НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 09:26

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Иван Тютюнджиев: Изключително важно е да се признае статутът на Македонската църква като дъщерна на Българската патриаршия

Проф. Иван Тютюнджиев: Изключително важно е да се признае статутът на Македонската църква като дъщерна на Българската патриаршия

29 Ноември 2017 | 18:14 | Агенция "Фокус"
София. Изключително важно е да се признае статутът на Македонската църква като дъщерна на Българската патриаршия. Това каза в предаването „Царевград Търнов - славата и величието на България“ на Радио „Фокус“ деканът на историческия факултет към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Иван Тютюнджиев във връзка с решението на Светия синод да излъчи комисия за установяване на канонически статут на Македонската православна църква. По думите му практическото продължение на тези действия не трябва да бъде свързано само с посещенията на патриаршеска делегация от нашия Синод в Русия и другите православни църкви. „Мисля, че Рождественските празници са най-подходящото място практически да се окажат тези начални стъпки на духовно общение между двете църкви, които всъщност са плод на по-скоро едно политическо разделение на една ситуация, започнала с Първата световна война, след това и Втората световна война, които на практика разделят две сестрински църкви и един народ, който е разцепен на две“, обясни той. Проф. Тютюнджиев коментира още, че това действие не може да има никакви негативни последици и поводи за противопоставяне.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Българската православна църква пое „майчинството" над македонците (Коментари в балканските медии – Агенция „Фокус“)

Българската православна църква пое „майчинството" над македонците (Коментари в балканските медии – Агенция „Фокус“)

29 Ноември 2017 | 16:47 | Агенция "Фокус"
София/Скопие. В началото на седмицата Светият Синод на Българската православна църква (БПЦ)реши да излъчи комисия за установяването на канонически статут на Македонската православна църква. Това стана ясно, след като в понеделник на свое заседание бе обсъдено искането БПЦ за признаване на независимостта на Македонската православна църква. Миналата седмица президентът Румен Радев и Негово Светейшество Българският патриарх Неофит проведоха среща и заявиха обща позиция, че Българската държава и Българската православна църква са единни в желанието си за развитието и задълбочаването на отношенията между България и Република Македония. По време на срещата бе отбелязана и духовната родственост на България и Република Македония. Тогава патриарх Неофит запозна държавния глава с внесеното в Канцеларията на Светия Синод писмо от Македонската православна църква, с което се призовава за възстановяване на евхаристийното единство на БПЦ „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“ и го увери в добрата воля от страна на Българската патриаршия да се търсят пътища за неговото благополучно разрешаване.
В решението на Св. Синод се посочва, че „при положение, че Македонската православна църква признава Българската православна църква за своя Майка-Църква, то БПЦ – БП със съзнание за своя свещен дълг поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ. За целта Светият Синод определи Синодална архиерейска комисия за преговори с на Македонската православна църква и останалите Поместни православни църкви“.
„Ние трябва да приемем протегнатата ръка на Македония. Това е най-малкото, което можем да сторим, защото те са наши братя“, заяви българският патриарх Неофит по-рано тази седмица. „Светият синод на БПЦ ще се консултира с другите европейски православни църкви, включително и с тези на Русия, Гърция и Сърбия, преди да обяви окончателното си решение“, допълни патриархът.
И, независимо, че такова още няма, медиите на Балканския полуостров не подминаха темата.
Сръбската църква е изненадана от решението на Светия синод в София да се застъпи за „разколническата МПЦ и да я представлява пред останалите православни църкви", написа белградското издание „Политика".
Вестникът съобщи, че решението на българския Свети синод е „възбудило църковните кръгове в Белград" и припомни, че за Сръбската православна църква единственият легитимен представител на християните в Македония е Охридската архиепископия на архиепископ Йован Вранишковски.

Сръбската национална медийна компания B92 публикува статия под заглавие „Българската църква пое „майчинството" над македонците“. Българската православна църква (БПЦ) ще помогне на Македонска православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ) да получи каноничен статут, отбелязва белградската медия.
От редакцията припомнят, че до 1967 г. МНЦ е автономна църква в състава на Сръбската патриаршия, след което е взела решение да обяви автокефалност. Нито една православна църква обаче не я е признала.

По повод възможностите за изостряне на отношенията между БПЦ и Сръбската патриаршия, македонското електронно издание „Слободен печат“ пише: „СПЦ се кръсти, а БПЦ моли Бог да няма разкол“.
Изданието привежда думите на митрополит Гавриил Ловчански, според когото решението на БПЦ изобщо няма да помогне на македонците и със сигурност ще навреди на българите.
МПЦ обяви автокефалност през 1967 г., но не призната от нито една друга православна църква. Ако това не се промени и МПЦ влезе в евхаристичното общение с БПЦ, последната може да бъде отлъчена заради нарушаване на каноничния ред, предупреждават членове на Светия синод на БПЦ.
Сръбската православна църква (СПЦ) вече заявиха неофициално, че са изненадани от решението на БПЦ и изразиха надежди, че Синодът ще спази каноничния ред, отбелязват от редакцията.

"Светият синод на Българската православна църква е взел решение да приеме искането на разколническата т.нар. Македонска православна църква и да й помогне да излезе от изолацията, в която попадна след отделянето си от Патриаршията на Сърбия, съобщава гръцкият вестник Liberal и коментира, че по този начин, "България освен силната подкрепа на европейската перспектива, използва и Църквата, за да разшири влиянието си в региона, което е една от характеристиките на българския иредентизъм".
Вестникът припомня, че до това решение се е стигнало само няколко дни след съвместното заседание на правителствата на България и Македония и след започналите арести на активисти на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски, и след началото на делото за щурма на парламента в Скопие.
Според Liberal опозицията е подложила на ожесточена критика "отварянето" на правителството на Зоран Заев както към България, така и към Гърция и Албания.
Вестникът цитира становището на Светия синод на БПЦ, според което е въпрос на "свещен дълг" да се подкрепи Македонската православна църква пред останалите църкви от православието и да се признае статута й, както и думите на патриарх Неофит, че това са "наши братя и наши хора".
Liberal пише още, че автокефалността на македонската църква не е призната от никой, тъй като се смята за схизматична и се самопровъзгласила СЕ, въпреки опозицията на Сръбската православна църква, към която принадлежи от 1967 г.

В Русия, която има традиционно добри отношения със Сърбия, също коментираха решението на Светия синод в София да се застъпи за македонската църква. Преди броени дни Светият синод на Българската православна църква прие определение, с което де факто провъзгласи Македония за своя канонична територия, отбелязва православната информационна агенция „Русская линия“. Този едностранен акт, очевидно, ще доведе до конфликт на БПЦ със Сръбската патриаршия – от средата на XX век Македония е възприемана като нейна територия.
Решението на Светия синод бе прието в отговор на писмо от Македонската църква, чиито представители изразиха готовност да признаяр БПЦ за Църква-майка. Наистина, тези земи са сменяли своята църковна юрисдикция няколко пъти – от българска към сръбска и обратно, припомня медията.

Редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Слободен печат“ (Македония): СПЦ се кръсти, а БПЦ моли Бог да няма разкол

„Слободен печат“ (Македония): СПЦ се кръсти, а БПЦ моли Бог да няма разкол

29 Ноември 2017 | 15:56 | Агенция "Фокус"
София/Скопие. Членове на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) се опасяват, че решението да се помогне на Македонската православна църква без съгласието на другите православни църкви може да доведе до разкол, пише скопското електронно издание „Слободен печат“.
Изданието привежда думите на митрополит Гавриил Ловчански, според когото решението на БПЦ изобщо няма да помогне на македонците и със сигурност ще навреди на българите.
МПЦ обяви автокефалност през 1967 г., но не призната от нито една друга православна църква. Ако това не се промени и МПЦ влезе в евхаристичното общение с БПЦ, последната може да бъде отлъчена заради нарушаване на каноничния ред.
Сръбската православна църква (СПЦ) вече заявиха неофициално, че са изненадани от решението на БПЦ и изразиха надежди, че Синодът ще спази каноничния ред.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

В 92 (Сърбия): Българската църква пое „майчинството" над македонците

В 92 (Сърбия): Българската църква пое „майчинството" над македонците

29 Ноември 2017 | 15:22 | Агенция "Фокус"
Белград/Скопие. Българската православна църква (БПЦ) ще помогне на Македонска православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ) да получи каноничен статут, отбелязва белградската медийна компания B92.
В началото на ноември Светият синод на Българската църква получи писмо от МПЦ, с което се изрази готовност да я признае БПЦ за „майка-църква".
В изявлението на Светия синод се казва, че „осъзнавайки своите свещени задължения, БПЦ предприема всички необходими стъпки за сътрудничество и подпомагане на МПЦ да установи каноничен статут сред православните църкви".
От редакцията припомнят, че до 1967 г. МНЦ е автономна църква в състава на Сръбската патриаршия, след което е взела решение да обяви автокефалност. Нито една православна църква обаче не я е признала.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Liberal (Гърция): Българската шапка и "македонската" църква

Liberal (Гърция): Българската шапка и "македонската" църква

29 Ноември 2017 | 14:57 | Агенция "Фокус"
Атина. "Светият синод на Българската православна църква е взел решение да приеме искането на разколническата т.нар. Македонска православна църква и да й помогне да излезе от изолацията, в която попадна след отделянето си от Патриаршията на Сърбия, съобщава гръцкия вестник Liberal и коментира, че по този начин, "България освен силната подкрепа на европейската перспектива, използва и Църквата, за да разшири влиянието си в региона, което е една от характеристиките на българския иредентизъм".
Вестникът припомня, че до това решение се е стигнало само няколко дни след съвместното заседание на правителствата на България и Македония и след започналите арести на активисти на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски, и след началото на делото за щурма на парламента в Скопие.
Според Liberal опозицията е подложила на ожесточена критика "отварянето" на правителството на Зоран Заев както към България, така и към Гърция и Албания.
Вестникът цитира становището на Светия синод на БПЦ, според което е въпрос на "свещен дълг" да се подкрепи Македонската православна църква пред останалите църкви от православието и да се признае статута й, както и думите на патриарх Неофит, че това са "наши братя и наши хора".
Liberal пише още, че автокефалността на македонската църква не е призната от никой, тъй като се смята за схизматична и се самопровъзгласила СЕ, въпреки опозицията на Сръбската православна църква, към която принадлежи от 1967 г.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Русская линия“: Решението на БПЦ за включване на Македонската православна църква в състава й ще доведе до конфликт със Сръбската патриаршия

„Русская линия“: Решението на БПЦ за включване на Македонската православна църква в състава й ще доведе до конфликт със Сръбската патриаршия

29 Ноември 2017 | 14:43 | Агенция "Фокус"
София/Скопие. Преди броени дни Светият синод на Българската православна църква прие определение, с което де факто провъзгласи Македония за своя канонична територия, отбелязва православната информационна агенция „Русская линия“. Този едностранен акт, очевидно, ще доведе до конфликт на БПЦ със Сръбската патриаршия – от средата на XX век Македония е възприемана като нейна територия.
Решението на Светия синод бе прието в отговор на писмо от Македонската църква, чиито представители изразиха готовност да признаяр БПЦ за Църква-майка. Наистина, тези земи са сменяли своята църковна юрисдикция няколко пъти – от българска към сръбска и обратно, припомня медията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Политика"(Сърбия): Сръбската църква е изненадана от решението на Светия синод в София да се застъпи за МПЦ

"Политика"(Сърбия): Сръбската църква е изненадана от решението на Светия синод в София да се застъпи за МПЦ

28 Ноември 2017 | 09:39 | Агенция "Фокус"
Белград. Сръбската църква е изненадана от решението на Светия синод в София да се застъпи за "разколническата МПЦ и да я представлява пред останалите православни църкви", пише белградското издание "Политика".
Вестникът съобщава, че решението на българския Свети синод е "възбудило църковните кръгове в Белград" и припомня, че за Сръбската православна църква единственият легитимен представител на християните в Македония е Охридската архиепископия на архиепископ Йован Вранишковски.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

VOA: Българската и македонска църкви се сближават, въпреки тежкото минало

VOA: Българската и македонска църкви се сближават, въпреки тежкото минало

28 Ноември 2017 | 06:32 | Агенция "Фокус"
София. Българската православна църква предприе стъпка към евентуалното признаване на македонската православна църква. Сближението отразява затоплянето на отношенията между правителствата на двете балкански съседки, предаде Voice of America.
Този ход едва ли ще се хареса на други православни църкви в региона, в който религиозната идентичност често е обвързана с националистически настроения и с политиката.
Македонската православна църква бе формирана още когато страната бе част от комунистическа Югославия, но никога не е била признава от останалите православни църкви заради отдавнашен спор за независимостта й от сръбската православна църква.


Превод и редакция: Калина Жекова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Българската православна църква ще се застъпи пред Поместните православни църкви за установяването на канонически статут на Македонската православна църква (ОБЗОР)

Българската православна църква ще се застъпи пред Поместните православни църкви за установяването на канонически статут на Македонската православна църква (ОБЗОР)

27 Ноември 2017 | 22:19 | Агенция "Фокус"
София. Светият Синод реши да излъчи комисия за установяването на канонически статут на Македонската православна църква. Това стана ясно след като в понеделник на свое заседание Светият Синод обсъди искането за признаване на независимостта на Македонската православна църква ѝ стане символична „църква-майка“. Миналата седмица президентът Румен Радев и Негово Светейшество Българският патриарх Неофит проведоха среща и заявиха обща позиция, че Българската държава и Българската православна църква са единни в желанието си за развитието и задълбочаването на отношенията между България и Република Македония. По време на срещата бе отбелязана и духовната родственост на България и Република Македония. Тогава патриарх Неофит запозна държавния глава с внесеното в Канцеларията на Светия Синод писмо от Македонската православна църква, с което се призовава за възстановяване на евхаристийното единство на БПЦ „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“ и го увери в добрата воля от страна на Българската патриаршия да се търсят пътища за неговото благополучно разрешаване. В решението на Св. Синод се посочва, че при положение, че Македонската православна църква признава Българската
Православна църква за своя Майка-Църква, то БПЦ – БП със съзнание за своя свещен дълг поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ. За целта Светият Синод определи Синодална архиерейска комисия за преговори с на Македонската православна църква и останалите Поместни православни църкви. Председател на комисията ще бъде Старозагорският митрополит Киприан, а нейни членове - Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим, Русенският митрополит Наум и Врачанският митрополит Григорий.
„Ние трябва да приемем протегнатата ръка на Македония. Това е най-малкото, което можем да сторим, защото те са наши братя“, заяви българският патриарх Неофит. „Светият синод на БПЦ ще се консултира с другите европейски православни църкви, включително и с тези на Русия, Гърция и Сърбия, преди да обяви окончателното си решение“, допълни патриархът. „Българската църква трябва да признае македонската“, смята българският министър на отбраната Красимир Каракачанов и съпредседател на „Обединени патриоти“. „Двете братски църкви говорят без преводач и използват едни и същи църковни книги“, добави той.
Светият синод на епископите на Македонската православна църква - Охридската архиепископия, изрази благодарност на патриарха на България и на членовете на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ), след като бе взето решение по отношение на по-рано изпратеното писмо. „Решението, взето от Светия синод на БПЦ, дава надежда, че статутът на законна автокефалия на Македонската православна църква в семейството на местните православни църкви ще бъде окончателно уреден. Очакваме в бъдеще БПЦ да продължи да сътрудничи на македонската православна църква в осъществяването на божествената цел", се казва в изявление на Македонската православна църква - Охридската архиепископия.
Според д-р Борислав Цеков, автор и вносител на действащия Закон за вероизповеданията и преподавател по конституционно и по църковно право, Светият Синод е проявил мъдрост и мъжество като е отказал едностранно да признае МПЦ и да възстанови евхаристийно общение. „Нашите архиереи показаха за пореден път, че стоят на здрави православни позиции и заедно с това с мъжество защитиха националните интереси, предпазвайки църквата и България от риска да бъде извадена от Светото православие поради неканонични действия“, коментира д-р Цеков. Историкът проф. Пламен Павлов оцени като положително решението на Светия синод за установяването на каноническия статут на Македонската православна църква., тъй като то показва началото на диалог. „Като цяло, решението на практика означава признаване на Охридската архиепископия, или поне - стартиране на това признаване. Това, виждаме, че се разбира от много хора, и в България, и в Македония. Решението среща положителни реакции, радост и някакво удовлетворение, тъй като само преди няколко дни имаше противоречиви изказвания от страна на Българската православна църква, които по-скоро говореха за отлагане, за протакане, едва ли не - нежелание да се започне всичко това, което ние искаме“, коментира той.
Археологът и историк проф. Николай Овчаров заяви, че решението на Светия синод е исторически факт. По думите му приетата позицията е нормална, защото, ако се приеме крайната позиция, т. е. - веднага да се признае Македонската църква, това означава Българската църква да получи схизма, което би представлявало отричане от всичките останали църкви.
Македонският журналист Александър Дамовски коментира, че първите официалните реакции на църквата и политиците за решението на Св. синод за установяване на каноническия статут на Македонската църква са положителни. Главният редактор на електронното издание МКД допълни, че македонската общественост приветства това решение и то се приема като талаз от вълни на позитивна енергия, която беше създадена с подписването на договора за добросъседство между двете страни.
Според него обаче остават все още много нерешени въпроси и една трудна дискусия.
Темата получи широк международен отзвук. Информационната агенция „Ройтерс“ отбеляза, че Българската православна църква е предприела стъпки към възможното признаване на Македонската православна църква - разведряване, които отразява стоплянето на отношенията между правителствата на двете балкански държави. Според агенцията обаче решението едва ли ще бъде прието от другите православни църкви като тези на Гърция и на Сърбия, в регион, където религиозната идентичност често е свързана с националистически страсти и с политиката. „Ройтерс“ посочва, че Македонската православна църква се формира, докато страната е част от комунистическа Югославия, но никога не е признавана от другите православни църкви заради спора около нейната независимост от Сръбската православна църква, с която по-рано е официално обединена. Медията отбелязва, че писмото от Македонската православна църква и решението на Св. Синод на Българската православна църква това се случват три месеца, след като министър-председателите на България и на Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха договор за добросъседство, което да реши дипломатическите въпроси между двете страни и да ускори европейската интеграция на Македония.
„Ройтерс“ припомня, че православната църква е втората по размер християнска деноминация по света с повече от 250 милиона вярващи, но за разлика от католическата църква няма върховен водач, сравним с папата, а вместо това се състои от фактически национални църкви, всяка водена от патриарх.
Все още няма реакция от Сръбската или от Гръцката православни църкви относно действията на България, но тя едва ли ще бъде позитивна, коментира медията и добавя, че Гърция се намира в дългогодишен спор с Македония относно името на държавата, което е също името на северна гръцка провинция и Атина блокира опитите на правителството в Скопие да се присъедини към ЕС и НАТО. Руската православна църква, която е най-голямата в света, пък едва ли ще направи нещо, което да застраши силните връзки между Москва и Белград. Москва също така се противопоставя на плановете на Македония да се присъедини към евроатлантическите структури, но БПЦ може едностранно да признае македонската църква, посочва агенцията.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Николай Овчаров: Решението на Светия синод за установяване на канонически статут на Македонската православна църква е исторически факт

Проф. Николай Овчаров: Решението на Светия синод за установяване на канонически статут на Македонската православна църква е исторически факт

27 Ноември 2017 | 22:07 | Агенция "Фокус"
София. Решението на Светия синод за установяване на канонически статут на Македонската православна църква е исторически факт. Това каза в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ археологът и историк проф. Николай Овчаров. „Самият факт, че Българската църква прие тази позиция, мисля, че е нещо много важно. И аз веднага искам да кажа, че това е нещо, което продължава десетилетия от страна на българите, неща, които не са известни на хората. Още през 1989 г., когато на власт беше Тодор Живков, аз донесох първото послание на Македонската църква“, коментира проф. Николай Овчаров. Той каза още, че позицията е нормална, защото, ако се приеме крайната позиция, т. е. - веднага да се признае Македонската църква, това означава Българската църква да получи схизма, което би представлявало отричане от всичките останали църкви.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Дамовски, МКД: Първите официалните реакции на църквата и политиците за решението на Св. синод за установяване на каноническия статут на Македонската църква са положителни

Александър Дамовски, МКД: Първите официалните реакции на църквата и политиците за решението на Св. синод за установяване на каноническия статут на Македонската църква са положителни

27 Ноември 2017 | 21:41 | Агенция "Фокус"
София. Първите официалните реакции, и от църквата, и от политиците в Македония, за решението на Светия синод към Българската православна църква за установяване на каноническия статут на Македонската православна църква са положителни, каза в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Александър Дамовски, главен редактор на електронното издание МКД. Той допълни, че македонската общественост приветства това решение и то се приема като талаз от вълни на позитивна енергия, която беше създадена с подписването на договора за добросъседство между двете страни.
„Остават все пак много нерешени въпроси. Слушах вашия гост проф. Пламен Павлов преди малко и чух този познат речник на историците – и ваши, и наши. И това ще отвори още сериозни дискусии, сериозни разговори - кой какъв е бил, чия е Охридската архиепископия, под коя екзархия, кой е бил тук, кои попове са чакали българските фашистки отряди в Охрид? Наистина, това ще бъде една трудна дискусия и се страхувам, че тепърва ще навлезем във всичките тези тежки теми“, коментира Александър Дамовски. Той уточни, че решението на Светия Синод на Българската православна църква е всъщност един компромис.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Българската и Македонската православни църкви се приближават една към друга въпреки „трънливата“ история

Reuters: Българската и Македонската православни църкви се приближават една към друга въпреки „трънливата“ история

27 Ноември 2017 | 20:35 | Агенция "Фокус"
София. Българската православна църква е предприела стъпки към възможното признаване на Македонската православна църква - разведряване, които отразява стоплянето на отношенията между правителствата на двете балкански държави, предава Reuters.
Въпреки това, решението едва ли ще бъде прието от другите православни църкви като тези на Гърция и на Сърбия, в регион, където религиозната идентичност често е свързана с националистически страсти и с политиката.
Македонската православна църква се формира, докато страната е част от комунистическа Югославия, но никога не е признавана от другите православни църкви заради спора около нейната независимост от Сръбската православна църква, с която по-рано е официално обединена.
Този месец МПЦ изпрати официална молба до 1100-годишната БПЦ с молба да ѝ стане символична „църква-майка“. В свое официално заявление БПЦ съобщава, че е „наясно със свещеното си задължение и предприема всички необходими мерки за установяването на каноничния статут на македонската църква“.
„Ние трябва да приемем протегнатата ръка на Македония. Това е най-малкото, което можем да сторим, защото те са наши братя“, заяви българският патриарх Неофит.
Това се случва три месеца, след като министър-председателите на България и на Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха договор за добросъседство, което да реши дипломатическите въпроси между двете страни и да ускори европейската интеграция на Македония.
„Светият синод на БПЦ ще се консултира с другите европейски православни църкви, включително и с тези на Русия, Гърция и Сърбия, преди да обяви окончателното си решение“, допълни патриархът.
Православната църква е втората по размер християнска деноминация по света с повече от 250 милиона вярващи, но за разлика от католическата църква няма върховен водач, сравним с папата, а вместо това се състои от фактически национални църкви, всяка водена от патриарх.
Все още няма реакция от Сръбската или от Гръцката православни църкви относно действията на България, но тя едва ли ще бъде позитивна.
Гърция се намира в дългогодишен спор с Македония относно името на държавата, което е също името на северна гръцка провинция и Атина блокира опитите на правителството в Скопие да се присъедини към ЕС и НАТО.
Руската православна църква, най-голямата на света, едва ли ще направи нещо, което да застраши силните връзки между Москва и Белград. Москва също така се противопоставя на плановете на Македония да се присъедини към евроатлантическите структури.
Но БПЦ може едностранно да признае македонската църква - решение, което ще зарадва българските националисти.
„Българската църква трябва да признае македонската“, смята българският министър на отбраната Красимир Каракачанов, съпредседател на „Обединени патриоти“, младши партньор в дясно-центристката коалиция, управляваща в София. „Двете братски църкви говорят без преводач и използват едни и същи църковни книги“, добави той.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Пламен Павлов: Позитивно е решението на Светия синод за установяването на каноническия статут на Македонската православна църква

Проф. Пламен Павлов: Позитивно е решението на Светия синод за установяването на каноническия статут на Македонската православна църква

27 Ноември 2017 | 20:33 | Агенция "Фокус"
София. Позитивно е решението на Светия синод за установяването на каноническия статут на Македонската православна църква. Това каза пред Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов. Той допълни, че действието показва началото на диалог. „Като цяло, решението на практика означава признаване на Охридската архиепископия, или поне - стартиране на това признаване. Това, виждаме, че се разбира от много хора, и в България, и в Македония. Решението среща положителни реакции, радост и някакво удовлетворение, тъй като само преди няколко дни имаше противоречиви изказвания от страна на Българската православна църква, които по-скоро говореха за отлагане, за протакане, едва ли не - нежелание да се започне всичко това, което ние искаме“, коментира проф. Пламен Павлов. Той уточни, че не бива да се отрича и влиянието на гражданското общество, което показва, че Българската православна църква започва да се вслушва в народния глас.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

MIA: Македонска православна църква приветства решението на Българската патриаршия

MIA: Македонска православна църква приветства решението на Българската патриаршия

27 Ноември 2017 | 16:00 | Агенция "Фокус"
Скопие. Светият синод на епископите на Македонската православна църква - Охридската архиепископия, изрази благодарност на патриарха на България и на членовете на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ), след като бе взето решение по отношение на по-рано изпратено писмо, предава Macedonian Information Agency.
„Решението, взето от Светия синод на БПЦ, дава надежда, че статутът на законна автокефалия на Македонската православна църква в семейството на местните православни църкви ще бъде окончателно уреден. Очакваме в бъдеще БПЦ да продължи да сътрудничи на македонската православна църква в осъществяването на божествената цел", се казва в изявление на Македонската православна църква - Охридската архиепископия.
По-рано в понеделник Светият синод на БПЦ реши да излъчи комисия за установяването на канонически статут на Македонската православна църква. Това стана ясно от съобщение, публикувано на официалния сайт на Синода.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Борислав Цеков: Светият Синод прояви мъдрост и мъжество като отказа едностранно да признае МПЦ и да възстанови евхаристийно общение

Д-р Борислав Цеков: Светият Синод прояви мъдрост и мъжество като отказа едностранно да признае МПЦ и да възстанови евхаристийно общение

27 Ноември 2017 | 13:48 | Агенция "Фокус"
София. Светият Синод на БПЦ отказа да признае едностранно автокефалия на Македонската православна църква (МПЦ) и отказа да възстанови евхаристийно общение с нея докато е в схизма, но с братска загриженост ще се застъпи за постигане на общо съгласие между всички поместни православни църквии за уреждане на статута на МПЦ. Това е решието на БПЦ по искането на македонския синод. Това каза пред Агенция „Фокус” д-р Борислав Цеков, автор и вносител на действащия Закон за вероизповеданията и преподавател по конституционно и по църковно право. Преди дни той разясни в интервю за „Фокус” как стои въпросът от гледна точка на православното канонично право и прогнозира точно такова решение на Светия Синод. „Нашите архиереи показаха за пореден път, че стоят на здрави православни позиции и заедно с това с мъжество защитиха националните интереси, предпазвайки църквата и България от риска да бъде извадена от Светото православие поради неканонични действия, към които я тикаха политически и нецърковни среди, както и някои културолози със самодейни богословски наклонности, които нямат правна компетентност и познания по канонично право”, подчерта д-р Цеков. Ако БПЦ беше признала претенциите за правоприемство на МПЦ спрямо историческата българска Охридска архиепископия, това щеше да е истинско национално предателство равнозначно на това да се откажем от българския характер на Цар Самуил и неговото управление на средновековната българска държава, подчерта той.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Светият Синод реши да излъчи комисия за установяването на канонически статут на Македонската православна църква

Светият Синод реши да излъчи комисия за установяването на канонически статут на Македонската православна църква

27 Ноември 2017 | 13:44 | Агенция "Фокус"
София. Светият Синод реши да излъчи комисия за установяването на канонически статут на Македонската православна църква. Това стана ясно от съобщение, публикувано на официалния сайт на Синода.
"Фокус" публикува пълния текст на решението на Светия Синод:
РЕШЕНИЕ на Св. Синод по повод отправено писмо от Македонската православна църква
Свети апостол Павел учи за Църквата, че е тяло Христово, като казва „И кога страда един член (от тялото Христово), страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове” (I Кор. 12:26)
§ 1. - Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия в заседанието си на 27.11.2017 г. - пълен състав, разгледа писмо, вх. № 676/14.11.2017 г., на Македонския архиепископ Стефан, Председател на Св. Синод на МПЦ.
Българската православна църква – Българска патриаршия, никога не е била безразлична към страданията на Македонската православна църква, поради което, след направени разисквания,
Св. Синод единодушно РЕШИ:
При положение, че МПЦ признава БПЦ – БП за своя Майка -Църква, БПЦ – БП със съзнание за своя свещен дълг поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ.
§ 2. – Във връзка с предходното решение,
Св. Синод РЕШИ:
Определя Синодална архиерейска комисия за преговори с МПЦ и останалите Поместни православни църкви за установяването на канонически статут на МПЦ в състав: Старозагорски митрополит Киприан – Председател, и членове: Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум и Врачански митрополит Григорий.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Св. Синод ще обсъди искането за признаване на независимостта на Македонската православна църква

Св. Синод ще обсъди искането за признаване на независимостта на Македонската православна църква

27 Ноември 2017 | 07:47 | Агенция "Фокус"
София. Очаква се на заседание Светият Синод да обсъди искането за признаване на независимостта на Македонската православна църква. В писмо Македонската православна църква изяви готовност да приеме Българската за църква-майка.
До този момент нито една патриаршия не е признала автокефалността на Македонската православна църква.
Миналата седмица президентът Румен Радев и Негово Светейшество Българският патриарх Неофит проведоха среща и заявиха обща позиция, че
Българската държава и Българската православна църква са единни в желанието си за развитието и задълбочаването на отношенията между България и Република Македония. По време на срещата бе отбелязана и духовната родственост на България и Република Македония.
Патриарх Неофит запозна държавния глава с внесеното в Канцеларията на Светия Синод писмо от Македонската православна църква, с което се призовава за възстановяване на евхаристийното единство на БПЦ „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“ и го увери в добрата воля от страна на Българската патриаршия да се търсят пътища за неговото благополучно разрешаване.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Михаил Константинов: Най-сетне раната в отношенията между България и Македония ще започне да зараства

Проф. Михаил Константинов: Най-сетне раната в отношенията между България и Македония ще започне да зараства

25 Ноември 2017 | 15:47 | Агенция "Фокус"
София. Най-сетне раната в отношенията между България и Македония ще започне да зараства. Това коментира пред Радио „Фокус“ политическият анализатор проф. Михаил Константинов по повод историческата промяна в отношенията между България и Македония. Проф. Константинов уточни, че това е забележителен успех не само за настоящото правителство, но и за няколко правителства преди това.
„Ще има още години да се работи по този въпрос, включително и по това съзнанието на хората от двете страни на границата да се промени, да разберем, че ние не сме врагове, а очевидно сме един народ. Щом от двете страни говорят един език – това е един народ. Няма нужда ние да се правим на голям брат и да подценяваме македонците, а пък те да изпадат в истерия“, каза още анализаторът, като уточни, че в междудържавните отношения няма малки и големи, а е важно взаимното уважение и желание да се върши полезна работа.
„На македонския народ започна да му омръзва това противопоставяне – те имат проблеми с албанското си малцинство, и там корупцията е тежка, т. е. - виждате колко сериозни проблеми имат за решаване. Най-сетне трябва да си отдъхнем и да действаме заедно“, подчерта проф. Константинов. По думите му Българската православна църква трябва да приеме под някаква форма предложението на македонската църква, която иска да приеме българската за своя "църква-майка". Според анализатора, ако има църковни съображения против предложението, те трябва да бъдат преодолени в интерес на двете страни.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Костадин Филипов, журналист: Новата динамика в отношенията между България и Македония дава надежда за устойчивост

Костадин Филипов, журналист: Новата динамика в отношенията между България и Македония дава надежда за устойчивост

25 Ноември 2017 | 15:29 | Агенция "Фокус"
София. Новата динамика в отношенията между България и Македония дава надежда за устойчивост. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ дългогодишният кореспондент на БНР и БНТ от Скопие Костадин Филипов. По думите му и двете правителства имат политическата воля да направят процеса на сближаване необратим. Според Филипов ратификацията на Договора за добросъседство в парламентите на двете страни ще бъде успешна.
„Парламентарното мнозинство от македонските партии, начело на което стои Зоран Заев, би имало подкрепата и на представителите на албанските политически партии. Досега най-мълчаливи по отношение на договора са представителите на политическите парии на албанците в Република Македония. По принцип те са факторът, който най-много държи на евроатлантическата ориентация на Македония и се надявам, когато дойде време за ратификация, да бъдат готови и да подкрепят договора“, заяви Костадин Филипов и препоръча в същото време да се следи подготовката и гласуването на Закона за езиците в македонския парламент, който мина на първо четене, защото според него има зависимост между двата документа.
„Ако законът за езиците, който удовлетворява албанските партии, мине в парламента, със сигурност може да очакваме подкрепата на албанските депутати и за договора с България, за неговата ратификация. Не знам дали става дума за някакъв конкретен пазарлък, но има една такава хипотеза – че може би има някаква връзка между едното и другото“, коментира Филипов.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Дамовски, МКД: За изглаждането на историческите различия между България и Македония ще е необходимо време

Александър Дамовски, МКД: За изглаждането на историческите различия между България и Македония ще е необходимо време

25 Ноември 2017 | 12:54 | Агенция "Фокус"
Скопие. За изглаждането на историческите различия между България и Македония ще е необходимо време. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ главният редактор на електронното издание МКД Александър Дамовски. По думите му македонските граждани одобряват държавната стратегия на сближаване между двете страни. Въпреки това той уточни, че ще е нужно време на двете държави да изгладят отношенията си по отношение на историята. „Няма съмнение, че и историческите въпроси могат да бъдат искра в отношенията между двете страни. Вярвам, че те ще останат и покрай желанието на премиера Зоран Заев, който е особено известен, с идеята за изтриване на различни епитети от учебниците по история, най-вече свързани с въпроса чия фашистка окупаторска войска е била на тукашните територии – в Македония. Това са факти и исторически документи, от които никой не може да избяга“, допълни Дамовски.
По думите му договорът между македонската и българската църкви не трябва да влияе върху Договора за добросъседство. Той прогнозира, че Българската патриаршия няма да възстанови евхаристийното общение с Македонската архиепископия. Решаващ факт за това ще бъде съобразяването от страна на БПЦ с гръцката и руската православни църкви, смята Александър Дамовски.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Иван Тютюнджиев, историк: Българската православна църква е отделена от държавата, но не и от идеала, приобщаващ ни към нашите предци

Проф. Иван Тютюнджиев, историк: Българската православна църква е отделена от държавата, но не и от идеала, приобщаващ ни към нашите предци

25 Ноември 2017 | 12:35 | Агенция "Фокус"
София. Българската православна църква е отделена от държавата, но не и от идеала, приобщаващ ни към българите в Македония и към нашите предци. Това каза за Радио „Фокус“ проф. Иван Тютюнджиев, декан на историческия факултет във Великотърновския университет относно молбата на Македонската православна църква да приеме Българската за своя Църква-майка. „Трябва да бъде извървян целият този път на признание на Македонската църква. При това забележете, те признават Българската църква за своя майка, духовна майка. Това е един жест на признание, на приобщаване и ние трябва да отговорим адекватно“, подчерта проф. Тютюнджиев. Той уточни, че след като сме признали Македонска държава, е абсурдно да не признаваме институциите на тази държава, включително и духовните. „Според мен Македонската църква прояви изключителна далновидност, като се обърна точно към България. Тя не се обръща към другите православни църкви, които може би са по-авторитетни в този момент, а потърси връзка с най-близката й духовна общност, а именно българската“, допълни той.
Проф. Иван Тютюнджиев не отхвърли възможността признаването на Македонската православна църква да конфронтира Българската с останалите, но подчерта, че за нашия национален интерес е много по-важно да вървим в една посока с нашите кръвни и духовни братя.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Пламен Павлов, историк: Непризнаването на автокефалността на Македонската православна църква би било не само грях, но и национално предателство

Проф. Пламен Павлов, историк: Непризнаването на автокефалността на Македонската православна църква би било не само грях, но и национално предателство

25 Ноември 2017 | 11:48 | Агенция "Фокус"
София. Непризнаването на автокефалността на Македонската православна църква би било не само грях, но и национално предателство. Това коментира пред Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов относно искането на Македонската православна църква да приеме българската за своя "църква-майка", като допълни, че това категорично е една голяма историческа несправедливост, която отдавна е трябвало да бъде поправена.
„В Македония и обикновените вярващи, и духовенството, и митрополитите, и архиепископа, определено са застанали на една позиция, която е в унисон с нашите национални интереси, с общите интереси на балканските народи, на двете държави – България и Македония. Аз бих ги посъветвал не да сондират мнението на другите църкви, а да ги уведомят, че всъщност става дума за една и съща църква. Даже в случая терминът "църква-майка" е малко относителен, защото Охридската архиепископия е наследник на Българската патриаршия“, посочи проф. Павлов. Според него цялата ни история и традиция говорят в подкрепа на едно подобно решение.
„Хората от Македония и от България постепенно ще се обединяват, затова е много важно Църквата да участва в този процес, а не да стои някъде в страни и да следва сляпо някакви канони, които, между другото, противоречат на самото Христово учение“, допълни историкът. Проф. Пламен Павлов каза още, че дори признаването на Македонската православна църква за автокефална да крие някакъв риск за българската, той трябва да бъде поет, като уточни, че Светият синод трябва да следва примера на светите отци и просто да узакони действителната връзка между двете православни църкви.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Френският президент Еманюел Макрон държи реч по време на срещата на върха
Френският президент Еманюел Макрон държи реч по време на срещата на върха "Една ...

ВИДЕО
Наводненията в Гърция взеха жертви
Наводненията в Гърция взеха жертви
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2017 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.