Думи и дела

13 Август 2009 | 10:02 | 0
Думи и дела


Първите стъпки на правителството са в посоката на очакванията на хората, гласували за ГЕРБ на изборите, каза социологът Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг.
Има вероятност в края на годината финансовото министерство да регистрира 8 милиарда лева неизпълнение на приходната част на държавния бюджет. Това каза директорът на социологическа агенция „Скала” Цветозар Томов. Според него рецесията за второто тримесечие на 2009 година ще бъде поне 5 на 100, което е основа за възникване на дефицит.
Хубаво е ревизията на предишния кабинет да бъде направена от Сметната палата. Добре би било ако Сметната палата се произнесе за състоянието на едно или друго ведомство, за да може все пак да има гаранция, че тази ревизия е независима. Това каза политологът от Нов български университет доц. д-р Антоний Тодоров.
Агенция „Фокус” ще потърси още мнения за първите заявки на правителството на Бойко Борисов и 41-ото Народно събрание.




Агенция „Фокус”
НЦИОМ: Половината българи оценяват като успешни действията на правителството на ГЕРБ

72% от българите гледат с надежда на бъдещото управление на ГЕРБ, а 18% изпитват притеснения. Това показва национално представително проучване на НЦИОМ, предоставено на Агенция „Фокус”. Половината от интервюираните през август оценяват като успешни първите стъпки на правителството на ГЕРБ. Национално представително проучване на НЦИОМ e проведено сред 1000 пълнолетни българи. Пет пъти по-малко са онези, които определят първите стъпки на кабинета като неуспешни. Сред песимистите преобладават избиратели на партиите от доскоро управлявалата тройна коалиция. Все още около 40% от българите се въздържат от мнение по въпроса, като по-често това са младите и най-възрастните избиратели. 63% от пълнолетните българи посочват, че са доволни от изборните резултати за 41-во Народно събрание. Закономерно най-доволни са избирателите на ГЕРБ, на РЗС, на Синята коалиция и на Атака. Резултатите от вота се приемат най-добре от хората на възраст под 50г., както и от градското население. Данните показват, че до момента дневният ред на новия кабинет съвпада с обществените представи за приоритети в работата на правителството. Приоритет номер едно, според общественото мнение, е борбата с корупцията на всички етажи на властта у нас. Това е толкова значима доминанта в масовото съзнание на 48% от българите, че тя измества на второ място дори справянето с икономическата криза (посочена като приоритет на кабинета от 36%). По този начин става ясно, че на справянето с корупцията се гледа като на реално разрешим вътрешен проблем при силна воля и последователни действия от страна на управляващите. За избирателите на “Коалиция за България” справянето с икономическата криза остава по-важен приоритет от борбата с корупцията.Хората съзнават, че справянето с икономическата криза е по-глобален проблем, който в голяма степен може да се реши и чрез овладяването на корупционните практики в страната. Кабинетът на премиера Бойко Борисов започва работа с най-високо стартово одобрение от правителствата през годините на прехода. Това натоварва управлението на ГЕРБ със свръхочаквания, които пораждат огромна политическа отговорност и немалък риск.

Агенция „Фокус”
Александър Маринов: Новият политически елит започва да придобива някои черти на развитите демократични общества

Новият български политически елит започва да придобива някои черти на развитите демократични общества и развитите демократични управления. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Александър Маринов – преподавател по „Публична администрация” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. „За пръв път от много време насам, на високи политически позиции – министерски, заместник-министерски позиции, постъпват хора, които имат опит в управлението като висши администратори. Искам да отбележа, че това е желязно правило в развитите демокрации. Там една голяма част от политиците не стават политици веднага, а преминават преди това и се доказват на други нива на управлението – в администрацията, в местната власт”, подчерта доц. Маринов. Той даде за пример министъра на околната среда и водите Нона Караджова, която по думите му е един от най-добрите висши държавни служители в България, „много компетентен, много уважаван от своите подчинени човек”. Друг такъв пример, според доц. Маринов, е министърът на земеделието и горите Мирослав Найденов, който имал опит в публичната администрация.
„Ако се върнем към предишното правителство - на Тройната коалиция, ще видим, че там министри бяха хора почти без никакъв управленски опит – като започнем от министър-председателя и много други министри. Единици бяха тези, които са минали не просто като политици, а като управленци през различни нива”, посочи доц. Маринов.
„Имаше ехидни подмятания за това, че тези нови политици са недодялани. И с имената им се подиграваха, и с облеклата им се подиграваха и с това, че са малко объркани. Тези, които бяха много обиграни, много опитни, много шлифовани, видяхме докъде я докараха. Видяхме какво се е случвало във всяко министерство и това са го правили тези – обиграните”, каза още политологът.
Екатерина ПАНОВА

Агенция “Фокус”
Антоний Тодоров: По същество депутатите излязоха във ваканция

Гласуването с чужди карти не е толкова голям проблем, каза в интервю за Агенция „Фокус” политологът от Нов български университет доц. д-р Антоний Тодоров. Той даде пример, че в работата на Френското национално събрание има дни и часове, в които на обсъжданията присъстват само 10-15 депутати. Тогава отсъстващите депутати предоставят възможността на свои колеги да гласуват вместо тях съвсем официално по точно определен въпрос. „Аз се чудя дали непременно трябва да се води борбата за личното присъствие на депутатите по всеки един въпрос, който се гласува в Народното събрание. Може би си заслужава парламентарният правилник да бъде погледнат от малко по-друга гледна точка и да се види дали не е възможно да се осигури такова присъствие по най-важните въпрос, където всички трябва да са там. Но за по-маловажни въпроси като например - представете си има огромен брой законопроекти за ратификации на конвенции, които не предизвикват остър дебат в парламента. Така че това не е нужно да става с препълнена зала на парламента. Жалко е обаче, когато трябва да се решават важни обществени въпроси да няма кворум в парламента. Хубаво е, че има усилия за това да не се гласува с чужди карти вместо други, но нека да се помисли за нещо по-разумно в тази насока. Доколкото до председателството на комисиите, това винаги е било въпрос на отношение между политическите формации в парламента и разбира се мнозинството има възможността да наложи определена практика”, каза политологът.
На въпрос дали депутатите излъгаха, че няма да излизат в отпуска, а в същото време бе решено, че от 1 до 21 август няма да има пленарни заседания, Тодоров каза: „По същество те излязоха във ваканция. Според мен не би трябвало чак до там да върви популисткото говорене да се казва, че ще се работи цяло лято. Аз мисля, че обществото би простило на депутатите ако те официално излязат в двуседмична ваканция, защото повечето хора правят това. Повече би простило това, отколкото да прости например, когато бъде направено заявлението, че няма да има ваканция, а в същото време те излязоха във ваканция. Това е една дребна лъжа, но се вижда от всички”.
По думите на политолога все още е рано да се оцени работата на Народното събрание.
Галина ДИМОВА


Агенция “Фокус”
Антоний Тодоров: Ревизията на предишния кабинет трябва да бъде направена от Сметната палата

Хубаво е ревизията на предишния кабинет да бъде направена от Сметната палата. Добре би било ако Сметната палата се произнесе за състоянието на едно или друго ведомство, за да може все пак да има гаранция, че тази ревизия е независима. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” политологът от Нов български университет доц. д-р Антоний Тодоров.
„Спекулацията с ревизията на предишното правителство може да се направи много лесно докато не бъде направена една сериозна и добросъвестна ревизия. Обикновено ревизията се прави от този, който иска да констатира неща, които евентуално да използва в последствие за своята политика”, каза той.
Всяко ведомство има своите вътрешни органи за ревизия, но когато се смени министърът и неговият политически кабинет, системата в крайна сметка започва да действа с оглед на очакванията на новото ръководство, обясни политологът.
„Така че много спекулации са възможни. Би трябвало да бъдем по-внимателни към обявяването на разкритията в злоупотреби, защото ще минат два-три месеца и ще се окаже, че много от тези разкрития за злоупотреби са само балони, защото няма достатъчно документи и факти, които да доведат до намесата на прокуратурата. Обществото наистина много систематично и внимателно се вглежда в различни сделки. Но не става дума само за сделки, правени от предишните управляващи, свързани с тяхната власт – например дали да се купят или да не се купят правителствени самолети. А става въпрос за сделки, за които има подозрение, че частни интереси са били облагодетелствани незаконно. Все още не виждаме такъв вид ревизия”, каза още той.
На въпрос дали изказванията на премиера за предстоящи присъди за политици от предходното правителство влияят на съдебната система, политологът каза: „Това влияе на работата на съда, а знаем, че той е безпристрастен и само той ще реши дали ще има присъди или не, а не премиерът. Съдът ще реши в зависимост от представените доказателства дали някой има достатъчно за вина или не. Ние вече видяхме предишните опити да бъдат подведени под отговорност много министри – Александър Божков, който бе оправдан по всички обвинения, Стефан Софиянски – също оправдан, дори както каза самият той – съдът го призна за невинен. Венцислав Върбанов по същия начин бе оправдан. Искам да кажа, че въпросът не е дали обществото е убедено, че някой е виновен, а в годността на представените доказателства пред съда и един съд, ако държи на името си не може да отсъди при негодни доказателства. Изглежда точно това стана”.
Галина ДИМОВА


Агенция “Фокус”
Ако не се актуализира бюджетът, в края на годината ще има 8 млрд. лв. неизпълнение на приходите, според Цветозар Томов

Има вероятност в края на годината финансовото министерство да регистрира 8 милиарда лева неизпълнение на приходната част на държавния бюджет. Това каза пред Агенция „Фокус” директорът на социологическа агенция „Скала” Цветозар Томов. Според него рецесията за второто тримесечие на 2009 година ще бъде поне 5 на 100, което е основа за възникване на дефицит. „В нито един от месеците на тази година проходите по консолидираната фискална програма за второто тримесечие не са надхвърлили 2 милиарда лева. За да бъде изпълнена приходната част на бюджета тя трябва де бъде 3,5 милиарда лева в оставащата част на месеците на годината”, каза той. По думите му подобно нещо е невъзможно да се случи с оглед на икономическата ситуация. „Това означава, че в края на годината ще имаме неизпълнение на приходната част на бюджета над 8 милиарда лева”.
Според Томов такъв бюджет не бива да остане действащ като основен закон за финансовата дейност на държавата и затова той трябва да бъде актуализиран незабавно. Той заяви, че въпреки че приходите спадат, те не спадат в същото темпо, с което БВП. Така възниква ситуация, в която приходната част започва да надхвърля 45 на 100 от БВП. „Всеки грамотен икономист би казал, че стойности от 45 на 100 от БВП сами по себе си са в състояние да доведат държавата до рецесия, защото тя става прекалено граблива спрямо реалната икономика”.
Веселина ФОТЕВА


Агенция “Фокус”
Цветозар Томов: Налице е очевиден опит икономическата криза да се представи като бюджетна

Налице е очевиден опит икономическата криза да се представи като бюджетна. Това каза пред Агенция „Фокус” директорът на социологическа агенция „Скала” Цветозар Томов. Според него се говори само за дупки в бюджета, за недостиг на средства. „Този бюджет е приет с хипотезата за растеж, а не за рецесия. Той няма как да бъде вързан в ситуация на рецесия. Търси се обяснение в това, че съществуват тези дупки в кражби и злоупотреби, каквито сигурно има, но даже и частично не могат да обяснят това разминаване. Разминаването е в резултат на факта, че вместо растеж, имаме рецесия”, каза той. Според него в ситуация на финансова криза държавата би трябвало да се въздържа да взема пари от реалния сектор на икономиката - бизнесът. „Бюджетните приходи не могат да бъдат самоцел. Проблемът не е в ситуация на криза държавата да бъде богата, защото това ще обедни още повече обществото. Проблемът е в това държавата да създаде предпоставки обществото по-бързо да се измъкне от рецесията”, посочи Томов.
Той припомни, че през трийсетте години на миналия век в ситуация на криза в България е бил приет Закон за предпазния конкордат, в който тогавашната българска държава предвижда мерки, свързани с отлагане на данъчните задължения на икономически застрашени предприятия, създаване на стимули за запазване на работните места в частния сектор и други.
„Проблемът е в това как държавата да действа така, че да не принуждава реалните икономически субекти да фалират или да съкращават нови и нови безработни, защото това отново ще стане финансово бреме на държавата. Ако държавата иска просто да си върже бюджета, дори за сметка на икономически натиск върху икономическите субекти, тя може да засили рецесията”, заяви той. По думите му моделът, който би проработил при криза е намаляване на разходите и намаляване на приходите на държавата. „А моделът, който като че ли тази власт иска да приложи е да намали до някъде разходите, рязко да увеличи приходите, запазвайки баланса при този бюджет – без да го актуализира”. Томов обясни, че неговата позиция се припокрива с изказванията на Симеон Дянков в периода, в който той не е бил обвързан политически с ГЕРБ. „Сега като министър на финансите, от когото това зависи, за това не става дума”, добави той.
Веселина ФОТЕВА


Агенция “Фокус”
Юлий Павлов: Първите стъпки на правителството са в посоката на очакванията на хората

Първите стъпки на правителството са в посоката на очакванията на хората, гласували за ГЕРБ на изборите, каза пред Агенция „Фокус” социологът Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг.
По думите му е започнала ревизия на състоянието на държавните институции, има заявено намерение да бъде търсена отговорност от виновните - все неща, които хората са очаквали преди изборите. „Освен това виждаме от министерствата на Симеон Дянков и на Росен Плевнелиев сериозни стъпки към по-висока ефективност за повишаване на приходите и намаляване на разходите – неща, жизнено важни в условията на криза”, каза той.
„В същото време има и някои странни действия като например публично изявеното мнение на вътрешния министър Цветан Цветанов, че полицаите не можели да бъдат убийци. Подобно бланкетно оправдаване на полицаи, очевидно извършили престъпление, изглежда доста странно”, допълни още социологът.
Големите въпросителни пред новия кабинет според Павлов са доколко извършваната ревизия ще открие не просто нарушения, а и престъпления. Интересно е също така дали тези престъпления ще бъдат доказани от съответните органи и дали ще последват осъдителни присъди, смята още Павлов. „Обществото, а може би и Европейският съюз очакват присъди спрямо високопоставени български политици, но дали ще има присъди, се решава не от изпълнителната власт, а от съдбата и тук е първият капан. Така очакванията са насочени към изпълнителната власт за нещо, което не зависи от нея”, каза социологът.
Възможността на представителите на опозицията в Народното събрание да председателстват на ротационен принцип комисиите, които ще контролират чувствителните звена на изпълнителната власт е нещо много положително. Но за съжаление в новото Народното събрание се виждат и разнопосочни действия. Там картината е по-противоречива, каза социологът. Юлий Павлов изрази скептицизъм, че проблемът с гласуването с чужди карти ще бъде разрешен.
Галина ДИМОВА


Агенция “Фокус”
Цветозар Томов: Антикризисна програма изисква намаление и на разходите, и на приходите на държавата


Икономическа или бюджетна криза мъчи държавата? Защо за пореден месец финансовото министерство регистрира дефицит? Трябва ли държавата да се стреми към увеличаване на приходите или тъкмо обратното? Директорът на социологическа агенция „Скала” Цветозар Томов даде отговор на тези и други въпроси в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Каква е заявката, която дават новият кабинет и новият парламент в началото на своето управление?
Цветозар Томов: На този етап на мен ми правят впечатление две неща. Първото е, че правителството изпълнява поетия преди изборите ангажимент в общи линии – да направи ревизия на действията на предишните управляващи и да изнесе в публичното пространство резултатите от тази ревизия. Второто, което ми прави впечатление, е че засега правителството не изпълнява ангажиментите, които отново пое публично партия ГЕРБ по създаването на антикризисна програма в областта на икономическата политика. Очаквам да видя как ще се развият нещата в следващия месец. Дали наистина редом със съвсем нормалното изваждане на светло на закононарушения и далавери на предишните управляващи, не разбирам и каква е готовността на правителството да управлява страната в условия на криза. Едната версия е, че още не е дошло времето да въведе това в програмата си. Другата възможна версия е, че всъщност нямат антикризисна стратегия и тези показни знаци са всъщност само хвърляне прах в очите на хората. Дали това ще се окаже вярно, е рано да се каже.
Фокус: Преди изборите се говореше за незабавни мерки срещу кризата. Минаха вече около две седмици. Закъсняват ли?
Цветозар Томов: Не можем да твърдим, че закъсняват. Още повече, че говорим за кабинет, избран в края на юли. От друга страна нещата около икономическото състояние на страната са много тревожни. В по-голямата си част тази картина, която заварват новите управляващи, е резултат от обективни икономически фактори. Тя не може да бъде обяснена само със съпътстващите българския политически елит далавери и злоупотреби с власт. Така, че трябва да действат спешно. Нещата, които ме притесняват, са свързани главно с нежеланието да се актуализира бюджетът, което беше показано главно в няколко изказвания на господин Дянков и нежеланието да се изпълни предизборното обещание за намаляване на осигурителната тежест, което е може би, най-мощната антикризисна мярка, която в момента могат да приложат.
Фокус: Има ли според Вас спекулация с ревизията на предишното управление?
Цветозар Томов: Донякъде да. По отношение на публикациите във връзка с бюджетния дефицит определено тази информация се поднася спекулативно. Информацията отчита изпълнението на консолидираната фискална програма към края на месец юли. Това съвпада с края на мандата на предишното правителство. Ако цитирам по памет данните, които изнася Министерство на финансите, те са за 372 милиона дефицит. Това е така, но ако човек разгледа отчета за месечното изпълнение на бюджета към края на юни и прочете внимателно числата, би могъл да се ориентира, че това е един очакван резултат, тъй като в последните три месеца неизбежно месеците завършват с един увеличаващ се дефицит. Това е резултат от обстоятелството, че държавният бюджет на България е приет с планиран икономически растеж от 4,7%, а страната навлезе във фаза на задълбочаваща се рецесия и е невъзможно да се изпълни приходната част на бюджета. Възниква дефицит, който няма как да бъде преодолян, освен чрез рязко намаление на разходите. Картината за юли може да бъде прочетена от миналите месеци. Тук не става дума за индикатор за тежки злоупотреби, което се чете между редовете и в информацията на Министерство на финансите, и в публичните изказвания на Дянков и Борисов.
Става дума за ефект от обективен икономически процес, който не е отчетен от самия закон за държавния бюджет. Няма данни още за Брутния вътрешен продукт (БВП) от второто тримесечие, но за първото той е с 3,5 на 100 по-малък от миналата година за същия период. Аз лично предполагам, че рецесията за второто тримесечие ще бъде поне 5 на 100, и че тенденцията ще бъде за задълбочаване на рецесията за втората половина на годината. Това е обективната основа за възникването на дефицита. Сега може да се говори, че това се дължи на неразумното харчене на старите управляващи, но след три месеца какво ще кажат новите управляващи? В нито един от месеците на тази година проходите по Консолидираната фискална програма за второто тримесечие не са надхвърлили 2 милиарда лева. За да бъде изпълнена приходната част на бюджета, тя трябва да бъде 3,5 милиарда лева в оставащата част на месеците на годината. Това е невъзможно. Те най-вероятно ще се свиват още. Това означава, че в края на годината ние ще имаме неизпълнение на приходната част на бюджета над 8 милиарда лева. Такъв бюджет не може да остане действащ като основен закон за финансовата дейност на държавата, защото това ще доведе до абсурд. Това е, което ме притеснява - те просто трябва да го актуализират, за да предложат програма за разумно управление на финансите на държавата. А не искат да го правят.
Има още едно обстоятелство, на което малцина обръщат внимание. Редом със спада в Брутния вътрешен продукт, въпреки че приходите спадат, те не спадат в същото темпо и възниква ситуация, в която приходната част на Консолидираната фискална програма започва да надхвърля 45 на 100 от БВП. Всеки грамотен икономист би казал, че стойности от 40 - 41 на 100 сами по себе си са в състояние да доведат държавата до рецесия, защото държавата става прекалено граблива спрямо реалната икономика. Проблемът на антикризисна програма не би бил да се събират приходи, което се стреми да прави това правителство, а да се намалят приходите, за да се намали държавната намеса в реалната икономика. Една антикризисна програма изисква намаления и на разходи, и на приходи. Не само на разходи. Въпреки, че в антикризисната програма на ГЕРБ преди изборите това се отчиташе и съвсем разумно беше предложено като една от успешните мерки - да се намали осигурителната тежест, за да се оставят пари в реалния сектор, сега става ясно, че те се въздържат да приложат тази мярка именно през 2009 година.
Фокус: Защо, според Вас?
Цветозар Томов: Защото е налице очевидният опит да се представи икономическата криза в страната като бюджетна криза. Само за това се говори – за дупки в бюджета, за недостиг на средства, да се балансира бюджетът. Този бюджет, който е приет с хипотезата за растеж, а не за рецесия, той няма как да бъде вързан в ситуация на рецесия. Търси се обяснение на това, че съществуват тези дупки в кражби и злоупотреби, каквито сигурно има, но те не обясняват даже и частично това разминаване. Разминаването е резултат на факта, че вместо растеж, имаме рецесия. Кризата не е бюджетна. Кризата се изразява преди всичко в стагнация на икономическите отношения, намаляването на активността на икономическите субекти, увеличаването на риска от фалити на предприятия, рязък спад на вноса и други – всички белези на икономическа криза, обхванала българското общество.
В такава ситуация най-важната антикризисна мярка на държавата би била - да се въздържа да взема пари от реалния сектор на икономиката. Бюджетните приходи не могат да бъдат самоцел. Трябва затягане на коланите, намаляване на разходите и в никакъв случай – увеличаване на приходите на държавата. Проблемът не е в ситуация на криза държавата да бъде богата, защото това ще обедни още повече обществото. Проблемът е в това държавата да създаде предпоставки обществото по-бързо да се измъкне от рецесията. А за това тя трябва да даде възможност на бизнеса да диша. Все пак 80 на 100 от БВП се създава в частния сектор, а не от държавата. При 40 на сто преразпределяне от страна на държавата, този частен сектор, който създава 80 на сто от благата в страната, за него остават 60 на сто от приходите. Ако увеличите още приходите, не му давате възможност да диша.
През трийсетте години в ситуация на криза в България е бил приет един много интересен закон за предпазния конкордат, в който тогавашната българска държава предвижда точно такъв тип мерки, свързани с отлагане на данъчните задължения на икономически застрашени предприятия, които е разумно да оцелеят в обстановка на криза, създаване на стимули за запазване на работните места в частния сектор и други. Проблемът е в това как държавата да действа така, че да не принуждава реалните икономически субекти да фалират или да изкарва нови и нови безработни, защото това отново ще стане финансово бреме на държавата. Ако държавата иска просто да си върже бюджета, дори за сметка на икономически натиск върху икономическите субекти, тя може да засили рецесията. Намаляването на данъчното бреме, на осигурителните тежести, би дало глътка въздух на икономиката и това е смисълът му, но това означава държавата да намали приходите си и да тръгне още по-драстично да съкращава разходите си. Това е моделът, който би проработил при криза - намаляване на разходите и намаляване на приходите на държавата, за да остане с малък дял от БВП. А моделът, който като че ли тази власт иска да приложи, е да намали донякъде разходите, но да увеличи приходите, поставяйки като основна цел – запазването на баланса при този бюджет, без да го актуализира.
Това, което казвам, напълно се покрива с изказванията на Симеон Дянков в периода, в който той не беше обвързан с политическа партия ГЕРБ и не очаквахме, че ще е следващият финансов министър. Още в началото на годината той доста активно говореше за необходимостта от това в ситуация на криза да има данъчни облекчение в частния бизнес. Сега като министър на финансите, от когото това зависи, за това не става дума.
Фокус: Доколко се променят позициите и обещанията на хората след като влязат във властта и се обвържат с определена партия?
Цветозар Томов: Донякъде е нормално да се променят, защото в една предизборна ситуация винаги се говори това, което хората искат да чуят. Тук обаче става дума за жизнено важни за непосредственото бъдеще на страната неща. Ние за пръв път преживяваме след разрухата последвала 1989 година, класическа икономическа криза. Тя не се дължи на преструктуриране на обществото и икономиката, а се дължи на това, че тази икономика вече е отворена към света. Тя е зависима от глобалните икономически отношения и България няма как да бъде изолирано островче. Ние трябва да я преживеем. Следователно за пръв път имаме правителство, което ще трябва да покаже гъвкавост, интелигентност, здрав разум и да намери начин да противодейства на задълбочаването на тази криза. Кризата не може да ни подмине, но последиците от нея могат да бъдат доста по-тежки, ако управлението е неразумно. Това обаче изисква чисто технократски подход към проблемите, които кризата създава и свръхполитизацията на въпросите, с които се занимава сегашната власт, създават фалшиви очаквания в българското общество, че видите ли, ако сегашната власт се състои от добри чичковци, които няма да крадат и ще накажат предишните крадци и мошеници, всичко ще стане ОК. Но от една рецесия 10%, България би загубила 7-8 милиарда лева. При всички положения - повече отколкото изобщо са могли да откраднат предишните управления. Това би било по-фатално за страната, отколкото несправянето с контрабандата по митниците, да кажем.
Веселина ФОТЕВА

Принтирай    Оразмери текст   + -