2019 г.

Денят 23 ноември: „Стената” на „Пинк Флойд”, храмът „Александър Невски”, Бил Клинтън в България...

Катедралният храм "Свети Александър Невски" чества своя патронен празник. Най-голямата православна катедрала на Балканите събира под купола си над 5 хиляди души.
На тази дата жестоко е потушен поредният опит на българите от Берковско, Пиротско и Белоградчишко да се надигнат срещу османската власт, след като са разгромени в Чипровската клисура. Водачите на въстанието бягат към Влашко и Сръбско.
През 1980 година Италия е разтърсена от силно земетресение, при което загиват над 3000 души…
Съветският съюз напуска преговорите за разоръжаване в Женева, заради разполагането на американските ракети "Круз" и “Пършинг” в Европа. Годината е 1983.
Завършва визитата на Бил Клинтън в България - това е първото посещение на действащ американски президент у нас се състои през 1999 година.
През 1923 г. Джейкъб Шик патентова първата електрическа самобръсначка.
Климент ХІ е избран за папа Римски в 1700 година. Английската католическа църква за последен път използва латински език при изпълнение на официална литургия през 1964 г.
В Пале Роял, Сан Франциско, Калифорния е инсталиран първият джубокс (1889 г.). По това време “juke” означава къща за развлечение или такава с лоша слава.
През 1979 г. излиза на пазара албумът “Стената” на Пинк Флойд.
Пак на 23 ноември, но през 1991 г., звездата на “Куин” Фреди Меркюри оповестява официално, че е болен от СПИН.
В Бирмингам на сцена излиза най-големият музикален оркестър в историята - 3503 музиканти.
Излиза първия брой на американското списание “Лайф” - първото списание в САЩ, илюстровано с фотографии. “Лайф” е толкова популярно през годините на Втората световна война, че президентът Труман, премиерът Чърчил и ген. Маккартър публикуват мемоарите си на неговите страници.
На 23 ноември са родени: германският крал Отон І, американският президент Франклин Пиърс, чешкият комунист Клемент Готвалд, британският актьор Борис Карлоф (“Франкенщайн”), олимпийската шампионка по гребане Светла Оцетова.
На 23 ноември умират: художниците Анджело Бронзино и Клод Лорен, писателят Андре Малро...

2017 г.

Мексиканският вулкан Попокатепетъл избълва пепел и облак дим и пара на височина около 2 километра над кратера си. Това е най-голямото му изригване от 2013 г. насам.

2015 г.

Френски изтрибители от френския самолетоносач „Шарл де Гол“ нанасят първи удари по обекти на „Ислямска държава“.

2015 г.

Маурисио Макри е новият президент на Аржентина с 51,4% от гласовете.

2013 г.

Кохир Расулзада е новият министър-председател на Таджикистан.
През нощта новият кратер на вулканът Етна, формирал се през февруари 2011 г., се активира за четиридесети път, разпръсквайки над Италия пушек и пепел. Кратерът се е превърнал в конусовиден връх за по-малко от две години.

2012 г.

Опозицията в Египет опожарява офисите на президентското движение „Мюсюлмански братя“ в три египетски града като протест срещу засилените правомощия на Мохамед Морси.

2011 г.

В отговор на общественото недоволство правителството в Гърция предприема вълна от арести на гръцки бизнесмени със задължения над 150 000 евро към държавата.

2011 г.

Турският премиер Реджеп Ердоган се извини за убийството на 14 000 кюрди през 30-те години на XX век в Дерсим.

2011 г.

Открита е първата орхидея, растяща на остров Нова Британия, която единствена от 25 000-те вида документирани орхидеи цъфти само през нощта. Bulbophyllum nocturnum отваря цветовете си в 22 часа вечерта и ги затваря няколко часа преди изгрев. В природата са известни само няколко растения като нощния жасмин Nyctanthes arbor-tristis и кактуса „Кралицата на нощта“ които разтварят цветове през нощта.

2009 г.

Йорданка Асенова Фандъкова полага клетва за кмет на Столична община, с което става първата жена на този пост. По професия тя е учител. Член е на ПП ГЕРБ. За периода 2005-2009 г. е заместник-кмет на Столичната община. От 27 юли 2009 г става министър на образованието, младежта и науката. На 15 ноември 2009 година спечелва изборите за кмет на Столичната община.

2009 г.

Дават се български имена на множество географски обекти (н. Студена, н. Радуил, н. Устина), които се намират на Антарктическия полуостров.

2005 г.

Елен Джонсън Сърлиф е първата жена президент на африканска държава. Нейната победа е официално обявена на 23 ноември 2005. Тя се отличава със строг характер и решителност, често е сравнявана с г.) присъстват Кондолиза Райс и първата дама на САЩ Лора Буш.

2005 г.

Аугусто Пиночет е поставен под домашен арест поради обвинения в неплащане на данъци и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово положение. Обвиненията са предявени, след като Върховният съд на Чили отново лишава бившия диктатор от имунитет от съдебно преследване. Проведената седмица преди това медицинска експертиза установява, че 90-годишният Пиночет е способен да отговаря пред съда. По-късно е привлечен в съда и по дела за изчезване на дисиденти.
На 3 декември 2006 г. на Пиночет е направена операция на сърцето и е освободен от домашен арест. Умира на 10 декември в болницата в Сантяго.

2004 г.

По време на посещението си в Испания Уго Чавес обвинява бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, че поддържа преврата, организиран от САЩ срещу Чавес. Министърът на отбраната на Испания Мигел Ахел Моратиньос потвърждава това в бюлетин през ноември 2004. Членовете на отхвърлената партия на Аснар Народна партия отхвърлят тези обвинения и искат от премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро да бъдат оттеглени.

2003 г.

Едуард Шевернадзе подава своята оставка като президент на Грузия.
Шевернадзе е роден на 25 януари 1928 г. в село Мамати. През 1995 г. става президент на Грузия, а през април 2000 г. е отново преизбран с 82 % от гласовете. На 20 ноември 2003 г. са обявени резултатите от парламентарните избори, но противниците на Шевернадзе заявяват, че те са фалшифицирани от него. Съмнения в изборните резултати стават причина за избухването на така наречената “Революция на розите”. Опозицията поставя ултиматум на президента и той подава оставка.

1999 г.

Приключва тридневното официално посещение на президента на САЩ Бил Клинтън в България. Това е първата визита на действащ американски президент в страната. Клинтън се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с председателя на парламента Йордан Соколов. Двамата с Петър Стоянов отправят послания към българския народ на митинг пред храм-паметника "Св. Александър Невски".

1998 г.

В Бирмингам (Англия) на сцена излиза най-големият музикален оркестър в историята. Състои се от 3503 музиканти.

1993 г.

Официалната валута на Молдова става молдовска лея.

1991 г.

Фреди Меркюри прави официално заявление, че е болен от СПИН.
Фреди Меркюри (Фарук Булсара) е английски певец и композитор. Роден е на 5 септември 1946 г. на о. Занзибар. Започва кариерата си в група “Рейдж”. Завършва стъклопис в художественото училище “Ийлинг Колидж”. Заедно със студентите Бр. Мей, Дж. Дийкън и Р. Тейлър създава рокгрупата “Куин” (1972 г.). Най-успешният им хит е “Бохемска рапсодия” (1975 г.), заемала първо място в класацията на Великобритания - 9 седмици. Заедно с групата издава 18 дългосвирещи плочи; остават в музикалната история с грандиозните си концерти. Заедно с Д. Бауи записва хита “Под напрежение” (1982 г.). Фр. Меркюри издава и самостоятелни албуми, сред които е “Барселона” с оперната прима М. Кабайе. Умира в дома си от СПИН на 24 ноември 1991 г. След смъртта му групата “Queen” се разпада.

1983 г.

СССР напуска преговорите за разоръжаване в Женева, заради разполагането на американските ракети "Круз" в Европа.

1981 г.

В Китай е разрешен частният бизнес.

1979 г.

“Пинк Флойд” пускат на пазара своя албум “Стената” (The Wall).
“Пинк Флойд” е английска рокгрупа, основана в Лондон през 1965 г. в състав: Сид Барет - китара, вокал (до 1968 г.); Ричард Райт - клавишни; Роджър Уотърс - бас, вокал (до 1982 г.); Ник Мейсън - ударни; Дейвид Гилмър - китара, вокал (от 1968 г.). Първият сингъл е записан през 1967 г. ("Арнълд Лайн"), същата година концертират в САЩ. Поредицата от оригинални албуми достига връх с "Тъмната страна на Луната" (1973 г.), който се задържа в класацията на сп. "Билборд" повече от 700 седмици. Друг връх е албумът "Стената" (1979 г.), по който А. Паркър заснема филм през 1982 г. с участието на Боб Гелдоф. След поредица от съдебни дела Р. Уотърс напуска групата и издава самостоятелни албуми.
Албуми: "Pink Floyd", "The Piper at the Gates of Dawn" (1967 г.), "A Saucerful of Secrets" (1978 г.), "Tonight Let’s All Make Love in London" (1968 г., музика към филм); "More" (1969 г., музика към филм); "Ummagumma" (1969 г.), "Atom Heart Mother", "Meddle", "Zabriskie Point" (1970 г., музика към филм); "Relics" (1971 г.), "Music from La Vallee: Obscured by Clouds" (1972 г., музика към филм); "The Dark Side of the Moon" (1973 г.), "A Nice Pair" (1973 г.), "Wish You Were Here" (1975 г.), "Animals" (1977 г.), "The Wall" (1979 г,), "A Collection of Great Dance Songs" (1981 г.), "The Final Cut", "Works" (1983 г.), "A Momentary Lapse of Reason" (1987 г.), "The Division Bell" (1994 г.), Pulse [live]" (1995 г.), "Us and Them: Symphonic Pink Floyd" (1995 г.), "The Wall [Sweden Limited Edition Box Set]" (1999 г.), "Wish You Were Here: 25th Anniversary" (2000 г.).

1976 г.

Умира Андре Малро - френски писател, изкуствовед, политик, дългогодишен министър на културата при Шарл дьо Гол. В романите си отразява събития, в които лично участва: "Човешка участ" - за Гражданската война в Китай 1925-1927 г., "Надеждата" - за Гражданската война в Испания 1936 г.-1939 г., "Ореховите дървета в Алтенбург" - за Френската съпротива. Автор е и на теоретични съчинения по археология, история на изкуството, антропология - "Гласовете на мълчанието".

1964 г.

Английската католическа църква за последен път използва латински език при изпълнение на официална литургия.

1946 г.

Френски военни кораби обстрелват виетнамския град Хайфон. Убити са около 6000 души. Постигнатите мирни споразумения са нарушени и на 19 декември започва първата индокитайска война, станала своеобразно начало на най-дългия военен конфликт на ХХ век. Войната завършва с подписване на споразумение на Женевското съвещание 1954 година. На него присъстват министрите на външните работи на СССР, Китайската Народна Република, Великобритания, Франция и САЩ. Целта на съвещанието е мирно уреждане на корейския въпрос и възстановяване на мира в Индокитай. Провежда се в Женева от 26 април до 21 юли 1954 година. Участват и представители на Демократична Република Виетнам, Камбоджа, Лаос и Южен Виетнам. Споразумение по корейския въпрос не се постига. След победата на виетнамската армия при Диен Биен Фу Франция признава своето поражение. В Женева се подписват споразумения, които слагат край на започналата през 1946 г. война на Франция срещу Виетнам, създава се международна контролна комисия за подготовка на избори в страната.

1944 г.

Министерският съвет приема постановление, което предвижда да бъдат освобождавани от наказателно преследване военни, подсъдими по т.нар. Народен съд, ако имат активно участие във войната срещу Германия. Постановлението е по доклад на военния министър Дамян Велчев.
То е обнародвано на 1 декември 1944 г. Целта му е да запази от преследване поне част от кадровите военни, но БРП (к) се противопоставя. От 4 до 7 декември тя организира митинги и демонстрации в цялата страна и на 8 декември постановлението е отменено.

1944 г.

Съюзът на българските писатели изключва 29 от своите членове за "фашистки прояви". Сред тях са Богдан Филов (на снимката), Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински.

1942 г.

Умира Тодор Кулев – български държавен деец, юрист. Той е роден в Габрово. Учи медицина в Санкт Петербург, право в Берн и Страсбург, Франция. Завръщайки се в България, работи като адвокат в Търново. През 1911 г. става доцент по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски", пет години по-късно и професор. Тодор Кулев участва активно в създаването на Народния сговор и в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. След осъществяването му се включва в Демократическия сговор. Председател е на ХХI-вото Обикновено народно събрание (1923–1926 г.). В правителството на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 г. – 15 май 1930 г.) е министър на правосъдието. Автор е на трудове в областта на съдебното дело: "Наказателно-правна вменяемост", "Престъпността на малолетните", "Правосъдие и администрация" и други.

1940 г.

Румъния се присъединява към Тристранния пакт.
Тристраният пакт е договор, сключен сключен на 27 септември 1940 г. за срок от 10 години между Германия, Италия и Япония. Предвижда разделяне на света на зони на влияние. Държавите, подписали Тристрания пакт се задължават да си оказват подкрепа с всякакви политически, икономически и военни средства, ако някоя от страните бъде нападната от друга държава, която “в днешно време не участва в европейската война и в китайско-японския конфликт”. Договорът не засяга политическото положение, “съществуващо в днешно време между всяка от трите договарящи се страни и Съветска Русия”. Към пакта се присъединяват Унгария (20.11.1940 г.), Румъния (23.11.), Словакия (24.11.), България (1.03.1941 г.), Финландия, Испания, Тайланд, Хърватско, Манчжоу-Го, китайското правителство на Ван Цзинвей.

1937 г.

Роден е Радован Павловски – поет. Роден е в Ниш. Следва право и филология в София. Първата му стихосбирка - "Суша, сватба и преселение" (1961 г.), е посрещната добре от критиката в Скопие. Следват: "Кораб" (1965), "Високо пладне" (1966), "Климат и лира" (1966 г.), "Страна на езера" (1969 г.), "Слънце, за което змията не знае" (1972 г.), "Пир" (1973 г.), "Зърна" (1975 г.), "Мълнии" (1977 г.), "Стража" (1980 г.), "Чума" (1984 г.), "Юношата, който спи по пладне" (1987 г.). Негови книги са преведени на над 30 езика.

1936 г.

Излиза първият брой на американското списание “Лайф”. Списанието публикува интервюта, есета, карикатури и снимки. Днес списанието е безплатна притурка към водещи американски вестникарски издания. Заражда се като хумористично списание. За една седмица от него са продадени 13,5 милиона копия. През годините на Втората световна война спианието е толкова популярно, че президентът Труман, Чърчил и Ген. Макартър публикуват мемоарите си на неговите страници. “Лайф” е първото американско списание илюстровано изцяло с фотографии, като доминира за повече от 40 години.

1935 г.

Министерството на народното стопанство се разделя на Министерство на търговията, промишлеността и труда и на Министерство на земеделието и държавните имоти.

1935 г.

Започва дейността си 53-тото правителство на Царство България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Това е безпартиен служебен кабинет, който многократно е преустройван.
Георги Кьосеиванов е държавен деец и дипломат. Роден е на 19 януари 1884 г. в Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Работи в българските легации в Рим (1912 г.), Цариград (1913-1915 г.), Берн (1918-1920 г.), Берлин (1920 г.), Париж (1923-1924 г.), управляващ българската легация в Букурещ (1924-1925 г.). От 1925 г. до 1929 г. е в Министерството на външните работи и изповеданията. През 1929-1931 г. е български пълномощен министър в Белград. От 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на А. Тошев (април 1935 г.) става министър на външните работи и изповеданията. От ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на тази длъжност остава до 1 октомври 1944 г. До смъртта си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 г.

1935 г.

Роден е Владислав Николаевич Волков – руски летец космонавт, 2 пъти герой на СССР (1969 г. и 1971 г.). Завършва Московския авиационен институт (1959 г.) и работи в конструкторско бюро. Присъединява се към отряда на космонавтите през 1966 г. От 12 до 17 октомври 1969 г. лети в Космоса на борда на кораба спътник "Союз-7" като бординженер (заедно с А. В. Филипченко и В. В. Горбатко). Като бординженер е включен в състава на екипажа на космическия кораб "Союз-11", изведен в орбита на 6 юни 1971 г. На 7 юни 1971 г. "Союз-11" се скачва с научната станция "Салют". След завършване на програмата на полета на 30 юни 1971 г. при завръщането на Земята членовете на екипажа на космическия кораб "Союз-11" загиват. Волков е погребан в Кремълската стена на Червения площад в Москва.

1931 г.

Завършва конференция на Централния добруджански акционен комитет. По време на нея се стига до разцепление и се оформят два комитета: първият - от групата на Петър Вичев, Иван Русев и Иван Томов, а вторият (комфракция) - от Иван Георгиев, Асен Панев, Димитър Ганев.
Централният добруджански акционен комитет е учреден в края на ноември 1929 г. в София. Той е основан от група леви дейци начело с д-р Петър Вичев, отстранени от съюза "Добруджа" на неговия 13-ти конгрес (от 8-10 ноември, Разград).

1926 г.

Умира Марин Бъчеваров - първият български професор по астрономия. От 1893 г. е професор по астрономия, ректор е на Софийския университет от 1895 г. до 1896 г. и от 1904 г. до 1905 г., Марин Бъчеваров е основател на Метеорологичната станция (1887 г.) и на Астрономичната обсерватория (1894 г.) в София.

1923 г.

Джейкъб Шик патентова първата електрическа самобръсначка.
Джейкъб Шик е роден през 1878 г. в Отава, щата Айова. През 1898 г. се записва в армията , служи на Филипините и в Аляска, където поставя военни телеграфски линии. Идеята за електрическата бръсначка се заражда по време на службата му в Аляска, когато започва да изпитва затруднения при бръснене на студено. Първоначалните планове на изобретението представляват бръсначка с подвижен кабел, захранвана от външен мотор. Първоначално производителите, на които изпраща изобретението, го отхвърлят. През 1919 г. напуска армията и се отдава напълно на разработването на електрическата самобръсначка. За прехрана започва да бръсне със изобретенията си. Първият модел е пуснат на пазара през 1926 г. и създава собствена компания. Компанията Шик е присъединена към “Филипс” през 1979 г.

1921 г.

Правителството учредява Комитет по проблемите на руските бежанци в състав: митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 000 000 лв. за издръжката на 3000 руски деца.
Като резултат от Гражданската война в Русия, от 1919 г. до края на 1923 г. в България пристигат над 35 000 руски бежанци. Настаняването им в страната става без споразумения и под натиска на Съглашенската комисия и на ОН. Съгласно клаузите на Ньойския договор България е разоръжена и няма право да държи на територията си въоръжена сила. Ето защо войниците и офицерите от руската армия формално са разоръжени и допуснати в качеството им на “бежанци” на базата на специално съглашение, подписано между българското и южноруското правителство. До средата на 1923 г. емигрантите се издържат със средства от френското правителство и от руски държавни финанси отпреди 1917 г., останали в чужбина. Под влияние на Върховния комисариат по въпросите на бежанците към ОН в края на 1922 г. в България се създава специализирана държавна институция, занимаваща се с проблемите на русите – Комитет за руските бежанци, подчинен на Министерството на външните работи и изповеданията и със смесен българо-руски състав на служителите му. Българската държава заделя от бюджета си по около 11–12 000 000 лв. годишно, което съставлява над 2/3 от всички суми, необходими за издръжка на нуждаещите се руски емигранти. България се присъединява към инициативите на ОН за урегулирането на юридическия статут на руските бежанци. На базата на Съглашението от 12 май 1926 г. тя им издава Нансенови паспорти, осигуряващи им право на свободно излизане и влизане в приелата ги страна при наличие на съответна редовна виза. Парламентът одобрява и приетата през октомври 1933 г. Конвенция за международния статут на руските бежанци, регламентираща правата им на труд, образование на родния език и други. На базата на специални облекчения за приемането на българско поданство до началото на 1940 г. 5253 руси стават български граждани. Същевременно е изградена и мрежа от руски обществени организации. В края на 20-те години техният брой е 80, до 1944 г. достига над 100. Сред тези организации са Съюзът на руските инвалиди, Руският Червен кръст, Дружеството за осигуряване на висше образование на руските младежи зад граница и други.

1920 г.

В Москва е основана военновъздушната академия “Н. Е. Жуковски”. В нея се подготвят кадри за военни инженери за ВВС, а също така и научно–педагогически кадри. Академията носи името на руския конструктор Николай Егорович Жуковски.
Николай Егорович Жуковски е руски конструктор, “баща на руската авиация”, проф., член-кореспондент на Петербургската АН (1894 г.). Автор е на повече от 170 труда по теоретична и приложна механика и математика, особено важни в областта на хидродинамиката, аеродинамиката и авиацията. През 1868 г. завършва Математическия факултет на Московския университет, през 1876 г. защитава магистърска дисертация (“Кинематика на флуида”), през 1882 г. – докторска. От 1878 г. е професор по теоретична механика в Московското висше техническо училище, а от 1885 г. – в Московския университет. С група свои ученици създава Централен аерохидродинамичен институт и Военновъздушна академия, които днес носят неговото име.

1916 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа софийска дивизия и 12-пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ.
Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на река Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Дунавската армия получава задача да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а германска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. На същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени ешелонните съединения, 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ. Форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово.

1916 г.

Поради конфликт с фелдмаршал Макензен, командващият Трета армия генерал-лейтенант Ст. Тошев е сменен с генерал-лейтенант Стефан Нерезов.
Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Учи във военното училище в София и във Военната академия в Торино. След включването на България в Първата световна война е назначен за главнокомандващ 9-та пехотна Плевенска дивизия, която под негово ръководство става най-добрата дивизия в българската армия. В края на войната Стефан Нерезов командва Първа армия. От 1919 г. до 1920 г. той е началник–щаб на Българската армия.

1914 г.

В сражение при Бескидах войската на руския ген. Лавър Корнилов взима в плен 1200 австрийци.
Лавър Георгиевич Корнилов е руски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Роден е през 1870 г. Завършва Константиновското пехотно военно училище и Николаевската академия на Генералния щаб (1901 г.). През Първата световна война командва дивизия на Югозападния фронт. През 1916 г. е пленен от австро-унгарската армия, но след известно време успява да избяга. През юли–август 1917 г. е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Русия. След октомври 1917 г. заминава в Южна Русия, където организира Доброволческата армия за борба с болшевизма. Загива в първите дни на Гражданската война от случаен снаряд (31 август 1918 г.) при щурма на Екатеринодар. Замества го ген.-лейтенат А. И. Деникин. Червените изкопават тялото му от гроба и се гаврят с него, след което го изгарят. През 1991 г. на мястото е поставен паметник. Умира през 1918 г.

1910 г.

В Лондон е обесен Х. Крипен. Той е първият престъпник в света, заловен благодарение на употребата на радиото.

1908 г.

Роден е Николай Носов - руски детски писател. Литературния си дебют прави през 1938 г. – един от неговите детски разкази е публикуван в сп. Мурзилка. Николай Носов е автор на трилогията: Незнайко – Приключенията на Незнайко и неговите приятели, Незнайко в Слънчевия град и Незнайко на Луната, по които има създадени анимационни филми.

1906 г.

Оперният певец Енрико Карузо е обвинен в сексуално посегателство.
Енрико Карузо е италиански певец, тенор. Роден е през 1873 г. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене (от 1891 г.) при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в неаполския театър “Нуово” (1894 г.), след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Солист е в Миланската “Ла Скала” (1900-1901 г.), солист на нюйоркския театър “Метрополитен опера” (1903-1920 г.). Енрико Карузо е един от най-известните певци в света. Изпълнява: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето”, “Трубадур”, “Аида” от Верди), Неморино (“Любовен елексир” от Доницети), Фауст (“Мефистофел” от Бойто), Канио (“Палячи” от Леонкавало), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми”, “Тоска”, “Манон Леско” от Пучини), Дон Хозе (“Кармен” от Бизе), Лионел (“Марта” от Фр. Фон Флотов). Умира на 2 август 1921 г.

1906 г.

Лидерът на американското мормонско движение Джоузеф Смит е обвинен в полигамия.
Джоузеф Смит е американски мормонски лидер, основател на Христовата Църква на Светците от последния ден. Той твърди, че през 1827 г. изкопава златни скрижали със свещени писания, които превежда. Преводът им е публикуван като “Книгата на Мормоните” през 1830 г. Той основава своята църква през 1830 г. във Файет, Ню Йорк, но поради враждебността на жителите на града я премества в Къртленд, Охайо. През 1844 г. се кандидатира за президент. Смит и брат му Хайръм са арестувани по обвинения в заговор и предателство. На 27 юни 1844 г. двамата са убити от разярената тълпа.

1896 г.

Роден е Клемент Готвалд - чехословашки държавник. Един от основателите на Комунитсическата партия на Чехословакия. През 1922-1925 г. е редактор на вестниците "Правда худоби" ("Pravda chudoby") и "Глас лиду" ("Hlas lidu"). От 1925 г. е член на ЦК и на Политбюро на КП. На V-ти конгрес на КПЧ (1929 г.) е избран за генерален секретар на ЦК, а през 1945 г. - за председател на КПЧ. От 1928 г. е член на ИККИ, а от 1943 г. секретар на ИККИ. През 1938 г. пристига в Москва, където оглавява Задграничното ръководство на КПЧ. Влиза в състава на първото правителство на Националния фронт в Кошице (4.04.1945 г.) като зам.-председател. През 1946 г. оглавява Коалиционното правителство на Чехословакия. След Февруарските събития (1948 г.) съставя ново правителство. От 14 юни 1948 г. е президент на Чехословашката република. Провежда политика на сближаване със СССР.

1889 г.

Инсталиран е първият джубокс (jukebox) в Пале Ройал в Сан Франциско, Калифорния. По това време “juke” означава къща за развлечение или такава с лоша слава. Устройството е резработено от Луис Глас и се състои от метален фонограф на Едисон с четири тръби възпроизвеждащи звук. За всяка тръба има по един процеп за монети от по 5 цента, за които клиентът получава няколко минути музика. За 6 месеца уредът носи печалба от 1000 долара.

1887 г.

Роден е Борис Карлоф (псевдоним на Уйлям Хенри Прат) ­ британски киноактьор. През 1931 г. участва в заснемането на филма “Франкенщайн”.

1877 г.

На 23 ноември (11 ноември по стар стил) в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд разбива турската отбрана при село Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград). За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на генерал Й. В. Гурко, за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд.
От 31 октомври 1877 г. за командващ на отряда е назначен генерал Йосиф Гурко. Планът за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София е одобрен на 7 ноември 1877 г. от император Александър II.
През 1877-1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1877 г.

САЩ плаща на Канада 5,5 милиона долара за правото на риболов и коробоплаване по река Св. Лорънс.
Реката Свети Лорънс е голяма водна артерия, пресичаща територията на САЩ и Канада. Тя съединява Великите езера и Атлантическия океан. Дължината на реката е 1197 км.

1873 г.

В Северния Атлантик, на път за Европа след сблъсък с английския платноход “Лох Ърн” потъва френският лайнер “Вил де Гавр” (Ville du Havre). В резултат на това загиват 230 души. До днес останките на кораба не са открити.

1852 г.

В Англия са въведени първите пощенски кутии.

1837 г.

Берковският мюдюрин (турски подуправител стоящ начело на подоколия, в която влизат голям брой села) организира настъпление срещу въстаниците в Чипровската клисура и ги разгромява. Една група начело с Кръстьо Нешин успява да достигне до Сърбия, а Върбан Панов се насочва към Влашко, но е заловен и обесен.
В годините 1834 г. – 1837 г. избухват Берковско–пиротските въстания. Те са бунтове на българското население от Северозападна България. Повод за този бунт е неизпълнението на обещаната от Високата порта аграрна реформа. Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.
Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено.
Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига няколко хиляди души. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.
През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество. Макар и безуспешни, Берковско-пиротските въстания изиграват голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ.

1837 г.

Роден е Йохан Дитрих ван дер Ваалс - холандски физик. Професор в Амстердамския университет (1877 г. - 1907 г.). Извежда уравнение за непрекъснатостта на газообразното и течното състояние на веществото, носещо неговото име. Има съществен принос в термодинамичната теория на капилярните явления. Лауреат е на Нобелова награда за физика (1910 г.) Йохан Дитрих ван дер Ваалс умира през 1923 г.

1826 г.

Умира Йохан Естерт Боде - немски астроном. Боде открива способ за изчисляване на относителните разстояния от планетите до слънцето.

1815 г.

В Монреал са поставени първите улични фенери в Канада.
Монреал е град в Канада, разположен на река. Св. Лаврентий. Население - 980 000 жители, с предградията - 2 800 000 жители. Морско пристанище, главно за износ на зърно. Две международни летища. Най-големият промишлен и търговско-финансов център на страната. Основан е през 1642 г. като финансова фактория и форт на мястото на индианското селище Хочелага. Запазени са архитектурни паметници от ХVII-ХVIII в. През 1976 г. е домакин на ХХI-вите Олимпийски игри.

1804 г.

Роден е Франклин Пиърс - американски политик, президент на САЩ от 1853 г. до 1857 г. Пиърс завършва Боудуин колидж през 1824 г. Сенатор е от 1837 г. Участва в Мексиканската война (1847 г.). През 1852 г. печели президентската кампания срещу У. Скот. Франклин Пиърс умира през 1869 г.

1793 г.

Градската комуна на Париж закрива всички църкви в града. Започва да спонсорира революционната религия, известна като “Култ към разума”. Тази мярка е инициирана от радикалния лидер Пиер Гаспар Шомет (Pierre Gaspard Chaumette) (на снимката) и неговите сподвижници. Този култ се базира на атеизъм в противовес на “Култа към Бог”, основан от Максимилиан Робеспиер.

1708 г.

Православната църква анатемосва украинския хетман Иван Мазепа за това, че изменя на Петър I.
Иван Степанович Мазепа (1644 – 1709 г.) е хетман на Украйна в периода 1687-1708 г. Израства и получава възпитание в полския кралски двор. От 1682 г. до 1686 г. е генерален есаул. След като става хетман, се стреми да откъсне Украйна от Русия; води тайни преговори с Швеция и Полша. По време на Северната война (1700-1721 г.) преминава на страната на шведите (1708 г.) и след поражението им в Полтавската битка (1709 г.) бяга заедно с Карл ХII-ти в Турция.

1700 г.

Климент XI-ти е избран за папа.
Климент XI-ти (Джан Франциско Албани) (1649-1721 г.) получава образованието си в йезуитския колеж в Рим, след което става доктор по каноническо и гражданско право. Работи продължително време в администрацията на Папската държава. Секретар е на папската канцелария (1687 г.). През 1690 г. е ръкоположен за кардинал. Когато турците обявяват война на Венеция (1714 г.), се опитва да организира съюз на християнските монарси срещу османската опасност (1714 г.), но не успява. Въвежда Празника на непорочното зачатие на Богородица (1708 г.), който се празнува на 8/12 декември.

1682 г.

Умира Клод Лорен (К. Желе) - френски художник - живописец и гравьор. Освен пейзажи, рисува и картини с митологични и библейски сюжети ("Клеопатра слиза в Тарс", т. н. "Книга за правдата" и др.).
По-известни творби: "Изглед от пристанището при изгрев" (30-те гододини на ХVII в.), "Пристанището при залез" (1639 г.), "Ден" (1661 г.), "Вечер" (1663 г.), "Утро" (1666 г.), "Нощ" (1672 г.) и други.

1572 г.

Умира Анджело Бронзино (Аньоло ди Козимо ди Мариано) - италиански художник, представител на флорентинския маниеризъм. Ученик е на Понтормо, стилът му е повлиян от Микеланджело. Негови творби са "Портрет на юноша" ( 1535-1537 г.); "Портрети на Козимо I” (1545 г.), "Портрет на Елена Теледска и сина й” (около 1545 г.) и др. Рисува и картини на религиозни и митологични теми ("Алегория", 1542-1545 г.) с усложнена композиция. След 1548 г. изпълнява редица фрески в Палацо Векио във Флоренция.

1492 г.

Испанският крал Фердинанд II Арагонски обявява, че имуществото на испанските евреи принадлежи на короната.
Фердинанд II Арагонски (Фердинанд V Католик) (1452 г. – 1516 г.) е крал на Арагон (от 1479 г.), на Сицилия под името Фердинанд II (от 1468 г.), на Кастилия под името Фердинанд V (1479-1504 г.) като съпруг на кастилската кралица Исабела I. Чрез династична уния обединява Арагон и Кастилия, с което поставя началото на единна испанска дъражава. След смъртта на Исабела (1504 г.) е обявен за регент на Кастилия при дъщеря си Хуана Безумната. По време на неговото управление Гранада е възвърната от арабите (1492 г.). Чрез Барселонския договор с френския крал присъединява към Испания Русильон и Сирдан (1493 г.); завоюва Горна Навара (1512). По време на Италианските войни (1494-1559 г.) през 1509 г. завладява Неаполитанското кралство, където става крал под името Фердинанд III. Стреми се да наложи абсолютизма, като централизира държавния апарат, ограничава правата на едрите феодали и привилегиите на градовете; води активна прокатолическа политика; заедно с Изабела I учредяват съд на Инквизицията в Кастилия (1480 г.), издават указ за изгонване на евреите (1492 г.), засилват гоненията на маврите, които насилствено покръстват в християнство. По време на управлението на Фердинанд II е открита Америка и е поставено началото на испaнската колонизация.

1263 г.

Умира Александър Невски - руски национален герой и светец.
Александър Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252 до 1263 г. Роден е около 1220 г. Смятан е за една от най-важните фигури на средновековна Русия. Провежда политика на сближаване със Златната орда и фаворизиране на Източноправославната църква в противовес на европейското влияние. Той нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 г. срещу шведите в битката на река Нева и на 5 април 1242 г. срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.

1248 г.

Християнската армия завладява Севиля (Испания), която от 712 г. до момента е под арабско владение.

912 г.

Роден е Отон I ­ крал на Германия от 936 г., представител на Саксонската династия германски крале. След завземането на Северна и Средна Италия през 962 г. основава Свещената Римска империя и става император. Чрез така наречената “епископална политика” укрепва властта си над църквата. Отон Първи прави опит да подчини Паптството и предприема няколко похода в Италия. Завоюва Северна и Средна Италия. Основава епископства по река Лаба /днес Елба/. През 973 година присъединява Лотарингия.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;