2020 г.

Денят 16 май: Наградите "Оскар" (1928 г.)

На днешната дата през 1899 г. е открито е XX Обикновено народно събрание с председател Димитър Вачов. През 1912 г. на 16 май в София за срок от 3 години е подписан таен отбранителен договор между България и Гърция. Според договора двете държави се задължават да си оказват взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от Турция. През 1915 г. в хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на войната, Антантата обещава, че страната ни ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа.
На 16 май 1971 г. се провежда референдум за приемане на нова Конституция на Народна Република България.
По света: През 1928 г. в САЩ се провежда първата церемония по връчване на наградите на Американската академия за киноизкуство, които през 1931 г. са наречени “Оскар”. Наградите се присъждат за американски (и англоезични) филми, включително за анимация и документалистика, както и за най-добър чуждоезичен филм, чиято премиера по екраните на САЩ е била до края на предходната година.
През 1975 г. японката Юнко Табеи става първата жена, покорила Еверест - най-високият в света планински връх - 8 848 м., който се намира в Хималаите.
На 16 май са родени: ирландският актьор Пиърс Броснан - един от най-успешните изпълнители на Агент 007 (1953); през 1955 г. е родена Олга Корбут - белоруската състезателка по спортна гимнастика, четирикратна олимпийска шампионка и двукратна сребърна призьорка (1972 г., 1976 г.); През 1970 г. е родена Габриела Сабатини - аржентинска състезателка по тенис на корт.
На 16 май умират: руският княз Алексей Церетелев, участвал в международната комисия за разследване на турските жестокости в България след потушаване на Априлското въстание.

2015 г.

Египетският наказателен съд произнася смъртна присъда срещу бившия президент на Египет Мохамед Морси.

2014 г.

При стълкновение между ислямисти и правителствените сили в Либия загиват 40 души.

2014 г.

Депутатите на върховния съвет на самопровъзгласилата се Донецка народна република утвърждават за министър-председател Александър Бородай.

2014 г.

Умира световноизвестният български оперен певец, бас Никола Николаев Гюзелев. През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 г. започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. — при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 г. — редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 г. с ролята на Тимур в операта на Пучини - „Турандот“. През 1966 г. жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.
През 1962 г. Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година — с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“.
През 1968 г. за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 г. в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.
През 1994 г. отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди“, отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ — I степен, орден „Стара планина“ — I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други.

2013 г.

Армения става председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

2012 г.

За временен министър-председател на Гвинея-Бисау е назначен Руи Дуарте Баруш.

2012 г.

Новият министър-председател на Гърция Панайотис Пикраменос встъпва официално в длъжност.

2011 г.

След 11 месеца безвластие в Белгия крал Албер II натоварва лидера на Валонската (френскоговорящата) социалистическа партия Елио ди Рупо да състави правителство, с което е преодоляна опасността Белгия да се раздели на две отделни държави. На парламентарните избори на 13 юни 2010 г. социалистите получават 26 места в парламента, а Новофламандски алианс - националистическата партия от Фландрия, където говоримият език е фламандски (холандски) получават 27 и в тази връзка Алиансът иска разделение на Белгия.

2010 г.

Умира хондураският политик Освалдо Лопес Ареляно, който 2 пъти е президент на Хондурас - през периодите 1963-1971 и 1972-1975 г. Става за първи път президент на 3 октомври 1963 г. чрез военен преврат, 10 дни преди да се проведат президентските избори. През 1971 г. разрешава да се проведат избори, но след като вижда, че губи, отново завзема властта. През 1975 г. американската Комисия за търговия с ценни книжа осветява схема на даване на подкуп от „Чикита Брендс Интернешънъл“ в размер на 1,25 млн. долара с опция за още толкова на президента Лопес срещу обещание за намаляване на експортните мита при износа на банани. Търговията с акции на компанията са спрени, а Лопес Ареляно е свален от властта от своя приятел Хуан Алберто Мелгар на 22 април 1975 г. След това Лопес е активен бизнесмен, собственик на няколко бизнеса из цяла Латинска Америка. Той е собственик и на фалиралия по-късно национален авиопревозвач на Хондурас TAN-SAHSA.

2010 г.

Умира американският джаз пианист и композитор Хенри (Ханк) Джоунс. Той е роден на 31 юли 1918 г. във Виксбърг, Мисисипи. Започва кариерата си като пианист през 1944 г., когато се премества в Ню Йорк. През 1948-1953 г. често акомпанира на Ела Фицджералд, включително при нейните турнета в чужбина. През следващите години работи с други известни музиканти, а от 1959 до 1975 г. е щатен пианист в телевизията Си Би Ес. През 70-те години започва редовно да издава собствени албуми. През 2009 г. получава „Грами“ за цялостен принос.

2009 г.

Умира българската писателка и арменски дипломат Севда Севан. Тя е родена през 1945 г. в Нова Загора, завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Автор е на детски стихове, пътеписи, исторически романи. През 1994 г. става първият посланик на Армения в България и остава на този пост до 2005 г.
През 2005 г. е наградена от президента Георги Първанов с орден Стара планина. През 2006 г. получава националната награда „Константин Константинов” в категория „Автор“.

2007 г.

На тази дата Никола̀ Пол Стефа̀н Саркозѝ дьо Нагѝ-Боча̀ встъпва в длъжност като 6-ти президент на Петата френска република и изпълнява тази функция до 15 май 2012 г., когато предава поста на Франсоа Оланд..

2007 г.

На тази дата Ал-Каида организира атака в Казабланка, Мароко, в която 33 загиват, а над 100 души са ранени след нападения срещу ресторант и кафене, често посещавани от чужденци.

1987 г.

Умира Георги Митрев Марков - литературен критик. Той е роден 9 февруари 1927 г. в Тополовград. През 1951 г. завършва българска филология в Софийския университет през 1951 г., където от 1967 г. е доцент, а от 1975 г. -професор в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Печата за първи път във вестник “Стожер” през 1947 г. Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в списание “Септември”, отдел “Критика”. За периода 1970-1972 г. Марков е лектор по български език и литература в университета в Гьотинген.Става директор на Центъра за литературни проучвания при Съюза на българските писатели. Автор е на проучвания за българска литература между двете войни, за литературна критика и съвременната българска литература. Някои негови съчинения са “Въпроси на литературни. анализ” (1962 г.), “Д. Дебелянов” (литературен очерк, 1962 г.), “Гео Милев” (творчески портрет, 1964 г.), “Литературни етюди” (1969 г.), “Методологически въпроси на литературната история” (1971 г.), “Неспокойна критика” (1975 г.), “Битка за литературните принципи” (1987 г.), “Творби и критика” (1987 г.), “Неспокойни пътеки” (1990 г.) и др. Съставител е на “Литературен архив. Т.2. Гео Милев” (1961 г.), “Българска възрожденска критика” (1982 г.), “Българска литературна критика за Гео Милев” (1985 г.), фототипното издание на списание “Пламък” (1987 г).

1975 г.

Японката Юнко Табеи става първата жена, покорила Еверест. Най-високият в света планински връх- 8 848 м.- се намира в Хималаите. Наречен е така от англичаните през 1865 г. в чест на президента на Геодезическия комитет на Индия ген. Джордж Еверест. За пръв път върхът е изкачен на 29 май 1953 г. от Е. Хилари и Тенсинг Норкей. Българските алпинисти Х. Проданов, И. Вълчев, М. Савов, К. Досков и Н. Петков го покоряват през 1984 г., а Д. Василев през 1997 г. Китайското име на Еверест е Джомолунгма.

1971 г.

Провежда се референдум за приемане на нова конституция на Народна Република България. В него участват 99,70 % от всички гласоподаватели, т.е 6 174 635 души, от които с действителни бюлетини - 6 150 695 души, с недействителни - 4607. Общо 6 135 218 души или 99,66 % гласуват за новата конституция, против - 15 477.

1970 г.

Родена е Габриела Сабатини аржентинска състезателка по тенис на корт. Започва да тренира едва 7-годишна. В кариерата си има спечелени 27 титли на единично и 14 на двойки. Има общо 618 победи и 179 загуби в професионалния тенис. Най-високото й класиране в световната ранглиста е първа в 3 различни периода от 1989 г. до 1993 г.. Многократно е избирана за “най-красивата тенисистка” в турнирите, в които е участвала.

1957 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се спрат изселванията на "неблагонадеждни лица" от София. Те започват в края на 1956 г., когато властта, стресната от събитията в Унгария, нарежда специални комисии при кварталните партийни организации да изработват списъци с предложения за изселване, в които са включени 3796 семейства. До края на април 1957 г. са изселени 384 семейства на бивши собственици на фабрики, търговци и "кулаци" и се подготвя изселването на още 532, когато с новото партийно решение акцията е прекратена.

1955 г.

Умира композиторът Светослав Обретенов Обретенов. Той е роден на 25 ноември 1909 г. в Провадия. Завършва Държавната музикална академия в София (днес БДК) през 1934 г. , като вече е сътрудник на театрите "Народна. сцена", Т-35 и Реалистичен театър. През 1934 г. съставя сборника "20 трудови песни". През 30-те и 40-те години Обретенов композира хорови песни ("Три сестри", "Хайдушка песен" и др.), симфонични и вокално-инструментални творби. След 9 септември 1944 г. е пръв ръководител и диригент на Държавния радиохор, известен днес като Българска хорова капела, носеща неговото име. През 1949 г. Обретенов е диригент на хор "Кавал", след което специализира в Москва . Създава масови песни - "Бий врага", "Борба за мир", кантати - "Димитровска родина", "Запей, наш бащин край", "Радост иде", ораторията "Партизани" и др.

1955 г.

Родена е Олга Валентинова Корбут - белоруска състезателка по спортна гимнастика. Четирикратна олимпийска шампионка и двукратна сребърна призьорка (1972 г., 1976 г.).

1953 г.

Роден е Пиърс Броснан - един от най-успешните изпълнители на ролята на агент 007. Актьора е роден в Ирландия. До третата си година е отгледан от майка си, която е медицинска сестра. Баща му го изоставя малко след неговото раждане. От 3 до 11 години Пиърс е възпитаван от родителите на своята майка, която заминала за Лондон. Това предопределя затворения характер на младия Пиърс, който завършва драматично училище и започва театралната си кариера с епизодична роля в пиесата "Дългият страстен петък". Признание като актьор получава след изпълнението си в пиеса на Тенеси Уилямс. Жени се за Касандра Харис, която умира през 1992 г. от рак. В същата година Пиърс Броснан постига първия си комерсиален успех в киното с филма "Човекът с косачката" (The Lawnmower Man). Преди това се снима в роля на детектив в сериала "Ремингтън Стил" (1982-1987 г.) и в няколко други криминални продукции, които нямат кой-знае какъв успех - "Номади" (Nomads, 1986 г.) на Джон МакТиърнън, "Четвъртия протокол" (The Fourth Protocol, 1987 г.) на Джон Маккензи и др. Филмът на Брус Биърсфорд "Мистър Джонсън" (Mister Johnson, 1991 г.) му дава увереност в собствените сили, а неголямата роля в "Мисис Даутфайър" (Mrs. Doubtfire, 1993 г.) разширява кръга на неговите почитатели.
Още през 1986-а година му предлагат за пръв път да изиграе Джеймс Бонд, но 9 години по-късно, той става новият агент 007 в "Златното око" (Goldeneye, 1995 г.). Филмът се радва на изключителен касов успех и със спечелените $ 350 млн. се нарежда в топ 10 на най-касовите филми в историята на киното.
Броснан основава и собствена кинокомпания "Irish Dreamtime, Inc.", която е кoпродуцент на успешния римейк на "Аферата Томас Краун". През 2001-а Броснан се снима заедно с носителя на Оскар Джофри Ръш във филма "Шивачът от Панама" на режисьора Джон Бурман. През 2001 г. се жени за журналистката Кейли-Шей Смит, от която има двама сина. Живеят в Малибу Бийч, Калифорния. Още 45-годишен Броснан става дядо, след като дъщеря му Шарлот от първия брак ражда.

1947 г.

Умира Фредерик Хоулънд Хопкинс - биохимик. Той е роден на 20 юни 1861 г. в Ийстбърн. Завършва Лондонския университет, като от 1894 г. е доктор по философия. Там работи до 1898 г., а след това преминава в Кеймбриджкия университет, където от 1914 г. е професор по биохимия. Основните му трудове са по биохимия на азотната обмяна в организма. Хопкинс открива триптофана през 1901 г. и глутатиона през 1921 г. Той установява натрупването на млечна киселина в работещите мускули и е един от основателите на витаминологията. Открива в състава на млякото витамините А и D, стимулиращи растежа. Хопкинс е член на Лондонското Кралско дружество от 1905 г., а през 1930-1935 г. е и негов президент. Заедно с Х. Ейкман получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1929 г.

1946 г.

Роден е Били Кобъм - панамски джазмузикант, композитор и барабанист. В средата на 60-те години е в квинтета на Хорас Сейвър. От 1966 г. свири в групата на Майлс Дейвис (заедно с Джон Маклафлин, с когото основават “Маховишну оркестра”). През 70-те год. се ориентира към фънка и фюжън (издава “A Funky Thide оf Sings”, 1975 г.; “Magic”, 1977 г.). Други албуми: “Inner Couflict” (1978 г.), “Spectrum” (1979 г.), “Billy Cobham” (1981 г.), “A Power Play” (1987 г.), “By Design” (1992 г.), “Nordic” (1999 г.). През 1993 Били Кобъм гостува в България.

1942 г.

Роден е писателят Димитър Петров Яръмов. През 1960 г. той завършва гимназия в Елхово, а през 1967 г. българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Яръмов е редактор във вестниците “Кооперативно село” и “Литературен фронт”, кореспондент на вестник “Септемврийче” за Ямболски, Сливенски и Бургаски окръг, редактор в списание “Родна реч” и в издателство “Народна младеж”. От 1977 г. е заместник главен редактор на списание “Родна реч”. Яръмов е член на СБП. Първия си разказ публикува през 1963 г. във вестник “Студентска трибуна”. В проблемно-тематично отношение творчеството му принадлежи към т. нар. “селска” литература. Той завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт”. Награден е с наградата на СБП , отличие на международната организация за детската книга, награда на издателство “Христо Г. Данов” и орден “Кирил и Методий”, I степен. Негови съчинения са: “Среднощни петли” (1968 г.), “Свят светува” (1970 г.), “Простри ръка” (1974 г.), “Даром дадено” (1977 г.), “Залък за утре” (1978 г.) и др.

1941 г.

Христо Калфов сменя Никола Логофетов от председателския пост на XXV Обикновено народно събрание.
Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г. Той завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. Взема участие в Балканските войни 1912–1913 г., след това е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. Калфов напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Той е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков за периода 10 юни 1923 – 4 януари 1926 г. От 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII Обикновено народно събрание. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV Обикновено народно събрание. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд. Умира през февруари 1945 г.

1938 г.

В Конго е убита най-голямата в света горила висока 195 см.

1934 г.

Получена е нота от Британското правителство срещу закупуване на 20 000 000 патрона от Чехословакия за нуждите на българската армия.

1928 г.

В САЩ се провежда първата церемония по връчване на наградите на Американската академия за киноизкуство, които през 1931 г. са наречени “Оскар”. Наградите се присъждат за американски (и англоезични) филми, включително за анимация и документалистика, както и за най-добър чуждоезичен филм, чиято премиера по екраните на САЩ е била до края на предходната година. Условието за номинация на филм е да бъде прожектиран поне 1 седмица в Лос Анджелис. “Оскар”се присъжда в 5 категории- "най-добър филм", "режисура", "сценарий", "актьор" и "актриса". До 1944 г. не съществува ограничение за броя на филмите, номинирани в една категория, но днес те трябва да са пет. Най-много номинации за актьор има Дж. Никълсън - 11. С. Поатие е първият чернокож актьор печелил награда през 1963 г. Дж. С. Скот и М. Брандо са единствените, които отказват наградите заради несъгласие с експанзията и аморалността на филмовата индустрия. Статуетките “Оскар” се произвеждат от "RS Owens" в Чикаго, САЩ и съдържат 90% калай и 10% антимон, покрити са с мед, никел, сребро и злато, като след това са лакирани с епоксид. Носителите на “Оскар” връщат статуетките си в Академията, за да им се добавят метални табелки с имената. Наградите днес се връчват в края на март на пищна церемония, излъчвана по екраните от над 80 тв компании по света.

1921 г.

В Търново е учреден воден синдикат "Янтра" за производство на електроенергия.

1920 г.

След сливането на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия е образувана Националлиберална партия (НЛП). Тя изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Ръководството на НЛП се осъществява от Централно бюро. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в НЛП не престават през целия период от нейното съществуване. Опасността от изчезване на партията от политическия живот на страната забавят нейното разцепление. Тя е в опозиция по време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.). След отказа на останалите буржоазни партии за съвместна борба срещу земеделското правителство НЛП установява единодействие с част от запасното и действащото офицерство. Чрез своите съмишленици във Военния съюз взема участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г. и се включва със свой представител в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 г. групата на д-р Н. Генадиев напуска НЛП и образува нова политическа организация Народно единство. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото правителство НЛП минава в опозиция. През юли 1925 г. Д. Петков заедно с група свои съмишленици обявява възстановяването на НЛП. През ноември 1926 г. група дейци начело с бившия министър Б. Смилов се отцепват и образуват своя самостоятелна политическа групировка под името НЛП. Тази група е за сближение със сговористкия режим. Тези действия дават отражение върху организационното състояние на НЛП и довеждат до отслабване на нейното политическо влияние в страната. След слабото представяне на партията в общинските и окръжните избори през 1926 г. и в парламентарните през май 1927 г. националлибералите пристъпват към обединение. През септември 1928 г. се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 г. и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединение е нетрайно, защото през 1930 г. смиловистите се откъсват като самостоятелна политическа групировка и вземат участие с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). НЛП се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори през юни 1931 г. участва в коалициония кабинет. Недоволните от участието на партията в блоковото правителство начело с П. Н. Даскалов напускат нейните редове през септември 1932 г. През март 1933 г. лидерът на партията Г. Петров заедно със своите привърженици образува нова политическа формация също под името НЛП. Към НЛП през април 1934 г. отново се присъединява групата на Б. Смилов. След държавния преврат на 19 май 1934 г. партията е забранена. С това се слага край на нейното съществуване. Печатен орган на НПЛ е в. "Независимост".

1920 г.

Жана д’Арк е канонизирана от Ватикана. Тя е родена около 1412 г. в лотарингско селце, пострадало от Стогодишната война. Фанатично религиозна, уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. На 8 май въстаническата армия на Жана д’Арк разкъсва английската обсада на Орлеан, с което окончателно обръща хода на войната. На следващия ден освобождава обсадения от англичаните Орлеан и народът започва да нарича Жана д’Арк Орлеанската дева. След редица победи тя повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл, като Карл VII. Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и я изгаря на кладата. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който Жана д’Арк е реабилитирана.

1915 г.

В хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на войната, Антантата обещава, че страната ни ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 г. Българо-сръбски договор безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война 1912–1913 г. по–голямата част от тази зона е завладяна от сръбската армия. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отказва да върне земите на България. Това влошава отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война 1913 г.
В началото на Първата световна война България все още не се е стабилизирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все пак още в първите месеци на войната започва да личи благосклонната позиция на управляващите среди към държавите от Тройния съюз.
През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната към военния конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и широките социалисти. Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението - демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия - радослависти, част от стамболовистите и тончевисти.
Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Антантата и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.

1912 г.

В София за срок от 3 години е подписан таен отбранителен договор между България и Гърция. Българският министър-председател Иван Гешов (на снимката) и гръцкия пълномощен министър в България Д. Панас подписват договора, станал част от Балканския съюз. Според договорките двете държави се задължават да си оказват взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от Турция. Същевременно България се съгласява да пази благосклонен неутралитет по отношение на Гърция при решаването на Критския въпрос. На 22 септември в София договорът е допълнен с тайна военна конвенция. Според нея в случай на война България трябва да участва с 300 000, а Гърция със 120 000 войници. В договора не се уточнява разпределението на евентуално завоюваните територии. Това довежда до възникване на множество спорни въпроси след Балканската война 1912–1913 г. В крайна сметка Гърция и Сърбия се съюзяват срещу България. На 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България.

1908 г.

Умира книжовникът Димитър Василев Манчов. Той е роден през 1824 г. в Батак. Образованието си получава в родния си град и в Пазарджик, след което работи като учител. В Цариград през 1854 г. Манчов издава първата си книга “Църковно песнопение”. През 1862 г. открива книжарница в Пловдив с клонове в Свищов, Солун, Битоля. След Старозагорското въстание през 1875 г. той емигрира в Румъния и там открива своя печатница. Печатницата му “Стара планина” в Букурещ наследява материалната база на Ботевите печатници “Знаме” и “Кръг”. При него И. Вазов издава първата си книга “Пряпорец и гусла”. Манчов успява да издаде общо около 80 книги преди Освобождението, печатани в Цариград, Браила и Виена. След Освобождението продължава издателската си дейност в Пловдив, където основава и своя вестник- “Народний глас”. Той издава предимно учебници и помощна учебна литература, както и произведения на И. Вазов и К. Величков.

1899 г.

Открито е XX Обикновено народно събрание с председател Димитър Вачов. Той е роден в Ловеч на 18 януари 1855 г. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Земеделското училище в Писек, Чехия. След Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. той следва химия във Виена, но прекъсва и се прехвърля в Хайделберг, където завършва право с докторат. Вачов един от видните дейци на Либералната партия и близък сподвижник на д-р Васил Радославов. Депутат е в III Велико народно събрание (1886–1887 г. ) и в IV Велико народно събрание (1893 г.) , както и в VIII (1894–1896 г.), XX (1899–1900 г.), XVI (1913 г.) и в XVII Обикновено народно събрание (1914–1919 г.). Подпредседател е на III ВНС (1886–1887 г.) и председател освен на XX (1899–1900 г.) и на XVI (1913 г.) и XVII ОНС (1914–1919 г.). За периода 1 октомври 1899 – 27 ноември1900 г. Вачов е министър на народното просвещение. Съден е като един от виновниците за въвличане на България в Първата световна война 1914 – 1918г. Умира на 4 декември 1922 г.

1898 г.

Родена е Мария Милкова Золотович - оперна певица, сопран. Тя учи пеене при Хр. Морфова и Е. Илкова, след което специализира във Виена , Париж, Милано и Рим. Дебютира в Софийската народна опера през 1919 г. с ролята на Зибел във "Фауст" от Ш. Гуно. До 1941 г. е изпълнителка на сопрановите партии. Золотович е една от певиците, които формират българската певческа школа. Умира на 3 януари 1983 г. в София.

1883 г.

Умира княз Алексей Николаевич Церетелев - руски дипломат. Той завършва Юридическия факултет на Московския университет. Князът е секретар на руското генерално консулство в Белград и втори секретар на руското посолство в Цариград, управляващ руско консулство в Одрин и в Пловдив и генерален консул на Русия в Пловдив. Той участва в международната комисия за разследване на турските жестокости в България след потушаване на Априлското въстание. По нареждане на граф Н. П. Игнатиев изготвя заедно с Ю. Скайлер проект за автономно управление на страната ни. представен на Цариградската конференция (1876-1877 г). По време на Руско-турката война (1877-1878 г.) е доброволец, а след това участва в мирните преговори в Сан Стефано (1878 г). През 1878-1879 г. е назначен за руски делегат в Европейската комисия за изработване на Органически устав на Източна Румелия. Церетелев полага усилия да се осигури най-широка автономия на Южна България и да се защитят правата на българското население. Съдейства за държавно-политическо изграждане на автономната област и утвърждаването на нейния български характер.

1876 г.

През нощта на 16 срещу 17 май близо до с. Български косуй (дн. Пожарево), източно от Тутракан, се прехвърля четата на Таньо Стоянов, наброяваща около 20 души. Четата има за цел да подпомогне въстаниците от II - Сливенски, революционен окръг. Предварително е съгласувано едновременното преминаване на две емигрантски чети в българските земи - тази на Стоянов и тази на Христо Ботев. Общият замисъл е да се подсили въстанието и в Западна, и в Източна Стара планина и да се разединят силите на турците. Таньо Стоянов слиза на българския бряг на 16 срещу 17 май, а Ботев - по обяд на 17 май.

1876 г.

На 16 май 1876 г. по нов стил (05 май 1876 г. по стар стил) турската потеря потушава въстанието в Батак.

ЛЕТО 1876 – Текат дните на една тревожна пролет. Март, април... Един народ се готви за смъртен бой в името на свободата си. Мъже, жени, млади и стари. Всички!
Тайни пароли, тайни събрания. Съзаклятници шепнат думите на Апостола Левски: „Нож трябва да играе, нож, мастилото вече не помага. Наместо сълзи, ние сме се захванали да леем куршуми, наместо пъшкане и молене, ние точим ножовете си...”

По решение на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Гюргево, българите се готвят за всенародно въстание. Територията, населена с българи е разделена на четири революционни окръга. Във всеки окръг са определени организатори – апостоли, със задача: във всяко селище да се създаде революционен комитет, който да организира населението по места.
В ІV Революционен окръг с център гр. Панагюрище действията на въстаниците са най- активни. В пределите на този революционен окръг попада и Батак.

21 февруари 1876 г. – Тодоров ден. Апостола Волов пристига в Батак. С препоръчителните си писма от Пазарджишкия комитет той отива в къщата на видния батачанин Петър Горанов. Свикани са по-издигнатите местни люде. Волов държи пламенно слово: „България трябва да въстане!”
Избран е Революционен комитет: Петър Горанов-председател, Трендафил Керелов, Ангел, Стефан и Петър Трендафилови Керелови, Иван Божин, Вранко Паунов, Тодор поп Нейчев, Димитър Гълев Коларов, Петър Банчев, Стоян Стойчев, Горьо Хр. Кавлаков. Съзаклятниците полагат клетва.

14 април 1876 г. – Събранието в местността Оборище. Апостолите на ІV революционен окръг решават, че подготовката е достатъчно напреднала, за да се извърши обща проверка на силите, да се начертае окончателният план за действие и да се определи началната дата на въстанието. На събранието в Оборище се събират 65 души, представляващи 58 села и градове. Батачани изпращат Петър Горанов. На Оборище Горанов, както и останалите депутати- дава отчет за извършеното в Батак. При около 2000 души, годни да носят оръжие, Батак разполага с 500 кремъклийки, 380 пищова, 6 револвера, 8 чифтета, 50 шишенета, около 150 ятагана и маждрака и около 30 000 фишека. Приготвят се черешови топчета ( прави се опит да се отлее метален топ), да се доставят по-съвременни оръжия от чужбина, както и бойни бинокли.

14-17 април 1876 г – Панагюрище. Заседава избраната на събранието в Оборище Военна комисия. Формулиран е окончателния план на въстанието в ІV революционен окръг. В този план, на Батак, като планинско и по-непристъпно селище е определено стратегическо място. В него трябва да се съсредоточи населението на всички български села между Перущица и Костенец, от Марица до Пирин и 12-те Разложки села.

21 април 1876 г. – Евтим Пунчев, Георги Христосков и Георги Кавлаков донасят на Петър Горанов калпак с лъвче, изпратен му от Иван Ръжанков от Пазарджик. Това e единствения знак, получен в Батак за началото на въстанието. Кървавото писмо, препратено от Петлешков от Брацигово, член на Военната комисия, попада в предателски ръце и не стига в Батак.

Нощта срещу 22 април 1876 г.- Историческо заседание на Революционния комитет в Батак. Взето е решение - БАТАК въстава. Избран е Революционен съвет: Петър Горанов- главен воевода; Трендафил Тошев Керелов – пръв съветник; Ангел и Стефан Керелови - петстотници; избрани са стотници и петдесятници. В 3 часа сутринта воеводата Петър Горанов провъзгласява Батак за свободен и независим от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява 1100 души, а конницата на воеводата- 50 души. Въстаниците заемат позициите и предните стражи около Батак.

23 април 1876 г. На мегдана в Батак се събират въстаници и население. Петър Горанов се обръща към тях с пламенна реч за свободата. Свещениците Нейчо Паунов и Петър поп Илиев освещават въстаническото знаме и благославят бунтовното начало.
Същия ден – Петлешков изпраща от Брацигово копие на „Кървавото писмо” до батачани.

24 април 1876 г-Стефан Керелов и Димитър Тенчев убиват турските полицаи Караджа Асан и Помак Мустафа. От началото на въстанието до този момент са убити 10 турски заптиета.

25 април 1876г. В местността Керелова тумба сред Баташкото поле пред баташките воеводи падат на колене бейовете, довчерашните господари, и молят милост и пощада за населението на съседните Чепински села. Това е първата дипломатическа среща, на която е призната БАТАШКАТА РЕПУБЛИКА.

26 април 1876 г. – При м. Попов чучурук, под Батак се срещат за първи път от началото на бунта пратеници на Петлешков с баташките въстаници. Обсъден е въпросът за пренасяне на Брациговския въстанически пункт в Батак.

27 април 1876 г.- След повторна среща с хората на Георги Ангелиев-главнокомандващ в Брацигово, батачани провождат 200 коня обоз и 60 въстаници за прехвърлянето. Обозът е пръснат от турска войска при с. Чанакчиево /дн.Розово/ и планът- провален.

28 април 1876 г.- Воеводата Горанов провожда куриери до центъра Панагюрище. Ангел Керелов и Костадин Вранчов стигат до Белово и са принудени да се върнат, без да изпълнят възложената им мисия.

29 април 1876 г.- Стражата в м. Семералан донася вестта за приближаването на многобройна башибозушка армия откъм Доспат.

30 април 1876 г.- Батак осъмва обграден от 8 хилядна башибозушка армия. По височините се веят турските знамена, пищят зурните и тягостно думкат тъпани.
- Първите боеве започват на позициите „Св.Троица” и „Кънева борика”. Геройски се защитават позициите „Гробето”, „Беглишките хармани”, „Калино бърдо”. На „Галагонката” падат последователно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Колю Църпев и Т.Колчов. Силите са катастрофално неравностойни. Обръчът се стяга.
- При създалата се обстановка Революционния съвет взема решение за пробив на отбраната и спасяване на населението. През нощта опитът им се увенчава с успех-обръчът е пробит при Пищроневото дере. За съжаление само около 800 души тръгват след Петър Горанов и Стефан Керелов. Изтеглят се в гората и се спасяват кой както може.

1 май 1876 г. Батак пламва от четири страни. По-масивните къщи се укрепват и бранят до последния жив човек.

2 май 1876 г.
-Тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално заклани са около 500 батачани.
- Училището – крепост „Кирил и Методий” изгаря заедно с укрилите се в него 200 жени и деца.
- Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи обещания пред Ангел Кавлаков за пощада на баташкото население. Той поискал незабавно предаване на оръжието, след което батачани можели да излязат да спасяват горящите си къщи, а башибозукът щял да се оттегли.
Батачани не се доверяват на Барутанлията, та пращат първенците си още веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път батачани предават оръжието си и се пръсват да спасяват от огъня къщите си.
Тогава Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци, като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен.

- Неравен бой се води в двора на църквата „Света Неделя”. Около 2000 души намират смъртта си.

3 май 1876 г. – Защитата на църквата продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата... Башибозуците правят опит да изгорят църквата. Последни отчаяни боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата.

4 май 1876 г.- Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.

5 май 1876 г. – Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак. Остава да стърчи само църквата „Света Неделя”. Запаления в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.

Това е краят на баташката кървава пролет 1876 г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни кървава...

През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството.

1853 г.

Княз Меншиков връчва ултиматум на Турция, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петърбург.
Руският адмирал е адютант на Александър I през 1812 г. Заема и длъжности те вицеадмирал, губернатор на Финландия през 1831 г и министър на войната през 1836 г. В началото на Кримската война (1853-1855 г.) княз Меншиков е назначен за губернатор на Крим. Войските му търпят поражение в битките при Алма и Акерман.

1830 г.

Умира Жан Батист Жозеф Фурие - френски математик. Той е роден на 21 март 1768 г.. Завършва Военно училище и работи като преподавател. През 1796-1798 г. е в Политехническото училище в родния си град. Първите му трудове са в областта на алгебрата. В лекциите си от 1796 г. формулира теоремата за броя действителни корени в алгебричните уравнения, лежащи в определени граници. През 1818 г. Фурие изследва въпроса за условията за приложение на разработения от И. Нютон метод за числено решаване на уравнения. Освен това работи в облостта на математическата физика. През 1807 г. и 1811 г. представя в Парижката Академия на науките първите си открития върху теорията за разпространението на топлината в твърдо тяло, а през 1822 г. публикува труда “Аналитична теория за топлината” . Това е съществен принос в развитието на математиката, отправен пункт за създаване на теорията за тригонометричните редове и за разработване на някои общи проблеми на математическия анализ.

1823 г.

Роден е германският езиковед Хайман Щайнтал. От 1863 г той е професор в Берлинския университет. Последовател е на В. фон Хумболт, един от основателите на психологическото направление в езикознанието. Концепцията на Щайнтал за езика е субективно-идеалистическа и чрез нея се стреми да разреши проблемите на етническата психология. Той отделя особено място на езика в етнопсихологията. Възгледите му оказват голямо влияние върху ранните трудове на А. А. Потебня и върху младограматиците. Езиковедът защитава ономатопоетическата (звукоподражателната) теория за произхода на езика и създава основите на т. нар. културна антропология. Популяризатор е на типологическата класификация на езиците и през 1860 г. внася някои промени в нея. Щайнтал умира на 14 март 1899 г. в Берлин.

1770 г.

Състои се сватбата на бъдещия френския крал Луи XVI и Мария Антоанета Австрийска.
Луи XVI е крал на Франция от 1774 г. до 1793 г. По време на неговото управление финансите на Франция се влошават още повече и кралят свиква Генералните щати, които се събират във Версай през 1789 г. Луи XVI, пълен с добри намерения, но слабохарактерен и намиращ се под влиянието на кралицата, губи популярност. Той не съумява да предотврати революцията и е отстранен от власт. Хвърлен в затвор Луи XVI е осъден като "виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата". Заедно със кралицата е екзекутиран на 21 януари 1793 г.

1717 г.

Волтер е хвърлен в Бастилията заради сатиричните си произведения. Френският поет и философ е роден на 21 октомври 1694 г. в Париж. Той гостува на крал Фридрих II в Англия, Прусия, но по-голямата част от живота си прекарва във Ферне, близо до Женевското езеро. Умира на 30 май 1778 г. в Париж. Волтер борави с всички литературни видове и създава разнообразно литературно творчество. Автор е на трагедии ("Заира", "Меропа", "Мохамед"), исторически трудове ("История на Карл ХII", "Векът на Людовик ХIV" и др.), повести ("Кандид", "Задиг", "Микромегас" и др.), на критически съчинения ("Храмът на вкуса", "Забележки върху Мислите на Паскал"), епопеи ("Хенриада", "Поема на Фонтеноа"), философски трудове ("Философски писма", "Философски речник", "Опит върху нравите" и др.). Волтер упражнява голямо литературно и социално влияние. Стилът му се отличава с яснота, елегантност, чистота и точност.

1204 г.

Балдуин Фландърски е обявен за латински император. Това става след превземането на Константинопол от западните рицари на 13 април 1204 г. При подялбата на византийските земи, като император, той получава властта над по-голямата част от Константинопол, както и областта между Ахтопол и Чорлу. В стремежа си да завладее балканските територии на Византийската империя Балдуин Фландърски не приема предложението на цар Калоян (1197-1207 г.) за мир с България. В резултат на това се стига до война. Цар Калоян разбива войската на кръстоносците в битката при Одрин. На бойното поле българският цар пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Бързото, и на пръв поглед неорганизирано, движение на конниците увлича рицарите в преследването им. Така неорганизирано и безредно те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, те се оказват срещу очакващите ги отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари след време записват, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново, където скоро след това умира. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;