НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 22:10


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Денят 13 януари в българската история

Денят 13 януари в българската история

13 Януари 2018 | 08:22 | Агенция "Фокус"
София. През 1833 г. в Рилския манастир избухва пожар, който унищожава значителна част от сградния фонд. Манастирът „Св. Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици, в Рила планина, край Рилска река. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им. През 1904 г. в периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София. Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). През 1972 г. Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и в града е открит и Висш музикално-педагогически институт.
На тази дата са родени: писателят Алеко Константинов, княгиня Мария-Луиза Българска, Николай Тодоров Фол - български белетрист и режисьор.
На 13 януари умират: писателят Боян Николов Знеполски, общественикът и публицист Пандели Хаджигеоргиев и др.



1972 г.
Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и в града е открит и Висш музикално- педагогически институт.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” е най-голямото висше училище в Южна България и второ по големина в страната след Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Основан е през 1961 г. като Висш педагогически институт по природо-математически науки. Обявен е за Университет през 1972 г. Университетските сгради са разположени на няколко места в града. В градовете Смолян, Кърджали и Пазарджик са разкрити филиали на Университета.
Пловдивският университет разполага с библиотека, университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетът поддържа активни международни контакти с почти всички европейски страни, САЩ и страни от Азия и Африка. Участва самостоятелно или съвместно с други европейски университети в програми на Европейския съюз и американски и швейцарски фондове за научни изследвания. Академичната общност развива отношения и с висши училища от Европа, Русия и Близкия изток. Университетът има официална акредитация (2001 година), която му позволява да провежда обучение във всички образователни степени – специалист, бакалавър, магистър и доктор.

1928 г.
Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич. Тя е деятелка на македоно-одринското революционно движение. Родена е в Тетово през 1902 г. След завършване на гимназия продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски". Омъжва се за кавалерийския офицер Хранков. Отказва се от материалната си обезпеченост и бъдещата педагогическа кариера и се включва в революционната борба на македонските българи. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори са заравяни живи. Целта на Бунева е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на своите сънародници, изложени на жестокия терор от сръбските власти.
Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар, след което стреля в гърдите си. Умира на следващия ден от раните си.


1922 г.
Обнародван е Закон за подобрение на земеделското производство и опазване на полските имоти.


1915 г.
Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
Българският актьор и режисьор Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Завършва висша театрална школа във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща "АИКО". От 1920 г. е директор, режисьор и актьор в Софийския пътуващ театър. Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация "Янтра филм". Гендов е инициатор за създаване на съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.). Създател е на първия български игрален филм "Българан е галант" (1915 г.), на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Гендов е автор на спомените "Трънливият път на българския филм". Режисьор е и на: "Любовта е лудост" (1917 г.), "Дяволът в София" (1921 г.), "Бай Ганьо" (1922 г.), "Военни действия в мирно време" (1922 г.), "Човекът, който забрави бога" (1927 г.), "Пътят на безпътните" (1928 г.), "Улични божества" (1929 г.), "Буря на младостта" (1930 г.), "Бунтът на робите" (1933 г., първият български звуков филм), "Земята гори" (1937 г.). Умира на 3 септември 1970 г. в София.


1913 г.
Българското Главно командване изпраща директива до войските, с която уточнява техните задачи в случай на подновяване на военните действия след младотурския преврат.
Младотурската революция (1908 г.) е извършена на 23 юли в Османската империя от Комитета "Единение и напредък". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се справи с положението, султан Абдул Хамид II обявява на 23 срещу 24 юли, че възстановява конституцията от 1876 г. и съгласието си за провеждане на избори за парламент. Привлечени от измамните лозунги на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те участват заедно с младотурците в потушаването на държавния преврат от април 1909 г., след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо забравят дадените обещания и по отношение на българското население в европейските предели на империята продължават старата султанска политика. Това довежда до охлаждане на отношенията им с ВМОРО и четите и отново излизат в планините, за да доведат до край борбата си за освобождение от османското владичество.


1904 г.
В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество "Странджа", те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатни органи са: в. "Македония" (1919-1923 г.) и "Независима Македония" (1923-1926 г.).


1880 г.
Провеждат се избори за II Oбикновено Народно събрание. Вотът е спечелен от либералите. Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Др. Цанков, П. Каравелов, П. Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание 1879 г. Във външнополитическата си ориентация партията се обявява за сближаване с Русия. По време на изборите за I и II ОНС печели голяма изборна победа. През март 1880 г. образува правителство начело с Драган Цанков, през декември същата година министър-председател става П. Каравелов. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на П. Каравелов е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на Либералната партия са принудени да емигрират.


1878 г.
Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.


1833 г.
В Рилския манастир избухва пожар, който унищожава значителна част от сградния фонд. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици, в Рила планина, край Рилска река. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.
В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Още с основаването си става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него съществува училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Г. Делчев, П. Яворов и др. През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г., значителна част от него е опожарена отново през 1833 г. Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети - черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.


На тази дата са родени:
1933 г.
Родена е княгиня Мария-Луиза Българска. Кръстена е по православния обряд на 15 януари въпреки протестите на Ватикана, който разпорежда името на царя да не се споменава при богослужение в католическите църкви в страната. Княгинята е дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. Родена е в София. След референдума за премахване на монархията 1946 г. напуска България заедно с майка си, леля си Евдокия и брат си Симеон II и живее извън пределите на страната. През 1957 г. се омъжва за принц Карл-Владимир Лайнинген и от брака си с него има двама синове: Карл-Борис, роден на 17 април 1960 г., и Херман, роден на 16 април 1963 г. През 1968 г. се развежда и на следващата година се омъжва за Бронислав Хробок, от брака с когото също има две деца: Александра, родена на 14 септември 1970 г., и Павел, роден на 3 май 1972 г.


1925 г.
Роден е Георги Тодоров Калоянчев - български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Дебютира във филма “Утро над родината” (1951 г.). Представител е на поколението, утвърдило се в киното в началото на 50-те години на ХХ в. Филмография: “Наша земя” (1953 г.), “Снаха” (1954 г.), “Димитровградци” (1956 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Златният зъб” (1962 г.), “Специалист по всичко” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Русият и гугутката” (тв, 1965 г.), “Най-дългата нощ” (1967 г.), “Привързаният балон” (1967 г.), “Галилео Галилей” (1968 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Кит” (1970 г.), “Езоп” (1970 г.), “Откраднатият влак” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Игрек 17” (1973 г.), “Бягство в Ропотамо” (1973 г.), “Последна проверка” (тв, 1973 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Лебед” (1976 г.), “Момичето с хармоничката” (тв, 1977 г.), “От нищо нещо” (1979 г.), “Къщата” (1979 г.), “Нощните бдения на поп Вечерко” (тв, 1980 г.), “Неочаквана ваканция” (тв, 1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (тв, 1983 г.), “Бон шанс, инспекторе!” (1983 г.), “Ян Бибиян” (1985 г.), “За къде пътувате?” (1986 г.), “Дом за нашите деца” (тв, 1987 г.), “Заплахата” (1989 г.), “Карнавалът” (1990 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Бай Ганьо” (1991 г.), “Фатална нежност” (1993 г.), “Пантуди” (1993 г.), “Испанска муха” (1997 г.), “След края на света” (1998 г.). Актьор от трупата на Сатиричния театър (“Вчерашни целувки” (2000 г.), “Госпожа министершата” (2000 г.). Играе в тв театър: “Елин Пелин се смее” (1965 г.), “Криворазбраната цивилизация” (1975 г.), “Мисия във Виена” (1976 г.), “Смъртта на търговския пътник” (1985 г.), “Мезониера” (1986 г.), “Големите игри” (тв сериал, 1999 г.). Автобиографична книга “Жив съм. Ваш съм” (1998 г.). Получава наградата “А, Аскеер” за цялостно творчество (1995 г.). Получава награда за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (2000 г.), награда за принос в българското кино от фестивала “Любовта е лудост” (2002 г.).


1898 г.
Роден е Николай Тодоров Фол - български белетрист и режисьор. Завършва гимназия в София, учи режисура в Берлин. Сътрудничи в литературните седмичници “Развигор”, “Литературни новини”, “Литературен глас”. Основател (София, 1932 г.) е на Детската театрална школа. Автор е на сборник разкази: “Незначителни събития” (1922 г.), “Червеният фенер” (1925 г.), на романите за деца “Мешко и приятелите му”, “Таралежко” (1930 г.), “Пътуването на Татунчо и Татунка до Луната” и др. Умира на 14 март 1969 г. в София.


1881 г.
Роден е Александър Василев Морфов - български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българската униатска гимназия в Одрин (1899 г.), където изучава музика. Завършва Военното училище (1902 г.) и служи като офицер в артилерията. Участва във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След като излиза в оставка (1922 г.), се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим”, “Настанал е вече боен час” (“Прощален марш”), “Изгрей, зора на свободата” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш”, “Войнишки хор”, “Стягайте се, момци храбри”, “Атака”, “Здравейте”, “На щрек”, “Вълшебният орляк”, “Напред за родна чест”, “Родна защита” (в съавт. с Г. Атанасов) и много други. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица” от Г. Атанасов. Един от пионерите е на българската хорова песен. Популярни са неговите песни “Дамян танец води”, “Баба Минковица”, баладата “Сеймени” и много други. Умира на 19 април 1934 г. в София.


1849 г.
Роден е Константин Анастасов Йованович - виенски архитект, българин по произход (син на графика Ан. Йованович). Завършва архитектура в Политехниката в Цюрих (1870 г.). Живее и работи във Виена и Белград. В България идва през 1880 г. Проектира сградите на Народното събрание (1884 г.), гимназията в Лом (между 1880-1884 г.), I мъжка гимназия в София (1884 г.). Автор е на изследване за строежа на църквата "Св. Петър" в Рим, публикувано във Виена. Умира на 15 февруари 1923 г. в Цюрих.


1863 г.
В Свищов е роден писателят Алеко Константинов, с псевдоним Щастливеца (1863 - 1897). Завършва право, работи като съдия и прокурор в софийски съдилища. Развива активна обществена дейност - училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, което поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх, на 27 август 1895 г.
Автор е на "До Чикаго и назад", "Бай Ганьо", фейлетони, пътеписи и др. Превежда на български език произведения на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и др.
Член е на Демократическата партия на Петко Каравелов. Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев край пазарджишкото село Радилово.


1851 г.
В Копривщица е роден Тодор Каблешков (1851 - 1876). Деец на българското национално-освободително движение, един от ръководителите на Априлското въстание (1876) в Панагюрски революционен окръг.


На тази дата умират:
2000 г.
Умира Боян Николов Знеполски - български писател. Роден е на 7 февруари 1908 г. Завършва средно образование в София (1933 г.) като частен ученик. Работи като строител и журналист. Участва в изграждането на Народния фронт, преследван и интерниран за антидържавна дейност. След 9 септември 1944 г. е чиновник, журналист, завеждащ редакция в Министерството на земеделието. Лириката му е оптимистично-призивна, драматургията - с агитационен характер ("Нови хора"). Автор е на детски и хумористично-сатирични творби.


1905 г.
Умира Пандели Кисимов Хаджигеоргиев - български общественик, публицист, полемист и писател. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник” (1953 г.), в.“България”, сп. “Български книжици”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 г. емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Един от основателите е на БТЦК, привърженик на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност”, “Българска пчела” и “Дунавска зора”. От 1869 г. редактира в. “Отечество”, свързан с партията на “старите”. Връща се в Търново през 1872 г., пътува из страната, занимава се с рударство, пише дописки и статии, превежда от румънски език. След Освобождението работи като съдебен служител в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите спомени” (ч. I-IV, 1897-1903 г.).


1864 г.
Умира Димитър Стефанов Мутев - български книжовник. Роден е на 4 септември 1818 г. в Калофер. Завършва гимназия и Ришельовския лицей в Одеса. Учи философия в Бон и Берлин. През 1842 г. защитава докторска дисертация по физика, написана на латински език. През 1859-1864 г. е директор на Болградската гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Основател и пръв редактор е на сп. “Български книжици”. Записва народни песни и пословици, превежда от английски език. Автор е на “Естествена история за първо запознаване с естеството”.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Съвместната пресконференция между Доналд Тръмп и Владимир Путин. 17 юли 2018 година
Съвместната пресконференция между Доналд Тръмп и Владимир Путин. 17 юли 2018 год...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.