Среща на върха ЕС-Западни Балкани

6 Октомври 2021 | 10:46 | 0
Среща на върха ЕС-Западни Балкани
Снимка: Koha Ditore

В сряда в словенския замък Бърдо край Кран ще се проведе среща на върха ЕС-Западни Балкани. В навечерието на форума в медиите изтече информация за разнобой в редиците на блока за това, дали той може да гарантира сигурно членство на държавите от региона, както и чернови на заключителната Декларация от срещата. В центъра на събитията ще бъде и президентът Румен Радев, който ще проведе редица високопоставени срещи по „македонския въпрос“
***

„Новости“ (Сърбия): ЕС не дава дата на Западните Балкани, но ще даде 30 милиарда евро за свързването им
Белград. Оптимистичните съобщения, че повторното утвърждаване на европейската перспектива на региона ще бъде в центъра на срещата на върха ЕС-Западни Балкани започнаха да се „топят“ още преди официалното събиране на държавните и правителствени ръководители в замъка Бърдо край Кран, пише белградският ежедневник „Новости“.
А именно, проектозаключенията от срещата на върха вече „изтекоха“ и в тях няма дата за 2030 г. като възможен краен срок за присъединяване на страните, преговарящи за членство в ЕС, за което настоя домакинът на сбирката, словенският премиер Янез Янша.
„Така, както се съобщава, в текста на декларацията, която все още се договаря между лидерите на 27-те държави от ЕС, засега остава само потвърждението за „единодушна подкрепа за процеса на разширяване“, но без конкретни дати. При сегашното положение позицията на ЕС ще остане такава, каквато е била досега, при неясни обещания за отворената врата на европейското семейство. Проектът на документ повтаря старата история за реформите и общата формулировка, че всичко зависи от тях. От дипломатически източници, близки до Брюксел, може да се чуе, че има настроение Сърбия да отвори още няколко глави до края на словенското председателство, защото повечето лидери на ЕС признават положителния напредък на Белград в прилагането на реформите.
Още преди началото на срещата на върха, на която присъства и президентът на Сърбия Александър Вучич, посланията, изпратени от европейски и американски официални лица, бяха в духа на вече известната матрица „потупвания по рамото“, но без осезаеми и конкретни промени. Всичко това показва, че тази среща на върха няма да даде забележителни резултати, с изключение на повторението на стари фрази.
Въпреки това остава да се реализира пакет на стойност 30 милиарда евро за страните от Западните Балкани, предимно за проектите, които ги свързват. Безвъзмездните средства от бюджета на ЕС ще възлизат на девет милиарда евро и ще се финансира кампания за ваксинация, така че страните на Балканите да достигнат процентите на страните-членки на ЕС. Около 3,3 милиарда са заделени за справяне с последиците от пандемията от коронавирус.
Словения също предложи приемането на декларация, в която се посочва необходимостта от отдалечаване от комунистическото минало, тъй като според Любляна по този начин ще се форисра демократически напредък, но това не бе прието.
Между другото, на сбирката в Словения ще присъстват лидерите на всички държави-членки на ЕС и на Западните Балкани - Албания, БиХ, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и. Косово, чието участие е обявено под звездичка. Снощи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел беше домакин на лидерите на страните членки на ЕС на неформална вечеря в Словения.
Срещата на върха ще се проведе в две отделни сесии, като на първата ще присъстват лидерите на страните членки на ЕС, а на втората ще се присъединят лидерите на страните от Западните Балкани.
Темите на срещата ще бъдат засилването на регионалното сътрудничество, както и възможностите за по-нататъшно сътрудничество по политически въпроси и въпроси на сигурността от общ интерес.
В навечерието на срещата на върха президентът на САЩ Джо Байдън в телефонен разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази силна подкрепа за продължаването на процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз.

Жозеп Борел: Сътрудничеството между САЩ и ЕС на Западните Балкани „е много по-добро“
Борел произнесе реч пред членовете на Европейския парламент, където говори за отношенията между ЕС и САЩ, предава Koha Ditore.
Борел заяви, че САЩ остават най-близкият и най-важен стратегически партньор на Европейския съюз. „Това е така и трябва да продължи да бъде така. В това не трябва да има съмнения“, каза той.
Борел също така говори за сътрудничеството между ЕС и САЩ в Западните Балкани, което според него е „много по-добро“, „По отношение на неотдавнашната криза между Косово и Сърбия-която беше разрешена благодарение на добрата работа на нашия специален пратеник Мирослав Лайчак-аз трябва да кажа, че сътрудничеството ни с пратеника на САЩ беше много положително“.

МИА: Себастиан Курц иска дата за присъединяване на Западните Балкани към ЕС
Бърдо край Кран. Австрийският канцлер Себастиан Курц заяви снощи в Любляна, че Австрия би искала да се обяви дата за присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани, предава МИА.
„Ако няма дата, това често означава, че темпото се забавя“, каза Курц пред репортери преди днешната среща на върха ЕС-Западни Балкани в замъка Бърдо край Кран, Словения.
Той оцени, че е положително, че срещата на върха ЕС-Западни Балкани се провежда и че Съюзът има ангажимент за разширяване, а на въпроса за спекулациите, че френският президент Еманюел Макрон няма да промени твърдата си позиция за разширяването на ЕС преди президентските избори, Курц каза, че счита подобен подход за погрешен.
Той изрази задоволство, че отново се провежда присъствена среща с представителите на страните от Западните Балкани, като напомни, че последната такава среща е била през 2018 г., преди пандемията.

Александър Вучич: Сърбия не иска да разваля отношенията си с Русия и Китай
Белград. Сърбия се стреми да стане част от Европейския съюз, но не иска да разваля приятелските си отношения с Русия и Китай. Това каза пред журналисти във вторник сръбският президент Александър Вучич, който пристигна в Словения на срещата на върха на ЕС и Западните Балкани, предава Танюг.
„Сръбските граждани са рационални, искат да бъдат част от света, част от ЕС, но сръбските граждани не искат да развалят отношенията си, и това се оказа правилно, нито с Руската федерация, нито с Китай. Защо това е правилно? Защото, ако се поддадем на натиска от страна на някои страни срещу изграждането на руски газопровод <...>, какво бихме направили тази зима, когато няма повече газ през Берегово за Сърбия? На второ място, ние с китайците създадохме двете най-големи компании износители [в Сърбия]“, заяви държавният глава на западната ни съседка.
Външната политика на Сърбия предвижда присъединяване към Европейския съюз при запазване на приятелски отношения с Москва и Пекин, както и развитие на връзки с Вашингтон. Белград възнамерява да запази военен неутралитет, отказвайки да се присъедини към НАТО и други блокове. Тази позиция предизвиква възражения на Запад, на Сърбия многократно бе давано да се разбере, че европейската интеграция е възможна само ако са изпълнени две условия - говорим за признаване на независимостта на Косово и прекратяване на приятелски отношения с Русия. През последните години на Запад все по-често се чуват упреци срещу Сърбия за активното й сътрудничество с Китай.

„Независен“ (РСМ): Съветникът на Байдън по национална сигурност идва на Балканите
Скопие. Джейк Съливан, съветникът по национална сигурност и много доврен човек на американския президент Джо Байдън, скоро ще посети Западните Балкани, за да разговаря по няколкото ключови въпроса за региона - напрежението и преговорите между Сърбия и Косово, както и разширяването на ЕС със страните от района, пише скопското издание „Независен“. Ден преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения, Байдън и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разговаряха тридесет минути по искане на президента на САЩ. Този разговор беше не само за европейските перспективи на Западните Балкани, но и за партньорството между САЩ и ЕС в контекста на големите международни предизвикателства. В 16-те реда на изявлението на Белия дом за разговора Байден-фон дер Лайен, четири са заделени за Западните Балкани, което показва значението, което Вашингтон придава на региона, подчертава медията. Посланикът на САЩ в Скопие Кейт Бърнс обяви във вторник в официалния си профил в „Туитър“, че Байдън е поискал от Фон дер Лайен да включи Република Северна Македония в разширяването. „Президентът подчерта пред фон дер Лайен, че процесът на разширяване трябва да продължи със страните от Западните Балкани, включително РС Македония, подчертавайки значението й за регионалната стабилност, развитие и просперитет“, пише Бърнс. Фон дер Лайен е казала на Байдън, че Джейк Съливан има покана да отиде в Брюксел, преди да замине за Западните Балкани, за да обсъди развитието и перспективите в региона.

DPA: Франция е държавата, която отново спира разширяването на ЕС
Париж/Берлин. Горчива борба и компромис на страните-членки на ЕС във връзка с надеждите за членство в ЕС на шестте страни от Западните Балкани, отбелязва кореспондентът на германската агенция DPA от Бърдо край Кран, където в сряда ще се проведе срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Според информация на медията, на срещата на върха ще бъде отбелязано, че Европейският съюз продължава да се ангажира с продължаващия процес на разширяване. В същото време обаче се подчертава, че способността за интегриране на нови членове в ЕС изисква по-нататъшно развитие на самия Съюз. С това, според дипломати, правителството в Париж иска най-вече да запази отворена възможността за блокиране на приема на нови членове, ако от гледна точка на Франция ЕС се окаже неспособен да се реформира през следващите години. Кандидатите за членство, Албания, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, все още нямат сигурност относно шансовете си за присъединяване към ЕС. Ходът на предстоящата среща на върха за Западните Балкани беше обсъждан при закрити врати дни до понеделник, пише DPA. Словения, която беше домакин на срещата, наскоро призова не само за ангажимент към процеса на разширяване, но и за обещание да се приемат страните от Западните Балкани до 2030 г. Други държави, като Франция и Нидерландия обаче се противопоставят категорично. Те твърдят, че е малко вероятно повечето страни от Западните Балкани да успеят да приложат необходимите реформи толкова бързо. Освен това Париж по-специално смята, че Европейският съюз понастоящем не може да се разширява поради нерешени въпроси в собствените си редици. Например, има опасения, че преимането на още шест държави ще направи процесите на вземане на решения, които често са много дълги, още по-трудни. Страни като Германия, от друга страна, твърдят, че съществуват значителни рискове в това да се разбият надеждите на кандидатите. Те посочват, че страни като Русия, Китай и Турция вече ласкаят балканските страни. Следователно разочарованите надежди за развитие на отношенията с ЕС биха могли да доведат до пренебрегване на реформите, необходими на страните от ЕС за повече демокрация и върховенство на закона. Агенцията отбелязва, че е особено чувствителен въпросът с блокирането на преговорите за членство между Брюксел и Албания и Северна Македония от България, която, според DPA, го прави по вътрешнополитически причини от една година - макар да е взето решение за започване на преговори през март 2020 година. Срещата на върха трябва „да изпрати ясно послание, че членството е жизнеспособна цел за Западните Балкани“, коментира германският външен министър Хайко Маас след среща с македонския си колега Буяр Османи в понеделник. В рамките на германския Бундестаг се появи широк консенсус в подкрепа на перспективите за членство на Западните Балкани в ЕС. Австрийският външен министър Александър Шаленберг попита преди срещата на върха дали европейците са обърнали толкова голямо внимание на изпълнението на критериите за членство при присъединяването на страни като Испания, Португалия и Гърция, но и по време на разширяването на изток преди 15 години, както го правят сега със страните от Западните Балкани. Ако се е изисквало това, което сега се изисква от страните от Западните Балкани, някои от тези държави е можело да не са част от ЕС днес. „Присъединяването към ЕС беше и все още е политическа цел за подкрепа на младите демокрации и за укрепване на нашия европейски начин на живот“, каза Шаленберг. Люблянското „Дело“ пише, че независимо от факта, че Словения иска да съживи процеса на разширяване, вътрешнополитическите й проблеми се превръщат в една от най-значимите пречки. „Всички усилия за вдъхване на нов живот в процеса на разширяване на ЕС са добре дошли, но се страхувам, че Словения се опитва да възроди мъртво тяло“, обяснява Ноа Бужон, изследовател от неправителствената организация Freedom House, за амбициите на словенското председателство . Според него някои членове на Съюза в момента не виждат европейско бъдеще за страните от Западните Балкани. „Това също е сериозен проблем, тъй като до известна степен демократичното благосъстояние на тези страни е свързано с осъществимостта на процеса на разширяване. Този проблем не може да бъде решен в Бърдо. Това трябва да се реши в Брюксел“. В същото време ограниченото пространство на председателството на Съвета на ЕС за намиране на решения и възстановяване на доверието в самия процес беше ограничено от аферата за промяна на границите на Балканите, произтичаща от мистериозния „нон-пейпър“. „Не мисля, че словенското правителство е идеален знаменосец за разширяването на ЕС, което не означава, че усилията му са нелегитимни“, каза Бужон пред „Дело“. Страните за разширяване, каза той, имат по-добри аргументи, но проблемът е, че в този лагер има правителства като това на Унгария.

Християн Мицковски от Любляна: Две страни-членки не искат утвърждаването на краен срок за интегриране на Западните Балкани в ЕС
Любляна. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски изрази загриженост относно информация, която е получил в кулоарите на срещата на върха на Европейската народна партия (ЕНП) в Любляна относно интеграцията на Западните Балкани в Общността, ден преди форума в Бърдо край Кран в Словения. А именно – че две страни-членки на Блока са отказали в заключителния документ да се съдържа краен срок за интегриране на страните от региона в Европейския съюз, предава скопската електронна медия „360 степени“. „Очаквам недвусмислена пълна подкрепа за интеграцията на Западните Балкани в рамките на ЕС и ясна европейска перспектива за страните в региона."Но това, което трябва да кажа, което ме притеснява, е информацията, която получих, а именно, че по настояване на държава-членка на ЕС да се определи точна дата като краен срок за интеграция на страните, които са част от Западните Балкани, за съжаление две държави-членки не са приели това да бъде част от заключенията на утрешната среща на върха на ЕС-Западните Балкани. Това на практика поставя под въпрос ясната и недвусмислена европейска перспектива на страните от Западните Балкани“, заяви Мицковски от Любляна за „Алфа“, без да уточнява кои точно са тези страни. Мицкоски добави, че това не го прави щастлив, но че ще бъде разочарован, ако се потвърди като вярна информацията. При подобна ситуация, съгласно лидерът на ВМРО-ДПМНЕ, възниква въпросът дали Македония и нейните граждани живеят в сън от пет години, който всъщност няма да се сбъдне.

„Независен“ (РСМ): Курц настоя за бързото присъединяване на Западните Балкани към ЕС
Виена. В навечерието на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в словенския град Бърдо край Кран канцлерът на Австрия Себастиан Курц призова Общността да даде на балканските страни реалистична перспектива за присъединяване. Освен това той подчерта, че ще подкрепи предложението на Словения страните от региона да станат членки на Блока до 2030 г., съобщава електронното издание на македонския вестник „Независен“. „Трябва да продължим да даваме на страните от Западните Балкани надеждна перспектива за присъединяване“, заяви Курц, добавяйки, че това ще включва подкрепа - „икономически и за техните усилия за реформи“. Курц каза също, че присъединяването ще бъде от решаващо значение за сигурността и стабилността в Европа, тъй като вакуумът в региона ще отвори вратата за други страни, като Китай или Турция, да запълнят празнината и да разширят влиянието си на континента. Австрия отдавна подкрепя бързото присъединяване на страните от Западните Балкани. По време на държавно посещение в Сърбия в началото на септември Курц подчерта, че ЕС ще бъде завършен, едва след като всички страни от Западните Балкани се присъединят към Блока. Въпреки че ЕС обеща на страните от Западните Балкани перспектива за присъединяване преди повече от 18 години, преговорите са в застой. Няколко държави от ЕС, включително Франция и Нидерландия, се противопоставиха на бързото им присъединяване на фона на опасенията от повторение на грешките около приема на България и Румъния през 2007 г. България също в момента блокира началото на преговорите със Северна Македония.

Радио „Свободна Европа“: В проектодекларацията от срещата в Бърдо се изразява подкрепа за разширяването, но се поставят допълнителни условия
Брюксел. Декларацията, която ще бъде поставена на масата на срещата на върха в Бърдо край Кран, Словения, видяна от представител на Радио „Свободна Европа“, в допълнение към подкрепата за интеграцията, съдържа и акцент върху строгите условия, изпълнението на споразумения за решаване на двустранни въпроси, както и подкрепа за борбата пандемията, престъпността, корупцията, тероризма. „Ние, лидерите на Европейския съюз (ЕС) и неговите държави-членки, в консултация с лидерите на Западните Балкани и в присъствието на регионални и международни участници, днес заключихме следното: ЕС потвърждава своята категорична подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани и приветства ангажимента на партньорите от Западните Балкани към европейската перспектива, което е в нашия общ стратегически интерес и остава нашият общ стратегически избор“, предава РСЕ. Ето какво още се казва в черновата версия на Декларацията, която трябва да бъде обявена на 6 октомври на срещата ЕС-Западни Бълкани в Бърдо край Кран: Декларацията съдържа 29 параграфа, разделени в четири тематични единици - Декларацията от Бърдо, Covid -19, Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани и Политическо сътрудничество и сътрудничество за сигурност. В допълнение към подкрепата на членовете на Съюза, декларацията съдържа бележка, че „ЕС потвърждава ангажимента си към процеса на разширяване и решенията си, взети въз основа на устойчиви реформи от партньорите, честни и строги условия и на принципа на собствените заслуги“. В отделна точка Съюзът признава напредъка на региона, както и факта, че поддържа развитието, което осигурява капацитет за интеграция на нови членове, съобщава РСЕ. „Ще продължим да засилваме съвместния ни ангажимент за продължаване на политическата, икономическата и социалната трансформация на региона, като същевременно признаваме напредъка, постигнат от Западните Балкани. Напомняме също за важността на това, че ЕС може да поддържа и задълбочава собственото си развитие, като гарантира капацитета си да интегрира нови членове“, гласи проектът на Декларацията. Членовете на Съюза и в Декларацията подчертават значението на зачитането на добросъседските отношения в региона и изпълнението на Преспанския договор между Северна Македония и Гърция и Договорът за добросъседство между РСМ и България, както и намирането и прилагането на окончателни, включително и обвързващи решения за двустранни спорове между партньори и въпроси, вкоренени в наследството от миналото, в съответствие с международното право и утвърдените принципи. Дипломатически източници в Брюксел информираха вчера, че се очаква в заключителната Декларация от срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо край Кран, Словения, да бъде спомената подкрепата на ЕС за разширяването, както и че ще бъде казано, че Съюзът потвърждава подкрепата за региона и има капацитета да приеме нови държави-членки, но това ще бъде обусловено. Не може да се каже, че вратата към членството в ЕС е затворена, казват дипломатическите източници в Брюксел, но що се отнася до разширяването, това е сложен процес и има много предизвикателства, системата на заслугите е важна, както и реформите, особено в борбата срещу корупцията и престъпността и върховенството на закона.

„НоваТВ“ (РСМ): Меркел е поканила Радев, Заев и Макрон на среща
София. Българският президент Румен Радев беше поканен от германския канцлер Ангела Меркел на съвместна среща с френския президент Еманюел Макрон и македонския премиер Зоран Заев. Това потвърди министър-председателят на югозападната ни съседка ден преди срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани, която трябва да се проведе в Бърдо край Кран, Словения, предава скопската „Нова ТВ“. „Искам да потвърдя, че рано утре започвам с работна закуска с комисар Вархели и министър-председателя на Словения като страната, председателстваща Европейския съвет, и заедно с президента Румен Радев, разбира се, те трябва да бъдат напълно потвърдени, но вече в дневния ред. Малко след това ще имам среща с канцлера Меркел, президента Макрон и президента Радев. Разбира се, знаете, че ще говорим за намиране на решение и отново ще изпратим положително послание за двустранното приятелство, добросъседство и сътрудничество, но и за усилията на България за европейска интеграция на Западните Балкани, както и най-накрая към Северна Македония, най-накрая да направи стъпката, която чака толкова дълго“, потвърди Заев. Той напомни, че това е среща на върха в подкрепа на Западните Балкани със заключения, които трябва ясно да изпратят послание, че ЕС остава съсредоточен и фокусиран върху разширяването. По думите на Заев, трябва да се насърчи мотивацията на Западните Балкани да продължат с реформите в съответствие с новата методология на ЕС, а в замяна Европа трябва да дава обещаните награди за изпълнение на всички условия. Заев също така повтори, че очаква ясни послания към Северна Македония и ясни послания към целите Западни Балкани, че Европа остава изцяло съсредоточена върху интеграцията на Западните Балкани като се вземат предвид всички детайли: доколко успешни са реформите, какъв е напредъкът, как са изпълнени условията. Продължаваме. Той изрази очакване, че ЕС ще извърши следващата стъпка до края на годината, която е провеждането на първата междуправителствена конференция. Фокусът на европейските лидери на срещата на върха изглежда е върху Радев и Заев, съдейки по графика, описан в изявлението. Според него от 07:30 еврокомисарят по разширяването Оливър Вархели и словенският премиер Янез Янша канят Заев и Радев на съвместна среща, а от 9:00 е срещата на Заев, Радев, Меркел и Макрон.

Politico: Оливер Вархели е подложен на жестоки критики и натиск в Брюксел да разреши „македонския въпрос“
Брюксел. Служители в Европейската комисия, дипломати и европейски депутати са силно ядосани на европейския комисар по разширяването и политиката на съседство Оливер Вархели за подхода му към аспирациите на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз, пише европейската редакция на Politico. Изданието посочва, че „страната е предприела големи стъпки, за да започне преговори за членство в ЕС, като дори промени името си, за да прекрати спора с Гърция, който блокира нейния напредък от десетилетия. Заедно с Албания, Северна Македония получи зелена светлина за започване на преговори миналата година, само за да бъдат блокирани от България поради спор за езика и историята“. Критиците обвиняват Вархели, че не работи като честен посредник за разрешаване на спора и отключване на преговорите за членство. Първият дипломат от ЕС е казал пред Politico, че Вархели „е направил безполезни предложения към България, които повечето държави членки вече са отхвърлили“. Втори дипломат от ЕС заявява, че излизането от задънената улица за Северна Македония трябва да бъде „най-важното досие“ за Вархели, но той не е постигнал „никакъв напредък“. „Вархели също предизвика ужас по-рано тази година, когато представи идеята, че на Албания трябва да бъде разрешено да започне преговори за членство без Северна Македония“, отбелязва брюкселското издание. „Това беше абсолютно погрешен и фатален сигнал, защото и двете страни са изпълнили всички критерии за започване на преговори за присъединяване. Защо е това различно отношение? Това напредване с две скорости би означавало наказание за Северна Македония“, каза Ромео Франц, евродепутат от германските Зелени. „Факт е, че [унгарският] премиер Орбан подкрепя национално-консервативната опозиция на Северна Македония. Това беше доказано, когато унгарското правителство предостави убежище на бившия ръководител на правителството на Северна Македония Никола Груевски“, казва той в имейл до Politico. Помолен да коментира твърденията, че позицията му е твърде пробългарска в спора, Вархели цитира похвала от страна на премиера на Северна Македония за усилията му да помогне на страната. Той каза, че работи усилено, за да позволи преговорите за членство на Албания и Северна Македония да започнат.

Jutarnji list (Хърватия): В заключителния документ от срещата в Бърдо няма дати за присъединяване на Западните Балкани
Загреб. В текста на проектозаключението от срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която ще се състои в сряда в Бърдо край Кран, Словения, „няма дата за разширяване на Европейския съюз“, съобщава хърватският ежедневник Jutarnji list, в чиято редакция са имали възможност да видят документа. Според вестника лидерите на ЕС са отхвърлили предложението на Словения да приеме държавите от региона до 2030 г., така че „няма дата“, съобщава Jutarnji, отбелязвайки, че проектозаключението всъщност е почти копие на текста, публикуван от Reuters на 28 септември. Според информацията от източници на британската агенция, „Европейският съюз вече не може да гарантира бъдещо членство на шестте държави от Западните Балкани“. Jutarnji припомня, че ЕС отхвърля ясен срок за членство в ЕС имайки предвид „прибързаното присъединяване“ на Румъния и България, тъй като двете страни, когато датата им за присъединяване беше определена през 2007 г., спряха почти всички реформи. Последният документ започва с обичайната фраза колко важни са Западните Балкани, а след това следва раздела за условията за членство в ЕС, съгласно новата методология, отбелязва изданието. Според хърватския ежедневник, това означава, че може да се говори за влизане на Западните Балкани в ЕС едва след като те решат проблемите си. Поради всичко това, заключава вестникът, Западните Балкани са на път да се превърнат в нещо подобно на Източното партньорство - и да придобият статута на Молдова, Украйна и Беларус.

Reuters: Байдън е настоял пред Фон дер Лайен за присъединяване на Западните Балкани към ЕС
Вашингтон/Брюксел. Американският президент Джо Байдън е разговарял по телефона с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, пред която се застъпи за справедлива международна данъчна система, се казва в изявление на Белия дом, цитирано от Reuters. САЩ се надяват, че на срещата на върха на Г -20 в края на месеца ще бъде постигнато политическо споразумение за въвеждането на глобален минимален корпоративен данък, посочва агенцията. Освен това той е изразил силна подкрепа за продължаване на процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз, се казва в изявлението. Лидерите на ЕС и лидерите на страните от региона ще се срещнат в сряда, за да обсъдят бъдещото членство на шестте балкански държави: Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония. Очаква се съвместно изявление от срещата да потвърди, че ЕС гарантира бъдещото членство на шестте държави, заявиха в понеделник двама висши служители на ЕС. Някои западноевропейски страни се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България към Съюза през 2007 г. и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници във Великобритания, която бе една от причините за Брекзит, отбелязва Reuters.

Reuters: На срещата в Словения лидерите на ЕС ще потвърдят гаранциите си за членство на Западните Балкани
Брюксел. Лидерите на Европейския съюз ще могат да потвърдят отново гаранцията си за бъдещо членство на шестте държави от Западните Балкани в сряда на срещата на високо равнище в Словения, след като посланиците преодоляха разделението, предава Reuters, като се позовава на двама представители на Брюксел. След седмици на разногласия относно формулировката на декларацията след срещата на високо равнище между страните от ЕС и Балканите, пратениците от 27-те държави на Общността постигнаха споразумение за „потвърждаване... на недвусмислената им подкрепа за европейска перспектива“ на страните от региона, разкри един от източниците на агенцията. На 28 септември Reuters съобщи, че задънената улица около декларацията се разглежда като отражение на липсата на ентусиазъм в столиците на ЕС за присъединяване на Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония в Блока. Втори служител на ЕС заяви, че макар да има споразумение за декларацията, стратегията на ЕС за разширяване на Общността си на югоизток се сблъсква с пречки, дори ако официално вратата е отворена за тези, които отговарят на критериите за членство. „Не мога да кажа, че всичко е наред“, призна служителят, отбелязвайки нежеланието на някои държави-членки за по-нататъшно разширяване на ЕС. „Разбира се, има много проблеми, но също така не може да се каже, че вратата е затворена“. Държавите от ЕС отказаха да оповестят позициите си по преговорите за декларацията, въпреки че Словения се опита да включи ангажимент, който Блокът да поеме за шестте балкански държави до 2030 г., според проект, представен пред агенцията. Вторият представител на ЕС заяви, че инициативата не е била успешна. Богатите северни страни се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Обединеното кралство, която обърна много британци срещу ЕС. България е против присъединяването на Северна Македония поради езиков спор, което означава, че дори и с одобрението на декларацията от срещата на върха, дипломатите не очакват скорошен напредък в преговорите.

Принтирай    Оразмери текст   + -