Беранци: Войнишки паметник

13 Април 2009 | 00:20 | 0
Беранци: Войнишки паметник


Мраморен кръст, издигнат в памет на загиналите офицери и войници от 81 пехотен полк през 1915 - 1918 г., е запазен в отлично състояние в двора на църквата в село Беранци, Битолско. Той се намира в гробище на 120 български войници и офицери. Паметникът – белокаменен, от хубав прилепски мрамор се издига на 4,5 метра височина, напълно запазен и на него са изписани имената на десетки български войници, загинали през Първата световна война.




Агенция „Фокус”
Откриха запазен български военнен паметник в село Беранци, Македония (ОБЗОР)

Мраморен кръст, издигнат в памет на загиналите офицери и войници от 81 пехотен полк през 1915 - 1918 г., е запазен в отлично състояние в двора на църквата в село Беранци, Битолско. Той се намира в гробище на 120 български войници и офицери. Паметникът – белокаменен, от хубав прилепски мрамор, се издига на 4,5 метра височина и на него са изписани имената на десетки български войници, загинали през Първата световна война.

Село Беранци е разположено северно от Битоля на територията на община Могила. През землището на селото по време на Първата световна война е преминавала фронтовата линия в продължение на повече от две години – от 1916 до 1918 г.
В деня на посещението на българските евродепутати в Ново село, Удово, Валандово, Църничане, Дойран и Скопие, във „Фокус” пристигна съобщение от Македония с описание на паметника. Ден по-късно бяха получени и снимки.
81 пехотен полк е сборен запасен полк, сформиран през есента на 1916 г. Основната част на личния му състав е запасен набор, събиран от цяла България. Полкът участва в бойните действия на Македонския фронт в района на Битоля, Горно и Долно Оризари и Завоя на река Черна.

Новината за запазения български военен паметник в землището на църковен имот, идва по-малко от две седмици, след като набеденият за враг на българското военно историческо наследство, митрополит на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър, заяви в интервю за Агенция „Фокус”, че ще съдейства за възстановяването на всеки един български паметник, разположен в църковните имоти на неговата епархия.
Преди два дни в Скопие бяха проведени срещи на българските евродепутати Евгени Кирилов и Николай Младенов с министри и зам.-министри от кабинета на Никола Груевски, на които бе постигнато съгласие за създаване на междудържавна комисия, която да решава проблемите около издирването, картографирането, заснемането и възстановяването на българските военни паметници на територията на Република Македония.

Предложението междудържавна работна група от експерти да посети, опише и картотекира всички 471 български военни гробища в Македония е най-важният резултат от визитата на българските евродепутати, смята държавният експерт по военни паметници в Министерство на отбраната Иво Антонов. В интервю за Агенция “Фокус” Иво Антонов заяви – „като специалист, който познава материята в последните десет години, смятам, че това е скок в отношението на македонските власти. За мен се случва нещо съвсем ново в областта на българските военни гробища в Македония”, каза Антонов.
По думите на Антонов – заместник-министърът на социалните грижи Спиро Ристевски е казал, че министър-председателят на Македония Никола Груевски лично му е възложил в най-кратък срок да реши проблема, тъй като неговата институция отговаря за военните паметници.
Срещата с външния министър – Милошовски беше поредно доказателство за новото отношение на македонското правителство. Той обеща пълна подкрепа и също беше конкретен – постави въпроса за приоритетни обекти, които могат да бъдат реставрирани. Ние му предложихме тези, за които от три – четири години чакаме разрешение – възстановяване на паметника на полк. Каварналиев и чешмата – паметник Цар Фердинанд, в памет на загиналите герои от 34-и пехотен троянски срок край Дойран. Той попита – в какъв срок могат да бъдат възстановени и отговорът беше ясен и категоричен, че при тяхно разрешение това може да стане в рамките на една до две седмици. Това видимо го удовлетвори. Очевидно тези хора са приели много насериозно акцията на българските евродепутати и са достигнали до извода, че тяхното евроатлантическо бъдеще минава и през затваряне на страниците от миналото, посочи Иво Антонов.
По думите му – евродепутатите са поставили и друг важен въпрос - двойният стандарт досега в отношението на македонските власти към българските гробища и към гробищата на останалите държави, воювали в Македония. „Евродепутатите изтъкнаха фрапантния пример – Фердинандова чешма и съвсем наскоро откритата реновирана плоча на героите на 22-а английска дивизия, загинали край Дойран. През есента тя беше открита с особена тържественост, с участие на военни, дипломати и т.н., само на 20 метра от руините на този голям български паметник, какъвто е Фердинандова чешма. Това беше показано като пореден пример за двойния стандарт”, каза Иво Антонов.
Военният паметник в село Беранци се намира в гробище на 120 български войници и офицери. Той е един от онези 471 военни паметници и гробища на територията на Република Македония, за които Министерството на отбраната има точен списък. Ние знаехме на теория, че съществува това място и такъв паметник и гробище на 120 български войници и офицери, наскоро го локализирахме и тези дни го посетихме. Изненадата беше пълна, паметникът – белокаменен, от хубав прилепски мрамор се издига на 4,5 метра височина, напълно запазен и на него са изписани имената на десетки български войници, загинали през Първата световна война. Интересното при този паметник е, че се намира в средата на българско военно гробище на 120 български войници, голяма част от които са мюсюлмани. Повече от половината имена, изписани на паметника на български език, са на български мюсюлмани, загинали за България. Този паметник се намира в църковния двор на църквата в село Беранци, на едно високо място над селото и доминира над цялата долина. Тази находка е с изключително значение за България и българската бойна слава”, каза Антонов.
Иво Антонов допълни, че докато са били при паметника, при тях дошъл местен жител, който се представил за епархийски служител на владика Петър. "Отначало, не знаейки какви сме и какво правим там, той дори с лека агресия подходи към нас: „Знаете ли, тук вие не може така да влизате, знаете ли какви ценности се крият в църковния двор, тук има толкова ценни паметници...” Попитах го – за този паметник ли става дума и му казах – да, той е български военен паметник и много се радвам, че го смятате за голяма ценност. Той каза тогава, че този паметник не е български, а принадлежи на народа. Т.е. – тези хора определено имат някакво отношение към българските бойни светини и ревностно ги пазят, резултат от което е това, че този паметник си стои вече 90 години", каза Антонов.

Паметникът на полк. Коста Каварналиев и малкото гробище край него биха могли много бързо да бъдат приведени в ред, смята директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров коментира идеята на македонските власти експертна работна група да описва българските военни гробища на територията на Македония с думите: „Най-сетне македонското правителство разбра, че препятствията, които създаваше за възстановяването на българските военни паметници и гробища, могат да се окажат сериозна пречка по пътя им на интеграция в атлантическите и европейските структури. Аз им влизам в положението, те досега не можеха да разберат за какво става дума, тъй като Македония въпреки прокламираната й дълбока древност, всъщност е държава на 15, 16 години, никога не е водила войни и затова не знае какво означава почит към мъртви войници. И не си направиха труд – да проверят досега каква е световната практика в това отношение.
Междуведомствената комисия, която възнамеряват да направят, от една страна ме радва. От друга страна – знам че няма по-лесен начин да отложиш един въпрос безкрайно във времето освен като му създадеш комисия. Тук в България го знаем безкрайно добре. Затова мисля, че македонското правителство трябва направи още един жест. Паралелно с комисията, тези паметници, които вече са ясни – паметникът на полк. Каварналиев с малкото гробище зад него на петима войници, а също и паметникът в Беранци например, много бързо биха могли да бъдат приведени в ред, без да се чака началото на работата на комисията”.
В Националния исторически музей има изработено копие на паметника на полк. Коста Каварналиев, който очаква трета година разрешение от македонските власти да бъде поставен на мястото на взривения монумент.

Върху паметника в с. Беранци ясно се четат имената на:

Младши подофицер Никола Момчилов Кръстев от село Долна Мелна, Трънско
Младши подофицер Иван Георгиев Илиев от село Ярловци, Трънско
Редник Костадин Кръстев Бълев от Драинци, Трънско
Редник Ради Цветков Радев от село Драинци, Трънско
Редник Тодор Михалков Божилов от село Ново село, Царибродско
Редник Антон Кръстев Антов от село Бяла Черква, Търновско
Редник Иван Григоров Митров от с. Дряново, Софийско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Димитър Стоянов Георгиев от с.Байлово, Софийско, убит на 1 септември1917 г.
Редник Иван Стефанов Пенков от село Слатина, Софийско, убит на 25 февруари 1918 г.
Редник Ахмед Мустафов Мустафов от с. Дукапса,Софийско, убит на 26 февр. 1918 г.
Редник Стоян Манчев Николов от с. Врабча, Трънско, убит на 5 май 1918 г.
Редник Мустафа Реджепов Мустафов от Надарево, Търговищко,убит на 1 септември 1917 г.
Редник Али Алиев Юсеинов от село Лесидрен, Тетевенско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Юсеин Чакъров Юсеинов от с. Тръстеник, Русенско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Ш. Исмаилов Симов от с. Галата, Тетевенско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник М. Сюлюманов Юсеинов от Осман пазар /Омуртаг/, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Мехмед Юсеинов Мехмедов от Ески Джумая /Търговище/, убит на 1 септември 1917 г.
Заедно с полковия паметник, е имало още над 120 гроба на български войници и офицери, обособени в полково гробище, разказват местните хора. Доказателство за това е запазеният кръст от гроб на български войник


Агенция „Фокус”
Божидар Димитров: Паметникът на Каварналиев и гробището до него бързо могат да бъдат приведени в ред

Паметникът на полк. Коста Каварналиев и малкото гробище край него биха могли много бързо да бъдат приведени в ред, смята директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров коментира идеята на македонските власти експертна работна група да описва българските военни гробища на територията на Македония с думите: „Най-сетне македонското правителство разбра, че препятствията, които създаваше за възстановяването на българските военни паметници и гробища, могат да се окажат сериозна пречка по пътя им на интеграция в атлантическите и европейските структури. Аз им влизам в положението, те досега не можеха да разберат за какво става дума, тъй като Македония въпреки прокламираната й дълбока древност, всъщност е държава на 15, 16 години, никога не е водила войни и затова не знае какво означава почит към мъртви войници. И не си направиха труд – да проверят досега каква е световната практика в това отношение.
Междуведомствената комисия, която възнамеряват да направят, от една страна ме радва. От друга страна – знам че няма по-лесен начин да отложиш един въпрос безкрайно във времето освен като му създадеш комисия. Тук в България го знаем безкрайно добре. Затова мисля, че македонското правителство трябва направи още един жест. Паралелно с комисията, тези паметници, които вече са ясни – паметникът на полк. Каварналиев с малкото гробище зад него на петима войници, а също и паметникът в Беранци например, много бързо биха могли да бъдат приведени в ред, без да се чака началото на работата на комисията”.
В Националния исторически музей има изработено копие на паметника на полк. Коста Каварналиев, който очаква трета година разрешение от македонските власти да бъде поставен на мястото на взривения монумент.


Агенция „Фокус”
Иво Антонов: Има нещо съвсем ново в отношението на македонските власти към българските гробища

Предложението междудържавна работна група от експерти да посети, опише и картотекира всички 471 български военни гробища в Македония е най-важният резултат от визитата на българските евродепутати, смята държавният експерт по военни паметници в Министерство на отбраната Иво Антонов. В интервю за Агенция “Фокус” Иво Антонов заяви – „като специалист, който познава материята в последните десет години, смятам, че това е скок в отношението на македонските власти. За мен се случва нещо съвсем ново в областта на българските военни гробища в Македония”, каза Антонов.
По думите на Антонов – заместник-министърът на социалните грижи Спиро Ристевски е казал, че министър-председателят на Македония Никола Груевски лично му е възложил в най-кратък срок да реши проблема, тъй като неговата институция отговаря за военните паметници.
Срещата с външния министър – Милошовски беше поредно доказателство за новото отношение на македонското правителство. Той обеща пълна подкрепа и също беше конкретен – постави въпроса за приоритетни обекти, които могат да бъдат реставрирани. Ние му предложихме тези, за които от три – четири години чакаме разрешение – възстановяване на паметника на полк. Каварналиев и чешмата – паметник Цар Фердинанд, в памет на загиналите герои от 34-и пехотен троянски срок край Дойран. Той попита – в какъв срок могат да бъдат възстановени и отговорът беше ясен и категоричен, че при тяхно разрешение това може да стане в рамките на една до две седмици. Това видимо го удовлетвори. Очевидно тези хора са приели много насериозно акцията на българските евродепутати и са достигнали до извода, че тяхното евроатлантическо бъдеще минава и през затваряне на страниците от миналото, посочи Иво Антонов.
По думите му – евродепутатите са поставили и друг важен въпрос - двойният стандарт досега в отношението на македонските власти към българските гробища и към гробищата на останалите държави, воювали в Македония. „Евродепутатите изтъкнаха фрапантния пример – Фердинандова чешма и съвсем наскоро откритата реновирана плоча на героите на 22-а английска дивизия, загинали край Дойран. През есента тя беше открита с особена тържественост, с участие на военни, дипломати и т.н., само на 20 метра от руините на този голям български паметник, какъвто е Фердинандова чешма. Това беше показано като пореден пример за двойния стандарт”, каза Иво Антонов.


Агенция „Фокус”
Военният паметник в село Беранци се намира в гробище на 120 български войници и офицери

Военният паметник в село Беранци се намира в гробище на 120 български войници и офицери, каза пред Агенция “Фокус” Иво Антонов, държавен експерт по военните паметници. „Военният паметник в село Беранци е един от онези 471 военни паметници и гробища на територията на Република Македония, за които Министерството на отбраната има точен списък. Ние знаехме на теория, че съществува това място и такъв паметник и гробище на 120 български войници и офицери, наскоро го локализирахме и тези дни го посетихме. Изненадата беше пълна, паметникът – белокаменен, от хубав прилепски мрамор се издига на 4,5 метра височина, напълно запазен и на него са изписани имената на десетки български войници, загинали през Първата световна война. Интересното при този паметник е, че се намира в средата на българско военно гробище на 120 български войници, голяма част от които са мюсюлмани. Повече от половината имена, изписани на паметника на български език, са на български мюсюлмани, загинали за България. Този паметник се намира в църковния двор на църквата в село Беранци, на едно високо място над селото и доминира над цялата долина. Тази находка е с изключително значение за България и българската бойна слава”, каза Антонов.
Иво Антонов допълни, че докато са били при паметника, при тях дошъл местен жител, който се представил за епархийски служител на владика Петър. "Отначало, не знаейки какви сме и какво правим там, той дори с лека агресия подходи към нас: „Знаете ли, тук вие не може така да влизате, знаете ли какви ценности се крият в църковния двор, тук има толкова ценни паметници...” Попитах го – за този паметник ли става дума и му казах – да, той е български военен паметник и много се радвам, че го смятате за голяма ценност. Той каза тогава, че този паметник не е български, а принадлежи на народа. Т.е. – тези хора определено имат някакво отношение към българските бойни светини и ревностно ги пазят, резултат от което е това, че този паметник си стои вече 90 години", каза Антонов.


Агенция „Фокус”
Представител на българското Министерство на отбраната е посетил Беранци, човек на владиката Петър оказал съдействие

Иво Антонов, отговорник за българските военни паметници в Министерството на отбраната, включен в експертния състав на групата, организирана от евродепутатите Евгени Кирилов и Николай Младенов, е посетил село Беранци, Битолско и със съдействието на пазача на църквата е разгледал паметника на 81 пехотен полк.
„Радвам се, че започнахме да срещаме все по-голямо разбиране в Македония по повод нашите военни паметници и че това се разбира и от местните хора, не само от правителството. Човекът, който ме посрещна при църквата в Беранци, с готовност оказа всякакво съдействие за заснемането на паметника” – заяви за „Фокус” Иво Антонов.


Агенция „Фокус”
Изцяло запазен полкови паметник има в землището на село Беранци (Македония)

Напълно запазен паметник на загинали войници и офицери от 81 пехотен полк има в двора на църквата в село Беранци, Битолско, съобщиха за Агенция “Фокус” местни жители. Върху паметника ясно се четат имената на:

Младши подофицер Никола Момчилов Кръстев от село Долна Мелна, Трънско
Младши подофицер Иван Георгиев Илиев от село Ярловци, Трънско
Редник Костадин Кръстев Бълев от Драинци, Трънско
Редник Ради Цветков Радев от село Драинци, Трънско
Редник Тодор Михалков Божилов от село Ново село, Царибродско
Редник Антон Кръстев Антов от село Бяла Черква, Търновско
Редник Иван Григоров Митров от с. Дряново, Софийско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Димитър Стоянов Георгиев от с.Байлово, Софийско, убит на 1 септември1917 г.
Редник Иван Стефанов Пенков от село Слатина, Софийско, убит на 25 февруари 1918 г.
Редник Ахмед Мустафов Мустафов от с. Дукапса,Софийско, убит на 26 февр. 1918 г.
Редник Стоян Манчев Николов от с. Врабча, Трънско, убит на 5 май 1918 г.
Редник Мустафа Реджепов Мустафов от Надарево, Търговищко,убит на 1 септември 1917 г.
Редник Али Алиев Юсеинов от село Лесидрен, Тетевенско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Юсеин Чакъров Юсеинов от с. Тръстеник, Русенско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Ш. Исмаилов Симов от с. Галата, Тетевенско, убит на 1 септември 1917 г.
Редник М. Сюлюманов Юсеинов от Осман пазар /Омуртаг/, убит на 1 септември 1917 г.
Редник Мехмед Юсеинов Мехмедов от Ески Джумая /Търговище/, убит на 1 септември 1917 г.
Заедно с полковия паметник, е имало още над 120 гроба на български войници и офицери, обособени в полково гробище, разказват местните хора. Доказателство за това е запазеният кръст от гроб на български войник.


Агенция „Фокус”
Мраморен кръст на 81 пехотен полк от 1918 г. „поникна” в епархията на владиката Петър

Напълно запазен мраморен кръст, издигнат в памет на загиналите офицери и войници от 81 пехотен полк през 1915 - 1918 г., е запазен в отлично състояние в двора на църквата в село Беранци, Битолско. Това съобщиха за Агенция “Фокус” от Битоля. В деня на посещението на българските евродепутати в Ново село, Удово, Валандово, Църничане, Дойран и Скопие, във „Фокус” пристигна съобщение от Македония с описание на паметника.
Ден по-късно бяха получени и снимки на паметника.
Село Беранци е разположено северно от Битоля на територията на община Могила. През землището на селото по време на Първата световна война е преминавала фронтовата линия в продължение на повече от две години – от 1916 до 1918 г.
В село Беранци понастоящем живеят около 430 жители. В района на селото е имало поселище още от времето на неолита, а историческа забележителност е малкият манастир „Св. Йоан Кръстител”.
Новината за запазения български военен паметник в землището на църковен имот, идва по-малко от две седмици, след като набеденият за враг на българското военно историческо наследство, митрополит на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър, заяви в интервю за Агенция „Фокус”, че ще съдейства за възстановяването на всеки един български паметник, разположен в църковните имоти на неговата епархия.
Преди два дни в Скопие бяха проведени срещи на българските евродепутати Евгени Кирилов и Николай Младенов с министри и зам.-министри от кабинета на Никола Груевски, на които бе постигнато съгласие за създаване на междудържавна комисия, която да решава проблемите около издирването, картографирането, заснемането и възстановяването на българските военни паметници на територията на Република Македония.

Агенция “Фокус” припомня:
81 пехотен полк е сборен запасен полк, сформиран през есента на 1916 г. Основната част на личния му състав е запасен набор, събиран от цяла България. Полкът участва в бойните действия на Македонския фронт в района на Битоля, Горно и Долно Оризари и Завоя на река Черна.

Принтирай    Оразмери текст   + -