СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

Скопие. Буяр Османи и Никола Димитров, които днес поеха функциите на министър на външните работи и вицепремиер по европейските въпроси на Северна Македония, не очакват пречки от България в процеса на преговорите за членство на Скопие в Европейския съюз, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“.Димитров подчерта, че България няма да може да постигне усложняване на европей...

1 Септември 2020 | 12:56 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

София. Призовавам темата за добросъседските отношения с България да не се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев. „За съжаление, въпреки нашите призиви да не се използва темата с добросъседските отношения и договора за събиране на популистки вот, това се случва. Всяка наша дума: и моя, и от правителството се използва за печелене на такъв популистки вот. Това е много лошо за самата страна-кандидат член на Европейския съюз. Чрез вас призовавам темата с Договора за добросъседство да не се използва за печелене на един или друг процент. След това този договор трябва да бъде изпълняван“, допълни той. По думите на Ковачев европейският път на Северна Македония зависи най-вече от сигналите, които ще излъчи новоизбраното правителство към Европейския съюз. Той подчерта, че България по никакъв начин не се меси в изборите в югозападната ни съседка. „Единственото, за което призоваваме, е да не се използва договорът с България и историческите теми, които са в основата му, за печелене на популистки вот, защото тези спечелени въз основа на омраза, лъжа и фалшификация проценти са де факто тези, които ще блокират след това продължаването на пътя към европейската интеграция на страната. Не е някой друг виновен. Самите политици, които продължават да популяризират фалшификациите и омразата, те са тези, които връщат страната назад“, добави евродепутатът. Целия текст на интервюто четете по-късно в „Мнение“ Теодора ПАВЛОВА

4 Юли 2020 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров, министър на външните работи на Северна Македония: ЕС трябва да заеме принципна позиция по отношение на македонския език

Никола Димитров, министър на външните работи на Северна Македония: ЕС трябва да заеме принципна позиция по отношение на македонския език

Скопие. Европейската комисия трябва да заеме принципна позиция по въпроса за македонския език. Това заяви министърът на външните работи на С. Македония Никола Димитров, предава скопската редакция на Радио "Свободна Европа". По думите на Димитров, който се позова на анализ на Министерството на външните работи, македонският език за последно се е споменал в документ на ЕК през 2005 г. „Ще работим със съседна България, за да водим нещата, така че да имаме успех както по отношение на европейската интеграция, така и по отношение на един проблем, който не може още да е отворен в Европа през 2020 г.“. "Македонският език (...) е израз на нашето право на самоопределение и не можем да говорим за европейска интеграция, ако стоим пред такова предизвикателство", каза Димитров пред журналисти. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 16:53 | Агенция "Фокус"

„ТВ 24“ (Македония): Договорът с България е част от рамката, София ще може да блокира преговорите; Какво пише в документа на ЕК

„ТВ 24“ (Македония): Договорът с България е част от рамката, София ще може да блокира преговорите; Какво пише в документа на ЕК

Скопие. Скопската „ТВ 24“ е стигнала до документа на Европейската комисия, който засега е само предложение – преговорната рамка е в разположение на страните-членки на Европейския съюз. Договорите с България и Гърция са част от рамката, а македонският език се оформя като бъдещ официален език на блока. Според този проект на текст на ЕК македонският език е написан без допълнителни обяснения или бележки под линия, което се счита за пряка последица от закриването на въпроса за македонския език с Преспанския договор. Там пише: „Северна Македония ще трябва да преведе общото европейско право (достиженията на правото на ЕС) на македонски (македонски) достатъчно дълго, преди да се присъедини“. От друга страна, прилагането на споразуменията с България и Гърция е задължително и всеки опит за преразглеждане или пренебрегване ще означава провал и блокада от страна на ЕС. Точка 4 от предложената рамка за преговори: „Процесът на стабилизиране и асоцииране остава обща рамка за отношенията със Западните Балкани до присъединяването им, и по-специално ангажимента на Северна Македония за добросъседските отношения и значението на постигането на осезаеми резултати и прилагането на Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседство с България с добра воля“. Тези международни споразумения не са посочени в отделна глава, а заедно с критериите от Копенхаген и задълженията по Споразумението за стабилизиране и асоцииране, които ще бъдат основните предпоставки за определяне на целия процес на преговорите. Преговорите бяха разделени на шест клъстера и ще започнат с група от основи, където ключовите глави 23 и 24 сега добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформа в публичната администрация. Този клъстер се отваря първо и се затваря последен. Много важни части са клаузата за спиране, клаузата за дисбаланс и клаузата за обратимост. В бъдеще всяка държава-членка ще може да блокира Скипие и да го върне или да отвори вече затворени глави. Точка 15 от проекта на рамка за преговори: „В случай на сериозно и трайно нарушение на ценностите, на които е основан Съюзът, Комисията може по своя инициатива или по подходящо искане на държава-членка да препоръча прекратяването на преговорите и да предложи условия за евентуално удължаване. Съветът взема окончателното решение с квалифицирано мнозинство за такава препоръка, след като изслуша позицията на преговарящия Северна Македония“. „От германското председателство на ЕС и държавите-членки зависи да преразгледат документа, евентуално да приемат рамката за преговори. „Веднага след като бъде приет, той ще бъде обявен. Ние ще седнем на масата и ще започнем официално преговори за присъединяване на страната“, заяви посланикът на ЕС Самуел Жбогар. Всеки от 27-те членове в следващия период може да даде своите забележки и обикновено процесът отнема около 3 месеца. Ако бъде приет през есента, преговорите или първата междуправителствена конференция могат да се проведат преди края на годината или в края на германското председателство. След като Комисията прие проекта за рамка за преговори, еврокомисарят Оливер Вархели беше първият, който коментира събитието в „Туитър“ снощи и пожела успех на Македония и Албания. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:49 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (Македония): Новата методология и претенциите на България за „македонския език“

„ТВ 21“ (Македония): Новата методология и претенциите на България за „македонския език“

Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато страната няма политическо правителство, в предизборна кампания е и е под натиск от съседните страни България и Гърция по исторически въпроси, отбелязва скопската „ТВ 21“. Може ли да има отлагане на преговорите, защото в Скопие няма политическо правителство и какво ще стане, ако има удължаване на преговорите за формиране на новото правителство? Премиерът Оливър Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да бъдат пуснати в действие. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената сесия, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне след изборите за създаване на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първото междуправителствено заседание за формиране на правителството“, заяви вицепремиерът. Както пише ТВ 21: „Но пречка за това са отношенията с България по историческите въпроси. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори за Северна Македония, тя може да поиска връщане към процеса. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори“: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектната версия ще бъде разгледана от държавите-членки, след което се очаква окончателният текст да бъде публикуван през октомври“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:16 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (Македония): Официална София все още не е реагирала на съдържанието на преговорната рамка зса Скопие в частта за езика

„Сител“ (Македония): Официална София все още не е реагирала на съдържанието на преговорната рамка зса Скопие в частта за езика

Скопие. България все още няма официална позиция по проекта на рамката за преговори на Европейската комисия със Северна Македония. Официална София не реагира на документа, който предвижда европейското законодателство да бъде преведено на македонски, което те поставят като условие за започване на преговорите на Македония с Европейския съюз, отбелязва най-голямата телевизия в югозападната ни съседка – „Сител“. Българският външен министър Екатерина Захариева използва виртуална дискусия тази сутрин, посветена на германското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да напомни накратко на страните-членки, че България остава ангажирана с добросъседските отношения и трябва да бъде в центъра на процеса на преговори. „Приятно е да се види, че страните от Западните Балкани отново ще бъдат във фокуса на германското председателство. За България е важно да започнем преговорите, ние винаги сме ги подкрепяли, но очакваме да ги видим в рамката за преговорите и да се съсредоточим върху добросъседските отношения като хоризонтален критерий в контекста на разширяването“, каза Захариева. Медията отбелязва: „Преди това България обуслови провеждането на първата междуправителствена конференция и официалния старт на преговорите на Македония със Съюза с македонски език. Македония ще трябва да забрави за съществуването на македонското малцинство в България и да използва термина официален език на Република Северна Македония, според заключенията на София, които подчертават, че прилагането на добросъседското споразумение ще се оценява на всички етапи от процеса на присъединяване на Македония към Европейския съюз, включително преди България да даде съгласието си за провеждане на първата си междуправителствена конференция“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:08 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Скопие. Вчера станахме свидетели на друг много важен исторически епизод в нашето движение към членство в Европейския съюз. Европейската комисия одобри предложението за рамка за преговорите за членство в ЕС и го представи за разглеждане на държавите-членки. Това е още едно потвърждение, че се движим напред по очертания от нас път. Северна Македония се приближава още по-близо до Съюза, македонската интеграция се ускорява“, заяви Зоран Заев от трибуната пред парламента, цитиран от скопската „Нова ТВ“. Лидерът на СДСМ припомни, че новината идва 19 години след подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране като първа стъпка към интеграцията на страната в ЕС, 15 години от получаването на статута на кандидат за членство, след 11 положителни препоръки за началото на преговорите и историческите решение на Европейския съвет от 26 март тази година да започне преговори за членството на страната в блока. С отварянето на преговорите започва нова фаза от прогреса на Северна Македония, нова фаза на македонската европезиця. Това означава по-бързо въвеждане на европейските стандарти във всички области и интеграцията на Скопие в икономическата и политическата система на Европейския съюз, обясни Заев. „След членството в НАТО бавно, но сигурно ускоряваме процеса на интеграция в ЕС. Постигнамхме и двата стратегически ангажимента за период от само три години. Това е успех на правителството, на институциите, ръководени от СДСМ, това е успех на всички граждани, които са решени да имат бъдеще в ЕС. Благодарим на историческото хърватско председателство на ЕС, че взе решение да започне преговори за членство през март тази година. Много сме доволни, че вчера, в първия ден на германското председателство на ЕС, рамката за преговори беше създадена като предложение към страните членки“, отбеляза лидерът на СДСМ. Бившият премиер и кандидат за нов мандат на предстоящите избори изрази увереност, че с помощта на институциите на ЕС и под ръководството на германския канцлер Ангела Меркел по време на германското председателство тази рамка за преговори ще бъде приета и че Скопие ще започне официално преговори за членство с първата Междуправителствена конференция, която отваря главите на първия пакет, които са: Глава 23 - Съдебна система и основни права Глава 24 - Правосъдие, свобода и сигурност; Икономически критерии; функционирането на демократичните институции; реформа в публичната администрация Глава 5 - Обществени поръчки Глава 18 - Статистика Глава 32 - Финансов контрол Това е много сериозен процес, който може да бъде ръководен само от политическо правителство, демократическо правителство на Социалдемократическия съюз на Македония и коалиция „Можем“. Доказахме, че знаем и можем да водим държавата по истинския път през стабилни и сигурни води, по пътя на постоянното развитие, стабилност и демокрация. Присъединихме се към НАТО! Днес ние доказваме: можем и в ЕС. Постигнахме много заедно. И всички знаем, че заедно ще постигнем още повече и по-добри неща. Ние знаем това, знаем го и можем да го направим“, каза Заев. След това той коментира и задължението европейското законодателство да се преведе на македонски език. „Македонският език е посочен като език, на който европейското законодателство трябва да бъде преведено, преди да станем член на ЕС. Считаме го за нещо нормално, стандартно, защото според личната ни карта в ООН и според правото ни на самоопределение езикът ни е македонски и ние провеждаме международна комуникация на македонски. Това е поредното потвърждение и признаване на македонския език. Нека това бъде апел да спрем лъжите на тези, които лъжат месеци наред и казват, че „загубихме езика си“. И да спрат обидите и омалованията, наричайки го „северняшки“. Ние говорим македонски, който бавно става част от голямото европейско семейство, заедно с другите европейски езици. Това е патриотизъм, това е грижа за родината, за македонската идентичност“, завърши лидерът на СДСМ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 11:58 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

Скопие. „Начинът, по който официална София разбира политиката на „добросъседство“, която непрекъснато се прилага към Македония, наскоро бе усетена и от Сърбия. Въпреки че северната ни съседка е затворила пет глави от преговорите с Европейския съюз, нито една не беше открита по време на шестмесечното председателство на Хърватия“, пише приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ македонско издание „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса. Към ветото, което бе наложено от Германия, която е следвана плътно от хърватските политици, се включи и България, която във всеки удобен случай се опитва да наложи своите тяснонационални интереси, когато става въпрос за решаване на двустранните спорове със съседни държави. Сръбският премиер Ана Брнабич също говори публично за причините за поставянето на „българската“ рампа по пътя на Белград за Брюксел, като обясни по телевизия Pink, че официална София от време на време „затяга“ отношенията между двете страни. „Правителството на Бойко Борисов понякога знае как да повдигне въпроса за позицията на българското малцинство. Става въпрос за неверието. България поставя въпроси относно положението на малцинствата, а при тях няма институции, които се занимават с проблемите на националните малцинства“, заяви Бърнабич. Дипломатът Зоран Миливоевич обяснява, че причините да не се отварят главите са чисто политически. „Не само българите, но и хърватите оспорват нашите преговори по въпроси, свързани с техните национални малцинства, въпреки че положението на сърбите в тези страни е много по-неблагоприятно“, каза Миливович пред (приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание – бел. „Фокус“) „Република“. Според Владислав Йованович, бившият външен министър на Сърбия, това не е първият път, когато балканските страни-членки на ЕС използват или злоупотребяват със своето положение в Европейския съюз и обуславят съгласието си с определени отстъпки от другата страна. В преговорите за започване на преговорите за присъединяване към ЕС Македония беше изложена на голям натиск от съседни „европейски“ страни, преди всичко Гърция, която поиска редица отстъпки от нас, което в крайна сметка доведе до подписване на Споразумението от Преспа и промяна в името на държавата. Също така, през последните месеци от България, от представителите на най-висшата изпълнителна власт, се изпращат заплашителни послания за македонската идентичност и македонския език. Властите в София от години отричат съществуването на македонското малцинство в България и отказват да се съобразят с международните решения в полза на македонските асоциации. Окръжният съд в Благоевград и Софийският апелативен съд отказаха да регистрират Асоциацията на репресираните македонци в България като жертви на комунистическия терор, който спечели последния спор в Страсбург срещу българската държава. Адвокатът Тони Менкиновски припомня, че в момента България е под мониторинг на Съвета на министрите поради неизпълнение на предишните решения на съда в Страсбург относно правото на сдружаване. „Ние в България имаме партия, която има около осем хиляди членове, ОМО Илинден Пирин, която също спечели делото в Страсбург. Искайки да избегне този процес, България прехвърли вината върху правосъдната система. България агресивно си служи с нападки, за да излезе от ситуацията. Вместо да демократизира обществото си и да признае малцинствата и да започне да говори за добросъседство, България действа агресивно, отричайки езика и историческите личности“, заяви Менкиновски. Македония е изправена пред нова блокада от България. Евродепутатът Андрей Ковачев, който идва от партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, също заплаши, че ще наложи вето на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Той казва, че се противопоставя на спирането на работата на комисията по исторически въпроси заради изборите в Македония. Препоръките на лидерите на ЕС за „решаване на двустранните въпроси“ също са утежняващо обстоятелство за нас и споразумението с България е изрично посочено. Споразумението с България по исторически въпроси е от ключово значение за напредъка към ЕС, както е посочено в декларацията от срещата на върха в Загреб. Нашата източна съседка като условие повдига въпроси относно македонския език и македонското малцинство, както и голяма част от нашата история. Българското правителство прие и декларация, съдържаща 20 условия и заплахи за блокиране на Скопие по пътя към ЕС. Дали те ще станат част от рамката на ЕС за преговори за Македония, остава открит въпрос. Както е известно, София даде да се разбере, че ще обуславя процеса на преговори с резултатите от работата на Комисията за исторически и образователни въпроси, която в момента е зациклила на Гоце Делчев, както и използването на термина официален език на Република Северна Македония, вместо македонски. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 08:32 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато няма политическо правителство в страната, в средата на предизборна кампания, когато страната е под натиск от България и Гърция по историческите въпроси. Може ли да има отлагане на преговорите, защото няма избрано правителство и какво ще стане, ако се проточи формирането на новото правителство? Премиерът Оливер Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да започнат своята работа, коментира македонският телевизионен канал ”TB 21”. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената конференция, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне създаването на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. "До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първата междуправителствена конференция", каза Буяр Османи. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори със Северна Македония, тя може да поиска връщане на процеса назад. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектът на рамката ще бъде разгледан от държавите-членки, след което се очаква окончателният й текст да бъде представен през октомври. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 17:45 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

Скопие. Интеграцията на Македония в Европейския съюз набира скорост - министърът на външните работи Никола Димитров и вицепремиерът по европейска интеграция Буяр Османи, са доволни от новините от Брюксел относно предложението за преговорна рамка. И двамата очакват скоро държавите-членки да приемат окончателния текст, след което официално да стартират преговорите за влизане в европейското семейство. Те заявиха, че положителното обстоятелство е, че напредъкът в преговорите се осъществява по време на германското председателство, цитира думите им телевизионният “Канал 5“ "Не можем да не се радваме на стъпките напред след 15 години чакане, време е най-накрая да запретнем ръкави, да се възползваме от този процес и да въведем европейските стандарти у дома." „Моето очакване е окончателният текст да бъде приет до октомври. Ние сме в средата на политическа кампания и се надявам след 15 юли да имаме стабилен политически график и справедлив политически подход от всички заинтересовани страни към европейската интеграция. Председателят на СДСМ Зоран Заев заяви, че с официализиране на македонския език в европейското законодателство се доказва, че езикът на страната не е загубен, както твърди ВМРО-ДПМНЕ. Той призова опозицията да приветства европейския напредък на страната. „И да ни обиждат и да омаловажават езика си, като го наричат „северчански“.“ Ние говорим македонски, който постепено става част от голямото европейско семейство, заедно с други европейски езици. Е, това е патриотизмът, това е грижа за родината, за македонската идентичност. Днес ги призовавам, ВМРО-ДПМНЕ, да добият смелост и да приветстват приемането на проекта на рамка за преговори. ВМРО-ДПМНЕ от своя страна приветства предложението на Европейската комисия за преговори с Македония, но смята, че правителството създава фалшива еуфория преди изборите. Секретарят на опозиционната партия по международните въпроси Тимчо Муцунски заяви, че това не е изключителен успех, а очаквана процедура. „Този проект на текст за рамката за преговори не е причина за голям празник, какъвто го представят от СДСМ, а просто обикновена процедура. Опитите за създаване на еуфория от всяка минимална стъпка вече са станали нарицателни. Гражданите помнят всички предишни обещания на СДСМ за вече получена дата, въпреки че очевидно това все още не се е случило. Този проект на документ обаче е основание да сме по-ангажирани с работата и прилагането на реални и сериозни реформи. Муцунски добави, че македонският език все още не е официален в съюза и това, според него, ще се случи, след като страната стане пълноправен член. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Скопие. Европейската комисия представи проект за рамка за преговори с Македония, който сега трябва да премине филтъра на държавите-членки, преди да бъде окончателно приет, за да започне страната преговори. Вицепремиерът на Македония по европейските въпроси Буяр Османи очаква целият процес на хармонизация между страните да приключи до срещата на върха на ЕС през октомври, на която рамката да бъде приета, цитира думите македонският телевизионен канал “Телма“. Както се очаква, критериите от Копенхаген са включени в рамката за напредък, както и регионалното сътрудничество и добросъседството, като се споменават конкретно споразуменията с Гърция и България, като се очакват видими резултати при тяхното прилагане. Рамката за преговори също предвижда три механизма за контрол, клауза за спиране, клауза за дисбаланс и клауза за обратимост относно това как страната ще проведе реформите и ще спазва ли европейските стандарти и правила. С тях, ако страната не напредва или отстъпи, Съюзът ще може да спре преговорите, да ги върне и дори да отвори някои затворени глави или клъстери. Първо се отваря клъстера „Фундаменти“, където глави 23 и 24 добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформата в публичната администрация. То се отваря пръв и се затваря последен. От напредъка в този клъстер ще зависят преговорите в други клъстери. Рамката също така предвижда, че няма да се затвори нито един клъстер, ако антикорупционните критерии, свързани с него, не бъдат приложени. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Скопие. Министърът на външните работи на Северна Македония Никола Димитров заяви по повод изготвянето на проекта за рамка на преговорите за присъеднияване към ЕС от страна на Европейската комисия, че „колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха, когато ги преодолеем“, предава скопското електронно издание „Опсервер“, като се позовава на изявление на първия дипломат на Скопие във „Фейсбук“. Вчера ЕК предаде преговорните рамки за Северна Македония и Албания на Съвета на ЕС, а съдържанието на документите ще бъде обявено, след като бъде прието от страните-членки на Съюза. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:55 | Агенция "Фокус"

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Скопие. Европейската комисия е завършила проектопредложението за преговорната рамка в преговорите за присъединяване със Северна Македония, съобщи вицепремиерът по европейските въпроси на страната Буяр Османи, цитиран от електронното издание Ohrid News. Той изрази очакване, че до октомври ще е готова и окончателната версия на документа, според който югозападната ни съседка ще започне преговорите с Брюксел. Османи подчерта, че проектът на рамката за преговори включва критериите от Копенхаген, но и новите правила на ЕС, които предвиждат по-строги механизми, според които страната няма да може да продължи напред, ако не покаже добри резултати в реформите, но също така може да бъде върната назад към вече затворени глави. Скоростта и напредъкът ще зависят единствено от Скопие, каза Османи и добави, че достъпът до европейските фондове за развитие също ще зависи от изпълнението на критериите. Антикорупционната политика е на първо място в дневния ред на рамката за преговори, която предвижда мерки за предотвратяване на корупцията във всяка област поотделно. Част от рамката за преговори са споразуменията със съседите, тяхното прилагане и двустранните отношения, отбеляза политикът. „Независимо от резултата от предстоящите избори се надявам, че ще имаме стабилно политическо правителство, което ще приеме сериозно европейската програма и ще я реализира“, добави вицепремиерът Османи. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Тирана. Албания не е нужно да изпълнява поставените от Европейския съюз 15 условия, за да започнат официалните преговори за присъединяване към Общността. Това заяви албанският премиер Еди Рама, като думите му бяха насочени към изявлението на директора на агенцията за регионално сътрудничество и програми за Западните Балкани Геновева Руис Калавера, която заяви това пред Европейския парламент, пише англоезичното електронно издание Albanian Daily News. Според премиера хората, които твърдят, че тези 15 условия трябва да бъдат изпълнени се опитват "сляпо" да критикуват правителството. "За тези, които припяват или повтарят, след като са чули песента за 15-те условия за официалното начало на преговорите за членството в ЕС: няма такива 15 условия, който повтаря тази песен го прави с политическа цел, в опит да сляпо да критикува правителството", заяви Рама. Калавера по-рано каза, че ЕС е поставил 15 условия на Албания, за да може тя да започне преговори с Блока. Някои от тях трябва да бъдат изпълнени, докато Албания напредва по своя европейски път, а условията ще бъдат дискутирани на първата междуправителствена конференция, отбеляза още тя. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Юни 2020 | 10:30 | Агенция "Фокус"

New Europe: Албания се опитва да заблуди ЕС

New Europe: Албания се опитва да заблуди ЕС

Тирана. Когато Съветът по общите въпроси на Европейския съюз реши през март да отвори преговорите за приемането на Албания и Северна Македония, много ентусиасти за разширяването на Общността си отдъхнаха с облекчение. Въпреки това нямаше начална дата, а за Албания бяха поставени и 15 предварителни условия, които тя трябва да изпълни. Те са свързани с предприемане на конкретни стъпки, свързани с реформите в съдебната и избирателната система, в медиите и в някои специфични криминални процедури, които трябва да бъдат предприети преди първата и втората междуправителствена конференция. Донякъде тези стъпки отразяват влошаващото се състояние на върховенството на закона в страната откакто тя получи статут на страна-кандидат през 2014 г., пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. Материалът е представен без редакторска намеса. Интересното е, че тези 15 предпоставки се превърнаха в нещо като табу за албанското правителство, което отказва да признае, че те изобщо съществуват. На срещата на Националния съвет за европейска интеграция на 9 юни, който призова за дискусии за бъдещите стъпки за изпълнението на предпоставките, премиерът Еди Рама - в противоречие с президента Илир Мета и председателя на парламента Грамоз Ручи, говори дълго време, но не спомена условията на Брюксел дори веднъж. На следващия ден той поднесе изненада, като няколко пъти категорично отрече, че тези условия съществуват по време на пресконференция. Много наблюдатели смятат, че за него е неизгодно да признава, че са му били поставени тези условия, тъй като това ще разбие мита на правителството за безпрецедентен напредък и успехи за страната. Новият австрийски посланик в Тирана, Кристиан Щайнер говори на 15 юни пред Albanian Daily и потвърди, че страната трябва да се съобрази с условията на ЕС. Същите призиви отправиха от Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП. След като Рама категорично отрече съществуването на 15-те условия, поставени от съвета, ЕНП внесе поправка в резолюцията на Европейския парламент, която призовава Европейския съвет и Комисията да подчертаят, че Албания трябва да изпълни предпоставките преди междуправителствената конференция. Очаква се поправката да получи голяма подкрепа. На Европейската среща от високо равнище в Загреб през май отново бяха подчертани албанските условия; това беше прието положително от всички политически групи в Албания, включително социалистите и демократите, които в миналото бяха склонни да защитават управляващата партия и правителството. ЕНП също намекна за нормализиране на властта чрез предсрочни избори. Общините в Албания в момента се управляват само от управляващата партия, тъй като изборите от 2019 г. бяха съмнителни от правна гледна точка и никоя опозиционна партия не ги оспори. Германският Бундестаг и впоследствие Съветът по общите въпроси постави изясняването на тяхната законност като условие. Ръководителят на европейската делегация Луиджи Сорека присъства на заседанието на Националния съвет за европейска интеграция на 9 юни, но не спомена ясно условията на ЕС. Вместо това той говори като цяло за по-нататъшните реформи и похвали междупартийния диалог. Делегацията на Брюксел в Албания има лоша репутация и е обект на критики за това, че неправилно информира ЕС за реалната ситуация в Албания. Специалните отношения, развити между предишния ръководител на дипломацията Романа Влахутин и Рама, доведоха до това, че ЕС не получаваше информация за реалната ситуация в Тирана по отношение на масовото производство и износ на наркотици в Албания, факт, който превърна страната нещо като Колумбия в Европа. Наркотиците, включително отгледан в Албания канабис, се транспортираха от местни летища, разположени в плантациите, до Италия и оттам до останалата част на Европа. Комисията научи за това от New Europe, въпреки факта, че албанските организирани групировки се считат за най-добрите трафиканти на хероин, кокаин и канабис от американските служители на реда. Практиката на делегацията на ЕС да предоставя ограничена и често подвеждаща информация на Брюксел продължава при новото ръководство. Делегацията на ЕС в Тирана и Европейската служба за външни действия редовно са обект на критики от държавите-членки, които имат свои посолства в Тирана и получават обективна картина на ситуацията, а не розови доклади, както европейските дипломати. По време на пресконференция на 10 юни, Рама настоя, че „няма 15 условия, за да отидем на първата междуправителствена конференция. Няма такива. Те не съществуват. Знам, че чувате как това се повтаря и вие също го повтаряте. Не го повтаряйте. Няма 15 условия". Европейският съвет обаче ясно заяви, че „преди първата междуправителствена конференция“ Албания следва да приеме и да гарантира изпълнението на редица действия в много ключови области. Те включват образуване на дело срещу обвинените за купуване на гласове (включително висши служители на Социалистическата партия, членове на парламента, полицията и може би дори самия Рама), започване на наказателни процедури срещу съдии и прокурори, осигуряване на допълнителна защита на малцинствата, възстановяване на Конституционния и Върховния съд и изменение на закона за медиите в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Юни 2020 | 08:08 | Агенция "Фокус"

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

Скопие. „Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС Македония заедно с Албания чака представянето на проекта за преговорна рамка, който трябва да бъде представен от Европейската комисия, информира македонският телевизионен канал “Алсат М“ Комисарят по разширяването на ЕС Оливър Вархели обяви на виртуален дискусионен панел „Присъединяването към ЕС на Западните Балкани: Доверие, предсказуемост и политическо лидерство“ на икономическия форум в Делфи в Атина, че ще представи рамката на преговорите в следващите дни. Лидерът на СДСМ Зоран Заев, заедно с премиерите на Албания и Сърбия, Еди Рама и Ана Бърнабич, също участваха в панела, а сръбският президент Александър Вучич се обърна към форума чрез видеосъобщение. Вархели подчерта, че това е „следващата стъпка в процеса на преговори със Северна Македония и Албания, след което скоро ще започнем да работим по него в Съвета на ЕС, за да могат държавите-членки да го одобрят и да продължат процеса на присъединяване“. „В сравнение с миналия октомври, сега имаме нова методология за процеса на разширяване и успяхме да вземем решение да започнем преговори със Северна Македония и Албания, каза Вархели и добави, че за Европейската комисия от първия ден, в който встъпи в длъжност, отношенията със Западните Балкани са един от най-важните приоритети. Европейският комисар оцени, че всички тези усилия не биха могли да се случат, ако Северна Македония и Албания не бяха представили резултати. "Те представиха резултати и затова Съветът на ЕС реши да започне преговори по тях в пакет", каза Вархели. Той изрази съжаление, че в основния икономически и инвестиционен план на региона има леко забавяне поради ситуацията с коронавируса, но изрази надежда, че ще може да бъде представен в началото на есента. Въпреки това той каза, че ЕК е успяла да осигури подкрепа чрез инструмента за финансова помощ от 3,3 милиарда евро по време на кризата, което комисарят заяви, че е важен знак за това колко ангажирани Западните Балкани са неразделна част от Европейския съюз. Премиерът Заев подчерта на панела, че Преспанското споразумение е добър знак за бъдещето на целите Балкани. „Сега е моментът за засилване на сътрудничеството и увеличаване на взаимното доверие. Вярвам, че всички наши съседни страни, които са членки на ЕС, са много отдадени на европейското бъдеще на Западните Балкани“, каза Заев. Той подчерта, че страната е ангажирана с европейския дневен ред, но че е възможно и още повече, не само за изпълнение на критериите за членство в ЕС, но преди всичко за подобряване на живота на гражданите и това, според него, ще бъде направено чрез увеличаване на доверието в институциите. „Щастлив съм, че по време на мандата на еврокомисаря Вархели получихме историческо решение след 15 години да започнем преговори. Мисля, че новата методология ще бъде справедлив шанс за всички нас и ако сме наистина ангажирани, ще имаме повече отворени глави и повече постижения, заяви лидерът на СДСМ и изрази надежда, че скоро Македония ще стане пълноправен член на ЕС. Посланикът на ЕС Самуел Жбогар потвърди, че е само въпрос на време Европейската комисия да предложи рамка за преговори, която ще бъде стъпка напред в следващата фаза на нашите преговори. -Да, все още се водят разговори в последните минути, което не означава, че става дума за Вашата страна. Става въпрос повече за прилагането на новата методология в рамките на преговорите. Това е нов елемент, който не присъстваше в предишните преговори със Сърбия и Черна гора. Затова е малко по-чувствителен и сега в Брюксел се правят някои дребни корекции по този въпрос. Независимо от това, рамката ще бъде приета. Това е документът, който ще води преговорите, ще съдържа принципите и насоките, същността на преговорите, както и процедурата. Това е проект, който след това ще бъде представен на държавите-членки, но със сигурност е важен документ -важна стъпка по пътя на Вашата страна към ЕС“, заяви Жбогар в интервю за ТВ „Телма“ в петък. Той изтъква, че не е видял документа, който предстои да бъде обсъден от страните членки, но е убеден, че той няма да съдържа негативни изненади за Македония. Проектната версия ще бъде представена на държавите-членки, които след това ще финализират документа и тази окончателна версия ще бъде позицията на ЕС по време на преговорите. По отношение на рамката за преговори с ЕС вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви на пресконференция тези дни, че според наличната информация се водят разговори относно разпоредбите, които трябва да бъдат включени в новата методология. Рамката, каза Османи, е изключително важен документ за преговорите, тъй като определя принципите, по които ще се водят преговорите, същността и някои процедури. „Нашата информация е, че в момента обсъждаме новите разпоредби, предвидени от новата методология, предимно в по-голямата част и начина на използване на мнозинството при спиране на напредъка на процеса на преговори “, каза Османи. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Юни 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна  Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Варна. Една от темите, които трябва да бъдат засегнати на предстоящия коалиционен съвет е, че наближава времето, когато в Европарламента ще се вземе решение за приемането на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС) и стартирането на преговорите с нея. Това каза днес във Варна вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. По думите му България трябва да държи на позицията, гласувана от Министерския съвет и утвърдена от парламента. Каракачанов посочи че, трябва да се сложи край на фалшифицирането на историята и акцентира на това, че е необходима реформа в образователната система на съседката ни, както и да се прекратят опитите за създаване на нова идентичност, крадейки от българската история. „Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа, на което трябва да се сложи край“, категоричен бе Каракачанов. Той заяви, че има държави в ЕС, които не са запознати и не се интересуват от спора, лобирайки за посочване на дата за старт на преговорите, като подчерта, че именно заради това България трябва да заеме твърда и принципна позиция. Десислава ВАСИЛЕВА

12 Юни 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Скопие. Преговорната рамка все още не е финализирана и затова не може да се говори за това, какво ще има в нея. Става въпрос за същата преговорна рамка с подобна структура, както и за другите страни в региона, но в нея ще бъде интегрираната наскоро приетата от Европейския съвет нова методология, заяви посланикът на Европейския съюз в Скопие Самуел Жбогар в отговор на въпрос от журналист, кога ще бъде публикувана преговорната рамка, какво ще съдържа и дали ще включва добросъседските отношения с България, предава близкото до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание „Курир“. Що се отнася специално за България, Жбогари посочи, че добросъседските отношения са важен елемент от процеса на разширяване. „Това е потвърдено и е част от решението на Европейския съвет от март. Задължението да продължат да се прилагат постигнатите със съседите договори и постоянното развитие нба добросъседските отношения със сигурност ще бъде отбелязано в преговорната рамка“, заяви представителят на Брюксел. Той заяви още, че европейският комисар по разширяването Оливер Вархели е потвърдил, че преговорната рамка ще бъде обявена през юни. „Ще бъде обявена през юни. Вярвам, че ЕК много бързо ще я представи пред страните-членки. След това остава те да я разгледат и да я потвърдят окончателно и чак тогава ще бъде представена окончателно на вашата страна“, поясни Жбогар. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

Скопие. Очаква се тази седмица Европейската комисия да обяви рамката за преговори за членството на Македония в ЕС. Основният въпрос е дали България ще включи в този документ своите искания по отношение на македонския език, малцинството в тази страна и бързото разрешаване на всички открити исторически въпроси. От Скопие идват оптимистични изявления, че България няма да направи това, а София непрекъснато казва, че това е константа в българската външна политика, коментират от македонското електронно издание "МКД". Материалът е представен без редакторска намеса. През март българското правителство представи декларация в подкрепа на заключенията на Европейския съвет за членството на Македония в ЕС, като се съсредоточи върху общите условия, първата междуправителствена конференция и глава 35. Този документ предизвика сериозни дискусии дали България от голям привърженик на европейската интеграция на Македония ще се превърне в ново препятствие пред Скопие. Индивидуалните забележки на държавите-членки относно преговорната рамка няма да могат да променят препоръката за получаване на дата за преговори за Македония. Но всяка такава забележка, в случая с България, всъщност представлява условие за започването на преговорите между ЕС и Македония. Българските представители многократно са казвали, че ако забележките им не станат част от рамката за преговори за Македония и Албания, София няма да я приеме. Това всъщност означава, че Македония ще получи допълнителни задължения, извън основните предпоставки и принципи за интеграция в ЕС. Подобно нещо се случи по-рано с Гърция. Според инструментите на ЕС България има право да наложи вето на първата междуправителствена конференция. В новата методология на разширяването, въпреки че тя призовава всички страни да се „въздържат от злоупотреба с нерешени проблеми по време на процеса на присъединяване към ЕС“, това вето не е заличено. В изявлението си българското правителство всъщност търси по-широко тълкуване на Договора за приятелство между България и Македония. Голяма част от исканията на България всъщност са свързани с работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство. България има различно (от македонското) разбиране за това какво означава „споделена/обща история“. България иска Македония да се съгласи, че македонската нация е създадена през 1944 г. и че преди това двете страни са имали "обща история". Разбира се, за Македония това е напълно неприемливо и погрешно тълкуване на историята. За България са спорни и военните престъпления, извършени от българските окупационни сили на македонска територия през Втората световна война. Изисква се да бъде заличено и правото на всяко мнение или дискусия на представители на Скопие в международни организации относно съществуването на македонското малцинство в България. В изявлението си България изисква ЕС да използва само пълното име на страната "Република Северна Македония", но не и кратката форма "Северна Македония", предвидена от Споразумението от Преспа. Това е така, тъй като част от географския регион Северна Македония "попада в суверенната територия на Република България“. В "езиковата клауза" България изисква двустранните споразумения между София и Скопие да се прилагат и в ЕС - "официалният език на Република Северна Македония" да бъде включен навсякъде, включително в бъдещата рамка за преговори, тъй като България не признава македонския език. Изискват се и гаранции, че в Албания няма македонско малцинство, а само българско. Наскоро президентът на Македония Стево Пендаровски заяви, че „ако цената, която трябва да платим, е да кажем, че не сме македонци и че езикът, на който аз говоря, не е македонски, тогава нямаме нужда от ЕС“. Въпреки изявлението на Пендаровски, македонските държавни служители са оптимисти, че ще бъде постигнат компромис чрез определяне на рамката за преговори. От досегашния опит с процедурите на ЕС, този компромис може всъщност да означава само удължаване на отворените въпроси, т.е. временно замитане на проблема настрана. Междуправителствената конференция може да се проведе по план след 1 юли, когато Хърватия ще предаде председателството на Германия. Това означава, че всичко от изявлението на българското правителство ще бъде съсредоточено в глава 35. Точно както интеграцията на Сърбия зависи от решаването на проблема с Косово, което е включено глава 35. Освен това новите инструменти за разширяване на ЕС, според новата методология, са обратимост (ако даден член счита, че няма напредък в прилагането на главите, той има право да върне процеса на преговори в началото му) и създаване на групи (групиране на няколко глави и решаването им по този начин). От българското правителство може да се очаква да прибегне до използването на тези два инструмента в момент, когато се окаже, че исканията му няма да бъдат удовлетворени. А дотогава то би играло ролята на голям поддръжник на Македония по пътя към ЕС. Първият проект от рамката за преговори се очаква да бъде представен на страната до края на тази седмица и ще е на разположение на държавите-членки за разглеждане в органите на Европейския съвет. Вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буджар Османи се надява, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различните членове и ще се основава повече на принципите на функционирането на ЕС. „Очаквам, че след като бъде обявена (рамката), всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, ние определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна кандидат-член не сме в състояние да влияем на рамката за преговори, но ще лобираме и ще работим по въпроса“, каза Османи. Институтът за европейска политика изчислява, че единственият резултат от натиска ще бъде забавяне на процеса на присъединяване на Македония. Цената на забавянето може да не се възприема като висока за ЕС, като се има предвид, че разширяването не е приоритет за него, поне не за всички държави-членки, допълват от института. "Във всеки случай не само процесът на присъединяване за Северна Македония ще бъде поставен под въпрос, но и външната политика на ЕС по отношение на региона. Независимо дали в рамките на процеса на разширяване или извън него, съществуват двустранни спорове и при грешен подход те ще ескалират, с допълнителни негативни последици за стабилността на региона, който остава в Европа". "Въпреки че рамката за преговори е документ на ЕС и Северна Македония, (Скопие) няма глас при нейното приемане и евентуалното въздействие на натиска върху Скопие да приеме тълкуването на България от Споразумението за приятелство (...) ще бъде контрапродуктивно за стабилността на страната и региона и ще бъде против интересите на ЕС". "България е решила да използва новата си позиция като държава-членка на ЕС, за да наложи собственото си тълкуване на Договора като основа за подкрепа на сегашното възприемане на нейните национални интереси. Такова тълкуване и възможното прилагане на принципа на добросъседството противоречат на международното право - Хартата на ООН, която описва приятелските отношения между нациите спрямо принципите на равни права и самоопределяне", казват още от института. "Ако обаче България настоява за условията, определени за първата и втората междуправителствена конференция, последиците ще бъдат блокирането на началото на съществените преговори. В досегашните преговори за присъединяване първата междуправителствена конференция представи рамката за преговори, докато втората беше същественото начало на преговорите и отварянето на главите". "Въпросите, свързани с македонската идентичност, езика и името на страната, не бива да се повдигат отново. Рамката за преговори трябва изрично да се отнася до македонския език и да използва краткото име на страната - Северна Македония - както в случая със Сърбия и Черна гора". "Всеки възможен натиск на ЕС върху македонската страна за "бърз компромис" няма да проработи, тъй като пространството за по-нататъшни отстъпки по отношение на националната идентичност е значително намалено - всъщност то не съществува", завършва анализа на Института за европейска политика. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юни 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

Скопие/Брюксел. Преговорната рамка за Северна Македония и Албания ще бъде обявена следващата седмица. Европейският комисар по разширяването Оливер Вархели обяви, че рамките за преговорите със Скопие и Тирана трябва да бъдат публикувани „през следващите дни“, а вицепремиерът на югозападната ни съседка по европейските въпроси Буяр Османи заяви, че очаква това да се случи на „9 или 10 юни“, пише македонското издание „Слободен печат“. „Рамката за преговори на ЕС, като проекто вариант, ще бъде обявена на 9 или 10 юни, заедно с кратък доклад за напредъка в реформите“, каза Османи, като посочи, че постигането на консенсус относно датата на изборите няма да повлияе на рамката за преговори. Той подчерта, че след като Европейската комисия публикува проекта за рамката за преговори, държавите-членки трябва да заявят своите национални позиции и в крайна сметка да постигнат консенсус. „Очаквам и се надявам, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различни държави-членки и ще се основава повече на принципите на функциониране на ЕС. Очаквам, че веднъж обявена, всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна-кандидатка не сме в състояние да повлияем на рамката за преговори, но ще лобираме и работим“, заяви вицепремиерът Османи. Заместник-министърът на външните работи Андрей Зерновски казва, че не очаква България да блокира началото на преговорите на страната с ЕС. Според него неоспоримостта на македонската идентичност, сближаването на Скопие с ЕС и добросъседските отношения с България се допълват, а позицията на Министерството на външните работи и правителството е ясна. „Не искам да коментирам целта на тези изявления, но не очаквам да има блокада. Напротив, черпя този оптимизъм въз основа на видяното и това, което всички видяхме заедно, когато се борихме за НАТО, особено решението за започване на преговори с нашата страна. Нашите съседи, които ни блокираха до вчера, станаха най-силните адвокати и поддръжници на нашите евроатлантически стремежи, така че не мисля, че ще има блокада“, заяви Зерновски. Междувременно официален Берлин очаква първата междуправителствена конференция със Северна Македония и Албания да се случи по време на неговото председателство на ЕС, което започва на 1 юли. Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот заяви, че Берлин се надява тази Междуправителствена конференция фактически да отбележи започването на преговорите за членство в Съюза и отварянето на първата глава, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел. „Дадохме зелена светлина за Северна Македония и Албания, беше много трудно да убедим партньорите си в ЕС и се надявам, че ще успеем официално да започнем преговори с първите междуправителствени конференции по време на германското председателство, може би през есента и накрая се надявам да бъдем по-активни в региона, това е от решаващо значение“, каза министър Рот по време на конференция на Европейския политически център вчера. Той отбеляза, че Западните Балкани са му „на сърце“ и припомни, че на регионът е обещана европейска перспектива преди 17 години. „Това е един от най-добрите инструменти и трябва направим така, че той да успее. Трябва да засилим видимостта на ЕС в Западните Балкани“, каза Рот, като отбеляза, че Съюзът ще предостави 3,3 милиарда евро на региона за справяне със здравната криза и социално-икономическите й последици. Обявяването на тези рамки сега отваря възможност въпросът да бъде добавен към дневния ред на министрите на ЕС от този месец, но това все още не е потвърдено. Превод и редакция: Иван Христов

4 Юни 2020 | 09:23 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

Страсбург. "Македонците" от България спечелиха голяма победа срещу българската държава в Страсбургския съд по правата на човека, пише близкото до ВМРО-ДМНЕ скопско издание “Курир“ в материал, представен без редакторска намеса. С днешната присъда на Съда по правата на човека в Страсбург "македонците" в България спечелиха голяма победа срещу Република България в спора, който се води пред Съда в Страсбург от 2013 г. Присъдата идва само десет дни преди заявеното вето на България срещу Македония в процеса на започване на преговори за членство на Македония в ЕС. „Македонският клуб за етническа толерантност в България“, сдружение със седалище в Благоевград и неговият председател Ангел Кирилов Радонов, гражданин на Република България, подадоха молба срещу Европейския съд по правата на човека в Страсбург на 10 октомври 2013 г. чрез адвокат Тони Менкиноски срещу България за нарушаване на правото на сдружаване, защото България отказва да регистрира сдружението, което според дейността си трябва да подхранва и утвърждава "македонските етнически характеристики и традиции", различни от българските. „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ е сдружение, което в своя устав утвърждава правата на "македонците като отделна етническа група" в България. Европейският съд по правата на човека в Страсбург днес осъди България, като постанови, че правото на сдружаване съгласно член 11 от Европейската конвенция за правата на човека на "македонците" в България е нарушено. Сега България е длъжна в съответствие с настоящото решение да регистрира „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ и да им изплати обезщетение от 7 500,00 евро в рамките на 3 месеца. С тази "голяма победа" в Страсбург "македонците" в България помагат на Македония много да се справи с политическите условия, поставени от официална София срещу "македонското национално малцинство" в Република България. С тази присъда сега в България ще има "сдружение на македонци" в условия, когато официална София иска "съществуването на македонския език да бъде премахнато". Превод : Юлиян Марков

28 Май 2020 | 15:24 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

Скопие. Откритият дебат в македоно-българските отношения по исторически и езикови въпроси наскоро беше разширен до регионалното и почти общо славянско ниво. Българската страна използва Деня на всеславянските просветители Кирил и Методий (за които политическият компромис е съвместното честване между Македония и България), за да подчертае възгледа си на просветителите като „български просветители”, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Българските политици между другото използваха Деня на славянската писменост, за да посочат на Русия, че „българите са им дали азбуката“, но и да „разширят“ зоната на български език на територията на Сърбия, а именно Българската академия на науките (БАН). ) в известната книга „За официалния език на Република Северна Македония“ не само си присвоява македонския език, но и твърди, че сръбският произхожда от българския. В наскоро публикувания труд БАН заявява, че корените на езика са български в районите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Лингвистите твърдят, че тези български тези не не са нито нови, нито доказани, нито издържани и често се разглеждат като политически памфлети. Политическите анализатори междувременно твърдят, че политиката на България в момента иска да извлече максимума от позицията си в ЕС, да изнудва съседите си, особено Македония, да приемат „историческото и езиково присъствие на България“. „От десетилетия, от стотици години, започвайки от Санстефанска България, се изгражда мит, че българите са основният славянски народ в тази област и че всъщност всички славяни от турската империя са българи по някакъв начин и това всъщност създава най-големия проблем. , Те трябва да се изправят пред своя исторически мит (не да го заличат, защото всяка държава и всеки народ има свои легенди, своя история), а да гледат да го преодолеят, за да можем да изградим мостове. Ние не сме техните деца, които могат да възпитават както искат, а просто сме друга нация, друга нация, която има добро желание да сътрудничи, много положително, с всички съседни нации и народи - каза проф. Людмил Спасов, македонист от Филологическия факултет на Скопския университет и председател на Съвета за македонския език. Спасов припомня, че тези отричания не са нови, те са свързани някъде с резолюцията на Информбюро от 1948 г. и те продължават непрекъснато и се подновяват. „За съжаление последното им изявление или последната книга, издадена от Българската академия на науките (БАН), всъщност е памфлет от обикновен политически, политикански памфлет на много ниско ниво, което според мен не подхожда на учени от България, защото науката в България , Славистиката в България и българистиката са на много високо ниво“, казва Спасов. Фактът, че в дългогодишните македоно-български отношения и усилията за разрешаване на "спорните" въпроси и периодичните опити за сближаване на научните позиции, позицията на България винаги е била белязана от политическа мотивация и подкрепа. В настоящата ситуация, засилена поради стремежите на Македония към европейска интеграция, т.е. подписването на Споразумението за добросъседство и сътрудничество между Македония и България, изглежда, че македонската страна е по-привързана към научните доказателства и аспекти на въпроса, като тук липсва подкрепа от македонския политически фактор както за историческите различия, така и за автентичността на езиково-идентичните проблеми. „В този контекст, европейски и балкански, езикът влиза в тези характеристики на идентичността, колкото и да се релативизира като характеристика на глобалната идентичност. В този контекст българите трябва да измият ума и съвестта си по македонския въпрос. Поради нашата, македонска европейска интеграция, сега сме изнудвани, чрез историята и езика, в дълбочината на нашата идентичност. Научно, никой не може да Ви даде идентичност, камо ли да ви я отнеме. Но опасността се крие в политическото представяне на идентичността. За Македония ще бъде голяма трагедия, ако на всяка цена, за да бъде част от ЕС, някой политически подпише и „глобализира“, т.е. предаде идентичността. Политиците в амбициите си трябва да спрат до някъде и това е елементарното национално достойнство“. За нас това са македонската идентичност и македонският език - казва социологът Илия Асевски и като вид предупреждение за загубата на идентичност напомня факта, че днес на световно ниво са регистрирани 800 нации, които нямат нито един представител. Учените виждат инструмента, чрез който се осъществява политическото инженерство на македонската идентичност в историко-образователните комисии, формирани като задължение от двустранните споразумения с България и Гърция. „Сега имаме комисии, които трябва да проверят всичко това и да дадат правото на политика. Какво е начертала политиката преди всичко това да влезе в обращение в науката. По принцип имаме политически диктат. Бих казал, че това, което не съществува, не се отрича. Ако няма македонец език, ако няма македонска идентичност – тя няма да се отрича, защото не съществува. Това, което съществува, се отрича. „Затова българите през цялото това време отричат съществуването на македонския език и македонската идентичност. Въпросът е - те не успяха да покажат или докажат, че българи наистина живеят в Македония. За цялото това време от 150 години и сега с подписването на споразуменията им беше дадена възможност да постигнат това с политическа диктовка и с одобрението на ЕС. Защото сега, за да влезем в ЕС, трябва да разрешим споровете, които имаме със съседите си. И това се случва сега. България се опитва да използва този момент и чрез стремежа си да влезем в ЕС, за да разреши проблема, който съществува от години“‘ казва историкът Тодор Чепреганов. Професор Чепреганов смята, че в момента Македония е застрашена от политическо предателство на идентичност чрез потенциалното съгласие на македонските политици да не споменават македонския език, македонската история ... Но също така подчертава, че подобна ситуация трябва да бъде оборена чрез научната самозащита. „Изкуствена нация не съществува. Всеки народ има свой естествен момент на създаване, а македонската нация има своя уникална култура, която българите никога не могат да докажат, дори с документи, че е българска. Фризраните истории са краткотрайни. Сега с тези комисии се допуска същата грешка от комунизма - всичко, което се опитвате да скриете от историята, излиза още по-силно. С отричането на македонския език, история, идентичност само се укрепва македонското национално съзнание“, казва историкът Чепреганов. Превод: Юлиян Марков

28 Май 2020 | 14:54 | Агенция "Фокус"

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Скопие/Белград. „Българската академия на науките публикува книга, в която се казва, че български езикови корени могат да бъдат намерени в областите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Сдружението „Спона“ от Северна Македония е известило Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) за това и е помолило за реакция. Накратко, България твърди, че освен македонският, и сръбският език има българска основа“, пише близкото до ръководството на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ северномакедонско издание „Вечер“. Вестникът цитира думите на д-р Виктор Савич от Института за сръбски език на САНУ и Отдела за сръбски език на Филологическия факултет в Белград пред „ТВ Първа“, че „сръбският език, както и всички славянски езици, произлизат от протославянски и че по времето, когато се е формирал сръбският език, българите изобщо не са били славяни“. Той заявява, че българите са дошли на Балканите по-късно от сърбите и че по това време те са били част от тюркската етническа група, както и някои други номади, които са минали през тези територии. Накрая „Вечер“ заключава, че „сърбите, за разлика от нас (северномакедонците), няма да приеме документ, на който ще се подпише, че с България споделят общ език и история“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Скопие. Свързаният с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник „Вечер“ споделя по повод Деня на славянската писменост 24 май старо интервю на председателя на СДСМ Зоран Заев и тогавашен премиер пред сръбската телевизия N1, в което той говори за постигнатите от българо-македонската историческа комисия договорки за цар Самуил и Св. Св. Кирил и Методий. Още в началото на интервюто Заев обяснява, че Светите братя са обща история с България и са работили „и в Охрид, и в София“... А ето и откъса от интервюто: Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

София. Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно. В лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист, който обърна политиката на Европейския съюз към Западните Балкани. Това коментира вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Темите“ по „ТВ Европа“ във връзка с отношенията между България и Република Северна Македония. Тя посочи, че е необходима точна дефиниция на понятието „обща история“, която повече не трябва да бъде предмет на конфликти. Вицепрезидентът цитира изявлението на президента Румен Радев след заседанието на Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) за Северна Македония от септември 2019 г. и приетата впоследствие декларация от българския парламент, според които има „червени линии“, които България не може да пристъпи. Вицепрезидентът Йотова отбеляза, че от повече от пет месеца съвместната историческа комисия между България и Северна Македония не работи. Като причина за изострянето на отношенията в последно време Илияна Йотова посочи политическата надпревара, предвид предстоящите избори в Република Северна Македония. Тя определи като несправедливи и крайни публикациите за България в някои от медиите в страната. Вицепрезидентът заяви, че отношенията между Северна Македония и Европейския съюз бележат регрес в сравнение с миналата година, когато бяха отбелязани доста сериозни положителни стъпки в европейските доклади. По думи на Илияна Йотова бъдещето на Р Северна Македония в Европейския съюз е твърде неясно, въпреки получената покана за преговори. Тя направи сравнение между приетата в София през 2018 г. декларация за Западните Балкани и скорошната от Загреб. Според вицепрезидента документът от София е задавал по-ясен хоризонт, докато този от Загреб е доста по-слаб и неконкретен.

25 Май 2020 | 21:04 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

Скопие. Темата за блокирането на европейската интеграция на Северна Македония не била резултат от моментна междусъседска препирня, а зад всичко това стояла мащабна операция на България за постигане на целите й, като Договорът за добросъседство бил само началото, пише македонското издание „Вечер“, като се позовава на неназовани дипломатически източници. „Въпреки че досега има открити изявления за отричане на македонския език и история от българското държавно ръководство, няма информация за протестна нота от македонските държавни институции, особено от македонското Министерство на външните работи. Това показва, че намерението е за тази тема да не се говори много, но нито Димитров, нито Спасовски отричат сериозността на заплахите от България, които се поставят по пътя към европейската интеграция“ на Скопие, пише вестникът и добавя: „Македонското държавно ръководство остана безмълвно на тези изявления и като не ги осъди, то им даде одобрение“. Условията, според медията, са две и се съдържат в българския документ, изпратен до европейските институции. Става въпрос за отказ от македонския език, който София смята за форма на българския и отказ от историята и по-точно от националните герои от края на XIX и началото на XX век. „В същото време установяваме, че лидерът на СДСМ Зоран Заев активно участва в цялата тази игра, като е помолил Бойко Борисов да прояви търпение до провеждането на изборите в страната и е обещал след това да постигне споразумение по този въпрос. Зоран Заев потвърди чрез комуникационни канали, че е готов да обсъди компромисно решение, което би означавало приемане на българските искания по отношение на македонския език, както и по-широко тълкуване на историята, което ще задоволи българските искания“, пише „Вечер“. „Същото би се отнасяло и за Гоце Делчев, който трябва да стане български герой с признавание от македонската държава. Заев ще изпълни тези обещания, ако спечели предстоящите избори и е помолил Борисов да лобира за Заев, за да получи подкрепата на международната общност, която от своя страна става все по-резервирана от многобройните корупционни скандали“, продължава изданието. Това, че Заев има договор с Борисов, се потвърждава от своеобразната депеша, която председателят на СДСМ е изпратил до определени дипломатически кръгове, за което някои медии в страната информираха преди време. Скопското електронно издание „Плюс инфо“ съобщи: „В писмото Заев обяснява, че „ще изпълни изцяло всчики задължения, поети с Договора за добросъседство с България и с Преспанския договор с Гърция. Те ще бъдат реализирани изцяло, веднага щом успее да сформира правителство, ръководено от СДСМ“. Свързаното с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ електронно издание „Курир“ е научило от свои източници, че премиерът Борисов вече е започнал дипломатическа офанзива в полза на Заев, който от своя страна му обещал да отговори на българските искания. Лидерът на европейските социалисти и бивш български премиер Сергей Станишев вече каза, че е най-добре за България СДСМ и Заев да са на власт. Мълчанието по темата за България от страна на СДСМ е неразбираемо за опозицията. Превод и редакция: Иван Христов

25 Май 2020 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Скопие. Ние българите говорим два различни варианта на един и същ език. Това е факт. Германците и швейцарците имат същите различия като нас и българите. Всеки има право да нарича езика си така, каквото иска. Това заявяват от от Културен център "Иван Михайлов" на своята официална страница във "Фейсбук". "Нашият език е обявен (за официален) с указ на 2 август 1944 г. Имаше ли референдум, който да ни попита как искаме да наречем нашия език? Не! Днес имаме определение на нашия език в Конституцията на Република Северна Македония като македонски. Ние имаме официален конституционен език и България абсолютно признава това. В нашия „език“ лежи коренът, както и в българският, на общата история на нашия народ - народът на Светите братя, на св. Климент, на св. Наум, на братя Миладинови, на Райко Жинзифов и на много други“, се казва още в съобщението. В него са публикувани също така и някои документи, заедно с превод на български към тях, описани като инструкции на съветския професор Самуил Борисович Бернщайн и доклади на американското разузнаване. Според културния център те доказват, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване и през 1945 г. македонците са говорели на български език. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Май 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Ако победя на изборите, ще приложа изцяло Договора с България, имаме обща история

Зоран Заев: Ако победя на изборите, ще приложа изцяло Договора с България, имаме обща история

Скопие. Председателят на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев обяви, че ако спечели на предсрочните парламентарни избори в страната през лятото, ще реализира изцяло Договора за добросъседство с България. Той направи това обещание в интервю за „ТВ Стар“, като посочи, че част от историята на Скопие е обща с България, пише македонското издание „Вечер“. „Нормално е България да иска договорът да бъде реализиран. И ние искаме споразумението да бъде реализирано и открито казваме, че ние в този договор приемаме общата история. Което е факт. Част от нашата история е обща, а част от нашата история е наша собствена. Според него Гоце Делчев е бил и на България, и на Македония. Превод и редакция: Иван Христов

21 Май 2020 | 09:05 | Агенция "Фокус"

"Либертас" (Македония): ЕС ще обяви преговорните рамки за Северна Македония и Албания през юни

"Либертас" (Македония): ЕС ще обяви преговорните рамки за Северна Македония и Албания през юни

Брюксел. Еврокомисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархели потвърди пред Комисията по външни работи в Европейския парламент днес, на 19 май, че докладите за напредъка на реформите в страните от Западните Балкани са отложени за септември, но не и рамката за преговори за Северна Македония и Албания, пише скопското електронно издание "Либертас". В Брюксел от няколко дни се спекулира, че докладите ще бъдат отложени за есента. Вархели потвърди това и подчерта, че фокусът на Европейската комисия е преди всичко насочен към Скопие и Тирана. "Работим денонощно на фона на COVID-19 и тъй като е трудно да се предвиди каква ще бъде икономическата ситуация, също така е трудно да се види как ще се осъществят реформите, защото, разбира се, пандемията блокира работата (по тях). Искаме да изготвим добър доклад, с който да оценим напредъка", каза той. "Сега фокусът ни е насочен към рамката за преговори за двете страни, Северна Македония и Албания. И това, което мога да кажа е, че те ще бъдат обявени през юни. И мисля, че това е ключова част за поддържане на инерцията", каза Вархели пред евродепутатите. Превод и редакция: Теодор Пенев

19 Май 2020 | 20:56 | Агенция "Фокус"

„Алсат – М“ (Македония): Лидерите на македонските партии ще решават за датата на изборите

„Алсат – М“ (Македония): Лидерите на македонските партии ще решават за датата на изборите

Скопие. Очаква се лидерите на парламентарно представените партии в Северна Македония да се съберат отново в понеделник при президента Стево Пендаровски, за да постигнат съгласие за датата на провеждане на предсрочните парламентарни избори. Според информация на скопския телевизионен канал Алсат-М, срещата при държавния глава ще започне в 12 часа местно време (13 часа българско). Едно от условията за провеждане на предсрочни парламентарни избори е процеса да се наблюдава от ОСС. Това потвърдиха за Alsat от Министерството на външните работи, където казват, че след контакти с тях са получили положителен отговор. „Получихме отговора и в този момент можем да споделим с обществеността, че той е положителен. Ще публикуваме повече подробности на лидерската среща в понеделник, защото е правилно политическите лидери да бъдат първи, които са информирани за съдържанието на писмото, преди да бъде публикувано“, казаха от Министерството на външните работи. Вчера Държавната избирателна комисия изпрати писмо до президента Стево Пендаровски, в което го информира, че не може да организира изборите за 22 дни, въз основа на постановлението на правителството. Това е така, защото трябва да бъдат определени нови крайни срокове за повторение на процедурите, водещи до точен Избирателен списък. „За някои от завършените дейности (публична инспекция, подаване на искане за регистрация, промяна или заличаване на данни в Списъка на избирателите и други) трябва да се определят нови срокове за тяхното повторение, за да се осигури надежден и точен списък на избирателите в деня на изборите“, заявиха от ДИК. Преди няколко дни Комисията по инфекциозни болести обяви протокола за провеждане на избори, с който гражданите ще бъдат в безопасност от евентуална коронавирусна инфекция по време на гласуването. Превод и редакция: Иван Христов

18 Май 2020 | 09:39 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: За нас въпросът за македонския език е затворен и у нас, и по света

Никола Димитров: За нас въпросът за македонския език е затворен и у нас, и по света

Скопие. За Скопие въпросът за македонския език е затворен и в страната и по света, заяви македонският външен министър Никола Димитров в интервю пред местна телевизия, пише вестник „Слободен печат“. Той подчерта, че повечето от въпросите, които отразяват позицията на България и бяха утвърдени с резолюция на парламента миналата есен, според Скопие излизат извън, а често и противоречат на разпоредбите на Договора за добросъседство. Наскоро Димитров е провел телефонен разговор с българския си колега Екатерина Захариева, по време на която той е представил позициите на югозападната ни съседка, а тя – нашите. Между съседите, подчерта той, трябва да има диалог. Диалогът винаги е предпоставка за решаване на проблеми. Нашата задача като външни министри е да работим за връщането на двустранните отношения в позитивен коловоз, отбеляза министърът. „За нас въпросът за македонския език е затворен у нас и по света и ще бъде много трудно да изградим близост и приятелство, ако имаме предизвикателство от съседа по този тип въпроси. Мисля, че това отива в друга посока. В Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство в самия преамбюл се говори за взаимно уважение. Македонският език в това двустранно споразумение има абсолютно същата позиция и статут като българския език. И клаузата за езиците гласи, че това споразумение е написано на македонски език в съответствие с Конституцията на тогавашната Република Македония и на български език в съответствие с Конституцията на Република България. Тази формулировка важи само за двустранните отношения“, каза Димитров. Той добави, че голямата разлика от спора с Гърция, е че последният има правно основание според Резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 1993 година. Македонската лична карта става затворен въпрос чрез Преспанския договор. По неговите думи, в международното право могат да признаят или не определен език, но това бил въпрос на самоизразяване и самоопределение. „Мисля, че ако успеем да се върнем на положителния път, този въпрос трябва да бъде преодолян. Това е изключително непродуктивен проблем. За нас това е абсолютно обидно и мисля, че опитът за отваряне на затворен въпрос не може да успее през 2020 г. в Европа и в същото време не е в съответствие с европейските ценности“, заяви Димитров. Той е на мнение, че никоя държава няма правно основание да каже нещо на Скопие за езика му. Говорейки за нуждата от провеждане на парламентарни избори в Северна Македония, външният министър повтори, че на страната й трябва правителство с пълен политически мандат, както и парламент. „Важно е тази ситуация да се изчисти и по отношения на основния стремеж на страната, така че през втората половина на тази година да започнем присъединителни преговори с ЕС. Комисията обявява, че ще излезе с рамка за преговори, а за решаване на проблемите ни трябва правителство с пълен политически мандат. За да решаваме проблеми и да създадаваме политики, трябва да имаме парламент. Моят отдел поради девет закъснения в Комисията по външна политика не изпрати девет посланици, които приключиха подготовката и по този начин изпратиха грешни сигнали до страната, където тези хора трябва да представляват родината“, каза Димитров. По неговите думи, демократическото досие на Скопие в Брюксел е далеч от това дали страната е способна да проведе демократични избори и тя не трябва да позволява да създава такива съмнения в подобна ситуация. Превод и редакция: Иван Христов

18 Май 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Прагматизъм или цялостно отхвърляне на българските искания

„Нова Македония“ (Македония): Прагматизъм или цялостно отхвърляне на българските искания

Скопие. „Прагматизъм или цялостно отхвърляне на българските искания“ е озаглавена статия в скопския вестник „Нова Македония“, представена от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса През октомври 1921 г. делегация от Ирландската републиканска армия (ИРА), водена от легендарните Майкъл Колинс и Артър Грифит, пристига в Лондон с надеждата да осъществи вековната мечта за ирландска държава. Но ирландците са изправени пред заплахи и изнудване за "ужасна и неизбежна война", ако британските искания не бъдат приети. В разговор с Майкъл Колинс, тогава британският премиер Дейвид Лойд Джордж, освен всичко друго, заплашва, че онези, които не искат мир, ще трябва да поемат „отговорност за войната“, която ще последва незабавно, ако всички ирландски делегати не ратифицират споразумението. Споразумението предвиждаше създаването на ирландска държава, но за ирландците беше противоречиво декларирането на шестте области в Северна Ирландия и правото им да се отделят от бъдещата ирландска държава и да останат в рамките на британската държава, създавайки условия за разделянето на Ирландия. В крайна сметка Майкъл Колинс и Артър Грифит, изправени пред натиск от страна на британската страна, приемат прагматичния подход в преговорите, прогнозирайки, че споразумението е само временно. В резултат на 6 декември 1921 г. е подписан Англо-ирландският договор, който прекратява войната и поставя основите на Република Ирландия. На следващата година Северна Ирландия се отдели от Ирландия, разпалвайки Ирландската гражданска война, по време на която Майкъл Колинс е убит от своите сънародници. Англо-ирландският договор може да служи като пример и поука, че подписаните споразумения не са временни и прагматизмът не винаги води до желаните резултати. Сто години по-късно, когато македонският народ се изправи пред външни екзистенциални и идентични предизвикателства, част от македонския политически и социален елит, подобно на ирландския, прие прагматизма като решение на наложените ирационални искания на своите съседи, което се превърна в пречка за членството на Македония в Европейския съюз. В тази посока да се разгледат съдържанието на Преспанското споразумение, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, работата на Съвместната македоно-българска комисия по исторически и образователни въпроси, включително последното противоречиво изявление на Денко Малевски за националната принадлежност на Гоце Делчев и Кръстьо Петков Мисирков. Очевидно е, че прагматизмът е навлязъл през широко отворена врата врата в македонската политика, но какво следва от това? Прагматизмът може да се разбира като начин за решаване на определени проблеми и е важно само постигането на целта. Прагматиците оставят настрана идеализма и приемат, че половин хляб е по-добър от никакъв хляб и те са готови да правят компромиси. Но прагматизмът не означава, че трябва да приемаме нещо, ако то само ни помогне да оцелеем за кратко време. Може да се твърди, че прагматизмът е средство за решаване на неразбираеми и насложени проблеми със съседите и може да се заключи, че Европейският съюз е цел, а прагматизмът е средство. Но приетите средства наистина ли ни водят към правилната цел? Никола Милошевич казва, че възгледът, че „целта оправдава средствата“ от прагматична гледна точка е напълно несигурен“. "Преди да можем да твърдим, че целта оправдава средствата, трябва да знаем дали наличните средства наистина водят до тази и тази цел." Сръбският философ казва също, че „единствената правилна формулировка трябва да бъде: целта определя средствата“. Ако приемем, че целта определя средствата, тогава трябва да разберем същността на целта. Но в нашия случай трябва да признаем, че крайната цел не е ясна. Чуваме от десетилетия, че стратегическата цел е присъединяването към ЕС, но не е ясно кой ще влезе - македонският народ или македонската нация. Трябва да имаме предвид, че термините нация и народ имат различно значение. Македонският народ е общност с общ етнически произход, език, история, култура и традиция, докато македонската нация не се характеризира с общо минало, култура, език или религия. Ако целта е влизането на македонската нация в ЕС, то прагматизмът не води до поставената цел. Но това означава да приемем ирационалните искания на българския елит, който унищожава македонския народ и ги превръща в аморфна маса. Тогава трябва да се чете правилната формулировка на целта - влизане на македонския народ в ЕС. Ако приемем твърдението на уважавания Никола Милошевич, че целта се определя от средствата, тогава либертарианската и демократична Европа определя средствата и прагматизмът губи своята стойност. Това означава, че никое правителство или политически или социален елит няма право да взема решения от името на македонския народ за неговото бъдеще. В крайна сметка македонците трябва да решат дали искат да се присъединят към Европейския съюз като македонци или като обезличена и неопределена маса без собствен език, история и култура. Превод: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 15:35 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): През 1953 година България е записала Баба Ванга като македонка

„Курир“ (Македония): През 1953 година България е записала Баба Ванга като македонка

Скопие. През 1953 година българските власти са издали паспорт на Баба Ванга, в който в графата „Народност“ е записано „македонка“ пише на страницата във „Фейсбук“ на „Македонска Диаспора“, цитирана от близкото до ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание “Курир“. Изданието припомня, че Баба Ванга (по паспорта от 1953 година – Вангя Пандева Гущерова) е родена в Струмица през 1911 година и по-голямата част от живота си е прекарала в Рупите, Петричко в Кожух планина и е починала на 11 август 1996 година в София.

16 Май 2020 | 13:11 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Гърция признава съществуването на македонци през 1918 година

„Нова Македония“ (Македония): Гърция признава съществуването на македонци през 1918 година

Скопие. Гърция призна съществуването на македонци през 1918 година, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Българският географ Васил Кънчов в книгата си „Орохидрография на Македония“ - публикувана през 1911г. казва, че жителите на Македония „наричат себе си македонци и така ги наричат околните народи. Турците и арнаутите не се наричат македонци, но когато ги питат откъде са, те отговарят: от Македония, а също и гърците, които живеят в южните райони, не се наричат македонци, така че границите на тези места, според народното самоопределение, не са ясно определени”. Твърдението на Кънчов е потвърдено в няколко етнографски карти. Например, през 1918 г. Станфорд публикува карта на „Елинизъм в Близкия изток“ на Георгиос Сотириадис. Освен картата, издателят казва, че националното самоопределение е взето предвид като "единственият задоволителен критерий за националност". Тази карта показва съществуването на македонци на територията на гръцката държава като отделни от българите и сърбите. Според Хенри Робърт Уилкинсън картата представлява официалната позиция на гръцката държава след Първата световна война. Македонците като отделна етническа и езикова група се срещат и в британската "Карта на Югоизточна Европа" - публикувана през 1917 г., в "Етнографска карта" на "Американското географско дружество" от Ню Йорк - публикувана през 1918 г., френската "Етнографска карта на Централна" Европа и Балканите “- публикувана през 1918 г.,„ Расите в Източна Европа “на Александър Грос - публикувана през 1918 г., картата„ Европа - раси и езици “, публикувана през 1920 г., както и немската„ Етнографска и езикова карта “ на Балканите ”- публикувана през 1924г. Публикуваните етнографски и езикови карти показват населението в Македония, преди процесите за обмен на население в периода 1923-1930. и преди миграцията, причинена от Гръцката гражданска война. Картите показват националността или етнолингвистичната група - „македонци“ или „македонски славяни“ в зависимост от издателя, като отделни небългарски и несръбски славяни. Превод: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 10:39 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): Македонският консул в София твърди, че македонците са българи

„Курир“ (Македония): Македонският консул в София твърди, че македонците са българи

Скопие. За македонския консул в София Александър Панев, който е кадър на министъра на външните работи Никола Димитров, македонците са българи и част от съвременната българска държава. Той вярва, наред с други неща, че тази кръвна връзка е установена преди стотици години, пише близкото до ВМРО-ДПМНЕ македонско издание “Курир“. Панев публично изразява подобни възгледи в социалните мрежи, като не взема предвид, че е консул и представител на Македония. Освен това той свободно разпространява обиди срещу сръбския народ в дискусията, както и заплахи срещу хората, с които дискутира. „Вечер.мк“ установява, че Панев, за събеседника, който му се противопоставя в дискусията във Фейсбук, е пуснал жалба до македонското МВР с искане той да бъде строго наказан с уволнение, защото според него той представлява заплаха за всеки български гражданин и е заплашил лично него, както и членовете на неговото семейство. Но също така това пречи на евроатлантическата интеграция на страната ни. Въпреки че има открити подозрения за злоупотреба със служебно положение, въпросът е дали Панев е имал разрешение от кабинета на министър Димитров публично да изразява мнението си, знаейки, че трима други дипломати са наказани за публични изяви, без да ги съгласуват с Димитров? Тази процедура повдига друг въпрос, това ли са възгледите на министър Димитров, или лично на консул Панев, точно в периода, когато България отрича съществуването на македонския език, както и съществуването на македонци преди 1944 г.? Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 09:28 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: България няма намерение да ни блокира в преговорите за ЕС

Стево Пендаровски: България няма намерение да ни блокира в преговорите за ЕС

Скопие. Теоретично всичко е възможно, но се надявам, че въз основа на това, което знам от мисленето на президента, министър-председателя и министъра на външните работи на България, те не възнамеряват да ни блокират в преговорите с ЕС, заяви президентът Стево Пендаровски в интервю пред македонският телевизионен канал „24 Вести“, цитиран от скопското електронно издание “Либертас“. Оценката му от неговите контакти и информация е, че България ще се бори за своята рамкова позиция, но не вярва, че ще излезе с открита блокада. „Ако има открита блокада между нас, ще се присъедини трета страна, така че да се опита да бъде посредник. Този въпрос трябва да бъде решен, може да се забави, но в края той трябва да бъде решен, каза Пендаровски в интервюто. По отношение на Споразумението за добросъседство държавният глава каза, че има поне един милион различни тълкувания и още един милион в България. „От страната на изявленията на някои български политици, във всичките им изказвания, в които понякога имат радикални възгледи към нас, никой не оспорва настоящето. Нито езикът, нито нацията, нито етническата принадлежност. Всички от българска страна казват, нека да видим сега как са били нещата в исторически план. Мисля, че това може да бъде отправна точка“, каза Пендаровски. Обективно, подчерта той, някои части от българската декларация засягат някои неща, които не трябва да се пипат. „Когато казах „ако това е предпоставка за присъединяване към ЕС, да не сме македонци, които говорят македонски, тогава защо ни е такъв ЕС“, не означава, че ние се отказваме от ЕС. Това е просто червената линия, която трябва да имаме. Трябва да я поставим и съм сигурен, че след изборите ще постигнем държавен консенсус. В този момент всички мислят същото“, каза Пендаровски. Според него страната е имала държавна позиция в преговорите с Гърция и това е абсолютен консенсус, че сме македонци, които говорят македонски. „Езикът е стълбът на нашата идентичност. Ако го наречете като официален език на не знам коя държава, това не е достатъчно. Имаме кодификация на езика през 1946 г., а през 1977 г. е първата му международна публикация, която в системата на ООН и други международни организации гласи, че македонският език е безспорно обособен език със собствената си специфика и е част от южнославянската езикова група“, каза Пендаровски. Ако имаме пълен консенсус в държавата по този въпрос, според Пендаровски, страната ще бъде много по-силна в преговорите. Проблемът, според него е, че някои периоди от работата на съвместната комисия започнаха да водят до повече политически дебати, отколкото дебатите на историците, и бяха изложени чисто политически възгледи. „Българската страна освен други възражения казва, че комисията не работи от година по искане на македонската страна. Това не е вярно, те спряха да работят, защото влязохме в предизборния период, за да не политизираме въпроса. Излизам отвъд това и ще призова нашата комисия да насрочи среща с българските историци още утре. Разговаряйте, защо трябва да бъде аргумент срещу нас, че не искаме да си сътрудничим десет месеца“, подчерта Пендаровски. Според Пендаровски комисиите трябва да работят непрекъснато. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 09:15 | Агенция "Фокус"

Християн Мицкоски: Зоран Заев превърна македонския език в диалект

Християн Мицкоски: Зоран Заев превърна македонския език в диалект

Скопие. Председателят на македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски говори в предаването "Топ тема" за настоящата ситуация в страната по отношение на споразумението с България и спора за идентичността, пише скопското издание "Република". Мицкоски подчерта, че Република Македония е изправена пред голям проблем заради безразсъдните и недържавни действия на Зоран Заев по отношение на македонския език и идентичност. "Зоран Заев е човек, който не чувства никаква тежест за това, което е правил в миналото по отношение на македонския език. Напротив, той е горд, че някои наричат нашия език една езикова норма, която се говори от гражданите на Македония", каза Микоски. "Поради това споразумение, което Зоран Заев подписа с Република България, македонският език сега се третира като езикова норма, т.е. той е класифициран като език, взет от българския. Това не са добросъседски отношения, напротив, това е унизително за нас като народ", казва Микоски. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Май 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Тома Биков, ГЕРБ: Не трябва да допускаме хора с българско самосъзнание от Северна Македония да биват определяни от българската държава и институции като небългари

Тома Биков, ГЕРБ: Не трябва да допускаме хора с българско самосъзнание от Северна Македония да биват определяни от българската държава и институции като небългари

София. Не трябва да допускаме хора с българско самосъзнание от Северна Македония да биват определяни от българската държава и институции като небългари. Това каза народният представител от ПГ на ГЕРБ Тома Биков по време на дебата за Временната анкетна комисия за паспортите, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Тома Биков отчете, че по времето на Югославия са унищожени голяма част от българските архиви. "И голяма част от тези хора, които кандидатстват за българско гражданство днес, не са в състояние да докажат, че дядо им е бил българин. Ние обаче твърдим, че до 1945 г. в определени населени места славяноезичното население е българско. И се поставяме пред парадокс. Дали да следваме закона или нашата държавна политика. И според мен ние трябва да помислим много внимателно", каза още Тома Биков. "В никакъв случай не бива да допускаме хора с българско самосъзнание, с български етнически произход да биват определяни от българската държава и институции като небългари. Тук е въпросът. Аз съм го казавал и на лужители на Министерство на правосъдието, които са гостували в другата комисия, ако те не са българи, какви са? И няма отговор на този въпрос. Дори и тези хора, които изпълняват закона не могат да си позволят да кажат какъв е другият етнос, ако тези хора не са българи", допълни още Биков. Деница КИТАНОВА

14 Май 2020 | 12:35 | Агенция "Фокус"

Красимир Каракачанов: Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите в Северна Македония, преговори няма да има

Красимир Каракачанов: Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите в Северна Македония, преговори няма да има

София. Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите в Северна Македония, преговори няма да има. Това каза лидерът на ВМРО и вицепремиер на Република България Красимир Каракачанов в интервю за македонската телевизия Star. Вицепремиерът коментира срещата на лидерите на ЕС за Западните Балкани. На въпрос дали България е новата Гърция за Македония, Каракачанов отговори: "България никога не е била Гърция за Македония, България винаги е била приятел на Македония", подчерта вицепремиерът. Той заяви, че българският премиер Бойко Борисов никога не е казвал, че страната ни ще наложи вето на Македония по пътя й към ЕС. "Той не казва вето. Напротив България каза: "Да", ние сме съгласни да има преговори между ЕС и Македония, но датата, от която ще започнат преговори, ще зависи от това кога ще се разберем за историята. Гърция допреди една година казваше категорично "Не", а ние сме "За" преговори, но за да има стимул правителството в Скопие да поработи малко, а не да чака наготово, ние казваме: "За" сме, но преговорите ще започнат тогава, когато приключим с тези глупави спорове", заяви още вицепремиерът и лидер на ВМРО. Той посочи, че от 6 месеца насам процесът на Съвместната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Репубика Северна Македония е блокиран от представителите на Македония. "Няма напредък. Няма желание за напредък", посочи още Красимир Каракачанов. Във връзка с евентуална промяна на изборите, Каракачанов отговори: "Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите, ще втвърди позицията спрямо България, преговори няма да има и след 20 години с вас ще си говорим или след 10 години как да защитим правата на македонците в Албанската провинция "Македония". Нямам нищо против албанците, аз ги уважавам, защото знаят какво искат. Вие чули ли сте между албанците в Македония, в Албания и в Косово да има спор какъв език говорят или каква им е историята? Те са по-паметни от нас и знаят какво искат. Ако питате албанците какви са македонците, те ще ви кажат - българи. Ако питате власите в Македония как викат на македонците, ще ви кажат - "булгари". Така викат власите на македонците. Ако попитате сърбите нагоре, какви са македонците, ще ви кажат "булгараши". Добре де, какво излиза?", попита още той. Каракачанов изтъкна, че никой няма нищо против Македония. Той припомни, че България първа е признала държавата. "Като искате да има македонска държава кои са македонците в нея? Защо в държавата Македония сърбите са сърби, слагат сръбските знамена, албанците са албанци, власите са власи, а само българите са македонци?", попита още Каракачанов. "Никой не е казал - Охрид е български. Това е глупост. Само че не можеш да спреш един български турист като отиде в Охрид, да се сети за Цар Самуил", допълни още Красимир Каракачанов. Той обърна внимание, че македонските политици не искат да участват в проекти, които биха били добри и полезни за хората в Македония.

13 Май 2020 | 22:51 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Скопие: Би било грешка успехът от започването на преговорите за ЕС да се унищожи от политизация на историческите дадености

Германският посланик в Скопие: Би било грешка успехът от започването на преговорите за ЕС да се унищожи от политизация на историческите дадености

Скопие. Съгласието на Европейския съвет да започне преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония трябваше да дойде много отдавна. Това е в интерес на ЕС като цяло, но особено в интерес на съседните държави от ЕС в региона. Би било грешка сега да се унищожи този успех чрез политизиране на исторически данни. Необходимо е да се обсъждат исторически въпроси и те могат да бъдат дискутирани противоречиво. Но те не принадлежат към политическите процеси, които решават проблемите на настоящето и трябва да бъдат фокусирани отговорно към бъдещето, заяви в интервю за Македонската информационна агенция (МИА) германският посланик в Скопие Томас Герберих, когато бе попитана за оценките на част от обществеността в страната, че обявените български искания в областта на историята и езика са на практика ново вето за Македония в процеса на европейска интеграция, предава думите му македонското електронно издание Локално“ Запитан дали процесът на разширяване може да се забави поради пандемията от коронавируса, посланик Герберих подчерта, че това е глобално предизвикателство, пред което всички ние трябва да се изправим и той е приоритет както за ЕС, така и за неговите партньори, но Западните Балкани остават на първо място в дневния ред на ЕС. „Северна Македония, като всички страни от Западните Балкани, предприе бързи и решителни действия и успя да намали процента на заразяване и да задържи ниската смъртност. Както в Германия, политиката и обществото вече започват да мислят за стратегии за излизане от кризата и възстановяване. Разбира се, това в момента е приоритет както за ЕС, така и за неговите партньори. Но Западните Балкани са съвсем в началото на дневен ред в ЕС, това не са празни думи, а реалност. В този момент бих искал още веднъж да подчертая, че страните от Западните Балкани са основен приоритет за ЕС и Германия. Обширната подкрепа на ЕС за Западните Балкани за справяне с коронавируса е важно доказателство: единствено ЕС предоставя на разположение 66 милиона евро за Северна Македония за покриване на спешните нужди в сектора на здравеопазването, както и 160 милиона евро за макрофинансова помощ. С това срещата на върха изпрати силен сигнал за солидарност. В същото време беше потвърдена перспективата за присъединяване на шестте държави от Западните Балкани и те бяха насърчени да продължат започнатия път на реформи към членство в ЕС, заяви посланик Герберих. Очаква се адаптирането на рамката за преговори за Северна Македония да започне през юни, но той каза, че не е предвидимо кога тя ще бъде финализирана, тъй като новата методология на разширяването трябва да бъде завършена, а кризата с коронавируса причинява забавяния в процеса. „Работата върху рамката за преговори ще бъде приоритет и по време на германското председателство на Съвета. За правителството на Северна Македония е важно да продължи с реформите, каза германският дипломат. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Май 2020 | 18:30 | Агенция "Фокус"

Даниел Сервер, експерт от университета "Джонс Хопкинс": Историята няма да подобри живота на гражданите на Северна Македония и България

Даниел Сервер, експерт от университета "Джонс Хопкинс": Историята няма да подобри живота на гражданите на Северна Македония и България

Вашингтон. Нека оставим на историците да решат кои исторически личности от 19-ти век са се възприемали като българи, аз се чудя какво общо има това с подобряването на живота на гражданите на България и Македония, заяви Даниел Сервер, експерт по Балканите от американския университет Джонс Хопкинс, предава скопската редакция на Радио "Свободна Европа". На въпрос дали Европейския съюз и Вашингтон трябва да позволят позицията на София по отношение на езика и историята да стане условие за влизането на Северна Македония в Общността, експертът каза, че само несигурните хора обръщат толкова голямо внимание на своята идентичност. "Само несигурните хора са толкова загрижени за своята идентичност", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Май 2020 | 12:30 | Агенция "Фокус"

Християн Мицкоски: Предложих да обсъдим темата за България на лидерската среща, но Зоран Заев отказа

Християн Мицкоски: Предложих да обсъдим темата за България на лидерската среща, но Зоран Заев отказа

Скопие. След срещата на ръководствата на главните политически формации в Северна Македония с президента Стево Пендаровски, лидерът на македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви, че е поискал дневният ред на срещата да бъде разширен, като се добави и обсъждане на проблема с България, но инициативата му е била отхвърлена от страна на бившия премиер Зоран Заев, предава скопската медия "Плюс Инфо". "В уводната част президентът Пендаровски помоли присъстващите да допълнят дневния ред, ако го смятат за необходимо. Взех думата и предложих съдържанието на дневния ред да бъде допълнено с друга точка - проблемите, които имаме с източната ни съседка по отношение на отричането на идентичността, които обективно могат да бъдат реална пречка за напредъка на евроинтеграцията на Република Македония. За съжаление не беше постигнат консенсус - председателят на СДСМ (Зоран Заев) отказа да обсъжда този въпрос като част от дневния ред", каза Мицкоски. "Съжалявам, че пропуснахме тази възможност заедно да стигнем до консенсус относно националните приоритети, чрез които да се насочим (...) към ЕС", допълни той. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Май 2020 | 19:57 | Агенция "Фокус"

ВМРО-ДПМНЕ: Признанието на Станишев, че България има национален интерес Заев да победи, показва, че той търгува с македонския език; Това, което е добро за България, е лошо за Македония

ВМРО-ДПМНЕ: Признанието на Станишев, че България има национален интерес Заев да победи, показва, че той търгува с македонския език; Това, което е добро за България, е лошо за Македония

Скопие. „За съжаление, безгръбначността, с която е известен Зоран Заев, става желан елемент за нашите съседи. Трябва да сме наясно с тази ситуация, с която, за съжаление, се сблъсква Македония. Европейският път на Македония, според изявленията, които получаваме от източния ни съсед, е замразен. Напредъкът към ЕС зависи от допълнителни условия, за които трябва да сме наясно, че освен всичко друго, те са следствие от недостатъците и мълчанието на македонската дипломация. Със Зоран Заев препятствията не се преодоляват, а летвата постоянно се вдига с нови искания и условия“. Това заяви на пресконференция заместник-председателят на основната опозиционна македонска партия ВМРО-ДПМНЕ Александър Николовски, цитиран от скопското електронно издание „Курир“. „Последното изявление на председателя на европейските социалисти Сергей Станишев, че, цитирам: „Най-добре за България е на власт да са Заев и СДСМ“, а той още добавя, че България е национално заинтересована в победа на Зоран Заев и социалдемократите на предстоящите избори. Но, проблемът не е в това, какво е най-добро за Станишев и България, а в това, кое е най-добро за Македония, а, за съжаление, това, което е най-добро за България в момента е най-лошо за Македония и нейните национални интереси. Както казах, трябва да бъдем наясно с това и да признаем, че това, с което се сблъсква Макдония, е резултат от недостатъците на нейните институции. Всъщност онова, което Станишев иска да ни каже, е, че Зоран Заев е желан заради неговата безгръбначност и известната му подкупност“. Според Николовски, освен това се засилват съмненията, че зад тази политика на отстъпки спрямо България стои и някакъв друг директен интерес или, може би, изнудване срещу Зоран Заев. „Интерес или изнудване, заради който е готов да предаде македонския език. Второто притеснение е, че през последните дни имаме многобройни изявления на високопоставени български служители – премиер, министри на външните работи и отбраната. Тези изявления са насочени директно към отричане на македонския език, македонския народ и македонската държава. Една сериозна страна вече би реагирала чрез официални канали, като изпрати протестна нота срещу отричането на македонския език, македонската култура и история. Тази протестна нота трябваше да бъде придружена с аргументирани и научнообосновани факти, които са на наша страна и тези научно издържани факти трябва да се изпратят до всички министри на външните работи, както и на ръководителите на държавите на страните-членки на ЕС, както и на най-високите представители на ЕС. А какво работи македонското МВнР, какво работят Димитров, Спасовски и Заев? Едно голямо нищо! Докато България гради своята позиция на основата на комбинация от политика, дипломация и наука, Македония не прави нищо! Докато България ангажира най-големите си умове, каймакът на българското общество, съставят документи за отричане на македонския език, които и самите те не знаят дали са точни, македонската държава и властта на Заев, за съжаление, не правят нищо“, добави още политикът. „Това отношение ще има трайни негативни последици за македонския език, народ и държава! Истински скандал е, че Димитров, като ръководител на МВнР и Спасовски, като премиер на служебното правителство, досега нямат нито една официална реакция, нито писмо или отричане за негативните позиции на България и българската държава. Това означава две неща, или са съгласни с това, което е заявено, или имат някакъв друг произход. Поради личните си интереси и в ущърб на държавните интереси и европейския дневен ред, те не реагират и искат този проблем да бъде заметен под килима и да се забрави. Каква стъпка предприе правителството на Македония досега, като се има предвид, че почти сме блокирани, или, за да се изразя по-ясно, нашата европейска интеграция е заплашена. Имаме още едно поражение в европейския дневен ред и правителството, вместо да започне дипломатическа офанзива с всички средства и контакти, които има нашият народ, не прави нищо. Те не са вдигнали нито една слушалка, за да обяснят на някого в каква позиция е Македония, да не говорим за по-голяма стратегия. И така, докато от една страна имаме комбинация, както казах по въпросите на политиката, дипломацията и науката, от друга страна имаме едно голямо нищо, каза Николоски и добави: „Друг въпрос е какво прави МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата) в целия този случай и период, имайки предвид, че БАН е изключително активна и защитава националните интереси на България? Какво прави МАНУ? Дали въобще е ангажирана с това? Такъв сложен въпрос изисква консенсус на държавата. Не можем да позволим да не се прави нищо по такъв чувствителен въпрос и правителството и Заев да мълчи за този проблем. Ето защо за пореден път призоваваме този въпрос относно изнудването на България, както и спирането на европейската интеграция на Македония да бъде разгледан сериозно на утрешната лидерска среща. Призоваваме тя да изгради обща и хармонизирана позиция по отношение на европейската интеграция на Македония и условията, които България поставя на Македония, както и да постигне съвместно споразумение за началото на подготовката на съвместно хармонизирана национална стратегия за държавна сигурност, както и за външна политика, която ще бъде основа за действията на всеки министър на външните работи, отбраната, вътрешните работи и двете служби за сигурност“. „Надявам се тази протегната ръка да бъде приета утре на лидерската среща, на която ще се разговаря за много важни неща, ще се говори за тази работа и се надяваме, че Заев и Пендаровски ще се съгласят тази точка да влезе в дневния ред и заедно да изградим позиция по тези въпроси, като по този начин ще покажат, че нямат скрити намерения. Ако решат да се придържат към позицията, която имаха днес, че това няма да бъде обсъждано директно, те потвърждават, че имат скрити програми и работят за интересите на други хора или са изнудвани“, подчерта Николоски. Превод и редакция: Иван Христов

11 Май 2020 | 17:49 | Агенция "Фокус"

"24 Инфо" (Македония): България и Македония трябва да оставят настрана различията си, за да предотвратят възход на национализма в Скопие

"24 Инфо" (Македония): България и Македония трябва да оставят настрана различията си, за да предотвратят възход на национализма в Скопие

София/Скопие. Северна Македония е пред решителни парламентарни избори, които бяха отложени заради Covid-19. Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, не без помощта на някои кръгове в България, реши да започне битка с управляващата политическа формация Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), използвайки негативното отношение към страната ни, установено от югославската пропаганда, коментират от скопския портал "24 Инфо". Материалът е предаден без редакторска намеса. По време на управлението си прозападнния СДСМ успя да подобри деликатните отношения на Скопие със съседите му и да подпише две стратегически споразумения - с България и с Гърция. Това изведе страната от международната изолация, в която беше от 2006 до 2016 г., когато министър-председател беше тогавашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. Днес, две години и половина по-късно, Северна Македония е член на НАТО, тя реши въпроса с името с Гърция, подписвайки Преспанското споразумение през 2018 г. Година по-рано, в навечерието на Илинден - важен ден за България и Северна Македония, свързан със започването на Илинденпреображенското въстание, беше подписано споразумение за приятелство между премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. Споразумението доведе до очаквания, за рестартирането на добрите отношения между София и Скопие. И вместо да работим за изпълнение на основните елементи на споразумението и изграждане на приятелство, за създаване на съвместни икономически проекти, за продължаване на отварянето един към друг, за работа по изграждането на Коридор 8 и за даване на друго лице на икономическата карта на региона, свързвайки Адриатическо и Черно море и засилвайки ползите от този маршрут чрез свързване на икономиките на България, Северна Македония и Албания и преместване на връзката север-юг, установена преди 100 години, която свързва Сърбия и Гърция, ние влязохме в капана на времето и безкрайните спорове между нас. Някои се опитват да ни върнат към спорните въпроси, които са безспорно важни за нормализиране на отношенията между нашите две страни и които са свързани с езика и преодоляването на омразата в учебниците по история, останали от времето на бивша Югославия и разрешаването на въпроси като цар Самуил, светите братя Кирил и Методий и най-видният сред учениците им св. Климент Охридски, ролята на Екзархията в социалните процеси в Македония и така до 20 век, когато най-големият спор е свързан с дейците на ВМОРО, Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров. И някои от тези, които се опитват да ни върнат назад са ни известни - Сърбия и Русия, понеже техните интереси не само в миналото, но и днес са общи. Белград и Москва са имали в миналото причини да не харесват сближаването между София и Скопие, тъй като така биха били лишени от лостовете си за влияние на Балканите, като национализма и недоверието. Сърбия трудно приема факта, че Северна Македония е в НАТО и че може да достигне и дори да задмине Белград в процесите на европейска интеграция, докато сърбите още се опитват да разрешат проблема с Косово. Този период съвпадна със слуховете, идващи от Белград и Прищина за разделянето на Косово, което вероятно би се случило с мълчалива подкрепа на САЩ, Русия и Франция. Този процес би могъл отново да отвори кутията на Пандора на Балканите и да предизвика нова вълна от напрежение в пост-югославското пространство, например в Босна и Херцеговина, където етническото равновесие е силно уязвимо. Що се отнася до Русия, не трябва да има илюзии, че тя се е отказала от Северна Македония и желанието да я отдалечи от НАТО и да я върне в орбитата си. Как би станало това? Ако проруската ВМРО-ДПМНЕ се върне на власт. Дали ще успее е друг въпрос, който не трябва да се игнорира. Има международни анализатори, които твърдят, че това е причината Северна Македония да се окаже доста слаба нишка в южния фланг на НАТО и да се превърне в риск за регионалната сигурност. След 103 години България има исторически шанс да бъде със Северна Македония в същия военно-политически съюз - НАТО - и да й помогне да се присъедини към ЕС в близко бъдеще. Да, но това е на път да не се случи, именно заради сигналите, които София изпраща до Скопие. Днес, когато започват преговорите с ЕС, Северна Македония получи сериозно предупреждение от София, че може да й бъде наложено вето, заради липсата на действия в Съвместната комисия по историческите въпроси, която трябваше да адресира сложните въпроси от историята. Гоце Делчев се оказа една от спънките. Ясно е, че засега в Северна Македония, предимно по политически причини, никой не възнамерява да признае факта, че Гоце Делчев е българин, но едва ли сега е моментът София поиска това и така да жертва шансът да се сближи с Македония повече от всякога. Преди една седмица съветникът на президента на Северна Македония Стево Пендаровски и първия външен министър на страната, професор Денко Малески, каза нещо, което никой в Скопие не е казвал публично досега: „до 1945 г. сме били един народ“. Поради това лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Микоски поиска той да бъде лишен от академичната си степен, което предизвика голяма негативни реакции срещу Малески. Дали властите в България не си играят с перспективата ВМРО-ДПМНЕ отново да се върне на власт? Защо влиятелните български евродепутати започнаха да сплашват Македония с вето, а не Сърбия, която от шест години не предава Цветан Василев на българската съдебна система? Или пък заради отношението на белградските власти към българското малцинство в Сърбия? Външният министър Екатерина Захариева дори трябваше да каже публично, че българската политика спрямо югозападната ни съседка не се води от евродепутата Андрей Ковачев. Ние сме на път да загубим капитала, спечелен по време на председателството на България в ЕС, когато поставихме интеграцията на Западните Балкани и Македония в центъра на нашите усилия. Част от решителните преговори за името между премиерите на Македония и Гърция, Заев и Ципрас, се състояха по време на срещата на върха на 7 май 2018 г. София беше добър домакин на тази ключова среща, но не и участник в процеса, което е обект на друг анализ. Съществува риск България да влезе в обществото на Северна Македония като една нова Гърция, която блокира пътя ни към евроатлантическите структури повече от 27 години. Да се ​​надяваме, че това няма да се случи. Днес спорим за идентичността и езика на нашите сънародници край Вардар, вместо да се учим от прагматизма на сърбите, които въпреки воденето на войни с хървати и бошняци през 90-те години при разпадането на Юголавия не са толкова придирчиви към името на сърбохърватските езици. Колко още пъти ще водим тези спорове, които ни пречат да се движим напред, да се опознаем и да намалим изкуственото разстояние, създадено от времето и от външните сили? Питам, но има ли кой да отговори... Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Май 2020 | 12:58 | Агенция "Фокус"

Министър Екатерина Захариева: Северна Македония да се самоопределя

Министър Екатерина Захариева: Северна Македония да се самоопределя

София. Екатерина Захариева, вицепремиер по правосъдието и външен министър, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“. Това съобщиха от екипа на предаването. Тя заяви позиции по следните теми: Случаят с върнатите от Франция сезонни работници. „И каня дамата в политиката, вицепремиера Екатерина Захариева, заповядайте, тук се ръкуваме на мината, сложете си крака! Мината е метафора. Намираме ли се в минирано поле – България, Европа, света?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че наистина се намираме в трудна ситуация и продължи: „Не бих го нарекла минно поле, защото въпреки известното забавяне на ЕС в началото, нормално е, никой не очакваше толкова тежка криза, мисля, че координацията, планирането, солидарността са на много по-високо ниво в сравнение с първите 10 дни!“. „Както казваше великият политик Гиньо Ганев с философска мъдрост, един идиоматичен израз – нека мислим така по въпроса, очевидно трябва дипломация, трябва сила, трябва солидарност, но веднага да Ви попитам: Кои сме ние, българите? Не мога да се сдържа да не започна с този въпрос – в пандемична карантина те се юрват да търсят сезонна работа във Франция и не един талаз, а втори, едните вие ги върнахте? Вие връщате от Париж 73 и на летището се товарят други, които тръгват също за Париж?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че самата тя също е останала малко учудена, защото толкова много наши сънародници са тръгнали с ясното съзнание, че не отговарят на условията. Още повече, че на същия самолет, който е връщал нашите сънародници от Франция, са се качили още 10 български сезонни работници, които ще се опитат да започнат работа във Франция. Тя подчерта, че някои страни са решили, че ще допускат сезонни работници, например Германия, но Франция не е сред тези държави. „Франция е заявила, че тази година няма да допуска сезонни работници. Тази информация е на нашия сайт поне на 3 места. Аз разбирам, че тези наши работници може би всяка година са там, но тази година е различно!“, заяви външният министър. „А какво ще правим с тези 10 наши сънародници, и тях ли ще приберете?“, попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че най-вероятно ще се случи точно това. „И докога така, тази „Кутия на Пандора“ няма ли да се затвори?“, продължи водещата. Външният министър обясни, че във Франция могат да се върнат хората, които са със статут на постоянно пребиваващи, но това не се отнася за хората с временни трудови договори, каквито са сезонните работници. „Но каква просветителска кампания трябва да се направи, за да разберат, че това не може да се случи?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева благодари на медиите, че се опитват да разгласят тази информация и обясни, че още на 13-ти март Външно министерство е направило специална рубрика, непрекъснато се предоставя информация на сайта на ведомството за над 100 държави какво е разрешено и какво не е. Има и 24 часов дежурен телефон. „Наистина беше странно в ситуация, в която 73 човека са там, 3 дена поред са първа новина във всички медии и след това нови хора да заминат! Може би са се надявали, че за тях ще се получи. Разбира се, не беше приемливо и това, че са им взети телефоните. Не съм съгласна, че консулството не им е оказало съдействие, напротив, консулството беше там, разговаряло е с тях, но така или иначе ние също имаме правила, ние също не допускаме френски граждани в България, освен ако не са постоянно пребиваващи!“, подчерта министър Захариева. Искането на оставката й от БСП заради декларация за Втората световна война. „Сега ще Ви попитам пак в продължение на първия ми въпрос: Що за хора сме ние, българите, може ли да ми кажете: Що за хора са БСП? Искат Ви оставката, какво направихте?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори: „Какво да Ви кажа, за партия, чийто лидер казва „Демокрацията ни отне много“, не съм изненадана, че 30 години след 1989 г. те все още не са осъзнали какво се случи и може би тъгуват по тоталитарния режим!“. Водещата помоли външния министър да изясни каква точно декларация е подписала страната ни. Тя обясни, че заедно с 9 други държави от Източна Европа сме подписали декларация по повод 75 години от края на Втората световна война, в която отдаваме почит на всички жертви на тази трагедия, но в същото време подчертаваме, че не за всички европейски народи краят на войната е донесъл мир и демокрация. За държавите от Източна Европа е настанал тоталитарен режим. „Това, което ние казахме, е, че уроците от тогава са, че по никакъв начин не може да се толерира нито един режим, който води до репресии, до отнемане на права, до потъпкване на демокрацията. Това казахме в тази декларация и според БСП това е лошо! Очевидно те не признават, че в България 45 години е имало тоталитарен режим! Аз просто нямам думи!“, заяви външният министър. „Затова Ви задавам реторичен въпрос: Можехте ли да не подпишете тази декларация и с какви обяснения бихте го направили?“, попита водещата Илиана Беновска. Външният министър отговори, че според нея огромната част от българските граждани биха се съгласили с въпросната декларация и дори голяма част от избирателите на БСП не биха искали да се върнат в тоталитарния режим. „Аз не си представям, особено след трудностите, през които минахме в началото на 90-те, България да не е част от тази декларация! Как си го представяте Вие?“, попита външният министър. Беновска отговори: „Историческите факти имат своята рамка, своето тълкувание, своя смисъл и своята подредба в общата стена на събитията! Въпросът е много по-дълбок!“. Екатерина Захариева разказа, че в ООН по инициатива на Естония се е провел дебат за уроците от Втората световна война и никога няма да забрави думите на един от лекторите – „Помнейки историята, ние няма как да я променим, но има как да променим бъдещето“. Това е била и целта на декларацията. Вътрешните борби в БСП. „Що за хора сме ние, българите? Що за човек е Корнелия Нинова, която се стреми да „обязди“ и втори мандат БСП? Вчера Бойко Борисов подари на Съвета на ЕС нашия девиз „Съединението парви силата“, Корнелия Нинова се обръща към един от най-висшите си съпартийци, лидера на БСП-Пловдив Георги Гергов с упрека да напусне партията, защото бил казал, че Борисов се справя добре с кризата?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че не иска да коментира вътрешнопартийните работи на БСП, както не й е приятно и те да коментират вътрешнопартийните работи на ГЕРБ. Тя още веднъж подчерта, че според нея БСП са партия от времето на тоталитаризма. Промените в Закона за здравето, които регулират противоепидемичните мерки след края на извънредното положение. „И веднага към законодателната дейност, защото Вие сте и вицепремиер по правосъдието, тези промени в Закона за здравеопазването, които с промени в два члена в този закон целят с административни актове да се поддържа нужния ред, буди известна тревога дори и от не опозиционно настроените. Не натоварвате ли любезния министър на здравеопазването Ананиев с много тежести?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че наистина здравният министър има много тежести, но това се отнася за всички министри от кабинета. Тя продължи: „Но в същото време това е свързано и с нашата дисциплина, когато се казва масите в заведенията навън да са на поне два метра, да се ходи с маски – това трябва да се спазва!“. „Вдигам очи нагоре към небето – трябва ли да ходите на ресторант?“, попита водещата Илиана Беновска. Външният министър отговори: „В момента нямам и време, но иначе защо не?“. Водещата отвърна: „Кому е нужно, малко ми е като каприз!“. „Министър Ананиев малко разшири пространството около Закона за здравето, като каза, че може би някои от административните актове, които той би издал, не беше много пунктуален в интерес на истината, може да се обсъжда или се обсъжда вече, не разбрах, да бъдат одобрявани от Народното събрание, има ли такава тенденция в измененията между първо и второ четене?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че това, което се е одобрило от МС, е противоепидемичните мерки да се случват с актове на министъра на здравеопазването, което и в момента е така. Те подлежат на обжалване и има жалби срещу някои от тях. „Важна е съдебната защита, още повече, когато е свързана с ограничение на някои права. Това е и отговорът ми към всички, които питат – каква ще е гаранцията? И в момента мерките се налагат с общи административни актове на министъра на здравеопазването, те също подлежат на обжалване. Така ще бъде и по новия закон!“, обясни министърът на външните реботи. Какъв ще бъде ЕС след кризата с коронавируса? „Нека да мислим така по въпроса, ние в момента правим и нова практика в края на краищата. Ние не сме живели в такава обстановка. Искам да политна към Европа, но преди това ще си позволя да цитирам само едно изречение от това, което ще чуете от следващия ни събеседник, това е Андреас Бейкос, който е ръководителят на офиса на ЕИБ за България, той казва – „ЕИБ предоставя 40 милиарда за медицинско оборудване, 10 милиарда за малките и средни предприятия, 5 милиарда за медицински технологии, 3 милиарда за Италия и Испания, за България 300 милиона евро вече е предоставил“. Какъв ще бъде новият ЕС, защото той няма как да остане старият?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че се надява да се поучим от ситуацията. Тя продължи, че доста ключови за здравето и живота на хората производства са изнесени извън Европа. Според нея обаче българската икономика е доста диверсифицирана и затова нашият бизнес е успял бързо да се пренастрои и да започне да произвежда маски и защитни облекла на световно ниво. Също така страната ни е способна да задоволи населението за години напред с хранителни продукти собствено производство. Що се отнася до дебата за европейския бюджет, имало е много гласове, че трябва да даваме повече пари за научни изследвания и сега виждаме, че това наистина е така. „Мисля, че Европа ще бъде по-силна от тази гледна точка, ще бъде по-подготвена!“, подчерта министър Захариева. Отношенията ни със Северна Македония. „Хайде да кацнем на територията на Западните Балкани, знаете колко усилия в личен план, дипломатически и политически посвети министър-председателят на този регион. Вие бяхте чест участник и активен създател на всички тези промени, които искаме да се случат. Обаче току -що Вашият колега вицепремиерът Каракачанов заяви в прав текст – „Ние няма да допуснем компромис с историята на България!“, заяви водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че това наистина е така и в Северна Македония го знаят много добре. Тя продължи, че наистина чувства болка от спекулациите в последно време в югозападната ни съседка и вероятно много политици в Скопие се чувстват по същия начин. „Но кой им „върти ключето“, извинявайте много, как става тази работа?“, попита водещата Илиана Беновска. Външният министър отговори: „Тези, които все още искат да живеят в Титовска Югославия, очевидно не са малко там. Пак преди изборите им, всичко, което идва от България, е лошо, да се надъхаме, отново ВМРО-ДПМНЕ се опитва националистически, антибългарски да настройва! Ние бяхме много честни с тях, сигурно не са били много доволни от декларацията на българския парламент, но това е честният европейски подход. Написахме го ясно, въпреки, че много пъти в договора, в разговора и публично винаги сме го казвали – никой не иска да им отнема правото на самоопределяне, това са пълни лъжи! Защото това се лансира в тяхната преса – България и българите искат да ви отнемат вашата идентичност. Ами ние сме държавата, признала ги с пълното им име, никой няма претенции към това как ще се казват, никой няма претенции как ще се самоопределят, никой няма претенции към това как ще си наричат сами езика, за нас той винаги ще бъде произходен от българския! Но ние имаме претенции към това и още повече, ако искаш да станеш част от най-демократичното семейство, ти не можеш да изграждаш идентичност на лъжа! Ние искаме истината! Ние искаме заедно да честваме тези герои, ние не искаме дори да казваме, че те са само наши и вие нямате право да ги чествате. Нашият подход е европейски!“. „Разбирам Вашия плам и успрем, но отговорете ми честно, ще ни накара ли някой от Европа да се съгласим с тях, както ни накараха да приемем Истанбулската конвенция?“, заяви водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева още веднъж заяви, че ние сме много честни със Северна Македония, а за самите тях също ще бъде много лошо, ако не скъсат с практиките от Титовска Югославия. „Тоест,няма как да внесем двустранни въпроси на голямата клъгла маса в ЕС. В декларацията, която приеха лидерите в Загреб, на която и премиерът Борисов участва, за съжаление конферентно, но се случи, две години след София, а предишната беше преди 15 години в Солун, ние пак се позоваваме на Договора за приятелство и добросъседство с България, изрично се споменава, че страните от Западните Балкани трябва да работят за помирение и за решаване на откритите въпроси със съседите си. Така че ние им подаваме ръка и винаги ще го правим, защото ние имаме интерес те да вървят в правилната посока, това е нашият национален интерес, те са ни близки! За тях е ясно, че няма кой да ни натисне по отношение на историята. Моят призив към тях е – нека да възстановим работата на историческата комисия!“. На въпроса на водещата дали това е възможно външният министър отговори, че все пак това е комисия, в която участват историци и няма как политиците да им се месят. Антиевропейските настроения. „Един въпрос за финал и Ви моля за кратък, откровен отговор, събуждат се антиевропейски настроения и то не от вчера, но сега се поощряват от определени среди. Възможно ли е това, което питах и Андрей Ковачев, възможно ли е да се появи някой нов „Брекзит“?“, попита водещата Илиана Беновска. Екатерина Захариева отговори, че не й се вярва да се стигне дотам, но все пак всички трябва да се борим с дезинформацията. „Също така ЕС трябва да спре с тази скромност, трябва по-често да казваме как помагаме, най-много средства за страни извън ЕС са дадени за Западните Балкани. Същото е и за Италия, много повече членове на ЕС помогнаха на Италия!“, заяви външният министър. „Тоест оставаме ли си всички страни членки на ЕС вътре?“, попита водещата. Екатерина Захариева отговори: „Силно се надявам, въпреки силите, които работят ЕС да се разпадне!“, с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ на 10-ти май 2020 година.

11 Май 2020 | 07:50 | Агенция "Фокус"

Андрей Ковачев: България е с протегната ръка към Северна Македония, но не искаме фалшификация на историята и омраза

Андрей Ковачев: България е с протегната ръка към Северна Македония, но не искаме фалшификация на историята и омраза

София. Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“. Това съобщиха от екипа на предаването. Той заяви позиции по следните теми: Приемане на Северна Македония в ЕС Илиана Беновска се свърза виртуално с Андрей Ковачев и го попита за коментар на казаното от Красимир Каракачанов в предаването по-рано относно Северна Македония. Каракачанов заявил, че с оглед предстоящите избори догодина около евентуалното приемане на преговорите на Северна Македония за еврочлентвото, няма кой да допусне компромис с „артистичното поведение“ на Македония към България. Андрей Ковачев се съгласи с това и каза, че ЕС и България винаги са подкрепяли присъединяването на страните от Западните Балкани и особено спрямо Северна Македония. Той подчерта, че първи сме им помогнали с военна техника, когато е имало опасност Милошевич и бившата Югославия да ги нападне, по време на войната през 2001 година сме се застъпили за суверенитета и териториалната цялост на Македония. Г-н Ковачев припомни, че първото председателство на България на Съвета на ЕС е било свързано с това да има перспектива за членство на всички страни от западните Балкани. „Единственото, което искаме, е да се преодолее омразата, фалшификацията на история. Аз не смятам, че това е нещо изключително много, което искаме.“, каза той и опроверга това, което твърди политическият елит в Македония, че искаме да им вземем Гоце Делчев, езика и сегашната идентичност. Андрей Ковачев заяви: „Истината е, че ние искаме да застъпим истината от историята.“ Според него македонците имат право да се самоопределят като каквито искат сега, но нямат право на починали хора да променят идентичността. България няма как да е съгласна, ако новото поколение в Северна Македония продължава да бъде образовано с фалшива идеология с „фантастични сюжети“. Г-н Ковачев подчерта обаче, че ръката на България продължава да бъде протегната за помощ на най-близките ни съседи и сънародници в Република Северна Македония. Той допълни, че това е чувствителна тема и не трябва да се използва за политически и предизборни цели, а трябва да се стъпи на истината. Има ли евроскептицизъм покрай коронавируса? Беновска попита кое е най-важното, което трябва да се отбележи, дали има евроскептицизъм покрай коронавируса и има ли вероятност да се появи „някой нов Брекзит“. Андрей Ковачев предвижда обратното да се случи. Предвид глобализацията и многото предизвикателства и неизвестни в световен мащаб, девизът „Съединението прави силата“ е единственият правилен, по неговите думи. Водещата припомни, че вчера премиерът Борисов е подарил този девиз вчера по случай Денят на Европа в приветствието си към ЕС. Г-н Ковачев потвърди и припозна това като нуждата в момента, както и да не се допускат грешките от миналото. Той даде пример, че не трябва над 90 % от лекарствените съставки за антибиотици да се произвеждат в Индия и Китай, а трябва да сме независими и при нужда да имаме запас, за да не разчитаме на трети страни да ни изпращат каквото и да било. „Трябва да сме подготвени, а подготвени можем да бъдем само заедно със солидарната помощ на северните страни, на южните, на източните, на западните страни, без да се делим на различни части в ЕС.“, каза Андрей Ковачев. Според него в началото комуникационната политика на ЕС не е било на ниво и се е оказало, че няколко кадри със самолети, идващи от Китай или другаде са по-важни от милиардната помощ, която ЕС дава на нуждаещите се. Г-н Ковачев подчерта, че ЕС е общ съюз на всички европейци, които единни са по-силни. Така завърши разговорът между Андрей Ковачев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ на 10 май 2020 година.

11 Май 2020 | 07:43 | Агенция "Фокус"

Красимир Вълчев: Очакваме 60% от приема в гимназиите да е в професионални паралелки, това е избор, който си струва

Красимир Вълчев: Очакваме 60% от приема в гимназиите да е в професионални паралелки, това е избор, който си струва

София. Очакваме 60% от приема в гимназиите да е в професионални паралелки, това е избор, който си струва. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“, съобщиха от екипа на предаването. Ще възобновят ли работа детските градини? „Казвам здравейте на един от най-желаните гости напоследък, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Веднага Ви започвам с един от въпросите, които получаваме непрекъснато – какво става с детските градини, ще ходят ли нашите деца на детски градини и родителите ще работят ли?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че този проблем все още е останал нерешен. Той продължи, че пандемията все още не е приключила, въпреки че в България не сме допуснали такова масово разпространение, както в други страни благодарение на навременните мерки. Според него трябва да бъдем предпазливи, защото връщането на децата в групово взаимодействие, каквото е в детската градина, рискува да създаде много нови огнища. „Очакваме ли до края на седмицата някаква яснота, до 13-ти очевидно няма да имаме такава, каква е прогнозата?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори: „Засега сме по-скоро въздържани, съмнявам се, че следващата седмица ще вземем такова решение за отваряне на детските градини. Ако вземем такова решение в някоя от следващите седмици, то при всички случаи ще бъде за ограничено отваряне, било то за групи от 10 деца или за тези родители, които желаят, в никакъв случай няма да бъде задължително!“. „Вероятно не е Ваша работа, г-н министър на образованието и науката, но вероятно това ще бъде съпроводено и с някакви мерки за тези родители, които няма да могат да ходят на работа, ще трябва да излизат я в болнични, я в неплатен отпуск, няма да получават и възнаграждения?“, попита водещата Илиана Беновска. Министърът на образованието и науката отговори, че по този повод има предложена мярка от МТСП. Водещата припомни тази мярка – 375 лева месецно и зачитане на 1 или 2 месеца за осигурителен стаж, когато си в неплатен отпуск и добави, че това не храни децата. Гостът й отговори, че силно се надява през следващите месеци да имаме отворени детски градини, но в крайна сметка най-важното нещо е здравето. Заседанието на отрасловия съвет към МОН на 11-ти май Министър Вълчев обясни, че на 11 май от 9.30 ще се проведе заседание на отраслов съвет за сътрудничество към МОН заедно със синдикатите. Ще се обсъди колективния трудов договор, като в него ще бъдат заложени няколко неща. Едното е да има допълнително оценяване за квесторите и всички, които участват в националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити. Следващото важно нещо е да има поне по 2 часа на ден занимания по интереси за децата, които приключват учебната година, като това ще става дистанционно засега. Провеждането на студентските изпитни сесии „Какво правим със студентите, на които първо им предстоят сесии?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че висшите училища в България са 52, отделно професионалните направления също са 52 и хиляди специалности. Всяка специалност, всеки изпит е различен. Където е възможно изпитите ще бъдат проведени дистанционно, там, където не е възможно, ще се проведат частично присъствено. При присъствените изпити в сесиите ще се осигури максимално голяма дистанция между студентите. „Но понеже и стипендиите интересуват студентите, доколко тези оценки ще бъдат пълноценни на тези дистанционни изпити, за да може хората, които се стремят към 6, да са сигурни, че ако имат знания, ще получат висока оценка и ще имат добра стипендия?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори: „Аз се надявам, че преподавателите ще успеят по най-добрия начин да ги оценят. Колкото до това, което виждаме през последните години, едно изместване и към текущото оценяване, една все по-голяма част от крайната оценка се оформя от текущото оценяване и ангажираност по време на самия процес. Впрочем когато се върне присъственото обучение, това, което се е случвало и досега във висшите училища, трябва да се случва в по-голяма степен в училищата, тези електронни платформи да се използват за възлагане на повече задачи и да формират по този начин по-голяма част от текущата оценка! Във висшето образование студентите не трябва да учат от сесия на сесия, от изпит на изпит, а трябва да учат целогодишно по време на целия семестър, така, както в реномираните висши училища, които държат на репутацията си им възлагат всяка седмица по две книги да прочетат, по 3 проекта да направят, електронните платформи са за това!“. Той добави, че има сигнали, че сега много повече студенти присъстват в електронната форма на обучение. „Кога висшите училища ще съобщят на своите редовни студенти за сесиите?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че между половинат и 1/3 от висшите училища вече са го направили през изтеклата седмица. Той продължи, че е проведена онлайн среща с ректорите на университетите и са се разбрали до 15 май да се публикуват планове със списък от дати и форми на провеждане на изпитите. Кандидатстудентските изпити Красимир Вълчев заяви, че не вижда пречка кандидатстудентските изпити да се проведат през юли, защото дипломите за средно образование ще бъдат издадени навреме. По трудно стоят нещата с определянето на формата. СУ ще вземат вероятно решение за голяма част от специалностите да важат оценките от зрелостните изпити. Той продължи: „В 38 висши училища в момента се кандидатства по различни специалности с оценките от държавните зрелостни изпити, това е една тенденция от 10-12 години да приемат тези изпити. Досега СУ в 4 или 5 специалности приемаха с оценки от държавните зрелостни изпити, но тази година ще разширят. Това са думи на ректорите, казват, че са обективни, дават отлика между този, който е за петица и този, който е за тройка, че наистина е така, така че могат да направят тази селекция!“. Той добави, че през тази година приемът във висшите училища е намален от 43 на 38 хиляди, а за последните 4 години е намален от 58 на 38 хиляди. Дуалното и професионално образование. „Другото, което интересува родителите и децата, които ни пишат, е професионалното образование, знаете, че след 7-ми клас това е възможност за старт ти да влезеш в професионално образование, ние даже през миналата година започнахме една кампания – Вие, социалният министър, министърът на икономиката, Томислав Дончев беше от страна на МС патрон на тази кампания, много кметове, Църквата, висшите учебни заведения, всички се включиха. Какво ще става с тези изпити а как ще се проведе кампанията?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори: „Благодаря Ви за ангажираността по темата за професионалното образование! През тази година за поредна година преструктурираме приема, 60% очакваме от приема в гимназиите да бъде в професионални паралелки. Нещо повече, в последните години се увеличи търсенето на професионално образование от учениците с най-високи оценки след 7-ми клас предимно в областта на информационните технологии. Силно увеличаваме приема в областта на информационните технологии. В Бургас миналата година общината откри такова училище, тази година вече нямат достатъчно стаи, за да го разширят. Във Варна и Стара Загора откриваме тази година. А изпитите ще се проведат на същия принцип както във висшите училища – което е възможно в дистанционна среда, което не е възможно – присъствено, индивидуално в училищата!“. „Добре, но ние как можем с Вас да продължим тази кампания, нали разбирате, че тези хора трябва да могат да се ориентират, да се мотивират, много от тях са на ръба, на прага на избора?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори: „Това, което правим в момента, се надявам да бъде чуто от част от кандидат-гимназистите. Струва си да се учи професионално образование. Професиите, които ще изискват професионално обучение можем да очакваме, че ще са тези, които ще бъдат с най-висок ръст на доходите и никога няма да е излишно. В предишни години така се разсъждаваше – аз и без това ще продължа в системата на висшето образование, защо ми е това професионално образование? То не е излишно, защото бъдещето ще изисква комплексни умения, множествена интелигентност. Имаме добра новина тази година, че повечето гимназисти са избрали вторият им зрелостен изпит да бъде по професионална квалификация. Така че като че ли се връща малко по малко репутацията на професионалното образование!“. Той продължи, че в предходните години повече ученици с по-ниски резултати са избирали техническите професионални гимназии, докато в момента повече ученици с по-добри резултати избират техническо професионално образование, главно благодарение на информационните технологии. „Нека сега да изгледаме клипа, който направихме по тази тема и като го изгледаме заедно, накрая на обявим пък как ще продължим тази кампания, вероятно също дистанционно!“, призова водещата Илиана Беновска и пусна клипа на кампанията на „Беновска пита“, „Канал 3“ и „Радио К2“, за професионалното образование. „Когато си на прага на живота, И времето е цялото пред теб Когато търсиш път или посока, За да намериш себи си напред! На прага, на прага на живота оставаш сам и трябва да решиш, От всички хиляди посоки къде и как да продължиш! Какво ще избереш, за да оставиш по пътя си една следа И някой ден да можеш да разкажеш „Това съм аз преди и днес, сега!“ На прага, на прага на живота оставаш сам и трябва да решиш, От всички хиляди посоки къде и как да продължиш! Но ако си днес сега на прага и имаш времето пред теб, Не го губи, тръгни веднага, за да се срещнем там напред! На прага, на прага на живота оставаш сам и трябва да решиш, От всички хиляди посоки къде и как да продължиш! След края на клипа водещата Илиана Беновска попита: „Министър Вълчев, нали не е прекършен този контакт, нали ще продължат пак учениците да се събират в учебните стаи?“. Красимир Вълчев отговори, че рано или късно ще се върнем към нормалния живот и не трябва да забравяме за текущите предизвикателства. „Как ще продължим нашата кампания „Знам, мога, богат съм и щастлив“, това мото на професионалното и дуално образование, което избрахме заедно?“, продължи водещата. Министърът на образованието отговори, че може би е добре с една виртуална среща да се отправят послания, защото сега кандидат-гимназистите правят своя избор и продължи: „Точно това сега си мислех, колко добри професионални гимназии имаме, видях, че този клип е сниман в професионалната гимназия „Хенри Форд“, така че си заслужава избора! Това вече не е онзи избор, който не си заслужава, който е лоша опция, така че професионалното образование е добра възможност!“. Изпитите ще бъдат в средата на юни. „Трябва да се организираме, защото мечтата трябва да продължи! Кажете заключителни думи за този момент?“, попита водещата. Красимир Вълчев отговори: „Благодаря на всички в системата, които се справиха, системата на образованието показа, че на нея може да се разчита. Най-често говорим за училищното образование, а някак си настрана останаха висшите училища, но те показаха, че много добре се справят, че може да се разчита, че имаме много добри учители и преподаватели, че системата прави крачки към модернизация, към префокусиране, към умения и компетентности, към иновативни методи на преподаване, към използването на информационни технологии, всичко онова, което иначе много трудно го постигаме, взаимодействието с родителите. Много сме говорили за взаимодейсвието с родителите, програми сме правили, но нищо не доведе до толкова добър резултат, колкото ситуацията, провокирана от едно такова добро, интензивно взаимодействие!“. „Няма да си стиснем ръцете, защото все още не бива, но нека да си ги стиснем виртуално, че ще преборим този „дявол“ и ще продължим напред!, обърна се към госта в края на предаването водещата Илиана Беновска. Той отговори: „Надявам се, благодаря!“, с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ на 10-ти май 2020 година.

10 Май 2020 | 20:08 | Агенция "Фокус"

Каракачанов и Сиди: Няма да предадем България за Северна Македония в ЕС

Каракачанов и Сиди: Няма да предадем България за Северна Македония в ЕС

София. Няма да предадем България за Северна Македония в ЕС. Това заявиха Красимир Каракачанов, вицепремиер по сигурността и министър на отбраната и Александър Сиди, ВМРО, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Канал 3” и “Радио К2”, съобщиха от екипа на предаването. Защита на длъжниците към банки и колекторски фирми Илиана Беновска посрещна в студиото Александър Сиди. “Току-що ВМРО преди 2 часа внесохте предложение, на което вероятно много хора ще се зарадват. Колекторските фирми и съответно тези, които са им цедирали задълженията към банки или други институции, няма да бъдат много щастливи. Кажете кратко какво искате и защо го правите” съобщи Беновска. Сиди обясни, че искат да се удължи срокът, в който колекторските фирми да не могат “да гонят” българските граждани, защото немалка част от тях са загубили доходите си, свити са производствата и това е битка на ВМРО още от първите дни на епидемията - да се опитат да запазят доходите на българските граждани. “Съгласен съм, че кредиторите няма да са доволни, но смятам и вярвам, че това е път в правилната посока - да им дадем повече въздух на българските семейства. След като мине кризата и икономическите ефекти от нея, разбира се, кредиторите ще могат да съберат дължимото от своите длъжници” коментира още депутатът от ВМРО. Действията на правителството след коронавируса; Стратегията за циганите; Къде е Европейската солидарност? Красимир Каракачанов се включи по телефона в ефир. “Кое е най-важното, което Вие Обединени патриоти и ГЕРБ трябва да направите по своята програма, защото ако досега тази програма беше за растеж, сега тя може да бъде наречена “програма за възстановяване”?” попита Беновска. Каракачанов обясни, че програмата е писана преди 3 години, но в момента светът се намира в извънредна ситуация и в програмата не са предвидени катаклизми, които освен човешки жертви нанасят и вреда върху икономиката. “Най-важните неща, които според мен трябва да направи правителството, е да задържи икономическото развитие на страната максимално и с нетрадиционни мерки да се опита да даде възможност на българската икономика, след като светът се поотпусна след пандемията, бързо да се възстанови. Моите колеги в парламента и аз като министър в правителството предлагаме множество неща, които касаят българското земеделие, банките и бизнеса, туризма, строителството - отрасли, в които са заети стотици хиляди българи, да не кажа над милион, които би следвало да живеят, да работят и да получават нормални доходи и след кризата” коментира вицепремиерът. Беновска грубо изчисли, че населението на страната ни е около 6 милиона и в това число влизат 1 милион роми, 1 милион етнически турци, 1 милион са се върнали от гурбет. Водещата попита Каракачанов какво се случва със стратегията им за ромите. Каракачанов отговори, че “отлежава” малко повече от 1 година и добави, че има 2 милиона български пенсионери, които също заслужават внимание и нормален живот, здравеопазване и нормални доходи, а работещите са около 2,5 милиона. “Нашето внимание е насочено към тези, които активно работят, за да може да им и средства за тези 2,2 милиона пенсионери, за да могат да се увеличат доходите в бюджет 2021 година на армия, на полиция, на лекари, на учители и т.н” каза още вицепремиерът. Беновска подчерта, че в момента детските градини и училищата не работят, но някой трябва да гледа децата и в момента се предлага помощ от 375 лева, които не стигат, но в същото време циганското население получава социални помощи и други облекчения. “Говори се, че циганите са едни от най-едрите гласоподаватели при спечелването на изборите” коментира Беновска. Каракачанов съобщи, че от ВМРО никога не са разчитали на тях и това е проблем на други партии, което става и проблем на държавата. “Повече от половината от циганското население не работи, не спазва законите, не желая да се интегрира, видяхме го и по време на пандемията. В някои от големите гета на България поради липсата на дисциплина или поради липсата на самоконтрол в това население - там купонът беше денонощен и там са едни от огнищата на зараза. Затова аз съм твърдо убеден, че веднага след като приключи това напрежение, надявам се към края на този месец, един от основните въпроси, който аз ще поставя отново, това е темата с концесията за интеграция на циганското население. Не може 300-400-500-хиляди души от това население да не работят, да не ходят на училище, да не полагат никакви грижи за това да се усъвършенстват елементарно, за да могат да си търсят работа. Длъжен съм, обаче, да кажа, че една част от тези хора работи и то работят в строителството, в селскостопанството и като гастарбайтери в Европа” коментира Каракачанов. Той подчерта, че концепциите на ВМРО през последните 10 години са за премахване на гетата, за недопускане на незаконните строежи, за задължително и принудително образование на циганите, които трябва да станат част от обществото и да не бъдат само консуматори на благата, които други създават. “Това го казвам с ясното съзнание, че утре ще изпискат една камара правозащитни организации и някое друго посолство ще се обади. Аз кураж никога не съм губил и виждате, че в подобни извънредни ситуации много европейски държави набързо се разправиха с циганите, които идваха от Източна Европа. Белгия и Франция буквално за дни с административни мерки те принудиха циганите от България и Румъния да се връщат в държавите си, и да се спасят от този проблем. В една такава ситуация ние излизаме от общите клишета на Брюксел и на крайните либерали. Клишета, които не работят нито в икономиката, нито в отношенията между хората и би следвало да са по-прагматични, защото Европа така или иначе след тази пандемия няма да е същата” каза още вицепремиерът. Каракачанов подчерта, че европейските държави са се самозатворили и идеята за европейска солидарност като че ли е изчезнала. “Тоест ние да разчитаме на собственото си законодателство, да разчитаме на собствените си решения, за да можем да решим проблемите както в икономиката и земеделието, така и с интеграцията на циганското население” коментира още вицепремиерът. Северна Македония - ЕС “Говорите за европейска солидарност и за интеграция. Моля Ви, погледнете през тази призма на Северна Македония. Какво се случва?” попита Беновска. Каракачанов отговори, че нищо ново не се случва, просто в Скопие политическият елит смята, че и този път може да мине метър и че без да спазва договора си с България, без да реши спорните проблеми, които Скопие създава от десетилетия, а не България, може да влезе в ЕС. “Те продължават да смятат, че са центъра на Вселената, едва ли не са пъпа на Европа и че някой ляга и става с техните проблеми. Тя смятат, че някой някъде от Европа ще натисне България и правителството и ние ще се съгласим с безобразията по отношение на българската история, фалшификациите и лошото отношение спрямо българите в Македония да продължи” подчерта вицепремиерът. Беновска го попита какво предлагат те в отговор. Каракачанов смята, че българското правителство е дало отговор преди няколко месеца, когато е гласувало условията, които са задължителни, за да започнат преговорите с Македония. Каракачанов цитира Бойко Борисов отпреди 4 дни, който е казал, че никой не кара Република Северна Македония насила да влиза в ЕС и след като те искат да влязат в ЕС нека да бъдат добри ида спазват договорите, които са подписали и да се държат партньорски. “Огледалният въпрос, обаче, е няма ли някой да накара България да се съгласи да бъде приета Северна Македония в ЕС?” попита Беновска. Вицепремиерът обясни, че ще има фактори, които ще упражнят натиск върху държавата ни, но има и други европейски фактори, които не са толкова “възхитени” от разширяването на ЕС. “Не Македония, а България е пълноправен член на ЕС и трябва да се държи достойно и да си защитава интересите. Компромиси не трябва да се правят” заключи Каракачанов. Александър Сиди сподели, че Каракачанов като министър се е изказал по-дипломатично, но много добре знае неговото мнение по темата. “Смятам, че мога да го каза като човек, който не формира държавната политика, мога да го кажа и по-остро - в крайна сметка Македония по този начин няма как да влезе в ЕС, включително и техният президент ми каза “те, ако искат да ни вземат езика и идентичността, ние нямаме място там. Щом това им е мисленето, значи нямат място в ЕС. Македония в този си вид няма как да влезе в съюз на равноправни държави, които са уредили отношенията помежду си” коментира Сиди. “Нали се сещате, че юни месец, когато ще се гледа за пореден път дали да се даде дата и кога да бъде тази дата на Македония, е буквално 7-8 месеца преди изборите в България. Не виждам кой ще е този политик, който ще направи компромис, който автоматично в България, 90 % от българските граждани ще определят като национално предателство. Няма такъв политик в България, още по-малко в това правителство” заключи Каракачанов. “Ако Вашият коалиционен партньор Ви помоли?” попита Беновска. Вицепремиерът отговори, че ако това се случи, може да се направят компромиси в други сфери, но компромис с българския национален интерес няма как да се направи. “Не вярвам ГЕРБ да ни помоли за подобно безумие” подчерта Каракачанов. “ВМРО е много твърда в своята позиция и няма как да се направи Сиди” потвърди Сиди. Така завърши разговорът между Красимир Каракачанов, Александър Сиди и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Канал 3” и “Радио К2” на 10-ти май 2020 година.

10 Май 2020 | 19:06 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Македонски език няма

Проф. Пламен Павлов: Македонски език няма

София. Македонски език няма. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов по повод изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“. Според него изданието на БАН е важно, тъй като трябва да има отговор на българската наука на спекулациите, които продължават да идват от страна на Скопие. „В последните дни те започват да придобиват истерична форма. Включително вече има първи реакции към тази малка книга, която съдържа есенцията на вижданията не само на българската, но и на световната наука. В крайна сметка македонски език няма. Официалният език на Република Северна Македония е една езикова норма, която стъпва на българския език“, изтъкна историкът. Той обърна внимание, че доц. Ана Кочева и целия колектив на изданието са дали изявления, че няма мексикански, няма белгийски, няма аржентински, няма бразилски език, а съответно дъщерни норми, стъпващи на базата на един стар, утвърден в историята език. Проф. Павлов направи паралел с Румъния и Молдова. „В Молдова още в Съветско време беше утвърдена по същата схема на Коминтерна, че има отделен молдавски език. Даже в Конституцията на Република Молдова е написано така, че езикът, който се говори в Републиката е молдовски, обаче в учебниците на Република Молдова и по литература, и по история, и по всичко се казва, че това е румънски език“, коментира историкът. Проф. Пламен Павлов изтъкна, че страната ни няма някакви ултимативни претенции към Скопие. „Просто трябва да се каже как стоят нещата, защото се тиражират невероятни лъжи. Това е един психически терор, включително и върху хората от Македония, защото не им се казва истината. Това може да има много пагубни последици. Сега покрай пандемията от коронавируса се говореше, че наред с чисто медицинските здравни последици, има и психологически. Съжалявам за паралела, който може да се стори далечен на някои, но става дума за нещо подобно с почти 100-годишна давност“, посочи още той. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

10 Май 2020 | 14:52 | Агенция "Фокус"