Намериха гроб на български генерал в Македония

13 Март 2009 | 12:10 | 0
Намериха гроб на български генерал в Македония


Родолюбци от Македония изпратиха на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров снимки на гроба на генерал Климент Джеров в района на Завоя на река Черна. Снимките са получени само седмица след като владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър публично обяви, че „дори не е имал помисли” да събира българските кости и паметници в обща братска могила, посветена на „насилствено” мобилизираните „македонци” в Българската армия през годините на Първата световна война – 1915 - 1918 г. и Втората световна война – 1941 - 1944 г.
Божидар Димитров заяви: „На една от тези снимки се вижда величествен гроб и паметник на български генерал. На надписа пише „Генерал Климент Джеров, роден в Охрид, загинал на 3 декември 1916 година при завоя на Черна”. Паметникът е изработен от добре полиран гранит. Запазена е и снимката на генерала, вградена в рамка в паметника. Паметникът е от типа – войнишка пирамида, с издължена пирамидална част и това е причината може би, а не – вандалство – паметникът да е пречупен на две”.




Агенция “Фокус”
Проф. Александър Джеров: Генерал Климент Джеров е голямо име не само за нашия род, а и за България

Юристът проф. Александър Джеров научи от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров къде е гробът на генерал Климент Джеров, загинал на Завоя на река Черна на 3 декември 1916 г. Пред Агенция “Фокус” проф. Александър Джеров разказа: „Божидар Димитров ми се обади за пръв път. Той ми каза. Ще ме накарате, като се разлистят дърветата, да тръгна да го посетя. Генерал Климент Джеров е едно голямо име не само за нашия род, но за България. В нашия род името на генерал Климент Джеров винаги е било уважавано. Не само като генерал, а като един човек, който е мислил за своята армия, не е бил само военачалник, а е мислил и за хората. Той не е изпълнил една заповед на цар Фердинанд, която е била против интересите на войската, която той е командвал. Благодарение на това, че не се е подчинил, не е изпълнил командата, е спасил българската армия в района на Завоя на Черна”.
Генерал Климент Джеров е далечен дядо на проф. Александър Джеров. „Той е име в нашия род. В рода Джерови първия военачалник е бил войвода на цар Самуил. Този род съществува оттогава. Генерал Климент Джеров е от Охрид. Много от съществуващите Джерови идват в България след Освобождението, за да учат тук, но е имало може би повече момичета, затова това име е останало само като мое име, на сина ми, внук ми, брат ми и неговите деца и внуци. Имаме доста имена, които са останали забравени, неразкрити, необявени. Спиро Джеров например е бил знаменосец на Стефан Караджа. Неговото знаме е запазено в Сливенския музей”, каза още проф. Александър Джеров.


Агенция “Фокус”
Родът Джерови (Справка)

Родолюбци от Македония изпратиха снимки на гроба и паметника на генерал Климент Джеров, в района на Завоя на река Черна. Генерал Климент Джеров е родом от Охрид. Той е брат на дядото на юриста проф. Александър Джеров. С какво се свързва още родът Джерови – Агенция “Фокус” представя кратка историческа справка:

Родът Джерови:

Спиро Джеров е роден в град Битоля, Македония около 1834 - 1836 година. Внук е на обесения от турците водач на въстанието в Битолско в 1822 година Спиридон. Учи в гръцко училище, а по-късно пътува до Цариград, Смирна, Египет. През 1862 година участва в гръцката конспирация за въстание в Битолско на Леонидас Вулгарис. След разкриването на заверата през май 1862 година е заловен и прекарва в затвор до декември 1866 г. След като излиза от затвора заедно със Стоян Везенков се опитва да организира антитурско движение в Крушевско. Участва в Критското въстание (1866-1869 г.). През 1867 г. се включва във Втората българска легия в Белград. След разпускането ѝ се включва в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в която е назначен за член на военния съвет. Загива вероятно в последното сражение на четата на 18 юли 1868 година на връх Бузлуджа.Спиро Джеров е чичо на революционера и деец на ВМОРО Лука Джеров.

Лука Джеров е роден на 27 октомври 1869 г. в Битоля. Племенник е на Спиро Джеров, който загива като член на военния съвет на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, внук на Спиридон – водач на въстанието в Битоля (1822 г.). От 1888 до 1890 г. Лука учи във френското училище на лазаристите в Битоля. През 1892 г. участва в опита на Даме Груев, да създаде революционна група под името „Учителски съюз”. През 1892 г. пристига в София и става писар в Окръжния съд. Участва в издаването на сп. „Лоза” (1892 -1894 г.) и в. „Глас Македонски” (1893-1898 г.). През есента на 1896 г. по настояване на Даме Груев става учител в с. Цер, Демирхисарско. След това учителства в Кичево (1897-1898 г.). През 1898-1899 г. е инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско. Основава революционни комитети в селата в Демирхисарско, Кичевско и Крушевско. През 1899 г. е арестуван и затворен. След като е освободен става член на Битолския окръжен революционен комитет (1901 г.) . На Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг е определен за ръководител на въстанието в Кичево. Като войвода на чета участва в сражения с турската войска. През 1907 г. начело на чета обикаля Битолско. След Междусъюзническата война (1913 г.) се установява в свободните български земи.
Умира на 20 ноември 1948 г. в София.

На 27 септември 1879 г. в Битоля е роден Михаил Джеров . Образованието си той получава в Битоля и Търново. През 1904 г. е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет. През 1920 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”. Умира на 30 ноември 1944 г. в Хасково.

Александър Асенов Джеров е роден на 27 юни 1929 г. в София. Завършва Втора мъжка гимназия в София и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Адвокат в областта на вещното право в продължение на повече от 30 години.
През 1990 г. е депутат в 7-ото велико народно събрание с листата на СДС. Председател на Законадателната комисия.
През 1991 г. Джеров е депутат в 36-тото ОНС; председател на парламентарната Законодателна комисия.
Член е на Радикалдемократическата партия от възстановяването й през 1989 г.
От 1993 до 1995 г. е зам.-председател на РДП. Декан на Департамента по право в Нов български университет
От 1994 г.е професор в Специализирания научен съвет по правни науки.
През 1995 г. подава оставка като зам.-председател на РДП.
От ноември 1996 г. е член на Демократическата партия.
Александър Джеров е депутат от листата на Народен съюз-БЗНС, ДП в 37-ото НС (зам.-председател на Правната комисия) и 38-ото НС (от Благоевград).
Джеров е заместник-председател на Демократическата партия.
Александър Джеров е доктор по международно частно право. Професор по вещно право. Автор е на повече от 50 научни публикации и една монография. Женен, с едно дете. Ползва немски, френски и руски език.


Агенция “Фокус”
Родолюбци от Македония намериха гроба на генерал Климент Джеров на Завоя на Черна

Родолюбци от Македония изпратиха на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров снимки на гроба на генерал Климент Джеров в района на Завоя на река Черна. Снимките са получени само седмица след като владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър публично обяви, че „дори не е имал помисли” да събира българските кости и паметници в обща братска могила, посветена на „насилствено” мобилизираните „македонци” в Българската армия през годините на Първата световна война – 1915 - 1918 г. и Втората световна война – 1941 - 1944 г.
Пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров заяви, че вероятно поради големия шум, който се вдигна напоследък с мераците на битолския владика, много патриоти, сред които и свещеници от епархията на владиката Петър, от Македония в последните дни му носят снимки на запазени български войнишки паметници.
Божидар Димитров заяви: „На една от тези снимки се вижда величествен гроб и паметник на български генерал. На надписа пише „Генерал Климент Джеров, роден в Охрид, загинал на 3 декември 1916 година при завоя на Черна”. Паметникът е изработен от добре полиран гранит. Запазена е и снимката на генерала, вградена в рамка в паметника. Паметникът е от типа – войнишка пирамида, с издължена пирамидална част и това е причината може би, а не – вандалство – паметникът да е пречупен на две. Но горната част внимателно е положена до долната. Сдружение „Плиска” и Агенция „Фокус” ще възстановят паметника на единствения български генерал, загинал в Първата световна война, като предупреждават владика Петър, че ако паметникът не е в това сравнително добро състояние, каквото е на снимката, вината ще бъде хвърлена върху него и срещу него ще бъде заведено дело, най-малкото – като подбудител за извършване на нехристиянски злосторни деяния”.

Агенция “Фокус” припомня:
Генерал (посмъртно) Климент Иванов Джеров е роден на 8 август 1867 г. в град Охрид. Баща на четири деца. Произведен подпоручик на 27 декември 1885 г. Участвал в Балканската и Междусъюзническата война. Получил звание полковник на 1 ноември 1913 г. Служил като началник на 19 полково военно окръжие, в 8-и, 11-и, 26-и и 33–и пехотни полкове.
През 1915 г. е назначен за командир на 21-и пехотен Средногорски полк. Под командването на полковник Климент Джеров полкът участва във военните действие срещу сръбската армия и англо-френските дивизии в Македония и в сраженията при Страцин, Куманово, Криволак и долината на река Вардар.
Полковник Климент Джеров е убит на 3 декември 1916 г. в сражения на Завоя на река Черна.
Посмъртно е произведен в чин генерал-майор.


Агенция “Фокус”
Евродепутати обмислят инициатива за посещение на места с български паметници в Македония

Евродепутати от различни партии обмислят инициатива за посещение на български паметници в Македония. Това съобщи пред Агенция “Фокус” евродепутатът от ПЕС Евгени Кирилов. „Не сме далеч от мисълта да подемем инициатива и да посетим тези места в близко време”, каза Кирилов и похвали инициативите, включително и на медиите, за информиране на българската и европейската общественост за състоянието на българските паметници в Македония.
По въпроса за разрешението за възстановяване на Фердинандова чешма и паметника на полк. Коста Каварналиев, което се очаква вече трета година, Евгени Кирилов заяви - при всички случаи по този въпрос върви усилен диалог, включително и с колеги от парламента в Македония. „Очаквам в най-скоро време отговор на министъра на външните работи Антонио Миолошски. По този въпрос имаме кореспонденция с него, очаквам някакъв окончателен отговор поне по първите ни инициативи, които са предложени от България. Става дума за паметника на полковник Каварналиев и Фердинандова чешма. Писах лятото, получих един отговор през ноември, че е уведомил съответните власти за случая и чака от тях отговори. Но пак вече минава доста време” – посочи Кирилов.
Въпреки че България първа признава независимостта и конституционното име на Македония, тя е обект на същото негативно отношение както и Гърция. По този повод Евгени Кирилов е подготвил специално писмо както до съпредседателя на Съвместния парламентарен комитет ЕП - Македония Антониос Тркателис, така и до докладчика на ЕП за Македония Ерик Майер.
„По въпроса за българските паметници ние ще действаме, докато не се стигне до едно нормално решение, съобразено с европейските стандарти. Ние трябва да намерим час по-скоро едно добро решение, за да се види, че нашите съседи в Македония уважават паметта на загиналите войници и офицери”, каза Кирилов.
Кирилов и други български евродепутати са единни по въпроса за българските паметници в Македония. „По тази тема действаме главно с колегите, които са във външната комисия, там няма проблеми. Ние сме на едно мнение и не би могло да бъде друго! Няма значение леви, десни, социалисти, Народната партия. Никой от нашите, българските колеги, не е изказал различно мнение, напротив. По този въпрос няма как да не бъдем единни”.


Агенция “Фокус”
Никола Григоров: Крайно време е не само патриоти, а и управниците да защитят българското в Македония

Крайно време е не само българи – патриоти, а и управниците да защитят българското в Македония, каза пред Агенция “Фокус” Никола Григоров, популярният водещ на телевизионното предаване „Сите българи заедно”. На въпрос за реакциите след оповестената информация за работата на владика Петър от Преспанско-Пелагонийската епархия, Никола Григоров заяви: „Само едно мога да кажа - в моето предаване се обади Вида Попова и тя каза, че за тези реакции на митрополит Петър го определят, като един простак. А тя е една от най-великите българи от Македония. Това са реакциите, в тази посока – това може един неграмотен, един сърбоман един озлобен човек може да го направи”, коментира Григоров. Той припомни максимата – не е страшен сърбинът, а този, който от сърбина е по-страшен. Според Григоров - това са действията на владика Петър – „неграмотен, озлобен и човек, който иска да се докара пред чорбаджиите си”.
Никола Григоров научи от Агенция „Фокус” че българи-патриоти са намерили паметника и гроба на ген. Климент Джеров. По този повод той заяви: „Положително е, че тези българи терорът, който е от 90 години, не ги е унищожил и имат смелостта, да заявят, че са българи. Въпреки терора хора са останали смели и издирват. Второто направление е, че тези хора искат с тези свои действия да подскажат на нашите управници, че е крайно време да защитят българското в Македония. Третото е, че ни дават един зов да им помагаме във всяко едно отношение на тези хора, защото те са изоставени, като сирачета от цялата наша общественост. Да не говорим за тези 130 интелектуалци, които реваха за правата на сърбите в Косово. А за правата на българите в Македония, аз му викам концлагер Македония, и за българите в Гърция и Сърбия въобще не казват нищо, нито дума”.
Запитан за отношението на румънските власти към български паметници, Никола Григоров заяви, че няма точна информация. „Мога да кажа, че Румъния провежда същата асимилаторска политика, като Гърция и Сърбия. Наскоро публикувах за едно село срещу Свищов, където всички говорят български, но няма българско училище”, разказа Григоров. Според него Румъния провежда същата асимилаторска политика. Понеже е малко заплашена от Унгария, специално Трансилвания, дава някъде малки права на българите – малко от малко да компенсира и смекчи удара от унгарците, коментира още Григоров.
Александър ШАБОВ


Агенция “Фокус”
Красимир Каракачанов: Похвална е инициативата на българите в Македония

Похвална е инициативата на българите в Македония, защото те правят това, което не прави българската държава. Това заяви за Агенция „Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО по повод дейността на българи-патриоти от Македония, които издирват и описват български войнишки паметници.
Според Каракачанов - това е похвална инициатива, защото тези хора правят това, което не прави българската държава. „Това отдавна трябваше да го е направила българската държава и по-специално Министерството на отбраната. Да опише всички военни гробища, да се види точно какво е състоянието, да се настоява по един много категоричен начин пред македонските власти за съхраняването на тези гробища”, коментира още Красимир Каракачанов. Според него не само има нужда от настояване, а и от ултиматум, защото в края на краищата българското правителство е това, което ще трябва да даде своето съгласие Македония да стане член на НАТО. „А Македония не спазва никакви норми на цивилизовано поведение. Похвална е инициативата на тези българи, които изпълняват своя патриотичен дълг, пак казвам, за сметка на българското правителство”, допълни Каракачанов.
На въпрос - има ли информация и какви са реакциите в Македония след изявите на владиката Петър, Красимир Каракачанов отговори: „Има стъписване от реакциите, които бяха в България. Засега са го поозаптили малко, но той не би говорил нещо, ако то не е съгласкувано с местните управляващи”. Според лидера на ВМРО - няма защо, да си правим илюзии - целта на местните власти в Македония е да унищожат спомена за българското присъствие в Македония за последните 1300 години.
„Унищожаването на войнишките паметници е само едно от нещата от новата ни история. Но там се унищожават прабългарски паметници”, заяви още Красимир Каракачанов. Според него, ако някъде се правят разкопки и се открие прабългарска крепост или прабългарско селище и се доказва, че е такова, то се зарива и повече не се изследва, не се оповестява. Опити да се фалшифицира историята също се правят редовно, допълни Каракачанов. Според него - в църкви и манастири от десетилетия наред се унищожават старите български надписи и се заменят с измисления през 1944 година новомакедонски език. „Това е практика и политика на управляващите в Македония през последните 20 години”, категоричен бе Красимир Каракачанов.
Александър ШАБОВ


Агенция “Фокус”
Евгени Кирилов: Поведението на Македония за българските военни гробове и паметници е извън европейските стандарти

Евгени Кирилов бе избран за докладчик по либерализацията на визовия режим на ЕС с Македония по време на заседание на Делегацията на Европейския парламент към Съвместния парламентарен комитет ЕП - Македония, съобщиха от пресцентъра на евродепутата. В изказването си по време на заседанието Кирилов изтъкна, че ще продължава да настоява за пълната либерализация на визовия режим на ЕС с Македония до края на 2009, ако се изпълнят техническите критерии. Според него, гражданите на Македония трябва да могат да пътуват свободно, особено младите хора, за да видят, че нямат врагове извън страната и особено в съседните страни, както твърдят македонските медии. В тази връзка Кирилов отново повдигна въпроса за продължаващия език на омразата към България в македонските медии и цитира неотдавнашното съобщение на Агенция Фокус в Скопие във връзка с указанията на владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър за описване, изучаване на българските военни гробове в Македония и препогребване на костите на българските войници в обща костница с надслов: "В памет на насилствено мобилизираните македонски войници в Българската армия".
"Въпреки, че по-късно владиката отрече тези си действия, Агенция Фокус държи на достоверността на своята информация. Това разбуни духовете и създаде сериозно напрежение сред българската общественост", добави Кирилов.
Според него, тази информация още повече засили съмненията, че неслучайно повече от 2 години се бави отговорът от страна на македонските власти за възстановяване на поне два от стотиците български военни гробове и паметници на територията на Македония (паметника на под.полковник Каварналиев край с. Валандово и т.н. "Фердинандова чешма" край град Дойран). Българският евродепутат изрази пред своите колеги възмущението си, че неговите писма по тези въпроси до македонския външен министър също остават без отговор и че това поведение в никакъв случай не съответства на европейските ценности и стандарти за почитане и уважение на паметта на загиналите. Той класифицира поведението като неразбираемо предвид факта, че въпреки че България първа признава независимостта и конституционното име на Македония, тя е обект на същото негативно отношение както и Гърция. По този повод Кирилов обяви, че е подготвил специално писмо както до съ-председателя на Съвместния парламентарен комитет ЕП - Македония Антониос Тркателис, така и до докладчика на ЕП за Македония Ерик Майер.
По-късно днес Европейският парламент гласува и доклада за напредъка на Македония по пътя към ЕС за 2008 г., в който се изразява съжаление за липсата на прогрес и противодействие на езика на омразата към съседите в медиите и в образователната система, с който Македония се призовава да работи конструктивно със своите съседи за разрешаването на въпроси, свързани с интерпретирането на историята.


Агенция “Фокус”
Генерал Климент Джеров и 21-и пехотен Средногорски полк (Справка, Агенция "Фокус")

Генерал Климент Джеров, чийто гроб бе открит от българи - родолюбци от Македония, е убит на 3 декември 1916 година при Завоя на река Черна. По време на Първата световна война - през 1915 г. е назначен за командир на 21-и пехотен Средногорски полк. Под командването на полковник Климент Джеров полкът участва във военните действие срещу сръбската армия и англо-френските дивизии в Македония и в сраженията при Страцин, Куманово, Криволак и долината на река Вардар. Агенция “Фокус” представя кратка историческа справка за 21-и пехотен Средногорски полк.

21-и пехотен Средногорски полк

През 1889 г. продължава структурната реформа в българската армия. Постепенно се преминава към бригадна организация. На основата на съществуващите дотогава 12 пехотни полка, се изграждат още 12 нови. Освен номерация те получават имена, свързани с исторически места, населени пунктове и географски наименования в страната. По такъв начин се полагат основите на традицията бойната слава и героичните страници от славното минало на отделните полкове да се предават от поколение на поколение, тъй като според наложилия се териториален способ на попълване синовете и внуците служат там, където са били и техните бащи.
Новосформираният 20-и пехотен добруджански полк квартирува във Варна, а 21-ви пехотен Средногорски – в Пловдив и Харманли. Следващите по номерация полкове са разположени на постоянен гарнизон в различни южнобългарски градове – 22-ри пехотен тракийски полк – в Татарпазарджик и Пещера, 23-ти пехотен шипченски – в Казанлък и Стара Загора, 24-ти пехотен черноморски – в Бургас и Ямбол.
На 17 септември 1912 г. България започва мобилизация, а Балканската война е обявена на 5 октомври. Целта на България, Сърбия, Черна гора и Гърция е да бъдат освободени земите в Македония и Одринско, останали по силата на Берлинския договор от 1978 г. в пределите на турската империя.
Към трите действащи български армии са сформирани помощни отряди. Един от тях е Родопският, в състава на който влиза 21-ви Средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов.
Това е първата част, която влиза в бой с противника около с. Тамръш. След освобождението на Девинския край полкът се съсредоточава в района на Чепеларе, откъдето на 12 октомври 1912 г. настъпва в три колони към Смолян, Райково и Устово с цел да ги овладее. Дясната колона (1-а дружина под началството на подполк. Долапчиев) форсира границата при Мургавец в 12 ч. Средната колона (3-а дружина на подполк. Шарлаганджиев) преминава границата при поста „Св. Георги". Лявата колона (2-а и 4-а дружина), командувана от полк. Серафимов, пресича границата между Остри връх и Момина вода и настъпва по пътя източно от Соколовци за Устово.
След артилерийска подготовка с мощно „Ура" и трите колони настъпват устремно. Противникът побягва панически, оставяйки много убити, ранени, оръжие, снаряжение, офицерско имущество... „Не намираме думи, с които да окачествим постъпката на началника на турския гарнизон в Смолян, който на един дъх взел 60 км път, бягайки към Ксанти..." Така подполк. Казанаклъ Мурад оценява бягството на турския гарнизон от Смолян.

Полк. Владимир Серафимов – кратка биографична справка
Полк. Владимир Серафимов, защитник на Родопите по време на Балканската война е командир на 21-ви пехотен средногорски полк. Завършва Военното училище с отличие, той е награден със сребърна сабя. Участва в Сръбско-българската война, след която е предложен за адютант на княза, но той отказва. В Балканската война, като командир на 21-ви средногорски полк, с цената на угроза от военен съд той отказва да се оттегли от позицията при Алами дере и по този начин спасява българското население от турски погром и безчинства. С полка си прочиства направлението Пашмакли (днес Смолян) - Ксанти и участва в преследването на корпуса на Явер паша в Беломорска Тракия. В Междусъюзническата война продължава доблестно да води полка в боевете. През Първата световна война, вече командир на 1-ва бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия, участва в овладяването на Нишкия укрепен пункт, а по-късно ръководи действията в Островската операция при пл. Чеган. Умира на 7 април 1934 г. в София. Признателното родопско население преименува с. Алами дере в с. Полковник Серафимово, а височината, на която е позицията на полка, е наречена връх Средногорец или „Родопската Шипка".


„Утрински весник”: Разкопаването на българските гробове стигна до Европейския парламент
Българските евродепутати се опитват да поставят Македония на тънък лед в Европарламента, отваряйки двустранни въпроси и инициирайки дебат за историята, който ще доведе Македония до единствения изход – решаването на проблемите с България да станат условие за членство в ЕС, пише днес македонският ”Утрински весник”. Изданието отбелязва, че последният пример за това била реакцията на българския евродепутат Николай Младенов, който по време на дебатите за доклада за Македония е поискал д бъде повдигнат въпросът за българските военни гробища, след като битолският владика Петър изразил намерение да ги разкопае.
„Никой не трябва да си играе с чувствата по отношение на загиналите български войници”, е заявил Младенов. Българският евродепутат, пише изданието, постоянно води кампания в ЕП, с която доказва, че в Македония има език на омраза към съседа, че има сблъсък около историята, зад която стои държавната политика, че има сблъсък около историята, който трябва да бъде разрешен чрез създаване на съвместна комисия, а тъй като историята ни е обща, трябва да се чества съвместно..
Според „Утрински весник” намерението е да се използва членството в ЕС, за да се издейства решаване на спорните въпроси с България в нейна полза, а тактиката е да се издейства реакция на Македония, с която въпросите ще се издигнат на ниво на проблем, за който ЕС ще упражнява натиск.
„Въпреки че от европейска перспектива въпросите, които повдигат Младенов от групата на Европейската народна партия и Евгений Кирилов от групата на социалистите, са банални, инспирация очевидно е гръцко-македонският спор за името, който по същия начин е банален и ирационален, а се издига на най-високо ниво в ЕС”, пише „Утрински весник”.
Изданието посочва, че Младенов искал от ЕП да се обърне към македонското правителство и да поиска от него да реагира, тъй като информациите за разкопаване на гробовете са неприемливи и представляват нарушаване на основните културни правила в една цивилизована страна.
Сунчица СТОЯНОВСКА


Радио “Фокус” - Сливен
Ивайло Калфин: Няма да позволим да се осквернят български гробове в Македония

Министерството на външните работи на България много внимателно следи да не се повтори по някакъв начин безумната идея кости от гробове на българи в Македония да се преместват в общи гробове. Това каза при посещението си в Сливен вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин, предаде репортер на радио "Фокус"- Сливен. Коментарът Калфин направи по повод изявлението на владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър. „Това е абсолютно недопустимо. Въпреки че въпросният отец по-късно се е отрекъл от думите си, посланикът ни в Република Македония потърси повече информация от тяхното Министерство на външните работи и тази информация не бе потвърдена оттам. Миналата седмица на посещение в София беше председателят на Македонския парламент, който също отрече да има такива призиви и ясно разграничи македонските институции от подобни идеи. Но ние знаем, че в Македония има много желаещи да трупат напрежение спрямо България и затова много внимателно следим това да не се повтори. Няма да позволим по подобен начин да се отнасят към паметта на българите”, увери Ивайло Калфин.
Йорданка РАДАНЧЕВА


Агенция “Фокус”
Евродепутатът Николай Младенов повдигна в Европарламента въпроса за българските военни гробища в Македония

В началото на пленарната сесия на Европейския парламент, евродепутатът Николай Младенов (ЕНП-ЕД/ГЕРБ) повдигна въпроса за българските военни гробища на територията на Република Македония, съобщиха от кабинета на евродепутата. Изказването му беше в отговор на информация от Република Македония, че някои църковни власти заявяват желание да изровят гробовете на загиналите във войните на територията на републиката български воини.
"Българското обществено мнение, а съм сигурен и европейското, намират подобни изявления за абсолютно неприемливи", заяви евродепутатът. Той призова Европейския парламент да обърне внимание на правителството в Република Македония, че подобен тип изявления не трябва да остават без отговор от страна на властта.
"Трябва да чуем ясно и категорично, че никой в Македония няма да изпълни подобен тип заплахи. Това би било нарушение на основни културни и национални правила за всяка една цивилизована държава", заяви в края на изказването си Младенов.

Принтирай    Оразмери текст   + -