В Скопие ликуват: ще превеждат европейското право на своя език

3 Юли 2020 | 13:33 | 0
В Скопие ликуват: ще превеждат европейското право на своя език
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

В Скопие ликуват. Въпреки че в подготвенаия от Европейската комисия проект на рамка за присъединителните преговори със Северна Македония изрично е указано, че трябва да се спазва буквата на Договора за добросъседство с България и че ще можем да блокираме процеса на всяка глава, там също така се посочва, че европейското право трябва да бъде преведено на „македонски“, а не както настоява София – на „официалния език на РСМ“. В местните медии отбелязват също, че българските власти все още не са направили официален коментар по този въпрос.

В същото време управляващата в югозападната ни съседка партия на Зоран Заев – Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), посочват изготвянето на рамката като пореден сериозен успех на правителството в рамките на тригодишното му управление и очакват фактическото отваряне на първите глави да се случи до края на тази година с първия Междуправителствен диалог.

***

„ТВ 24“ (Македония): Договорът с България е част от рамката, София ще може да блокира преговорите; Какво пише в документа на ЕК
Скопие. Скопската „ТВ 24“ е стигнала до документа на Европейската комисия, който засега е само предложение – преговорната рамка е в разположение на страните-членки на Европейския съюз. Договорите с България и Гърция са част от рамката, а македонският език се оформя като бъдещ официален език на блока.
Според този проект на текст на ЕК македонският език е написан без допълнителни обяснения или бележки под линия, което се счита за пряка последица от закриването на въпроса за македонския език с Преспанския договор. Там пише:
„Северна Македония ще трябва да преведе общото европейско право (достиженията на правото на ЕС) на македонски (македонски) достатъчно дълго, преди да се присъедини“.

От друга страна, прилагането на споразуменията с България и Гърция е задължително и всеки опит за преразглеждане или пренебрегване ще означава провал и блокада от страна на ЕС.
Точка 4 от предложената рамка за преговори:
„Процесът на стабилизиране и асоцииране остава обща рамка за отношенията със Западните Балкани до присъединяването им, и по-специално ангажимента на Северна Македония за добросъседските отношения и значението на постигането на осезаеми резултати и прилагането на Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседство с България с добра воля“.
Тези международни споразумения не са посочени в отделна глава, а заедно с критериите от Копенхаген и задълженията по Споразумението за стабилизиране и асоцииране, които ще бъдат основните предпоставки за определяне на целия процес на преговорите.
Преговорите бяха разделени на шест клъстера и ще започнат с група от основи, където ключовите глави 23 и 24 сега добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформа в публичната администрация. Този клъстер се отваря първо и се затваря последен.
Много важни части са клаузата за спиране, клаузата за дисбаланс и клаузата за обратимост. В бъдеще всяка държава-членка ще може да блокира Скипие и да го върне или да отвори вече затворени глави.
Точка 15 от проекта на рамка за преговори:
„В случай на сериозно и трайно нарушение на ценностите, на които е основан Съюзът, Комисията може по своя инициатива или по подходящо искане на държава-членка да препоръча прекратяването на преговорите и да предложи условия за евентуално удължаване. Съветът взема окончателното решение с квалифицирано мнозинство за такава препоръка, след като изслуша позицията на преговарящия Северна Македония“.
„От германското председателство на ЕС и държавите-членки зависи да преразгледат документа, евентуално да приемат рамката за преговори. „Веднага след като бъде приет, той ще бъде обявен. Ние ще седнем на масата и ще започнем официално преговори за присъединяване на страната“, заяви посланикът на ЕС Самуел Жбогар.
Всеки от 27-те членове в следващия период може да даде своите забележки и обикновено процесът отнема около 3 месеца. Ако бъде приет през есента, преговорите или първата междуправителствена конференция могат да се проведат преди края на годината или в края на германското председателство.
След като Комисията прие проекта за рамка за преговори, еврокомисарят Оливер Вархели беше първият, който коментира събитието в „Туитър“ снощи и пожела успех на Македония и Албания.

„ТВ 21“ (Македония): Новата методология и претенциите на България за „македонския език“
Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато страната няма политическо правителство, в предизборна кампания е и е под натиск от съседните страни България и Гърция по исторически въпроси, отбелязва скопската „ТВ 21“.
Може ли да има отлагане на преговорите, защото в Скопие няма политическо правителство и какво ще стане, ако има удължаване на преговорите за формиране на новото правителство? Премиерът Оливър Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да бъдат пуснати в действие.
От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената сесия, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли.
„Всяко забавяне след изборите за създаване на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първото междуправителствено заседание за формиране на правителството“, заяви вицепремиерът.
Както пише ТВ 21: „Но пречка за това са отношенията с България по историческите въпроси. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори за Северна Македония, тя може да поиска връщане към процеса. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори“:
„Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектната версия ще бъде разгледана от държавите-членки, след което се очаква окончателният текст да бъде публикуван през октомври“.

„Сител“ (Македония): Официална София все още не е реагирала на съдържанието на преговорната рамка зса Скопие в частта за езика
Скопие. България все още няма официална позиция по проекта на рамката за преговори на Европейската комисия със Северна Македония. Официална София не реагира на документа, който предвижда европейското законодателство да бъде преведено на македонски, което те поставят като условие за започване на преговорите на Македония с Европейския съюз, отбелязва най-голямата телевизия в югозападната ни съседка – „Сител“.
Българският външен министър Екатерина Захариева използва виртуална дискусия тази сутрин, посветена на германското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да напомни накратко на страните-членки, че България остава ангажирана с добросъседските отношения и трябва да бъде в центъра на процеса на преговори.
„Приятно е да се види, че страните от Западните Балкани отново ще бъдат във фокуса на германското председателство. За България е важно да започнем преговорите, ние винаги сме ги подкрепяли, но очакваме да ги видим в рамката за преговорите и да се съсредоточим върху добросъседските отношения като хоризонтален критерий в контекста на разширяването“, каза Захариева.
Медията отбелязва: „Преди това България обуслови провеждането на първата междуправителствена конференция и официалния старт на преговорите на Македония със Съюза с македонски език. Македония ще трябва да забрави за съществуването на македонското малцинство в България и да използва термина официален език на Република Северна Македония, според заключенията на София, които подчертават, че прилагането на добросъседското споразумение ще се оценява на всички етапи от процеса на присъединяване на Македония към Европейския съюз, включително преди България да даде съгласието си за провеждане на първата си междуправителствена конференция“.

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“
Вчера станахме свидетели на друг много важен исторически епизод в нашето движение към членство в Европейския съюз. Европейската комисия одобри предложението за рамка за преговорите за членство в ЕС и го представи за разглеждане на държавите-членки. Това е още едно потвърждение, че се движим напред по очертания от нас път. Северна Македония се приближава още по-близо до Съюза, македонската интеграция се ускорява“, заяви Зоран Заев от трибуната пред парламента, цитиран от скопската „Нова ТВ“.
Лидерът на СДСМ припомни, че новината идва 19 години след подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране като първа стъпка към интеграцията на страната в ЕС, 15 години от получаването на статута на кандидат за членство, след 11 положителни препоръки за началото на преговорите и историческите решение на Европейския съвет от 26 март тази година да започне преговори за членството на страната в блока.
С отварянето на преговорите започва нова фаза от прогреса на Северна Македония, нова фаза на македонската европезиця. Това означава по-бързо въвеждане на европейските стандарти във всички области и интеграцията на Скопие в икономическата и политическата система на Европейския съюз, обясни Заев.
„След членството в НАТО бавно, но сигурно ускоряваме процеса на интеграция в ЕС. Постигнамхме и двата стратегически ангажимента за период от само три години. Това е успех на правителството, на институциите, ръководени от СДСМ, това е успех на всички граждани, които са решени да имат бъдеще в ЕС. Благодарим на историческото хърватско председателство на ЕС, че взе решение да започне преговори за членство през март тази година. Много сме доволни, че вчера, в първия ден на германското председателство на ЕС, рамката за преговори беше създадена като предложение към страните членки“, отбеляза лидерът на СДСМ.
Бившият премиер и кандидат за нов мандат на предстоящите избори изрази увереност, че с помощта на институциите на ЕС и под ръководството на германския канцлер Ангела Меркел по време на германското председателство тази рамка за преговори ще бъде приета и че Скопие ще започне официално преговори за членство с първата Междуправителствена конференция, която отваря главите на първия пакет, които са:
Глава 23 - Съдебна система и основни права
Глава 24 - Правосъдие, свобода и сигурност; Икономически критерии; функционирането на демократичните институции; реформа в публичната администрация
Глава 5 - Обществени поръчки
Глава 18 - Статистика
Глава 32 - Финансов контрол
Това е много сериозен процес, който може да бъде ръководен само от политическо правителство, демократическо правителство на Социалдемократическия съюз на Македония и коалиция „Можем“. Доказахме, че знаем и можем да водим държавата по истинския път през стабилни и сигурни води, по пътя на постоянното развитие, стабилност и демокрация. Присъединихме се към НАТО! Днес ние доказваме: можем и в ЕС. Постигнахме много заедно. И всички знаем, че заедно ще постигнем още повече и по-добри неща. Ние знаем това, знаем го и можем да го направим“, каза Заев.
След това той коментира и задължението европейското законодателство да се преведе на македонски език.
„Македонският език е посочен като език, на който европейското законодателство трябва да бъде преведено, преди да станем член на ЕС. Считаме го за нещо нормално, стандартно, защото според личната ни карта в ООН и според правото ни на самоопределение езикът ни е македонски и ние провеждаме международна комуникация на македонски. Това е поредното потвърждение и признаване на македонския език. Нека това бъде апел да спрем лъжите на тези, които лъжат месеци наред и казват, че „загубихме езика си“. И да спрат обидите и омалованията, наричайки го „северняшки“. Ние говорим македонски, който бавно става част от голямото европейско семейство, заедно с другите европейски езици. Това е патриотизъм, това е грижа за родината, за македонската идентичност“, завърши лидерът на СДСМ.

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия
Скопие. „Начинът, по който официална София разбира политиката на „добросъседство“, която непрекъснато се прилага към Македония, наскоро бе усетена и от Сърбия. Въпреки че северната ни съседка е затворила пет глави от преговорите с Европейския съюз, нито една не беше открита по време на шестмесечното председателство на Хърватия“, пише приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ македонско издание „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса. Към ветото, което бе наложено от Германия, която е следвана плътно от хърватските политици, се включи и България, която във всеки удобен случай се опитва да наложи своите тяснонационални интереси, когато става въпрос за решаване на двустранните спорове със съседни държави. Сръбският премиер Ана Брнабич също говори публично за причините за поставянето на „българската“ рампа по пътя на Белград за Брюксел, като обясни по телевизия Pink, че официална София от време на време „затяга“ отношенията между двете страни. „Правителството на Бойко Борисов понякога знае как да повдигне въпроса за позицията на българското малцинство. Става въпрос за неверието. България поставя въпроси относно положението на малцинствата, а при тях няма институции, които се занимават с проблемите на националните малцинства“, заяви Бърнабич. Дипломатът Зоран Миливоевич обяснява, че причините да не се отварят главите са чисто политически. „Не само българите, но и хърватите оспорват нашите преговори по въпроси, свързани с техните национални малцинства, въпреки че положението на сърбите в тези страни е много по-неблагоприятно“, каза Миливович пред (приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание – бел. „Фокус“) „Република“. Според Владислав Йованович, бившият външен министър на Сърбия, това не е първият път, когато балканските страни-членки на ЕС използват или злоупотребяват със своето положение в Европейския съюз и обуславят съгласието си с определени отстъпки от другата страна. В преговорите за започване на преговорите за присъединяване към ЕС Македония беше изложена на голям натиск от съседни „европейски“ страни, преди всичко Гърция, която поиска редица отстъпки от нас, което в крайна сметка доведе до подписване на Споразумението от Преспа и промяна в името на държавата. Също така, през последните месеци от България, от представителите на най-висшата изпълнителна власт, се изпращат заплашителни послания за македонската идентичност и македонския език. Властите в София от години отричат съществуването на македонското малцинство в България и отказват да се съобразят с международните решения в полза на македонските асоциации. Окръжният съд в Благоевград и Софийският апелативен съд отказаха да регистрират Асоциацията на репресираните македонци в България като жертви на комунистическия терор, който спечели последния спор в Страсбург срещу българската държава. Адвокатът Тони Менкиновски припомня, че в момента България е под мониторинг на Съвета на министрите поради неизпълнение на предишните решения на съда в Страсбург относно правото на сдружаване. „Ние в България имаме партия, която има около осем хиляди членове, ОМО Илинден Пирин, която също спечели делото в Страсбург. Искайки да избегне този процес, България прехвърли вината върху правосъдната система. България агресивно си служи с нападки, за да излезе от ситуацията. Вместо да демократизира обществото си и да признае малцинствата и да започне да говори за добросъседство, България действа агресивно, отричайки езика и историческите личности“, заяви Менкиновски. Македония е изправена пред нова блокада от България. Евродепутатът Андрей Ковачев, който идва от партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, също заплаши, че ще наложи вето на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Той казва, че се противопоставя на спирането на работата на комисията по исторически въпроси заради изборите в Македония. Препоръките на лидерите на ЕС за „решаване на двустранните въпроси“ също са утежняващо обстоятелство за нас и споразумението с България е изрично посочено. Споразумението с България по исторически въпроси е от ключово значение за напредъка към ЕС, както е посочено в декларацията от срещата на върха в Загреб. Нашата източна съседка като условие повдига въпроси относно македонския език и македонското малцинство, както и голяма част от нашата история. Българското правителство прие и декларация, съдържаща 20 условия и заплахи за блокиране на Скопие по пътя към ЕС. Дали те ще станат част от рамката на ЕС за преговори за Македония, остава открит въпрос. Както е известно, София даде да се разбере, че ще обуславя процеса на преговори с резултатите от работата на Комисията за исторически и образователни въпроси, която в момента е зациклила на Гоце Делчев, както и използването на термина официален език на Република Северна Македония, вместо македонски.

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС
Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато няма политическо правителство в страната, в средата на предизборна кампания, когато страната е под натиск от България и Гърция по историческите въпроси. Може ли да има отлагане на преговорите, защото няма избрано правителство и какво ще стане, ако се проточи формирането на новото правителство? Премиерът Оливер Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да започнат своята работа, коментира македонският телевизионен канал ”TB 21”. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената конференция, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне създаването на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. "До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първата междуправителствена конференция", каза Буяр Османи. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори със Северна Македония, тя може да поиска връщане на процеса назад. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектът на рамката ще бъде разгледан от държавите-членки, след което се очаква окончателният й текст да бъде представен през октомври.

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка
Скопие. Интеграцията на Македония в Европейския съюз набира скорост - министърът на външните работи Никола Димитров и вицепремиерът по европейска интеграция Буяр Османи, са доволни от новините от Брюксел относно предложението за преговорна рамка. И двамата очакват скоро държавите-членки да приемат окончателния текст, след което официално да стартират преговорите за влизане в европейското семейство. Те заявиха, че положителното обстоятелство е, че напредъкът в преговорите се осъществява по време на германското председателство, цитира думите им телевизионният “Канал 5“ "Не можем да не се радваме на стъпките напред след 15 години чакане, време е най-накрая да запретнем ръкави, да се възползваме от този процес и да въведем европейските стандарти у дома." „Моето очакване е окончателният текст да бъде приет до октомври. Ние сме в средата на политическа кампания и се надявам след 15 юли да имаме стабилен политически график и справедлив политически подход от всички заинтересовани страни към европейската интеграция. Председателят на СДСМ Зоран Заев заяви, че с официализиране на македонския език в европейското законодателство се доказва, че езикът на страната не е загубен, както твърди ВМРО-ДПМНЕ. Той призова опозицията да приветства европейския напредък на страната. „И да ни обиждат и да омаловажават езика си, като го наричат „северчански“.“ Ние говорим македонски, който постепено става част от голямото европейско семейство, заедно с други европейски езици. Е, това е патриотизмът, това е грижа за родината, за македонската идентичност. Днес ги призовавам, ВМРО-ДПМНЕ, да добият смелост и да приветстват приемането на проекта на рамка за преговори. ВМРО-ДПМНЕ от своя страна приветства предложението на Европейската комисия за преговори с Македония, но смята, че правителството създава фалшива еуфория преди изборите. Секретарят на опозиционната партия по международните въпроси Тимчо Муцунски заяви, че това не е изключителен успех, а очаквана процедура. „Този проект на текст за рамката за преговори не е причина за голям празник, какъвто го представят от СДСМ, а просто обикновена процедура. Опитите за създаване на еуфория от всяка минимална стъпка вече са станали нарицателни. Гражданите помнят всички предишни обещания на СДСМ за вече получена дата, въпреки че очевидно това все още не се е случило. Този проект на документ обаче е основание да сме по-ангажирани с работата и прилагането на реални и сериозни реформи. Муцунски добави, че македонският език все още не е официален в съюза и това, според него, ще се случи, след като страната стане пълноправен член.

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври
Скопие. Европейската комисия представи проект за рамка за преговори с Македония, който сега трябва да премине филтъра на държавите-членки, преди да бъде окончателно приет, за да започне страната преговори. Вицепремиерът на Македония по европейските въпроси Буяр Османи очаква целият процес на хармонизация между страните да приключи до срещата на върха на ЕС през октомври, на която рамката да бъде приета, цитира думите македонският телевизионен канал “Телма“. Както се очаква, критериите от Копенхаген са включени в рамката за напредък, както и регионалното сътрудничество и добросъседството, като се споменават конкретно споразуменията с Гърция и България, като се очакват видими резултати при тяхното прилагане. Рамката за преговори също предвижда три механизма за контрол, клауза за спиране, клауза за дисбаланс и клауза за обратимост относно това как страната ще проведе реформите и ще спазва ли европейските стандарти и правила. С тях, ако страната не напредва или отстъпи, Съюзът ще може да спре преговорите, да ги върне и дори да отвори някои затворени глави или клъстери. Първо се отваря клъстера „Фундаменти“, където глави 23 и 24 добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформата в публичната администрация. То се отваря пръв и се затваря последен. От напредъка в този клъстер ще зависят преговорите в други клъстери. Рамката също така предвижда, че няма да се затвори нито един клъстер, ако антикорупционните критерии, свързани с него, не бъдат приложени.

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха
Скопие. Министърът на външните работи на Северна Македония Никола Димитров заяви по повод изготвянето на проекта за рамка на преговорите за присъеднияване към ЕС от страна на Европейската комисия, че „колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха, когато ги преодолеем“, предава скопското електронно издание „Опсервер“, като се позовава на изявление на първия дипломат на Скопие във „Фейсбук“. Вчера ЕК предаде преговорните рамки за Северна Македония и Албания на Съвета на ЕС, а съдържанието на документите ще бъде обявено, след като бъде прието от страните-членки на Съюза.

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея
Скопие. Европейската комисия е завършила проектопредложението за преговорната рамка в преговорите за присъединяване със Северна Македония, съобщи вицепремиерът по европейските въпроси на страната Буяр Османи, цитиран от електронното издание Ohrid News. Той изрази очакване, че до октомври ще е готова и окончателната версия на документа, според който югозападната ни съседка ще започне преговорите с Брюксел. Османи подчерта, че проектът на рамката за преговори включва критериите от Копенхаген, но и новите правила на ЕС, които предвиждат по-строги механизми, според които страната няма да може да продължи напред, ако не покаже добри резултати в реформите, но също така може да бъде върната назад към вече затворени глави. Скоростта и напредъкът ще зависят единствено от Скопие, каза Османи и добави, че достъпът до европейските фондове за развитие също ще зависи от изпълнението на критериите. Антикорупционната политика е на първо място в дневния ред на рамката за преговори, която предвижда мерки за предотвратяване на корупцията във всяка област поотделно. Част от рамката за преговори са споразуменията със съседите, тяхното прилагане и двустранните отношения, отбеляза политикът. „Независимо от резултата от предстоящите избори се надявам, че ще имаме стабилно политическо правителство, което ще приеме сериозно европейската програма и ще я реализира“, добави вицепремиерът Османи.

Принтирай    Оразмери текст   + -