НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 22:49


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini (Гърция): Северна Македония уведоми света за новото си име

Kathimerini (Гърция): Северна Македония уведоми света за новото си име

15 Февруари 2019 | 13:32 | Агенция "Фокус"
Атина. Министерството на външните работи на наскоро преименуваната Северна Македония обяви, че е информирало официално ООН, държавите-членки на Световната организация и международните организации, че новото й име вече е в сила след разрешаването на дългогодишния спор със съседна Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В съобщение до пресата ведомството посочва, че е изпратило съответните бележки до „Протокола на ООН, членовете и държавите наблюдатели и до всички международни, многостранни и регионални организации“.
Страната официално се казва Северна Македония от вторник, като първият й ход, отразяващ промяната, беше поставянето на нова гранична табела на границата с Гърция.
Този ход е предшества поредица от стъпки, които преименуваната държава ще предприеме като част от споразумението, включително промяната на знаците за летищата, уеб страниците и печатни материали.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Макдония“ (Македония): На македонските граници започнаха да слагат печати с новото име

„Нова Макдония“ (Македония): На македонските граници започнаха да слагат печати с новото име

15 Февруари 2019 | 13:02 | Агенция "Фокус"
Скопие. Печат с новото име Република Северна Македония вече се поставя на паспортите на гражданите при влизане и излизане от държавата през граничните пунктове, във връзка с прилагането на задълженията по Преспанския договор, пише електронното издание на вестник „Нова Македония“.
Както са потвърдили от местното Министерство на вътрешните работи пред ежедневника, тази мярка е започнала да се прилага в четвъртък и е част от плана на Междуресорната работна група за изпълнение на задълженията по Преспанския договор. МВР, в съответствие с решенията на групата, се налага да предприеме необходимите мерки и активности за прилагане на решенията в преходния период до създаването на технически средства за издаване на нови пътни документи.
Издаването на новите паспорти трябва да започне от края на 2019 г., а в междинния период Министерството на вътрешните работи ще постави печат на изхода или влизането на граничните пунктове в съществуващите или новоиздадените документи за пътуване, който ще пояснява, че пътните документи принадлежат на Република Северна Македония.
След като Македония официално получи гръцката вербална нота, че ратификацията на Преспанския договор и Протокола за членство в НАТО са завършени, правителството в Скопие обяви, че официално започва прилагането на новото конституционно име Република Северна Македония.
Разходите по замяната на документи за пътуване с новото име на държавата ще се поема от гражданите.
МВР трябва незабавно да започне процедурата за закупуване на нови пътни документи. Старите документи остават валидни до изтичането на техническия срок, определен от Споразумението от Преспа, което е пет години. Това означава, че всеки гражданин в рамките на редовната процедура при смяна на паспорта ще получи новия и ще заплати редовната цена за подмяна на документите.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Канал 5“ (Македония): Гръцкото разузнаване обяви конкурс за лица, знаещи македонски (южнославянски) и български езици

„Канал 5“ (Македония): Гръцкото разузнаване обяви конкурс за лица, знаещи македонски (южнославянски) и български езици

15 Февруари 2019 | 12:49 | Агенция "Фокус"
Атина. Чрез съобщение, публикувано в Държавен вестник, Министерството на гражданската защита на Гърция търси хора, знаещи македонски (южнославянски) и български език за работа в Националната разузнавателна служба на страната, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
Това е и първата официална употреба на термина „македонски (южнославянски) език след влизането в сила на Преспанския договор, отбелязва кореспондентът на МИА от Атина.
Националната разузнавателна служба на Гърция обяви конкурс за попълване на 302 работни места, а в отделите за преводачи и интерпретатори (устни преводачи) назначава 56 лица с познания по: английски френски, германски, испански, италиански, арабски, български, иврит, руски, турски и „македонски (южнославянски) език“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еди Рама: Северна Македония нямаше да съществува без албанците, най-голяма заслуга за мира в Македония имат албанските политици

Еди Рама: Северна Македония нямаше да съществува без албанците, най-голяма заслуга за мира в Македония имат албанските политици

15 Февруари 2019 | 09:47 | Агенция "Фокус"
Тирана. Албанският премиер Еди Рама заяви след ратификацията на протокола за членство на Македония в НАТО в местния парламент със 130 гласа „за“ и нито един против, че Северна Македония нямаше да съществува без албанците, пише електронното издание на македонския вестник „Вечер“.
„Не мога да скрия задоволството си, че този момент съвпада със златно време в междуетническите отношения в страната, за което управляващото мнозинство изигра важна роля. Северна Македония нямаше да съществува без албанците, а за Албания териториалния интегритет на Северна Македония не само, че е неприкосновен, но и е от жизнено значение за нашето настояще и бъдеще, мира и стабилността. Нашият принос в този исторически процес беше подкрепата.Мирната ситуация е преди всичко заслуга на албанските политически лидери, както и на премиера Зоран Заев, когото поздравявам“, заяви освен другото Еди Рама.
На парламентарното заседание присъства и председателят на македонския парламент Талат Джафери, който отбеляза, че Скопие е посветено на изграждането на общество за всички, без оглед на етническата, социалната или каквато и да е друга принадлежност.
„Ние работим упорите за реформи във всички сфери на обществения живот и този процес изобщо не е лесен. Нашата цел е истинска демократична държава и върховенство на закона, функциониращи институции, които да служат на гражданите и работим отдадено за това. Максимално фокусирани сме върху затварянето на въпросите, които затрудняваха нашия път към постигането на стратегическите цели – пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз. Подписахме Договор за приятелство и добросъседство с Република България, подписахме окончателен договор за решаване на спора за името с Гърция. Приехме конституционните изменения, което никак не беше лесно и предизвика протести от двете страни. Победи визията и смелостта на парламентарното мнозинство. Победи визията за сигурно бъдеще и победиха нашите граждани. Истинските ни приятели и партньори винаги бяха близко до нас и ние сме благодарни за това“, заяви Джафери пред албанските депутати.
Той посочи, че се надява до края на тази или началото на следващата година, Протоколът за пълноправно членство в НАТО да бъде подписан от всички 29 посланици на страните-членки и да бъде ратифициран от всички национални парламенти, с което Република Северна Македония ще стане и официално 30-а членка на Алианса.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Welt: Без да е готово, НАТО се впуска в конфронтация с Москва

Die Welt: Без да е готово, НАТО се впуска в конфронтация с Москва

15 Февруари 2019 | 09:10 | Агенция "Фокус"
Берлин. В какво положение е НАТО през февруари 2019 година, 70 години след основаването си? Независимо от всички свои успехи в обезпечаването на мира, с които Алианса с пълно право може да се гордее, той демонстрира слабост: първо, президентът на Русия Владимир Путин е притиснал НАТО в ъгъла, второ, Алиансът често реагира на ситуациите със закаснение и, вероятно, е недооценил готовността на Москва за ескалация и нейния стремеж към териториално преустройство на Европа (присъединяването на Крим, ситуацията в Източна Украйна). Трето, НАТО няма отговор на такива важни въпроси, като отношенията с Китай и Ирак.
Какви са последствията: военната заплаха за европейците расте и нейното ниво, може би, даже е по-голямо от това по време на Студената война. В същото време вероятността от нова надпревара във въоръжението е голяма, защото Китай, Индия, Русия, както и САЩ, всъщност, не са заинтересовани от разоръжаването, пише Кристоф Шилц в материал за германския ежедневник Die Welt, представен без редакторска намеса.
И още един момент: западните общества ще бъдат принудени да инвестират все повече и повече средства (данъци) в увеличаването на собствените си военни възможности. А това, на свой ред, в близките години ще означава засилване на конкуренцията за отделяне на средства от бюджета и може да доведе до конфликт вътре в обществото. Това се касае най-вече за Германия.
В сряда министрите на отбраната на страните от НАТО за първи път обсъдиха новата ситуация: развалянето на двустранния договор между Вашингтон и Москва за забрана на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), които могат да преодоляват от 500 до 5 500 километра. Вече е невъзможно това споразумение да бъде спасено.
При това е удивително доколко НАТО не е готово за създалата се ситуация, независимо че тя се развиваше в продължение на няколко години, в течение на които се състояха повече от 30 срещи между представители на САЩ и Русия, посветени на тази тема. Неочаквана за Алианса бе и анексията на Крим през 2014 година, както и сблъсъкът между руски военни кораби с малки украински катери прдз ноември 2018 година не по-далеч от Черно море. По този начин възниква далеч не безсмисления въпрос: а доколко НАТО въобще е способно да мисли стратегически?
Разработените от Русия ракети със среден обсег 9М729 (SSC-8 по класификация на НАТО), довели до разрушаването на ДРСМО, са нещо повече, отколкото въпрос само за „военната кухня“. Става въпрос за една от основите на НАТО.
Генерал-лейтенантът в оставка Хенрих Браус, който в продължение на много години до лятото на 2018 година беше най-влиятелният представител на Германия в НАТО, написа съвместна статия с Кристиан Мьолинг за немското „Външнополитическо общество“, че 9M729 (SSC-8) би могла „сериозно да попречи на укрепването на намиращите се под заплаха съюзници на Алианса в Северна, Източна и Югоизточна Европа“ и „да парализира решимостта за защита на европейските съюзници в случай на възникване на криза или опасност“.
Ако Русия, в рамките на стремителна настъпателна операция (каквато в Крим) нападне Балтийските страни, Москва би могла да подкрепи това нападение с ядрена угроза от ракетите 9М729. А партньорите на балтийските страни в НАТО ще бъдат ли в състояние да им помогнат?
Отговорът на този въпрос може да разцепи Алианса – точно, както и спора за разходите за отбрана. И именно това е целта на Путин. Но той не разчита само на това: с разпадането на ДРСМО Москва може, най-накрая, сама да разположи ракети със среден обсег на източните си граници, където уж за нея няма заплаха. Москва изпитва голямо безпокойство по повод ракетите със среден обсег, с които разполагат Индия и Китай.
Новото руско оръжие може да стане отговор на тези заплахи – но на първо място тези ракети могат да долетят до територията на Европа. Както винаги, отговорът на НАТО може да бъде такъв: Алиансът ще отговори на новосъздалата се ситуацията в сферата на сигурността, за което ще са нужни много милиарди евро. Но тях в момента просто ги няма. Това противоречи на интересите на Вашингтон, който не иска директна конфронтация с Москва.
В известен смисъл, Путин е натикал НАТО в ъгъла. Новите решения за усилване на източната граница, приети след 2014 година, са правилни, но те така или иначе са недостатъчни за реалното сдържане на Москва. На Алианса не му стига съвременна техника, инфраструктура и мобилност на големите войскови съединения. Така наричаната „стратегия на руското направление“ – която разчита на сдържане в комбинация с диалог – е остаряла. И Москва потвърждава това със своите действия – на първо място: в Причерноморието (Грузия, Украйна), т.е. там, където НАТО практически не присъства.
Паралелно с това, Русия последователно укрепва позициите си в Африка, запълвайки вакуума, възникнал след изтеглянето на американците. Споразумението за създаване на логистичен център в Еритрея – на Африканския рог – дава на Москва достъп до Червено мора. Аналогични цели преследват и споразумението за военно сътрудничество с Централноафриканската република и съвместните антитерористични учения с Египет, както и договора с Кайро за сътрудничество в космоса. Москва играе важна роля и в Либия.
Може ли да се твърди, че при НАТО всичко е под контрол? В последно време Алиансът се занимава по-активно с въпросите, свързани с Китай, Пекин, от гледна точка на Русия и САЩ, е една от главните заплахи. Но Китай в бъдеще може да стане един от основните играчи в Афганистан, където на Алиансът в момента му се налага да гледа, как т.нар. „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ постоянно засилват позициите си. А и „Талибан“, както и по-рано, остава много силна.
Сега НАТО обяви, че се изтегля от този регион. Но защо в Афганистан Алиансът практически не успя да постигне целите си, независимо от огромните жертви? Защо Алиансът чак сега се замисли за действията на Китай? Не е ясна ситуацията и с малкия тренировъчен център на НАТО в Ирак. Може ли така да се постигне нещо съществено? И какво ще се случи, ако жестоките ирански бойци започнат да убиват натовски войници в Ирак?
При подписването на Договора за създаване на НАТО на 9 април 1949 година, президентът на САЩ Хари Трумън каза, че целта на Алианса е „да създаде защитен щит, който ще ни позволи да продължим нормалната работа на правителствата в интерес на обществото, за да могат всички наши граждани да водят пълноценен и щастлив живот“.
Всичко това остава в сила. Но постигането на тези цели става все по-трудно. Върху НАТО има сериозен натиск.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 „Сител“ (Македония):  Албания ратифицира присъединителния протокол за членството на Македония в НАТО

„Сител“ (Македония): Албания ратифицира присъединителния протокол за членството на Македония в НАТО

14 Февруари 2019 | 23:26 | Агенция "Фокус"
Тирана/Скопие. Със 130 гласа "за" и нито един „против“ албанският парламент тази вечер ратифицира Протокола за членство на Македония в НАТО, информира скопският телевизионен канал „Сител“. Заседанието започна с минута мълчание в знак на почит за жертвите от пътно-транспортно произшествие край Ласкарци.
Последвалият дебат беше напрегнат и фокусиран върху вътрешната политика, а не за протокола. Опозицията е обвинила премиера Рама в престъпление, а той е трябвало да се извини на председателя на македонския парламент Талат Джафери, който е гостувал на албанските депутати. След уталожване на страстите те са ратифицирали Протокола за членството на Македония в НАТО. Талат Джафери е благодарил за подкрепата на парламентаристите от Тирана.
„Без албанците Северна Македония не би съществувала, а за Албания териториалната идентичност на Северна Македония е не само безспорна, но и от жизненоважно значение за нашето настояще и нашето бъдеще, за мира и стабилността. Нашата роля в този исторически процес е подкрепата. Спокойната ситуация е преди всичко заслуга на албанските политически лидери там и на премиера Зоран Заев, когото поздравявам.“

Албания е третата страна, членка на НАТО, която ратифицира присъединителния протокол. Документът е одобрен и от правителството в София. С същото решение е предложена и ратификацията му в Народното събрание на България, съобщава „македонския телевизионен канал „Сител“.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Канал 5“ (Македония): Трима от пострадалите в автобусната катастрофа край Тетово са с опасност за живота

„Канал 5“ (Македония): Трима от пострадалите в автобусната катастрофа край Тетово са с опасност за живота

14 Февруари 2019 | 20:04 | Агенция "Фокус"
Скопие. Трима от пострадалите в автобусната катастрофа край Тетово са с опасност за живота, съобщава македонският телевизионен “Канал 5“
Директорът на спешния център в Тетово Илир Хасани заяви пред „Канал 5“, че животът на 20-годишно момиче, пострадало при инцидент с автобус вчера, все още е в опасност.
„Момичето е в критично състояние, като се полагат всички необходими грижи, за поддържане на живота му. Пациентката е в критично състочние, ние се борим всеки момент за живота й“ - каза директорът Хасани.
Директорът също така добави, че състоянието на още двама от пациентите е тежко.
„Единият е мъж на около 40 години, а другият е бил настанен в друго здравно заведение, но състоянието му се е влошило. Останалите седем пациенти в Центъра за спешна медицинска помощ в момента са стабилни“ - казва Хасани.
При вчерашната катастрофа на автобус по маршрута Гостивар – Скопие загинаха 14 души, а десет други бяха сериозно ранени.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Канал 5“ (Македония): Обявени са два дни на национален траур в Македония заради автобусната катастрофа край Тетово

„Канал 5“ (Македония): Обявени са два дни на национален траур в Македония заради автобусната катастрофа край Тетово

14 Февруари 2019 | 17:14 | Агенция "Фокус"
Скопие. Обявени са два дни на национален траур в Македония заради автобусната катастрофа край Тетово, съобщава македонският телевизионен “Канал 5“ .
Освен македонските, днес флаговете на американското и германското посолства също са свалени наполовина. Телеграми със съчувствие и съжаление за инцидента днес пристигнаха от всички страни. Сред първите, които изразиха дълбоко съжаление, е гръцкото Министерство на външните работи, информира телевизионният канал.
"Ние дълбоко съжаляваме за трагичната автомобилна катастрофа на магистралата Скопие-Тетово. Мислите ни са за семействата на жертвите и техните близки. Изразяваме искрено съчувствие и солидарност с гражданите и правителството ”, пише в профила на гръцкото МВнР в социалната мрежа „Туитър“.
Българския премиер Бойко Борисов е изразил съжаление за загиналите.
С едноминутно мълчание за жертвите на катастрофата правителството в Косово започна днешното му заседание. Новината, заедно с снимка от началото на заседанието, бе публикувана в социалната мрежа „Фейсбук“ от косовския премиер Рамуш Харадинай, който изказва съболезнования на семействата, които са загубили своите близки.
Днес бе съобщено, че са идентифицирани телата на загиналите, като повечето от тях са на млади хора.
Междувременно от фирмата превозвач „Друмо турс“ заявиха, че автобусите им са изправни и фирмата има лиценз за извършване на редовни автобусни превози между Скопие и Гостивар.

Превод и редакция: Юлиян Марков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: НАТО може да разшири присъствието си в Черно море

ТАСС: НАТО може да разшири присъствието си в Черно море

14 Февруари 2019 | 15:36 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Северноатлантическия алианс разглежда възможността за разширяване на своето присъствие в Черно море, като този въпрос е обсъден на неформална закуска в четвъртък с министъра на отбраната на Украйна Степан Полторак, съобщи генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, цитиран от ТАСС.
„Имахме много хубава дискусия на закуска. Всички членове на НАТО подкрепят Украйна политически и практически. Разглеждаме какво още можем да направим. Имаме различни тръстови фондове, поддръжка в киберсигурността, сътрудничество в акваторията на Черно море. Обсъждаме възможността за разширяване на нашето присъствие в Черно море, където след няколко дни ще се проведат учения с участието на кораби на НАТО“, заяви той на пресконференция след края на заседанието на Съвета на НАТО в Брюксел.
При това той подчерта, че „Алианса вече значително увеличи присъствието си в морето, въздуха и на земя в рамките на подкрепата за Украйна“.
По неговите думи, министрите на отбраната са обсъдили цялостната ситуация в Украйна, включително инцидента в Азовско море през ноември 2018 година, Освен това, членовете на Алиансаса призовали Киев да продължи с провеждането на реформи и конкретно да реализира препоръките на Венецианската комисия за образованието.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Канал 5“ (Македония): Албанският парламент единогласно ратифицира присъединителния протокол за членство на Северна Македония в НАТО

„Канал 5“ (Македония): Албанският парламент единогласно ратифицира присъединителния протокол за членство на Северна Македония в НАТО

14 Февруари 2019 | 15:28 | Агенция "Фокус"
Тирана. Със 130 гласа „за“ и нито един против, в присъствието на председателя на македонския парламент Талат Джафери, албанското законодателно събрание ратифицира присъединителния протокол за членство на Северна Македония в НАТО, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
Така Албания стана третата страна-членка на Северноатлантическия алианс, ратифицирала протокола след Гърция и Словения.
Джафери изрази надежда, че до края на годината или началото на следващата процеса по ратификация на протокола ще бъде завършен във всички 29 страни-членки, с което Северна Македония официално ще стане 30-ия член на НАТО.
Задоволство от това, че албанският парламент е сред първите, ратифицирали документа, изразиха премиера на страната Еди Рама и председателя на парламента Грамоз Ручи.
Малко преди гласуването на Протокола за присъединяване, сянката върху сесията хвърли инцидент, който беше на ръба на физическата конфронтация, когато опозиционният депутат от „Демократическата партия“ Еди Палока заля с черна боя Еди Рама, след което бе отстранен от парламентарната зала и получи десетдневна забрана за влизане в албанския парламент.
Протоколът за пълноправното членство на страната в НАТО вече е ратифициран от Гърция и Словения, а до края на месеца се очаква ратификация на протокола в България и Словакия. Македония може да стане пълноправен член на НАТО през следващата пролет, ако до този момент всичките 29 членове на Алианса ратифицират протокола за присъединяване.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът Румен Радев изрази съболезнования на своя македонски колега Георге Иванов по повод жертвите при тежката автобусна катастрофа по пътя Скопие-Тетово

Президентът Румен Радев изрази съболезнования на своя македонски колега Георге Иванов по повод жертвите при тежката автобусна катастрофа по пътя Скопие-Тетово

14 Февруари 2019 | 15:00 | Агенция "Фокус"
София. Президентът глава Румен Радев изрази съболезнования на своя македонски колега Георге Иванов по повод тежката автобусна катастрофа по пътя Скопие-Тетово. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
„С дълбоко прискърбие посрещнах вестта за трагичния инцидент с автобус, при който загинаха 14 души и над 20 бяха ранени. В днешния траурен ден, бих искал да изкажа моите и на целия български народ искрени съболезнования към роднините и близките на загиналите, както и дълбокото ни съчувствие и съпричастност към тяхната скръб, която е неутешима“, заявява в писмото си до Георге Иванов българският президент.
В съболезнованието си Румен Радев изразява надежда за скорошно и пълно възстановяване на пострадалите при тежката катастрофа.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фактор“ (Македония): Каракачанов е против договора с Македония, но в Брюксел му се наложи да се срещне с Шекеринска в първата двустранна среща на Скопие на срещата на НАТО

„Фактор“ (Македония): Каракачанов е против договора с Македония, но в Брюксел му се наложи да се срещне с Шекеринска в първата двустранна среща на Скопие на срещата на НАТО

14 Февруари 2019 | 13:46 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Българският министър на отбраната Красимир Каракачанов се е срещнал с македонския си колега Радмила Шекеринска в сряда в Брюксел, предава скопското електронно издание „Фактор“, като отбелязва, че макар председателят на българското ВМРО да е твърд противник на договора за добросъседство между София и Скопие, на него му се е наложило да пожелае добре дошъл на вицепремиера на Македония на срещата на министрите на отбраната от страните-членки на НАТО след подписването на присъединителния протокол на Македония.
Шекеринска е благодарила на Каракачанов за подкрепата на България и е отбелязала, че разговора между двамата министри е първата двустранна среща на македонската страна на срещата.
Тя е добавила също, че договорът за добросъседство с България е помогнал за подписания след това Преспански договор и е уверила, че двете Министерства на отбраната ще засилят сътрудничеството си. Каракачанов отговорил, че България винаги е настоява Македония да бъде приета по-бързи в НАТО и ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АНА-МПА: ООН е получила официалното известие от Македония за разрешаването на спора за името

АНА-МПА: ООН е получила официалното известие от Македония за разрешаването на спора за името

14 Февруари 2019 | 11:44 | Агенция "Фокус"
Ню Йорк.Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е получил официалното известие за влизането в сила на Преспанския договор на 12 февруари 2019 година, което, освен другите неща, изразява съгласието на страните за името „Република Северна Македония“. Той приветства това развитие, което урежда дългогодишния спор между Атина и Скопие и показва, че дори привидно неразрешими въпроси могат да бъдат решени чрез диалог и политическа воля, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА.
Генералният секретар поздравява двете страни и министър-председателите Алексис Ципрас и Зоран Заев за решимостта им да създадат перспективна визия за отношенията между двете страни и помирението в Балканския регион и извън него. Той е дълбоко благодарен на своя личен пратеник Матю Нимиц за неговата непоколебима ангажираност и отдаденост в улесняването на преговорите.
Генералният секретар призовава държавите-членки, регионалните организации и всички международни партньори да подкрепят историческите стъпки, предприети от страните.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Членството на Турция в НАТО: Едно трудно пътешествие от 1952 година насам

Daily Sabah: Членството на Турция в НАТО: Едно трудно пътешествие от 1952 година насам

14 Февруари 2019 | 11:33 | Агенция "Фокус"
Анкара. Пътят на Турция вНАТО започна преди 67 години този месец, само три години след основаването на организацията, и оцелява до днес с различни възходи и падения. Връзката се променя, въпреки че и двете страни са ангажирани с Алианса и получават взаимни ползи от него, пише електронното издание на вестник Sabah в материал, представен без редакторска намеса.

В сряда министрите на отбраната на НАТО се събраха в Брюксел на двудневна среща. Турция, представлявана от министъра на отбраната Хулуси Акар, срещна с гръцкия си колега Евангелос Апостолакис в кулоарите на форума, където двамата обсъдиха текущите въпроси между страните.
Както Турция, така и Гърция станаха членове на НАТО през 1952 г. като част от първото движение за разширяване на организацията. Обаче, присъединяването към организацията дойде на висока цена; Първоначално Турция се сражаваше с членовете на НАТО в Корейската война, като загуби 721 войници, а след това получи право да бъде член на организацията, тъй като предишните й опити да се присъедини към нея бяха неуспешни.
Понастоящем НАТО има 29 членове и е предназначена да бъде колективна отбранителна организация; да защитава неделима сигурност, свобода и общи ценности на нейните членове. Членството в организацията се възприема от Турция като нещо, което може да допринесе положително за икономическото, военното и политическото развитие на страната.
Оттогава Турция е жизненоважен съюзник, който осигурява на НАТО връзка на изток и контрол на върху проливите.
„Турция отдава най-голямо значение на ролята на НАТО за поддържане на сигурността и стабилността в евроатлантическата зона и за осигуряване на форум за политически и военни консултации по теми, които представляват интерес за нейните членове“, е позицията на турското външно министерство относно отношенията с НАТО. „Неделимостта на сигурността на съюза, солидарността между съюзниците и справедливото разпределение на риска и тежестта, както и правилото за консенсус, са ръководните принципи на НАТО и трябва да останат такива“, добавят от там.
Турция, която има втората по големина армия в организацията след САЩ, е една от държавите-членки на НАТО в рамките на Мисията „Решителна подкрепа“ в Афганистан и е водеща страна в региона на Кабул. Като част от задълженията си като държава от НАТО в Кабул, Турция също така защитава летище Хамид Карзай в Афганистан.
Страната също така предоставя постоянна военноморска помощ на мисиите на НАТО в Егейско море, докато ръководи регионални инициативи, включително дейностите на постоянната морска група на НАТО (SNMG) в Черноморския регион.
Турция също е домакин на много инициативи на НАТО. В западна провинция Измир има щабквартира на НАТО, въздушна база в южна провинция Адана, друга в Диарбекир корпус за бързо реагиране на НАТО в Истанбул. Също така е домакин на радар AN / TPY-2 в източната провинция Малатия като част от проекта за ракетния щит на организацията.
Отделно от всичко това, само през 2018 г. Турция е предоставила 101 милиона долара за общото финансиране на НАТО.

НАТО разочарова Турция повече от веднъж през годините

Като една от страните, които допринасят най-много за мисиiта на организацията, Турция очаква подкрепа от НАТО във всички аспекти и е готова да действа по същия начин в замяна. Въпреки че пътешествието на страната в НАТО е пълно с съвместни мисии, то е пълно и с разочарования и предателства.
Първото разочарование дойде през 1964 г., когато Турция реши да предприеме действия в Кипър, където кипърските турци страдаха от кипърските гърци. Президентът на САЩ по това време, Линдън Джонсън, изпрати писмо до турския президент Исмет Иньоню, като каза, че в случай на нахлуване на острова, НАТО няма да бъде на страната на Анкара.
Известен като "Писмото на Джонсън", инцидентът стана първото от многото предателства на НАТО и остави негативно впечатление в турското общество. През 1974 г. разочароващото поведение на САЩ продължи с ембарго върху продажбата на оръжие на Турция след намесата на страната в Кипър.
Кипърският случай и отношението на САЩ и НАТО по време на процеса никога не бе забравено в Турция и даде началото на антинатовските и антиамериканските настроения в страната, които продължават да са силни десетилетия по-късно.
Една от причините за продължаващите негативни чувства към НАТО е позицията на организацията против борбата на Турция срещу тероризма, особено с ПКК (Работническата партия на Кюрдистан).
В края на 90-те години, когато борбата срещу ПКК бе на върха в Турция, особено в източните райони на страната, Германия заяви, че Турция използва оръжие срещу цивилни и й наложи ембарго, вместо да подкрепи Анкара.
С времето, заставането на страната терористите, а не на Турция, стана принцип за много страни-членки на НАТО, особено за САЩ. Вашингтон подкрепя сирийския филиал на ПКК – „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), въпреки предупрежденията на Турция, че групата е заплаха за сигурността й.
Анкара е разгневена от подкрепата на САЩ за „Сирийските демократични сили“ (СДС), доминирана от ОНС, под претекст за борба с „Ислямска държава“. САЩ предоставиха военно обучение и доставиха камиони с оръжие на сирийските кюрди, без да се съобразяват с предупрежденията от страна на Анкара, че партньорството с една терористична група за борба с друга не е приемливо.
Турция твърди, че оръжията в крайна сметка са прехвърлени на ПКК, която е определена за терористична група от САЩ, Турция и ЕС и в крайна сметка се използват срещу Турция.
Що се отнася до Фетулахистката терористична организация (ФЕТО), НАТО показа известна подкрепа за Турция. По повод първата годишнина от неуспешния опит за преврат в Турция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза: „Повтарям силното си послание, че всеки опит за подкопаване на демокрацията в някоя от нашите съюзнически държави е неприемлив“.
ФЕТО, ръководена от живеещия в САЩ Фетулах Гюлен, се опита да свали турското правителство и да завземе властта на 15 юли 2016 г. Опитът за преврат беше предотвратен от лоялни военни части, полицейски части и милиони турски граждани. Около 250 души, предимно цивилни, бяха убити от войници от пучистите. И все пак САЩ, въпреки че получиха доказателства за ролята на ФЕТО в опита за преврат, не са екстрадирали Гюлен в Турция. НАТО също така изостави Турция и не я подкрепи в гражданската война в Сирия. През 2012 г. Турция поиска от НАТО на нейните граници да бъдат поставени ракети „Пейтриът“. Въпреки това, въпреки че ракетите бяха в Турция за известно време, скоро страните от НАТО ги върнаха, оставяйки Турция да се защитава сама.
През 2017 г., в един унизителен инцидент за Турция, по време на съвместни военни учения на НАТО в Норвегия, снимка на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на Турция, беше поставена сред снимките на „вражеските държави“. По това време бе създаден и фалшив „Фейсбук“ акаунт под името на президента Реджеп Тайип Ердоган с публикации, благоприятстващи "вражеските държави".
След като турски военни длъжностни лица забелязаха инцидентите, НАТО предприе необходимите мерки и бе дадено обещание на Турция.
Въпреки тази променлива връзка, НАТО продължава да говори за високата стойност на Турция в организацията, заявявайки, че тя е стратегически съюзник. "Турция е важна за НАТО, но НАТО също е важно за Турция. Алиансът се основава на основния принцип "един за всички и всички за един", каза Столтенберг пред „Анадолската агенция“ в щаба на НАТО в Брюксел преди официалното си посещение в Турция на 16 април.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АНА-МПА: Военният министър на Гърция се срещна с колегите си от Турция и Македония

АНА-МПА: Военният министър на Гърция се срещна с колегите си от Турция и Македония

14 Февруари 2019 | 10:50 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Двустранните въпроси и мерките за изграждане на доверие между Гърция и Турция бяха във фокуса на среща, проведена в сряда в Брюксел между министъра на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис и турския му колега Хулуси Акар в кулоарите на министерската среща на НАТО, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА.
Апостолакис заяви, че срещата с Акар е пряка последица от скорошното посещение на премиера на Гърция Алексис Ципрас в Анкара, където той се срещна с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
„Обсъдихме двустранни въпроси и прилагането на меморандума от 1988 г. Папулия-Илмаз“, каза Апостолакис.
„Също така се съгласихме да насрочим в близко бъдеще среща между делегации на двете страни, за да се създаде рамка, в която мерките за изграждане на доверие могат да бъдат предприети“, добави той.
Относно срещата си с министъра на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска, Апостолакис каза, че разговорът е бил съсредоточен върху въпроси, свързани с прилагането на чл. 17 от Преспанския договор и относно възможността за прокарване на съществуващата двустранна програма за военно сътрудничество с оглед на присъединяването на Скопие към НАТО.
В този контекст, Апостолакис обясни, "дадох ясно да се разбере, че гръцките въоръжени сили биха могли да помогнат на тези от съседната ни държава", за да постигнат "бързо и гладко приспособяване към Алианса".

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изпрати съболезнователен адрес до председателя на парламента на Македония Талат Джафери

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изпрати съболезнователен адрес до председателя на парламента на Македония Талат Джафери

14 Февруари 2019 | 10:37 | Агенция "Фокус"
София. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изпрати съболезнователен адрес до председателя на парламента на Република Северна Македония Талат Джафери по повод автобусната катастрофа, довела до човешки жертви. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.
"Позволете ми да изразя моите и на колегите ми народни представители от 44-ото Народно събрание на Република България съболезнования и съчувствие към близките и семействата на жертвите, към Вас и към депутатите от парламента на Републиката", пише Цвета Караянчева. "Солидарни сме с Вас и Ви уверяваме, че не сте сами в тези мигове на изпитания", заявява тя.
Председателят на парламента изразява убедеността си, че властите в страната полагат всички необходими грижи, за да могат близките на загиналите да превъзмогнат болката от невъзвратимата загуба. "Искрена е и надеждата ни за скорошно възстановяване на ранените при катастрофата граждани", се посочва в съболезнователния адрес.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Вечер“ (Македония): НАТО на Балканите. Какво получава Алианса от присъединяването на Македония?

„Вечер“ (Македония): НАТО на Балканите. Какво получава Алианса от присъединяването на Македония?

14 Февруари 2019 | 09:39 | Агенция "Фокус"
Скопие. Македония е пред вратите на НАТО, а формалното приемане се очаква най-късно до една година. Алианса е нужен на Македония преди всичко заради заплахите за сигурността, които се появиха след събитията през 2001 година и които продължават до днес, както и от потенциален сблъсък между НАТО и Русия в бъдеще. Македония има задължения за членството в НАТО от около 250 млн. евро годишно, които са не само такса за членство в съюза, но и цена на задължението за адаптиране на оборудването на армията според стандартите на Алианса, което означава закупуване на военна техника и заплащане за нейното прилагане, както и разходи за участие в мисиите на НАТО. От другата страна на споразумението е Алианса. Защо му е нужно на НАТО Македония? Тя няма море, природни богатства или силна икономика, тя е държава, в която всички са скарани помежду си по няколко въпроса, произтичащи от вековни етнически и религиозни напрежения, проблеми със съседите ... някои от отговорите на тези въпроси дава експерта Мирослав Лазански пред електронното издание на македонския вестник „Вечер“.

Какво получава НАТО с влизането на Македония в съюза

Лазански: Преди всичко, военният полигон Криволак, единственият полигон в Европа, където могат да се провеждат учения с някои видове истински бойни отровни вещества. Ще кацат ли сега американските самолети А-10 на Криволак с бомби с обеднен уран?
Разбира се, че ще кацат, защото кой в Скопие може да попита великия съюзник за този боеприпас? Никой. Те ще бъдат щастливи, ако великият им съюзник им обещае, че албанците няма да разкъсат страната за един ден. Освен Криволак, НАТО получава и гражданско-военното летище Петровец в близост до Скопие.
Нищо ново, защото досега то е използвано от всеки, който го е искал. С влизането на Македония в алианса НАТО засилва комуникационната линия: албанските пристанища - Македония - българските пристанища на Черно море. По-конкретно, НАТО сега бърза да завърши кампанията за разширяване на Балканите възможно най-скоро.
От Брюксел настояват за план за действие за присъединяване на Босна и Херцеговина. Но геостратегически, разширяването на НАТО на изток далеч надхвърля влизането на Черна гора и Македония в НАТО, тъй като планетарната сигурност не зависи от двете бивши югославски републики.

НАТО – Черна гора?

Лазански: С влизането на Подогорица в западния Алианс, политическия елит се надява да получи твърди гаранции за сигурността по отношение на границите. Но, тъй като официално това е екологична държава, следва и въпросът, може ли топ туризмът да бъде съпроводен с постоянно или временно закотвяне на военни кораби в черногорските пристанища и в териториалните води. Какво ще стане през летния туристически сезон, когато няколко хиляди моряци в бели униформи ще бъдат разтоварени на сравнително малкия бряг? Тогава няма топ туризъм. Или корабите на НАТО ще избягват черноморското крайбрежие през летния сезон?
При обстоятелства, когато само пристанището на Бар е в състояние да приеме такива кораби? Други кораби ще трябва да отидат на койки.
Всички страни от НАТО, които са се развили в туризма, са изключително внимателни да не го застрашават с военни бази, така че по този въпрос те са се договорили с НАТО чрез специални споразумения. Известно е къде могат да влязат военните кораби на НАТО и ядрените оръжия. С кои инструменти, сензори или по друг начин властите в Черна гора могат да открият ядрени оръжия на военен кораб на НАТО във водите на Черна гора?
С настоящите технически и човешки капацитет, с които разполага Черна гора, това е невъзможно. Как ще различите ядрена бойна глава на ракета на военен кораб от обикновена конвенционална бойна глава? Ще чукате с чук по тази глава? За някой друг, по-съвършен инструмент за откриване в оборудването на армията на Черна гора, наследена от оборудването на ЮНА, наистина не знам.
Какво тогава Черна гора може да предложи на НАТО освен пристанище и кей? И двете летища са цивилни, а НАТО по принцип не харесва летищата с двойно назначение. Освен това НАТО разполага с добри летища в Хърватия, Албания, Македония и Косово. Подгорица може да предложи 50 войници на Алианса за някои мисии на НАТО в света. Във военно отношение това е без значение, но поне символично увеличават броя на страните, които са с Америка.

Какви са отношенията по оста НАТО – БиХ?

Лазански: Що се отнася до Босна и Херцеговина (БиХ), НАТО е възприеман различно в Сараево и Баня Лука. Сараево, разбира се, е безусловно за влизане в Алианса. Република Сръбска е против, а без нейното съгласие не може да се влезе в НАТО. Преди няколко години от Брюксел ултимативно искаха промяна на Конституцията на БиХ, като условие за приемане на страната в НАТО.
Именно от Брюксел тогава заявиха, че БиХ в сегашния си вид, не може да бъде приета нито в ЕС, нито в НАТО. Сараево, разбира се, подкрепя това добросъвестно, а в Баня Лука го разбират като настояване на Сараево да направи цялостна ревизия на Дейтъснкия мирен договор чрез НАТО. Баня Лука вижда това в контекста на „малко във война, малко в мир, всичко с помощта на НАТО“. Алианса е в БиХ от години и сега се стреми да създаде военна академия на военните от БиХ по модела на Съюза.
Въоръжените сили на БиХ изобщо не са независими, те са под прякото командване на НАТО, защото никой висш офицер от тази армия не може да бъде повишен или назначен на длъжност без предварително одобрение от страна на Алианса.
По онова време, когато пенсионираният американски генерал Жак Клайн беше представител на международната общност в БиХ, дойде идеята, че радиоактивните отпадъци от Запада ще бъдат поставени в тунелите на разрушеното подземно летище Желява близо до Бихач. Летището е построено на карстов терен, където подземните води са силни, така че ако намерението на генерал Клайн не бе открито овреме, цялата зона щеше да бъде замърсена.
Алиансът търси нови места за учения и изхвърляне на радиоактивни боеприпаси и материали. Къде е по-добрият избор и къде не задават неудобни въпроси, ако не на Балканите?

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Генералният секретар на ООН приветства преименуването на Македония в Северна Македония

ТАСС: Генералният секретар на ООН приветства преименуването на Македония в Северна Македония

14 Февруари 2019 | 05:55 | Агенция "Фокус"
Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш приветства влизането в сила на окончателното споразумение, според което бившата югославска република официално се преименува на Северна Македония. Това се казва в разпространено изявление на официалния му представител Стефан Дюжарик, предава агенция TACC.
„Генералният секретар [на ООН] получи официално уведомление за влизането в сила на заключителното споразумение, което свидетелства за подкрепата на страните за името Република Северна Македония“, се казва в текстът. „ Той (ген. секретар Антониу Гутериш) приветства постигането на това споразумение, което реши дългия спор между Атина и Скопие и показа, че дори трудните въпроси могат да бъдат решени чрез диалог и политическа воля“.
Генералният секретар също така призова държавите, които са членове на ООН, регионалните организации и международните партньори, да подкрепят историческата стъпка, предприета от страните в конфликта.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Независимая Газета: НАТО се готви да живее под прицела на руските ракети

Независимая Газета: НАТО се готви да живее под прицела на руските ракети

14 Февруари 2019 | 02:59 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Срещата на министрите на отбраната на НАТО, която бе открита в Брюксел на 13 февруари, беше първото съвместно обсъждане на членовете на Алианса относно това как да се действа в условията на прекратяване на Договора за премахване на ракети с среден и малък обсег (ДРСМО), предприето едностранно от американските власти. В западните експертни среди се отбелязва, че засилването на защитата на НАТО срещу нестратегическите ракети на Русия е вече на дневен ред, пише в. Независимая газета.
Преговорите в Брюксел станаха специални по две причини. Първо, Радмила Шекеринска, министър на отбраната на Македония, бе поканена на срещата на министрите на отбраната. Тя получи статут на наблюдател без право на глас. Това стана възможно благодарение на сключването на 6 февруари на протокола за присъединяването на балканската държава към Северноатлантическия съюз. На брифинг в централата на организацията един от представителите на НАТО предположи, че Македония може да стане пълноправен член на военния блок до пролетта на 2020 г. „Очаква се ратифицирането на документа за присъединяване на Македония да отнеме 12 месеца от членовете на съюза“, заяви представителят на военния блок. „Парламентите на двете страни, Гърция и Словения, вече са ратифицирали протокола за присъединяване“. Македония трябва да стане 30-ият член на Северноатлантическия съюз. Второ, за първи път членовете на НАТО започнаха обща дискусия за това как ще изглежда „светът без ДРСМО“.
„Ние сме ангажирани в планирането в много различни области, включително, разбира се, във военната област“, каза Столтенберг в едно от интервютата си, коментирайки условията, в които Северноатлантическият алианс ще се окаже след премахването на ДРСМО. „Нашите военачалници обмислят различни варианти: как трябва да реагираме на факта, че Русия ще разположи повече ядрени ракети в Европа. Но ние няма да бързаме да вземаме решения“.
Коментирайки ситуацията с ДРСМО, Столтенберг повтаря обвиненията на американското правителство срещу Русия: той смята, че Москва е основният виновник за застоя в дискусията за съдбата на ракетното споразумение. „Убеден съм, че Договорът може да бъде запазен, ако Русия уважава подписания от нея документ със САЩ“, заяви генералният секретар на НАТО в разговор с руски журналисти, отговаряйки на въпрос на Независимая газета.
В американските експертни среди отбелязват, че основното за Алианса сега е въпросът за укрепване на отбраната. „Властите на страните от НАТО бяха единодушни в подкрепата на претенциите на САЩ за нарушаване на Договора от Русия“, каза Ричард Уайц, директор на Центъра за военно-политически анализ към института „Хъдсън“. „И сега Русия обяви, че след изтичането на договора ще разположи повече ракети, способни да удрят цели в Европа“. Затова правителствата на страните от НАТО трябва да решат как да отговорят на увеличената заплаха от руски ракетни удари. Американските власти посочиха, че няма да разположат ядрени ракети в Европа, но може да искат да засилят защитата на НАТО срещу нестратегическите ракети на Русия (5 000 км и по-малко)“. В тази връзка основният въпрос за Северноатлантическия алианс сега остава дали да подкрепи такава инициатива, казва анализаторът.
Въпреки това дискусията около договора, която все още е замразена, продължава. По време на пресконференция в щаба на НАТО Столтенберг заяви, че ще продължи разговора за съдбата на споразумението с руския външен министър Сергей Лавров по време на Мюнхенската конференция, която ще се проведе от 15 до 17 февруари. „Твърдо вярвам в необходимостта от поддържане на диалог с Русия на различни нива. Очаквам с нетърпение срещата с министър Лавров в Мюнхен“, каза генералният секретар на военния блок.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: НАТО не възнамерява да принуждава Сърбия да избира между Русия и Алианса

ТАСС: НАТО не възнамерява да принуждава Сърбия да избира между Русия и Алианса

14 Февруари 2019 | 00:15 | Агенция "Фокус"
Брюксел. НАТО няма да принуждава Сърбия да избира с кого да си партнира - с Русия или със Северноатлантическия алианс. Това бе съобщено на брифинг в Брюксел от представител на НАТО, коментирайки забележката, че с приемането на Македония Алиансът ще затвори своя пръстен около Сърбия, предава агенция TACC.
„Работата с НАТО не означава, че трябва да се прекрати взаимодействието с другите партньори. Смятаме, че има достатъчно място за всички да работят заедно за регионалната сигурност. Никога няма да изискаме от Сърбия да избира между сътрудничество с Русия или НАТО“, каза той.
Според думите му, Белград сам трябва да определи как вижда бъдещите си отношения с Алианса. „Сърбия е военно неутрална страна, ние напълно уважаваме този неутралитет. Ще се радваме, ако Сърбия се присъедини към ЕС, който има силно сътрудничество с НАТО“, каза официалният представител.
„Ако Сърбия иска да стане член на ЕС и да бъде партньор на НАТО - това е чудесно, ако реши да не стане член на ЕС, но все още иска партньорството като неутрална страна, можем също да го направим“, добави той.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицеадмирал Пламен Манушев: Надпреварата във въоръжаването не дава добър знак за европейския континент, за Русия и САЩ

Вицеадмирал Пламен Манушев: Надпреварата във въоръжаването не дава добър знак за европейския континент, за Русия и САЩ

13 Февруари 2019 | 20:56 | Агенция "Фокус"
София. Надпреварата във въоръжаването не дава добър знак за европейския континент, за Русия и САЩ. Това каза в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ вицеадмирал Пламен Манушев, заместник-председател на Парламентарната асамблея на НАТО, по повод излизането на САЩ от Договора за ракетите със среден обсег на действие и последвалата ги Русия, както и политическата линия на НАТО в Европа след тези действия. „Това силно разтревожи военното и политическо ръководство на НАТО за излизането на двете основни страни в този договор. Той доста сериозно допринасяше за спокойствието, за сигурността на Европа, тъй като обсега на тези ракети обхваща точно европейския континент до територията на Русия. САЩ казват, че Русия го нарушава, Русия казва, че ще отговори на въоръжаването, но никой няма да спечели“, заяви той. Манушев коментира, че влагането на милиарди долари в построяването на нови системи ракети с обсег от 500 до 5 000 км ще доведе до милиардни разходи и ще се отрази на благосъстоянието на хората. Той беше категоричен, че в България няма бъдат изградени бази на НАТО, като припомни конвенцията от Монтрьо и това, че в Черно море не може да има бази на организацията.
Цоня СЪБЧЕВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицеадмирал Пламен Манушев: Сигурността на Европа е невъзможна без силите на НАТО

Вицеадмирал Пламен Манушев: Сигурността на Европа е невъзможна без силите на НАТО

13 Февруари 2019 | 20:51 | Агенция "Фокус"
София. Сигурността на Европа е невъзможна без силите на НАТО. Това каза в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ вицеадмирал Пламен Манушев, заместник-председател на Парламентарната асамблея на НАТО, коментирайки възможността за поява на Европа на 2 скорости. „Аз не одобрявам разделението на Европа, ЕС трябва да е единен, всички държави да са заедно, особено след Брекзит, когато ще бъде силно отслабен икономически. Трябва държавите да са заедно, не бива да се разделят. Зная вижданията на президента на Франция Макрон и на канцлера Меркел за тях, но се надявам, че в перспектива, в далечен план, те не целят автономия и създаване на Съединени европейски щати“, коментира още той. Пламен Манушев заяви, че изградената след Първата световна война система за сигурност и световен ред се променя с активното желание и на Русия, Китай и Турция. Добави още, че хората са свикнали повече от 70 години да живеят в мир в Европа, като припомни, че на този континент не е имало толкова дълготраен мир в историята. „Смятам, че има лидери, държавници на този свят, които да удържат мира по света и няма да допуснат голяма война, която да доведе до милиони жертви“, добави той.
Цоня СЪБЧЕВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицеадмирал Пламен Манушев: Създаването на европейска армия няма да е в противовес на НАТО

Вицеадмирал Пламен Манушев: Създаването на европейска армия няма да е в противовес на НАТО

13 Февруари 2019 | 20:30 | Агенция "Фокус"
София. Създаването на европейска армия няма да е в противовес на НАТО. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ заместник-председателят на Парламентарната асамблея на НАТО Пламен Манушев. Той обясни, че малко от държавите членки могат да си позволят да имат армия за ЕС и отделна за НАТО. Според него подписването на договорът от Аахен е свързан и с Брекзит, тъй като една от най-мощните армии на ЕС е тази на Великобритания. Той е и продължение на програмата, приета от ЕС през 2017г. за сътрудничество ПЕСКО, каза още той. „За мен основната система за сигурност е НАТО. Това, което ще бъде изградено в Европа, само ще допълва сигурността и мощта на НАТО. Предвидена е доста сериозна програма в ПЕСКО, в нея сме се включили и ние. В България има три проекта. Военно морските сили имат спечелен проект. Двата съюза, чрез системата за сигурност на ЕС и като част от тази на НАТО само ще засилят сигурността и мощта на военният съюз“, каза той. Пламен Манушев обясни, че геополитическата обстановка в света е такава, че се налага да има разговори на европейските лидери по тази тема. Едно от нещата, които провокира тези разговори, са подмятанията на президента на САЩ Доналд Тръмп за напускане на НАТО, което според вицеадмирала няма да се случи. „Трябва да се отделят средства за въоръжение, ако искаме да сме спокойни“, каза още той и добави, че не одобрява разделянето на Европа, особено след Брекзит. В изминалите години не са отделяни достатъчно средства за въоръжение и отбрана и това трябва да се навакса, каза вицеадмиралът.
Цоня СЪБЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Сега СИРИЗА и „Нова Демокрация“ трябва да се борят определението „Северна“ да се употребява

Kathimerini (Гърция): Сега СИРИЗА и „Нова Демокрация“ трябва да се борят определението „Северна“ да се употребява

13 Февруари 2019 | 20:20 | Агенция "Фокус"
Атина. Спорът за името между Гърция и Македония навлезе във финалната си фаза. След преговорите между Атина и Скопие, изготвянето и подписването на Преспанския договор, и ратификацията на договора от парламентите на двете страни, сега трябва да се фокусираме върху прилагането му. Следващата стъпка е договореното сложно име с географски определител „Република Северна Македония“ да бъде използвано от всички страни и за всички цели, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
Човек би си помислил, че дори тези в Гърция, които са гласували против споразумението на основание на законни опасения, биха предпочели „Северна Македония“ вместо просто „Македония“. В светлината на това всеки трябва да канализира усилията си в една и съща посока, като всеки използва своя достъп до сестрински европейски партии и институции, гръцката диаспора в САЩ и други страни, мозъчни тръстове и международните медии.
Гръцката опозиция - в частност „Нова Демокрация“ (НД) - също може да помогне за преследването на тази национална кауза. Не би било непоследователно, ако лидерът на консерваторите Кириакос Мицотакис открито поиска от чуждестранни лидери и други служители да използват името „Северна Македония“ в писмени документи, както и когато говорят. Въпреки противопоставянето си на Преспанското споразумение, той със сигурност също би предпочел, ако позоваването на северната съседка на Гърция като „Македония“ се превърне в минало.
Нищо не спира НД да не е съгласна с аспектите на споразумението. Консерваторите все още могат да посочат, че смятат, че е погрешно да се наричат „македонци“ гражданите на балканската страна – легитимно искане - и настояват, че здравият разум диктува те да се наричат „северномакедонци“. Всъщност, те могат също да отбележат, че дори според самия Преспански договор, хората от бившата югославска република могат да се нарекат „граждани на Северна Македония“.
Би било разумно да се приеме подобна политика. Това ще позволи на НД да се придържа към основната си позиция и същевременно да се разграничи от правителството на СИРИЗА. Така опозицията ще хвърли тежестта си върху позитивните аспекти на сделката, като все пак се опитва да ограничи щетите, причинени от негативните.
Другата страна на същата монета е свързана с поведението на правителството. Би било изключително безотговорно, ако се стремят да използват национално отговорното отношение от страна на НД - ако последната наистина го приеме - и отново се опита да сее разделение в рамките на консерваторите поради политическа целесъобразност, като твърди, че сега подкрепят споразумение, срещу което са гласували.
Сега, когато сделката неизбежно влиза в сила, се надяваме, че двете основни партии в Гърция няма да формират политиката си на базата на теснопартийни цели, а по-скоро ще действат съобразно националния интере, който, според някои от нас, трябва да бъде основната им движеща сила.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Вучич: На страните в региона им пречи това, че Сърбия е по-силна

Александър Вучич: На страните в региона им пречи това, че Сърбия е по-силна

13 Февруари 2019 | 18:49 | Агенция "Фокус"
Белград. Президентът Александър Вучич заяви в сряда, че на страните в региона им пречи това, че Сърбия е по-силна, предава електронното издание на македонския ежедневник „Вечер“.
„Защо те (медиите в региона) се радват на пропадането на Александър Вучич, защо съм им проблем? Какво съм направил против тях? Пречи им това, че Сърбия е по-силна“, подчерта сръбският държавен глава пред местната телевизия „Пинк“.
Той заяви, че следи регионалните и световните медии и е забелязал, че откакто са започнали протестите в Белград, най-голяма подкрепа е дошла от Загреб, хърватските, прищинските и босненските медии.
В коментар за интервюто на бившия външен министър на Сърбия и председател на „Сръбската народна партия“ (СНП) Вук Йеремич пред „ТВ БиХ“, Вучич заяви, че е гледал малка част и тя е била „отвратителна за страната“.
„Важно е, че от един лъжепатриот чуваме, че Сърбия е виновна за всички конфликти. Откакто съм тук, ние не сме имали никакви конфликти. Това е лична омраза и съжаление, че не може да бъде на мое място“, подчерта държавният глава.
На думите на Йеремич във въпросното интервю, че Вучич е по-лош от Слободан Милошевич, но не разполага със същата военна сила, иначе „сега би било още по-лошо“, сръбският президент припомни, че от военна гледна точка, в момента армията е двойно по-голяма от тогава.
„Но аз просто искам да запазя мира и стабилността“, заключи Вучич.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Телма“ (Македония): НАТО пожела „добре дошла“ на Македония на министерската среща в Брюксел

„Телма“ (Македония): НАТО пожела „добре дошла“ на Македония на министерската среща в Брюксел

13 Февруари 2019 | 18:20 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Македония зае своето място в НАТО, но без право на глас, засега. Министърът на отбраната на страната Радмила Шекеринска в сряда за първи път представляваше страната на министерската среща на Алианса, където се присъедини към 29-те си колеги от страните-членки, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
„Позволете ми да започна като пожелая добре дошла на министъра на отбраната Радмила Шекеринска от Република Северна Македония. Наистина е голямо удоволствие, че сте тук и участвате за първи път като поканени на срещата на министрите на отбраната на НАТО. Добре дошли“, заяви генералният секретар на Алианса Столтенберг.
В рамките на министерската среща, Шекеринска и Столтенберг проведоха двустранни разговори, след която той каза, че му е приятно, че вече не трябва да се обръща към Македония с термина „вашата страна“.
„Хубаво е да се знае, че повече няма да се обръщам с „вашата страна“, заради дългият и труден спор за името, а ще се обръщам с Република Северна Македония. Това е голям момент за всички нас“, подчерта генералният секретар на НАТО.
Той отдаде заслуженото и на македонското правителство за направения прогрес и показаното лидерство, което е довело до поканата от НАТО за участие в министерската среща.
„Видях как вчера се издига знамето на НАТО пред сградата на правителството в Северна Македония. Наистина очаквам деня, в който и ние ще направим същото, ще издигнем вашето знаме пред НАТО заедно с другите 29 знамена на страните-членки“, добави Столтенберг.
Шекеринска, от своя страна, благодари на генералния секретар за подкрепата му и помощта, която НАТО постоянно е оказвал на страната.
„Това е доказателство, че политическата смелост се изплаща, че промени са възможни дори на Балканите, дори в такива времена. Също така доказва, че няма замразени проблеми, а само замразени решения. Показахме, че сме способни да намерим истинско решение и това е наградата, не само за мен, но и за моето правителство и нашия народ“, заяви политикът.
Пред Столтенберг тя е уверила, че страната твърдо ще продължи с действия и мерки за общата стабилност. За Шекеринска, премиерът на Македония е показал, че политиката на отворени врати на НАТО не са само думи.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Вечер“ (Македония): Първата табела с „Добре дошли в Република Северна Македония“ се появи на границата с Гърция

„Вечер“ (Македония): Първата табела с „Добре дошли в Република Северна Македония“ се появи на границата с Гърция

13 Февруари 2019 | 14:47 | Агенция "Фокус"
Скопие. Първата табела с „Добре дошли в Република Северна Македония“ се появи на ГКПП „Богородица“ на границата с Гърция, съобщава електронното издание на скопския вестник „Вечер“, като допълва, че поставянето й е наблюдавано от голям брой както местни, така и гръцки журналисти.
Във вторник вечерта влезе в сила Окончателното споразумение за разрешаване на различията, описани в Резолюции на Съвета за сигурност на ООН 817 (1993) и 845 (1993), прекратяване на валидността на Временното споразумение от 1995 г. и установяване стратегическо партньорство между страните, след което името на югозападната ни съседка официално стана Република Северна Македония.
От редакцията подчертават, че още същия ден са внесени промени и на официалната интернет страница на правителството в Скопие.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Северна Македония най-накрая зае мястото си в НАТО

Kathimerini: Северна Македония най-накрая зае мястото си в НАТО

13 Февруари 2019 | 13:54 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Министърът на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска призна, че е била изпълнена с гордост, след като заема място на масата на НАТО за първи път, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Говорейки пред репортери на срещата на министрите на отбраната на НАТО, Шекеринска заяви, че Северна Македония „е показала, че промяната е възможна, ако имате правилното политическо ръководство".
Съюзниците на НАТО подписаха ключов текст този месец, който стартира процеса на членство в страната. Новото име на малката балканска страна влезе в сила във вторник. Тя ще бъде приета като пълноправен член на Алианса в края на тази година или в началото на 2020 г., след като парламентите на стртаните-членки на НАТО одобрят протокола. Дотогава тя може да участва в срещи на западния отбранителен съюз като гост.
Гърция блокираше членството на Македония в продължение на десетилетия заради спора за името, припомня изданието.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Канал 5“ (Македония): Скопие и Атина изпратиха писмо до генералния секретар на ООН за новото име на Македония

„Канал 5“ (Македония): Скопие и Атина изпратиха писмо до генералния секретар на ООН за новото име на Македония

13 Февруари 2019 | 13:11 | Агенция "Фокус"
Скопие. Скопие и Атина са изпратили съвместно писмо до генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, с което го информират за влизането в сила на Окончателното споразумение за разрешаване на различията, описани в Резолюции на Съвета за сигурност на ООН 817 (1993) и 845 (1993), прекратяване на валидността на Временното споразумение от 1995 г. и установяване стратегическо партньорство между страните, предава скопската телевизия „Канал 5“.
От Министерството на външните работи в Скопие уверяват, че за промяната на името ще бъдат информирани възможно най-скоро Секретариата на ООН, държавите-членки, държавите-наблюдатели на ООН, както и всички други международни организации.
След получаване на вербалната нота от Гърция за ратификацията на Преспанското споразумение и Протокола за членство в НАТО, правителството в Скопие обяви във вторник, че официално започва прилагането на новото конституционно име Република Северна Македония.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Денешен“ (Македония): Република Северна Македония – издаването на новите регистрационни номера ще започне до четири месеца, на паспортите – от края на годината

„Денешен“ (Македония): Република Северна Македония – издаването на новите регистрационни номера ще започне до четири месеца, на паспортите – от края на годината

13 Февруари 2019 | 07:53 | Агенция "Фокус"
Скопие. С оглед промяната на името на държавата Министерството на вътрешните работи на Македония трябва да започне издаването на нови регистрационни номера за превозните средства в рамките на четири месеца. Междувременно като преходно решение ведомството ще предостави стикери с инициалите NMK, които да бъдат поставяни на превозните средства, съобщава електронното издание на македонския вестник „Денешен“.
Издаването на новите документи за самоличност ще започне до края на годината. МВР на югозападната ни съседка следва да предприеме мерки и дейности за прилагане на решение в преходния период до създаването на технически предпоставки за издаване на нови документи за пътуване. По време на преходния период вътрешното ведомство в Скопие, при напускане или влизане в Република Северна Македония, ще поставя печат както в старите, така и в новоиздадените паспорти с цел потвърждаване, че пътните документи принадлежат на гражданин на Република Северна Македония.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Коммерсант": Македония официално промени името си

"Коммерсант": Македония официално промени името си

13 Февруари 2019 | 03:08 | Агенция "Фокус"
Москва. Македония бе преименувана на Република Северна Македония, а съответното споразумение, което отвори пътя за присъединяването на страната към НАТО и ЕС, официално влезе в сила на 12 февруари. „Току-що обменихме окончателна вербална нота: Споразумението от Преспа влезе в сила! Днес може да бъде началото на дълго приятелство между Гърция и Северна Македония“, пише Никола Димитров, външен министър на Македония. Някои правителствени структури вече са променили логото си, пише руският вестник "Коммерсант.
На 25 януари гръцкият парламент одобри споразумението за преименуване на Бивша югославска република Македония в Република Северна Македония. Преименуването позволи да се сложи край на споровете с Атина за името на страната, които продължиха около 30 години. На 6 февруари посланиците на 29 държави-членки на НАТО и Македония подписаха в Брюксел протокол за присъединяването на страната към Алианса.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Сигурността в Европа зависи от стабилността на Балканите

Kathimerini: Сигурността в Европа зависи от стабилността на Балканите

12 Февруари 2019 | 22:02 | Агенция "Фокус"
Атина. Мирът и сигурността в Европа зависят от постигането на стабилност в Западните Балкани, заяви бившият американски посланик в Гърция Чарлс Рийс в интервю за в. Kathimerini.
Въпреки това, той избегна да коментира споразумението за името между Гърция и Бивша югославска република Македония, от учтивост към сегашния посланик на САЩ в Атина Джефри Паят, Рийс посочва членството на Албания в НАТО като много положително развитие, като изрази надежда, че БЮРМ скоро ще я последва (като Република Северна Македония).
Рийс изрази надежда, че Европейският съюз ще приеме тези балкански страни. В същото интервю, той говори за Брекзит и продължителната безизходица в Лондон, като не крие опасенията си, че ако няма споразумение да се отложи излизането на Великобритания от съюза, можем да станем свидетели на сценарий на Брекзит без сделка.
Бившият посланик, който ще обсъди Брекзит на форума в Делфи по-късно този месец, признава възхода на евроскептицизма и подобни изолационистки тенденции в САЩ, но въпреки това остава оптимист. Той вярва, че Брекзит изпраща ясно послание към европейците за значението на блока. Американският дипломат смята, че нараства разбирането в САЩ, че страната е силна благодарение на своите съюзи.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„еМагазин“ (Македония): Гърция ще обучава македонската армия?

„еМагазин“ (Македония): Гърция ще обучава македонската армия?

12 Февруари 2019 | 19:37 | Агенция "Фокус"
Скопие. Атина изпрати вербалната нота до Скопие, потвърдиха гръцки дипломатически източници. В сряда, в кулоарите на срещата на министрите на отбраната от страните-членки на НАТО в Брюксел, ще се състои среща между военните министри на Македония и Гърция Радмила Шекеринска и Евангелос Апостолакис, пише един от най-четените онлайн ресурси в Македония „еМагазин“.
Както посочва медията, не е изключена възможността, Апостолакис да предложи на Шекеринска Гърция да обучава македонската армия.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Талат Джафери ще присъства в Албания на ратифицирането на протокола за приемане на Македония в НАТО

„Макфакс“ (Македония): Талат Джафери ще присъства в Албания на ратифицирането на протокола за приемане на Македония в НАТО

12 Февруари 2019 | 19:33 | Агенция "Фокус"
Скопие. Председателят на македонския парламент Талат Джафери ще пристигне на работно посещение в Тирана в сряда, предава македонската агенция „Макфакс“.
Както съобщава пресслужбата на парламента на страната, по време на визитата Джафери ще присъства на пленарното заседание на албанския парламент в четвъртък, на което ще бъде ратифициран протокола за членство на Македония в НАТО.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АНА-МПА: Песпанският договор влиза в сила - Гърция изпрати вербална нота на Македония

АНА-МПА: Песпанският договор влиза в сила - Гърция изпрати вербална нота на Македония

12 Февруари 2019 | 19:30 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция е изпратила рано във вторник вечерта вербалната нота, с която информира Скопие, че гръцкият парламент е завършил процедурите по ратификацията на Преспанския договор и присъединителния протокол за НАТО, съобщава гръцката държавна агенция АНА-МПА, като се позовава на свои дипломатически източници.
С потвърждението за изпълнението на задълженията на гръцката страна по договора за името между Атина и Скопие, подписан през юни м.г., Македония сега ще трябва да приложи приетите в тази връзка конституционни изменения, с които променя името си на Северна Македония и другите изисквания произтичащи от спогодбата.
В подготовка за промяната на името, от сградата на македонското правителство бяха отстранени буквите „Правителство на Република Македония“ и се очаква табелката с новото име да бъде поставена в близките дни.
След тази на правителството, ще бъдат сменени табелите и на парламента, министерствата, граничните пунктове, посолствата. Според информацията на медиите, вече са изработени табелите с новото име, а първата ще бъде сложена на ГКПП Богородица между Македония и Гърция. Изработени са и нови интернет страници на правителството и министерствата с новото име.
След нотата от Гърция двете страни ще изпратят съвместно писмо до Генералния секретар на ООН, че спорът за името е разрешен и от кога Преспанския договор влиза в сила. След това Скопие ще информира с писмо секретариата на ООН, страните-членки, както и всички международни организации за новото конституционно име.
Междуресорният правителствен орган вече е изработил Национален план за действие за прилагане на бъдещите мерки и действия от споразумението, който, както разбира скопската телевизия, ще бъде приет на заседанието на правителството във вторник.
Препоръки за промяна на табелите ще получат и единиците на местното самоуправление, а секторите и службите за връзки с обществеността на държавните и обществените институции ще получат насоки за употребата на конституционното име.
Част от задълженията на Македония по прилагането на Преспанската спогодба е промяна на личните документи на гражданите в срок от пет години от влизането му в сила.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Зоран Заев: Да живее европейска Република Северна Македония

Зоран Заев: Да живее европейска Република Северна Македония

12 Февруари 2019 | 19:21 | Агенция "Фокус"
Скопие. „Да живее европейска Република Северна Македония, да живее Европа, да живее НАТО“, заяви накрая на своето изказване македонския премиер Зоран Заев на тържествената церемония във вторник по повод издигането на знамето на НАТО пред сградата на местния парламент, предава опозиционното скопско електронно издание „Република“.
„Ние не вярваме в приказките, че Европейският съюз ще се разпада, ние смятаме, че той е най-силен. Ние му принадлежим исторически и политически. Брюксел няма да ни гледа през пръсти. Не очаквам снизходителност от ЕС <...> Прилагането на главите (от преговорите със Съюза) има значение на директива. Няма да стигнем до Европа ако не работим. А имаме какво да предложим на Европа... мултикултурно общество, сътрудничество, наука“, подчерта Заев в тържествената реч.
Членството в ЕС ще бъде реализирано чрез НАТО, уверен е Заев, а най-голямата придобивка, която ще бъде получена, ще са еднаквите шансове за всички и справедливостта, добави той, като призова опозицията да работи заедно с него по пътя към членството в Съюза.
„Всеки е равен независимо от банковата сметка. Сега, когато реализираме националните си стратегически интереси, няма друго по-добро решение. Да не се лъжем. Не трябва това да бъде възпрепятствано от нашите взаимни съперничества. По този път вървят и нашите съседи, нашите приятели от региона. Това е пътят на свободата. Нашите идеи трябва да водят до една и съща цел, а не да бъдат възпрепятствани от битки за власт. С отварянето на Брюкселските глави ще има работа за всички, както за депутатите, така и за президента на Македония“, заяви македонският премиер.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Сител“ (Македония): Македонската църква няма да променя името си, очаква да бъде призната като „Охридска архиепископия – Юстиниана прима“

„Сител“ (Македония): Македонската църква няма да променя името си, очаква да бъде призната като „Охридска архиепископия – Юстиниана прима“

12 Февруари 2019 | 18:29 | Агенция "Фокус"
Скопие. Македонската православна църква – Охридска архиепископия в никакъв случай няма да променя името си, независимо че държавата вечер се казва Република Северна Македония. Синодът няма намерение да добавя нищо повече към уставното си име, заяви във вторник в Прилеп Митрополит Преспанско-Пелагонийски Петър. Според него позицията на МПЦ-ОА била пределно ясна и нямало какво повече да се коментира, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
„Ние не можем да заповядваме на никого, да му наредим как да ни нарича, но ние ще се наричаме така, както го правим и сега. Моите мнения и възгледи не са по-различни от тези на Светия Синод и ние запазваме позициите си по всички тези въпроси. Ако някой има по-различно мнение, това е негово право, но аз споделям позицията и мнението на нашата света църква. Едно име имаме, така е песента“, е заявил митрополит Петър, цитиран от „Сител“.
Що се отнася до признаването на МПЦ от страна на Константинополската патриаршия, митрополитът заяви, че това ще се случи в обозримо бъдеще, ако не се случи нещо изненадващо. Според правилата на църквата, каза той, всяка суверенна държава трябва да има автокефална църква, а МПЦ-ОА изпълнява всички условия за това. Най-вероятно се преговаря МПЦ да бъде призната като Охридска Архиепископия, но все още има голяма неизвестност.
„Ще настояваме да ни признаят под нашето име, като досега не е имало случай някоя църква на етническа основав да бъде призната <...> Ние сме били Охридска архиепископия и обновихме Охридската архиепископия. Не можем да избягаме от факта, че сме били и сме обновена Охридска архиепископия и Юстиниана Прима (Първа Юстиниана), тъй като става дума за църкви, които са били на наша територия, на територията на Република Македония“, обясни митрополит Петър.
Ще бъде ли МПЦ-ОА следващата църква, която ще получи Томос за автокефалия след Православната църква на Украйна (ПЦУ), ще покаже времето, отбелязва „Сител“ и коментира, че действията на Константинополската патриаршия вече са предизвикали голям трус в православния свят, където всички поместни църкви са принудени да избират страна, а МПЦ, според медията, изглежда вече е избрала своята.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга, в събота, 6 октомври 2018 г., се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илиийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Редакция: Иван Христов


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МЕТА (Македония): Заев и Ципрас ще се срещнат на Мюнхенската конференция

МЕТА (Македония): Заев и Ципрас ще се срещнат на Мюнхенската конференция

12 Февруари 2019 | 17:55 | Агенция "Фокус"
Скопие/Атина. Премиерите на Македония и Атина Зоран Заев и Алексис Ципрас ще имат среща в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, която ще се проведе от 15 до 17 февруари, предава македонската агенция МЕТА.
Заев и Ципрас, както пише гръцкият вестник Kathimerini, като признание за техни те усилия за разрешаване на дългогодишния спор за името между Атина и Скопие, ще получат престижната награда „Евалд фон Клайст“, която се дава за мир и разрешаване на конфликти.
Председателят на конференцията Волфганг Ишингер написа веднага след ратифицирането на Преспанския договор от гръцкия парламент на своя „Туитър“, че двамата премиери ще бъдат поканени на 16 февруари в Мюнхен, за да приемат престижната награда.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Канал 5“ (Македония): Вербалната нота от Атина ще бъде предадена на Скопие до края на деня

„Канал 5“ (Македония): Вербалната нота от Атина ще бъде предадена на Скопие до края на деня

12 Февруари 2019 | 15:54 | Агенция "Фокус"
Атина. В рамките на днешния ден Гърция трябва да предаде вербалната нота, с която официално ще уведоми Македония за ратификацията на Преспанското споразумение и Протокола за членството в НАТО в парламента в Атина, предава скопската телевизия „Канал 5“.
В кулоарите на срещата на Алианса, която започва в Брюксел в сряда, министрите на отбраната на двете балкански страни – Радмила Шекеринска и Евангелос Апостолакис, ще проведат разговор. Не е изключена възможността в рамките й Апостолакис да предложи на Шекеринска Гърция да обучава македонската армия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Спечели ли Гърция спора за името? И трябваше ли?

Kathimerini: Спечели ли Гърция спора за името? И трябваше ли?

12 Февруари 2019 | 12:46 | Агенция "Фокус"
Атина. Според конвенционалната мъдрост спорът с Македония е въпрос от национално значение за Гърция. Но какъв по-точно е той и как се представи Атина? Отговор на тези въпроси търси доцентът по икономика в Лондонския университет Сотирис Йорганас в авторска статия за електронното издание на водещия атински ежедневник Kathimerini.
Проблемът с Македония като освободителна борба беше затворен през 1914 г. и завърши през 1945 г. с пълна и цялостна гръцка победа. Солун, макар и с малцинство от гърци, стана необратимо гръцки заедно с прилежащите му територии. Днес нито един нормален грък не би счел за справедливо да разшири територията на страната на север, нито пък може да има реалистичен спор за границата от другата страна.
Всяко споменаване на „скопския иредентизъм“ в гръцкия обществен дебат е обида за борбите на нашите предци, когато дори само един Крит щеше да е достатъчен, за да защити границата срещу малката балканска държава. Наистина борбите не са били толкова въоръжени, колкото икономически. Гръцката икономика, построена с кръв, пот, сълзи и доза късмет, гарантира границите на страната срещу десетки милиони потенциално враждебни съседи.
Теглото на учителя, чукът на работника, хотелът на малкия бизнесмен и лаптопът на учения са пазели границите, а не пушката на войника (и ако дойде опасност, то това ще се случи от по-нестабилния Изток).
Въпросът за Македония днес остава само спор за име - въпрос на международен маркетинг. Това не е научен въпрос, който може да бъде решен на голяма международна конференция. Също така не е просто двустранен въпрос, включващ единствено Гърция и Бившата югославска република Македония; по-скоро това е въпрос на влияние върху международното обществено мнение. Това е пълен провал на Гърция. Безсмисленият национализъм вкара първия си гол през 1993 г., а головете срещу Гърция оттогава не са спрели.
За да осъзнаете, че това е само маркетингов въпрос, помислете, че гърците не се интересуват от това как наричат страната в личните разговори (повечето я наричат Скопие), или в рамките на БЮРМ. Няма да има значение за гърците, ако цяла вечност наричат северния си съсед просто Скопие, или ако те се прекръстят на Републиката на самотния бор. Това, което наистина е важно за тях, е как останалият свят го нарича.
Гърците се интересуват от установяването на твърда връзка в средния американски и европейски ум между частта на Гърция, наречена Македония днес, и славата на Древна Македония.
За съжаление, подобен маркетинг не може да се осъществи чрез демонстрации или химни, нито с подписи на лидери на лист хартия. Гърция се опита: БЮРМ е международно изолирана от години. Въпреки това, дипломатите се противопоставиха на нещо, което е широко възприето от международната общественост. Невежеството, любовта към опростяването и евентуалното съчувствие към аутсайдера, доведоха до прост факт: цялата планета нарича гражданите на БЮРМ македонци.
Играта вече беше загубена през 1993 г. Когато германските приятели получават писма от Гърция с епично провалилия се лозунг „Македония е Гърция", те ще попитат: „Но защо искате тази бедна страна?" Оттогава „Македония“ доминира в международната преса, всекидневния разговои. Има 235 добри статии по темата на горе-долу толкова езици. Само на гръцки страната се нарича БЮРМ. На всеки друг език, от татарски до хавайски, държавата се нарича „Република Македония" или „Македония".
През последните години онези малцина в останалата част на Европа, които се интересуват от въпроса, се чудят какво иска Гърция, защо не оставя тази слаба страна да застане на крака и да влезе в европейското семейство, вместо да попадне в ръцете на Путин. Високопоставен икономист на Световната банка ме попита: „Защо гръцкият премиер настоява Македония да се преименува на Северна Македония?“ Ясно е, че статуквото е „Македония“.
Сега, ако Гърция се грижи за „Македония“ като марка, „Северна Македония“ не е най-чистото или най-благоприятното решение. Но е време ние, гърците, да претегляме предимствата и недостатъците на този дългогодишен спор и да започнем да се грижим за собствения ни заден двор.
Големите „македонски” продукти (доколкото такава марка съществува днес) ще бъдат само тези, които са… с добро качество. Точно както не можете да създадете могъщ производител на автомобили, като поставите знак BMW на върха на занемарен завод, всички проблеми, които Гърция има, няма да бъдат решени с договор.
В края на деня най-безопасният начин да получите това, което искате, е да знаете какво искате. Какво искат гърците? Цялата планета да приеме, че всички ние сме потомци на Александър Велики? Имам лоша новина: дори и да е възможно, това не е начинът да се стигне до целта.
Но може да имам алтернатива. Когато споменем Ню Йорк, никой не мисли за бедния стар дъждовен Йоркшир. Никой няма да чуе „Македония“ и да мисли за друго място, ако развием собствената си Македония и по-широка Гърция до едно наистина проспериращо място. И може би тогава, когато изграждаме собствения си Ню Йорк, можем да осъзнаем, че оспорването на имена, претендиращи за славата на древните, са просто малко камъче в космополитния град.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„21 ТВ“ Нотата от Гърция все още не е пристигнала

„21 ТВ“ Нотата от Гърция все още не е пристигнала

11 Февруари 2019 | 23:11 | Агенция "Фокус"
Скопие. Вербалната нота от Гърция към Македония, която ще информира, че е ратифициран протоколът за членство на Северна Македония в НАТО все още не е пристигнала, съобщава македонският телевизионен канал “21 TB“.
Министерството на външните работи съобщи, че са очаквали тя да пристигне следобед, но все още не е пристигнала, потвърдиха от министерството, въпреки че някои медии съобщиха, че нотата е получена.
След пристигането на нотата тя трябва да бъде публикувана в Държавен вестник, след което ще започне прилагането на новото име - Република Северна Македония.
Днес правителството премахна буквите "Република Македония" и се очаква да бъде поставен нов надпис, който ще бъде с новото име на македонски и албански, съгласно закона за езиците.
Както беше потвърдено за телевизионния канал, новите табели са пристигнали на граничните пунктове, но се очаква обявяването на новото име в Държавен вестник.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Телма“ (Македония): Преспанският договор влиза в сила – Гърция изпрати нота на Македония

„Телма“ (Македония): Преспанският договор влиза в сила – Гърция изпрати нота на Македония

11 Февруари 2019 | 21:37 | Агенция "Фокус"
Скопие. Гърция изпрати на Македония нотата, с която я информира, че е изпълнила своите задължения, за да може Преспанския договор да влезе в сила. Очаква се още в понеделник вечерта в „Държавен вестник“ да бъде обявена датата, на която влизат в сила конституционните изменения и конституционните закони, с които Република Македония ще стане Република Северна Македония, съобщава скопският телевизионен канал „Телма“.
В подготовка за промяната на името, от сградата на македонското правителство рано сутринта бяха отстранени буквите „Правителство на Република Македония“. Очаква се новото име да бъде поставено до началото на тържествената церемония по издигането на флага на НАТО пред същото здание.
След тази на правителството, ще бъдат сменени табелите и на парламента, министерствата, граничните пунктове, посолствата. Според информация на „Телма:, вече са изработени табелите с новото име, а първата ще бъде сложена на ГКПП Богородица между Македония и Гърция. Изработени са и нови интернет страници на правителството и министерствата с новото име.
След нотата от Гърция двете страни ще изпратят съвместно писмо до Генералния секретар на ООН, че спорът за името е разрешен и от кога Преспанския договор влиза в сила. След това Скопие ще информира с писмо секретариата на ООН, страните-членки, както и всички международни организации за новото конституционно име.
Междуресорният правителствен орган вече е изработил Национален план за действие за прилагане на бъдещите мерки и действия от споразумението, който, както разбира скопската телевизия, ще бъде приет на заседанието на правителството във вторник.
Препоръки за промяна на табелите ще получат и единиците на местното самоуправление, а секторите и службите за връзки с обществеността на държавните и обществените институции ще получат насоки за употребата на конституционното име.
Част от задълженията на Македония по прилагането на Преспанската спогодба е промяна на личните документи на гражданите в срок от пет години от влизането му в сила.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Поставят знамето на НАТО пред сградата на македонското правителство във вторник

„Макфакс“ (Македония): Поставят знамето на НАТО пред сградата на македонското правителство във вторник

11 Февруари 2019 | 17:07 | Агенция "Фокус"
Скопие. С тържествената церемония във вторник, флагът на НАТО ще бъде издигнат пред сградата на македонското правителство в Скопие, предава агенция „Макфакс“.
Както съобщи правителствената пресслужба, в рамките на церемонията премиерът Зоран Заев ще направи изказване пред знамето.
По-рано в понеделник бе отстранена табелката от въпросната сграда, на която пишеше – Правителство на Република Македония и се очаква в близките дни на нейно място да се появи табелка с новото конституционно име на страната.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„НОВА“ (Македония): Словения ратифицира протокола за македонското членство в НАТО във вторник, а Албания – в четвъртък

„НОВА“ (Македония): Словения ратифицира протокола за македонското членство в НАТО във вторник, а Албания – в четвъртък

11 Февруари 2019 | 15:50 | Агенция "Фокус"
Любляна/Тирана. На извънредно заседание във вторник сутринта парламентът на Словения ще ратифицира Протокола за членството на Македония в НАТО. В рамките на заседанието ще изнесе реч председателя на македонския законодателен орган Талат Джафери, който ще посети Любляна, предава скопската телевизия „НОВА“.
„Подготвихме се речта на председателя на Събранието Талат Джафери да е във вторник сутринта, за да бъде в рамките на извънредно заседание на словенския парламент, на което Словения ще ратифицира присъединителния протокол на Македония, с оглед приемането му в гръцкия парламент. Мисля, че можем да бъдем оптимисти, всичко, което беше планирано през последните две години за влизането на Македония в НАТО, се сбъдна, макар в един момент да изглеждаше твърде оптимистично“, заяви по-рано словенският посланик в Скопие Милан Язбек.
В Албания Парламентарната комисия по правните въпроси одобриха с единодушие протокола за македонското членство в Алианса, което проправя пътя и за ратификацията му в законодателния орган в Тирана. Гласуването е насрочено за четвъртък, 14 февруари.
Очаква се Джафери да присъства и на сесията на албанския парламент.
Миналия петък гръцкият парламент ратифицира протокола за членство на Северна Македония в НАТО, два дни след церемонията по подписването му в седалището на организацията в Брюксел.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Експрес.мк“ (Македония): Веднага след поставянето им – табелите с новото име на Македония паднаха жертви на вандалска акция

„Експрес.мк“ (Македония): Веднага след поставянето им – табелите с новото име на Македония паднаха жертви на вандалска акция

11 Февруари 2019 | 12:56 | Агенция "Фокус"
Скопие. Новинарският портал „Експрес.мк“ предава, че веднага след поставянето им табелите с новото име на югозападната ни съседка – Република Северна Македония – са паднали жертва на вандалска акция на неизвестни активисти.
Порталът публикува снимки, от които става ясно, че надписът „северна“ е задраскан на няколко места. На една от снимките се над „Република Северна Македония“ се чете надпис „Никога!“.
След няколко докладвани сходни инциденти от Министерството на вътрешните работи в Скопие обявиха, че обмислят оперативен план за защита на табелите с новото има на Македония, особено онези, поставени на границата с Гърция.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независен“ (Македония): Управляващата партия в Скопие обмисля два варианта за промяна на името си

„Независен“ (Македония): Управляващата партия в Скопие обмисля два варианта за промяна на името си

11 Февруари 2019 | 12:36 | Агенция "Фокус"
Скопие. Социалдемократите на Северна Македония (СДСМ) или само Социалдемократически съюз (СДС) са двата възможни варианта за промяна на името на управляващата в Скопие партия, съгласно произтичащите от Преспанското споразумение ангажименти, отбелязва електронното издание на скопския вестник „Независен“, като се позовава на информация от високопоставен представител на политическата сила, водена от премиера Зоран Заев.
Промяната на името на партията трябва да бъде финализирано до президентските избори през април, но нейни членове не изключват решението да бъде взето на предстоящия на 3 март конгрес на македонските социалдемократи. На него следва да бъде избран и кандидатът, който ще представлява партията на изборите за нов държавен глава на югозападната ни съседка.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Алсат-М“ (Македония): Започва поставянето на табелите с новото име на Македония

„Алсат-М“ (Македония): Започва поставянето на табелите с новото име на Македония

11 Февруари 2019 | 12:20 | Агенция "Фокус"
Скопие. Тази седмица ще започне поставянето на табелите с новото име на Македония, отбелязва излъчващият на албански език скопски телевизионен канал „Алсат-М“.
Табела с македонския държавен герб и надпис „Република Северна Македония“ на два езика вече е изготвена за граничния пункт „Богородица“ на границата с Гърция. Уточнява се, че вече е свален и надписът „Правителство на Република Македония“ от сградата на кабинета в Скопие.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Вучич: Зад протестите в Белград стои някой от Косово

Александър Вучич: Зад протестите в Белград стои някой от Косово

11 Февруари 2019 | 11:51 | Агенция "Фокус"
Белград. Държавният глава на западната ни съседка Александър Вучич изрази увереност, че зад антиправителствените протести в Белград „стои някой от Косово“, предава сръбската държавна информационна агенция Tanjug.
„Достатъчно е да се видят докладите в прищинските медии, за да се разбере кой стои зад тези протести, кой иска да ме свали. Това е много ясно“, констатира Вучич.
Според сръбския президент албанските медии манипулират броя на участващите в акциите. Вучич подчерта също, че е важно да се знае защо протестите са организирани в момент, в който Прищина въведе 100-процентни мита за вноса в страната на сръбски стоки.
Коментирайки акциите в негова подкрепа, организирани в Северно Косово, Вучич похвали действията на сръбската общност в района.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фокус“ (Македония): Свален е надписът на сградата на правителството в Скопие, за да се допълни новото име на държавата

„Фокус“ (Македония): Свален е надписът на сградата на правителството в Скопие, за да се допълни новото име на държавата

11 Февруари 2019 | 10:39 | Агенция "Фокус"
Скопие. Надписът „Правителство на Република Македония“ от сградата на кабинета в Скопие е свален, за да се допълни новото име на държавата – „Република Северна Македония“, съобщава електронното издание на местния „Фокус“.
Очаква се днес Атина да изпрати вербална нота, с която да уведоми Скопие за ратификацията на Преспанското споразумение и Протокола за членство в НАТО. С това Договорът от Преспа влиза в сила и югозападната ни съседка ще се нарича официално „Република Северна Македония“.
Следващата стъпка е двете страни да изпратят съвместно писмо до ООН, с което да информиран генералния секретар на международната организация Антониу Гутериш за влизане в сила на договора. След това ще бъдат уведомени и страните-членки на ООН. Процесът следва да бъде завършен в рамките на няколко дни, припомнят от Министерството на външните работи в Скопие.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независен“ (Македония): Скопие очаква вербална нота от Атина за ратификация на Преспанското споразумение и Протокола за членството в НАТО

„Независен“ (Македония): Скопие очаква вербална нота от Атина за ратификация на Преспанското споразумение и Протокола за членството в НАТО

11 Февруари 2019 | 08:40 | Агенция "Фокус"
Скопие. В Скопие са в очакване в рамките на деня Атина да изпрати вербална нота, с която официално да уведоми властите в Македония за ратификацията на Преспанското споразумение и Протокола за членството в НАТО, припомня електронното издание на скопския вестник „Независен“.
По-рано гръцкият заместник-министър на външните работи Йоргос Катругалос обясни следващите стъпки, които Атина следва да предприеме след петъчното гласуване на протокола за македонското членство в Алианса.
„В понеделник ще бъде изпратена вербална нота за информиране за ратифицирането на споразумението. След това Северна Македония ще информира ООН, както и всички държави-членки, които са я признали под конституционното име, че започва прилагането на новото име. От понеделник започват нейните задълженията за промяна на имената на улиците, обектите, документите, които са със старорото име; всичко, за което се договорихме“, поясни Картугалос, като същевременно подчерта, че от първия ден на новата работна седмица Скопие трябва да започне да използва новото име – Република Северна Македония.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Бойко Борисов получава Ордена на Република Сърбия от Александър Вучич. 15 февруари 2019 г.
Бойко Борисов получава Ордена на Република Сърбия от Александър Вучич. 15 февруа...

ВИДЕО
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.