Св.мчк Исидор и Св. мчк Райко-Иоан Български


В първата година от царуването си император Декий издал указ за преброяване на подлежащите на военна служба и за събирането им в полкове по всички области и страни на империята. Поради това корабите на воеводата Нумерий се отправили за остров Хиос, за да съберат младежите, годни за военна служба. По същото време на остров Хиос живеел свети Исидор, родом от град Александрия, с крепко телосложение, мъжествен по дух, вярващ християнин. Живеел богоугодно, в пост и добротворство, чужд на суетата и нечистите светски удоволствия. Не по-малко се пазел и от нечистите дела на елините. Заради храбростта и мъжеството си бил записан в полка на Нумерий. Не след дълго пристигнала нова императорска заповед ­ да бъдат принуждавани всички християни да се покланят на римските божества. Който откажел, трябвало да бъде принуден чрез изтезания. Заповядано било да се следят особено воините и ако сред тях се окажел някой християнин, трябвало да го накарат да се поклони и да принесе жертва на идолите, както бил древният римски обичай. Тогава един стотник на име Иулий отишъл при Нумерий и му донесъл, че блаженият Исидор е християнин. Воеводата заповядал веднага да го извикат и щом се явил пред него, го попитал: ­ Как се казваш? ­ Името ми е Исидор ­ отвърнал светият. ­ Ти ли не искаш да се подчиниш на заповедта на нашия император Декий и да принесеш жертва на боговете? Исидор отвърнал: ­ Какви са вашите богове, че аз, християнинът, да им принасям жертва? Те са идоли глухи, слепи и безжизнени. ­ О, ти, зъл и безчестен хулител, заслужаваш наистина страшни мъчения и смърт! ­ Наистина заслужава да понеса страдания за моя Бог. За Неговото пресвято Име съм готов на всякакви мъчения и смърт, за да ме сподоби Моят Владика с участта на светите мъченици, пострадали за Неговото свято Име. Вярвам и се надявам, че всички, които са възложили упованието си на Него, няма да умрат, както е казал сам Нашият Господ Иисус Христос: “който вярва в Мене, има живот вечен”. ­ Ще принесеш ли жертва на боговете, ако искаш да останеш жив, или няма? Светецът отвърнал: ­ Даже и да ме убиеш, над душата ми нямаш власт. Мъчи ме както искаш, аз имам за Помощник истинския жив Бог и Господ Иисус Христос, Който е с мен сега и ще бъде с мен и след смъртта ми, и аз ще бъда с Него. Няма да спра да изповядвамНеговото пресвято име, докато в тялото ми има живот. ­ Подчини се на царския указ и принеси веднъж жертва, а после прави каквото искаш. Светецът обаче казал: ­ Не се надявай, нечестивецо, да ме прелъстиш с коварството си. Онзи, който се е отрекъл веднъж от Христа, своя Бог, може ли да се нарече Негов верен раб? Несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. Но аз не мога да си позволя даже да си помисля нещо, неугодно на Господа. ­ За твое добро те съветвам, Исидоре, послушай ме! Ако не ме послушаш, ще те подложа на страшни мъки и ще те мъча, докато не изповядаш колко са велики нашите богове. Тогава Нумерий заповядал на войниците да го прострат на земята и четирима от тях да го бият жестоко. Докато го биели, събралите се около него го убеждавали: ­ Покори се на волята на императора, Исидоре, ако не искаш да се простиш в мъки с живота. Но светецът им отвръщал: ­ Аз се покорявам на волята и заповедите на моя Бог и небесен Цар, Който пребъдва вечно. Него аз изповядвам и почитам. Няма да се отрека от Него и Той няма да се отрече от мен в съдния ден. След това мъчителят употребил много време с обещания и със заплахи да склони светеца да се поклони на боговете, но без-успешно. Мъченикът продължавал да кори както него, така и боговете му. Накрая, преизпълнен с гняв, Нумерий му казал: ­ Ще заповядам да нарежат на парчета твоя долен език. ­ И да нарежеш езика ми, устата ми няма да спрат да изповядват Христовото име. Военачалникът заповядал да му отрежат езика. Но и след това светецът продължил да говори съвсем отчетливо, прославяйки Христа, истинния Бог. От страх воеводата паднал на земята и онемял. Когато го изправили, не можел да произнесе нито дума и се опитвал да обяснява с ръце. После поискал хартия и написал: “За неподчинение на царския указ Исидор да бъде посечен с меч.” Щом прочели това на мъченика, той възкликнал радостно: ­ Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че не ме лиши от благодатта Си! Славя Те, Владико, мой живот, мое дихание! Възпявам Те, Господи, сило моя, Просветител на моя ум! Славя Те, че ми даде език, за да възпявам непрестанно Твоето величие! Палачът повел мъченика към мястото на посичане. Свети Исидор, без да се бави, с радост се устремил към своето заколение. Като вдигнал светлото си лице към небето, светецът рекъл: ­ Свети Владико, славя Те, че в милостта Си сега ще ме приемеш в селенията Си и в мястото за упокой! Пристигнали на мястото, където трябвало да отсекат главата му и той поискал разрешение от пазача да се помоли. След продължителна молитва склонил пред меча честната си глава и бил посечен за изповядване на името на Иисус Христос, Божия Син, преклонил на кръста Своята пречиста глава заради нас, грешните. Мъчителите оставили честното тяло на светия мъченик без погребение, за храна на кучета и зверове. Но един от другарите на светеца на име Амоний, таен християнин, го взел и заедно с други верни братя изкопал гроб и положил като драгоценно съкровище в земята честното тяло на Исидор. Същият християнин повторил доблестния подвиг на Исидор ­ след пътуване по Хелеспонтския проток, в Кизик, той приел мъченически венец. Впоследствие една благочестива жена на име Миропия, дошла от град Ефес, извадила от земята честните мощи на светеца. Помазала ги с драгоценен балсам, увила ги с чиста плащаница и ги положила на почетно място. Щом се прекратило гонението на християните, в чест на свети Исидор била издигната църква, в която болните получавали изцеление от най-различни болести чрез светите мощи на Христовия мъченик, за слава на Христа, Нашия Бог, прославян во веки с Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин. Свети мъченик Райко-Иоан Български Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен. Рода му и имената на родителите му не можахме да научим. А самият той се наричаше Райко и беше златар по занаят. Живееше и работеше в центъра на Шумен и беше на около 18-годишна възраст, много красив на лице, още по-красив по душа, а по вяра и любов към Христа ­ най-горещ и най-твърд. И както доказахапо-късно събитията, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта и сърцето си: “Ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе”. Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Иосиф Прекрасни в целомъдрието, заради което встъпи в мъченически подвиг за вярата и храбро се бори, и чудно се подвиза против видимите и невидими сили, и накрая умря за Христа като тържествуващ победител. А как се бори за целомъдрието и как претърпя мъченическа смърт, това ще разкаже нашето слово, както ни го предаде един човек, иеромонах, който се случил там. Той работеше ­ както се каза ­ своя златарски занаят в центъра на град Шумен. А срещу неговата работилница имаше една турска къща, чийто домовладика имаше неомъжена дъщеря. Тя като гледаше неизречената хубост и красота на хубавия Райко се разпалваше от сатанинска любов и цялата гореше от обич към него, но не можейки иначе да постигне целта си и да изпълни лошото си желание, тя измисли и се изхитри да употреби следния начин... Един ден слезе и пристъпи малко от портата, и извика Райко да дойде при нея. Той, не разбирайки умисъла, отишъл и застанал извън портата. Тя му казала да се приближи, за да є вземе мярка от пръста, та да є направи златен пръстен печат. Хубавият момък се приближил и колкото той стоял със страх и стеснение, толкова тази развратница, новата египтянка, с безсрамие и сатанинска наглост го задърпала с всичката си сила, за да го вмъкне в дома. Така постъпила тази похотливка и развратница, а новият Иосиф издърпал с по-голяма сила ръката си от нейните ръце, и тя, отблъсната, паднала по гръб. И веднага, както в древността онази египтянка, превърнала любовта в омраза, започнала да крещи колкото може и наклеветила пред присъстващите Райко, който бил достоен за безбройни похвали, че уж дръзнал да изнасили нейната моминска чест. Голяма клевета! Агаряните, кръвожадни, го грабнали веднага и го завели пред съдията. Съдията под влияние на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако не желае това, да бъде бит, докато умре. И попита блажения Райко кое предпочита. Приснопаметният отговорил, че предпочита смъртта, отколкото да се отрече от Христа. Съдията го уговаряше, уговаряха го и присъстващите, а повече от другите го уговаряше бащата на момичето, като казваше, че му прощава дързостта, само да се потурчи, и ще го направи свой зет и ще го има като свой син ­ наследник на всичкия си имот. Но не можаха да променят мисълта му ­ той само това казваше: ­ Християнин съм, християнин ще умра! О, твоята твърда съпротива, всеблажени Райко! О, твоето мъжествено убеждение! О, твоята най-гореща и пламенна любов към Христа! Ти за малко време показа, че дивно си се обогатил с четирите основни добродетели: благоразумие, целомъдрие, храброст и справедливост: благоразумие показа, пазейки като глава чистотата пред Бога и благочестието; целомъдрие показа, като не се съгласи да робуваш на страстите на новата египтянка; храброст показа, като не се уплаши от убиващите тялото, но душата неможещи да убият, справедливост показа, умирайки за Христа, защото и Той умря за твоето спасение! Но виждаме обединени и ясно разпознаваме и трите богословски добродетели: надеждата, че заради обещанието и наслаждението на бъдещите блага си пренебрегнал като смет временните, които нечестивите ти предлагаха и обещаваха; вярата, защото до последното си издихание добре я опази; любовта към Бога, защото всеусърдно умря за Него от жестока и мъчителна смърт. Както казахме по-горе, решението на мъчителя беше да умре под ударите на побоя. Биеха го безмилостно, докато паднаха ноктите на нозете му. Но смятайки, че съвсем не са успели да променят мисълта му, за да приеме тяхната вяра, не го оставиха, а го вързаха за мишците с въже и го окачиха нависоко, и така окачен прекара остатъка на оня ден до вечерта. Тогава го откачиха и пак отправяха много ласкателства, но и го заплашваха с много видове различни изтезания. Но напразно се трудеха суетните безумци. Понеже след като той се противи до кръв, борейки се против греха, и след като любовта към благочестието отрано беше завладяла душата му, всеки вид мъки му изглеждаше смешен. Прочее, понеже настъпи вечер и нямаха вече време да му направят нещо друго, го хвърлиха в затвора, като му дадоха срок от два дни да размисли добре какво ще прави. Какво са му сторили тия два дни в затвора, остана неизвестно и не се чу навън. След два дни го изведоха от затвора, провериха го по разни начини и понеже мисълта му си оставаше твърда и непоколебима, пак го окачиха за мишците до вечерта на оня ден. И пак го свалиха от куката, и го хвърлиха в затвора. На следния ден пак го изведоха и пак му отправиха много ласкателства и обещания, а след това страшни закани и заплахи. Но блаженият нито ласкателствата и обещанията им прие, нито пък от заканите им се уплаши, а през цялото това време имаше една защита в устата си: ­ Християнин съм! Няма да се потурча! Трети път го окачиха за мишците, после поставиха под него мангал и като обръщаха насам-нататък мангала, разпаленият огън топеше и изтощаваше тялото му. И през цялото време на това сурово изтезание, ту с ласки, ту със заплахи да му причинят по-тежки мъчения, го принуждаваха да каже, че ще се потурчи. Но храбрецът понасяше изтезанието и не казваше нищо друго, освен: ­ Християнин съм! После доведоха един лекар, който му каза да не се бои от нанесените рани, защото могат да бъдат излекувани. Също и другите присъстващи му казваха, че лекарят ще го излекува: ­ Кажи, че ще се потурчиш, за да бъдеш свободен, и ще те направим велик ага! Но мъченикът само това отвръщаше: ­ Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча! Но колкото светецът оставаше твърд във вярата, толкова посрамените мъчители се ожесточаваха. Впрочем измислиха друго, още по-сурово изтезание. Разрязаха му кожата на корема над пъпа и изрязаха оттам един ремък. О, жестокост! О, безчовечие! ­ изрязаха му един ремък от пъпа чак до гърлото и друг един ремък отзад пак до гърлото. И понеже като че ли не им беше достатъчно това мъчение, осолиха одраните места обилно със сол, а след това го гориха със запалени свещи безмилостно и несъстрадателно. Кой няма да се потресе пред тяхната жестокост и зверосърдечие?! Кой няма да се удиви на действително дивната и свръхестествена издръжливост на мъченика?! Кой няма да се изуми пред Божията сила, която се проявяваше в немощта на тялото на този деликатен и нежен юноша?! Добропобедният Христов мъченик понесе и това ужасно изпитание. Какво още липсваше? Нозете закрепнаха добре от прекомерните и нечовешки побоища, за да тичат безпрепятствено по небесния път. Ръцете му се осветиха от висенето, за да ги простре с дръзновение преподобни и чисти пред престола на Божието величие. Тялото му разбиха и изпекоха за тясната врата и скръбния път към небето. Пробиха му утробата, за да се яви Божият страх, който мъченикът беше възприел и притежаваше. Гърдите му отвориха, за да се прояви пламъкът на божествената любов, която пламтеше в сърцето му. Със сол го осолиха и с огнен пламък изпекоха, за да стане храна, достойна за небесната трапеза! Какво друго липсваше още, за да бъде увенчан като блестящ отличник и победоносен поборник? Но понеже нямаха вече какво друго да му сторят враговете на Кръста и понеже Подвигоположникът Христос не беше съгласен той повече да страда, затова в оня час мюфтията издаде нареждане да престанат изтезанията и да го обезглавят, което и стана. И така, беше обезглавен и се съедини с духовната и безсмъртна Глава Иисус Христос, за да съжителства и съцарува с Него. Бори се и завърши този временен живот и започна вечният и безкрайният на 14 май 1802 г. след Христа. А какво стана с неговото многострадално тяло, не знаем. Знае Бог, Който е дивен в Своите светии, и Който го прослави с чудеса, каквито последваха. Написахме само толкова, колкото очевидецът и слушателят иеромонах ни разказа, за слава на Отца и Сина, и Светия Дух, и за честта на светия многострадален и добропобеден мъченик Райко, поради чиито свети молитви да се избавим от вечното осъждане и да се сподобим с Небесното Царство! Амин.

Св. мъченик Райко Шуменски (Св. Йоан Български)


Този мъченик бил роден през 1784 г. в Шумен. Името му било Райко, което житиеписецът му или не е разбрал, или пък го е превел на гръцки като „Йоан". Още 18-годишен, красивият и благочестив младеж Райко станал майстор златар. Златарската му работилница била в центъра на Шумен срещу една турска къща. Там живеела една девойка, която се влюбила в Райко, но не могла да спечели сърцето му. Затова решила да употреби сатанинска хитрост. Извикала го тя един ден пред портата си под предлог да и вземе мярка за пръстен. Младата туркиня се опитала насила да го вкара в двора си, като при дърпането умишлено паднала по гръб. Завикала неистово, твърдейки, че младият майстор уж се бил опитал да я обезчести.
Шуменските мюсюлмани веднага хванали набедения в насилие младеж и го отвели пред кадията. Последният, под силното давление на бащата на момичето, му предложил или да се потурчи и ожени, или ще бъде бит до смърт. Христолюбивият младеж отговорил, че предпочита смъртта пред безче-стието. Въпреки многобройните обещания за пари, имот и почести, той не склонил, а само повтарял: „Християнин съм, християнин ще умра!".
Последвали жестоки побои и други мъчения в продължение на два дни. После отново увещавали Райко да се потурчи, но той упорито отказвал. Отново го мъчили и редували увещания с насилия. Мъченията ставали непоносими - дерели месата му, солели кървящите рани и после го горили със запалени свещи. След като тялото му заприличало на кървава пихтия, най-накрая го обезглавили (14 май 1802 г.). Житието му било написано от йеромонах Никифор Хиоски въз основа на сведения на очевидци.
Българската православна църква тачи паметта на този свети мъченик на 14 май.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***