✝ 7 Неделя след Пасха ­ на св. Отци от Първия вселенски събор. Преп. Софроний Български. Преп. Никита, еп. Халкидонски




СВ. ПРЕПОДОБЕН СОФРОНИЙ БЪЛГАРСКИ


Сведенията за този Божи угодник са твърде оскъдни и са оставени от ръката на поп Пею, авторът на житието на св. Георги Софийски Нови. Светското му име било Стефан и е живял през втората половина на XV и началото на XVI век в Софийското село Пенкьовци, където бил енорийски свещеник. Поради притеснения и насилия от страна на турците той и жена му се преселили в София. Понеже и тук не бил оставен на мира, забягнал чак във Влашко при тамошния войвода Раду Велики. Там жена му починала и той се замонашил под името Софроний. След смъртта на войводатa Pаду, Софроний се върнал в поробеното си отечество и се поселил в някакъв манастир край Русе (предполага се, че може би в някой от скалните манастири в поречието на реката Русенски Лом - този на св. патриарх Йоаким или на преподобния Димитрий Басарбовски). В този манастир Софроний живял праведно - в пост и молитва, в труд и милостиня. Това не се понравило на Сатаната, който настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата.
Три години след смъртта си Софроний се явил на монасите и им наредил да му извадят мощите от земята. Те били нетленни и благоуханни и ги положили в ковчег за всеобщо поклонение. По непълни сведения, днес тези мощи се намират някъде в Сърбия.
Българската православна църква почита паметта на преподобния на 28 май.


Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.


***

СВ. МЪЧЕНИК ВАРЛААМ, АРХИЕПИСКОП ОХРИДСКИ


Сведенията за този Христов мъченик са оскъдни. С достоверност се знае, че бил Охридски архиепископ. При една своя обиколка „пострадал за истината в град Велес”. Там на 28 май 1598 г. бил жестоко убит (намушкан с ятаган) от местните турци и тялото му било хвърлено в река Вардар. Изглежда, че архиепископ Варлаам е бил свързан с подготовката на Първото Търновско въстание през същата 1598 г., която обхващала значителни райони от Мизия, Тракия и Македония. В организацията на това мащабно движение за възобновяването на погиналото Българско царство участвали мнозина духовници и епископи, вкл. известният търновски митрополит Дионисий Рали. Както изглежда, освен епископите от Търновската митрополия (Преслав, Червен и Ловеч) в подготовката на въстанието срещу османските поробители участвали и представители на духовенството от Тракия (например митрополитът на Филипопол/Пловдив) и Македония. Мъченическата смърт на св. Варлаам Охридски била отбелязана от неизвестен български книжовник, а no-късно като съкратен разказ влязла в творчеството на известния през XVII в. руски (украински) православен църковен писател Иван Вишенски.
Поради страх от наказание тялото на светия мъченик останало в реката цяла седмица. Водата го отнесла при едно село, на два часа път пеша от Велес, където го намерил по сънно видение някакъв рибар. Той го извадил от реката и го пренесъл в селската църква, като смятал да го погребе в двора й. Обаче на сън му се явил самият архиепископ Варлаам и казал: „Погреби ме в олтара вътре в църквата, понеже аз за църквата пострадах и умрях”.
С помощта на други благочестиви християни рибарят погребал тленните останки на мъченика. Срещнали затруднение при спускане на тялото в гроба, тъй като не можели да го вдигнат. Чак когато намерили трима праведни и достойни мъже, те го положили в гроба. Една година след това на някакъв епископ се явило ангелско видение и след това - мъченик Варлаам. Последният пожелал да принесат мощите му в Охрид, в седалището на архиепископията. Срещу парично възнаграждение получили разрешение от турската власт да извадят и пренесат мощите на архиепископа. Намерили тялото му здраво и с липсващи посечни рани, от което изтекло благоуханно миро. То било пренесено и препогребано в Охрид.
Паметта на мъченик Варлаам, архиепископ Охридски, трябва да се чества на 28 май.


Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.


***

СВ. ПРЕПОДОБНА ФИЛОТЕЯ ТЪРНОВСКА (ТЕМНИШКА)
Култът към преподобната Филотея е сред ярките примери за културното излъчване на Търново като сакрален център на българите и едно от най-значителните църковно-културни средища в православния свят. Тази византийска светица е живяла най-вероятно през IX-X в. в селището Моливот в района на Одрин. В този смисъл Филотея би могла да има и български произход. Дете на благочестиви родители, тя получила добро образование и макар и против волята си, била омъжена. След смъртта на съпруга си Филотея се заселила на остров в едно близко езеро, отдавайки се на пост, молитви и всенощни бдения. Постепенно отшелницата получила голяма популярност, благодарение на своята мъдрост и дарба да поучава и лекува. При нея се стичали хора отблизо и далече. Вследствие на постническия си живот Филотея изгубила жизнените си сили и предвиждайки смъртта си, оплаквана от околните християни, починала. Мощите й били пазени в църквата „Света Богородица" - вероятно в родното й място. Култът към св. Филотея обаче имал локално значение и почти не навлязъл във византийския религиозен живот.
В началото на XIII в. по време на своите победоносни войни в Тракия цар Калоян пренесъл мощите в столицата Търново. Те били положени в църквата „Св. Богородица", наречена още Темнишка. Именно Търновската патриаршия развила култа към св. Филотея, превръщайки го в български християнски култ. Създадени били служба и кратко житие, но връх в почитането на светицата е пространното житие, написано от Патриарх Евтимий. След падането на града под османска власт мощите били пренесени във Видин, където митрополит Йоасаф Бдински написал вълнуващо похвално слово за светицата. След завладяването на Видин мощите били отнесени в Куртя де Арджеш във Влашко, където се пазят и днес.
По времето на Патриарх Евтимий паметта на св. Филотея се е празнувала на 28 май, а днес - на 7 декември.


Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***




В памет на преподобния наш отец Никита, епископ Халкидонски



Преподобният наш отец Никита от младини възлюбил Христа. Като се отрекъл от света и от всички световни привързаности, той угаждал на Бога с добродетелния си живот и бил възведен на светителския престол в Халкидон, на който предстоейки, бил като светилник за света и украсявал Христовата Църква.

Свети Никита бил много милостив към бедните. Той раздавал храна на гладните, обличал голите, приемал в своя дом странниците и по всякакъв начин се грижел за тях. Никита бил баща за сираците, закрилник на вдовиците и спасител на всички обидени и нещастни.

Когато настъпили тежките времена на иконоборството, при царуването на Лъв Арменец, свети Никита се показал като мъжествен изповедник на Христовото име. Той твърде много се подвизавал в борбата с нечестивото учение, изобличавал неговите неправославни основи и увещавал всички с благоговение да се покланят на иконата на Христа Господа и на Неговата Пречиста Майка, както и на иконите на всички останали светии. За това доблестният Христов изповедник понесъл много страдания от нечестивия цар и неговите единомишленици. За своето правоверие той бил заточен и претърпял много унижения и беди.

Накрая, след като прекарал дълги години в изповеднически трудове и подвиг, свети Никита се преселил от земята в небесните обители. Бог го прославил на небесата пред Своите ангели, а на земята - пред човеците, тъй като чрез неговите мощи се извършили множество чудеса и мнозина получили изцеление от всякакви болести за слава на Бога, Който се прославя в Своите светии.



Преподобни Софроний Български (Софийски)



Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София с жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски и преподобни Димитрий Басарбовски), гдето се подвизавал в пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.

Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение. Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тия сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги, който пострадал през 1515 година.



В памет на свети свещеномъченик Еладий



Свети Еладий, след като претърпял множество мъчения, бил хвърлен в огън и излязъл невредим от него. След това го били жестоко, от което той починал. В службата, посветена на него, се говори, че Христос го е посетил в тъмницата и е излекувал неговите рани и че оковите сами паднали от ръцете му. Предполага се, че той е пострадал от персите по време на тяхното нашествие в източните провинции на Римската империя.



В същия ден се празнува паметта на свещеномъченик Евтихий, епископ и сътрудник на апостолите, който пострадал в Мелитин през I век.



На този ден се чества паметта на свети Игнатий, епископ Ростовски.