2020 г.

Денят 13 юли: Берлинският договор (1878 г.)

Денят 13 юли в историята на света:
1841 г. - Великите сили подписват Конвенция за проливите, с която се гарантират независимостта на Османската империя и постановяват, че Босфора и Дарданелите са затворени за военни кораби в мирно време.
1897 г. - Гулиелмо Маркони получава патент за изобретения от него радиоапарат.
1973 г. - в Англия излиза първият албум на група “Queen”, носещ едноименно заглавие.

Денят 13 юли в историята на България:
1841 г. - приблизително около 300 участниците в Първия браилски бунт се качват на кораб, с който имат намерение да преминат на българския бряг. Местните власти се опитват да ги спрат, при което избухва сражение. Впоследствие бунтът се проваля.
1877 г. - в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Осман паша напуска Видин и с основната част от своя отряд тръгва към Ловеч. По време на Руско-турската освободителна война Предният отряд на руската армия достига до превала на Хаинбоазкия проход. Ген. Йосиф Гурко предлага на главнокомандващия да бъдат изпратени подкрепления, с които Предният отряд да настъпи към Пловдив и Харманли.
1878 г. - подписан е Берлинският договор. Съгласно него Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия - Нишко и Пиротско, Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).

На 13 юли са родени:
1608 г. - роден е Фердинанд III Хабсбургски - император (от 1637 г.), австрийски ерцхерцог, крал на Бохемия (1627 г.) и на част от Унгарското кралство (от 1625 г.); 1942 – актьорът Харисън Форд...

На 13 юли умират:
1793 г. - умира Жан-Пол Марат - френски политик и обществен деец, един от водачите на якобинците по време на Великата френска революция, учен и публицист; 1924 г. – умира английският икономист Алфред Маршал; 1951 г. - умира Арнолд Шонберг - австрийски композитор, един от най-ярките представители на модернизма в музиката.

2019 г.

Най-малко 67 души загиват след наводнения в Непал. Наводненията засягат също и Индия, където загиват 34 души и Бангладеш, където в следствие на удавяне загиват още 29 души.

2018 г.

Най-малко 129 души загиват при самоубийствен атентат в пакистанския град Мастунг. Атаката става близо до предизборен митинг за парламентарните избори в страната, които са насрочени за 25 юли. "Ислямска държава" поема отговорност за атентата.

2018 г.

Дванадесет руски разузнавачи са обвинени заради хакерската атака срещу компютърни мрежи на щаба на кандидата за президента на демократите в САЩ Хилари Клинтън и на Демократическата партия през лятото на 2016 г.

2017 г.

Умира Лиу Сяабо (61 г.).
Лиу Сяабо е китайски писател, литературен критик, защитник на правата на човека, философ и лауреат на Нобелова награда за мир, който призова за политически реформи и участва в кампании за прекратяване на комунистическото едностранно управление в Китай.

2016 г.

Тереза Мей е новият премиер на Великобритания
Кралица Елизабет Втора прие Мей в Бъкингамския дворец и я натовари официално със задачата да състави новото британско правителство. 59-годишната консерваторка, се съгласи.

2015 г.

Международният космически апарат Нови хоризонти се приближава на 2 милиона километра до планетата-джудже Плутон.

2015 г.

Прокуратурата в Румъния повдига обвинения срещу министър-председателя Виктор Понта за документни измами, укриване на данъци и пране на пари.

2015 г.

Европейският съюз налага на Испания санкция в размер на около ? 19 милиона за манипулиране на икономическата статистика, свързани с района на Валенсийска общност.

2014 г.

Провеждат се предсрочни парламентарни избори в Словения които печели новата левоцентристка партия на Миро Церар с 36,9% от гласовете на избирателите. Второ място заема десноцентристката „Словенска демократическа партия“ (СДС) на бившия министър-председател Янез Янша вкаран в затвора за корупция.

2014 г.

Умира Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат.
Надин Гордимър е родена на 20 ноември 1923 г. в град Спрингс, ЮАР. Тя пише романи и къси разкази, основни мотиви в които са изгнанието и отчуждението. През 1991 Гордимър получава Нобелова награда за литература.

2013 г.

На парламентарните избори в Бутан победа удържа за първи път Народната демократическа партия на Бутан.

2006 г.

Италиански съд издава присъда от 18 години затвор на наркотрафиканта Метуш Байрами, наричан Балканския Ескобар.
Етническият албанец с български паспорт Метуш Байрами е задържан на 10 май 2005 година в Милано от органите на италианската финансова гвардия. Арестът е предшестван от мащабно разследване на българските и италианските служби и Американската агенция за борба с наркотиците (DEA).
Паралено с ареста на Байрами в Атина е задържан етническият албанец Шеху Елир, установен като един от основните организатори и връзки на Байрами по отношение на транспортирането на хероин, незаконни вещества и парични средства през Италия, Испания и Европа.
Трафикантът Метуш Байрами (47 г.) е организирал и ръководил международен канал за търговия с наркотици от Турция за Западна Европа Притежавалият три законно придобити паспорта - македонски, албански и български, пребивавал в Италия като “български бизнесмен”, а бракът му с българка му позволявал постоянно да пребивава в страната.
На 30 юни 1997 г. Байрами подал молба за българско гражданство. На българска територия той не е упражнявал престъпна дейност, поради което не е могъл да бъде задържан, но бил под постоянно наблюдение.
След задържането му в Италия, при извършения обиск в дома му в София на 12 май са намерени пистолет със заличен сериен номер и други веществени доказателства, които се предоставят на италианската магистратура след постъпването на молба за международна съдебна поръчка.
По данни на италианската полиция Байрами, започнал престъпната си кариера като куриер на дрога и два пъти е лежал в затвор - в Македония и в Швейцария. Впоследствие е създал и оглавил собствена мрежа. Съвместната операция на българските и италиански служби е позволила през последните две години Финансовата полиция в Милано да задържи над половин тон хероин и кокаин. Байрами се е възползвал от разбиването на известния клан Шабани и станал безспорен бос на "Златния балкански триъгълник" – Косово, Албания и Македония. При последното си пребиваване в Милано, за което италианските служби са информирани от българските си колеги, той се срещнал с местен престъпен лидер, който също е задържан при полицейската операция.

2006 г.

Рано сутринта израелски изтребители подлагат на обстрел международното летище в Бейрут и други обекти в ливанската столица, сред които сгради свързани с “Хизбулла” и централата на новинарската телевизия “Ал Манар”, собственост на групировката. Над 60 цивилни граждани намират смъртта си в резултат на бомбардировките.
Израел предпирема тези действия след нападение на активисти на радикалната ливанска групировка “Хизбулла” срещу израелски граничен пост на 12 юли, при което са отвлечени двама израелски войници и други седем са убити.
Тел Авив определя нападението на “Хизбулла”, като “акт на война” и след извънредно заседание на израелския кабинет проведено късно през нощта на 12 срещу 13 юли, е взето решение за провеждането на офанзива срещу позициите на радикалната шиитска групировка на територията на съседен Ливан.
Говорителят на израелското външно министерство заявява, че Израел смята “Хамас”, “Хизбулла”, Иран и Сирия за част от “ос на терора и злото” и допълва, че Иран и Сирия “ще разберат, че цената, която ще платят пред света за своята подкрепа към тероризма, ще бъде непоносимо висока”.
Въздушният рейд е последван от обявяването на пълна блокада на Ливан от страна на Израел, а израелските военноморски сили навлизат в ливанската екватория.
В отговор на въдушните нападения “Хизбулла” обстрелва Израел с ракети тип “Катюша”. Вселдствие на ливанския обстрел умират трима израелтяни, десетки другиса ранени и на територията на Израел възникват множество пожари.

2005 г.

Умира актьорът Асен Кисимов (1936 - 2005) - Бате Асен. Роден е на 3 май 1936 г. в Пловдив. Завършва актьорско майсторство при проф. Георги Стаматов в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". От 1962 до 1966 г. е в Театър "Българска армия", където се връща отново след 6 години. От 1947 г. участва постоянно в радио- и телевизионни предавания за деца и възрастни. Снима се в близо 30 филма, сред които "Рицарят на бялата дама", "От нищо нещо", "Понеделник сутрин"(1966), „Бронзовата лисица“ (1991), „Бягащи кучета“ (1989), „Топло“ (1978), „Хора отдалече“ (1977), „Да изядеш ябълката“ (1976), „И дойде денят“ (1973), Носител е на много отличия, сред които големите награди за художествено слово "Владимир Трендафилов" през 1986 г. и "100 години Чудомир" през 1990 г. Бате Асен изпълнява и някои български детски песни, сред които "Къде остана детството" от "Войната на таралежите", "Всичко тече" - от филма "Васко да Гама от село Рупча".

2004 г.

Официално е прието Националното знаме на Черна гора.

2001 г.

Президентът на Република България присъжда „Орден Стара планина“ първа степен на:
1. Доминик Шасар, извънреден и пълномощен посланик на Френската република в Република България
2. Абдеслам Алем, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България
3. Мохаммад Сауд Аллумай, извънреден и пълномощен посланик на Кувейт в Република България

2000 г.

Президентът на Република България присъжда „Орден Стара планина“ първа степен на:
1. Тамаш Тик, извънреден и пълномощен посланик на Република Унгария в Република България
2. Тапио Саарела, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в Република България

1989 г.

Политбюро на ЦК на БКП обмисля възможността България да стане член на Международния валутен фонд (МВФ) и да потърси неговата помощ, включително и по въпроса за външния дълг.
България е член на МВФ от 1990 г. Квотата на страната възлиза на 640.2 млн. СПТ(специални права на тираж). За периода 1991 – 2004 г. България сключва общо дванадесет споразумения с МВФ, като общият размер на предоставените средства достига 2.1 млрд. СПТ. Специалните права на тираж (СПТ) (на английски език SDR-Special Draving Right) са създадени през 1969 г. от Международния валутен фонд като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените й СПТ. Досега е имало две емисии на специалните права на тираж-през 1970-1972 и през 1979-1981г. В момента България има дял в капитала на МВФ от 640 млн. специални права на тираж, което прави достъп до финансови ресурси от около 1 милиард и 23 милиона. СПТ са специфична валутна единица. Нейният обменен курс се определя от МВФ. Първоначално стойността им е била определена като стойността на 0,888671 грама злато. След провала на Бретън-Удската валутна система, СПТ се предефинират като "кошница от валути". Между 1974 и 1981г. валутите, които са влизали в кошницата са били 16, но след 1981г. са само 5. Днес в нея влизат еврото (Германия, Франция) японската йена, британска лира и американския долар. Това са валутите на страните, които имат най-голям износ. Тежестта на отделните валути в "кошницата" се предоговаря на всеки 5 години, за да отразява по-реално относителите дялове на страните в международната търговия и износа на страните. Последно е договорена 2001 г. Към момента "теглата" на отделните валути са (източник):
Щатски долар-45%
Евро -29%
Японска йена -15%
Британска лира-11%
Специалните права на тираж се използват при получаване на траншове от МВФ, при сключени споразумения, както и при много други международни споразумения сделките са уговорени в СПТ.

1983 г.

На официално посещение в България е заместник-федералния канцлер и федерален министър на външните работи Ханс-Дитрих Геншер.
Ханс Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 г. По време на Втората световна война работи като помощник в ВВС. За кратък период е затворник на британските и американските сили. От 1946 г. до 1949 г. учи право и икономика в университетите в Хале и Лайпциг. През 1966 г. става член на Либералнодемократическата партия на Германия. През 1952 г. напуска ГДР и преминава във ФРГ. През 1952 г. става член на Свободната демократичната партия и започва политическа кариера. През 1954 г. става адвокат в Бремен. От 1965 г. е избран за депутат в Бундестага. Остава депутат без прекъсване до 1998 г. В периода 1969-1974 г. изпълнява длъжността федерален министър на вътрешните работи. От 1974 г. до 1992 г. е федерален външен министър и вицеканцлер. През май 1992 г. на 65-годишна възраст подава оставка и от двата поста по собствено желание. Оттогава е почетен председател на Свободната демократична партия.

1975 г.

Умира Димитър Димитров Икономов - български преводач, литератор, общественик, популяризатор на полската литература и култура в България. През 1937 г. завършва Духовната семинария и Свободния университет в София . Работи като стенограф в Народното събрание, журналист, чиновник в посолството във Варшава, където взема участие в полското съпротивително движение по време на Втората световна война. Арестуван е и е разследван от Гестапо, отзован в България. След 9 септември 1944 г. е организационен секретар на "Звено" за страната, народен представител е в ХХVI Обикновено Народно събрание. Превежда от полски език над 60 книги, съставител на антологии, автор е на статии за полска литература.

1973 г.

В Англия излиза първият албум на група “Queen”, носещ едноименно заглавие. Английската рокгрупа “Queen” е основана през 1972 г. В състава й влизат: Фреди Меркюри - вокалист, пианист, автор на текстове; Брайън Мей - китара, вокал, композитор; Джон Дийкън - бас; Роджър Медоус Тейлър - ударни. Музиката на групата е компилативна. През `70-те и `80-те години се налага на световната рок сцена. През 1975 г. песента “Бохемска рапсодия” заема I място в Британската класация в продължение на 9 седмици. През `80-те години групата издава съвместен албум с Д. Бауи (“Under Pressure”, 1981 г.). Солови албуми издават Фреди Меркюри и Брайън Мей. През 1991 г. умира лидерът Фреди Меркюри и групата преустановява дейността си.

1967 г.

Умира Андре Мазон - френски филолог славист, член е на Академията за надписи и изящна словесност (1941 г.). Роден е на 7 септември 1881 г. Член е на БАН, на Полската академия на науките, на Чешката и на други академии. Завършва Сорбоната и Парижкия университет. Преподава в Харковския университет в периода 1905-1908 г., в Страсбургския университет (професор от 1919 г.; 1919-1923 г.), “Колеж дьо Франс” (1924-1951 г.). Работи в Института за живи източни езици (1909-1914 г.). Андре Мазон е избран за вицепрезидент на Международния комитет на славистите (1958-1967 г.). Той е един от основателите и редактор на “Revue des etudes slaves” (от 1921 г.). Публикува трудове по руска и чешка граматика, морфология на руския глагол и др. Интересува се от руската класическа литература и старата руска литература (предлага хипотезата, че “Слово о полку Игореве” е създадено не през ХII, а през ХVIII в., подложена на убедителна критика от руски и други учени).

1954 г.

Виетнам е разделена на две държави – Северен и Южен Виетнам по линията на 17-я паралел. Това става с подписания на срещата в Женева протокол от Великобритания, Франция, Китай и СССР.

1954 г.

Роден е Величко Тодоров - български славист, литературовед. Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски”. Асистент по чешка и славянска литература в ПУ “П. Хилендарски” (1980-1984 г.). Главен асистент е в СУ ”Св. Климент Охридски” (от 1988 г.). Лектор е по български език в Карловия университет в Прага (1989-1993 г.). Доктор е по филология (1988 г.) и доцент. Автор на: “Българо-чешки литературни паралели, I-II” (1983-1992 г.), “История на чешката литература, I-II” (1986-1989 г.); “Свет. чех. Кн. за Карел Чапек” (1991); “Uvod do bulharistiky” (1991, Прага); “Чешки представи за България и за българите” (1992 г., в съавт.) и др.

1954 г.

Роден е Бойко Ноев – български политик. Завършва Института за международни отношения в Москва през 1981 г. Оттогава до 1993 г. работи в различни отдели на Министерството на външните работи - Културно сътрудничество, Общи международни въпроси, Европейски и регионални структури, Европейско сътрудничество и институции. От август 1992 г. е началник на отдел "Европейско сътрудничество и институции", който се занимава със сътрудничеството с НАТО, ЗЕС, ОССЕ и Съвета на Европа. От октомври 1993 г. е директор на Центъра за подготовка на кадри по националната сигурност към Министерството на отбраната. От 5 януари 1994 г. е заместник-министър на отбраната, отговарящ за военно-политическите въпроси в правителството на Любен Беров. На 25 април 1994 г. подава оставка след скандал с началника на ГЩ ген. Любен Петров. В служебното правителство на Ренета Инджова е министър на отбраната от 17 октомври 1994 г. до 26 януари 1995 г. През 1995 г. се връща на работа във външно министерство. От 1 септември 1996 г. е посланик в Белгия и Люксембург, а от октомври 1996 г. - ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел. В периода 1999 - 2001 г. е министър на отбраната в правителството на Иван Костов, назначен на мястото на Георги Ананиев след промените в кабинета през декември 1999 г. Владее английски, френски и руски езици. Женен и има син и дъщеря.

1951 г.

Умира Арнолд Шонберг - австрийски композитор, един от най-ярките представители на модернизма в музиката. Той е роден на 13 септември 1874 г. От 1901 г. до 1903 г. води класа по композиция в консерваторията Щерн в Берлин. От 1903 г. живее във Виена, където става известен като композитор, диригент и педагог. Арнолд Шонберг е професор в Пруската академия на изкуствата в Берлин за периода 1925-1933 г. Емигрира в САЩ през 1933 г., поради настъплението на фашизма. От 1936 г. до 1944 г. води класа по композиция в Калифорнийския университет. В ранните си творби продължава традицията на немската и австрийската романтична школа в музиката (струнния секстет “Просветляващата нощ”, 1899 г.; симфоничната поема “Пелеас и Мелизанда”, 1903 г., и др.). Създава 12-тоновата система додекафония. Той е основоположник на атоналната музика и виден представител на експресионизма в музиката. Своята теория прилага последователно в: 5 пиеси за пиано (1923 г.) , Серенада за 8 инструмента (1923 г.), цигулкови (1936 г.) и концерти за пиано (1942 г.), монодрамата “Очакване” (1909 г., поставена 1924 г.), операта “Моисей и Аарон” (1932 г.) и др. Автор е на 2 камерни симфонии (1906 г., 1939 г.), “Лунният Пиеро” - за вокал и инструментален ансамбъл (1912 г.), 4 струнни квартета, вокални пиеси, няколко теоретични труда върху музиката.

1944 г.

Връчена е съветска нота срещу прекарването на съветски военнопленници от германските войски през българска територия. България се съгласява с нотата на 17 юли 1944 г.

1942 г.

Роден е Харисън Форд – американски актьор. Постига успех на театралната сцена с участието си в постановките “Отгоре, отгоре”, “Нощта на игуаната”, “Тялото на Джони Браун”. В киното дебютира през 1966 г. с участието си в “Мъртвешка жега на въртележката”. Изпълнява епизодични роли в още няколко филма - “Лов” (1967 г., “Време за убиване” (1967 г.), “Пътуване до Шилоу” (1968 г.), “Гетинг стрийт” (1970 г.), преди публиката и критиката да го забележат в култовия младежки филм на Джордж Лукас “Американски графити” (1973 г.) и в тв творби “Изстрели в Додж сити” (1972 г.), “Желязната страна” (1976 г.) и “Момчето от Фриско” (1979 г.). Харисън Форд участва във филмите: “Разговорът” (1974 г.), “Звездата на смъртта” (1977 г., от поредицата “Междузвездни войни”), “Командосите от Насароне” (1978 г.), “Апокалипсис сега” (1979 г.), “Война и страст” (1979 г.), “Империята отвръща на удара” (1980 г.), “Черният жребец” (1980 г.), “Похитители на изчезналия кивот” (1981 г.), “Ловци на хуманоиди” (1982 г.), “Завръщането на джедаите” (1983 г.), “Индиана Джоунс и храмът на обречените” (1984 г.), “Свидетелят” (1985 г.), “Брегът на комарите” (1986 г.), “Отчаяният” (1987 г.), “Работещо момиче” (1988 г.), “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход” (1989 г.), “Невинен до доказване на противното” (1990 г.), “Що се отнася до Хенри” (1991 г.), “Патриотични игри” (1992 г.), “Беглецът” (1993 г.), “Близка опасност” (1994), “Хиляда и една нощ” (1995), “Сабрина” (1995), “Жив дявол” (1997 г.), “Еърфорс I” (1997 г.), “Шест дни, седем нощи” (1998 г.), “Лутащи се сърца” (1999 г.), “Прозрачно минало” (2000 г.), “Подводницата” (2001 г.), “Две ченгета” (2003 г.) и др.

1940 г.

Роден е художникът Атанас Яранов (1940 - 1988). Активно навлиза в художественото изкуство през `70-те години (времето на второто поколение “млади”). Започва участието си в младежките и общите художествени изложби с напълно оформен индивидуален стил - едро изсечени, монументални форми, пределно обобщени, напомнящи стенописи (с корени в архаичната пластика, дърворезбата и сграфито техниката). Използва тъмни земни тоналности. Характерни за произведенията му са неизменима вътрешна ритмика в статичните пози на фигурите, редуциран кръг от образи, еднакви като типаж (мъже и жени с удължени лица, източен тип очи, ъгловати форми; коне, кучета и птици - с груби черти, огромни очи и човешки погледи). След смъртта му през 1988 г. колегите му от “Дружество 33” организират негова изложба в София (1991), учредена е и награда на негово име.

1932 г.

Роден е Никола Петров Русев - български драматург. Завършва Държавното висше театрално училище "Кръстьо Сарафов" (1954 г.). Работи в радиотеатъра на Радио София (1952-1955 г., 1958-1960 г.), режисьор в Театъра за селото (1955-1958 г.), драматург в Толбухинския театър (дн. Добрич) (1960-1961 г.), театър "Сълза и смях" (1967-1971 г.), сценарист в Студията за игрални филми от 1971 г. Започва да пише пиеси през 60-те години. Автор е на драмите: "Делниците имат много времена", "Посоки", "Усилия", "Я, колко макове!", "Табакера 18 карата", "Старчето и стрелата", "Юнаци с умни калпаци", "Зелената брадавица", "Русият и гугутката", "Грамофон и маслини", "От земята до небето"; сценарист на игралния филм "Къщи без огради" (1973 г.), на радиопиеси и пиеси за деца. Умира на 16 юли 1990 г. в София.

1928 г.

Иван Момчилов, деец на ВМРО, прострелва началника на сръбската Обществена безопасност Жика Лазич в неговия кабинет в Белград. Момчилов е агент на Лазич; след опита за убийство, се самоубива. Жика Лазич е сръбски административен деец, началник на Обществената безопасност, а след това – помощник-министър на вътрешните работи. От 1929 г. е начело на Вардарската бановина със седалище Скопие. Пряк проводник е на политиката на Белград за асимилиране и денационализиране на българското население във Вардарска Македония. Умира след Втората световна война в Канада.

1924 г.

Умира Алфред Маршал – английски икономист. Той е роден в Лондон на 26 юли 1842 г. Водеща фигура е в икономиката на Великобритания от края на ХIХ до 30-те години на ХХ в. След като завършва математика в Кеймбридж през 1865 г., започва да преподава в Сейнт Джонс Колидж в Кеймбридж, като се занимава предимно с изследвания в областта на етиката и философията. Значителните му интереси в социалната област го насочват към икономиката. Научният му принос е свързан с пренасяне на класическата икономика в математиката и с някои статии по международна търговия. Той е директор и професор по политическа икономия в новия Юнивърсити колидж в Бристол. От 1885 г. до 1908 г. е професор по политическа икономия в Кеймбридж. Благодарение на осъщественото от него разделяне на преподаването на икономика от другите “науки на морала”, той превръща Кеймбридж в център на британската икономическа наука.

1923 г.

Роден е Александър Астрюк – френски режисьор, писател и кинотеоретик. Работи като журналист, критик и асистент-режисьор. Снима експериментални късометражни филми - "Насам и обратно" (1948 г.), "Одисей, или Лошите срещи" (1949 г.), "Обагрената завеса" (1953 г.) и др. Първият му игрален филм - "Лоши срещи" (1955 г.), изследва младежките проблеми и предхожда френската "нова вълна". Сред популярните филми, които снима са: "Един живот" (1958 г. ), "Плячка за мъглата" (1961 г.), "Възпитание на чувствата" (1962 г.), "Дългият марш" (1966 г.), "Пламък над Адриатика" (1968 г.), "Сартр за себе си" (1976 г.), "Арсен Люпен играе и губи" (тв-сериал, 1980 г.). През 1948 г. в сп. "Френски екран" публикува статията "Раждането на новия авангард: камера - стило", в която пледира за освобождаването на постановчика от конвенциите на повествователното изображение на живота в името на свободата и дълбочината на самоизразяване (по аналогия с индивидуалния писателски стил).

1919 г.

Роден е Гриша Филипов (1919 - 1994). Завършва Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП (от 1940 г.). Осъждан е за противодържавна дейност (1942 г. на 12 години и 1943 г. на 15 години затвор). Завършва икономика на промишлеността и търговията в Москва (1951 г.). Кандидат на икономическите науки (1954). Завежда катедра Марксизъм-ленинизъм във ВМЕИ, преподавател е по политическа икономия. Заместник-председател е на Държавната планова комисия (1957), заместник-завеждащ отдел е “Планово-финансово-търговски” на ЦК на БКП (1958 - 1964). Първи заместник-председател е на Държавния комитет по планиране (1971 - 1986). Член и секретар е на ЦК на БКП (1971 - 1981 г., 1986 - 1989 г.). Член е на Политбюро (1974-1989 г.). Член е на Държавния съвет на НРБ (1971-1981 г., 1986-1989 г.). Народен представител (1966 - 1989 г.). Изключен е от БКП на 20 април 1990 г. Умира на 2 ноември 1994 г. в София.

1908 г.

В Лондон са открити ІV Олимпийски игри. Това са първите Олимпийски игри, в които взимат участие жени.

1907 г.

Под командването на Таню войвода, обединените чети водят най-големите сражения на ВМРО с турската войска след Илинденското въстание при “Ножот”, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско. Загиват 54 четници, главно от Костурската организационна чета.

1897 г.

Гулиелмо Маркони получава патент за изобретения от него радиоапарат.
Гулиелмо Маркони е италиански радиотехник и предприемач. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. През юли 1896 г. посещава Англия, където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация. През 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша. През 1909 г. получава Нобелова заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британско правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианска армия. Умира от инфаркт на 20 юли 1937 г. в Рим. В деня на погребението му радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 минути радиоефирът е изпълнен с тишина.

1896 г.

Умира Фридрих Август Кекуле - германски химик. Роден е на 7 септември 1829 г. в Дармщад. В периода 1856 – 1858 г. е частен доцент в Хайделбергския университет. От 1858 г. е професор по химия в Хентския университет (Белгия), а от 1865 г. - в Бонския университет. От 1886 г. е президент на Немското химическо дружество. През 1856 г.открива гликолевата киселина. През 1872 г. заедно с холандския химик А. Франшим (1844-1919 г.) получава трифенилметан и антрахинон. Фридрих Кекуле през 1854 г. пръв изказва идеята за “двуосновността” (т. е. двуатомността или двувалентността) на сярата и кислорода, през 1857 г. разделя елементите на 1-, 2- и 3-основни, въглерода определя като четириатомен елемент (едновременно с немския химик Колбе). Разработва теорията за многоатомните радикали. Предлага през 1865 г. цикличната формула за строежа на бензола с редуващи се прости и двойни връзки и така популяризира теорията на Бутлеров за химическия строеж на ароматните съединения. Обяснява строежа на азо- и диазосъединенията.

1889 г.

Роден е Коста Василев Тодоров – български политик, поет, белетрист, публицист. Завършва Военното училище в София, учи история в Одеса и право в Брюксел. При започването на Първата световна война 1914–1918 г. се включва във френския легион и през Южния фронт се прехвърля в България. Изпратен е в затвора и там се среща с Ал. Стамболийски. След войната редактира сп. "Сила", публикува материали във в. "Земеделско знаме", "Младежко знаме" и др. От 1920 г. е член на БЗНС. По време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.) е пълномощен министър в Белград. След свалянето на БЗНС от власт на 9 юни 1923 г. остава в чужбина и е един от ръководителите на Задграничното представителство на БЗНС. Редактира излизащите зад граница в. "Земледелско знаме" и сп. "Народна воля". През 1926 г. е осъден задочно на смърт. След дадената от правителството на Народния блок амнистия се завръща в родината. Участва в ръководствата на БЗНС "Ал. Стамболийски" и БЗНС – Обединен. През 1938 г. е принуден да напусне България и отново е осъден задочно на смърт за антифашистка дейност (1941 г.). Установява се да живее в Канада. Умира в Париж на път за България на 11 януари 1947 г.

1878 г.

Подписан е Берлинският договор. Съгласно него Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия - Нишко и Пиротско, Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).
Берлинският договор е международен акт, подписан на 13 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части.
1. Териториите между река Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образуват Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. За да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да се замени с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., и др.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвижда каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война (1877 г.-1878 г.). Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. В Берлинския договор са включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави, но се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който остава в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконява своето право да заграби гръцкия о. Кипър.
Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912 г.-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) Осман паша напуска Видин и с основната част от своя отряд тръгва към Ловеч. При избухването на Руско-турската освободителна война Осман паша е началник на османския гарнизон във Видин. В хода на войната Осман паша се прехвърля със своята войска в Плевен и се съпротивлява на руските и румънските войски до края на ноември 1877 г. След превземането на града е пленен от руската армия. Освободен е след края на войната.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война Предният отряд на руската армия достига до превала на Хаинбоазкия проход. Ген. Йосиф Гурко предлага на главнокомандващия да бъдат изпратени подкрепления, с които Предният отряд да настъпи към Пловдив и Харманли.
Йосиф Владимирович Гурко е руски военен деец, генерал-фелдмаршал. Роден е на 16 юли 1828 г. По време на Руско-турската освободителна война ( 1877 г.-1878 г.) на него е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът, след преминаването на река Дунав при Свищов, се отправя на юг, освобождава редица селища, стига до Търново и оттам се прехвърля през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим. Води бойни действия и при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник е принуден да отстъпи към Стара планина и се установява на Шипченския проход. След като укрепя позициите на Шипка, на генерал Гурко е поверено командването на руските войски, които водят боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Гурко поема ръководството на руската армия по прехвърлянето й през Арабаконашкия (днешен Ботевградския) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 г. достига до София. След това генерал Гурко освобождава Пловдив и превзема Одрин. Допринася за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорява подписването на Санстефанския договор през 1878 г. Умира на 15 януари 1901 г.

1841 г.

Около 300 участниците в Първия браилски бунт се качват на кораб, с който имат намерение да преминат на българския бряг. Местните власти се опитват да ги спрат, при което избухва сражение. Впоследствие бунтът се проваля.
Браилските бунтове (1841 - 1843) са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхували от усложнение на техните отношения с Османската империя. Около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.
След неуспеха на първата акция, през август същата година българските емигранти започват подготовката на нова.

1841 г.

Великите сили подписват Конвенция за проливите, с която се гарантират независимостта на Османската империя и постановяват, че Босфора и Дарданелите са затворени за военни кораби в мирно време. Лондонската конвенция за проливите е подписана между Русия, Великобритания, Австрия, Франция, Прусия и Турция. Султанът си запазва правото да издава разрешение за преминаване през проливите на леки кораби, които са в разпореждане на посолствата на приятелски държави. Конвенцията окончателно премахва привилегированото положение на Русия в проливите, създадено от Ункяр-Искеселийския договор (1833 г.). До подписването на конвенцията Черно море е смятано за затворено море на крайбрежните държави (Русия и Турция) и преминаването на кораби през проливите се регулира от руско-турски съглашения. Конвенцията създава прецедент, като дава на странични държави юридически основания да претендират за опека над проливите под предлог за запазване на всеобщия мир.

1837 г.

Кралица Виктория става първият британски монарх, чиято резиденция е в новопостроения Бъкингамски дворец.

1793 г.

Убит е един от лидерите на Френската революция Жан-Пол Марат (1743 - 1793). Марат е един от водачите на якобинците по време на Великата френска революция, учен и публицист. Роден е на 24 май 1743 г. в Швейцария. Изучава медицина, физика и философия. През 1773 г. публикува 2 тома на своя труд по физиология “Философски опит за човека”, както и други научни съчинения. От 1775 г. е доктор по медицина. От 1776 г. е в Париж, където се занимава с медицинска практика. В началото на Френската революция се проявява като враг на контрареволюционерите и защитник на интересите на народните маси. През 1789 г. издава в.“Приятел на народа”. От 1790 г. е в състава на Клуба на корделиерите. Депутат е в Конвента през 1792 г. и е член на Комитета за наблюдение. Участва в установяването на якобинската диктатура. Той е един от главните вдъхновители за отстраняването на жирондистите от власт, 31 май - 2 юни 1793 г.

1608 г.

Роден е Фердинанд III Хабсбургски - император (от 1637 г.), австрийски ерцхерцог, крал на Бохемия (1627 г.) и на част от Унгарското кралство (от 1625 г.). Той е син на Фердинанд II Хабсбургски. Продължава политиката на баща си. След смъртта на А. Валенщайн (1634 г.), преди да стане император, е главнокомандващ императорските войски. По време на управлението му завършва Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). Умира на 2 април 1657 г. във Виена.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;