2013 г.

Денят 8 март: "Енциклопедията" на Дени Дидро, най-големият каменен метеорит, спомен за Петър Дървингов...

През 1864 година в Букурещ излиза първият брой на вестник “Будущност” с редактор Георги Раковски. Печата се на български и румънски, но поради финансови затруднения Раковски успява да издаде само 10 броя.
През 1944 година спира да излиза вестник “Родина”, издание на Съюза на запасните подофицери в България.
През 1907 г. в България е обнародван първият Закон за борсите.
През 1988 година е създадена една от първите дисидентски организации у нас. В София след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Филмът на Жиров е посветен на тежкото положение на жителите на града, който е обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево
По света: 1728 г. - в Москва е коронован руският император Петър ІІ.
През 1759 година Парижкият парламент осъжда “Енциклопедията” на френския просветител Дени Дидро. Енциклопедията дава систематика на научните постижения на своето време и се противопоставя на феодалните догми. Последният американски пират Натаниел Гордън е обесен в Ню Йорк през 1862 година.
През 1911 г. за първи път се празнува международният ден на жената – Осми март, известен още като ден на международната солидарност на жените в борбата за мир. В България 8 март се празнува от 1914 г. През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява този ден за Ден за защита на правата на жените и световния мир.
През 1920 г. Сирия провъзгласява независимостта си от Турция.
През 1944 г. по заповед на Сталин започва масовото принудително изселване на балкарците от Кавказ (далечни потомци на българите от Кубратова България). През 1945 г. германска ракета ФАУ-2 улучва оживен пазар в Лондон и убива 110 души.
1950 г. - СССР обявява, че притежава атомна бомба.
Във военновъздушната база на САЩ в Гренландия е измерена най-високата скорост на вятър на повърхността на Земята – 333 км/час (1972 година), а в Китай пада най-големият известен каменен метеорит, тежащ 1774 кг. (1976 г.).
На 8 март са родени: цигуларят Петър Христосков, философът Рихард Кронер, биохимикът Едуард Кендъл. На 8 март умират: композиторът Хектор Берлиоз (1869 година), двадесет и седмият американски президент Уилям Тафт (1970 година), офицерът Петър Дървингов, един от организаторите на македоно-одринското опълчение, археологът проф. Тодор Герасимов.

2005 г.

При специална операция на руските федерални сили е убит лидерът на чеченските сепаратисти Аслан Масхадов. Той е застрелян в селището Толстой-юрт. При специалната операция са задържани и помощниците на Масхадов - Ирлисханов, Нурбашев и неговият племенник Вусхан, които се укривали в подземен бункер под една от къщите в селището. Спецоперацията за залавяне на Масхадов започва на 6 март, когато руските сили атакуват въоръжена група от 20 души, сред които е и Масхадов.
Масхадов е лидер на чеченските сепаратисти през 1994-1996 г. Той става президент на Чеченската република след изтеглянето на руснаците.

2001 г.

Ратифицирано е военнотехническо споразумение между България и Македония, по силата на което страната ни изпраща безвъзмездно боеприпаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности на Македония. Документът е подписан и ратифициран за по-малко от 24 часа. Той веднага е одобрен от МС и подписан от заместник-министъра на отбраната Мустафа Кичуков и от македонския посланик у нас Любиша Георгиевски.
Премиерът Иван Костов заминава за Скопие няколко часа след потеглянето на военнотехническата помощ.

1998 г.

В научния музей в Лондон е инсталиран най-големият модел на молекула с височина 3 метра и тежащ 202 кг.

1993 г.

Подписани са Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейската общност и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси. На 15 април Народното събрание ратифицира текстовете на споразумението.
На 21-22 юни 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген определя политическите и икономически критерии, които трябва да изпълнят страните, желаещи да се присъединят към ЕС. След 2 години, на 14 декември 1995 г., Народното събрание гласува решение страната ни да подаде официално молба за пълноправно членство в ЕС. По време на Европейския съвет в Мадрид на 16 декември е връчена молбата на България за присъединяване към Съюза. Съветът възлага на ЕК да изготви становище върху искането за членството.
На 23 март 1998 г. Министерски съвет приема Национална стратегия за присъединяването ни към Съюза. Година и половина по-късно, на 10 декември 1999 г., Европейският съвет в Хелзинки взема решение за започване на преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. На 15 февруари 2000 г. страната ни официално започва преговорите. В средата на юни 2004 г. България успешно затваря всички преговорни глави с ЕС, с което се слага край на техническите преговори.
На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

1989 г.

В доклада си пред конгреса на Съюза на българските художници Христо Нейков отчита, че в своите оценки художниците проявяват едностранчивост и не оценяват напълно новите реалности.
Христо Нейков Нейков е български график и илюстратор. Роден е на 23 октомври 1929 г. През 1953 г. завършва илюстрация в Художествената академия в София при Ил. Бешков. Преподавател във ВИИИ. През 1960 г. става член на Управителния съвет на СБХ, а през 1970 г. негов зам.-председател. Работи в областта на художествената графика, с предпочитание към литографията. Илюстрира много книги (на Хр. Ботев, Ст. Дичев, Ив. Вазов, Ал. Фадеев, Н. Островски, А. Твардовски).

1988 г.

В София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Филмът на Жиров е посветен на тежкото положение на жителите на града, който е обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево. Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така е създадена една от първите дисидентски организации у нас.

1976 г.

На приятелско посещение в България пристига кубинският лидер Фидел Кастро.
Фидел Кастро (13.08.1926 г.) е кубински политик и държавник. Организатор на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г. е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар на ЦК на КП на Куба от 1965 г., премиер-министър (1959-1976 г.). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на МС на Куба. Председател на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

1976 г.

В Китай пада най-големият известен каменен метеорит, тежащ 1774 кг.

1974 г.

Умира професор Тодор Герасимов - археолог и нумизмат. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и специализира археология и нумизматика в Берлин. След завръщането си в България работи като уредник в Археологическия институт при БАН. Научните му интереси са насочени към античната, византийската и българската нумизматика. Автор е на трудовете: "Първата златна находка на цар Иван Асен II" (1935 г.), "Оловни печати на българските царе Симеон и Петър" (1939 г.), "Проучване върху Мадарския скален релеф" (1956 г.), "Антични и средновековни монети в България" (1975 г., посмъртно) и пр.

1972 г.

Във военновъздушната база на САЩ в Гренландия е измерена най-високата скорост на вятър на повърхността на Земята – 333 км/час.

1968 г.

Общото събрание на БАН избира за свой председател академик Ангел Балевски, който има големи постижения в областта на металознанието.
Българската академия на науките (БАН) е най-авторитетното научно звено в България, създадено през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия също през 1911 г. устав членовете му се обединяват по науки, обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатен орган – "Списание на БАН", което излиза от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са "Летопис на БАН", "Сборник на БАН" и пр. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от: Ив. Евстр. Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.).

1966 г.

В Дъблин бойците на ИРА взривяват колона, издигната в чест на адмирал Нелсън. Ирландската републиканска армия е създадена по време на Първата световна война. През 1939 г. е обявена извън закона. ИРА извършва терористични актове в Северна Ирландия през 90-те години на ХIХ в. с цел прекратяване на разделението на Ирландия. През 80-те години на ХХ в. социалдемократическата и лейбъристката партия оттеглят подкрепата си за ИРА, но екстремисткото й крило остава активно.

1961 г.

Умира Томас Бигъм - английски диригент, оперен и балетен импресарио. Роден е на 29 април 1879 г. На сцената дебютира през 1905 г. Основател, ръководител и диригент на Британската национална оперна компания; на оркестри (Лондонската филхармония, 1932 г., Кралската филхармония, 1947 г., и др.) и фестивали (в Лондон – 1929 г., Лийдс – 1932 г., Залцбург – 1932 г., Глайндбърн – 1948 г., 1949 г.). Работи в "Метрополитен опера", Ню Йорк.

1958 г.

Умира Петър Дървингов (1875 - 1958) – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война (1914 – 1918). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.

1956 г.

Родена е Виолета Русева - български литературовед. Тя е преподавател във Великотърновския университет в катедра "Българска литература". Автор е на статии и студии в областта на литературната история и съвременната българска литература. Нейни книги са: "Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години" (1993 г.), "Манифести на българския авангардизъм" (1995 г.), "Мистичният Йовков" (1998 г.), "Генеалогия на българската модерност. Яворов" (2001 г.).

1950 г.

СССР обявява, че притежава атомна бомба. Атомната бомба се състои от две или повече маси от подходящо делящо се вещество (например уран 235 или плутоний 239), всяка от които е по-малка от критичната маса. При взривяване на бомбата подкритичните маси се събират светкавично и образуват надкритична група така, че едно делене в момента на контакта дава началото на неуправляема верижна реакция. Освободената от атомната бомба ядрена енергия предизвиква опустошителен взрив, ефектът от който е сравним с взривяването на десетки килотона тротил.
Георги Николаевич Фльоров дава идеята за започване на работа по създаване на атомна бомба в СССР. На 29 август 1949 г. е тествана първата атомна бомба направена в СССР.

1949 г.

Завършва съдебният процес срещу 15 евангелистки пастори, започнал на 25 февруари. На 11 февруари 1949 г. е публикуван обвинителният акт срещу тях, в който се излага "противодържавната" им дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация.. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари с.г. От 15-те обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор.

1946 г.

Двадесет и шестото ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935 г.

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) за ръководене на действията на Дравския участък е формирана оперативна група под ръководството на генерал-майор Алексей Благодатов.

1945 г.

Немска ракета ФАУ-2 улучва оживен пазар в Лондон и убива 110 души.

1944 г.

Спира да излиза вестник “Родина”, орган на Съюза на запасните подофицери в България. Изданието излиза веднъж седмично в София от 5 януари 1932 г. Редактор е Й. Робев. “Родина” се явява продължение на в. "Подофицерска защита".

1944 г.

По заповед на Сталин започва масовото принудително изселване на балкарците от Кавказ (далечни потомци на българите от Велика Кубратова България).

1941 г.

Умира Шъруд Андерсън – американски писател. Той е известен главно със своите разкази. През 1914 г. излиза първият му роман „Windy McPherson's Son“, но известност му донася сборникът разкази „Winesburg, Ohio“, издаден през 1919 г. Творчеството му оказва силно влияние върху много американски писатели в периода между двете световни войни, сред които Ърнест Хемингуей, Уилям Фокнър, Томас Улф, Джон Стайнбек и други.

1930 г.

Умира Уилям Тафт - двадесет и седмият американски президент (1909-1913 г.). Член на Републиканската партия, юрист. Поддръжник на арбитража при решаване на международни спорове. От 1921 г. е върховен федерален съдия.

1924 г.

В Ню Йорк е основана компанията “Pan American Airways”.

1922 г.

След погазване на университетската автономия студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента.
В началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти, които са членове на ръководствата на опозиционни партии, но Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 11 март полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания.

1922 г.

Роден е Евгений Семьонович Матвеев - руски режисьор и актьор. През 1940-1941 г. учи в актьорска школа при Киевската киностудия. На сцената е от 1946 г. От 1952 г. до 1968 г. е в Малий театър. Дебютира в киното през 1955 г. - “Добро утро”. Играе във филмите: “Търсачи” (1957 г.), “Разораната целина” (1960 г.), “Възкресение” (1962 г.), “Родна кръв” (1964 г.), “Ярост” (1966 г.), “Сибирячка” (1972 г.), “Укротяването на огъня” (1972 г.), “Емелян Пугачов” (1979 г.). Като режисьор дебютира през 1967 г. с филма “Цигани”. Други негови филми са: “Пощенски роман” (1970 г.), “Смъртен враг” (1972 г.), “Земна любов” (1975 г.), “Съдба” (1978 г.), “Особено важна задача” (1981 г.), “Луди пари” (1982 г.), “Победа” (1985 г.), “Завещание” (1987 г.), “Мястото на убиеца е свободно” (1990 г.), “Да обичаш по руски” (1995 г.), “Да обичаш по руски-2” (1995 г.), “Губернаторът” (1999 г.). Евгений Матвеев умира на 1 юни 2003 г.

1920 г.

Сирия провъзгласява независимостта си от Турция. Начело на държавата застава емир Фейсал I, от династията на Хашемитите. В навечерието на Първата световна война (1914-1918 г.) Фейсал I поддържа връзки с арабските националисти в Османската империя. След избухването на въстанието в Хиджас през 1916 г. командва северната армия на арабските въстаници, която освобождава от турците Сирия и Трансйордания през 1918 г. Емирът представя Хиджас на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Оглавява арабската администрация в Сирия (1918-1920 г.) и през март 1920 г. е провъзгласен за крал. След френската окупация на Сирия през юли същата година е изгонен от страната. Провъзгласен е за крал на Ирак през август 1921 г. с помощта на английските колониални власти. Фейсал I води проанглийска политика.

1917 г.

Роден е професор Петър Христов Христосков - български цигулар, композитор и музикален педагог. Той завършва Музикална академия в София през 1939 г. Учи цигулка при Саша Попов. В периода 1940-1943 г. специализира в Берлин цигулка при Густав Хавеман и Ханс Малке. Концертира като солист и камерен музикант със съпругата си Златка Арнаудова. Член е на академичното клавирно трио с Д. Ненов и К. Попов. Христосков е дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония. Автор е на: 3 цигулкови концерта, 36 капричии за солоцигулка, соната за цигулка и пиано, соната за солоцигулка, 2 сюити за солоцигулка, 3 рапсодии за солоцигулка и много др. Автор е на оркестровите творби: Концерт за оркестър, “Мото перпетую”, Сюита за камерен оркестър. Негови ученици са лауреати на международни конкурси. Христосков концертира в много страни на Европа и Азия.

1912 г.

В България е приет Закон за административното правосъдие, с който се създава Върховен административен съд. Той съществува до края на 1922 г. и е възстановен в края на 1925 г. като Административен съд. От 1933 г. до 1947 г. се нарича Върховен административен съд.
Същия ден е издаден царски указ на основата на Закона за управлението на държавните и гарантираните от държавата дългове. По сила на указа е учредена Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове. Първоначално дирекцията функционира като управление в системата на Министерството на финансите и се занимава с погасяване на държавните и гарантираните от държавата заеми. Ръководи се от началник, който действа под прекия надзор на финансовия министър. Върховен надзор върху дейността оказва НС чрез специална комисия от четирима депутати и председател на Върховната сметна палата. След държавния преврат на 19 май 1934 г. дирекцията се трансформира в отдел за държавните и гарантираните от държавата дългове пак при Министерството на финансите.

1911 г.

За първи път се празнува Осми март - международен ден на жената, известен още като ден на международната солидарност на жените в борбата за мир. Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г. В България 8 март се празнува от 1914 г. През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява този ден за Ден за защита на правата на жените и световния мир.

1910 г.

В Англия Кралският аероклуб издава първото удостоверение за пилот на името на Чарлз Муру-Брабазону.

1909 г.

Умира Михаил Хилков Медем - руски княз, политически и държавен деец. Завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург, след което служи като офицер в егерския лейбгвардейски полк. Престоява известно време в САЩ, където участва в строителството на трансатлантическата жп линия. В Русия също се занимава с жп строителство. В България пристига през 1883 г. и участва в правителството на Л. Н. Соболев като управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (3 март- 7 септември 1883 г.). Напуска страната след оставката на правителството. В Русия е министър, а след това и член на Държавния съвет.

1907 г.

В България е обнародван първия Закон за борсите.

1898 г.

Роден е професор Димитър Борисов Митов - български литературен и театрален критик. Специализира в парижката Сорбона и “Колеж дьо Франс”. Той редактира литературните седмичници “Развигор” (1923-1925 г.), “Литературни новини” (1927-1929 г.) и “Литературен глас”, библиотеките “Бисери”, “Вечни спътници” и сборниците: “Изкуство и живот” (1929 г.), алманах “Литературен глас” (1931 г.), “Духът на новия свят” (1932 г.). Митов е автор на сборници с критика: “Знамена” (1933 г.) и “Писатели и книги” (I и II, 1934 г. и 1935 г.). Негови съчинения са “История по западноевропейска литература” (5 т., 1950-1953 г.), “Христоматия по западноевропейска литература” (3 т., 1955-1958 г.) и “Театрални вечери” (1974 г., посмъртно).

1891 г.

Със заповед № 137 военният министър в кабинета на Стефан Стамболов - полковник Михаил Савов забранява на войсковите началници намеса под каквато и да е форма в работата на независимите военни съдилища.
Михаил Попов Савов е военен и държавен деец, дипломат, генерал от пехотата. Роден е на 14 ноември 1857 г. в Хасково. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва като офицер в Сръбско-българската война 1885 г. и се отличава в сраженията при Сливница. След войната заема отговорни военни и държавни постове. Военен министър (1891-1894 г. и 1903-1907 г.), помощник-главнокомандващ българската армия по време на Балканската война 1912-1913 г. Той е един от главните виновници за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. По време на Първата световна война 1914-1918 г. е представител на българската армия при щаба на австро-унгарската армия. След края на световната война е назначен за български пълномощен министър в Париж (1920-1923 г.). След прекратяване на дипломатическите му функции остава във Франция и живее в нея до края на живота си. Умира на 23 юли 1928 г.

1886 г.

Роден е Едуард Кендъл – американски биохимик. Кендъл открива кортизона, независимо от Рахщайн. Носител е на Нобелова награда за 1950 г., съвместно с Ф. Хенч и Т. Рахщайн.

1884 г.

Роден е Рихард Кронер - немски философ идеалист. От 1938 г. той е в емиграция в Англия и САЩ. Започва дейността си като представител на неокантианската Баденска школа, а по-късно се ориентира към “философията на живота” и неохегелианството. През 40-те години се ориентира към идеите на религиозните философи.

1874 г.

Умира Милърд Филмор - американки политик. Той е тринайсети президент на САЩ (1850-1853 г.). От 1844 г. е губернатор на Ню Йорк. През 1850 г. заменя президента З. Тейлър, който умира на 9 юли 1850 г.

1870 г.

Умира Николай Василиевич Медем - руски офицер, генерал от артилерията (1864 г.), военен писател, теоретик и изследовател на войните. През 1813-1814 г. участва в задграничните походи на руската армия. От 1823 г. е преподавател в артилерийско училище. От 1833 г. е професор по стратегия и тактика в Николаевската академия на Генералния щаб. От 1858 г. до 1862 г. е председател на Цензурния комитет. От 1864 г. до края на живота си е председател на Главния военнонаучен комитет. Автор е на оригинални трудове по стратегия и тактика. Основоположник на прогресивна военнотеоретична школа. Отрича съществуването на “вечни” принципи във военното изкуство.

1869 г.

Умира Хектор Берлиоз - френски композитор, диригент, музикален критик и теоретик. Произведенията на Берлиоз са сред най-високите постижения на романтичната музикална школа от средата на XIX в. През 1828 г. завършва първия вариант на най-значителното си произведение - "Фантастична симфония", което бележи програмния симфонизъм в историята на музиката. Печели Римска премия през 1830 г. с кантатата си "Сарданапал". Създава симфонията "Харолд в Италия", "Лелио, или възвръщане към живота", увертюрата "Крал Лир" и др. В Париж следват: симфонията "Ромео и Жулиета" (1838 г.), операта "Бенвенуто Челини" (1838 г.), "Реквием" (1837 г.), Траурно-триумфална симфония (1840 г.) и др. От последните му години по-значителни произведения са: операта "Троянци", драматичната легенда за солисти, хор и оркестър "Проклятието на Фауст", комичната опера "Беатриче и Бенедикт" и др. Приет във Френската академия в края на живота си.

1864 г.

В Букурещ излиза първия брой на в. "Будущност", редактиран от Георги Раковски. Вестникът има революционно-демократичен характер и отстоява необходимостта от сближаване на българи и румънци. Мотото на "Будущност" е "Любов и съюз". Печата се на български и румънски, но поради финансови затруднения Георги Раковски успява да издаде само 10 броя.

1862 г.

В Ню Йорк е обесен последният американски пират Натаниел Гордън.

1852 г.

Роден е генерал-лейтенант Иван Вайнмарн - руски военен деец. Вайнмарн участва в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). След края й остава в Княжество България. През 1884 г. е помощник на военния министър генерал М. Кантакузин. В периода 23 януари 1885–10 април 1885 г. е управляващ Военното министерство на Княжество България. Като висш руски офицер има големи заслуги за организирането и развитието на младата Българска армия. След Съединението през 1885 г. по заповед на руския император Александър III напуска България и отново служи в руската армия.

1788 г.

Роден е Антоан Сезар Бекерел - френски физик, член на Парижката АН (1829 г.). От 1837 г. е професор в Парижкия национален естественоисторически музей. Научните му трудове са в областта на термоелектричеството, магнитните свойства на веществата, кристалооптиката, теорията за галваничните елементи и електропроводимостта на веществата. Изобретява слабополяризиращ галваничен елемент (1829 г.). Умира на 18 януари 1878 г.

1759 г.

Парижкият парламент осъжда “Енциклопедията” на френския просветител Дени Дидро. Енциклопедията дава систематика на научните постижения на своето време и се противопоставя на феодалните догми.
Дени Дидро е френски просветител, философ материалист и писател. Роден е на 5 октомври 1713 г. Получава образованието си при йезуитите. В периода 1751-1772 г. работи върху колосалната "Енциклопедия", издадена в 28 тома, 6 тома допълнения и 2 тома таблици. Автор е на две пиеси ("Незаконороденият син", "Баща на семейство") и няколко романа ("Жак Фаталистът", "Внукът на Римо" и др.), публикувани след смъртта му. Философските му съчинения са: "Философски мисли" (1746 г., осъдени на изгаряне от Френския парламент), "Разходка на скептика" (1747 г.), "Писмо за слепите в услуга на виждащите" (1749 г.), "За красотата" (1751 г.), "Мисли за тълкуването на природата" (1754 г.), "Монахинята" (1760 г.), "Разговор между Даламбер и Дидро " (1769 г.), "Сънят на Даламбер" (1769 г.), "Философски принципи" (1770 г.), "За драматическата поезия" (1771 г.), "Парадокс за актьора" (1773 г.), "Систематично опровержение на книгата на Хелвеций “За човека" (1774 г.), "Племенникът на Рамо" (1779 г.), "Опит за живописта" (издадено посмъртно; 1795 г.) и др. Дени Дидро умира на 31 юли 1784 г. в Париж.

1728 г.

В Москва е коронован руския император Петър ІІ.
Петър II Алексеевич е внук на Петър I Велики и син на царевича Алексей Петрович. Той е призован на престола чрез завещанието на Екатерина I (1727 г.). Петър II царува само 3 години. Подтикван от Иван Долгоруки, той се освобождава от настойничеството на княз А. Д. Меншиков, когото заточва в Сибир. Отменя много от преобразованията на Петър I.

1618 г.

Немският астроном Йоханес Кеплер дава формулировката на третия закон, обединяващ теорията за движението на всички планети в стройно цяло. Този закон той публикува в съчинението “Хармонията на света” през 1619 г. Законите на Кеплер впоследствие се превръщат в основа за открития от Исак Нютон закон за земното притегляне.
Йоханес Кеплер е роден на 27 декември 1571 г. Постъпва в духовната семинария при Тюбингенската академия, която завършва със степен бакалавър. През 1593 г. завършва Тюбингенската академия със степен магистър, но е обвинен в свободомислие и не е допуснат до богословска кариера. Започва да преподава математика в гимназията в Грац (Австрия). Там написва своето първо голямо съчинение - “Тайната на Вселената” (1596 г.), в което се опитва да установи разстоянията от планетите до Слънцето и размерите на правилни многостенници. Поради преследвания от страна на Католическата църква през 1600 г. е принуден да напусне Грац и да се установи в Прага при Т. Брахе. След смъртта на Брахе през 1601 г. Кеплер получава материалите от многогодишните наблюдения на астронома. В Прага той издава редица трудове, между които трактата “Допълнения към Витело” (1604 г.) - за приложението на оптиката към астрономията, в който разглежда астрономическата рефракция и отбелязва сиянието, появяващо се около Слънцето по време на пълни слънчеви затъмнения. В трактата “Диоптрика” (1611 г.) описва изобретения от него телескоп (т. нар. зрителна тръба на Кеплер). Друго негово съчинение е “Нова астрономия” (1609 г.), посветено на изучаването на движението на Марс според наблюденията на Т. Брахе, което съдържа първите 2 закона за движението на планетите. През 1612 г. Кеплер се установява в Линц. Трудът му “Съкращение на коперниковата астрономия” (ч. 1-3, 1618-1622 г.) съдържа извод, че първите 2 закона, установени за Марс, се отнасят за всички планети, както и за движението на Луната около Земята, а третият закон се прилага и към 4-те спътника на Юпитер. В този труд Кеплер излага теорията и способите за предсказване на слънчевите и лунните затъмнения (трудът е вписан в Индекса на забранените книги от Ватикана). През 1619 г. издава трактата “За кометите”. По-късно в Улм завършва последния си голям труд “Рудолфови таблици” (1627 г.), в който прави равносметка на обработваните от него в продължение на години наблюдения на Брахе. През 1628 г. в търсене на средства за съществуване постъпва като астролог при пълководеца А. Валенщайн и до 1630 г. живее в Заган (дн. Жаган, Полша). Последното произведение на Кеплер е фантастичният роман “Сън”, издаден посмъртно през 1634 г. Йоханес Кеплер умира на 15 ноември 1930 г.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;