НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 10:55

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ - Благоевград: Честването на Кръстовден е свързано с византийския император Константин Велики

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ - Благоевград: Честването на Кръстовден е свързано с византийския император Константин Велики

14 Септември 2017 | 19:04 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Септември месец е изпълнен с много празници, като на днешния 14-ти септември отбелязваме Кръстовден, а имен ден празнуват Кръстьо, Кръстан, Кръстина и други. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“. Тя обясни, че византийският император Константин Велики бил на поход и видял в небето кръст от звезди и надпис: „С това ще победиш“. „Сложил кръст на знамето, на щитовете и на шлемовете на своите войници и наистина победил. Слязъл в Рим и приел християнството. Изненадана от това знамение, императрицата – майка Елена отишла в Йерусалим и наредила да разрушат езическия храм, издигнат на Голгота, където бил разпънат Иисус. Там открила три кръста, като познали, който е Христовия като доближили болно дете и то оздравяло на секундата“, каза още Стефанова. По думите ѝ през 326 година царица Елена наредила отново да издигнат кръста на мястото, където бил разпънат Христос. „От там идва и наименованието на днешния празник – Въздвижение на Светия Кръст Господен или Кръстовден“, посочи Стефанова. Народът нарича празника „Кръстоведен“ не само заради божествения кръст, но и защото денят се кръстосва с нощта. „Настъпва равноденствие. Жените кръстосват цветята в градина, мъжете пазят кръста си от простудяване и така народните обичай се свързват с църковните. Църквата отбелязва този ден с пищни ритуали и с нощно бдение и продължителен камбанен звън. В големите храмове става показно въздигане на големия кръст, а по селата ходи свещеник, който благославя домовете и техните стопани за здраве и благородие, както на Йордановден“, заяви Стефанова. Според едно предание по-късно станало още едно въздигане на христовия кръст в началото на VII век. „Персите превзели Палестина и ограбили Йерусалим, а заедно с другите трофеи заграбили и пазения там животворен кръст. Едва 14 години по-късно когато византийския император Ираклий удържал победа над персите и сключил изгодно споразумение, кръстът бил върнат на Йерусалимския хълм и отново бил въздигнат на високо за пример и показно на всички“, уточни Стефанова.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Илия Вълев, етнограф: На Кръстовден денят и нощта се „кръстосват“

Илия Вълев, етнограф: На Кръстовден денят и нощта се „кръстосват“

14 Септември 2017 | 16:05 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. На Кръстовден денят и нощта се „кръстосват“. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново Илия Вълев, етнограф в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Той посочи, че празникът е свързан с изравняването на продължителността на деня и нощта, свършването на лятото и с идващата есен и захлаждането. На Кръстовден строго се съблюдава постенето, което в миналото се е свързало с предпазването от болки в кръста. „В съвременността постът продължава да се спазва от по-вярващи и ревностни християни, но е по-скоро като знак на почит към самия кръст“, допълни Илия Вълев. Той допълни, че на този ден домакинята приготвя обредна питка с кръст отгоре. От нея се раздава за здраве, както на свещеника, който посещава дома, за да поръси за здраве, така и на близки и комшии. За разлика от други празници на Кръстовден няма забрана да се извършва селскостопанска работа. В зависимост от местните климатични условия и природни дадености на всеки регион, от този ден стартира есенната оран и сеитба. Също така започва и бруленето на орехите. Там, където е развито лозарството, започва и гроздоберът. “Затова в немалко места в страната празникът се нарича „гроздоберник“. Всъщност традицията свързва първото ядене на грозде с празника Преображение Господне, който отбелязваме на 6 август, но на Кръстовден започва истинският гроздобер, масовото обиране на гроздето. Този стопански обичай е придружаван от немалко обреди и други по-малки обичаи като например приготвянето на кошниците и кошовете, в които ще се събира гроздето, пристягането на обръчите на каците, в които ще се изсипе ширата, приготвянето на големи дървени съдове, подобни на лодка или на корито, в които гроздето се мачка, за да пусне сока си“, допълни Илия Вълев.
Надежда КРЪСТЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Костадин Нушев, богослов: На Кръстовден църквата призовава християните да носят достойно своя кръст и чрез него да следват стъпките на Христос

Костадин Нушев, богослов: На Кръстовден църквата призовава християните да носят достойно своя кръст и чрез него да следват стъпките на Христос

14 Септември 2017 | 15:32 | Агенция "Фокус"
София. На Кръстовден църквата призовава християните да носят достойно своя кръст и чрез него да следват стъпките на Христос и така да се надяват да достигнат до своето спасение. Това каза богословът Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ по повод празника Въздвижение на Светия кръст Господен, известен още като Кръстводен, който Православната църква чества на 14 септември.
„Установяването на този празник е свързано с някои исторически събития, но от гледна точка на вярата почитта към Светия кръст е нещо много важно за християните и е като една пътеводна звезда в техния живот и в тяхната вяра. Защото на кръста нашият бог Исус Христос върши своето изкупително и спасително дело. И за това кръстът от средство за мъчение в предхристиянската езическа епоха се превръща в оръдие и в средство както за спасение на християните, така и за победа над страха и над смъртта. И за това църквата по време на император Константин Велики, когато той има едно свръхестествено явление, в което Бог му заповядва да постави изображението на честния кръст върху щитовете на своите войници, за да победи враговете си в Римската империя. С този момент технически започва и християнизирането на Римската империя и тържеството на християнството като позволена и свободна религия. Това е едното историческо събитие, което е залегнало в църковната история и в установяването на празника. Другото събитие се е случило също по време на управлението на Константин Велики и неговата майка – Св. Елена, които са били удостоени с божието благоговение да открият на Голготския хълм в Йерусалим истинския кръст - кръстното дърво, върху което е бил разпънат нашия бог. Тези две събития са обединени от църквата в един специален ден в църковния календар, който е посветен на почитането на Христовия кръст“, обясни богословът.
Нушев уточни, че кръстът е много важен знак за християните, така че не трябва да се носи само като украшение или сувенир с декоративна цел. „Трябва да знаем, че кръстът е духовен символ, който изразява нашата вярност към Христос и той е наш пазител, наша сила, наш щит на вярата срещу нападенията от тъмните сили и от злото. За това и кръстът се използва именно в моменти на молитва, в моменти дори на изгонване на злите сили. Ето защо ние сме призовани от Светата църква да се отнасяме изключително благоговейно към този свещен знак и да не го свеждаме само до една брошка или до една украса – нещо, което има само декоративен смисъл“, каза още той.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кръстовден е

Кръстовден е

14 Септември 2017 | 08:03 | Агенция "Фокус"
София. На 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен“. На този ден православната църква извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен. В рамките на годишния календарен цикъл е вторият християнски празник, посветен на кръста. Знае се, че ако на Гергьовден Слънцето достига точката, откъдето поема към лято, на Кръстовден то поема обратния път. От Кръстовден денят започва да намалява, а от Андреевден да се увеличава. На този ден денят и нощта се „кръстосват" - изравняват се по продължителност. През целия ден се спазва строг пост. В някои природопски и тракийски селища има забрана да се яде червено грозде и червена диня. Широко разпространено е обхождането на домовете от свещеника, който ръси със светена вода. В завършения му вид обичаят включва поръсването на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът изпълнява „слагане кръс", т.е. полага църковния кръст върху трапезата на нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. На Кръстовден се чества семейна и лична служба (светец, оброк, черква, курбан) за здраве и напредък. В някои села в Добруджа Кръстовден се почита за здравето на добитъка и сутринта се раздава хляб. Независимо от поста, освещаването с вода и църковната служба, на Кръстовден няма забрана да се работи. Празникът, напротив, се смята за преход, за начало на определени стопански дейности. В зависимост от природно-климатичните особености Кръстовден се определя за начало на есенната сеитба, гроздобера и бруленето на орехите. В Карловския район тези, които имат оброк, личен или семеен, освещават в църква жито, което слагат в семето за посев.
В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник: пременени и накичени, с песни и веселба, стопаните откриват общоселски гроздобер според устойчивите общинни традиции за взаимопомощ и регламентирано единодействие в отделни сфери на земеделската работа. В някои селища на Източна и Югоизточна. България на Кръстовден се устройват първите есенни хора и седейки. На места в Тракия на седенките ергените изпълняват карнавалния обичай джамала (камила), с характерната символична смърт и възкръсване на обредния персонаж камила.
На този ден имен ден празнуват с Кръстан, Кръстина и техните производни: Керто, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстин, Кръсто, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстьо, Кръстян, Крътьо, Кън, Къне, Кънчил, Кънчо; Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Кръша, Къна, Кънча.
Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо; Ставра, Ставрица, Ставруда, Ставрула.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Доналд Тръмп се срещна с Реджеп Тайип Ердоган по време на 72-то Общо събрание на ООН. 22 септември 2017 г.
Доналд Тръмп се срещна с Реджеп Тайип Ердоган по време на 72-то Общо събрание на...

ВИДЕО
Среща на президента Румен Радев с председателя на Общото събрание на ООН Мирослав Лайчак
Среща на президента Румен Радев с председателя на Общото събрание на ООН Миросла...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2017 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.