Българо-македонската историческа комисия подновява работа

15 Октомври 2020 | 14:18 | 0
Българо-македонската историческа комисия подновява работа
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Българо-македонската историческа комисия подновява работа след близо едногодишно прекъсване заради коронавируса и изборите в Северна Македония. 10-тата среща на комисията трябва да намери решение на въпроса за Гоце Делчев, или, както заплаши българското правителство, Северна Македония няма да може да започне присъединителни преговори с Европейския съюз в края на годината.
***

Артан Груби: С приятелска България ще надмогнем всички различия
„Убеден съм, че при конструктивна среща с приятелска България по приятелски начин всички въпроси ще бъдат разрешени и България ще остане най-големият ни поддръжник на Европейската и Евроатлантическа република Северна Македония“, заяви първият вицепремиер и министър на политическата система и междуобщностните отношения Артан Груби, цитиран от македонското издание „Фокус“.

„Споразумението е едно, подписано, ратифицираното в нашето събрание и мисля, че и двете страни трябва да се придържат към споразумението, да прилагат споразумението и да намерят общ език за всички въпроси, съдържащи се в това споразумение. "Няма нови документи, няма нови условия, няма неща на масата или под масата, които да бъдат обсъдени, но ние се придържаме към споразумението и всичко, което е неразделна част от споразумението," каза Груби.

Във връзка с коментарите за искани конституционни промени Груби коментира:
„Официално няма предложение, официално няма такава идея. Официално има само добросъседското споразумение с Република България. Комисията работи и за хармонизиране на позициите си по всички онези съставни точки от Споразумението за добросъседство с Република България. Няма условия, няма нужда да се променя Конституцията на РСМ и аз съм убеден, че в духа на добросъседство и в духа на съпредседателство на Берлинския процес между София и Скопие тези въпроси ще бъдат преодолени и заедно ще намерим език, с който да започнем първата междуправителствена конференция в края на декември тази година в рамките на германското председателство на Съвета на ЕС, каза Груби.

На въпрос дали има опасност за македонския език, вицепремиерът Груби отговори, че според това, което знае, няма риск.

„Няма опасност за македонския език и македонския народ, македонския етнос и общата ни държава и вярвам, че България е и ще остане най-големият ни поддръжник по пътя ни към ЕС. Трябва да намерим общ език и да празнуваме и честваме всички моменти, които са общи за нас в историята заедно. В това няма нищо лошо, има много световни фигури, които се празнуват и честват в много страни, дори в световен мащаб, така че историческите фигури, които ни сближават като две държави, мисля, че има място да ги празнуваме и честваме заедно,“ каза Груби.

По отношение на въпроса за Гоце Делчев, Груби вярва, че всичко е преодолимо и разрешимо и че в духа на добросъседство, подчерта той, всичко може да се постигне.

„Така започнахме работата на последното парламентарно и правителствено мнозинство с първото споразумение между Скопие и София, което беше подписано на Илинден между премиерите Заев и Борисов и че духът на добросъседство всъщност ни донесе късмет, защото решихме въпроса с името – Преспанското споразумение , променихме Конституцията, присъединихме се към НАТО, взехме решение да започнем преговори с ЕС. Ето защо, имайки предвид всички тези компромиси, за които говорите, вярвам, че гражданите на нашата страна абсолютно заслужават да започнат преговори за членство в ЕС и да станат член на ЕС възможно най-скоро. "Нашите граждани не заслужават повече препятствия и няма нужда от повече компромиси," каза вицепремиерът Груби.

Нещата, които ни приближават до България, каза той, са много повече и много по-големи от нещата, които ни разделят.

На въпрос кои предложения са поставени на масата от България, вицепремиерът Груби каза, че по негова информация няма предложения на масата. Той добави, че в срещите има дискусия, която трае един час или повече и има обмен на идеи, мисли за преодоляване на всички отворени въпроси.

Що се отнася до решението на София да преименува 24 май за Ден на българските просветители, Груби подчерта, наред с други неща, че той е привърженик на движението напред, а не гледането назад.

„ Все пак отново ще кажа, че историята не трябва да бъде пречка за нашето бъдеще. Вярвам, че може да се намери общ език за всичко, че всеки въпрос може да бъде разрешен чрез диалог, разбирателство и честен подход от двете страни. "Убеден съм, че ще постигнем това с нашите приятели в България," каза вицепремиерът Груби.

„ТВ 21“ (Македония): Буяр Османи е убеден, че има възможност за решаване на споровете с България
Македонският външен министър Буяр Османи е убеден, че недоразуменията с България ще бъдат преодолени, особено по отношение на исканията, които посягат на македонската идентичност, т.е. на езика и нацията. Той носи този оптимизъм след посещението си в София, където се срещна с премиера Бойко Борисов и колегата му Екатерина Захариева. "България разбира тежестта на своята роля в процеса и че непровеждането на междуправителствената конференция ще бъде провал за всички," каза Османи, цитиран от македонския телевизионен канал ”ТВ 21”.

"Мисля, че има възможност и трябва да я използваме максимално, за да постигнем взаимно разбирателство", каза той и добави, че проблемите, произтичащи от правото на самоопределение и за това какъв език говорят хората, каква етническа принадлежност имат хората, абсолютно никой не оспорва и „Радвам се, че министърът на външните работи каза на пресконференцията в София - някои се опитват да създадат усещането, че ние оспорваме тези въпроси“, каза Буяр Османи.

Днес започна да работи Съвместната комисия по исторически въпроси, за която Османи каза, че е добре, че продължава да работи дълго време и че все още има напрежение от страна на София по въпроса с Гоце Делчев. По отношение на проведения в България публичен дебат на 24 май, който ще бъде обявен за ден на българската писменост, Османи заяви, че той противоречи на Споразумението за добросъседство с България.

„Мисля, че това не е в съответствие със Споразумението и не е в съответствие с работата на Комисията, тъй като за Св. Св.Кирил и Методий Комисията е постигнала консенсус и определен текст за това как да се тълкува ролята им и как да се честват съвместно от двете страни и всяко друго решение подкопава тяхната работа.

По отношение на Берлинския процес, за който се знае, че се провежда в София, съпредседателстван от България и Македония, Османи каза, че това е историческо събитие само по себе си и че отваря перспективи за Западните Балкани. Утре в Скопие започва министерската среща на вътрешните работи, която ще се проведе и със съпредседателството на Македония и България, което се очаква да даде ход на идеята за преминаване с лични карти между всичките шест държави от Западните Балкани, което ще улесни комуникацията в региона. Като се има предвид, че македонските граждани могат да пътуват до Косово, Албания, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина с лична карта, това означава, че България също трябва да се присъедини.

„Канал 5“ (Македония): Буяр Османи е оптимист за решаване на проблема с България
Македонският външен министър Буяр Османи каза, че е убеден, че в скоро време ще бъде намерено решение на историческите въпроси и недоразумения с България, цитира думите му скопският телевизионен “Канал 5“.

Според него сред обществеността през изминалия период се чувства напрежение за преговорите, което от своя страна се дължи на недостатъчната комуникация между двете страни, благодарение на глобалната пандемия и предсрочните избори в Македония.

Османи, който представи дейностите за предстоящата среща на върха на Берлинския процес, която тази година се председателства съвместно от Македония и България, заяви, че ще бъде провал за всички страни, ако страната не започне официално преговори за членство в Съюза до края на годината.

Запитан за обществения дебат в българския парламент относно преименуването на 24 май от Ден на славянската в Ден на българската азбука, Османи каза, че това противоречи на разпоредбите на Споразумението за добросъседство и решенията на Комисията по историческите въпроси. Междувременно премиерът Заев обяви посещение в София преди началото на срещата на върха в Берлин. По думите му се работи активно по разрешаването на спора с източната съседка, но той не разкри повече подробности.

Междувременно българският външен министър Екатерина Захариева, която се срещна с албанския си колега Гент Цакай, заяви, че официална София е против разделянето на Македония и Албания в началото на преговорите за членство в ЕС.

След срещата Захариева добави, че България е готова да подкрепи преподаването на български език с учители и учебници, от ( по нейните думи) българското малцинство в Албания.

Зоран Заев: Искам да посетя България, не крия желанието си
„Искам да посетя България, не крия желанието си, вярвам, че това ще се случи. Работим по въпроса, когато има промени, ще Ви информирам, каза премиерът на Македония Зоран Заев, отговаряйки на журналистически въпрос, цитиран от македонското издание Слободен печат“.

Заев очаква посещението да се състои преди планираната среща на страните от Берлинския процес на 10 ноември, съпредседателстван от Северна Македония и България.

„Очаква се (срещата от) Берлинския процес, организиран от нас и България заедно, да се проведе на 10-11 ноември в София. Аз като министър-председател и премиера (на България) Борисов сме първите домакини от името на нашите страни. Надявам се, че посещението ми ще бъде реализирано дотогава, за да можем да обсъдим всички неща. Разбира се, искам да посетя Република България и това ще бъде първото ми официално посещение като министър-председател (от новия мандат), защото наистина имаме открити въпроси за разговори“ - каза Заев.

Frankfurt Allgemeine: За македонците преговорите с ЕС може да завършат преди да са започнали
Берлин. През март тази година страните-членки на Европейския съюз се съгласиха да започнат присъединителни преговори с Албания и Северна Македония, но за македонците преговорите може да завършат преди да са започнали – заради блокада от съседна България, която е членка на Съюза от 2007 годинам пише германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Авторът на текста, журналистът Михаел Мартенс, споменава документа, който правителството на българския министър-председател Бойко Борисов представи на своите партньори от ЕС за условията, на които Северна Македония трябва да отговаря, за да може България да вдигне ветото си при започване на преговори за присъединяване.
Това вече е известно и в Северна Македония, пише вестникът и напомня, че Скопие, по искане на Гърция, трябваше да промени името на страната на Северна Македония през 2018 г., тъй като „според гръцката позиция Македония е термин, който се свързва с Александър Велики и следователно македонците, които са славяни, нямат право на това“.
„Широко разпространената позиция в България е, че македонският език не съществува и че той е западнобългарски диалект. В тази връзка българите настояват по време на преговорите за присъединяване във всички документи да се споменава само „официалният език на Република Северна Македония“, посочва Frankfurter Allgemeine Zeitung.
По-нататък авторът пише за „македонската идентичност“, която според българите съществува едва от 1944 г. и която е „създадена с диктаторски средства„ в Титовска Югославия, „за да забравят македонците, че са българи“.
Македонските власти обаче се надяват да се намери решение с България.

По информация на македонската „ТВ Алфа“: Няма почти никакви шансове за напредък на двудневната среща на Българо-македонската историческа комисия
Скопие. След едногодишно прекъсване, днес и утре в Скопие ще се проведе поредната, 9-та, среща на Българо-македонската смесена историческа комисия, която ще продължи темата от последното заседание - въпросът за Гоце Делчев, информира скопската опозиционна телевизия „Алфа“.
Източници на медията в македонската част на комисията са заявили, че заради твърдата позиция на българския екип и политиците в София, срещата ще бъде практически с формален характер и шансовете за напредък са минимални, или почти никакви.
Иначе, както беше обявено по-рано, на двудневното заседание ще бъдат обсъдени въпроси и теми, с цел преодоляване на историографските спорове, но и въпроси, които в миналото са били пречка за работата на комисията. Резултатите, каквито и да са те, ще бъдат обявени от водачите на македонския и българския екип на пресконференция, насрочена за утре следобед.

„360 градуса“ (Македония): Поредна среща на българо-македонската историческа ком комисия; Ето петте личности, за които вече се договорихме
Скопие. Какво постигна през изминалите две години Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси и кои са темите, по които тепърва ще се търси съгласие, на експертно, но и на политическо ниво между двете страни, докато паралелно с това се проблематизира започването на присъединителни преговори на Северна Македония с Европейския съюз, пише скопската медия „360 градуса“. Анализът е представен без редакторска намеса.

Българските и македонските историци в смесената комисия днес отново ще седнат насъщата маса в Скопие, една година след последната среща, а в същото време властите в Скопие са в очакване да бъде насрочена първата междуправителствена конференция, което би означавало начло на преговорите с ЕС.

Досега историците от Северна Македония и България са постигнали споразумение за съвместно честване на пет исторически личности и са изпратили такава препоръка към правителствата в Скопие и София, а оценките са, че тепърва предстои да бъдат отворени най-трудните теми, предвид търканията на политическо ниво около Гоце Делчев и македонския език.

Ето кои са личностите, за които има съгласие за съвместно честване:

Св.св. Кирил и Методий – Въз основа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и на доклада на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, македонското правителство миналата година прие предложението за съвместно отбелязване с България на св.св. Кирил и Методий.

Май 2020 г.
Свети Климент Има съгласие и от двете страни за съвместно чествнае на славянския просветител и един от най-видните ученици на Кирил и Методий, основател на Охридската книжовна школа.

Свети Наум Охридски - Съвместната комисия постигна споразумение за съвместно честване на Свети Наум - един от основоположниците на славянската писменост, който се смята за най-младия ученик на Кирил и Методий, участник в Моравската мисия.

Цар Самуил - Предвижда се и съвместно честване на цар Самуил, средновековен владетел на Балканския полуостров. (според македонското издание)

Декември 2018г.

Григор Пърличев - Съвместната комисия обсъди и съвместното честване на видния писател, роден в Охрид и автор на известната поема „Сердарът“.

Най-трудните въпроси тепърва предстоят

Съвместната македонско-българска комисия по исторически и образователни въпроси, която трябва да се произнесе за съвместното отбелязване на личности и събития и да помогне за преодоляване на различните тълкувания досега, през двете години от подписването на Договора за добросъседство постигна известен напредък за античния период и Средновековието, но не и по въпроса за Гоце Делчев.
През изминалия период, след няколкомесечно спиране на работата, бяха направени препоръки за усъвършенстване на учебниците по история за шести клас в Северна Македония и пети клас в България, които се отнасят до античния период, както и препоръки за подобряване на учебниците за 6/7 клас.
Потвърдиха се очакванията и на двете страни, че най-труден за разглеждане ще бъде точно периодът около събитията и личностите от XIX и XX век, периодът на възникване на културни, духовни и политически движения на територията на Северна Македония, където има сериозни различия в двете историографии.
Една от най-тежките теми, разбира се, е тълкуването на личността и делото на Гоце Делчев. Според председателя на македонския екип в смесената комисия, възможното решение е да се приемат претенциите и на двете държави по този въпрос.

Политиката усложнява диалога между експертите

Докато експертните екипи на двете държави се опитват да върнат в релсите разговорите по историческите и образователни въпросите, които бяха прекъснати по време на корона-кризата и предизборния период в Северна Македония, София предизвика нови проблеми в отношенията със Скопие, което би могло да се отрази и на започването на преговорите с ЕС.

Според съобщенията комисията по образование и наука в българския парламент ще проведе днес обществен дебат по предложението да се преименува 24 май от Ден на славянската писменост в Ден на българската писменост.
Изменението на Закона за трудовите отношения е внесено от група народни представители и вече е одобрено на първо четене.
По предложение на Обединени патриоти и с подкрепата на ГЕРБ, председателствана от премиера Бойко Борисов, предложението беше прието на първо четене в парламента по-рано този месец. С предложението празникът е обявен за Ден на българската писменост, образование и култура и отпада определението славянска.
Наскоро България представи обяснителен меморандум до страните-членки на ЕС, като наред с другото отрече македонския език и македонската нация, а твърдите позиции на България бяха потвърдени на среща миналата седмица в София между външните министри на двете страни Буяр Османи и Екатерина Захариева. .

„Слободен печат“ (Македония): Османи ще докладва за дейността на македоно-българското председателство на Берлинския процес
Скопие. В рамките на деня министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи ще представи на пресконференция предприетите дейности и организационни аспекти в рамките на македоно-българското съпредседателство на Берлинския процес 2020 и подготовката за финалната среща на върха в София на 10 ноември 2020 г., съобщава електронното издание на скопския вестник „Слободен печат“.
Поетите и бъдещи ангажименти в очакване на срещата на върха на Берлинския процес бяха една от темите на срещата на Османи с българската му колега Екатерина Захариева миналата седмица в София, припомнят от редакцията.
Това е първият път, когато инициативата се председателства от държава-членка на Съюза и страна кандидатка за членство в ЕС.
Целта на инициативата, стартирана от германския канцлер Ангела Меркел, е да подкрепи европейската интеграция на шестте държави от Западните Балкани и да засили регионалното сътрудничество в областта на транспорта, енергийната свързаност и икономическото развитие. Тя започна с първата конференция за Западните Балкани в Берлин през 2014 г. Последната среща от процеса се състоя през юли миналата година в Познан, Полша.

„ТВ 24“ (Македония): В четвъртък ще заседава българо-македонската историческа комисия
Скопие. След едногодишно прекъсване в четвъртък българо-македонската историческа комисия ще седне на масата с открити карти, от които изглежда зависи македонската европейска перспектива, коментира скопският телевизионен канал “ТВ 24“. Но докато българските историци обявяват, че идват в Скопие с амбиции да разрешат въпроса с Гоце Делчев, в Македония нараства напрежението между правителството и опозицията. След като опозиционният лидер Християн Мицковски обвини България, че търси ново споразумение с конституционни промени и че това е съобщението, което външният министър на Македония Буяр Османи е получил в София, премиерът Зоран Заев не отговори конкретно и външният министър отроче подобна вероятност чрез съобщение във „Фейсбук“. Според Заев този тип изявления са безотговорното поведение на Мицковски. „Ние сме отговорни, искаме споразумения, искаме страната да върви напред и вярвам, че полагаме максимални усилия, положителни стремежи, внимание и приятелство, да постигнем споразумения и, разбира се, това, което е най-важно за нас - да защитим нашите интереси, но и с грижа за интересите на българската страна. - каза Заев. Докато Заев повтаря, че ако София продължи с подобни предложения, първата междуправителствена конференция няма да започне, ВМРО-ДПМНЕ обвинява, че проблемът с България е възникнал, след като Заев е обещал всичко, което днес България и правителството в София искат от него да изпълни. „Най-напред за това има лични признания на български политици. Заев излъга, че е затворил ключовите въпроси за Македония. Ето защо Заев е длъжен да каже дали последните искания на Захариева са конституционни промени като след Преспанското споразумение -, предефиниране на македонската нация и отказ от македонската история.“ каза Наум Стоилковски от ВМРО-ДПМНЕ. Експертите заявиха, че само Заев и Борисов могат да успокоят горещата топка, която се прехвърля между Скопие и София и само от тях зависи дали началото на преговорите ще започне този декември. Те обаче поискаха политиците да оставят историците сами да си вършат работата и да не оказват допълнителен натиск върху решения, които не могат да бъдат достигнати по лесен начин. Българският екип от историци ще пристигне в Скопие в четвъртък.

„Вечер“ (Македония): Заев и Османи подготвят нов договор с България
Скопие. След твърденията на опозиционния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, че на среща с българския външен министър Екатерина Захариева в София, македонският й колега Буяр Османи е получил предложение за ново споразумение, подобно на Преспанското, което ще предполага конституционни промени, определящи съществуването на Македонската нация и език от 1945 г. до днес, Османи заяви вчера, че няма да има ново споразумение с България, а предстои укрепване на комуникацията на всички нива. Премиерът Заев не отговори конкретно на обвиненията на Мицковски, но заяви, че двете страни разговарят. По-рано миналия уикенд Заев заяви, че по време на посещението си в София миналата седмица на Османи са били представени предложения в разговори със Захариева, които не са нито добросъседски, нито европейски, пише македонският вестник “Вечер“. „Няма ново споразумение с България, а засилване на взаимната комуникация на всички нива,“ заяви външният министър Буяр Османи, отговаряйки на твърденията на лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, че на среща с българския външен министър Екатерина Захариева в София , Османи е получил предложение за ново споразумение, подобно на Преспанското, което ще предполага конституционни промени и което ще определи съществуването на македонската нация и език от 1945 г. до днес. „Относно отношенията с България и моето посещение, искам да подчертая: няма ново споразумение, но има засилване на взаимната комуникация на няколко нива. Открито обсъждаме всички въпроси, произтичащи от Споразумението за приятелство, предприемаме всички стъпки, за да осигурим безпроблемната работа на комисиите, за което изразихме публична благодарност за резултата им до момента, както и насърчение за засилване на работата им. Всъщност Съвместната експертна комисия ще проведе среща в Скопие утре и вдругиден, което ще бъде поредната стъпка към изпълнение на задълженията по споразумението, написа външният министър в своя профил във „Фейсбук“. Премиерът Зоран Заев не отговори конкретно на обвиненията на Мицковски. Заев заяви, че между македонската и българската страна предстоят преговори и че целта е страната да продължи напред. Той подчерта, че най-важното в момента е да защитаваме максимално интересите си, като същевременно се грижим за интересите на българската страна.

Буяр Османи за твърдението на Мицковски: Не коментирам спекулации
Скопие. Министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи оцени като спекулация изявлението на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, че българския й колега Екатерина Захариева на срещата помежду им в София е поискала двете правителства да подпишат нов договор, подобен на Преспанския, предава скопският телевизионен „Канал 5“. „Нека попитаме министъра на външните работи Буяр Османи дали е вярно, че искането на неговия колега е било практически да се подпише ново споразумение, което ще бъде подобно на Преспанското, с конституционни изменения, които ще определят съществуването на македонската нация и език от 1945 г. нататък и преди 1945 г., че сме били нещо друго. Нека го попитаме дали това е вярно и дали това е условие за по-нататъшни преговори“, каза Мицковски по време на гостуване по телевизия Канал 5. В SMS съобщение до скопското електронно издание „Плюс инфо“ Османи отговори, че няма да коментира спекулации, въпреки че му беше казано, че става въпрос за изявление на опозиционния лидер. „Не мога да коментирам спекулации“, заяви първият дипломат на Скопие.

„Независен“ (Македония): Захариева е поискала от Османи да се подпише Договор, подобен на Преспанския, със Скопие
Скопие. Трябва да бъде попитан министърът на външните работи Буяр Османи дали е вярно, че искането на нашия външен министър Екатерина Захариева е било да се подпише нов договор между Скопие и София, който практически ще е много подобен на Преспанския договор с Гърция. Това заяви лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски по време на гостуване в ефира на местна телевизия снощи, пише вестник „Независен“. „Нека попитаме Буяр Османи дали Захариева е искала да подпише ново споразумение, подобно на Преспанското споразумение с конституционни изменения, които да определят съществуването на македонската нация и език от 1945 г. нататък, докато преди 1945 г. ние сме били нещо друго. Тук трябва да попитаме Буяр дали това е вярно и дали точно тези искания са условие за по-нататъшно продължаване на преговорите с ЕС“, каза Мицковски. Според него, не трябва да се оставят политици, които спасявайки политическите си кариери унищожават народа, „асимилирайки нацията, унищожавайки съвременната македонска държава“. Мицкоски подчерта, че министър-председателят Зоран Заев през 2016 г. е обещал на българските политици, че „всичко ще бъде признато, само българите да го подкрепят да бъде премиер“. „Разговарял съм лично на срещи в Европейската народна партия с български политици, които са част от тази европейска партия, и те ми казват, че това, което искат днес, практически е обещание на Зоран Заев още от 2016-та година, преди тези избори. Още от тогава е обещанието – вие ме подкрепете да направя правителство и не се притеснявайте, ще решим всичко. Тук ви го казвам и тези хора сега търсят обещаното“, каза Мицковски. Говорейки за спора с България, Мицкоски добави, че историците са само единия фронт, където се води битката. „Но ние говорим за политическите нюанси и политическия инженеринг, който прави Зоран Заев през цялото пвреме. Не може да се държи така. Това не е зряло поведение. Първо застрашихте всички шансове на Македония да има европейска перспектива, а след това казвате, че ще бъде така или ще бъде така, не може да бъде“. Не така се държи зрелият политик, подчерта Мицкоски, като посочи, че „подобно незряло политическо поведение трябва да приключи, защото не води до по-добро бъдеще за страната“.

Радмила Шекеринска: Ние инвестираме в добросъседството, очакваме същото и от България
Скопие. Подписаният с България договор не е бил само за разрешаване на проблемите, но и за изграждане на доверие и добросъседски отношения, заяви министърът на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска, цитирана от македонския „Фокус“. „Инвестираме в тези добросъседски отношения и очакваме България да направи същото. Определено решенията, които ще бъдат взети до края на годината, ще имат положително или отрицателно въздействие върху тези отношения и това не само ще бъдат нашите двустранни отношения, но и ще засегнат региона. Очакваме точно от страните, които отвориха вратите, да покажат същата воля, интерес и желание да помогнат на региона да продължи напред“, заяви Шекеринска. Тя добави, че има теми, по които няма съгласие между нея и българския й колега Красимир Каракачанов, но, подчерта министърът, и двамата са избрани да работят за стабилен и безопасен регион. „Нашата инвестиция в тази стабилност и сигурност трябва да бъде добросъседство, трябва да бъде решаване на проблеми и обикновено резултатите от тази работа са по-добри, ако говорим с аргументи за намиране на решения, а не с емоции и опит за налагане на решения. Ще продължим да функционираме като правителство, ще продължим да се представяме така, като държава и по този начин ще решаваме проблемите“, обясни Шекеринска

Говорителят на ЕК Анна Писонеро: За ЕК е важно да прилага договорът между България и Северна Македония
Брюксел. Говорителят на Европейската комисия Анна Писонеро подчерта значението на прилагането на договора за приятелство и добросъседски отношения между Северна Македония и България, съобщава електронното издание на македонския вестник „Независен“. Тя отказа да коментира споровете между двете страни през последните дни, но подчерта: „Мисля, че за нас е много важно добросъседските отношения в Западните Балкани и регионалното сътрудничество да останат ключови елементи в процеса на разширяване, както и в процеса на асоцииране и стабилизация. Преспанското споразумение и Договорът за добросъседски отношения с България са много положителен пример за региона и отвъд него. За нас е много важно тези двустранни споразумения да продължат да се прилагат от всички страни". Премиерът Зоран Заев определи изявлението на външния министър на България Екатерина Захариева като „нито добросъседско, нито братско, а най-малко - европейско", и добави, че ако нещата останат същите, македонският народ трябва да се подготви, че преговорите с ЕС няма да започнат през декември.

Световната банка: Делът на бедните в Северна Македония ще достигне 23% до края на годината от 19% през 2019-та
Вашингтон/Скопие. Докладът на Световната банка за Северна Македония показва, че нивото на бедността в югозападната ни съседка ще достигне 23% до края на 2020 година, което означава, че близо 450 хиляди души в страната ще бъдат на ръба на съществуването. Този показател е с 6% по-висок от нивото за 2019 година, предава скопското електронно издание „Република“. Според данните на СБ, през 2019-та 17% от македонците са били под чертата на бедността. Освен това съществува голям риск останалите граждани да изпаднат в бедност главно поради кризата с коронавируса. Слабото образование, неквалифицираната работна сила и слабия човешки капитал, в комбинация с ниската производителност, поставят страната на най-ниската позиция в целите Западни Балкани. Световната банка анализира, че само 50 процента от трудоспособните македонци са заети и че ниският процент на новородени и емиграция допълнително намалява работната сила. От финансовата институция също така споменават замърсяването на въздуха и околната среда, които са фактор за допълнителна заплаха за живота на гражданите в страната. Икономиката е изправена пред рецесия от 4,1% през 2020 г., най-голямата рецесия от кризата през 2001 г., се казва в доклада. При липса на адекватен отговор от правителството, комбинираният ефект от ниските заплати и липсата на пари в икономиката ще повиши бедността в Македония до приблизително 23% през 2020 г., където повечето хора, които са бедни, нямат полза от съществуващите социални пакети и мерки. От структурна страна докладът казва, че слабата политика на конкуренция, проблемите в съдебната система, намалената производителност на икономиката и нарастващата емиграция са най-критичните за страната.

„Република“ (Македония): Съветът на Европа призова България да започне диалог с ОМО „Илинден“
Скопие. България е постигнала напредък в прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, укрепила е антидискриминационното си законодателство, подкрепила е образованието на ромските деца и е защитила религиозните права, оценяват експертите на Съвета на Европа. Според тях обаче правната рамка по отношение на реализирането на културни, езикови и права на участие на малцинствата остава тясна, така че проблемите по отношение на средното образование за ромите и качеството на образованието остават, речта на омразата в публичния дискурс често остава безнаказана, предава опозиционното скопско електронно издание „Република“. Това се посочва в публикувания днес доклад и становище на Консултативния комитет на Съвета на Европа относно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, придружени от коментари от правителството на България. Комитетът препоръчва също така да се започне диалог с групи (включително членове на ОМО „Илинден“), които са изразили интерес към защитата, предоставена от Рамковата конвенция, и че всички заинтересовани групи могат да упражняват свободата на сдружаване. След това от българските власти се иска да разрешат свободното идентифициране на лица от етническите малцинства, което трябва да се спазва стриктно при следващото преброяване през 2021 г. Властите трябва, в сътрудничество с представители на националните малцинства, да върнат наскоро променените имена на места, или поне да въведат втори официални имена заедно с новите български названия. От Комитетът също насърчават София да възприеме подход, който ще отчита религиозните различия по отношение на спазването на хранителните практики в образователните институции. Експертите на Съвета на Европа приветстват приемането на по-всеобхватна правна рамка, забраняваща подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, която „е солидна основа за защита на хората от националните малцинства от дискриминация и изрично дава възможност за положителни мерки в полза на тези етнически групи“. В полза на етническите групи, особено на ромите, са предприети множество положителни конкретни мерки. Националният координатор за антисемитизма активно осъжда проявите на ксенофобия. Финансовият механизъм за религиозните култове е реформиран в полза на мюсюлманската общност. Благодарение на „похвалните усилия“, положени от властите, процентът на записване на ромски деца в училищата се е увеличил и броят на отпадналите постепенно намалява. Консултативният комитет приветства предприетите стъпки за подобряване на работата на ромските медиатори в образованието и здравеопазването“. В същото време Комитетът отбелязва, че освен правото на изучаване на майчиния език, няма всеобхватна правна рамка, която да предоставя специални права на лица, принадлежащи към малцинства в областта на културата, медиите, използването на езици в комуникацията с властите, топографски обозначения или политическо участие. В националния социокултурен пейзаж представителството на многобройните значими турски и ромски малцинства не е пропорционално на демографския им размер. Участието в курсове по турски език като първи език е спаднало с повече от половината през последните пет години; много малко деца учат арменски и не се преподава друг майчин език, било то гръцки, ромски или румънски. „За съжаление ситуацията с правото на лица от националните малцинства да участват в обществените дела се влоши. Организации, представляващи турското малцинство и много организации, работещи с и за роми, прекратиха дейността си с Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, като го определиха като неефективен орган. Властите се стремят да насърчават толерантността, но тяхната дейност редовно се подкопава от ксенофобски, антицигански, ислямофобски и антисемитски изявления на висши политици, на които властите често не успяват да отговорят. Санкциите за реч на омразата остават единични случаи, твърдят експертите на Съвета на Европа. Ромите продължават да страдат от сериозно социално-икономическо неравенство в образованието, жилищата и заетостта; те все още са изложени на високо ниво на дискриминация. Има проблеми с прехода на ромските деца към средно образование и качеството на обучението на тези деца. Въпреки правната рамка, забраняваща принудителната сегрегация, фактическата сегрегация остава широко разпространена и действията на властите за отстраняване на тази ситуация не са достатъчни, счита Консултативният комитет. Комитетът отправя няколко препоръки за спешни действия към българските власти: разработване и прилагане на нова всеобхватна стратегия за приобщаване на ромите до 2021 г., продължаване на фокусирането върху приоритизирането на достъпа на ромските деца до образование, разширяване на програмата за медиация и борба срещу сегрегацията. Изгонването на ромите от незаконно заетите домове трябва да бъде само последна мярка и в съответствие с принципите на недискриминация и пропорционалност. Властите трябва да гарантират, че атаките и дискриминацията на база на етническа принадлженост наистина се разследват, а отговорните се изправят пред съда.

„Канал5“ (Македония): В Скопие се съмняват, че България ще блокира началото на преговорите с ЕС
Скопие. Дали през декември Скопие ще получи студен душ от София и блокиране на началото на преговорите за членство на Северана Македония в Европейския съюз? Бившият председател на местния парламент Тито Петковски не вярва, че това ще се случи, съобщава скопският телевизионен "Канал 5". „Въпреки засилената националистическа реторика на определени кръгове в София, фактът, че гласът на интелектуалците се засили в България, че никой през XXI век не може да отрече правото на самоопределение, стана силен“, каза Петковски. Той очаква Борисов да остане верен на добросъседското споразумение. Петковски е оптимист, тъй като ЕС, и Германия като председател и посланията на министър Хайко Маас ясно показват, че София не трябва да блокира европейския път заради „крайно ирационален спор“. По неговите думи, добър сигнал за Скопие е и последното решение на Европейския парламент за „ОМО Илинден“. Посланик Георги Филипов също не очаква лош сценарий. България, която е първата страна, която призна Македония под конституционното й име, не може да си позволи да бъде първата страна, която блокира европейския път на Северна Македония, каза Филипов. По неговите думи, тонът на София след меморандума на парламента и последната среща на Османи със Захариева са върнали песимизма в отношенията. Вчера Заев беше резервиран, но в същото време изрази надежда, че това не са възгледи на Борисов и че ще бъде намерено решение, в противен случай той обяви, че очакваната първа междуправителствена конференция с ЕС може да не се проведе през декември.

Принтирай    Оразмери текст   + -