❇ Преп. Иларион Велики. Св. Иларион, епископ Мъгленски



Пренасяне мощите на свети Иларион, епископ Мъгленски, в град Търново



Блаженият Иларион произлезе от родители много бележити и боголюбиви, усърдни във всичките Господни заповеди и постоянната молитва. Те бяха бездетни и желанието им беше да получат плод от своя брак. Майка му възложи себе си на Божията Майка и често прибягваше към нейния храм и проливаше пред нея своите сърдечни стенания и горещи сълзи. Една нощ й се яви Пресвета Богородица в сънно видение и като я побутна с ногата си, рече: „Стани, жено, защото ще получиш исканото! Ще родиш син, който ще обърне мнозина от дълбока заблуда към светлината на богопознанието." След време тя зачена и роди блажения Иларион. Когато беше на три години, детето запя ангелската песен: „Свят, свят, свят е Единият Бог." Майката като чу това, изпълни се с радост и недоумение и се чудеше на думите му.
Отхраниха го и го дадоха да изучава Свещените Писания. А като навърши осемнадесет години, остави родителите си и света, постъпи в един тамошен манастир и се облече в монашески образ. Той беше като плодовита маслина в Божия дом, и като друг Исаак се повинуваше на своя духовен отец във всичко, като отсичаше до край своята воля и изпълняваше с усърдие всяко послушание. И толкова просия в добродетел, че цялото братство се хвалеше с него и се украсяваше с неговата добродетел. Гледайки това неговият духовен отец и предвиждайки с окото на душата си благодатта, която Бог ще му даде, се молеше той да си остане такъв докрай.
Минаха доста години, когато неговият отец разбра за своето заминаване при Господа. Затова свика при себе си всичките братя, доста ги поучи, връчи на Иларион предстоятелството на манастира, малко дни поживя и предаде духа си на Господа. Иларион, като стана наследник на председателството, благодатта и молитвата на своя отец, пазеше връченото му стадо, смиряваше себе си пред братята във всичко и на всички предлагаше своя пример: обуздаваше себе си с пост и бдение, проливаше потоци сълзи всяка нощ и във всичко подражаваше на великия общежител Теодосий.
И всички хора от околността се стичаха при него, едни - за да получат неговото благословение, а други се обличаха в монашески образ и величаеха Бога заради него. Слухът за него се пренесе навсякъде и нямаше място, където да не беше стигнало неговото име.
Понеже така добре управляваше монашеското общежитие, Господ не изтърпя още дълго неговата светлина да стои скрита под крина, а пожела чрез него да просвети едно осиротяло стадо и да украси един архиерейски престол. Света Богородица застана на сън пред Охридския архиепископ Евстатий и така му рече: „Архиепископе, не отлагай да положиш светилника на свещник - Иларион, наставника на общежитието, за пастир на Мъгленците, защото той мнозина ще обърне от заблуда към светлината на богопознанието!" Архиепископът изслуша това, разбра силата на съновидението и побърза да превърне в дело заповяданото. Същата нощ и на блажения Иларион се представи някакво светло видение и му рече така: „Ето, днес ще започна да те издигам изсред Израилевите синове! Аз, Господ Бог, те призвах към праведност, и ще поддържам ръката ти, и ще те подкрепям! И ще те поставя завет за народа, светлина за езичниците, за да отвориш очите на слепите, да изведеш вързаните от техните окови и от тъмница - седящите в тъмнина"! Като се събуди, разбра, че явлението е от Бога, и макар да скърбеше за разлъката си с братята се покори на божественото повеление.
След няколко дни бе ръкоположен за епископ на град Мъглен от споменатия архиепископ. Като дойде в своя град и влезе в съборната църква, усърдно целуна божествените икони и направи прилежна молитва за стадото си, преподаде мир на всички и изпълни сърцата им с веселие. Поучи ги да държат за правата вяра, да бъдат прилежни към Господните заповеди и да следват повеленията на православието, а от нечестивите ереси да стоят надалеч според казаното: „Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи." Да прибягват към съборната Църква и да странят от всеки човек, който постъпва безчинно! Да вярват в неразделната Троица, - Отец и Син и Светия Дух, както и в Христовото въплътяване и в животворящото кръстно дърво като в непобедимо оръжие срещу невидимите врагове! Да почитат мощите на светците, като на близки Божии угодници, а всички еретици да проклинат - Арии и Евномий, Савелий и Македоний, Аполинарий и Ориген с техните писания, Теодор Мопсуетски и неговия ученик Несторий, Диоскор, Север и Евтихий, Манент и Павел Самосатски - да се гнусят от цяла душа от тях и от ученията им. Това и много друго им проповядва, преподаде мир на стадото си, и ги отпусна да си идат. Верните слушаха, радваха се и изповядваха на Бога своята голяма благодарност, че им е дал такъв пастир и учител, но еретиците се разпалваха от завист и гняв. Така блаженият се стараеше да преумножава връчения му талант.
Учейки и наставлявайки верния народ, светецът узна, че голяма част от народа беше манихейска и арменска, а и богомилска, които ковяха планове и замисли против него, имаха намерение да прострелят в тъмнината правите по сърце и разпръсваха и разграбваха православното стадо като диви зверове. Гледайки как се умножават всеки ден, тежка печал го ядеше и от сърце възнасяше прилежни молитви към всесилния Бог, Той да запуши техните немлъкващи уста и често отправяше поучения към своя народ, като ги учеше и утвърждаваше да държат православната вяра. Еретиците често слушаха от него това, сърцата им се късаха и като диви зверове скърцаха със зъби срещу него, правеха му разни пакости и страстно спореха с него. Но добрият пастир на Христовите словесни овци постави Всевишния за свое прибежище, всичките им козни раздираше като паяжина и радваше цялото народно изпълнение на Православната Църква.
Благочестивият император Михаил Комнин като узна това, и на всички разказваше за добродетелите и делата на добрия пастир. Написа му и писмо, с което нареждаше да очисти от Църквата богомилската ерес, и които се покорят на православните догмати, да присъедини към избраното стадо, а които не се покоряват и пребъдват в своята нечестива ерес, да бъдат прогонени далеч от православните. Като чуха това, и те пристъпиха към съборната Православна Църква, сподобиха се да получат божествено кръщение и окончателно осъдиха своята ерес. И тогава можеше да се види как обществото на православните расте, а на злославните намалява.
На мястото, където преди правеха своите събрания поддръжниците на споменатата ерес, а сега вече чеда на Православната църква, подражателят на Христа Иларион издигна скъп храм за своите монаси на името на светите славни и всехвални Апостоли, чиято красота мнозина възхищава и привежда към славословие на Бога. Събра в него голямо множество монаси, на които предаде правилата и уставите на светите Отци. Самият той често идваше при тях и постоянно ги поучаваше и наставляваше да държат монашеските подвизи.
Майка му изпрати своя съжител при Господа, и се веселеше, като гледаше всичко това и отправяше към Бога благодарност. После поживя малко години, и отиде и тя при Господа, а божественият Иларион с почести я погреба и извърши над нея надгробно опело. Той си беше като дърво, насадено край изворите на Духа, растеше и преуспяваше с Бога във всички догмати на благочестието, учеше и наставляваше всички хора да държат разпоредбите на благочестието и да странят от злословните ереси.
Така православните се издигнаха, а нечестието докрай угасна. Всички овци, които от вълци се промениха с добро изменение, следваха своя пастир, покоряваха му се във всичко като незлобиви агънца, укоряваха предишната си заблуда и силно проклинаха нейните водачи. Поклонниците на нечестивата богомилска ерес, които възприеха семето на благочестието, Божият архиерей съчета към стадото на православните. А които не се покориха, тях пък отстрани от благочестивото стадо с различни изгнания и заточения. Така украси своя престол и води своето стадо, щото то съвсем да няма петно или порок. Затова всички му носеха дарове, като търсеха от него благословение и полза. А споменатото монашеско братство растеше и преуспяваше за слава Божия, понеже добре беше направлявано и водено от добрия пастир.
Мина доста време, през което той се упражняваше в обичайните си добродетели, но най-после разбра за своето заминаване при Господа. Свика цялото монашеско братство, прилежно го посъветва да пребъдват в покорност, в любов към своя отец и във всяка служба, да не отстъпват от предадения устав и усърдно да прилежават във всяка добродетел. Постави им за предстоятел Петър, мъж добродетелен и бележит, кротък и целомъдрен, чиято добродетел познават всички околни жители и който доста години беше ученик на блажения Иларион и много му послужи. Като ги утвърди така и достатъчно ги поучи, преподаде мир на тях и на цялото стадо и заспа със съня на блажената смърт. Онова благочестиво стадо го наобиколи, обливаше мощите му с топли сълзи, почетоха го с псалми и песни, кадила и аромати, и го погребаха. Говореха за него и това, че до тридесетте години на своята младост не вкусил вино.
След като мина доста време и споменатите монаси живееха заедно, някои започнаха да нарушават предадения устав, да се противят на предстоятеля Петър и да въвеждат някои раздори и ереси. Предстоятелят ги съветваше, но те си оставаха непреклонни и неумолими. Свети Иларион разбра техния лош и беззаконен устрем, яви им се на сън, изобличи техните беззаконни дела и едни немилостиво би с жезъла си, а други даже предаде на смърт. Блаженият Петър добре знаеше това видение и го съобщи на всички монаси в манастира, но и битите много дни боледуваха, а и предадените на смърт бяха видени мъртви - свидетелство за станалото. Като видяха това, останалите тамошни монаси бяха обхванати от страх и трепет, пребъдваха в заповяданите им правила и ненарушимо спазваха манастирския устав. Слухът за това ужасно чудо се разнесе навсякъде, затова с още по-голяма вяра и усърдие всички пристъпваха към него, Бог вършеше много знамения и чудеса чрез Своя угодник, затова отвсякъде идваха мнозина на неговия гроб и получаваха различни изцеления. Понеже при гроба му ставаха такива безчислени чудеса, по царско и църковно решение мощите на блажения бяха извадени от земята и положени в църквата. Като отвориха ковчега на блажения, намериха два източника на благоуханно миро да извират из очите му. Множеството негови ученици видяха това и се изпълниха с неизречена радост. Благочестивите хора от околностите като слушаха всичко това, идваха усърдно при ковчега на светеца и почерпваха различни изцеления.
След много време византийската империя се смали, а българското царство много се възвеличи. Благочестивият български цар Калоян с голямата си храброст завоюва немалка част от византийската територия - Тракия и Македония, Тривали и Далмация, Неада и Елада, дори и Етолия. И понеже слушаше за чудесата и знаменията, които Бог върши заради блажения Иларион, разпали се от божествено желание да се наслади от благодатта на светеца. Затова с голямо усърдие изпрати с големи почести да вземат мощите на преподобния и да ги пренесат в неговия славен град Търново. Като чу това, Търновският патриарх излезе с целия клир да ги посрещне със свещи и кадила, усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи на умиление и ги положи в една църква. По-късно цар Иван Асен, син на стария Асен, за спомен на своята победа в деня на свети 40 мъченици, издигна голяма църква в град Търново в тяхно име, в която и положи честните мощи на Христовия светител Иларион, където останаха чак до турското робство, като даваха безпрепятствено изцеления на всички, които с вяра и любов пристъпваха към тях. Сега не се знае къде се намират, ако не благоволи Господ Бог пак да ги открие, за да ги даде на Своята Църква за поклонение и за велико утешение. Амин!



Католическата църква в България също почита паметта на свети Иларион