Въпреки лошия си имидж, България е на път да се присъедини към еврозоната. Проблемите в Гърция я принуждават да изостави своя стремеж.

Схващането в България е, че от години българите работят за присъединяване към еврозоната, а сега техните гръцки съседи провалят тези усилия. Шансовете за бързо присъединяване незначителни, коментира наскоро премиерът Бойко Борисов. „Едва ли можете да си представите страха и стреса, причинен от Гърция в ЕС”, каза той. Германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и Европейската централна банка са го разубедили да иска позволение, съобщи Борисов на зрителите на популярна телевизионна програма. Въпреки факта, че страна има добри шансове да изпълни всички критерии за приемане на единната валута.
Съобщенията за България обикновено са за корупция, зле управлявани европейски субсидии, фатални стрелби и неуспех за борба с организираната престъпност. Само преди месец България трябваше да оттегли кандидата си за Европейската комисия заради предполагаем конфликт на интереси.
Имиджът на страната в Европа е толкова лош, че дори някои българи изглежда вярват в него. Доскоро те виждаха в Гърция пример. Тя също е „балканска” – географска дума с негативен смисъл – но успешна. Гърция може да е имала същите проблеми, когато става въпрос за корупция, но изглежда това се е отразило на страната по-леко, отколкото в България. Нейната привлекателност като туристическа дестинация обогати гръцкия народ в момент, в който България едва започваше да реформира провалената си икономика в адаптация към капитализма.
Видимите различия все още са значителни. Пътищата в България са в лошо състояние, жилищните квартали са доминирани от сиви блокове и порутени къщи. В столицата София метрото, „произведено в СССР”, свързва двете крайности – център, изпълнен с модерни автомобили и дизайнерски магазини, и квартали без канализация, в които жителите отглеждат кучета, които пазят техните пилета от крадци.
Но някои неща се правят от българите по-добре в сравнение със съседите им.
„Гърция вън, ние вътре”, заявява полушеговито икономистът Георги Ангелов относно бъдещето на еврозоната. Ангелов работи за фондация „Отворено общество”, която работи за подобряване на демокрацията в България.
„Има твърде голям фокус върху Гърция”, съгласява се Левон Хампарцумян, ръководител на УниКредит Булбанк, най-голямата банка в България. Според него, политиците в Брюксел, са обсебени от Гърция и заплашват да заразят много по-здравата България, като я оставят извън механизма за присъединяване към еврозоната, последната стъпка преди членство. „Това би било несправедливо”, коментира Хампарцумян.
„До края на 2010 г. ще бъдем единствената страна в ЕС, която изпълнява всички критерии от Маастрихт”, отбелязва финансовият министър Симеон Дянков, имайки предвид договора, в който са заложени стандартите за единната валута. Той вярва, че този пример трябва да бъде награден, но се опасява, че това няма да се случи. „Това правителство, което работи от шест месеца, има трудната задача да убеди Европа, че може да ни се има доверие”.
Министърът, който е прекарал половината от живота си в работа в чужбина, е бил изненадан, когато се е върнал в България преди шест месеца. Той е забелязал, колко много влияние има все още Русия върху страната, особено върху енергийния сектор. „ЕС трябва да иска да редуцира това”, заявява Дянков. За стане това, България трябва да стане част от еврозоната. „България е член на ЕС от 2007 г., но за да бъде наистина част от него, се нуждаем от следващата стъпка, икономическата”.
Министърът признава, че на България все още й предстоят някои реформи преди да се случи това, но ЕС трябва да се придържа към собствените си правила и да не изключва някоя страна заради проблеми другаде, отбелязва той. „В противен случай ще станем свидетели на лицемерие”.