Темата за преговорите с България в македонските медии

8 Октомври 2021 | 16:51 | 0
Темата за преговорите с България в македонските медии
Снимка: Република, Македония

Бивш македонски посланик в София: България и след изборите няма да промени позицията си
Двустранният спор между България и Македония няма да бъде приключен бързо и предвид твърдите позиции на София, пътната карта може да разреши само административни въпроси, като например въпроса с краткото име, речта на омразата ... Така, бившият посланик на Македония в България, Марян Гьорчев, за скопския вестник „Вечер“, коментира оптимизма на държавното ръководство след срещата на високо равнище в Бърдо край Кран и след като получи новата рамка „Пътна карта с пет плюс един въпроса“ за изпълнение на задълженията. Според Гьорчев е нереално да се очаква, че до края на годината ще има промяна в българската позиция по македонския въпрос.

“Kато се имат предвид твърдите позиции на България и червените линии на С. Македония, които бяха превърнати в декларация, гласувана в парламента, пътната карта няма да реши проблема бързо и ще минат години и дори десетилетия, точно както десетилетното решение на спора с Гърция. Освен ако ЕС не намери начин да започне преговори със С. Македония въпреки блокадата с България. Оценявам, че фактът, че България в момента има вътрешни проблеми, тоест преди изборите, е просто оправдание от тяхна страна. Те няма да изоставят твърдите си позиции дори след изборите, защото българското вето срещу С. Македония е позиция не само на българския политически елит и партии, но и на Българската академия на науките, български историци, интелектуалци ... тя е построена върх140 години историографски поглед в българската държава, в българското общество и това не може да бъде променено сега, коментира Гьорчев за вестник „Вечер“. Той смята, че тази ситуация е довела до подписването на Споразумението за добросъседство, с което С. Македония се съгласи, че има обща история и че македонците в България нямат статут на малцинство, споразумение, което българите използваха незабавно в парламента и приеха декларация с червени линии, които никога не могат да бъдат преминати.

„България не е готова да приеме македонската нация и македонския език, без да им придаде български характер. И този път те потвърждават своята твърда позиция по т. нар. македонски въпрос, македонизъм, всичко, което означава създаването на македонската държава, т.е. нашето настояще. Сега ние като държава трябва да отговорим с твърда политическа позиция въз основа на Резолюцията, единодушно приета от нашето събрание, въз основа на която се знае за какво не можем и не трябва да преговаряме изобщо“, каза посланик Гьорчев.

Според него оптимизмът не може да бъде реалистичен и не съответства на добра воля и от двете страни. Относно искането на българските власти да включат 120 хиляди българи в преброяването, той казва, че това е намеса във вътрешните работи на С. Македония, факт, който дори ЕС потвърди.

“Kолкото и малки да сме, ние сме нация, ние сме формирали държава и никой няма право да отнема националното ни чувство и смятам, че държавното ни ръководство трябва да застане твърдо на своите позиции и да зачита червените линии,” казва Гьорчев.

„ТВ 24“ (РСМ): Реакции на МАНИ за преговорите с България
Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) реагира, като заяви, че безразсъдните политически решения на държавното ръководство на Република Северна Македония (РСМ) водят до загуба на македонската идентичност. Ръководителят на МАНИ Люпчо Коцарев предупреждава, че ако македонската държава бъде загубена, няма да има държавна единица, която да се интегрира в Европейския съюз - така че ЕС няма да има какво да интегрира, а РСМ да има какво да празнува, цитира думите му скопският телевизионен канал “ТВ 24“ в материал, представен без редакторска намеса.

За преговорите с България Коцарев иска широк политически консенсус и изготвяне на нов документ, в който червените линии ще бъдат посочени с консенсус, от който няма да има отстъпки.

„Ако през последните 30 години станахме свидетели на ерозия и разрушаване на македонската държава, включително наука, изкуство, култура, образование, здравеопазване, съдебна система, икономика, публична администрация, македонска мисъл и разузнаване, или с една дума, тогава неизбежно възниква въпросът , какво следва? Ако всяко предишно правителство е предлагало по -нови и по -иновативни подходи при унищожаването на македонската държава, не е ли време да кажем – така повече не може!“. -казва Люпчо Коцарев, председател на МАНИ.

Академик Катица Кюлавкова смята, че поведението на българските политици е недопустимо и българите не трябва да се приемат да влизат в Конституцията. Кюлавкова настоява правителството да преустанови преговорите с официалната София.

„Де факто имаме огромна македонска емиграция, македонското население в България и България отказва да го признае, защото не иска да променя конституцията и трябва да я променим за 70, колко са били, гласували за България, сто души, няма значение. Ако има някаква взаимност, във всеки случай, тогава тя трябва да бъде предмет на споразумение, нали?“ - казва Катица Кюлавкова от МАНИ.

Академик Кюлавкова заяви днес, че няма цел, която да оправдае средствата, противоречащи на всичко предвидено в международното право, което означава отклонение от законното право на самоопределение и тълкуване на собствената си история.

Острата критика от страна на учените обаче не променя решението на държавното ръководство да засили преговорите с България.

„Плюс Инфо“ (РСМ): Какво се крие зад искането българите да бъдат вписани в македонската конституция
Какви са истинските причини, поради които София официално иска българите да бъдат включени в македонската конституция? Това ли е обичайна европейска практика и стандартен еталон за кандидатите за ЕС? Какви ще бъдат реалните последици от подобна новост в учредителния акт на държавата, коментира опозиционното македонско електронно издание “Плюс Инфо“ в материал, предсатвен без редакторска намеса.

Както е известно, премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев и министърът на външните работи Буяр Османи открито изразиха готовност българите да бъдат заложени в Конституцията. Министър Османи отиде още по -далеч, като заяви, че по този начин София най -накрая ще се оттегли от тезата „една нация, две държави“. Обратно на това, лидерът на опозицията Християн Мицковски обяви искане за реципрочни промени в Конституцията на България, в които трябва да бъдат включени македонците. В противен случай ВМРО-ДПМНЕ няма да осигури мнозинство от две трети за промяна на македонската конституция.

Реципрочността е невъзможна мисия

Какво казват македонските експерти и интелектуалци по този чувствителен въпрос?

„Ако бъдем помолени да включим етническото българско малцинство в конституцията, което не би било проблем за нас, тъй като вече имаме такива случаи, защо същото да не бъде направено в България с македонците, попита Александър Кържаловски в изявление за телевизия „Сител“ .

„Извинението е, че това не е предвидено в българската конституция. Не е предвидено и в нашата. Ако беше предвидено, щяхме да включим и българите. Защо българите не трябва да направят промяна в своята Конституция, основана на този принцип на взаимност? Дори мисля, че те трябва да са първите, които да направят това, да ни покажат, че това е европейска практика,“ казва Кържаловски.
Академик Катика Кюлавкова също изисква да се спазва принципът на реципрочност.

„Нека първо впишат македонците в Конституцията на България, после нека разпространяват безсрамни лъжи. Но нашите ни предлагат само изкривени тълкувания за всички, вредни за македонския народ, решения и политики,“ категорична е тя.

Кюлафкова коментира твърдението на Османи, че по този начин София би се отказала от тезата „една нация, две държави“, както се очакваше, също беше отречена от българската страна. Българският журналист Ангел Петров заяви пред Sitel, че включването на българи в Конституцията няма да означава, че фразата „един народ, две държави“ ще изчезне от обществеността.

„Тази фраза, „един народ, две държави“, е до известна степен болезнена тема и за България. Не мисля, че някое отговорно правителство ще защитава тази теза, защото всяка официална българска политика разбира, че в края на краищата ние сме две отделни нации. Разбира се, общественото мнение, социалният дискурс са такива, че разбират, че ако македонците не са българи, а ние знаем, че не са българи, то те са потомци на българи или по някакъв начин свързани с тях. Този доминиращ дискурс няма да изчезне с едно вкарване на българите в македонската конституция ,“ обясни Петров.

Странно и инфантилно

Искането на България, меко казано, е политически инфантилно и правно странно, особено като се има предвид, че то идва от държава -членка на ЕС към страна кандидатка, като част от процеса на разширяване на Съюза. Критериите за членство, самият правен ред на ЕС, както и как той е институционално и функционално определен, осигуряват доказани житейски гаранции и защита на свободите и правата на всички индивиди, на всички европейски граждани, на всички основания, дори на етническа основа, казва професор Каролина Ристова Астеруд.

“Освен това нашата конституция съдържа две клаузи в този смисъл, клаузата за равенство и клаузата за недискриминация и тя е предмет на цялото право, произтичащо от Съвета на Европа. Следователно е ясно, че "загрижеността" на България не е мотивирана от декларираното. Ако е така, България ще настоява за влизане в правния и политически ред на ЕС възможно най -скоро и под нейния по -строг контрол, дори със значителна част от нашия държавен суверенитет, предаден на ЕС, и по този начин нейното (българско) по -голямо влияние в този смисъл . Следователно искането може да бъде обяснено само като част от онези възгледи в българската политика, които отричат съществуването на македонския народ и по-широко, които имат сериозен проблем с положението на македонската нация в следвоенна Македония. Рамковото споразумение е мирно споразумение в даден контекст и с ясно очертани намеси в нашата конституция и като необходимост за справяне с причините за конфликти, намиращи се в областта на междуетническите отношения, и разбира се, като шанс за насърчаване на междуетническото съжителство и мир между етническите общности. са основните двигатели на македонската държавност и социален живот, както исторически, така и в наше време,“ казва професорът.

„Цялото това таксономично изброяване на всичко, което е в Конституцията, е израз на приемствеността на нашата конституционност от първия Илинден, през него в рамките на югославската федерация, до независимостта на нашата държавност,“ казва Ристова-Астеруд и добавя:

„И така, има много ясен контекст защо това е така. Това изброяване на нациите е утвърдително и положително и по никакъв начин не е изключително, отрицателно или дискриминационно за членовете на която и да е етническа принадлежност (или на някакво друго основание). Преброяването със сигурност ще бъде прозрачно. Но означава ли това, че трябва да включим всичките националности в конституцията и да ги регламентираме всички? Това са странните последици от българските искания, ако ги доведем до край.

„Включването на българите в Конституцията би означавало, че на тях ще бъдат гарантирани всички права, предвидени от закона за членовете на малцинствени етнически общности: квоти за заетост в публичната администрация, обучение в държавни университети и други подобни. Всяка промяна в Конституцията изисква широк политически и граждански консенсус. Наистина има нужда от промяна на нашата Конституция, за по -съществени въпроси, но политическият момент за подобно нещо дори не изглежда подходящ - казва професор Ана Павловска Данева.

Ристова Астеруд също така казва, че последиците от такъв ход ще отидат далеч:

„Целта и атаката са абсолютно същите като отричането на съществуването на македонския народ, на неговата уникалност и разлика от българския, но сега по различен начин. Само тактическият подход е различен, т.е. би бил с деконструкция отвътре, подобно на злоупотребата с българско гражданство от етническите македонци, които го правят на микро ниво, за да подобрят шансовете си за живот, със сигурност по опортюнистичен и конформистки начин ., за да не се изяснят основните "признания" на техния (български) етнос, а още по -малко да се изяснят основните политики от този тип в размирните междудържавни отношения. По -конкретно, с настоящото тълкуване на конституционните решения и политики въз основа на Рамковото споразумение, това би означавало точно това, отделно третиране по отношение на всичко, което сега има на основата на етническа принадлежност, различно от македонското мнозинство - от " справедливо и адекватно представителство “И така нататък. Тоест колкото повече готвачи, толкова по-развалено основно ястие“, до степен на непризнаване.

Според професора по конституционно право Светомир Скарич, приемането на искането на България няма да има различен смисъл от настоящата практика за изброяване на малцинствени групи в конституцията.

„Щом са изредени другите трябва да се достигне до края. И всъщност няма край. Ако това продължи, списъкът на малцинствените групи ще съдържа тридесет нации и ще има нови изисквания, защо не. По едно време бях против включването на националните малцинства в конституцията, защото знаех докъде води това. Въпреки това, поради настояването на албанците и някои други за друга концепция, това подреждане се осъществи без никакъв ред и критерии. Ако например количеството е критерий, ясно е защо албанците са посочени като първи и най -важни, но не е ясно защо власите някога са били втори. Сърбите първоначално не бяха включени в конституцията със странно обяснение, че ще се чувстват така като малцинство, а не като народ. Сигурно си спомняте тази закачка. По -късно обаче и те намериха място в списъка. Това вече е загубило всякъв смисъл, така че ако българите се присъединят, ще се присъединят и черногорците, които сега силно лобират за това, но и хърватите и някои други - казва Скарич.

Ясно е, добави той, че борбата за „влизане“ в Конституцията не е случайна и безсмислена. Това носи специални права и привилегии по отношение на малцинствената етническа принадлежност. Това е, което наричаме „справедливо представителство“ на малцинствените етнически групи в администрацията и образованието на всички нива.

„Според мен това е липсата на сериозна концепция в конституцията. Най -големият ни проблем, не само с Конституцията, но и с развитието на страната, е, че не работим по някаква концепция, а според злободневните и политическите нужди и пазарлъци. И затова всичко е възможно,“ заключава Скарич.


„МКД“ (РСМ): Директорът на македонската статистика отхвърли твърденията на Културен център „Иван Михайлов“
Твърденията на Културния център „Иван Михайлов“ от Битоля, че гражданите, обявили се за българи, са били притеснявани от преброителите, инструкторите или някой друг по време на преброяването, са абсолютни измислици, каза директорът на Държавната статистическа служба (ДСС) на Република Северна Македония Апостол Симовски пред скопското електронно издание "МКД“.

Той категорично отрича, че е имало натиск върху граждани, които се декларират като българи и казва, че преброителите са били обучени как да се държат, особено по толкова чувствителни въпроси.

„Невъзможно е това, което Центърът твърди. Преброителите нямаха право да влияят, а гражданите имаха право да видят написаното. Преброителят трябваше да ги преброи, така както са посочили. Това са абсолютни глупости “, добавя Симовски.

Симовски отхвърля и твърденията, че от лицата, декларирали се като българи, са поискани доказателства, например български документи, паспорт и други подобни.

Deutsche Welle: Жозеп Борел обвини България заради блокадата на РСМ и Албания
Със своята блокада на Северна Македония и Албания в ЕС България предизвиква възмущение и разочарование и потиска надеждата в Западните Балкани, заяви заместник-председателят на Европейската комисия и върховен представител по външната политика Жозеп Борел в Мадрид, цитиран от балканската редакция на Deutsche Welle.

Изказвайки се на Форума за нова икономика в Мадрид, първият дипломат на Европейския съюз директно обвини България за настоящия застой в разширяването на ЕС и призова София да прояви по -голяма гъвкавост.

„Западните Балкани изпаднаха в един вид песимизъм, разочаровани от реалните перспективи за разширяване на ЕС. Фактът, че този езиков спор с България, не знам дали българският посланик е тук, но, разбира се, мисля, че България трябва да прояви по -голяма гъвкавост по този въпрос, това е пречка за започване на преговори не само със Северна Македония, но и с Албания, а тези две страни са си свършили домашното и са готови за процеса на преговори, като това би могло да доведе до краткосрочен резултат", каза Борел пред форума.

Това поведение на България, продължи европейският дипломат, "гаси пламъка" на надеждата в региона.

„България, парализираща процеса на преговорите на двете страни, защото казахме, че вървят в пакет, доведе до състояние на негодувание и разочарование от липсата на перспектива и това, което наричаме„ угасване на пламъка “.

Всичко това, предупреди Борел, може да накара страните в региона да започнат да мислят за алтернативи.

„Когато в предишната част на обръщението говорих за различни типологии на неутралитета - за държави, които решават да бъдат неутрални, тоест да не вземат страна и да играят с всички страни - ако продължим така, ще започнем да виждаме такива страни на Балканите,“ предупреди Жосеп Борел.

Македонски историк: България е застинала в Санстефанска фикция и не може да приеме новата реалност
В навечерието на Деня на народното въстание - 11 октомври, скопският вестник “Слободен печат“ цитира д-р Александър Литовски, известен историк и експерт за периода от 19 и 20 век, и редовен колумнист на „Слободен печат" интерпретира от историческа гледна точка текущата ситуация и отношенията с България.

Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса и в него е отразена само гледната точка на цитирания македонски историк, но не и позицията на Агенцията.

„Не съм мислил, че през 21 -ви век отново ще трябва да се пишат, за да напомнят значението на датата 11 октомври, казва д -р Литовски. - Мислех, че нашите държавотворни партизани ще привлекат внимание, защото те влязоха във Втората световна война с плам и извоюваха съвременната македонска държава. Но македонският ревизионизъм детронира истинските бойци и поставя на пиедестал онези, които са били от другата страна на барикадата. Това е меко казано странно. Ето защо трябва да бъде написано, за да се напомни за тези бойци и тяхната роля в създаването на Македония, „добавя Литовски

След подписването на Споразумението за добросъседство с България имахме големи очаквания взаимоотношенията да се оправят, но се оказа, че това споразумение пропадна в дупка, от която ще бъде трудно да се излезе. Особено що се отнася до Втората световна война, това са периодите, които България би искала да пренапише и коригира.

„Това е още едно доказателство, че все още ще имаме проблеми в международните отношения. Това българско отношение не е изненадващо, защото България от 100 години провежда политиката на антимакедонизъм и анексиране на Македония. В същото време тя не пропуска възможността, ако успее да „изкяри“ нещо. Така беше през Първата и Втората световна война, така е и сега, когато искаме да влезем в Европейския съюз. "България използва ревизионизъм, който е на сцената в Европа и получава подкрепа от някои европейски сили за това, което прави", каза Литовски.

Миналата седмица историкът Петър Тодоровски заяви на сутрешен брифинг, че в България самите историци водят случайни дебати за ролята на българската държава във Втората световна война, т.е. дали това е фашистка държава или е имало автократично правителство по времето на цар Симеон. Те казват, че е имало само фашистки политически течения.

„Разбира се, в България има дебат по този въпрос. Това е мощна държава и историографията там е развита. Като цяло обаче повечето историци и интелектуалци са привърженици на тяхната Великобългарска 100-годишна историческа фантастика, която я показват с поредица от документи и декларации, изпратени до ЕС. Не очаквам това да се промени. Тяхната цел е Македония да не съществува или да съществува като втора българска държава. Следователно всички наши отстъпки са напразни. Македония има проблем и това е проблем на политиката, а не на историографията", коментира Литовски.

Той казва, че не историците решават съвременните политически проблеми, а това е задача на политиците и дипломацията, които трябва да намерят решения за влизането на Македония в ЕС, но не за сметка на историята и миналото, защото според Литовски , това няма да реши проблемите.

Литовски не очаква значителен напредък във взаимоотношенията в близко бъдеще, защото България непрекъснато ще отправя нови искания, като например последното за преброяването или оплаквания, че реч на омразата се е появила в македонския публичен дискурс. Следователно, според Литовски, България ще продължи да блокира РСМ по пътя към ЕС на всяка цена, докато не постигне това, което иска.

„Вероятно няма да успеят да постигнат това, което са си поставили за цел. Грешката при нас е, че не разбираме, че в България въпросът за Македония е много емоционален. След Османската империя те влязоха в Санстефанска фикция и не могат да приемат, че сега има нова реалност. В края на 19 и началото на 20 век Петър Попарсов пише, че тогавашната екзархия „дава пари и купува вятър, защото хората не се купуват с пари“. Сега България се опитва да направи същото въпреки двете катастрофи, които е преживяла в двете световни войни. Въпросът просто не е рационален, коментира Литовски.

Според него България е заседнала в емоционалната страна на ситуацията. Той смята, че по тези причини темата за разговор не трябва да бъде история и малцинства.

„България ще може да ни изнудва непрекъснато, докато не се намери политик, който да каже: Добре, всички сме българи тук, но Тито ни раздели. Тази история е абсурдна и не работи, казва Литовски.

Позицията на Литовски за разрешаване на тази ситуация с България е че е необходим международен натиск, „в противен случай те няма да излязат от фикциите от Сан Стефано“.

„От 1991 г. насам ние самите сме изместили политически цялата история от нашата победоносна философия и история към нещо, което е победена страна. С течение на времето се обръщаше повече внимание на някои процеси, свързани с България и българската политика, а това, което беше чисто македонско и победоносно, беше забравено. Чудо е, че изобщо оцеляваме и все още сме македонци,“ завършва Литовски.

Буяр Османи: България трябва да се откаже от концепцията един народ – две държави
>Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи потвърди, че се договаря протокол с българското държавно ръководство, в който ще бъдат хармонизирани решенията на спорните въпроси, с изключение на езика и позицията на пътната карта, които според него са решени от председателството на ЕС, цититира думите му скопския вестник ”Независен”.

Протоколът, който трябва да бъде резултат от българо-македонска междуправителствена сесия през ноември, трябва да съдържа хармонизирани позиции относно краткото и дълго име на страната, речта на омразата, реабилитацията на жертвите на комунизма, работата на Историческата комисия и ненамеса във вътрешните работи на България.

Османи каза, че искането българите да бъдат включени в Конституцията като отделна етническа общност е приемливо за македонската страна, защото това наистина означава отдалечаване на София от позицията на „един народ - две държави“, но с ясно послание, че ще бъде направено, когато Македония предстои да стане член на ЕС и когато поради това конституцията на страната ще бъде променена.

„Имаме постоянни контакти между двете министерства (на външните работи-бел.ред.) „На последната среща имаше напредък, който създаде надежда за пробив до края на годината“, каза Османи и добави, че ще се работи за подобряване на напредъка.

Той заяви, че не е разочарован от резултата от срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани, като оцени, че дипломатическият успех не е спринт на 100 метра, а маратон.

„Не искам да оправдавам мудността на ЕС при разширяването към Западните Балкани, но ще Ви напомня, че Испания влезе в Съюза с 11 години по-късно поради неколкократно вето от Франция, както и от Великобритания (също и поради вето от Франция ). „Целта е толкова голяма, че нашият ангажимент и търпение се изплащат“, каза Османи. Той обаче отбеляза, че това не е процес, който зависи от страната му, че се движат „на ръба на доверието в ЕС“ и че доверието е важно както за Скопие, така и за Брюксел, защото създава енергия за промяна.

"Според това, което видях в сряда, единствената пречка за започване на преговори е България", каза Османи и добави, че “те не могат да ни блокират толкова, колкото можем ние да бъдем упорити в търсенето на решения”.

Като цяло той обяви, че каквото и да е уговорено с протокола, то ще бъде валидно само ако София даде зелена светлина за преговорите на Македония с ЕС.

„Нашите позиции са ясни. "Те са потвърдени от правителството и парламента и ние работим в тази област, но има начин да намерим и творческо решение в това", каза Османи.

На въпрос защо С. Македония не търси реципрочност за нашето малцинство в България, Османи отговори, че българската конституция не позволява организирането (на малцинства -бел.ред.)на политическа основа за разлика от македонската, въпреки факта, че със Споразумението от 2017 г. страната му е поела ангажимент да не се намесва във вътрешните работи на България.

Той не се съгласи, че 30 -те милиарда, обявени от ЕС за финансиране на проекти, са утешителна награда за членството, като изчислява, че без финансова помощ трансформацията на стрната му ще бъде само блъф на ЕС. За РСМ също, каза Османи, е по -важно процесът на разширяване да предизвиква доверие, отколкото да му се даде краен срок за присъединяване, който след това да се окаже нереалистичен, нещо, което ЕС последно направи през 2018 г. Той също така отбеляза, че първото изречение от рамката за преговори със С. Македония ясно заявява, че този процес не означава автоматично членство, въпреки че целта е да се достигне до него.

„Ние сме наясно, че може да влезем в друг променен Европейски съюз с различни правила“, каза той и подчерта, че се фокусира върху процеса, а не върху края, защото това трябва да направи РСМ европейска държава.

Християн Мицковски: Отношенията с България никога не са били по-лоши
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски на митинг в четвъртък вечерта в Македонски Брод заяви, че с премиера Зоран Заев начело държавата се отдалечава от ЕС, а отношенията с България никога не са били по-лоши от сега, пише скопското издание „Независен“.

„Вчера, въпреки че стана ясно след съобщенията, които получихме като държава, че ЕС със Заев Заев начело на страната се превръща в далечна цел и отношенията с България никога не са били по-лоши, все пак той започна своите митинги, като предаде поздрави от ЕС, защото само това им остава“, казва Мицковски.

„Няма да предам поздрави, ще разкажа един виц, разказан вчера сред хората, защото казват, че духът на народа, твърдостта и мъдростта се състоят в това да накараш човек да се усмихне, дори когато над съдбите ни надвиснат тежки облаци. В самолета бяха Меркел, Макрон, Борисов, Янша и Заев, когато изведнъж пилотът казва, че самолетът се е повредил, трябва да тръгнем. Арно, но в самолета има само 4 парашута. Взема парашута Макрон и казва, че трябва да спасиФранция, не трябва да свършва така. След него Радев взима парашута и казва, че трябва да спаси България. Идва ред на Зоран Заев, той го взема и вика - трябва да спася страната си, Македония не казва, защото му е забранено, а Меркел и Янша все още остават. Меркел кзва на Янша, вижте, аз съм стар, тук ще се жертвам за Германия и Словения, вземете последния си парашут и се спасете. Янша му казва, че има два парашута, защото Заев скочи с раницата си“, каза Мицковски.

„Така се държи скъпият ми Заев в този виц, с раницата, която той смяташе за парашут, импровизирана, формална, без същност. Но той създава проблеми, без да е наясно с последиците, които има за държавата и бъдещите поколения, и се грижи само за спасението си и за спасението на тясната клика около него“, подчерта Мицкоски. Той обвини Заев, че вместо да реши проблемите, е отворил хиляда нови.

Зоран Заев: Нямаме проблем да добавим българите към Конституцията преди членството в ЕС
Министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев увери, че страната „няма проблем“ да добави българите или която и да е друга етническа принадлежност към Основния закон. „Но разбира се, това не означава, че в момента трябва да отваряме Конституцията заради тези въпроси“, цитира думите му електронното издание на македонския вестник „Независен“.

„Абсолютно никога не е имало такъв проблем у нас, не вярвам, че е проблем сега. Нашата Конституция признава многообразието в етническия характер и изброява македонците и албанците, сърбите, турците и ромите, власите и бошняците и други. Държави, които са се присъединили към Европейския съюз, поне от региона, или през последните години, да речем, десетилетие и половина, от 2004 г. - много от тях имат практиката да отварят Конституцията точно преди пълноправното членство в Европейския съюз, за да добавят други етнически общности освен преобладващата етническа общност. Нашата Конституция е структурирана точно на този принцип. Ние, казах няколко пъти, а също и други представители на институциите, нямаме проблем с добавянето на хървати и черногорци, българи и други, ако смятат, че трябва да бъдат добавени, но разбира се, това не означава, че в момента трябва да отваряме Конституцията заради тези въпроси“, коментира Заев.

Принтирай    Оразмери текст   + -