СВЪРЗАНИ НОВИНИ

NZZ: Турция отново пое курс на конфронтация с НАТО

NZZ: Турция отново пое курс на конфронтация с НАТО

Анкара. На последната среща на върха на НАТО в Лондон Турция отказа да „отстъпи", пише швейцарският ежедневник Die Neue Zürcher Zeitung. Миналия уикенд първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу заяви, че страната му ще закупи допълнителен брой руски системи С-400. Освен това Турция се противопостави на публикуването на нов план за защита на Източния фланг на НАТО, дока...

10 Декември 2019 | 09:58 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Москва твърди, че НАТО иска да доминира не само в Европа, но и в Близкия изток

„Российская газета“: Москва твърди, че НАТО иска да доминира не само в Европа, но и в Близкия изток

Братислава. Рекордното нарастване на бюджета на НАТО показва, че Алиансът иска да доминира не само в Европа, но и в Близкия изток, заяви руският външен министър Сергей Лавров, пише московското издание “Российская газета“. Той каза това по време на свое изказване на министерската среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която се провежда в столицата на Словакия Братислава. "Безразсъдното разширяване на НАТО продължава, военната му инфраструктура бързо се измества на изток, близо до руските граници. Има постоянно напрежение, постоянни обвинения в агресивните намерения на страната ни. И всичко това на фона на факта, че на срещата на върха (на НАТО) в Лондон бяха взети решения за рекордно увеличение на военните бюджети на страните от Алианса", каза Лавров. Според него всичко това подсказва, че "НАТО иска да доминира както в евроатлантическия, така и в другите региони на света, по-специално в Близкия изток". Руският външен министър обърна внимание на факта, че дори без последното увеличение на бюджета, разходите на НАТО са повече от 10 пъти по-високи от бюджета за отбрана на Русия. Той добави, че въпреки възникващите заплахи от НАТО, Москва няма да се включи в нова надпревара във въоръжаването. "Ние знаем как да реагираме на тези заплахи, така че да не попаднем отново в надпревара във въоръжаването, но в същото време да осигурим и нашата безопасност", увери Лавров. Той коментира и факта, че НАТО обяви космическото пространство за своя оперативна зона. Според него това решение трябва да се вземе предвид в работата на всички международни организации. Лавров подчерта, че държавите трябва да следват „правилото, което е записано в Хартата на ООН - че сигурността е нашето общо наследство и системата за колективна безопасност трябва да се основава на принципа на равенство и зачитане на суверенитета на другия“. По-рано, на срещата на министрите от страните от ОССЕ, руският министър отбеляза, че в последно време се наблюдава тенденция страните от НАТО да се опитват да заменят „системата на международното право с основан на правила ред“, който да отговаря на външнополитическите цели на западните държави. Лавров твърди, че всички фактори, включително раширението на Алианса и неговата инфраструктура към границите на Русия и увеличението на неговия военен бюджет са довели до „напрежение, които не помним от времето на Студената война“. Според него е важно да се обърне внимание на тази опасна тенденция, както и да се заложи на диалог, без излишно политизиране на този въпрос. Превод и редакция: Теодор Пенев

5 Декември 2019 | 17:33 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: САЩ обмислят да удвоят военното си присъствие в Близкия Изток

Washington Examiner: САЩ обмислят да удвоят военното си присъствие в Близкия Изток

Вашингтон. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обмисля да увеличи значително военното присъствие на САЩ в Близкия Изток, за да се противопостави на Иран, пише консервативното издание Washington Examiner. Според информацията на вестника, Вашингтон може да удвои броя на американските военнослужещи в региона, като изпрати 14 хиляди войници, десетки кораби и военна техника. Очаква се президентът да вземе решение по въпроса до края на годината. Дори Тръмп да не одобри изпращането на сериозно подкрепление, той може да даде зелена светлина за по-малко. Washington Examnier пише, че сред военните и администрацията във Вашингтон има опасения, че Иран може да осъществи атака срещу интересите на САЩ те искат да гарантират, че Техеран няма да се реши на нови провокации като увеличат американското военно присъствие. Съединените щати изпратиха около 14 000 военнослужещи в региона от май след като служители посочиха засилена заплаха от Иран, който се противопоставя и на Америка, и на Израел. Превод и редакция: Иван Христов

5 Декември 2019 | 11:19 | Агенция "Фокус"

The Washington Examiner: Макрон измести Тръмп и се превърна в новия рушител на НАТО

The Washington Examiner: Макрон измести Тръмп и се превърна в новия рушител на НАТО

Париж. Френският президент Еманюел Макрон измести държавния глава на САЩ Доналд Тръмп и се превърна в новия извор на смут в НАТО, като се усъмни в ефикасността на Алианса, докато протягаше ръка към Русия, пише консервативното американско издание Washington Examiner. „Новият рушител“, каза един от представителите на страна-членка на НАТО. „Страните може да имат различни мнения за това как оперира НАТО, но мисля, че ще си помогнем повече ако използваме по-малко остра реторика и оставим място за компромиси и конструктивни дискусии“, каза естонският министър на отбраната Юри Луик пред американския вестник. Тона на Макрон действително беше остър, като той заяви по-рано, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, поради политическите спорове в Алианса. Този коментар раздразни другите европейски съюзници в организацията и остави наблюдателите „объркани“, заради неговото потвърждение на по-ранните коментари на Тръмп, за това, че НАТО е „остаряло“ в своите функции. Подобна реторика може да направи президента на Русия Владимир Путин по-смел в рисковете си и той да предприеме нови военни действия по източната граница на Алианса, според анализаторите. „Цялата идея на НАТО е задържане чрез солидарност“, твърди Кристофър Скалуба, директор на Атлантическия съвет за трансатлантическа инициатива за безопасност пред вестника, след конференцията на Алианса преди срещата на неговите лидери по-рано. „Ако (нападнеш) някой от нас, другите ще подкрепят нашия приятел и съюзник. Така че всичко, което води до разрушаване на сплотеността на Алианса, смятам, е опасно за целта на НАТО, която е задържане на възможните ни врагове или (...) опоненти“, каза още той. Последните коментари на Макрон предизвикаха критиките на лидерите на страните, бивши съюзници на СССР, които се чувстват най-уязвими спрямо руска агресия. „Аз искам да го попитам (Макрон) – господин президент, не говорете за мозъка на НАТО“, каза полският държавен глава Анджей Дуда. „Нека моля предложите на нас какво да направим ние за да подобрим нашето сътрудничество в НАТО, в Европейският съюз“, добави той. Притесненията на лидерите бяха задълбочени от това, че Макрон заедно с критиките си към НАТО, протегна и ръка към Путин. „Ние трябва да отворим отново стратегическия диалог, без да сме наивни и като се има предвид, че това ще отнеме време, с Русия“, каза Макрон по-рано пред The Economist. „Защото това, което тази ситуация показва е, че имаме нужда да премислим нашата политика за съседство, не можем да се оставим да бъдем контролирани от трети страни, с които не споделяме еднакви интереси“, каза френският лидер. Някои съюзници в НАТО се притесняват, че Макрон е този, който се превръща в „трета страна“, която не споделя техните интереси. „Там, където наистина лежи истинското объркване е какъв точно е плана на президента Макрон за нашите европейски съюзници, страни, които се опитаха наистина много (…) да се поставят на мястото на Франция и Париж и да разберат техните притеснения и виждания за света“, каза Томас Валасек, бивш посланик на НАТО от Словакия по време на публичната дискусия на Алианса по-рано. Луик, макар да описа обещанието на Макрон Алиансът да „не е наивен“ като „много приятно“, предупреди, че Париж трябва да внимава с отстъпките към Русия. „Ние, разбира се, сме твърде скептични, защото когато става дума за Русия, тя не разчита много на дискусиите“, каза естонският министър на отбраната. „Те искат да получат нещо, но каквото те искат да вземат, ние по обикновено не можем да им дадем“, добави той. Тръмп от своя страна използва по-строг език в реакциите си за „мозъчната смърт“, която описа Макрон по-рано, като каза, че твърдението му е много неприятно. „Не можеш просто (…) да правиш изявление като това за НАТО. Това е много неуважително“. Този коментар постави Тръмп в необичайна позиция за него – да трябва да защитава Алианса – за голямо удовлетворение и забавление на европейците, които често се не одобряват скептицизма му по отношение на НАТО.

5 Декември 2019 | 07:29 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: Макрон измести Тръмп и се превърна в новия рушител на НАТО

Washington Examiner: Макрон измести Тръмп и се превърна в новия рушител на НАТО

Париж. Френският президент Еманюел Макрон измести държавния глава на САЩ Доналд Тръмп и се превърна в новия извор на смут в НАТО, като се усъмни в ефикасността на Алианса, докато протягаше ръка към Русия, пише консервативното американско издание Washington Examiner. „Новият рушител“, каза един от представителите на страна-членка на НАТО. „Страните може да имат различни мнения за това как оперира НАТО, но мисля, че ще си помогнем повече ако използваме по-малко остра реторика и оставим място за компромиси и конструктивни дискусии“, каза естонският министър на отбраната Юри Луйк пред американския вестник. Тона на Макрон действително беше остър, като той заяви по-рано, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, поради политическите спорове в Алианса. Този коментар раздразни другите европейски съюзници в организацията и остави наблюдателите „объркани“, заради неговото потвърждение на по-ранните коментари на Тръмп, за това, че НАТО е „остаряло“ в своите функции. Подобна реторика може да направи президента на Русия Владимир Путин по-смел в рисковете си и той да предприеме нови военни действия по източната граница на Алианса, според анализаторите. „Цялата идея на НАТО е задържане чрез солидарност“, твърди Кристофър Скалуба, директор на Атлантическия съвет за трансатлантическа инициатива за безопасност пред вестника, след конференцията на Алианса преди срещата на неговите лидери по-рано. „Ако (нападнеш) някой от нас, другите ще подкрепят нашия приятел и съюзник. Така че всичко, което води до разрушаване на сплотеността на Алианса, смятам, е опасно за целта на НАТО, която е задържане на възможните ни врагове или (...) опоненти“, каза още той. Последните коментари на Макрон предизвикаха критиките на лидерите на страните, бивши съюзници на СССР, които се чувстват най-уязвими спрямо руска агресия. „Аз искам да го попитам (Макрон) – господин президент, не говорете за мозъка на НАТО“, каза полският държавен глава Анджей Дуда. „Нека моля предложите на нас какво да направим ние за да подобрим нашето сътрудничество в НАТО, в Европейският съюз“, добави той. Притесненията на лидерите бяха задълбочени от това, че Макрон заедно с критиките си към НАТО, протегна и ръка към Путин. „Ние трябва да отворим отново стратегическия диалог, без да сме наивни и като се има предвид, че това ще отнеме време, с Русия“, каза Макрон по-рано пред The Economist. „Защото това, което тази ситуация показва е, че имаме нужда да премислим нашата политика за съседство, не можем да се оставим да бъдем контролирани от трети страни, с които не споделяме еднакви интереси“, каза френският лидер. Някои съюзници в НАТО се притесняват, че Макрон е този, който се превръща в „трета страна“, която не споделя техните интереси. „Там, където наистина лежи истинското объркване е какъв точно е плана на президента Макрон за нашите европейски съюзници, страни, които се опитаха наистина много (…) да се поставят на мястото на Франция и Париж и да разберат техните притеснения и виждания за света“, каза Томас Валасек, бивш посланик на НАТО от Словакия по време на публичната дискусия на Алианса по-рано. Луик, макар да описа обещанието на Макрон Алиансът да „не е наивен“ като „много приятно“, предупреди, че Париж трябва да внимава с отстъпките към Русия. „Ние, разбира се, сме твърде скептични, защото когато става дума за Русия, тя не разчита много на дискусиите“, каза естонският министър на отбраната. „Те искат да получат нещо, но каквото те искат да вземат, ние по обикновено не можем да им дадем“, добави той. Тръмп от своя страна използва по-строг език в реакциите си за „мозъчната смърт“, която описа Макрон по-рано, като каза, че твърдението му е много неприятно. „Не можеш просто (…) да правиш изявление като това за НАТО. Това е много неуважително“. Този коментар постави Тръмп в необичайна позиция за него – да трябва да защитава Алианса – за голямо удовлетворение и забавление на европейците, които често се не одобряват скептицизма му по отношение на НАТО. Превод и редакция: Теодор Пенев

4 Декември 2019 | 21:36 | Агенция "Фокус"

Los Angeles Times: След напрегнатите разговори с Макрон, Тръмп се среща и с останалите лидери на НАТО

Los Angeles Times: След напрегнатите разговори с Макрон, Тръмп се среща и с останалите лидери на НАТО

Лондон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се среща и останалите лидери от НАТО, докато Демократичната партия в Камарата на представителите на американския парламент продължава разследването за неговия импийчмънт, опитващо се разбере дали той е злоупотребил с власт, като е накарал външен държавен лидер да проведе следствие на негов политически противник, пише вестник Los Angeles Times. Тръмп се срещна с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, докато европейските лидери, водени от френския държавен глава Еманюел Макрон, се опитват да накарат Алианса да се обедини срещу Анкара, след октомврийската инвазия в Северна Сирия и покупката на руските системи за противовъздушна отбрана С-400. Президентът на САЩ до този момент отказва да пресира Ердоган – нещо, което се видя в разговорът по-рано между него и Макрон. Белият дом, който потвърди за срещата с турския президент чрез снимка от нея, публикувана в социалните мрежи, каза че двамата са обсъдили „важността Турция да изпълнява задълженията си в Алианса“, както и други въпроси, свързани с икономиката и сигурността. Тръмп планира да се срещне и с германския канцлер Ангела Меркел, италианския премиер Джузепе Конти и датския министър-председател Мете Фредриксен в кулоарите на срещата от високо равнище на лидерите на НАТО в Лондон. Тези среща идва по време на сериозно странично събитие, а именно продължаващото разследване по импийчмънта на Тръмп. Заседанията в Камарата на представителите този път ще са посветени на конституционната основа, на която той може да бъде отстранен чрез импийчмънт. „Импийчмънтът не отива на никъде“, настоя президентът, след като седна за разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. „Това е загуба на време. Те си губят времето. И това е срам. Срам за нашата страна“, добави той. Демократите твърдят, че Тръмп е действал в нарушение на закона, когато е накарал президентът на Украйна Владимир Зеленски да започне разследване срещу бившия вицепрезидент Джо Байдън и неговия син, във връзка с дейностите им в източноевропейската страна. Синът на Байдън – Хънтър – беше част от борда на украинска енергийна компания. Президентът изнесе дълга пресконференция по случая пред репортери в сграда, принадлежаща на посолството на САЩ в Обединеното кралство, където се срещна и с други лидери от страните в НАТО. По-късно той проведе разговор с британския принц Чарлз и неговата съпруга, Камила, и присъства на приема на кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец, преди да се отправи към резиденцията на премиера на Великбритания Борис Джонсън за друго официално събитие. Събранието на лидерите на страните-членки на НАТО идва след честите критики на Тръмп за тях, във връзка с финансовата тежест и нейното разпределение в Алианса. Тези критики бяха чести и се чуват откакто той стана президент преди три години. След срещата на НАТО от 2018 г., той призова членовете на Алианса да посветят поне 4% от своя Брутен вътрешен продукт (БВП) за отбранителни разходи и особено се обърна към Меркел, която той обвинява в това, че плаща на Русия „милиарди долари за газ и енергия“, докато в същото време не изпълнява изискванията на НАТО. Той имаше предвид това, че Германия тогава харчеше по-малко от изискваните официално от Алианса 2% за отбрана от всяка страна-членка. Но по време на тази среща на НАТО, Тръмп – който е изправен пред избори у дома и във връзка с това се опитва да покаже своите победи на международната сцена – предлага по-оптимистичен поглед към бъдещето на Алианса. И за това той загатна, че трябва да бъде похвален за този прогрес. Служителите на Белия дом по-рано казаха, че преди Тръмп да поеме президентството на САЩ, само четири страни наистина са харчили изискваните 2% от своя БВП за отбрана през 2014. Сега те вече са девет, а общо 18 от всички 29 страни-членки ще стигнат тази граница до 2024 г. Тръмп се очаква да проведе работна среща с лидерите на страните, които в момента вече отделят поне 2% от своя БВП за отбрана. Първия ден от срещите беше доминиран от проблемите и пропукванията във взаимоотношенията между Тръмп и Макрон. Преди да се срещнат в кулоарите на срещата, Тръмп осъди Макрон са неговите „много, много гадни“ коментари за „мозъчната смърт“ на НАТО, както пък я нарече френския лидер. Макрон не се отрече от думите си когато те разговаряха по-късно и дори поднови критиките си за Тръмп, като го осъди и за това че е оттеглил силите на САЩ от Сирия. Това решение Тръмп взе без да се консултира с Франция или другите страни от НАТО и то даде възможност на Турция да започне военната си кампания срещу кюрдските сили – съюзници на Алианса в региона. Преди срещата, Ердоган заяви, че ще опонира на плана на НАТО за отбраната на Прибалтика и Полша, ако Алиансът не се съгласи да подкрепи Анкара в борбата й срещу кюрдските сили, които тя счита за терористи. „Съжалявам да кажа, че нямаме същата дефиниция за тероризъм на тази маса“, каза по-рано Макрон в част от критиката си и към Турция. Тръмп обаче показа по-благоприятно отношение към турския президент Реджеп Тайип Ердоган и нарече Анкара „много полезна“ по време на октомврийската акция за ликвидирането на лидера на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багдади, близо до нейната граница със Сирия. „Ние летяхме над региони, изцяло контролирани от Турция“, каза Тръмп. „Не им казахме какво правим или къде отиваме. Турция не можеше да е по-добра, не можеше да е по-подкрепяща“, каза президента още. В друга част от техните коментари пред медиите, Тръмп и Макрон проведоха кратка размяна на реплики за връщането на бившите членове на „Ислямска държава“ по родните им страни, и по специално европейците сред тях, които бяха пленени в Сирия и Ирак в последнтие години. Тръмп неуспешно призовава многократно за тяхното връщане в Европа, или поне за тези членове на терористичната групировка, пленени от САЩ. „Искаш ли малко бойци на Ислямска държава? Мога да ти ги дам. Можеш да вземеш който си поискаш“, каза президентът. „Нека сме сериозни – отговори Макрон – Твоят проблем номер едно не са чуждите бойци“. Тръмп отговори, като каза, че това е най-големият „неотговор“, който е чувал, но „няма проблеми“. След тези размени на реплики обаче, Тръмп повози Макрон и италианския премиер Конти в своята бронирана лимузина до Бъкингамския дворец за приема, домакинстван от премиера на Великобритания Борис Джонсън. Превод и редакция: Теодор Пенев

4 Декември 2019 | 16:37 | Агенция "Фокус"

The Hill: Тръмп и Ердоган обсъдиха задълженията на Турция в Алианса, след като проведоха неочаквана среща в Лондон

The Hill: Тръмп и Ердоган обсъдиха задълженията на Турция в Алианса, след като проведоха неочаквана среща в Лондон

Лондон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе неочаквана среща с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в кулоарите на срещата от високо равнище на НАТО в Лондон, пише вашингтонското издание The Hill. Турското правителство публикува снимки от срещата, а представител на Белия дом потвърди, че Тръмп и Ердоган са се срещнали по-рано. Той не описа срещата като двустранен разговор, нито като неформален такъв, нито потвърди информацията, че тя е продължила около половин час. Белият дом потвърди обаче, че двамата са обсъдили „важността на това Турция да изпълнява своите задължения в Алианса, и допълнително да подсили търговията чрез двустранни комерсиални дейности на стойност 100 млрд. долара“. Освен това те са обсъдили регионалните проблеми, свързани със безопасността и енергийната сигурност. Тръмп и други лидери от страните-членки на НАТО се срещат за два дни в Лондон, за да обсъдят цял набор от проблеми, свързани с Алианса. Срещата лице в лице между Ердоган и Тръмп не беше част от официалния график. Френският президент Еманюел Макрон загатна по-рано, че страните-членки имат намерение да притиснат Турция във връзка с решението й да закупи руските системи за противовъздушна отбрана С-400, въпреки опозицията от страна на НАТО. Той каза още, че Турция трябва да изясни своята позиция по отношение на терористичната групировка „Ислямска държава“, и обвини Анкара, че „понякога“ работи с близки до нея, „прокси“ организации. Това се случи на среща между Макрон и Тръмп на 3 декември. По време на тази среща, американският лидер описа своите взаимоотношения с Ердоган като добри и се въздържа от критики към него, за разлика от своя френски колега. „Мога само да кажа, че сме в добри отношения с Турция и президента Ероган“, каза Тръмп, попитан за позицията на Анкара за НАТО. „Имаме много добри взаимоотношения“, добави отново той. Тръмп освен това каза, че неговата администрация „гледа“ и обмисля санкции срещу Турция заради покупката на С-400, но не даде по-ясен коментар по темата. Срещата между Тръмп и Ердоган идва след като двамата разговаряха на 13 ноември в Белия дом. По време на разговорът им тогава, който дойде след повишаването на напрежението между Вашингтон и Анкара, отношенията между двете страни изглеждаха приятелски, но по нищо не личеше, че са постигнали нещо с тази среща. Превод и редакция: Теодор Пенев

4 Декември 2019 | 16:02 | Агенция "Фокус"

Reuters: НАТО смята, че „агресивните действия на Русия“ са заплаха за сигурността на Алианса

Reuters: НАТО смята, че „агресивните действия на Русия“ са заплаха за сигурността на Алианса

Лондон. Лидерите на НАТО заявиха, че „агресивните действия“ на Русия са заплаха за евроатлантическата сигурност и че растящото влияние на Китай представлява предизвикателство за Алианса, предава Reuters. Това беше заявено в общо изявление на лидерите на страните-членки, с което те излязоха малко след края на кратката среща извън Лондон, на която 29-те държавни ръководители потвърдиха „трансатлантическата връзка“ между Европа и Северна Америка, както и договореностите за съвместна отбрана помежду им, според които ако една страна от НАТО бъде атакувана, това ще бъде считано за нападение над целия съюз. Превод и редакция: Теодор Пенев

4 Декември 2019 | 15:49 | Агенция "Фокус"

AFP: Страните-членки на НАТО излязоха с общо изявление за единството в Алианса

AFP: Страните-членки на НАТО излязоха с общо изявление за единството в Алианса

Лондон. Лидерите на военния съюз НАТО одобриха общо изявление, което потвърждава обвързаността на страните-членки, въпреки продължаващите спорове за финансирането и общата стратегия на организацията, предава AFP. „За да осигурим безопасността, трябва да гледаме към бъдещето заедно“, се казва в общото изявление, в което се говори и за „предизвикателствата“, които ще стоят пред Алианса след възхода на Китай. Страните-членки също така обещаха „по-силни“ действия срещу тероризма. Превод и редакция: Теодор Пенев

4 Декември 2019 | 15:20 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Тръмп и Ердоган са провели среща на четири очи в Лондон

ТАСС: Тръмп и Ердоган са провели среща на четири очи в Лондон

Анкара. Президентите на САЩ и Турция Доналд Тръмп и Реджеп Таийп Ердоган са провели среща на четири очи в кулоарите на срещата на високо равнище на НАТО в Лондон, предава ТАСС. Както съобщава телевизионният канал NTV, срещата на двамата лидери не е била планирана, а темата на разговора им не се съобщава. Срещата на върха на Алианса се провежда на 3 и 4 декември в британската столица. Както съобщиха от Анкара, Ердоган разчита да проведе в кулоарите на форума двустранни срещи и с президента на Франция Еманюел Макрон и премиерите на Великобритания и Германия Борис Джонсън и Ангела Меркел. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2019 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Даниел Смилов, политолог: Изказванията на Еманюел Макрон за НАТО са опит чрез шок в системата в нея да настъпят реформи, но това може да доведе и до негативни резултати

Даниел Смилов, политолог: Изказванията на Еманюел Макрон за НАТО са опит чрез шок в системата в нея да настъпят реформи, но това може да доведе и до негативни резултати

София. Изказванията на Еманюел Макрон за НАТО са опит чрез шок в системата в нея да настъпят реформи, но това може да доведе и до негативни резултати. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът Даниел Смилов във връзка с изказванията на френския президент Еманюел Макрон за НАТО. „Това, което аз виждам в действията на президента Макрон, е опит да постигне чрез шок в системата нейна реформа. Той най-вероятно го прави добронамерено, намеренията му вероятно са добри и търси разтърсване и излизане от коловоза за промяна към по-тясна интеграция“, допълни той. Смилов посочи още, че този шок може да се окаже твърде голям и системата да не успее да го понесе. „Това, което виждаме като реакция на действията на Макрон, особено в Германия, но не само, е по-скоро негативно втвърдяване на позициите и раздразнение от неговите непрестанни опити да търси промяна на статуквото“, посочи политологът. Даниел Смилов определи като „провокация“ думите на Макрон, че НАТО е в състояние на мозъчна смърт и посочи, че целта на това изказване отново е постигане на реформа в областта на сигурността. „От моя гледна точка Макрон е прав да настоява Европа да бъде по-загрижена и по-отговорна за собствената си сигурност. Това може да стане по два начина. В дългосрочен план може да се мисли за създаване на европейска армия, но трябва да е ясно, че тук говорим наистина за десетилетия. Това не може да се реализира от днес за утре. Към момента няма и такава готовност. В средносрочен план това, което е ключово да се направи, е повишаването на финансирането до 2 % от БВП в рамките на НАТО и създаването на по-ефективни механизми при изразходването на публични средства за военни цели. Военният бюджет на държавите от ЕС, дори на сегашните си нива, е огромен“, допълни той. По думите на Смилов сегашният европейски бюджет за отбрана е достатъчно голям и трябва да се мисли по-скоро за правилното му разходване. „Ако той бъде ефективно разходван така, че не всички да харчат за едно и също: най-вече за заплати на войници, ако има по-голямо концентриране и координиране на усилията, дори с тези пари, с които ЕС сега разполага, могат да бъдат създадени доста впечатляващи военни възможности. Така че има поле, в което може да се очакват промени. Въпросът е, че този начин на шокиране на системата, на провокиране на системата, който Макрон използва, не е сигурно, че ще доведе до позитивни промени. По-скоро може да мобилизира негативните настроения в част от другите държави“, каза още политологът. Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение“ Теодора ПАВЛОВА

4 Декември 2019 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Reuters: Разделението надделява над единството в НАТО преди срещата на „мозъчно мъртвите“ с „длъжниците“

Reuters: Разделението надделява над единството в НАТО преди срещата на „мозъчно мъртвите“ с „длъжниците“

Лондон. Лидерите на страните от НАТО се срещат в голф клуб край Лондон в сряда за остра среща на върха дори по стандартите на ерата на Тръмп, като целта им е да разрешат различията си около военните разходи, бъдещите заплахи, включително Китай и ролята на Турция в Алианса, пише Reuters. Лидерите проведоха предварителни двустранни срещи в Лондон във вторник, по време на които на повърхността излязоха големи различия. Тръмп, който в миналото обяви, че НАТО е остаряло, разкритикува остро Макрон за коментарите му миналия месец относно стратегическата „мозъчна смърт“ на НАТО. Макрон обаче настоя на своето, като късно във вторник написа в „Туитър“, че е важно лидерите да обсъждат въпросите открито, ако искат да намерят решения. „Моите изявления за НАТО предизвикаха някои реакции. Стоя зад тях“, заяви френският президент. „Това е бреме, което споделяме, не може да влагаме пари и да плащаме с животите на нашите войници без да сме си изяснили фундаментите, на които трябва да се основава НАТО“. Едно от основните оплаквания на Макрон е, че Турция, член на НАТО от 1952 г. и критичен съюзник в Близкия изток, все по-често действа по свободен начин, извършвайки нахлувания в Сирия, вдигайки оръжие срещу сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), които бяха съюзници на Западните сили срещу Ислямска държава и купуват от Русия система за противоракетна отбрана С-400. Турският президент отговори, като заяви, че ще се противопостави на плановете на НАТО за защита на балтийските държави и Полша от Русия, ако Алиансът не признае ОНС за терористична групировка. Пристигайки за събирането в имение от XVIII век, което някога е било домакин на първенство по голф, спечелено от Тайгър Уудс, естонският премиер Юри Ратас - чиято страна зависи от НАТО за щита срещу Русия - заяви, че е уверен, че съюзът може да преодолее различията. „НАТО е силен. Възпирането на НАТО е 100% надеждно “, каза той. „Трансатлантическото ... сътрудничеството е крайъгълен камък за нас, за нашата сигурност и за двете страни на Атлантическия океан“. Във вторник Тръмп, който отдавна обвинява европейските съюзници, че се ползват от подкрепата на американската суперсила без да поемат своята част от разходите, описа съюзниците, които плащат по-малко от очакваното, като „длъжници“. На срещата на високо равнище се очаква Европа, Турция и Канада да обещаят, че до 2024 г. ще увеличат колективно разходите си за отбрана до 400 милиарда долара. Франция и Германия, като основни европейски членове, искат алиансът да обмисли по-голяма роля в Близкия изток и евентуално в Африка. Те се стремят да спечелят подкрепа за създаване на група „мъдреци“, която да изготви планове за реформи. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2019 | 12:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Макрон заяви, че не се срамува от изказването си за „мозъчната смърт“ на НАТО

ТАСС: Макрон заяви, че не се срамува от изказването си за „мозъчната смърт“ на НАТО

Лондон. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че не се срамува от последните си изказвания за „мозъчната смърт“ на НАТО, защото смята, че те позволиха да бъдат започнати важни дискусии за състоянието на нещата в Алианса, предава ТАСС. „Не се срамувам (от своите изказвания), защото те позволиха да бъдат започнати дискусии, които бяха абсолютно необходими“, каза Макрон на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО, която се провежда в Лондон. „Трябва да обсъдим много неща…особено как можем да се противопоставим съвместно на международния тероризъм“, каза президентът. „Нашата отговорност е да разрешим разногласията, които могат да бъдат пагубни и да започнем стратегически дискусии“, добави Макрон. Превод и редакция: Мария Факова

4 Декември 2019 | 12:46 | Агенция "Фокус"

Кремъл: НАТО провежда политика на сдържане и експанзия спрямо Русия

Кремъл: НАТО провежда политика на сдържане и експанзия спрямо Русия

Москва. НАТО провежда политика на сдържане и експанзия спрямо Русия, заяви прессекретарят на Руския президент Дмитрий Песков, цитиран от РИА Новости. „От една страна, това потвърждава нашите опасения във връзка с дейността на Алианса. Независимо, че от време на време чуваме много прагматични заявления за необходимостта от изграждане на отношения с Русия, че трябва все пак да се погледне трезво на въпроса, кое действително е заплаха за НАТО и откъде идва тя, ние виждаме, че основно НАТО се занимава със сдържаща или експанзионистка дейност срещу нашата страна. Това не може да не предизвиква безпокойство. Подобни заявления и решения за увеличение на бюджета го потвърждават за пореден път“, заяви Песков пред журналистите в отговор на въпрос за решението на Алианса да увеличи военните си разходи. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2019 | 12:10 | Агенция "Фокус"

Столтенберг: НАТО не е в състояние на „мозъчна смърт“ – Алиансът е активен, адаптира се бързо към промените в света, увеличава военните си разходи и готовността на силите си в Европа

Столтенберг: НАТО не е в състояние на „мозъчна смърт“ – Алиансът е активен, адаптира се бързо към промените в света, увеличава военните си разходи и готовността на силите си в Европа

Лондон. НАТО не е в състояние на „мозъчна смърт“ – Алиансът е активен, адаптира се бързо към промените в света, увеличава военните си разходи и готовността на силите си в Европа. Това заяви генералният-секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг при пристигането си за срещата в рамките на срещата на държавните лидери на 29-те страни-членки на НАТО, предава ТАСС. „Не, това не е така. НАТО е подвижен, активен, адаптира се към ситуациите. НАТО е най-успешният военен съюз в историята, защото винаги сме успявали да се променим отново и отново, когато светът около нас се е променял. Току-що осъществихме най-голямото укрепване на военните си възможности от много години и създадохме присъствие на нашите сили на източния край на НАТО. Сега страните от Алианса увеличават разходите за отбрана и наблюдаваме увеличение на присъствието на американски сили в Европа“, каза Столтенберг. Изявлението на френския президент Еманюел Макрон за "мозъчната смърт" на НАТО и последвалото предложение на германския външен министър Хайко Маас да се свика „Съвет на мъдреците“ или експертна група за обсъждане на преструктурирането на НАТО е опит за трети път да се трансформира Алиансът. Първите два опита за трансформиране на НАТО не можаха да бъдат завършени. Първият от тях беше предприет след Студената война, когато след ликвидирането на Варшавския блок НАТО отказа да се разпусне и постави като своя задача отговора на кризите в света. В същото време започна бърз и хаотичен процес за намаляване на военните разходи на страните от НАТО и техните покупки на оръжие. Резултатът от тази концепция бяха три войни, в които НАТО като организация участва - в Югославия (1999 г.), Афганистан (от 2001 г. до наши дни) и Либия (2011 г.). Трансформацията не беше завършена, защото през 2014 г., в отговор на обединението на Крим с Русия, НАТО реши да се върне отново към сдържането на Русия, за което първоначално беше предназначен съюзът. Това беше изразено в строгото искане от страна на Вашингтон и Брюксел за увеличаване на военните разходи и закупуването на нови видове оръжия от всички страни от Алианса. НАТО разположи нови сили и военна техника близо до границите на Русия, откъдето, според признанието на генералния секретар на НАТО, съюзът сега не изпитва никаква военна заплаха. Този втори опит за трансформация доведе до сегашното натрупване на проблеми в НАТО и постепенното осъзнаване от европейските лидери, че съюзът трябва да бъде преустроен отново. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2019 | 11:17 | Агенция "Фокус"

Reuters: Франция и Германия ще кажат на Тръмп: „Успокой се, харчим милиарди повече за отбрана“

Reuters: Франция и Германия ще кажат на Тръмп: „Успокой се, харчим милиарди повече за отбрана“

Лондон. Лидерите на страните от НАТО ще кажат на американския президент Доналд Тръмп в сряда да се успокои, защото са увеличи разходите си за отбрана с милиарди долари с надеждата да отговорят на критиките му към Алианса, пише Reuters. На официалните преговори след приема в Бъкингамския дворец по случай 70-годишнината на НАТО, европейските лидери, предвождани от Германия и Франция, искат да кажат на Тръмп, че няма да приемат да бъдат третирани като младши партньори. Въпреки обвиненията на Тръмп във вторник, че съюзниците са „виновни“ за неспособността си да изразходват толкова средства, колкото САЩ за въоръжените си сили, Европа, Турция и Канада ще използват събирането в луксозен голф клуб на север от Лондон, за да обяснят, че ще похарчат 400 долара милиарда колективно за отбрана до 2024 г. „Ако инвестираме пари и рискуваме живота на нашите войници ... трябва да сме наясно с основите на НАТО“, заяви френският президент Еманюел Макрон в Twitter и добави, че в сряда ще „защити интересите на Франция и Европа“. Това вероятно ще включва натиск за разширяване на политическата роля на НАТО и предложение Алиансът да има по-голяма роля в Близкия Изток и, може би, в Африка, макар че Берлин и Париж първо трябва да поискат подкрепа от НАТО за „групата мъдреци“, които трябва да изготвят предложение за реформи на организацията. В заключителното комюнике съюзниците отново ще дадат обещание да се защитават едни други, като се очаква Великобритания да предаде шест военни кораба, два ескадрила изтребители и хиляди войници на разположение на НАТО, с което ще бъдат покрити изксиванията на САЩ за повишаване на бойната готовност на европейските армии. Освен това НАТО ще предупреди Китай за първи път, че наблюдава увеличаването на военната му мищ като се съгласи постепенно да подготви алианса за защита срещу евентуални бъдещи военни действия на арени, вариращи от Арктика до компютърни мрежи. Дебатът обаче едва ли ще бъде лесен. Събирането във вторник в Лондон бе белязано от словесна престрелка между Тръмп и Макрон по отношение на бъдещето на трансатлантическите връзки, докато американският лидер повтори критиката си към Германия, че не харчи достатъчно за отбрана, като че ли не знае новите планове за отбрана на Берлин за постигане на целта за военните разходи на НАТО към 2031 година. Макрон също обвини Турция, че работи с проксита на „Ислямска държава“ в Сирия, Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2019 | 11:08 | Агенция "Фокус"

Владимир Путин: Остарелите стереотипи на мислене на НАТО не могат да бъдат инструмент за сътрудничество в бързо променящия се свят

Владимир Путин: Остарелите стереотипи на мислене на НАТО не могат да бъдат инструмент за сътрудничество в бързо променящия се свят

Сочи. Остарелите блокови стереотипи на мислене, които са присъщи на НАТО, не могат да бъдат инструмент за сътрудничество в бързо променящия се свят, заяви президентът на Русия Владимир Путин на съвещание за държавните военни поръчки за Военноморския флот (ВМФ), предава ТАСС. „Блоковите стереотипи на мислене от изминалите години не могат да бъдат добър инструмент за търсене и приемане на ефективни решения в условията на бързо, стремително променящите се условия на съвременния свят“, подчерта руският лидер. „Едновременно с това, ние не веднъж сме изразявали готовността си за сътрудничество с НАТО, проявявали сме готовност за сътрудничество с НАТО, проявявали сме готовност за съвместно противодействие на реални заплахи, включително срещу международния тероризъм, локални въоръжени конфликти и опасности от неконтролируемо разпространение на оръжие за масово унищожение“. Путин подчерта, че Русия многократно е предприемала стъпки за помирение със Северноатлантическия алианс, опитва се да предложи конструктивна програма и дори провеждала съвместни мероприятия. „След 2008 г. обаче нашето сътрудничество всъщност беше намалено, тъй като Алиансът действаше срещу некоректно спрямо Русия, можем да кажем и грубо, без да отчита интересите на Руската Федерация, имам предвид партньорското взаимодействие, което предложихме“, заяви руският президент. Путин отбеляза, че насочва вниманието на срещата към въпроси, свързани с НАТО, тъй като срещата на върха на Северноатлантическия алианс, посветена на 70-годишнината от неговото формиране, се провежда в Лондон на 3-4 декември. Държавният глава припомни, че НАТО е създадено на 4 април 1949 г. като основен компонент на разпалващата се Студена война и противопоставяне на Съветския съюз. „Сега, както знаете, няма Съветски съюз. Няма Варшавски договор, тоест военен пакт, който е създаден в отговор на създаването на НАТО, а НАТО не само съществува, но и се развива“, отбеляза руският лидер, припомняйки, че към момента на създаването на тази структура тя включваше 12 държави, а сега тя вече е от 29 члена. Освен това, според Путин, общите военни разходи на страните от алианса представляват над 70% от общите военни разходи в света. Въпреки това, той заяви, че се надява, че „интересите на общата сигурност, стабилно и мирно бъдеще за планетата ще надделеят“. ЧДнес трябва да приемем, че разширяването на НАТО, развитието на военната му инфраструктура в близост до руските граници е една от потенциалните заплахи за сигурността на страната ни“, заключи Путин. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2019 | 07:27 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон призова за „стратегически диалог“ между НАТО и Русия

AFP: Макрон призова за „стратегически диалог“ между НАТО и Русия

Лондон. Френският президент Еманюел Макрон призова за сериозен, но внимателен диалог с Русия по време на своя разговор с американския си колега Доналд Тръмп в кулоарите на срещата от високо равнище на НАТО в Лондон, предава AFP. „Важно е да имаме стратегически диалог с Русия“, каза той, но предупреди, че Алиансът трябва да направи това „с широко отворени очи“.

4 Декември 2019 | 04:01 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: Турция намекна, че ще използва отбранителните клаузи на НАТО в спора за Сирия

Washington Examiner: Турция намекна, че ще използва отбранителните клаузи на НАТО в спора за Сирия

Лондон. Турция може да се позовe нa клаузите за обща отбрана в устава на НАТО срещу кюрдските милиции, твърди съветник на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган, заради спора, свързан с американското партньорство с тях, пише вестник The Washington Examiner. „Ние не поставяме под въпрос приложимостта на член 5 – напротив – очакваме той да бъде изпълнен“, каза Гюлнур Айбет, главен съветник на Ердоган за външните работи по време на конференцията на НАТО, свързана с дейностите на Алианса, която се проведе малко преди общата среща на лидерите му. „Едно НАТО, което е подготвено за целта си би осъзнало екзистенциалната заплаха за Турция и това всъщност би направило Алиансът по-силен“, добави той. Тези коментари подчертават курса на Ердоган към политика, която влошава отношенията между Анкара и Вашингтон, както и останалата част от НАТО. По-рано офанзивата на Турция в Северна Сирия предизвика гнева на САЩ и Европейсктие страни. Кюрдските милиции, срещу които Анкара воюва свършиха по-голямата част от работа в борбата срещу терористичната групировка „Ислямска държава“, но Турция ги смята за сепаратистки сили, които заплашват нейната собствена национална сигурност. „Ако членовете на НАТО не видят тази екзистенциална заплаха за Турция, смятам, че това ще подкопае Алианса“, каза Айбет. „Не може да правите компромиси и да не обръщате внимание на притесненията за националната сигурност на друг съюзник. Така че по отношение на притесненията за националната сигурност, ние наистина трябва да сме на едно мнение. Иначе не бихме могли да се разберем за нищо друго“, каза още съветникът на Ердоган. Силите на Турция нападнаха кюрдите от „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС) през октомври, въпреки мнението на много членки на НАТО, че подобно действие ще подкопае борбата срещу „Ислямска държава“. Операцията стана причина за критика и към Тръмп, за това че изтегли американските военнослужещи от региона, като много хора са на мнение, че това е било знак за зелена светлина към Ердоган, за да извърши той офанзивата си. Това доведе и до война на думи между Тръмп и френския му колега Еманюел Макрон, пред срещата им в кулоарите на събитието на НАТО. Макрон каза по-рано, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, заради липсата на координация между неговите членове, като индиректно имаше предвид и противоречията за Северна Сирия. Ердоган от своя страна прие коментарите лично. „Обръщам се към г-н Макрон от Турция и ще го кажа и пред НАТО – трябва да провериш дали ти не си в състояние на мозъчна смърт първо“, каза той. Този спор е само един от поредицата, като Ердоган е обвиняван и в сближаване с Русия, след покупката от Москва на системи за противовъздушна отбрана С-400, въпреки предупрежденията, че те не са съвместими с техниката на Алианса. Това доведе от своя страна до изключването на Турция от проекта за изтребителя Ф-35. Айбет подчерта, че С-400 са от основно значение за националната сигурност на Турция. Освен това Турция по-рано блокира планът на НАТО за това как Алианса да защитава Полша и Прибалтика в случай на атака от страна на Русия. Анкара направи това, според американското издание, от яд, след като членовете на НАТО отказаха да признаят ОНС за терористична организация. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 22:22 | Агенция "Фокус"

The Hill: Напрегнати разговори между Тръмп и Макрон, френският лидер настоява, че „Ислямска държава“ не е победена

The Hill: Напрегнати разговори между Тръмп и Макрон, френският лидер настоява, че „Ислямска държава“ не е победена

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и френският държавен глава Еманюел Макрон проведоха напрегнат разговор в кулоарите на срещата на лидерите на страните от НАТО в Лондон, като американският лидер дори предложи да изпрати „членове на Ислямска държава“ в Париж, ако е нужно, пише вашингтонският вестник The Hill. „Искаш ли малко членове на „Ислямска държава“? Мога да ти ги дам“, пошегува се Тръмп по време на срещата, която беше излъчена на живо от множество телевизии. „Можеш да вземеш всеки, който поискаш“, добави той с усмивка. „Нека сме сериозни“, отговори строго Макрон, като заяви, че повечето от членовете в групировката идват от Сирия, Ирак и Иран и отхвърли общото твърдение на Тръмп, че организацията е победена. По-рано американският президент неколкократно се оплакваше, че страните от Европейския съюз не желаят да приемат обратно свои граждани – членове на „Ислямска държава“, които САЩ са пленили. Френският президент обаче настоя, че броят европейски граждани в групировката е „малка“ част от целия проблем в дестабилизацията на региона. Той освен това беше непреклонен, че организацията не е била победена, в противоречие с твърденията на Тръмп. „Смятам, че приоритет номер едно, защото не е довършено, е че трябва да се отървем от Ислямска държава“, каза Макрон. Малко преди срещата администрацията на Тръмп обяви, че е готова да наложи стопроцентово мито върху вината и други продукти от Франция. Този ход идва като отговор на оплакванията за френски мита върху американски технологични компании. Плеядата от спорове между двамата лидери се изигра изцяло по време на 40-минутната среща, която дойде часове след като Тръмп нарече критичните коментари на Макрон за НАТО „обидни“. Студеният тон на президента беше далеч от топлите прегръдки, които двамата си размениха по време на срещите помежду им в последните две години. Тръмп подчерта също така „много добрите взаимоотношения“, които има с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, след като Макрон отбеляза неразбирателствата между Анкара и останалите страни от НАТО във връзка с тяхната дефиниция за тероризма. По конкретно става дума за недоволството на Турция във връзка с отказа на НАТО да признае кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС), които участваха активно в кампанията срещу „Ислямска държава“ за терористична организация. Анкара смята ОНС за такава, заради връзките й с „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК). Тя дълги години води кампания за независимост на населените с кюрди територии на Турция, като през това време често е прибягвала и до насилие. „Мога само да кажа, че сме в много добри взаимоотношения с Турция и президентът Ердоган“, каза Тръмп, попитан за статута на Анкара в НАТО. Макрон бързо се намеси и заяви, че Алиансът е „загубил сътрудничеството си с Турция“. Френският президент настоя за „изясняване“ от Анкара за това как може тя да е член на НАТО и в същото време да закупува руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Той освен това каза, че Турция иска да „взриви“ срещата на Алианса, ако другите негови членове не признаят вижданията й за терористичните групировки. Когато Тръмп намекна, че неговият предшественик на президентския, демократът Барак Обама, е част от причината Турция да купува С-400, като не се е съгласил да й продаде еквивалентни американски системи „Пейтриът“, Макрон отвърна, като каза, че Анкара е направила „собствено решение“, след като Европа е предложила и друга опция, съвместима с НАТО. По-рано Макрон защити коментарите си за „мозъчната смърт“ на НАТО, като заяви, че трябва много неща още да се изяснят и Алиансът не е само пари и споделяне на финансовата тежест. „Трябва да сме ясни за фундаменталните неща, които НАТО трябва да е“, каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 21:43 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Лидерите на страните от НАТО ще потвърдят в Лондон своето единство

„Независимая газета“: Лидерите на страните от НАТО ще потвърдят в Лондон своето единство

Лондон. НАТО поддържа единство, способност за промяна и се ползва с подкрепата на общественото мнение. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, изказвайки се в Лондон на международната конференция на Алианса, част от срещата от високо равнище на страните-членки на организацията в британската столица, пише руското издание “Независимая газета“. Според генералния секретар „НАТО следователно е най-успешният съюз в историята, който може и продължава да се променя“. Конференцията, наречена „NATO Engages” (НАТО е ангажиран) в която участват известни политици и експерти, традиционно се провежда в кулоарите на срещите на върха. Тя се подготвя от Отдела за обществена дипломация на генералния щаб на НАТО и се счита за един от най-влиятелните и престижни международни форуми. Този път конференцията предхожда срещата на държавните ръководители на НАТО, която ще се проведе на 4 декември в хотел „Гроув“, разположен в графство Хартфордшир. Преди да се яви на панелната дискусия на конференцията, Йенс Столтенберг се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп на работна среща. Според пресслужбата на централата на НАТО по време на разговора Столтенберг и Тръмп на първо място са „обсъждали постигнатия напредък в споделянето на финансовата тежест в Алианса с европейските съюзници и Канада“. От 2016 г. партньорите на Вашингтон в НАТО са прибавили 130 млрд. долара (около 117 млрд. евро) към своите разходи за отбрана и планират да ги увеличат до 400 млрд. долара (368 млрд. евро) до 2024 година. „Това е безпрецедентно“, коментира ситуацията в разговора си с американския лидер Столтенберг. „Това прави НАТО по-силна и показва, че Съюзът се адаптира в отговор на промените в света“. Генералният секретар на НАТО подчерта, че „реалният напредък“ в по-справедливото разпределение на финансовата тежест между всички членове на Алианса е свързан с американското лидерство в харченето за отбрана. Според Йенс Столтенберг, който благодари на Доналд Тръмп за неговата „силна ангажираност към НАТО“, по време на срещата на държавните ръководители на Алианса на 4 декември, в допълнение към финансовите въпроси, темите за борбата с тероризма и контрола над оръжията ще се обсъдят и отношенията на Алианса с Русия и „растежа на Китай“. "НАТО е най-успешният съюз в историята, защото успяхме да се променим, когато светът се измени“, обобщи думите си от срещата си с американския президент Столтенберг. След политическата среща Столтенберг и Тръмп разговаряха с репортерите. Американският президент коментира изявление, направено по-рано от френския държавен глава Еманюел Макрон за "мозъчната смърт на НАТО", като го нарече думите му „обидни“. „Той (Макрон) каза нещо, което не бива да казва“, подчерта Доналд Тръмп. После американският президент обяви, че е "голям фен на Брекзит", призна любовта си към Германия и обеща да посети Берлин. Опровержения на скандалната оценка на Макрон за Алианса прозвучаха на 3 декември и от други участници във форума в Лондон. „Не съм съгласен. Алиансът е жив и активен“, каза Йенс Столтенберг пред репортери, а след това и към участниците в конференцията. „Ние адаптираме НАТО към новите предизвикателства и постигаме безпрецедентен напредък в разходите за отбрана. Всеки ден доказваме, че съюзът е активен, енергичен и носи резултати“, добави той. Според Йенс Столтенберг, проучванията сред общественото мнение сочат, че западняците „виждат стойността на НАТО“. „Обществената подкрепа за НАТО днес е по-силна, отколкото в продължение на много години, особено в САЩ“, твърди той. „Преди имаше различия в НАТО, но съюзът показа невероятна сила, стабилност и способност да се справи с тези различия, без това да отслабва основната задача на съюза“, каза Йенс Столтенберг. По темата се изказа и полският президент Анджей Дуда по време на конференцията на НАТО. „Знаем, че има напрежение в Европейския съюз и НАТО, но можете ли да ми покажете най-големите успехи на целия свят на място, различно от тези два съюза?", каза той. Според Дуда „трансатлантическият регион е най-сигурното място в света благодарение на НАТО, затова и се интересуваме от единството, сближаването и общия подход към бъдещите заплахи“. Ролята на НАТО за осигуряване на мира и сигурността в Европа беше подчертана и от председателя на германската комисия по външните работи на Бундестага Норберт Рьотген. Според него без Алиансът „изобщо не бихме имали 70 години мир". Според поканените участници на международната конференция на НАТО, срещата на върха на 4 декември ще се проведе под знака на укрепване на единството, солидарността и адекватността на съюза към реалностите на променящия се свят. „Очевидно основната мисия и цел на срещата на лидерите в НАТО в Лондон е да потвърди единството на съюза, ангажиментите за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност, готовността за съвместни действия“, заяви в интервю за руското издание Беата Гурка-Уинтер, водещ полски политически експерт. На 3 декември държавните ръководители на НАТО също така ще присъстват на прием в Бъкингамския дворец с кралицата на Великобритания Елизабет II. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 20:34 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон призова за „стратегически диалог“ между НАТО и Русия

AFP: Макрон призова за „стратегически диалог“ между НАТО и Русия

Лондон. Френският президент Еманюел Макрон призова за сериозен, но внимателен диалог с Русия по време на своя разговор с американския си колега Доналд Тръмп в кулоарите на срещата от високо равнище на НАТО в Лондон, предава AFP. „Важно е да имаме стратегически диалог с Русия“, каза той, но предупреди, че Алиансът трябва да направи това „с широко отворени очи“. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 19:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Доналд Тръмп заяви, че НАТО е длъжна да поддържа добри взаимоотношения с Русия

ТАСС: Доналд Тръмп заяви, че НАТО е длъжна да поддържа добри взаимоотношения с Русия

Лондон. НАТО трябва да изгради добри отношения с Русия. Това заяви американският президент Доналд Тръмп по време на разговора си с френския лидер Еманюел Макрон в кулоарите на срещата от високо равнище на Алианса в Лондон, предава TACC. „Мисля, че трябва да се разбираме с Русия. Добре е, ако се разбираме с Русия" каза той. В същото време Тръмп подчерта, че Алиансът "винаги трябва да е готов“ за евентуална конфронтация, „независимо дали с Русия“ или с друга държава. Тръмп също обяви възможността за постигане на споразумение с Русия относно ядреното разоръжаване. "Що се отнася до ядрените оръжия, разговарях с президента (на Русия Владимир) Путин, ние контактуваме с него. Искаме да сключим някакво ядрено споразумение, което да включва Китай и други страни на някакъв етап", каза той. "Те (руските власти) искат да постигнат споразумение. Мисля, че това ще бъде чудесно. Това е най-доброто, което можем да направим. Ще преговаряме с Русия за такова споразумение, което ще се съсредоточи върху ядрените ракети и оръжия“ добави Тръмп. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 17:48 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: Турция „понякога работи“ със сътрудници на „Ислямска държава“

Еманюел Макрон: Турция „понякога работи“ със сътрудници на „Ислямска държава“

Лондон. Френският президент Еманюел Макрон обвини турските сили, че понякога работят с групировки, свързвани с „Ислямска държава“ в своите операции в Северна Сирия, предава AFP. „Когато погледна Турция, те сега се бият срещу тези, които се сражаваха рамо до рамо с нас. И понякога те работят с „проксита“ на „Ислямска държава“, каза Макрон по време на пресконференция с американския президент Доналд Тръмп на срещата от високо равнище на НАТО в Лондон. Макрон по-късно ще се срещне и с турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган в кулоарите на срещата. Френският лидер заяви, че стои зад думите си, че НАТО преживява състояние на „мозъчна смърт“. Той настоя, че не трябва да се правят компромиси с „Ислямска държава“ и че действията Анкара спрямо кюрдските милиции в Северна Сирия, които помогнаха в борбата с терористичната групировка, показват липса на координация в НАТО. „Загубихме сътрудничеството си с Турция за безопасността, търговията и миграцията“, каза той и добави, че някои неща трябва да се изяснят на срещата на върха в Лондон. „Как е възможно член на Алианса да работи, да се интегрира и да купува неща от Русия?“, попита френският лидер, като имаше предвид покупката на Анкара на руските системи за противовъздушна отбрана С-400. Според него друго нещо, което трябва да се изясни е дали Турция трябва да остане член на НАТО, ако Ердоган наистина забави решението на Алианса за Балтийските страни. Турският лидер заяви, че страната му ще наложи вето на организацията във връзка с отбраната на тези държави, освен ако не получи подкрепа за борбата си срещу кюрдските сили в Северна Сирия. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 17:36 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Путин смята, че разширяването на НАТО към границите на Русия представлява заплаха за страната

„Российская газета“: Путин смята, че разширяването на НАТО към границите на Русия представлява заплаха за страната

Сочи. Разширяването на НАТО към границите на Русия е една от потенциалните заплахи за безопасността на страната. Това заяви руският президент Владимир Путин по време на военно съвещание в град Сочи, пише московското издание “Российская газета“. Той обърна внимание на това, че на 3 и 4 декември в Лондон се състои среща от високо равнище на НАТО, посветена на 70 годишнината от формирането на Алианса. Путин напомни за историческия контекст, в който организацията е създадена – за противодействието на СССР. Но в условия, в които СССР и Варшавският договор вече не съществуват, НАТО продължава да се разширява, подчерта президентът. Той добави, че Алиансът е основан от 12 страни-членки, сега от него са част 29 държави, „а общите военни разходи на страните от НАТО представляват около 70% от общите харчове за отбрана на света“. „Днес трябва да изхождаме от факта, че разширяването на НАТО, развитието на военната му инфраструктура в близост до руските граници, е една от потенциалните заплахи за сигурността на страната ни", подчерта президентът. Блокирането на стереотипите на мислене през последните години не може да бъде добър инструмент за намиране и вземане на ефективни решения, смята президентът. Той припомни, че Русия многократно е изразявала готовността си да сътрудничи с НАТО, например в борбата със заплахи като международния тероризъм, регионалните въоръжени конфликти, и опасността от неконтролирано разпространение на оръжия за масово унищожение. „След 2008 г. обаче нашето сътрудничество всъщност беше ограничено", добави държавният глава. Според него „Алиансът е действал срещу Русия неправилно, ако не грубо“, без да отчита интересите на Москва. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 16:24 | Агенция "Фокус"

Владимир Путин: Русия е готова да си сътрудничи с НАТО

Владимир Путин: Русия е готова да си сътрудничи с НАТО

Лондон. Президентът на Русия Владимир Путин заяви, че страната му е готова за сътрудничество с НАТО, предава AFP. Той заяви това в свое изказване по време на срещата от високо равнище на Алианса в Лондон. „Ние неколкократно изразявахме готовност заедно да се противопоставим на истинските заплахи, включително международния тероризъм, регионалните въоръжени конфликти, опасностите от неконтролираното разпространение на оръжия за масово унищожение“, каза Путин. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Декември 2019 | 16:13 | Агенция "Фокус"

Reuters: Столтенберг не може да обещае, че ще отстрани противоречията между НАТО и Турция

Reuters: Столтенберг не може да обещае, че ще отстрани противоречията между НАТО и Турция

Лондон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че не е правилно да се поставя под въпрос гаранцията на сигурността, която дава Алиансът, както и че работи за разрешаването на различията с Турция около плана за защита на балтийските държави и Полша, но не може да обещае, че ще успее в това, предава Reuters. На въпрос дали ще успее да изглади отношенията с Турция преди края на срещата на върха на НАТО в Лондон, той отговори: „Няма да обещая такова нещо. Това, което мога да кажа, е, че работим по въпроса. Но не е като НАТО да няма план за защита на балтийските държави“. На съвместна пресконференция след закуска с американския лидер Доналд Тръмп преди срещата на върха в Лондон, Столтенберг отбеляза, че подкрепата за НАТО все още е силна в САЩ и отбеляза „огромен парадокс“, който се състои в това, че докато някои хора поставят под въпрос трансатлантическите връзки, гражданите подкрепят НАТО. „Имаме лоша риторика, но много добро съдържание“, подчерта генералният секретар. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2019 | 14:38 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО е готово да отговори на военните заплахи от страна на Китай

Йенс Столтенберг: НАТО е готово да отговори на военните заплахи от страна на Китай

Лондон. НАТО е готово да отговори на военните заплахи от страна на Китай, което е принципно нова задача за Алианса, който по-рано е бил насочен единствено към сдържане на СССР и Русия. Това заяви генералният секретар на Северноатлантическата организация Йенс Столтенберг след срещата си с американския президент Доналд Тръмп преди срещата на върха на НАТО в Лондон, предава ТАСС. „НАТО е готово да отговори на военните заплахи от страна на Китай. Нямаме намерение да местим НАТО в Южнокитайско море, но трябва да отговорим със съвместни усилия на заплахите от Китай, включително и в киберпространството. Това е принципно нова задача за НАТО, който по-рано беше прицелен само върху СССР и Русия“, заяви генералният секретар. „Ставаме свидетели на промени в света и мощният подем на Китай е една от тях“, заяви той. По думите на Столтенберг Пекин е създал междуконтинентални и хиперзвукови ракети, които могат да достигнат Европа. Генералният секретар отбеляза още „огромният икономически потенциал“ на Китай. Преди това страните от НАТО решиха да поемат контрола и в бъдеще да ограничат използването на китайски технологии при разработването на безжични системи от пето поколение (5G), както и във високотехнологичното военно оборудване. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2019 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Reuters: Тръмп нападна европейските съюзници с пристигането си за срещата в Лондон

Reuters: Тръмп нападна европейските съюзници с пристигането си за срещата в Лондон

Лондон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи гневна атака срещу европейските съюзници преди срещата на високо равнище на НАТО в Лондон, като специално порица френския си колега Макрон за „много гадните“ коментари за Алианса и Германия за това, че не изпълнява изискванията му да увеличи разходите си за отбрана до 2% от БВП, пише Reuters. Подчертавайки огромните различия в трансатлантическия блок, за когото се твърди, че е „най-успешният военен съюз в историята“, Тръмп за пореден път поиска от Европа да плаща повече за отбрана и да направи отстъпки на САЩ в търговията, отбелязва британската агенция. Атаката наподобява изказванията на Тръмп преди срещата на върха на Алианса през юли 2018 година. Това ще добави към нарастващите съмнения относно бъдещето на блока, който получи диагноза „мозъчна смърт“ от Макрон, в навечерието на срещата в Лондон, където трябва да бъде отбелязана 70-годишнината на Алианса. „НАТО служи на голяма цел“, заяви Тръмп в хода на съвместна пресконференция с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг преди срещата на върха на съюзните държави. „Мисля, че това е много обидно“, заяви той за изказването на Макрон, като го описа като „много, много гадно изявление, особено към 28 държави“. Изрично свързвайки оплакването, че НАТО не плаща достатъчно за мисиите на НАТО с неговата твърда политика „Америка на първо място“ и защитата му на американските търговски интереси, Тръмп заяви, че е време Европа да предприеме правилните действия и на двата фронта „Не е правилно да се злоупотребява с НАТО, както и да се злоупотребява в търговията, а именно това се случва. Не можем да допуснем това да продължи“, отбеляза американският лидер, визирайки трансатлантическите спорове по множество въпроси, от аерокосмическия сектор до европейския „дигитален данък“ върху американските технологични гиганти. Отхвърляйки неотдавнашните сигнали от Германия, че е готова да направи повече за постигане на целта на НАТО за изразходване на два процента от БВП за отбрана, Тръмп я обвини, както и други държави, които харчат по-малко от тази цел, че са „виновници“. Атаката на Тръмп дойде няколко часа, след като се потвърди, че и на друго място в Алианса има разделение – Турция обеща да се противопостави на плана на НАТО за защита на Полша и балтийските държави от „руската заплаха“, ако Алиансът не я подкрепи и не признае сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG) за терористична организация. ОНС са съюзници на Вашингтон в Сирия. Турция обаче ги смята за врагове, тъй като са издънка на кюрдските бунтовници от „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК). „Ако нашите приятели в НАТО не признаят за терористични организации онези, които считаме за терористични организации ... ще се противопоставим на всяка стъпка, която ще бъде предприета там“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, преди да отпътува до Лондон. Ердоган, който вече има обтегнати отношения с НАТО заради решението си да купи и използва руски системи за противовъздушна отбрана С-400, заяви, че би се срещнал с полския президент Анджей Дуда и лидерите на прибалтийските държави в Лондон. Очаква се Турция, Франция, Германия и Великобритания да проведат отделна среща в кулоарите на срещата в Лондон. В интервю за Ройтерс, министърът на отбраната на САЩ Марк Еспер предупреди Анкара, че „не всеки вижда заплахите, които тя вижда“ и призова Анкара в името на единството на съюза да спре да блокира плана на Прибалтика. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2019 | 13:58 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Критиките на Макрон към НАТО са „много гадни“

Доналд Тръмп: Критиките на Макрон към НАТО са „много гадни“

Лондон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че критиките на френския му колега Еманюел Макрон към НАТО са много обидни, след като последният постави диагноза „мозъчна смърт“ на Алианса, предава AFP. „НАТО служи на голяма цел“, заяви Тръмп в хода на съвместна пресконференция с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг преди срещата на върха на съюзните държави. „Мисля, че това е много обидно“, заяви той за изказването на Макрон, като го описа като „много, много гадно изявление, особено към 28 държави“. Освен това Тръмп защити Столтенберг, като се похвали, че членовете на НАТО масово увеличават разходите си за отбрана благодарение на натиска му и предупреди, че Франция, може би, се отделя от НАТО, след като в интервю пред The Economist френският президент за пореден път разкритикува ръководството и стратегията на Алианса. „Никой не се нуждае повече от НАТО от Франция“, заяви американският лидер. „Те направиха много опасно изявление“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2019 | 11:49 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Макрон се възползва от руските ракети за самоутвърждение

„Взгляд“: Макрон се възползва от руските ракети за самоутвърждение

Париж. Еманюел Макрон отново не върви в крак с НАТО, призовавайки съюзниците да започнат преговори с Путин за Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег. Всички останали от НАТО отхвърлиха тази идея Москва изначално. Френският президент все по-често започва да играе собствена игра, влизайки в конфликт с Вашингтон. Изглежда, че прогнозата, че Макрон иска да влезе в ситуационен съюз с Путин, за да постигне лидерството на Франция в ЕС, се сбъдва, коментира руският вестник „Взгляд“. В четвъртък Кремъл потвърди, че френският президент Еманюел Макрон e изпратил отговор на посланието на Владимир Путин от септември за съдбата на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО). Писмото-отговор на Макрон съдържа разбиране на загрижеността на Русия „и готовност за диалог по този въпрос“, заяви Дмитрий Песков, говорител на руския лидер. Така Макрон стана първият западен лидер, който се съгласи да започне преговори с Москва за ДРСМО. Припомняме, Путин предложи да се обяви мораториум върху разполагането на подобни ракети, като изпрати писмо по този въпрос през септември до няколко десетки държави от НАТО. Централата на Алианса чрез думите на генералния му секретар Йенс Столтенберг каза веднага, че „не вижда смисъл“ в предложението на Путин. "Ние сме чували това предложение и преди, но то не заслужава доверие, защото то пренебрегва реалността", отбеляза той и добави, че Русия вече е разположила крилатата ракета 9M729 на границите на НАТО. Случи се така, че в четвъртък Макрон прие Столтенберг в Елисейския дворец. „Наскоро предизвика широк отклик отговора на Франция на писмото от президента Путин. Франция любезно сподели отговора си на това писмо със своите съюзници, което не всички съюзници са правили преди. Мисля, че това е добър подход“, каза Макрон, разговаряйки с генералния секретар на НАТО. Макрон също отхвърли конкретната идея за мораториума, „идеята обаче не трябва да се отхвърля като основа за дискусия“, цитира френският лидер ТАСС. „Необходимо е да се изгради прозрачен, задълбочен и взискателен диалог с Русия“, каза Макрон. "Ето защо изразих волята си да дам нов тласък на този диалог." В същото време той отбеляза, че "Франция разбира загрижеността на съюзниците и никога не би рискувала сигурността на партньорите", но "липсата на диалог с Русия не направи континента по-безопасен." „Враг ли ни е Русия днес? Или е Китай? Целта на НАТО ли е да ги сочи като врагове? Не мисля така ", заяви Макрон (според Bloomberg). Столтенберг трябваше да си припомни, че споровете между страните от НАТО са нормални. „Не е тайна, че имаме разногласия, защото сме 29 съюзници. Такива имаше и преди, но всеки път ги преодолявахме и поддържахме мира в Европа, което е основната задача на НАТО “, увери генералният секретар. Германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung подчертава, че за втори път този месец Макрон "плува срещу течението "в рамките на съюза“. Той направи първия си скандал в началото на ноември, когато обяви "мозъчната смърт" на НАТО. Говорейки в четвъртък със Столтенберг, Макрон, между другото, припомни обидните си думи на госта и не ги отрече. Френският лидер заяви, че това изявление е „полезно събуждане“ за съюза. Москва смята, че този път Париж е решил да спори със съюзниците въз основа на абсолютно рационални и универсални съображения. „Макрон разбира, че унищожаването на договора е лошо за Европа“, заяви пред вестник „Взглад“ Олег Морозов, член на Съвета на федерацията. - Ракетите със среден и малък обсег на действие не пречат на „балистичната история на отношенията“ между САЩ и Русия, където има съвсем различни разстояния. Това е проблем на Европа и околните територии. " Сенаторът вярва: „Ако договорът бъде унищожен и НАТО реши да разположи ракети в Европа, тогава Франция става уязвима при ответния удар от Русия. Макрон с право нарича това въпрос на европейската сигурност, а не на американската." Ръководителят на Центъра за френски изследвания на Руската академия на науките Юрий Рубински твърди, че Макрон „не може и не иска да приеме едностранно руското предложение за ДРСМО“ и затова призовава партньорите си за съвместна дискусия. Вече е ясно, че не всички страни подкрепят тази идея: Германия вече изрази съмненията си, а Полша и балтийските страни няма да се противопоставят на ръководството на НАТО, защото тази организация остава за тях „верую“ и фундамент на външната политика. Макрон все още се стреми да бъде съюзник на Съединените щати, но в същото време той започна активно да установява отношения с Русия и Китай, припомни експертът пред изданието, а в отношенията с тези две сили „той се позиционира не само като президент на Франция, но и като упълномощен представител на интересите на Европейския съюз ". „Призивите на Макрон за обширна система за сигурност и сътрудничество на евразийския континент от Лисабон до Владивосток са пряко продължение на идеята на Шарл де Гол за Европа от Атлантическия океан до Урал“, добави Рубински. Руските политици също не изключват, че Макрон се нуждае от идеята за преговори с Русия за ДРСМО, за да укрепи авторитета си в съюза. "Невъзможно е да се оценят недвусмислено плановете на Макрон по отношение на отношенията с Русия, но няма съмнение в амбициите му, желанието му да играе ролята си в Европа, да се конкурира с другите страни и да взема ключови решения", добави сенаторът Олег Морозов. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Декември 2019 | 20:39 | Агенция "Фокус"

Реджеп Тайип Ердоган: Не НАТО, Макрон се намира в състояние на мозъчна смърт

Реджеп Тайип Ердоган: Не НАТО, Макрон се намира в състояние на мозъчна смърт

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган разкритикува френския си колега Еманюел Макрон за изявлението му за „мозъчната смърт“ на НАТО, като заяви, че може би той се намира в такова, предава AFP. „Говоря за президента на Франция Еманюел Макрон, ще кажа същото и пред (страните-членки на) НАТО. Първо, проверете за собствената си мозъчна смърт. Тези изявления са подходящи само за хора като Вас, които са в състояние на мозъчна смърт", заяви Ердоган в телевизионна реч. Макрон не се отказа от позицията си за „мозъчната смърт“ на НАТО дори и след срещата с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг в Париж. Според френския президент през последните години Алиансът се е отдалечил от реалните си задачи, а спорните изявления, заради които мнозина съюзници го разкритикуваха, са помогнали на НАТО да се върне в "правия път". Превод и редакция: Тереза Герова

29 Ноември 2019 | 15:20 | Агенция "Фокус"

ТАСС: НАТО увеличава военните разходи на 400 милиарда долара до 2024 година

ТАСС: НАТО увеличава военните разходи на 400 милиарда долара до 2024 година

Брюксел. НАТО увеличава разходите си за отбрана с 400 милиарда долара до 2024 година в сравнение с нивото от 2016 година, пише ТАСС. Това заяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг на пресконференция преди срещата на върха Северноатлантическия алианс в Лондон на 3-4 декември. „Увеличението на военните разходи на НАТО до 2024 година ще възлиза на 400 милиарда долара (спрямо 2016 година при постоянни цени през 2015 година-бел. ТАСС). Това е безпрецедентен напредък“ каза генералният секретар. Превод и редакция: Мария Факова

29 Ноември 2019 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Срещата на върха на НАТО: Отношенията с Русия и контролът над въоръженията ще бъдат основни теми в Лондон

Срещата на върха на НАТО: Отношенията с Русия и контролът над въоръженията ще бъдат основни теми в Лондон

Брюксел. Лидерите на страните-членки на НАТО ще обсъдят отношенията с Русия и контрола над въоръженията на срещата на върха, която ще се проведе следващата седмица в британската столица Лондон. Това обяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на събитието, предава TACC. „Ще обсъдим и Русия. Всички членове на НАТО са единни по отношение на поведението й. Съгласни сме, че нарушението на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) е агресивно. Но нашите действия ще бъдат балансирани и конструктивни", увери норвежецът. Според Столтенберг Алиансът не може да констатира агресивни действия на Русия срещу страните-членки, но трябва да отговори на увеличаването на военните способности на Москва. „Ние не виждаме пряка заплаха от Русия към страните от НАТО. Но виждаме тенденция към увеличаване на руските инвестиции в сили и средства [от военно естество]. Не виждаме агресивно отношение към никоя държава от НАТО, но реалностите показват, че НАТО трябва да реагира, трябва да модернизира своите сили, да инвестира във възпиране", поясни Столтенберг. Според генералния секретар НАТО трябва да поддържа контакти с Русия, като същевременно поддържа единство на позициите в своите редици. „Постигнахме съгласие по отношение на политиката на НАТО спрямо Русия. Става въпрос за двоен подход - възпиране и отбрана, в същото време водим политически диалог с Русия, която е наш съсед. Стремим се към по-добри отношения с Русия, трябва да разговаряме с нея, защото тя съществува, тя е наш съсед. Трябва да водим диалог, за да има прозрачност, предвидимост, така че диалогът с Руската федерация е важен за НАТО", призова Столтенберг, като отбеляза, че е важно да се запази единство на позициите в редиците на Алианса.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия". Превод и редакция: Тереза Герова

29 Ноември 2019 | 14:25 | Агенция "Фокус"

L‘Express (Франция): Макрон обясни на Столтенберг неговата „диагноза" за НАТО

L‘Express (Франция): Макрон обясни на Столтенберг неговата „диагноза" за НАТО

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон не се отказа от позицията си за „мозъчната смърт“ на НАТО дори и след срещата с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг в Париж, отбелязват в редакцията на националния ежедневник L‘Express. Според френския президент през последните години Алиансът се е отдалечил от реалните си задачи, а спорните изявления, заради които мнозина съюзници го разкритикуваха, помогнаха на НАТО да се върне в правия път. Така Макрон „остана на земята и зад собствените си думи" за „мозъчната смърт на НАТО". Според кореспондентите на изданието след срещата в Париж Макрон и Столтенберг са потвърдили намерението си да „осигурят успех“ на срещата на върха на лидерите на страните-членки на НАТО, която ще се проведе следващата седмица в Лондон. С нея ще бъде отбелязана и 70-годишнината от създаването на Алианса. Заради „обвиненията" към НАТО Макрон веднага се натъкна на критики от Вашингтон, Лондон, Варшава и Анкара, подчертава L'Express. Междувременно, на съвместна пресконференция със Столтенберг, президентът на Франция все пак обясни - той каза, че подобни мисли са предизвикани от „явната и неприемлива изолация“ на НАТО от реалния живот, която ясно се е проявила по време на предишните две срещи на върха на организацията. Макрон припомни, че те са били посветени изцяло на това как да бъдат намалени американските разходи за организацията. В същото време, стратегическите въпроси, свързани с „мира в Европа, отношенията с Русия и Турция“, както и въпросът кой наистина е противникът за Алианса, не бяха „разрешени“, добави президентът на Франция, като отбеляза, че сред официалните приоритети на НАТО е борбата срещу тероризма. „Трябваше разтърсване. Подготвях го и с удоволствие отбелязвам, че размислите върху нашите глобални цели и стратегически цели са станали наш приоритет“, заяви френският лидер. В отговор Столтенберг увери Макрон, че НАТО е модернизирал доктрината и режима си на работа чрез засилване на средствата си за влияние, особено в Източна Европа, посочва кореспондентът на L'Express. В същото време генералният секретар на Алианса подчерта, че в момента ЕС не може сам да защитава Европа и не може да замени НАТО. „И двете структури са различни страни на една и съща монета", цитира изданието думите на норвежкия политик. Според администрацията на френския президент Макрон ще проведе още няколко срещи с преди форума на върха на Лондон, включително с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, канцлера на ФРГ Ангела Меркел и британския премиер Борис Джонсън. Материалът е достъпен на руски език на inosmi.ru Превод и редакция: Тереза Герова

29 Ноември 2019 | 09:04 | Агенция "Фокус"

The Times: Германия смята, че ролята на НАТО днес е по-голяма, отколкото е била по време на Студената война

The Times: Германия смята, че ролята на НАТО днес е по-голяма, отколкото е била по време на Студената война

Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел произнесе разпалена реч в защита на НАТО и заяви, че Европа не може да се защити без американската подкрепа, като протестира срещу изявленията на френския президент Еманюел Макрон, пише британското издание The Times. Преди откриването на срещата на върха на НАТО на 3 декември имаше опасения, че ще се разкрият пукнатини в структурата на Алианса, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се усъмни в нуждата му и заплаши да го напусне. Германският канцлер призова за по-голямо единство и заяви, че днес НАТО е по-важен от всякога след края на Студената война. По-рано Макрон заяви, че НАТО се намира в състояние на "мозъчна смърт" и призова за преоценка на отношенията с Русия, което показва нарастващото несъгласие между Париж и Берлин по въпросите на стратегията за отбрана. И двете страни се обявяват в подкрепа за укрепването на военната сила и независимост на Европа; въпреки това отношението на Макрон към Алианса и неговото вето върху преговорите за присъединяването на Албания и Северна Македония към Европейския съюз представляват притеснение за Германия. „Първо, искам да кажа, че запазването на НАТО напълно отговаря на нашите (национални) интереси, повече отколкото по време на Студената война или поне в същата степен“, каза Меркел, изказвайки се пред Бундестага. „Както каза (германският) външен министър (Хайко Маас), Европа в момента не е в състояние да се защити сама. Ние сме зависими от трансатлантическия съюз и затова е важно да работим върху този алианс и да поемем повече отговорност", каза още тя. Алиансът се готви да отбележи своята 70-годишнина на срещата на върха, която ще се проведе на 3 и 4 декември, но вътрешните раздори нарастват в неговите редици. Макрон се съмняваше, че в случай на нападение срещу член на НАТО, останалите страни ще изпълнят задълженията си да го защитят. Турция пък предизвика възмущение сред съюзниците, като закупи руски зенитно-ракетни системи и нахлу в Североизточна Сирия, след неочакваното изтегляне на американските войски оттам. Френско-германските отношения, които традиционно служеха като дипломатически ешелон за цяла Европа, също се влошават. Макрон е недоволен, че Германия не се съгласява да подкрепи смелите му маневри. На закритата вечеря в чест на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, Меркел каза на Макрон, че се е уморила от неговия конфронтационен маниер. „Разбирам желанието ви за разрушителна политика“, е казала Меркел. "Но ми е писнало да събирам парчетата. Отново и отново залепвам чашките, които разбивате, така че да имаме възможност да седнем и да пием чай заедно". Изказвайки се в Бундестага, тя се съгласи с някои точки от анализа на Макрон. "Турция се оттегли сама като член на НАТО", каза тя. „На прага на Европа има много терористични заплахи.“ „Съединените щати вече няма да поемат автоматично отговорност, ако у нас възникне пожар. Възникна изцяло нов многополюсен свят, в който Китай поема преобладаващата роля, привличайки все повече и повече американско внимание“, каза тя. Меркел обаче заяви, че колективните въоръжени сили на Европа никога няма да действат "срещу НАТО или вместо НАТО". За да събере такава въоръжена сила, НАТО трябва да приеме френско-германското предложение за сформиране на малка работна група, съставена от влиятелни личности (бивши държавници и други хора с радикални идеи) и под ръководството на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, която ще помогне за реформата на съюза. Меркел критикува Макрон и за позицията му за Западните Балкани, като каза, че ЕС рискува да „загуби“ Албания и Северна Македония, ако те продължават да бъдат възпрепятствани да се присъединят към ЕС в бъдеще. „Длъжни сме да кажем на държавите от Западните Балкани: имате надеждна европейска перспектива и по тази причина ви обещахме преговори за присъединяване “, каза тя. "В противен случай ние ще загубим тези страни и ще си навредим“. Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно критикува членовете на НАТО за недостатъчния, според него, финансов принос към Алианса. САЩ осигуряват огромна част от бюджета му, а от 29 държави-членки само шест европейски държави изпълняват задължението да отпуснат поне 2% от своя Брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Това са Естония, Гърция, Полша, Латвия, Литва и Великобритания. Меркел каза още, че Германия ще достигне тази цифра "до началото на 2030-те". Превод и редакция: Теодор Пенев

28 Ноември 2019 | 20:49 | Агенция "Фокус"

„Независимая Газета“: НАТО приравни Германия към САЩ

„Независимая Газета“: НАТО приравни Германия към САЩ

Берлин. В бъдеще Германия ще плаща същата вноска в бюджета на НАТО като САЩ. Решението за това е било взето по-рано от ръководните органи на Алианса, под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп, пише руският вестник ”Независимая газета“. Преразпределението на разходите, при което САЩ намаляват финансовия си принос към НАТО, трябва да повиши духа на страните-членки преди юбилейната среща на върха в Лондон на 3-4 декември. Ръководството на НАТО реши да преразпредели финансовите вноски в бюджета на организацията. От 2021 г. САЩ намаляват своя принос от сегашните 22,1% до 16,35%, а немският дял нараства от 14,8% на 16,35%. За Германия това означава годишно увеличение на плащанията с над 33 милиона евро. И САЩ ще могат да спестят по този начин 120 милиона евро. Досега, в абсолютни цифри, САЩ плащаха на бюджета на НАТО, съставляващ 2,12 млрд. евро, общо 470 млн, а Германия - 313 млн. Увеличават се и вноските за други страни-членки на алианса. Само Франция категорично отказа да увеличи приноса си към НАТО. Според информацията, в Париж смятат темата за преразпределението на финансовия принос за „абсолютно второстепенна“. НАТО се надява одобрението за преразпределението на средствата да намали риска от спорове относно общите разходи за отбрана. Както по-рано стана ясно, Тръмп поиска Германия и други американски партньори в НАТО до 2024 г. да увеличат финансовия си принос в отбраната до поне 2% от своя БВП. Той обаче се позовава на съответното решение на Алианса от 2014 г. В Германия обаче те са склонни да тълкуват това решение като „цел, към която трябва да се придвижим“. Сега Германия харчи около 1,39% от своя БВП за отбрана. Засега германските медии не съобщават за протести на властите заради увеличаването на приноса на Германия в НАТО. Бундестагът ще трябва да приеме новия бюджет за следващата година на 29 ноември. Според аналитичното издание Morning Briefing той ще възлиза на 362 млрд. евро. Най-значителната му част са социалните разходи. Предвижда се да се изразходват 45,1 млрд. евро за отбрана. Миналата година разходите за отбрана в Германия според Министерството на отбраната възлизат на 43,2 милиарда евро. Така германците имат достатъчно пари за увеличения принос към бюджета на НАТО. В същото време в страната продължава дискусия относно възможността за увеличаване на военния бюджет до нужния според Тръмп размер. И докато германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер подкрепя увеличението на бюджета за отбрана, социалдемократическият министър на финансите Олаф Шолц е против. Очевидно това ще бъде решено в зависимост от това кой ще е новият лидер на Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ). От резултатите от писменото гласуване на членовете на СДПГ, в което участват над 420 хил. партийни членове, ще се реши бъдещето на управляващата коалиция в страната, която включва и консервативния блок „Християндемократически съюз“ (ХДС). Резултатите от волята на социалдемократите трябва да бъдат известни на 1 декември. Тези избори станаха необходими след оставката на тогавашния председател на партията Андреа Нелес през юни 2019 г. Тогава беше решено ръководството на СДПГ да е съставено от двама политици. Ако бъдат избрани противници на настоящата „голяма коалиция“, ще е възможно бъдещото отношение на Германия към НАТО да се измени. В този случай най-вероятно настоящата коалиция ще престане да съществува и ще бъдат обявени предсрочни избори. Превод и редакция: Теодор Пенев

28 Ноември 2019 | 18:47 | Агенция "Фокус"

АFP: Макрон застава зад думите си за „мозъчната смърт“ на НАТО

АFP: Макрон застава зад думите си за „мозъчната смърт“ на НАТО

Париж. Френският президент Еманюел Макрон защити твърдението си, че НАТО преживява „мозъчна смърт“, като заяви, че неговите страни-членки вече не е си сътрудничат стратегически по множество ключови въпроси, пред които Алиансът е изправен, предава AFP. „Аз абсолютно заставам зад тези повдигнати неясноти, защото вярвам, че е безотговорно от наша страна да продължаваме да говорим за финансови и технически въпроси, като се има предвид пред какво сме изправени“, каза той по време на пресконференция, след преговорите си с генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като двамата разговаряха в Париж. „Нужно е да се събудим“, добави Макрон. Превод и редакция: Теодор Пенев

28 Ноември 2019 | 15:45 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО одобри нова формула за принос към общия бюджет, САЩ и Германия ще имат равни вноски

Йенс Столтенберг: НАТО одобри нова формула за принос към общия бюджет, САЩ и Германия ще имат равни вноски

Париж. НАТО одобри нова формула за изчисляване на вноските в общия бюджет на Алианса, съгласно която САЩ ще намалят своя дял, докато този на Германия ще се увеличи. Това обяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг след срещата си в Париж с държавния глава на Франция Еманюел Макрон, предава РИА Новости. По-рано CNN, позовавайки се на редица американски служители, заяви, че администрацията на президента Доналд Тръмп е предприела стъпки за намаляване на приноса си към колективния бюджет на НАТО. Досега САЩ осигуряват около 22% от прякото финансиране на НАТО, което покрива по-специално разходите за поддръжка на централите. „Вярно е, че се съгласихме с новата формула за разпределението на тези разходи (към общия бюджет), САЩ ще плащат по-малко, Федерална република Германия ще плаща повече, т.е. сега САЩ и Германия ще плащат равни вноски, почти 16% от бюджета на НАТО. Останалото ще бъде разпределено между другите съюзници", поясни Столтенберг на пресконференцията в Париж. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Ноември 2019 | 14:46 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Макрон определи коментара си за „мозъчната смърт“ на НАТО като „полезен“ за Алианса

ТАСС: Макрон определи коментара си за „мозъчната смърт“ на НАТО като „полезен“ за Алианса

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон смята, че изявлението му за „мозъчната смърт“ на НАТО е полезен сигнал за Алианса. Съответното той заяви на пресконференция след разговора в Париж с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предава TACC. „Моят коментар за мозъчната смърт на НАТО беше полезен сигнал за привличане на вниманието на Алианса“, подчерта Макрон. На 7 ноември в интервю за списание The Economist френският президент заяви, че координацията е напълно загубена в рамките на НАТО, а Алиансът е в състояние на „мозъчна смърт". Той отбеляза също, че Европа трябва да започне да мисли за себе си като за независима геополитическа сила, в противен случай тя „няма да контролира съдбата си“. Столтенберг и германският канцлер Ангела Меркел не бяха съгласни с оценката на Макрон за състоянието на Алианса. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Ноември 2019 | 14:35 | Агенция "Фокус"

Срещата между Макрон и Столтенберг: ЕС трябва да бъде част от всеки бъдещ договор между САЩ и Русия за ядрени ракети

Срещата между Макрон и Столтенберг: ЕС трябва да бъде част от всеки бъдещ договор между САЩ и Русия за ядрени ракети

Париж. Според държавния глава на Франция Еманюел Макрон европейските нации трябва да участват във всички преговори за създаване на ново споразумение между САЩ и Русия за ограничаване ядрените ракети със среден обсег. Съответното той заяви в рамките на срещата си в Париж с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предава AFP. „Не можем просто да се задоволяваме с двустранни договори", заяви Макрон след разговора си със Столтенберг. Агенцията припомня, че след дълъг спор по-рано тази година се разпадна ключовия Договор за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) от годините на Студената война. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Ноември 2019 | 14:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Макрон призова на срещата със Столтенберг за прозрачен диалог с Русия

ТАСС: Макрон призова на срещата със Столтенберг за прозрачен диалог с Русия

Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон призова за установяване на прозрачен и взискателен диалог с Русия на съвместната пресконференция с генералния секретар на НАТО след срещата им в Париж, предава ТАСС. „Трябва да се изгради прозрачен, задълбочен и взискателен диалог с Русия“, заяви Макрон. Освен това френският лидер поиска новия договор за ракетите със среден и малък обсег (РСМО) да се договори с участието на европейските страни. Превод и редакция: Иван Христов

28 Ноември 2019 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Никола Саркози: Западът е в упадък

Никола Саркози: Западът е в упадък

Мадрид. Бившият президент на Франция Никола Саркози говори за упадъка на Запада. Видео от неговата реч в Университета Франсиско де Виктория в Мадрид бе публикувано на сайта на вестник Mundo. „В течение на векове световната ос минаваше на Запад, но днес тя се измести на Изток. От седемте милиарда, населяващи планетата, четири милиарда живеят в Азия, а в центъра – само 800 милиона. Ние вече не сме световна ос и за това си има демографски причини“, заяви политикът. Според него, кризата на Европейския съюз е предизвикана от остарелите му идеи. Както отбелязва екс-президентът, не може да има единна Европа от 27 страни. Вместо това той вижда „четири Европи“. На Шенген, на еврото, на отбраната и на съюза, затова Саркози призовава за отказ от старите концепции и съсредоточаване в „бъдещето на Европа“. Именно тази ситуация, според него, е довела до Брекзит, който за Саркози е „безумие, драма и историческо противоречие“. „Европа трябва да спре да е неподвижна в променливия свят. Гражданите трябва да знаят на къде отиват. Трябва им мечта. Заради бездействието други започват да предлагат мечти. И старата европейска цивилизация все още има мечти и амбиции. Тя не иска да умира“, добави бившият президент. Един от симптомите за упадъка на Запада, според бившия френски лидер, е избирането на Доналд Тръмп на поста президент на САЩ. По неговите думи, би му харесала да види силна Америка, „която да показва пътя“, но Саркози признава, че „никога не е считал, че постовете в „Туитър“ могат да направят някого силен“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Ноември 2019 | 12:54 | Агенция "Фокус"

AFP: Франция и Германия предлагат планове в НАТО след  „мозъчната смърт“

AFP: Франция и Германия предлагат планове в НАТО след „мозъчната смърт“

Париж. Франция и Германия представиха отделни предложения за реформирането на НАТО, след като президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Алиансът преживява „мозъчна смърт“ - изявление, предизвикало остри критики няколко седмици преди решителната среща на върха в Лондон, предава AFP. Френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан използва еднодневната си среща с 28-те си колеги от НАТО, за да обясни изказването на Макрон и да предложи идеи за подобрение. Френският президент съобщи в интервю пред The Economist, че военната операция на Турция в Сирия и непредсказуемостта на САЩ при президента Доналд Тръмп показват провала на стратегическото мислене в НАТО. Жан-Ив льо Дриан предложи да се формира „малка група от изтъкнати личности“, които да разсъждават върху „визията, която съюзът има за свои ценности и цели“ и да докладват на лидерите на срещата си на върха през 2021 година. Експертите трябва да се съсредоточат върху отношенията на НАТО с Русия и бъдещите предизвикателства пред сигурността - тероризъм, възхода на Китай и въздействието на новите военни технологии, заяви Жан-Ив льо Дриан пред министрите. В знак на продължаващото напрежение с Франция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който лично ще се изправи срещу Макрон заради неговите коментари, отказа три пъти да коментира френското предложение за пресконференция след срещата. Но той приветства отделен план от германския министър на външните работи Хайко Маас за създаване на група експерти, които да обсъдят как да засилят политическото мислене на НАТО. „Предложението на министър Хайко Маас получи подкрепата от много съюзници и мисля, че има стойност“, каза той и добави, че проектът ще бъде разгледан допълнително преди срещата на върха на 4 декември в Лондон. Маас заяви, че дискусията между 29-те съюзници го кара да мисли, че Германия е взела правилно решение за комитет, председателстван от самия Столтенберг. Американският държавен секретар Майк Помпео заяви, че е „изключително разумно“ НАТО да се самооцени, за да се увери, че изпълнява целите си, но постави въпроса дали „това е подходящият момент или това е правилният формат“. Коментарите на Макрон бяха направени на фона на оплакването на Доналд Тръмп за ниските европейски разходи за отбрана и нарастващите опасения за Турция, която закупи ракети от Русия и започна военна операция в Сирия. Аргументите на френския президент, че Европа трябва да се опита да си гарантира сигурността си, без да разчита на САЩ, предизвикаха гняв от източноевропейските съюзници, които се чувстват пряко застрашени от Русия. Дипломати от други страни посочват, че засега е нереалистично Европа да мисли, че може да се защити без помощ от САЩ. Експертните оценки предполагат, че запълването на тази пропаст ще струва стотици милиарди евро. Встрани от политическата борба, външните министри подготвиха дневния ред за срещата на върха през следващия месец. „Щетите са нанесени. Сега трябва да ограничим последствията и да създадем обединен фронт в Лондон“, каза един висш дипломат. Превод и редакция: Мария Факова

28 Ноември 2019 | 12:10 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Столтенберг идва в Париж за обсъждане на „мозъчната смърт“ на НАТО с Макрон

ТАСС: Столтенберг идва в Париж за обсъждане на „мозъчната смърт“ на НАТО с Макрон

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон ще приеме за среща в Париж генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, припомня TACC. В интервю за вестник Le Figaro or 22 ноември Столтенберг заяви, че отива в Париж, за да обсъди с Макрон съдържанието на интервюто му за британското издание The Economist, което френският президент обяви „мозъчната смърт“ на НАТО. „Искам да му кажа, че не трябва да се прави избор между европейското единство и трансатлантическата солидарност“, подчерта Столтенберг. В същото време той припомни, че Франция „играе водеща роля в отбраната на Европа и има армия, готова да се разгърне при необходимост". Превод и редакция: Тереза Герова

28 Ноември 2019 | 11:40 | Агенция "Фокус"

TACC: Администрацията на Тръмп възнамерява да намали плащанията на САЩ към бюджета на НАТО

TACC: Администрацията на Тръмп възнамерява да намали плащанията на САЩ към бюджета на НАТО

Вашингтон. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да намали размера на плащанията към бюджета на НАТО, предава TACC, като се позовава на информация на CNN. Според източниците му в Пентагона, доскоро около 22% от бюджета на НАТО идва от средства, осигурени от Вашингтон. Администрацията на Тръмп възнамерява да намали тази цифра до 16%. Един от източниците на CNN отбелязва, че САЩ ще насочат спестените пари за финансиране на редица програми за сигурност в Европа. Сред тях са програми в Украйна и Грузия. Каналът отбелязва, че съкращаването на разходите на Вашингтон е символична стъпка, тъй като бюджетът на НАТО от 2,5 млрд. долара не отразява всички военни разходи на държавите, които са част от Алианса. По-специално от този бюджет се отделят средства за обслужване на базите на НАТО, за провеждане на определени операции, както и за съвместни инвестиции в отбранителния сектор. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Ноември 2019 | 22:27 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Столтенберг заяви, че НАТО има способността да защитава съюзниците си

РИА Новости: Столтенберг заяви, че НАТО има способността да защитава съюзниците си

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг за първи път коментира информацията за предполагаемото блокиране от страна на Турция на плана за отбраната на балтийските държави, като заяви, че няма да разкрива подробности за вътрешните дискусии в Алианса, но че той разполага с достатъчно средства за защита на всички свои съюзници, предава РИА Новости. По-рано Reuters съобщи, че Турция отказва да подкрепи плана на НАТО за защита на балтийските страни и Полша и още търси активна политическа подкрепа в Алианса за борбата си срещу кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС) в северната част на Сирия. Анкара ги смята за терористична организация, заради връзките им с „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК), макар ОНС да помогнаха в борбата с „Ислямска държава“ в Северна Сирия. "Няма да навлизам във вътрешните дискусии на Алианса, но мога да кажа, че имаме планове, имаме волята и възможностите да защитим всичките си съюзници", каза той пред журналисти в Брюксел. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Ноември 2019 | 16:17 | Агенция "Фокус"

Хайко Маас: НАТО е живо - от главата до петите

Хайко Маас: НАТО е живо - от главата до петите

Берлин. Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас ясно се изказа в подкрепа на НАТО и се дистанцира от геостратегическите разсъждения на френския президент Еманюел Макрон за Алианса, отбелязва германското издание Das Handelsblatt. Маас влезе в дебат с изненадваща яснота относно диагнозата на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО, изказвайки се при откриването на Берлинския форум на Фондация „Кьорбер“, отбелязва авторът на статията Мориц Кох. Германският външен министър разкритикува появата на дебат във външната политика и похвали „тихата дипломация" на държави като Норвегия. По този начин Маас демонстрира контраст с Макрон, но това не му беше достатъчно – той предупреди срещу „токсичните“ дискусии за НАТО и поясни: „Германската външна политика не е разрушителна, тъкмо обратното. Тя иска да се противопостави на деструкцията". Според изданието досега разрушителността се е считала за един вид „запазена марка“ на президента Доналд Тръмп с неговата доктрина за „Америка на първо място“. Но сега в Берлин нараства безпокойството, че Макрон проявява подобни наклонности - и по този начин разчита на мисленето в областта на политиката за сигурност, която отдавна е традиционна във Франция. Става въпрос за подхода на Шарл дьо Гол и желанието за военно независима Европа, водена от Франция, обясняват от редакцията. За разлика от това Маас е твърдо ангажиран с основната ориентация на Европа към трансатлантическите връзки, въпреки недоволството от едностранните политики на администрацията на Тръмп. „НАТО е основен за нашата сигурност ", заяви германският външен министър. „Не можем да се интересуваме от разделянето на европейската и американската сигурност, би било изключително опасно“, категоричен бе първият дипломат на Берлин. Според него, НАТО е „добре установена многостранност“. След това министърът на външните работи на Германия даде своя собствена диагноза: „НАТО е жив - и от главата до петите". В речта си Маас се съсредоточи върху усилията на НАТО да подобри военните си възможности. Той предупреди: без Америка Европа не може да се защити. Както е отбелязано в статията, САЩ особено активно заклеймяват Германия поради факта, че тя все още не е представила план за постигане на договорено ниво на разходите за отбрана. Въпреки това Маас запази мълчание по въпроса, подчертава изданието. Междувременно това несъответствие между позициите на германското правителство и Франция се оценява като потвърждение на тезите на Макрон. Въпреки различията в оценката на състоянието на НАТО, Германия и Франция искат да продължат тясното сътрудничество във външната политика и политиката на сигурност, пише изданието. По-специално те възнамеряват да възобновят усилията за уреждане на ситуацията в Украйна на срещата на върха в Париж на 9 декември. Според Маас са налице „предпазливи положителни сигнали" в тази област. Сега трябва да се използва моментът с мандата на украински президент Зеленски и да се направи важна стъпка по дългия път на споразумение между Киев и Москва, но също така и между Русия и Европа, подчерта германският външен министър. В същото време Маас подчерта, че няма да има „специални начини“ по този въпрос. Полша и балтийските страни, които гледат към Москва с голяма загриженост, могат да разчитат на факта, че Германия в опита си да подобри отношенията с Русия сериозно ще поеме интересите на сигурността на източните си съседи. Споразумението с Кремъл не може да бъде постигнато „през главите" на източноевропейците, подчерта Маас. Както обяснява изданието, думите му са намек към Макрон, който следва собствената си политика за облекчаване на напрежението в отношенията с руския си колега Владимир Путин – без да взима предвид „психическото състояние“ на Полша и балтийските държави. Превод и редакция: Тереза Герова

27 Ноември 2019 | 11:01 | Агенция "Фокус"