За иновациите в медицината и ролята им за устойчивостта на здравната система в България Агенция „Фокус” разговаря с Радмила Филева, изпълнителен директор на Филипс България и директор Бизнес развитие за Централна и Източна Европа сектор Здравеопазване. По повод 20-ата си годишнина Филипс България организира дискусия за ролята на иновациите в здравеопазването.

Фокус: Г-жо Филева, каква е необходимостта от провеждане на дискусия за ролята на иновациите за устойчивостта на здравната система в България?
Радмила Филева: Според мен дискусията е важна. Днешният диалог показа, че има единомислие между специалистите, лекарите и пациентските организации за това, че има нужда от промяна и само чрез внедряването на нови технологии биха могли да се очакват положителни аспекти в подобряване на качеството на здравеопазването – да станем по-ефективни, да работим повече в посока превенция, отколкото лечение в болниците. Това лечение от една страна оскъпява процесите и процедурите, а от друга страна – България, както и всички страни от ЕС, са в една сериозна икономическа криза. Ако ние не реформираме здравеопазването, чрез въвеждането на ефективни технологии, ще изостанем и няма да можем да се борим с обществено значими заболявания като кардиологичните и онкологичните. Статистиката показва, че България е на едно от последните места по лечение. Средната продължителност на живот в България е една от най-ниските в ЕС. С въвеждането на технологиите в здравеопазването ще стане възможно оптимизирането на разходите, които се дават за болнично лечение, и те ще могат да бъдат изразходвани за подобряване на квалификацията на лекарите, за тяхното съвременно обучение.
Фокус: Казахте, че е необходим диалог – кой трябва да ви чуе?
Радмила Филева: Ние не можем да се оплачем, че липсва чуваемост. По-скоро диалогът трябва да конструктивен и позитивен и той да бъде с всички партньори в здравната система, защото системата е конгломерат от много инструменти – говорим за финансиране, за управление на здравната система, за лекарите, които са едни от на-важните в системата, както и пациентите. Диалог трябва да има с пациентските организации, с лекарите и с управляващите, дори с частните инвеститори, които имат интерес да инвестират и да подобрят качеството на здравната система и да я обезпечат по-добре.
Фокус: Българското здравеопазване в крак ли е със световните тенденции в областта на иновациите?
Радмила Филева: В някои области в последните 20 години се постигна изключително висок стандарт, напредък и развитие. Една от тези области е кардиологията. Преди време българското правителство е имало този приоритет и продължава да го има. Благодарение на тези приоритети и национални стратегии в момента ние разполагаме с изключително добре обучени специалисти в тази област. Самият факт, че се реимбурсират клинични пътеки, свързани с кардиологията, е много важен факт. Бяха направени много стъпки в тази сфера, за да сме на това ниво. Аз го сравнявам с нивото в региона и със съседни на нас държави.
В момента има много дискусии за тежката онкология. Използват се европейски средства, за да се преоборудват болниците и те да влязат в крак със съвременните тенденции, но има още много какво да се желае. Според мен приоритета от тук нататък е реформирането, което е болезнено, но трябва да бъде обсъдено експертно и да се вземат най-добрите решения за следващите 20-40 години. Ние трябва да се погрижим за следващите след нас, но това не може да стане без диалог и без консенсус.
Фокус: Как виждате тези реформи, в каква посока да са те? На дискусията се чуха мнения за намаляване броя на болниците.
Радмила Филева: Напълно споделям тези препоръки. Има и много други възможности. В България все повече се обръща внимание и се разрастват малките клиники. Ако се реформират големите болници, ако се намалят и модернизират и фокусът се постави върху високо технологични болници, то задължително трябва да има развитие и на малки болнични заведения, които да имат необходимата апаратура, за да могат да диагностицират навреме дадено заболяване. Трябва да има и много добра логистика между центровете. Живеем в 21-и век, България е на едно добро ниво по отношение на IT-технологиите, има много иновативни центрове на световни компании и всичкото това знание може да се използва, за да се оптимизира здравната система, тя да се обезпечи със софтуер, който да предава информацията от една точка на друга. Необходимо е да се създадат национални здравни карти. Трябва да се направи една модернизация и всички, които са изгубили по някаква причина работата си и системата се преструктурира и да намерят преквалификация в подобни центрове. Но това трябва да е част от националната ни стратегия и да се води диалог с професионални експерти от международни компании, представени в България, от български компании, които имат своето нау-хау в една или друга област на здравеопазването, така че да изградим нещо добро за бъдеще. Възможно е това да се случи и не бих казала, че ще струва изключително много пари. Въпросът е как умно инвестираме тези пари и как се грижим за тях.
Фокус: Модернизацията води ли до повишаване на цената на здравната услуга?
Радмила Филева: В България има 400 болници, а в Холандия за население, което е по-многобройно от българското, има около 60 болници. Холандските болници са оборудвани с последната дума на техниката. Въпрос на гледна точка е кое колко струва. Първоначалните инвестиции, които изглеждат големи, във времето ще се върнат чрез по-здрави пациенти, лечение, което е оказано навреме и едно облекчаване на здравната система от разходи. Ако оборудваме една болница с подходяща апаратура, ние ще лекуваме по-бързо болните и те няма да се връщат пак в болница. Така няма да се изразходват средства за медикаменти за последващо лечение, защото ще сме поставили правилната диагноза и сме третирали проблема правилно, а не както сега – има една постоянна циркулация на пациенти, които са недоизлекувани, поради факта, че не е установен източникът на тяхното заболяване.
Фокус: Как може да се реши проблемът с инвестициите, които са необходими за закупуване на модерно медицинско оборудване?
Радмила Филева: Има редица модерни начини за финансиране. Един от добрите примери в България е работата с европейските фондове, които наистина дават тласък на големите държавни болници и на по-малките общински болници да се преоборудват с необходимите нови технологии. Друг е въпросът как се избира едно или друго оборудване. Според мен трябва да има национално подкрепена политика по отношение на кардиологията, онкологията и да се въведат високи стандарти за избор на оборудване. С един апарат, макар и по-скъп от редовия, изследването трае 8 минути, т.е. то е щадящо. Качеството на образа може веднага да диагностицира къде се корени проблемът. С други думи – нещо струва повече, защото дава по-голяма стойност.
Фокус: Какви са възможностите на Филипс в областта на профилактиката в България?
Радмила Филева: Оборудвайки лечебните заведения с по-висок клас техника, това подпомага превенцията. Ние бихме се включили в обществени дискусии, свързани с профилактиката – защо е важно пациентите да посещават редовно техния личен лекар. България е на едно от първите места по ракови заболявания, но много малко хора обръщат внимание на това, че са наследствено обременени, дори не знаят, че ако в рода си имат раково болни, трябва на всеки две години да полагат грижи за себе си. Бихме се включили в популяризирането на тази практика. От гледна точка на апаратурата – почти с всичко, което предлагаме на световния и на българския пазар, профилактиката е възможна. На входа и на изхода на здравната система профилактиката струва по-малко от скъпоструващото болнично лечение, което с вързано с персонал, отопление на сграда, консумативи и всичко останало.
Екатерина ПАНОВА