НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 20:51

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министър Кралев пред ЕП: ММС цели реални резултати за младите хора и за спорта в Европа по време на Българското европредседателство

Министър Кралев пред ЕП: ММС цели реални резултати за младите хора и за спорта в Европа по време на Българското европредседателство

23 Януари 2018 | 14:47 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев представи пред Европейския парламент (ЕП) приоритетите, които Българското председателство си поставя в сферата на младежта и спорта. Кралев подчерта, че бъдещето на Европа и младите хора е един от основните приоритети по време на Председателството ни и Министерството на младежта и спорта (ММС) си поставя за цел постигането на реални резултати за младите хора и за спорта в Европа. Това съобщиха от пресцентъра на ММС.
В своята програма за предстоящите шест месеца в сектор „Младеж“ ММС поставя акцент върху младежкото развитие и бъдещите младежки политики. Основен приоритет е насърчаването на младите хора като двигатели на промяната в изграждането на фундамента на устойчивото бъдеще за всички европейски страни. „Затова е изключително важно да инвестираме в образованието, обучението и възможностите за заетост на младите хора“, обясни Красен Кралев. Българското председателство цели да повиши осведомеността за демографските промени в Европа, които ще окажат въздействие върху нашите социални системи като цяло, но по-специално върху младите хора.
Главното събитие в рамките на структурния диалог по време на Българското председателство ще бъде Конференцията за младежта на ЕС от 16 до 19 април 2018 г. в София, която ще бъде насочена както към предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, така и към вслушването в техния глас при изготвянето на конкретни препоръки към следващата Европейска стратегия за младежта. Министър Кралев заяви категорична подкрепа за „Европейски корпус за солидарност“. По думите му, това е инициатива, която е полезна за развитието у младите хора на социални умения и компетентности, което може да има положително въздействие върху тяхното активно гражданство и пригодността им за работа.
Българският спортен министър представи пред ЕП приоритетите на ММС в областта на спорта като обясни, че работата на Министерството е насочена към утвърждаването на европейските ценности чрез спорт. Министър Кралев подчерта, че достъпът до спорт трябва да бъде сред основните права на всеки човек. „Практикуването на спорт насърчава солидарността, подпомага и улеснява активното гражданство, служи като инструмент в борбата с радикализацията и превенция срещу агресията“, заяви той.
Красен Кралев посочи, че спортът е мост между традициите и иновациите. Основен приоритет в програмата на ММС през следващите шест месеца е борбата срещу употребата на допинг в спорта. Той анонсира едно от първите официални събития по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, което ще се проведе в София на 24-ти и 25-ти януари - семинар на тема „Предотвратяване на допинга в професионалния спорт и в спорта за всички чрез обучение и разследване“. „Искаме да отправим посланието, че най-силната превенция при борбата с допинга в спорта е образованието – информираност и превантивно обучение, насочено както към професионалните спортисти, така и към аматьорите. Трябва да се наблегне на създаване на специализирани антидопингови програми за обучение, които обхващат не само спортисти, треньори, спортно-технически персонал и родители, но и спортуващи в свободното време, ученици и фитнес инструктори, граждани. Нов метод, който следва да се развие, е разследването“, каза българският спортен министър.
Красен Кралев обясни пред ЕП, че Световната антидопингова агенция (WADA) стартира първата фаза от процеса за преразглеждане на Световния антидопингов кодекс с оглед на приемането на нов кодекс през 2021 г. Българското председателство ще изготви отговора на ЕС и неговите държави-членки във връзка с преразглеждането на този кодекс. „Като член на Управителния съвет на Световната антидопингова агенция аз съм горд, че на България се пада и отговорността да ръководи през първите шест месеца на 2018 г. процеса по изготвянето и съгласуването на единна позиция на ЕС във връзка с прегледа на Световния антидопингов кодекс и ще направя необходимото становищата на ЕС да бъдат изцяло взети предвид в рамките на текущата дейност“, каза още министърът на младежта и спорта.
По време на изслушването министър Кралев отговори подробно и на редица въпроси от страна на зам.-председателя на Комисията по култура и образование от Групата на Зелените Хелга Трюпел, Богдан Вента и Михаела Шойдрова от Европейската народна партия, Силвия Коста и Момчил Неков от Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Въпросите бяха свързани с двете най-важни теми в сектор “Младеж” - Корпуса за солидарност и изработването на Европейската стратегия за младежта, както и системата за валидиране на умения, борбата с агресията в спорта, казуса с ФИБА и Евролигата и мерките срещу манипулирането на резултатите от спортни срещи.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бъдещето на Европейския съюз обсъдиха на среща в София председателите на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС (ОБЗОР)

Бъдещето на Европейския съюз обсъдиха на среща в София председателите на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС (ОБЗОР)

22 Януари 2018 | 20:29 | Агенция "Фокус"
София. Бъдещето на Европейския съюз обсъдиха на среща в София председателите на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС (КОСАК). Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева приветства участниците в срещата и поясни, че КОСАК е изразител на фундаменталните ценности на Европейския съюз – равенството и свободата. „Вече близо 30 години КОСАК се утвърждава като успешен формат за участие на парламентите в процеса на вземане на решения по актуалните въпроси от европейския дневен ред. Той е и своеобразен гарант за участието на гражданите на Съюза в демократичния контрол върху Европейските институции по отношение на спазването на принципите за субсидиарност и пропорционалност“, каза още тя и отбеляза част от приоритетите на Българското председателство, които са обект на обсъждане по време на срещата - икономически растеж и социално сближаване, европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани, сигурност и стабилност в силна и единна Европа и цифрова икономика и умения на бъдещето.
Председателят на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин уточни, че съвместните усилия на комисиите от всички държави ще бъдат доказателство пред гражданите на ЕС, че Съюзът е адаптивен, уверен и отговорен. За да онагледи смисъла, заложен в девиза на Българското председателство – „Съединението прави силата“, той разказа легендата за древния български владетел хан Кубрат и за неговите синове. „Мисля, че тази притча е особено поучителна в контекста на днешния свят, който се нуждае от сила и решимост, за да запази единството си и да отговори по-добре на очакванията на своите граждани в областта на сигурността, икономиката, социалното приобщаване, опазването на околната среда и промените в климата. Защото немислимото вчера се оказа необходимост днес“, коментира Вигенин.
Министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова уточни, че доброто партньорство между страните членки е било водещ принцип при разработване на приоритетите на Българското председателство. „Основно послание на България е „Съединението прави силата“ и се надявам сега то да бъде припознато повече от всякога в Европа“, каза още тя. Павлова очерта най-важните приоритети по време на следващите шест месеца и обясни, че по част от тях предизвикателствата ще са големи, защото не винаги държавите имат еднакво мнение и единна позиция. „Но по време на Българското председателство по всички теми ще търсим пресечната точка, която да удовлетворява интереса на всички заинтересовани страни. За нас е изключително важно да бъдем добър балансьор“, каза още тя.
Първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс пожела успех на Българското председателство в този изключително труден период от време. „Изразявам пълното доверие и убеденост на Европейската комисия в способността на Българското председателство да бъде едно от най-успешните председателства в мандата на настоящата комисия. Много от гражданите на ЕС са на мнение, че вече не контролират собствената си съдба. Само ако прегърнем бъдещето като време на потенциално развитие и напредък, само тогава можем да продължим напред. Ако сме толкова влюбени в едно митологично минало, ще пропуснем възможностите да създадем по-добро бъдеще за нашите общества, за нашите деца”, каза още той.
Председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова представи пред участниците в срещата позициите и работата на комисията, свързана с бъдещето на Съюза. „Нашата дейност е подчинена на категоричното ни убеждение, че само обединени можем да бъдем по-силни и по-успешни. Задачата ни е да направим Европейския съюз по-близък и разбираем за своите граждани, защото близостта на гражданите с европейските политики и институции е в основата на неговото бъдеще“, коментира тя.
По време на срещата вицепрезидентът Илияна Йотова откри дискусия на тема „Бъдещето на Европейския съюз – сила в единството“. „Преживяваме един от най-колебливите периоди в развитието на ЕС и неговото функциониране не удовлетворява европейските граждани. Конкретните политики и решения, а не теоретичните конструкции, родени в офиси, ще напишат неговото бъдеще“, отбеляза тя и допълни, че причините за настоящата ситуация са много – от бюрокрацията, която измести визионерството, до закъснелите реакции на кризите, които ни разтърсиха в последните години. „Не можем да увлечем европейските граждани да се включат в дебата за бъдещето на ЕС. Дали равнодушието е вече диагноза – това е най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим. Европа се раздели и освен работещи решения, сякаш днес сторим повече огради – огради не само срещу пристигащите, но и едни между други”, коментира вицепрезидентът.
По темата на третата сесия „Ролята на европейските макрорегионални стратегии за постигане на устойчиво развитие, сигурност и стабилност” се включиха и посланикът за региона на Балтийско море на Министерството на външните работи на Естония и председател на Националната координационна група на Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море Раул Малк, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството на България и Национален координатор за Стратегията на ЕС за Дунавския регион Деница Николова и Адроне Перкаускине, началник на отдел „Регионално сътрудничество и организация за сигурност в Европа в Европейската служба за външна дейност“.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Зам.-министър Деница Николова: Намаляването на регионалните неравенства трябва да е основна политика на европейските макрорегионални стратегии

Зам.-министър Деница Николова: Намаляването на регионалните неравенства трябва да е основна политика на европейските макрорегионални стратегии

22 Януари 2018 | 16:14 | Агенция "Фокус"
София. Дунавският регион има редица възможности за териториалното сближаване и икономическото развитие на страните по поречието на реката, чрез интегриран подход в партньорството и подкрепата за изпълнението на съвместни стратегически проекти. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и Национален координатор за Стратегията на ЕС за Дунавския регион Деница Николова по време на Среща на председателите на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз (Председателски КОСАК), което се провежда в София, съобщиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Зам.-министър Николова бе ключов говорител в Третата сесия на форума на тема: „Ролята на европейските макрорегионални стратегии за постигане на устойчиво развитие, сигурност и стабилност“. В речта си тя отбеляза, че макрорегионалните стратегии на ЕС, обхващащи четири макрорегиона – Балтийско море, река Дунав, Адриатическо и Йонийско море и Алпите, имат значимост като платформа за транснационално сътрудничество. Те предоставят интегрирана рамка, в която държавите използват общия си потенциал за справяне с взаимните предизвикателства. „В контекста на започналия дебат за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. и мястото на макрорегионалните стратегии в нея дискусията следва да се ориентира в посока на бъдещето, защото националните парламенти могат да допринесат за утвърждаването на макрорегионалните стратегии като важен инструмент за сближаване“, посочи зам.-министър Николова. Тя обърна специално внимание на нуждата от политическа подкрепа в подпомагане създаването на координирани политики за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в макрорегионите. „Изпълнението на съвместни регионални и макрорегионални проекти би могло да има значителна роля за утвърждаване на добавената стойност на такива инициативи. Това би могло да бъде една от предпоставките за намиране на съвместни решения за общите предизвикателства, свързани с инфраструктура, миграцията и демографския натиск, изменение на климата или други проблеми, които не биха могли да бъдат разрешени от една държава или регион“, посочи тя.
Според зам.-министър Николова Дунавската макрорегионална стратегия е пример за уникален подход, предоставящ възможности за сътрудничество и изграждане на мрежи между държавите-членки в региона на река Дунав. „За нас добавената стойност на Дунавската стратегия е в партньорството и подкрепата да изпълнението на съвместни стратегически проекти“, каза зам.-министър Николова. Тя допълни, че за България са идентифицирани 9 проекта на обща стойност над 40 млн. евро, обхващащи сфери като воден транспорт, пристанищна инфраструктура, енергетика, образование, млади хора, иновации. „В този контекст, Транснационална програма „Дунав“ и европейските структурни и инвестиционни фондове имат важна роля, която би се засилила в бъдеще, концентрирайки средства за изпълнение на по-малко на брой, но съвместни междурегионални стратегически проекти, които ще имат видим ефект върху икономическото развитие и териториалното сближаване в региона“, каза тя. „В Дунавския регион се наблюдават големи различия, тъй като в него се намират някои от най-успешните региони в ЕС, но също и някои от най-бедните. Това предоставя добри възможности за постигане на значими резултати чрез сътрудничество и обмяна на опит. Но са необходими допълнителни инвестиции и действия, за да може регионът да отбележи устойчив напредък и растеж“, посочи още заместник-министър Николова. Според заместник-регионалният министър намаляването на регионалните неравенства е изключително важно за Дунавската стратегия и останалите макрорегионални стратегии цел, както и създаването на взаимодействия за растеж и осигуряване на заетост в съответните региони.
Зам.-министър Николова напомни, че Българското председателство на Дунавската стратегия също ще следва пътя на намиране на съвместни решения за общите предизвикателства. „Ще насочим дискусиите през тази година към две важни теми от стълб „Свързаност“ на стратегията, които са от изключителна важност за всички държави-членки и особено за България.
„Макрорегионите могат да помогнат за формирането на интегриран поглед над бъдещето на европейската територия. Те могат да се превърнат във важен инструмент за постигането на териториално сближаване в различните области на политика, както и да доведат до създаването на подходи като Градския дневен ред на ЕС. Дискусиите относно политиката на сближаване след 2020 г. са в напреднал етап и бъдещето на макрорегионалните стратегии също следва да бъде отчетено в този дебат с цел постигане на по-голяма ориентираност към резултати и подобряване на синергиите между отделните програми и инструменти на ЕС“, отбеляза още тя.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Европейските макрорегионални стратегии за устойчиво развитие бяха фокус на срещата между председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните от ЕС

Европейските макрорегионални стратегии за устойчиво развитие бяха фокус на срещата между председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните от ЕС

22 Януари 2018 | 15:27 | Агенция "Фокус"
София. „Ролята на европейските макрорегионални стратегии за постигане на устойчиво развитие, сигурност и стабилност“ беше третата тема, която обсъдиха на срещата си в София председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните от ЕС в София. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и Национален координатор за Стратегията на ЕС за Дунавския регион Деница Николова посочи, че националните парламенти могат да допринесат за утвърждаването на макрорегионалните стратегии като важен инструмент за сближаване. Това обяви по време на конференцията заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Тя представи пред участниците значението на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион.
Целта на стратегията е да обедини усилията на заинтересованите страни, предоставяйки им средство за изграждане на регион на сигурност, благоденствие и справедливост. По думите на Николова един от фокусите на стратегията е развитието на културно-историческото наследство и туризма в региона.
В изказването си посланикът за региона на Балтийско море на Министерство на външните работи на Естония Раул Малк отбеляза, че оценява, че Българското председателство и Срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси на страните от ЕС отделят внимание на темата за макрорегионалните стратегии. Европейската стратегия за Балтийско море покрива няколко формати на регионално сътрудничество – има Съвет на прибалтийските държави, структура за морско сътрудничество и няколко работни групи, свързани с различните сфери на дейност.
Раул Малк отбеляза, че идеята за възникване на Стратегията за Балтийския регион, която е най-старата подобна стратегия, се заражда именно в Европейския парламент. Всички държави, които участват, са страни-членки на ЕС, обединени от желанието си да работят за това Балтийско море да бъде приведено в добро екологично състояние, подчерта той. Наблюденията през изминалите години показват, че продължава замърсяването на Балтийско море, но с по-бавна скорост, отколкото това се е случвало в миналото, уточни Раул Малк.
Стратегиите играят важна роля за осъществяване на дългосрочните политики, подчерта Раул Малк. Според него трябва по-добра интеграция на макрорегионалните стратегии в по-големия контекст на стратегиите и политиките на държавите-членки на ЕС. Имаме добър диалог с програмите за регионално сътрудничество, посочи той.
Началникът на отдел „Регионално сътрудничество и организация за сигурност в Европа в Европейската служба за външна дейност“ Адроне Перкаускине отбеляза, че разработената от Европейския съюз Черноморската синергия е основният принос на Съюза към регионалното сътрудничеството в района, дългосрочна инициатива, която допълва двустранните и секторни дейности на ЕС. Инициативата е приобщаваща, гъвкава и отворена за участие към всички държави от региона, посочи Адроне Перкаускине и допълни, че насърчаване на доверието и регионалният диалог са в основата на тази стратегия. По думите ѝ геополитическият пейзаж на "Черноморието е уникален, има най-различни мрежи с различни интереси, стремления и взаимодействия, но, независимо от предизвикателствата, е постигнат напредък по линия на изпълнението ѝ чрез практически проекти от значение за гражданите в региона. Сред тях са програмата за подобряване на екологичния мониторинг в Черно море и програмата за трансграничното сътрудничество в Черноморието, която удвои бюджета си за периода 2014 – 2020 г. и достигна близо 44 млн. евро. Напредъкът за изпълнение на Черноморската синергия не е толкова голям, колкото ни се искаше, има съществен, нереализиран потенциал в този регион", посочи Адроне Перкаускине.
Общи предизвикателства можем да разрешаваме чрез сътрудничество, подчерта тя и допълни, че трябва да се вземат под внимание поуките от другите стратегии и да се прилагат най-добрите практики.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министър Лиляна Павлова: По време на Българското председателство по всички теми ще търсим пресечната точка, която да удовлетворява интереса на всички заинтересовани страни

Министър Лиляна Павлова: По време на Българското председателство по всички теми ще търсим пресечната точка, която да удовлетворява интереса на всички заинтересовани страни

22 Януари 2018 | 11:30 | Агенция "Фокус"
София. По време на Българското председателство по всички теми ще търсим пресечната точка, която да удовлетворява интереса на всички заинтересовани страни. Това каза министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на форума на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС, който се провежда в НДК, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Павлова благодари на участниците във форум за подкрепата, която са изразили в изказванията за Българското председателство и за идентифицираните приоритети. „Осъзнаваме колко е голямо и сериозно предизвикателството, което стои пред нас, защото има теми, по които все още нямаме единно мнение. За нас е изключително важно да бъдем балансьор, да бъдем тези, които ще търсим пресечната точка на всички“, каза още Павлова и изрази надеждата си по време на председателството да се намери единно решение по теми като сигурността, бъдещата многогодишна финансова рамка, Западните Балкани и др.
„А когато говорим за Западните Балкани, искам да подчертая, че срещата на върха на 17 май е за европейската перспектива на този регион – тя има своите елементи и своите компоненти. Ние не искаме да даваме фалшиви очаквания, но искаме да дадем посока, искаме да имаме една ясна декларация и ангажираност в този процес, който също е изключително важен“, каза още министърът.
Павлова обясни, че под „консенсус“ България разбира търсене на подкрепа от максимално голям брой държави по дадена тема. „Знаем, че думата „консенсус“ е много чувствителна, когато говорим за миграция и сигурност, но става дума преди всичко за постигане на съгласие, разбирателство и намиране точно на тази пресечна точка за общ подход, който да бъде в максимална степен удовлетворяващ интереса на всички заинтересовани страни“, коментира тя. Накрая министър Павлова покани гостите от Европа, дошли днес за форума, да посетят България и извън формата на парламентарното ѝ изменение.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Преживяваме един от най-колебливите периоди в развитието на ЕС, неговото функциониране не удовлетворява европейските граждани

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Преживяваме един от най-колебливите периоди в развитието на ЕС, неговото функциониране не удовлетворява европейските граждани

22 Януари 2018 | 11:18 | Агенция "Фокус"
София. Преживяваме един от най-колебливите периоди в развитието на ЕС, неговото функциониране не удовлетворява европейските граждани. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на дискусия на тема „Бъдещето на Европейския съюз – сила в единството“ по време на срещата на комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните от Европейския съюз в София, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Тя поздрави организаторите на форума за тази дискусия, която се състои по време на първите крачки на Българското председателство и засяга най-актуалните и парливи въпроси, касаещи всички страни от Европейския съюз. „Трябва да сме наясно, че Българското председателство е в края на един много важен мандат на европейските институции, още повече от успеха му ще зависи и успехът на всички държави членки като цяло. Кой ще бъде критерият? Разбира се, това са конкретните резултати във всички най-важни области – сигурност, финансиране на ЕС в контекста и на Брекзит, самият процес по разделяне с Великобритания, завръщането на Европа като лидер на световната сцена. Искам да ви уверя, уважаеми гости, че Българското председателство влиза през тези месеци със своите силни и активни позиции, а не просто водени от инерцията и дневния ред на Европа“, каза още вицепрезидентът.
Йотова припомни, че преди около година отбелязахме 60 г. от създаването на Европейския съюз. „И докато лидерите на Стария континент подписваха декларацията, навън имаше много граждани „за“ и „против“ европейския проект. Преживяваме един ако не от най-трудните, то от най-колебливите периоди в развитието на нашето европейско семейство. И трябва да си кажем днес честно, че начинът, по който функционира Европа, не удовлетворява исканията на нашите граждани. Нещо повече – до голяма степен изчезна онзи непосредствен ентусиазъм и заразително желание, с които е градена Европа. И тук идва един от парадоксите – не ни харесва това, което става, говорим си на високи нива, на семинари, но, за съжаление, все още не можем да увлечем европейските граждани, за да спорим и да търсим решения за това как да развиваме Европа в 21 век“, обясни тя.
Вицепрезидентът отбеляза няколко знакови момента, които „раздвижиха въздуха“ на континента напоследък – Бялата книга и вариантите за развитието на европейския проект, предложени от председателя на ЕК, визията на френския президент Макрон за това каква Европа ни е необходима, речта на Жан-Клод Юнкер за състоянието на ЕС. „Но отново гражданска дискусия не се състоя. В тези изказвания имаше много идеи, но дали равнодушието не е вече наша диагноза? Ето това е важният концептуален въпрос, на който си дължим отговор. Много е дълъг списъкът от аргументите за днешната ситуация – от бюрокрацията до закъснелите реакции на кризите, които ни засегната през последните няколко години. Конкретните решения ще напишат развитието и бъдещето на европейския проект, а не конструкциите, родени в офисите. Европа се раздели и освен работещи решения, сякаш днес сторим повече огради – огради не само срещу пристигащите, но и едни между други. Преди 10 години беше немислимо, че една държава може да заплаши, че ще напусне ЕС поради липсата на солидарност, а днес вече има и производства срещу две държави за нарушения на върховенството на закона. Имаме два пътя – теоритична конструкция за европейския проект и запълване след това с конкретни политики или конкретни политики, които на практика изграждат модела на Европа. И лично аз съм за втория вариант. Дискусията за следващия бюджет отсъства сред граждани на ЕС затова остава усещането за липса на концепция“, каза още Йотова и посочи, че в България едни от най-сериозните страхове са спирането на европейските фондове. „Ето така се ражда отдръпването на европейските граждани от европейската идея и се затвърждава усещането за един далечен Брюксел, който взима решенията вместо гражданите. Всяко едно предложение може да бъде разбрано, ако то се дискутира с тях“, каза още тя.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министър Лиляна Павлова: Основно послание на България е „Съединението прави силата“ и се надявам днес то да бъде припознато повече от всякога в Европа

Министър Лиляна Павлова: Основно послание на България е „Съединението прави силата“ и се надявам днес то да бъде припознато повече от всякога в Европа

22 Януари 2018 | 10:38 | Агенция "Фокус"
София. Основно послание на България е „Съединението прави силата“ и се надявам днес то да бъде припознато повече от всякога в Европа. То беше потвърдено в последните дни от европейските лидери, защото Европа повече от всякога се нуждае от единство – единство, за да бъде силна, за да просперира и да постигнем това развитие, от което всички се нуждаем. Това каза бъде министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на форума на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС, който се проведе в НДК, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„България и председателството отчитаме важната роля на Европейския парламент и на националните парламенти и тяхната значимост в процеса по взимане на решения. За нас доброто партньорство беше водещ принцип при разработване на приоритетите на Българското председателство. Неслучайно проектът беше предложен още през юли 2017 г., за да можем да проведем почти 6 месеца национални дебати – както в българския парламент, така и над 200 срещи с гражданското общество, работодателите и бизнеса“, каза още тя и уточни, че обратната връзка е била изключително важна.
Павлова представи накратко основните приоритети на Българското председателство – бъдещето на Европа и младите хора, сигурността и стабилността, европейската перспектива на Западните Балкани. „Даваме си сметка, че по част от приоритетите предизвикателствата ще са големи, защото не винаги държавите имаме еднакво мнение и позиция“, каза още тя.
Министърът на Българското председателство посочи, че на 9 март в София ще се проведе среща на високо ниво на министрите на финансите, на която ще могат да се чуят всички гледни точки - как с по-малко да се постигне повече, кои са възможностите, как се реформира системата на собствените ресурси и др. „Това е много важен дебат и се надявам през май месец при публикуване на проекта на многогодишната рамка да активираме нейното максимално бързо приемане, защото всъщност 2018 г. е последната цялостна година на работа на институциите както на Европейския парламент, така и на Европейската комисия преди изборите през 2019 г. Затова си поставяме амбициозната задача пред всички нас през 2018 г. в максимална степен да бъдат приети необходимите решения и законодателство“, каза Павлова.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кристиан Вигенин: Съвместните усилия на комисиите от всички държави ще бъдат доказателство пред гражданите на ЕС, че Съюзът е адаптивен, уверен и отговорен

Кристиан Вигенин: Съвместните усилия на комисиите от всички държави ще бъдат доказателство пред гражданите на ЕС, че Съюзът е адаптивен, уверен и отговорен

22 Януари 2018 | 10:17 | Агенция "Фокус"
София. Съвместните усилия на комисиите от всички държави ще бъдат доказателство пред гражданите на ЕС, че Съюзът е адаптивен, уверен и отговорен. Това каза председателят на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин по време на форума на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС, който се провежда в НДК, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Вигенин поздрави Естония и естонския парламент за конструктивното провеждане на Естонското председателство. „Уверен съм, че заедно с тях и колегите от Австрия ще продължим своето добро сътрудничество по време на председателската тройка. Съзнаваме отговорността и значимостта на Българското председателство, когато във времена на застъпващи се кризи и предизвикателства националите парламенти и техните представители като пряко избрани от европейските граждани имат своята ключова роля за отчитане на повече отчетност и легитимност на дейностите на съюза“, каза още Вигенин.
За да онагледи смисъла, заложен в девиза на Българското председателство – „Съединението прави силата“, той разказа легендата за древния български владетел хан Кубрат и за неговите синове. „Мисля, че тази притча е особено поучителна в контекста на днешния свят, който се нуждае от сила и решимост, за да запази единството си и да отговори по-добре на очакванията на своите граждани в областта на сигурността, икономиката, социалното приобщаване, опазването на околната среда и промените в климата. „Нашите съвместни усилия и резултати ще бъдат доказателство пред гражданите на ЕС, че ЕС е адаптивен, уверен и отговорен. Защото немислимото вчера се оказа необходимост днес. Въпреки множеството и комплексни предизвикателства считаме, че процесът на разширяване по посока на региона на Западните Балкани е безалтернативен и гарантиращ проектирането на сигурност, стабилност и просперитет на целия европейски континент“, каза още той и посочи, че в България се водим от разбирането за сигурност и стабилност чрез сътрудничество и интеграция. „Поставяме фокус върху добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, както и реализиране на дневен ред за транспортна, енергийна, цифрова и друга сигурност. Приветстваме решението на Комисията да стартира публични дебати и обсъждания относно приоритетите в следващия европейски бюджет, защото е много важни приоритетите да бъдат резултат от стратегически виждания, интелигентни решения и формиране на правилния баланс, който да не подкопава развитието на традиционни европейски политики“, каза още Вигенин и обясни, че предстои работа по засилването на видимостта на Дунавския и на Черноморския регион.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Председателят на НС Цвета Караянчева: КОСАК е изразител на фундаменталните ценности на Европейския съюз – равенството и свободата

Председателят на НС Цвета Караянчева: КОСАК е изразител на фундаменталните ценности на Европейския съюз – равенството и свободата

22 Януари 2018 | 09:57 | Агенция "Фокус"
София. Комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните от Европейския съюз (КОСАК) са изразител на фундаменталните ценности на Европейския съюз – равенството и свободата. Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на откриването на срещата на председателите на КОСАК в София, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Вече близо 30 години КОСАК се утвърждава като успешен формат за участие на парламентите в процеса на вземане на решения по актуалните въпроси от европейския дневен ред. Той е и своеобразен гарант за участието на гражданите на Съюза в демократичния контрол върху Европейските институции по отношение на спазването на принципите за субсидиарност и пропорционалност“, каза още тя.
Цвета Караянчева отбеляза, че участниците в срещата ще обсъдят приоритетите на Българското председателство - „Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване“, „Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани“, „Сигурност и стабилност в силна и единна Европа“, „Цифрова икономика и умения на бъдещето“. Тя подчерта и значимостта на въпросите, залегнали в дневния ред на днешното заседание на КОСАК, и пожела на гостите успех на конференцията и ползотворна работа.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Комисиите по европейските въпроси на парламентите на ЕС ще обсъдят в София приоритетите на Българското председателство и бъдещето на съюза

Комисиите по европейските въпроси на парламентите на ЕС ще обсъдят в София приоритетите на Българското председателство и бъдещето на съюза

22 Януари 2018 | 07:33 | Агенция "Фокус"
София. Приоритетите на Българското председателство и „Бъдещето на ЕС – сила в единството” са сред темите, които ще обсъдят на срещата си в София председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Съюза, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание. Форумът, който е в рамките на парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС, ще започне в 8.30 часа в Зала „3” на НДК.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще приветства участниците в Срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС (Председателски КОСАК). С встъпителни думи към тях ще се обърне председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин.
Ключов говорител по първата сесия на форума – „Приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС” ще бъде министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.
Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова ще бъдат ключови говорители по втората сесия „Бъдещето на Европейския съюз – сила в единството”.
По темата на третата сесия „Ролята на европейските макрорегионални стратегии за постигане на устойчиво развитие, сигурност и стабилност” ключови говорители ще бъдат посланикът за региона на Балтийско море на Министерството на външните работи на Естония и председател на Националната координационна група на Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море Раул Малк, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството на България и Национален координатор за Стратегията на ЕС за Дунавския регион Деница Николова и Адроне Перкаускине, началник на отдел „Регионално сътрудничество и организация за сигурност в Европа в Европейската служба за външна дейност“.
След приключване на Срещата – в 13.45 часа, председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин ще даде пресконференция за представителите на медиите в зала 6 на НДК.
Срещата ще се излъчва в реално време в Интернет – страницата на Парламентарното измерение на Българското председателство - https://parleu2018bg.bg/bg.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Протест на македонците в Канбера. 21 февруари 2018 г.
Протест на македонците в Канбера. 21 февруари 2018 г.

ВИДЕО
Слово на композитора Микис Теодоракис по време на митинга в Атина за името на Македония
Слово на композитора Микис Теодоракис по време на митинга в Атина за името на Ма...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.