за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. „Друг въпрос е, че ситуацията е принципно различна за отделните страни. Аз бих отделил две страни. Това е Черна гора, която вече е преминала към еврото, и Сърбия, която независимо от косовския проблем върви достатъчно бързо към европейска интеграция“, поясни Квашнион.
„Същевременно ситуацията с другите кандидатки е съвършено различна. Босна и Херцеговина - това е държавно образувание със слабо икономическо развитие и с много нерешени институционални въпроси. Ако тази страна влезе в ЕС, то това би била съвсем различна перспектива. Още повече трябва да се отбележи, че в тази страна са в ход дезинеграционни процеси“.
„Трябва да разберем, че ЕС е обединение на християнски и постхристиянски страни. В Босна не по-малко от половината население е мюсюлманско. Същото можем да кажем и за Албания, където по-голямата част от населението изповядва исляма. Затова засега, вероятно, вариантът за присъединяването на Албания изглежда не съвсем желан“, коментира експертът.
Той продължава: „Забележително е, че Турция въобще не се споменава като възможен кандидат за скорошно приемане в ЕС. По думите на председателя на ЕК „Турция е направила големи крачки в посока, обратна на ЕС“ и следователно за нея се изключва перспектива за членство в близко време.
Що се отнася за Македония, тази балканска република води продължителен спор за името си с Гърция. От момента на разпада на Югославия през 1991 година Гърция се опитва да се пребори за промяна на името на северния си съсед, за да не възниква объркване с гръцката област Македония. Може да се предположи, че проблемът не е само в объркването, съществуват опасения, че в конституционното име на страната са заложени териториални претенции към гръцката област. Името, с което Македония е приета в ООН – Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ), също не устройва Атина. В неделя в гръцката столица се състоя многохилядна демонстрация под лозунга „Македония е Гърция“.
Вече половин година са в ход преговори между двете страни с посредничеството на специалния пратеник на генералния секретар на ООН Матю Нимиц. Решението, което бъде прието в хода на преговорите, ще бъде представено на общонационален референдум в Македония.
На официалния сайт на премиера на Македония Зоран Заев се казва: „Виждате, че тече прозрачен процес, ние искаме решение на базата на национален консенсус, за да може накрая да бъде потвърдено на референдума“.
Не всички страни от ЕС обаче споделят политиката за разширение на ЕС. „Има въпроси доколко успешна в икономически план ще бъде интеграцията. За да може тези страни да по-висок, среден за ЕС стандард, е необходимо да се наливат доста големи финансови средства. Има членки на ЕС, които са против приемането на страни с нерешени териториални въпроси. Няма единство на мненията, но като цяло курсът към присъединяването на Западните Балкани вече е приет. Напомням, че не толкова отдавна, през 2013 г., се състоя приемането на Хърватия, против което бе Словения заради нерешени териториални въпроси. Да, процесът по приемането се проточи девет години,но днес Хърватия е пълноправен член на Европейския съюз“, отбелязва Квашнион.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Welt: Западни Балкани - Брюксел ускорява темпото за разширяване на ЕС

Die Welt: Западни Балкани - Брюксел ускорява темпото за разширяване на ЕС

6 Февруари 2018 | 00:37 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Във вторник, 6 февруари, Европейската комисия ще представи стратегията за разширяване на Общността с шест държави от Балканския полуостров. Документът, озаглавен "Надеждна перспектива за разширяване със страните от Западните Балкани", е на разположение на редакцията на германския национален ежедневник Die Welt, който представя на читателите някои от по-важните положения, съдържащи се в него.
Европейската комисия иска да ускори с нова стратегия и конкретни срокове за реформи присъединяването на Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово към Общността. "Членството в ЕС на страните от Западните Балкани е в интерес на Блока от гледна точка на политиката, икономиката и сигурността", се казва в документа, който ще бъде представен във вторник в рамките на пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. В текста обаче се уточнява: "една надеждна перспектива за присъединяване може да бъде движеща сила за трансформация в региона".
В ЕК е налице увереност, че Сърбия и Черна гора може да станат част от клуба на Брюксел през 2025 г. "Със силна политическа воля изпълнението на реформите и предстоящото разрешаване на споровете със съседите, Сърбия и Черна гора трябва да бъдат подготвени за членство до 2025 г."
Според ЕК за страните от Западните Балкани се отваря "исторически прозорец от възможности": тяхното бъдеще е безвъзвратно обвързано с ЕС. Но това на свой ред изисква дълбоки реформи, чието темпо на провеждане трябва задължително да бъде ускорено. "За да изпълнят всички условия за членство и да укрепят своята демокрация, страните се нуждаят от изчерпателни и убедителни реформи в ключови области като върховенството на закона, конкуренция, необходимо е и регионално сътрудничество и помирение", уверени са авторите на документа. Конкретно, Брюксел препоръчва "обширно и правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово".
В документа ЕК се ангажира ясно с присъединяването на страните от Западните Балкани. "ЕС ще увеличи значително подкрепата си за трансформация" в региона, се подчертава в текста. За тази цел ЕК е разработила подробен план за действие в обем от четири страници за всяка от страните. В него се посочват конкретни инструкции, които да подпомогнат страните в усилията им да укрепят върховенството на закона, да подобрят социално-икономическото развитие. Внимание е обърнато и да желанието на Брюксел държавите от Западните Балкани да засилят ангажимента си към бежанците и въпросите за сигурността. Всичко това би следвало да бъде уредено до 2020 г., предвиждат авторите на стратегията. По-конкретно, Брюксел призовава страните от региона да "създадат национални координационни центрове за граничен контрол" и да работят по-тясно с правни експерти от държавите-членки на Общността.
Същевременно, ЕК обявява в документа и конкретни мерки за реформи в рамките на ЕС. През есента на 2018 г. властите в Брюксел ще представят предложение, в което ще препоръчат на страните от Общността да взимат решенията си с квалифицирано мнозинство, а не както досега с единодушие. През октомври тази година ЕК ще представи и "инициатива" за укрепване на върховенството. "ЕС трябва да гарантира, че от институционална гледна точка той също се подготвя да приеме нови членки, когато те са изпълнили (предпресъединителните) условия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Gazeta Express: В новата си стратегия за разширяване на Балканите, ЕС не иска от Сърбия да признае Косово

Gazeta Express: В новата си стратегия за разширяване на Балканите, ЕС не иска от Сърбия да признае Косово

5 Февруари 2018 | 20:28 | Агенция "Фокус"
Прищина. В Европейската стратегия за разширяване на Западните Балкани, която трябва да бъде одобрена във вторник, 6 февруари, Сърбия и Косово се споменават на много места. Европейската комисия иска нормализация на отношенията между двете страни като единствен път към интеграция в ЕС. Но Съюза ще поиска от Сърбия да внесе правно обвързващ документ, според който ако Сърбия стане част от ЕС, няма да блокира потенциалното членство на Косово, но и няма да е задължена да признае независимостта му, пише албанското електронно издание базирано в Косово Gazeta Express.
В стратегията се отбелязва, че без ефективна и взаимна нормализация между Белград и Прищина чрез диалога под егидата на ЕС, не може да има стабилност в региона. „Спешно и ключово е постигането на правно обвързващо споразумение, за да могат Сърбия и Косово да продължат по европейския си път“, е написано в документа. „Косово ще има полза от заключително споразумение със Сърбия“, се отбелязва още в Стратегията.
В тази стратегия, ЕС се фокусира върху инициативи, целящи помирение между страните в региона. „Ще продължи подкрепата за Международните механизми на криминалните трибунали и за Специализирания съд в Косово“, се отбелязва в документа. Пътят на Косово към ЕС, според Стратегията, изглежда сложен.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Gazeta Express: Новата стратегия за разширяване на ЕС не дава „европейска перспектива“ на Косово преди 2025 година

Gazeta Express: Новата стратегия за разширяване на ЕС не дава „европейска перспектива“ на Косово преди 2025 година

5 Февруари 2018 | 18:26 | Агенция "Фокус"
Прищина. Новата Европейска стратегия за разширяване към Западните Балкани, която трябва да бъде одобрена във вторник, не предлага европейска перспектива на Косово, пише албанското електронно издание, базирано в Косово Gazeta Express.
Европейската комисия има намерение да потвърди перспективите за приемане на Сърбия и Черна гора до 2025 година. Според проектостратегията, копие от която е на разположение на изданието, Косово се споменава единствено в контекста на диалога със Сърбия. Белград е помолен да нормализира отношенията си с Косово най-късно до края на 2019 година, за да може да се присъедини към ЕС.
Gazeta Express смята, че Косово ще чака неопределено време, за да получи статут на „потенциален кандидат за присъединяване към ЕС“. Заради разделението сред страните-членки на Съюза (пет европейски страни отказват да признаят Косово), заради липсата на прогрес в много области и обтегнатите отношения между косовските институции и ЕС, Брюксел е решил да не включва Прищина в новата си стратегия, написана от ЕК. Дори формулировката „европейска перспектива“, изтичаща от решенията на срещата на върха на Съюза в Солун през 2003 година, не е в текста на документа от 2018 година. Косово е споменато единствено в контекста на отношенията му със Сърбия, като ЕС отчаяно се опитва да направи Сърбия членка на Блока, пише изданието.
Наскоро косовските власти отбелязаха, че се подготвят да кандидатстват за статут на кандидат до края на 2018 година, но миналата седмица Испания, една от петте страни, които не признават независимостта на Косово, обяви, че ще блокира подобна инициатива, като уточни, че страната може да стане част от ЕС само като част от Сърбия, пишат още от албанското издание.
Но какво предлага Европейската стратегия за разширяване на Косово, пита Gazeta Express.
Редакцията отбелязва, че в един от параграфите се споменава, че ЕС ще реши дали да даде статут на кандидат за присъединяване на Босна и Херцеговина до края на 2019 година. Същият период е споменат като краен срок за нормализиране на отношенията между Прищина и Белград. „Сърбия и Косово трябва най-късно до тогава да са постигнали нормализация на отношенията си, което може да отвори пътя за по-нататъшен задоволителен прогрес на Косово по пътя към европейска интеграция – тази част ще бъде обновена, когато графикът на диалога стане по-ясен“, се отбелязва в параграфа, отнасящ се до Косово.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МКД (Македония): Западните Балкани „влизат“ в ЕС преди да влязат в Съюза

МКД (Македония): Западните Балкани „влизат“ в ЕС преди да влязат в Съюза

5 Февруари 2018 | 16:22 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Група от 12 страни-членки на Европейския съюз искат западнобалканската шесторка да участва на годишните срещи на върха на ЕС, още преди да станат част от Съюза, , пише скопското електронно издание МКД, като се позовава на публикация на Reuters.
След годините на забрава на Западните Балкани и поради растящото влияние на Русия и Китай в региона, Европейската комисия трябва във вторник да обяви плана, според който Сърбия и Черна Гора може да станат първите влезли в Съюза до 2025 година, пишат от американската агенция.
Австрия, Чешката република, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Естония, Малта, Полша, Словения и Словакия искат лидерите на западнобалканската шесторка да присъстват на годишните срещи на върха на ЕС, се изтъква в документ, видян от служители на Reuters.
Според предложението на тези държави, предадено на ЕК в края на януари, се предвижда министрите от страните от Западните Балкани да участват на срещите на ЕС, които се отнасят до защитата на околната среда, здравеопазването, транспорта и външната политика.
Трябва да бъде разгледано и понижаване на тарифите за роуминг на мобилните телефони за около 18 милиона граждани на Западните Балкани. Това са мерки, които не биха стрували нищо, а имат огромно политическо влияние и биха били инструмент за подобряване на имиджа на ЕС в региона, се изтъква в предложението на 12-те държави.
Там се предлага още, представителите на ЕС да посещават много по-често този регион.
Reuters пише, че Германия, която дава най-много средства за страните-кандидатки, е внимателна към западнобалканската шесторка, смятайки, че първо трябва да се осигури върховенството на закона и да се изкорени организираната престъпност и корупцията.
Според материала на американската агенция, немските дипломати изтъкват, че може да се повтори грешката от 2007 година, когато в Съюза влязоха Ръмъния и България, а голяма част от функционерите на ЕС смятат, че влезлите по-рано страни са влезли преди да са готови и в момента продължават да имат проблеми с корупцията и несправедливото правосъдие.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

B92: Има възможност Европейският съюз да обсъди испанската блокада за Косово на 23 февруари

B92: Има възможност Европейският съюз да обсъди испанската блокада за Косово на 23 февруари

5 Февруари 2018 | 11:15 | Агенция "Фокус"
Белград. Лидерите на страните от Европейския съюз ще проведат среща в Брюксел, насрочена за 23 февруари, където е вероятно държавите членки да обсъдят испанската блокада за Косово, предава английскоезичната редакция на сръбската медия B92. По-рано се появи информация, според която Мадрид се противопоставя на включването на Косово в следващата стратегия за разширяване на Европейския съюз, която предстои да бъде представена във вторник, шести февруари. Според сръбската медия, лидерите на ЕС най-вероятно ще обсъдят възраженията на Испания по въпроса в края на месеца, по време на информационната среща в белгийската столица.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Вучич: Сърбите и албанците може да направят поредна грешка

Александър Вучич: Сърбите и албанците може да направят поредна грешка

2 Февруари 2018 | 18:02 | Агенция "Фокус"
Белград. Сърбите и албанците ще направят поредна грешка, като двете най-големи нации на Балканите, ако се провалят в опита за намиране на разрешение по Косовския въпрос“. Това заяви президентът на Сърбия Александър Вучич в интервю пред виенския ежедневник Kronen Zeitung, отбелязвайки, че за разрешаването на въпроса са нужни „компромиси и концесии“, предава белградската медия B92.
Вучич, който е на официална визита в Австрия, благодари на австрийския канцлер Себастия Курц „за подкрепата му за Сърбия, за това, че винаги е симпатизирал на аспирациите на сърбите и за това, че е един от малкото, които говорят за сръбския народ с уважение“.
„Сега остава да свършим нашата част от работата. Най-големият проблем е, разбира се, разрешението на Косовския въпрос. Поради тази причина ние започнахме диалог помежду си и трябва да намерим компромис, за който и албанците и сърбите ще трябва да направят отстъпки. Ако не успеем, ще сме направили поредните грешки в историите на двете най-големи балкански нации“, заяви сръбският президент.
Вучич добави, че се е срещал неколкократно с представители на косовските албанци и отговари на въпросите дали има прогрес в тях с констатацията, че разговорите се провеждат и че през последните пет години не е имало „етнически мотивирани конфликти“. (в Косово)
„И след последното убийство на сърбин в Косово, ние веднага осъществихме контакт, за да избегнем ескалации. Аз лично бях в Косово за да успокоя сърбите“, добави той.
Същевременно сръбският държавен глава заяви, че иска да изпрати послание до албанците, заявявайки, че Сърбия няма да признае независимостта на Косово – и че те не я постигат заради волята на сърбите.
„Без Сърбия няма членство в ООН, без Сърбия няма членство в Интерпол, без Сърбия няма държавни посещения в Китай“, подчерта Вучич.
Той заяви, че „всички карти са на масата“ и че ако има „даване и получаване, основано на справедливи принципи“, може да се намери разрешение.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Вучич: Решението на Испания за Косово е логично

Александър Вучич: Решението на Испания за Косово е логично

2 Февруари 2018 | 02:41 | Агенция "Фокус"
Белград. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че решението на испанското правителство да изключи Косово от преговорите за присъединяване към Европейския съюз е логично, предава държавната информационна агенция Tanjug.
Испания изпрати поредица от коментари до европейските партньори с аргументи в подкрепа на решението. Официален Мадрид увери, че няма да отстъпи от позицията си за Косово.

Агенция „Фокус“ припомня:

Само седмица преди приемането на Стратегията за разширяване на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, Испания поставя под въпрос не само документа, но и целия процес. Мадрид се противопостави на включването на Косово в стратегията.
В писмото под формата на нон пейпър (т.е. неофициален документ), с което разполага редакцията на прищински вестник, Испания се противопоставя на използването на термина ВБ6 (WB6), съкращение за шестте страни от Западните Балканите, и изтъква, че „Косово не е част от процеса на разширяване".
„В дипломатическите кръгове се споменава, че Испания планира да се противопостави на участието на Косово на срещата на върха на ЕС и страните от Западните Балкани в София", написа по-рано косовският вестник Koha Ditore.
Според събеседниците на вестника от Брюксел, съкращението ВБ6 се използва за стратегията, за да не се предизвиква недоволството на страните, които не са признали Косово. В текста на писмото тези държави са определени като партньори на ЕС. Към настоящия момент е известно, че Мадрид не е съгласен с използването на съкращението.
Според Koha Ditore подходът на Испания е в резултат от вътрешните проблеми, пред които е изправено иберийското кралство.
В нон пейпърът Испания излага позицията си, че трябва да бъде правена разлика между процеса на разширяване на ЕС и процедурите и стратегиите за Западните Балкани, които са част от общата политика за външни въпроси и сигурност. В Мадрид изразяват увереност, че разширяването не трябва да се разглежда като пряко средство за решаване на политически проблеми в региона на Западните Балкани.
„Трябва да се случи обратното, необходимо е първо да се преодолеят тези конфликти, за да стане възможен процесът на разширяване", твърдят от Мадрид.
В писмото се изисква управляващите в Косово да работят за покриването на стандартите, заложени в Договора за стабилизация и асоцииране и за продължаване на диалога между Белград и Прищина под егидата на ЕС.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мадрид: Косово ще стане част от ЕС само като регион от Сърбия

Мадрид: Косово ще стане част от ЕС само като регион от Сърбия

2 Февруари 2018 | 00:46 | Агенция "Фокус"
Мадрид. Испания не се противопоставя на европейската интеграция на Косово, но ще се съгласи най-младата държава на Балканите да стане част от Общността само като регион от Сърбия под специално управление, съобщава белградското електронно издание Vecerne Novosti, като се позовава на дипломатически източници от Мадрид.
През последните дни в медийното пространство бе разпространена информация, съгласно която Испания се противопоставя на включването на Косово в Стратегията за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани, която ще бъде представена на 6 февруари. Испания изпрати поредица от коментари до европейските партньори с аргументи в подкрепа на решението. Това бе потвърдено пред редакцията на сръбското издание от Министерството на външните работи на Испания, откъдето увериха, че официален Мадрид няма да отстъпи от позицията си за Косово.
„Позицията на Испания за непризнаване на едностранно обявената декларация за независимост на Косово се основава на защитата на принципа на териториалната цялост на държавите, зачитането на международното право и на върховенството на закона", заяви за вестника източник от пресслужбата на външнополитическото ведомство в Мадрид.
От редакцията подчертават, че ситуацията около Каталуния допълнително затвърждава позицията на Испания по косовския въпрос, тъй като Мадрид се опасява да не създаде условия за опасен прецедент, който да бъде използван от някои от автономните региони на иберийското кралство.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

B92: Испания ще позволи на Косово да се присъедини към ЕС само като сръбски регион

B92: Испания ще позволи на Косово да се присъедини към ЕС само като сръбски регион

1 Февруари 2018 | 13:34 | Агенция "Фокус"
Мадрид. Мадрид не отстъпва от позицията си за блокиране на европейската интеграция на Косово, пише белградският ежедневник „Вечерне новости“ в четвъртък, предава англоезичната редакция на белградската медия В92.
Но, продължава материала, Испания би се съгласила Косово да влезе в ЕС само като сръбски регион.
Позицията на Мадрид, според белградското издание, е, че Косово може да стане част от Съюза единствено като административна единица в състава на Сърбия. В този смисъл, испанците са изпратили до европейските органи не само едно писмено възражение, както се говореше през последните дни, а няколко протестни ноти.
Ежедневникът твърди, че е получил потвърждение на тази информация от Министерството на външните работи на Испания, което също е било категорично, че Мадрид няма да отстъпи от тази си позиция.
„Позицията на Испания за непризнаване на едностранно обявената независимост на Косово е основана на защитата на принципите на териториалния интегритет на държавите, съобразяването с международното право и върховенството на закона“, са заявили от отдела за връзки с обществеността на испанското външно ведомство пред белградския ежедневник.
Вечерне новости пише, че „ситуацията с Каталуния“ е втвърдила отношението на Испания спрямо Косово. Мадрид не иска да чува за никакви прецеденти, защото това може, заедно с други неща, да бъде използвано от някои от испанските региони.
След миналогодишния референдум за независимост на испанската автономна област, Европейската комисия излезе с мнение, че ситуацията не може да бъде сравнявана с тази в Косово, тъй като Испания е член на ЕС, а Сърбия – не. Сръбското правителство тогава подготви протестна нота до Брюксел.
Но властите в Белград накрая решиха да не я изпращат, тъй като, както тогава обясни президента Александър Вучич, Белград е получил директна молба от Мадрид да се въздържи от подобни действия, защото може да усложни допълнително ситуацията.
Същевременно, Вучич тогава заяви, че Испания винаги се е отнасяла към Сърбия „справедливо“ и че е наясно за „всички тези, които са пресирали премиера Мариано Рахой да се признае Косово“, но, че испанският лидер „не би го направил“.
По-рано тази седмица, албаноезична медия в Прищина съобщи, че Испания е изпратила протестна нота до Брюксел с цел да блокира всяко споменаване на Косово като отделна държава в предстоящата стратегия за разширяване на ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МКД (Македония): ЕС коментира неофициалния документ на Испания за мястото на Косово в Стратегията за Западните Балкани

МКД (Македония): ЕС коментира неофициалния документ на Испания за мястото на Косово в Стратегията за Западните Балкани

31 Януари 2018 | 11:33 | Агенция "Фокус"
Брюксел/Прищина. Коментирайки нон пейпърът на Испания за включването на Косово в Стратегията за Западните Балкани, говорителят на Европейската комисия Мая Коциянчич призова мненията на страните от Общността да бъдат споделени след официалното представяне на документа, което ще се състои в началото на следващия месец, отбелязва скопското електронно издание МКД.
Съгласно думите й, документът „покрива“ целия регион. Седмица преди приемането на Стратегията за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, Испания отново под въпрос не само документа, но и целия процес поради силното противопоставяне за включването на Косово в процеса, съобщиха медиите в Прищина.
Съгласно разпространените данни, от името на официална Прищина вицепремиерът на най-младата държава на Балканите Енвер Ходжай е изпратил писмо до комисаря по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан, в което е изразил загрижеността на Косово по отношение на несигурната й европейска перспектива в новия документ на ЕК.

Агенция „Фокус“ припомня:

Само седмица преди приемането на Стратегията за разширяване на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, Испания поставя под въпрос не само документа, но и целия процес. Мадрид се противопостави на включването на Косово в стратегията.
В писмото под формата на нон пейпър (т.е. неофициален документ), с което разполага редакцията на прищински вестник, Испания се противопоставя на използването на термина ВБ6 (WB6), съкращение за шестте страни от Западните Балканите, и изтъква, че „Косово не е част от процеса на разширяване".
„В дипломатическите кръгове се споменава, че Испания планира да се противопостави на участието на Косово на срещата на върха на ЕС и страните от Западните Балкани в София", написа по-рано косовският вестник Koha Ditore.
Според събеседниците на вестника от Брюксел, съкращението ВБ6 се използва за стратегията, за да не се предизвиква недоволството на страните, които не са признали Косово. В текста на писмото тези държави са определени като партньори на ЕС. Към настоящия момент е известно, че Мадрид не е съгласен с използването на съкращението.
Според Koha Ditore подходът на Испания е в резултат от вътрешните проблеми, пред които е изправено иберийското кралство.
В нон пейпърът Испания излага позицията си, че трябва да бъде правена разлика между процеса на разширяване на ЕС и процедурите и стратегиите за Западните Балкани, които са част от общата политика за външни въпроси и сигурност. В Мадрид изразяват увереност, че разширяването не трябва да се разглежда като пряко средство за решаване на политически проблеми в региона на Западните Балкани.
„Трябва да се случи обратното, необходимо е първо да се преодолеят тези конфликти, за да стане възможен процесът на разширяване", твърдят от Мадрид.
В писмото се изисква управляващите в Косово да работят за покриването на стандартите, заложени в Договора за стабилизация и асоцииране и за продължаване на диалога между Белград и Прищина под егидата на ЕС.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МКД (Македония): Испания се противопостави на включването на Косово в Стратегията за разширяване на ЕС – под въпрос ли е участието на Прищина в срещата на върха за Западните Балкани в София?

МКД (Македония): Испания се противопостави на включването на Косово в Стратегията за разширяване на ЕС – под въпрос ли е участието на Прищина в срещата на върха за Западните Балкани в София?

30 Януари 2018 | 13:51 | Агенция "Фокус"
Прищина/Мадрид. Само седмица преди приемането на Стратегията за разширяване на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, Испания поставя под въпрос не само документа, но и целия процес. Мадрид се противопостави на включването на Косово в стратегията, пише скопското електронно издание МКД, като се позовава на статия в изданието Koha Ditore.
В писмото под формата на нон пейпър (т.е. неофициален документ), с което разполага редакцията на прищинския вестник, Испания се противопоставя на използването на термина ВБ6 (WB6), съкращение за шестте страни от Западните Балканите, и изтъква, че „Косово не е част от процеса на разширяване".
„В дипломатическите кръгове се споменава, че Испания планира да се противопостави на участието на Косово на срещата на върха на ЕС и страните от Западните Балкани в София", пише косовският вестник.
Според събеседниците на вестника от Брюксел, съкращението ВБ6 се използва за стратегията, за да не се предизвиква недоволството на страните, които не са признали Косово. В текста на писмото тези държави са определени като партньори на ЕС. Към настоящия момент е известно, че Мадрид не е съгласен с използването на съкращението.
Според Koha Ditore подходът на Испания е в резултат от вътрешните проблеми, пред които е изправено иберийското кралство.
В нон пейпърът Испания излага позицията си, че трябва да бъде правена разлика между процеса на разширяване на ЕС и процедурите и стратегиите за Западните Балкани, които са част от общата политика за външни въпроси и сигурност. В Мадрид изразяват увереност, че разширяването не трябва да се разглежда като пряко средство за решаване на политически проблеми в региона на Западните Балкани.
„Трябва да се случи обратното, необходимо е първо да се преодолеят тези конфликти, за да стане възможен процесът на разширяване", твърдят от Мадрид.
В писмото се изисква управляващите в Косово да работят за покриването на стандартите, заложени в Договора за стабилизация и асоцииране и за продължаване на диалога между Белград и Прищина под егидата на ЕС.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Над 40 души загинаха при нови удари в Източна Гута. 19 февруари 2018 г.
Над 40 души загинаха при нови удари в Източна Гута. 19 февруари 2018 г.

ВИДЕО
Слово на композитора Микис Теодоракис по време на митинга в Атина за името на Македония
Слово на композитора Микис Теодоракис по време на митинга в Атина за името на Ма...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.