143 години свобода бяха отбелязани с тържества в цялата страна (ОБЗОР)
София. Навършват се 143 години от Освобождението на България от турско робство. 3 март е денят на подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост. От руска страна договорът е подписан от граф Н. Игнатиев. По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.
По този повод в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" бяха отслужени панихида и молебен. Богослуженията бяха оглавени от епископ Герасим. Патриарх Неофит каза в този ден, че благодарим на Бога и на всички, отдали силите и живота си за нашето Освобождение и заявяваме решимостта си да отстояваме с цената на всичко тази свобода. Патриархът отчита, че пътят към тази свобода и независимост не е бил лек и тя е била извоювана с цената на хиляди преждевременно погубени човешки животи.
„Като помним всякога този факт, от нас се очаква да ценим и да пазим тази свята придобивка, благодарение на която и днес народът ни се радва на възможността да гради настоящето и бъдещето си самостоятелно, решавайки своите съдбини в съгласие единствено със собствените си цели и стремежи, със собствените си духовни и културни ценности, без да бъде принуден да се съобразява при тяхното постигане с чужда воля и чужди интереси“, се посочва в приветствието на Негово светейшество.
Пред паметника на Незнайния войн се състоя церемония по издигане на националния флаг на Република България. Под звуците на химна на България бе издигнат националният флаг по повод 3 март. На церемонията присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова, началникът на отбраната ген.-майор Емил Ефтимов, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, народни представители и други.
Празникът уважиха и представители на дипломатическия корпус. Сред тях бе и новия посланик на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова.
Всички те поднесоха цветя пред паметника на Незнайния войн. Част от церемонията бяха Националната гвардейска част и представителния духовен оркестър. Церемонията започна с приемане на почетния караул от вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов и завърши с тържествен марш и с "Велик е нашия войник". Тържественото събитие наблюдаваха стотици граждани с трибагреници в ръка.
Вицепрезидентът Илияна Йотова посочи, че трябва да предадем на поколенията ни едно послание – българската свобода е извоювана свобода, тя не е подарена. „Българската свобода не е плод на една разпадаща се империя, нито резултат от политически сделки на Великите сили някъде там в края на 19 век. Българската свобода преди всичко е резултат на битките, на българския дух през всичките тези 5 века“, каза още Илияна Йотова. По думите ѝ това е резултат на Априлското въстание, на въстанията преди това. „Резултат на едно много мощно движение в целия свят в защита на християнството, на поробените народи. И най-накрая един глас, който беше чут – измъченият глас на Майка България. Така че всякакви опити за пренаписване на историята в това отношение, първо, са обречени на неуспех. Те са недостойни преди всичко за паметта на онези, които дадоха живота си“, допълни тя.
Вицепремиерът Красимир Каракачанов отбеляза, че 3 март е символ на националния идеал. Той попита днес задаваме ли си въпроса кой е той и имаме ли такъв. "Трябва да помним едно нещо, че това не е празник, на който се е появила ей така българската държава на 3 март. Действително на 3 март в Сан Стефано възкръсва новата българска държава, но малко по-късно Великите сили решават, че България не трябва да бъде обединена, а разделена и я разделят", каза Каракачанов.
Точно в 12.00 ч. се извърши и церемония по смяна на почетния гвардейски караул пред Администрацията на президента. Това се случи пред очите на стотици граждани.
Кулминация на честванията в столицата бяха на пл. „Народно събрание“ в София пред Паметника на Цар Освободител, където се състоя тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България.
Междувременно национално сдружение "Хан Кубрат" организираха шествие с гайди и млади хора от "Св. Александър Невски" до паметника на Незнайния войн. Също така Националният военноисторически музей е подготвил програма за отбелязване на 3 март.
Тази година тържествата на връх Шипка са отменени заради пандемията от коронавирус, но въпреки това славния връх изкачиха президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и стотици родолюбиви българи.
Президентът Румен Радев отбеляза, че историята е урок, геройствата са вдъхновения, но никой народ не може да лежи на лаврите на своите мъртви герои. „Отново е 3 март и ние пак сме тук хиляди пред Храма на свободата. Искам да ви питам нещо: Очаквали ли сте, че някога някой ще се осмели да ви забрани да се качите на Шипка и че някой ще се осмели да посегне на правото ви да се поклоните на онези, на които дължим свободата си? Благодаря ви, че сте тук, защото Шипка е място - свято. Шипка е костница на шепата спартанци - нашите опълченци и воините на руския император Александър Втори - нашият освободител. Вазов е рекъл за опълченците – "България цяла сега нази гледа". Истината е, че България във всяка епоха гледа всеки един от нас, защото героичните епоси са рядкост, но достойнството и характерът са подложени на изпитание всеки ден“, заяви държавният глава.
Председателят на парламента Цвета Караянчева също каза няколко думи по повод 3 март. „Тук е върхът, който поне един път в годината българите трябва да изкачваме, за да може да се връщаме назад, да помним миналото си и да градим бъдещето. На този връх трябва да преосмислим действията си, трябва да се замислим защо понякога не можем да надмогнем егоизма си, защо повече разрушаваме, отколкото градим, защо не можем да се обединим зад една обща цел. Защото нашите българи, които са живели в онези времена, са намирали идея, около която да се обединят в името на общото благо. Трябва да бъдем силни, в името на България да преглътнем различията си“, каза още Цвета Караянчева.
Пръв в социалната мрежа написа пост по повод 143-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство премиерът Бойко Борисов. Той заяви, че днес дълбоко се прекланяме пред героичната саможертва на всички, които са дали живота си за свободата на Отечеството. „Днес българският национален дух отново е неспокоен, защото България преминава през сериозно изпитание. Огромният стрес, който донесе пандемията, отне спокойствието от обществото ни и сложи спирачки на възходящото развитие на страната. Поведохме битка, за да запазим здравето, образованието, работните места, поминъка. Обществото ни показа разум и прояви разбиране към борещите се в първите редици. Мерките проработиха, защото повече хора ги приеха и повярваха в тях. Именно доверието и общите усилия са ключът към връщането на нормалността в ежедневието и възстановяването на държавата. Това е постижимо в максимално близък хоризонт, ако бъдем единни“, посочва Борисов.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова отбеляза в Пловдив националния празник. "Да е честит празникът на свободата. Поклон пред хилядите български, руски, беларуски, украински, полски, финландски, румънски, черногорски и сръбски воини загинали в Руско-турската освободителна война. Паметен завинаги остава подвигът на българските опълченци. Те дадоха живота си, за да я има Родината ни. Днес всеки българин, където и да се намира, носи в сърцето си частица гордост и свободолюбие. Това ни събира в едно. Защото да си българин е състояние на духа. Дух на достойнство, на съзидание, на непримиримост към всяко потисничество и несправедливост. От този дух имаме нужда и днес, защото много страхов отнемат от силата ни. Но ние можем да ги преодолеем. Нека вдигнем глава. Да подадем ръка на уплашените и слабите. Да ги преведем през трудностите и заедно да бъдем горд и свободен народ. Това, което ни научи Освобождението и което трябва да завещаем на следващите поколения българи е, че свободата води след себе си развитие", каза Корнелия Нинова
Деница КИТАНОВА
