Св. вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий



Днес празнуват: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка



Нечестивите римски царе Деций и Валериан като свикали князете и велможите си, направили с тях съвещание за разпространение на почитанието на лъжливите им богове и за изтребването и унищожаването на светата християнска вяра. И те единодушно, с общо съгласие, издали в Капитолия следния указ:
“Римските царе, непобедимите победители, вечночестните, велики, верни Деций и Валериан, с велможите: тъй католото є тяло се покрило с рани и се обезобразило; кръвта текла на ручеи и обагрила земята. Но светицата изтърпяла всички мъчения с такова мъжество и доблест, че тези, които я наблюдавали, били поразени от голямо изумление. След това жестокият цар заповядал да затворят Екатерина в тъмницата и да не є дават нито храна, нито вода, докато не измисли нови мъчения, за да я погуби.
Междувременно Августа, съпругата на царя, силно желаела лично да види света Екатерина. Слушайки за нейните добродетели, мъдрост и мъжество, тя силно я обикнала. А след едно видение насън сърцето на Августа пламнало от такава любов към Екатерина, че тя дори не можела да заспи. Когато царят отпътувал от града по някаква работа и се забавил няколко дни със завръщането си, царицата намерила удобно време, за да изпълни желанието си. Тогава при двора имало един велможа, верен приятел на царя, по сан ­ военачалник, на име Порфирий, човек, който се отличавал с благоразумието си. Царицата съобщила тайното си желание на него.
­ В една от предишните нощи ­ казала му тя ­ видях в съня си Екатерина, която седеше величествено сред множество прекрасни младежи и девойки, облечени в бели дрехи. Лицето є излъчваше такова сияние, че не можех да гледам към нея. Като ме настани до себе си, тя постави върху главата ми златен венец и каза: “Владиката Христос ти изпраща този венец.” От този момент имам такова силно желание да я видя, че не намирам покой за сърцето си. Моля те, Порфирий, направи така, че да мога да се срещна тайно с нея.
­ Ще изпълня желанието ти, царице ­ отговорил Порфирий.
Щом настъпила нощта, Порфирий взел двеста войници и тръгнал заедно с царицата към тъмницата. Като дали пари настражите, те влезли при светата мъченица. Когато царицата видяла светицата, тя била поразена от сиянието на лицето є, което сияело от Божествена благодат. Като паднала бързо в нозете на Екатерина, царицата със сълзи възкликнала:
­ Сега се считам за щастлива и блажена, защото се сподобих да те видя. Подобно на кошута, копнееща да утоли жаждата си1, аз безмерно желаех да те видя и жадувах да чуя сладостните ти речи. Сега, когато се сподобих да получа желаното, вече не скърбя, дори и да се наложи да се лиша от живота и царството си: толкова съм щастлива, че те видях! Блажена си ти и си достойна за похвала, че си се отдала на всемогъщия Владика, Който е излял върху теб толкова големи дарования.
В отговор светицата є казала:
­ И ти си блажена, царице, защото виждам венец над главата ти, поддържан във висините от ръцете на ангели. След три дни ще го получиш за малкото мъчения, които ще изтърпиш заради Христа, за да отидеш чрез тях при Истинския Цар и да царуваш вечно с Него.
А царицата отговорила на Екатерина:
­ Боя се от мъченията, които ми предричаш, а още повече се боя от съпруга си, който е твърде жесток и безчовечен.
­ Не се плаши ­ казала є светицата, ­ Самият Христос ще ти бъде помощник; Той ще укрепи сърцето ти и никакво мъчение не ще докосне душата ти; само тялото ти ще пострада тук малко и временно, а после и то ще получи вечен покой.
Когато светицата изрекла това, Порфирий я попитал:
­ Какво ще подари Христос на тези, които вярват в Него? Защото и аз желая да повярвам в Него и да бъда Негов воин.
Мъченицата му отвърнала:
­ Нима не си чел или не си чул нищо от християнското Писание?
­ От младини съм се упражнявал във воинските дела и за нищо друго не съм имал грижа ­ отговорил Порфирий.
Светицата му рекла:
­ Невъзможно е да се опишат с човешки език благата, които преблагият и човеколюбив Бог е приготвил за тези, които Го обичат и пазят Неговите заповеди.
Тогава Порфирий, като се изпълнил с безмерна радост, повярвал в Христа, а заедно с него и двестата войници, и царицата; и всички, като се простили благоговейно с мъченицата, си тръгнали.
А милостивият и човеколюбив Христос не оставил светата Си невеста, но се грижел за нея като чедолюбив баща. Всеки ден при нея долитала през прозореца една гълъбица и є носела храна. Накрая и Самият благ Подвигоположник ­ нашият Господ Иисус Христос, я посетил, заобиколен от велика слава и от всички небесни чинове и още повече я укрепил в мъжеството, и я изпълнил с дух на смелост:
­ Не бой се, възлюбена Моя невесто ­ казал є Той, ­ Аз съм винаги с теб и никакво мъчение не ще те докосне; с търпението си ти ще обърнеш мнозина към Мен и за награда ще получиш много нетленни венци.
Като я утешил с тези думи, Господ станал невидим.
На сутринта царят, като седнал важно в съдилището, заповядал да доведат Екатерина. Тя влязла при царя, сияейки с духовна благодат и с някакво блажено озарение, така че стоящите наблизо били озарени от сиянието на красотата є. Царят бил твърде удивен и помислил, че някой є е носил храна в тъмницата и затова тя не отслабнала телом и не променила красотата на лицето си, затова искал да предаде на смърт стражите є. Но света Екатерина, не желаейки други да бъдат мъчени без да имат вина, му разказала цялата истина:
­ Знай, царю, че не човешка ръка ми даваше храна, а моят Владика Христос, Който невидимо се грижи за рабите Си, ме хранеше.
Царят, дивейки се на необикновената красота на света Екатерина, искал отново с ласкателства и лукавство да є по-влияе и є казал:
­ Слънчева девойко, с красотата си ти превъзхождаш самата Артемида; родена си да властваш, дъще моя. И така, ела, поклони се и принеси жертва на боговете ни, и тогава ще царуваш с нас и ще прекараш живота си в радост. Моля те: не погубвай с мъчения тази своя светла красота.
­ Аз съм земя и прах ­ отговорила светицата. ­ А цялата красота увяхва като цвят или изчезва като сън и от най-малката болест, или от старостта, а след смъртта се предава на съвършено тление; и така, не се грижи, царю, за моята красота.
По време на този разговор със света Екатерина, един велможа, на име Хурсаден, жесток и безмилостен мъчител на християните, желаейки да покаже любовта и разположението си към царя, му казал:
­ Царю, изобретих такова мъчение, чрез което ще победиш тази девица. Заповядай да поставят на една ос четири дървени колела, а по тях в кръг да забият различни железни остриета; нека две колела да се въртят надясно, а две ­ наляво, а девицата да бъде привързана по средата им; тогава въртящитесе колела ще раздробят тялото є. Но преди това нека само покажат тези колела на Екатерина, та като ги види, да се уплаши от жестокото мъчение и да се подчини на волята ти; а ако и след това остане в предишното си упорство, тогава нека приеме мъчителна смърт.
Царят харесал този съвет и заповядал да направят колелата, за които говорил Хурсаден. Когато колелата били готови, довели мъченицата на мястото за мъчения и отначало завъртели колелата с голяма сила пред очите є, за да я уплашат, а след това мъчителят є казал:
­ Виждаш какви мъчения са приготвени за теб! И ти ще приемеш в тях най-ужасна смърт, ако не се поклониш на боговете.
На това Екатерина отговорила:
­ Вече много пъти изказах решението си да остана християнка; затова, царю, не си губи времето напразно, а прави каквото искаш.
Като видял, че не може да изплаши Екатерина и да я отвърне от Христа, мъчителят наредил да я привържат към колелата и силно да ги въртят, така че да бъде разкъсана на части и да умре от най-ужасна смърт. Но веднага щом пристъпили към това мъчение, от небето слязъл един Ангел, освободил светицата от връзките, а колелата натрошил на парчета; при това силно разбитите колела се разлетели настрани и поразили смъртно мнозина невярващи. Като видял това преславно чудо, целият народ възкликнал:
­ Велик е християнският Бог!
А царят от ярост бил мрачен и беснеел, измисляйки нови наказания за мъченицата.
Като чула за това чудо, царица Августа излязла от палатите си и започнала да изобличава царя.
­ Ти наистина си дързък и безумен ­ казала тя, ­ щом се осмеляваш да се бориш с Живия Бог и да мъчиш несправедливо рабинята Му.
Не очаквайки да чуе тези думи, царят неистово се разярил и станал по-лют от всякакъв звяр. Като оставил света Екатерина, той обърнал цялата си ярост към съпругата си. Забравяйки дори естествената си любов към нея, той наредил да донесат голям сандък и да го напълнят с калай, за да бъде неподвижен, да забият гвоздеи в капака на сандъка и като заклещят гърдите на жена му между сандъка и капака, да ги притискат. И мъчителите, причинявайки неизразими страдания на светицата, притискали гърдите є, докато те не се откъснали с ужасна болка. А блажената Августа, търпейки тази ужасна болка, се радвала, че страда за Истинния Бог и Му се молела да є изпрати Той благодатната Си помощ. Когато гърдите є се откъснали, кръвта є потекла като река и всички, които я заобикаляли, се изпълнили с жалост и изразили съчувствието си към нея, понасящата такова ужасно и нетърпимо мъчение. Но безмилостният мъчител не помилвал съпругата си и заповядал да отсекат главата є с меч. А тя, като изслушала с радост тази присъда, казала на света Екатерина:
­ Рабиньо на Истинния Бог, помоли се за мен!
­ Иди с мир ­ отговорила є светата дева, ­ за да царуваш вечно с Христа.
И блажената царица била посечена извън града в двадесет и третия ден на ноември1. А военачалникът Порфирий, катовзел през нощта тялото є, с чест го предал на погребение. На сутринта самият Порфирий заедно с повярвалите в Христа войници се явил пред царя и казал:
­ И ние сме християни, воини на великия Бог.
Нямайки сили да чуе това, царят въздъхнал от дълбината на сърцето си и казал:
­ Уви, погинах, защото се лиших от дивния Порфирий!
После, обръщайки се към другите войници, добавил:
­ И вие, достолюбезни мои воини, се съблазнихте и се отрекохте от боговете, в които вярваха бащите ви; какво ви сториха боговете, че ги оставихте?
А те не му отвърнали нито дума. Само Порфирий му казал:
­ Защо оставяш без внимание главата и питаш нозете? С мен разговаряй.
­ Ти, зла главо, си виновник за тяхната гибел ­ възкликнал Максимин.
И нямайки сили от ярост да продължи речта си, заповядал да отсекат главите на всички. Така те завършили живота си. По този начин се изпълнило предсказанието на света Екатерина, че мнозина от неговите собствени палати ще повярват чрез нея в Христа Бога.
На другия ден мъчителят, като довел Екатерина в съдилището, є казал:
­ Ти ми причини велика скръб и голямо огорчение. Прелъсти жена ми и погуби мъжествения ми военачалник, който беше цялата сила на войската ми; и много други злини са ми причинени от теб, така че би трябвало да те умъртвя безмилостно. Но аз ти прощавам, защото не желая да погубвам такава прекрасна и премъдра девица като теб. Изпълни накрая волята ми, любима моя, принеси жертва на боговете и аз ще те направя своя царица, и никога не ще те оскърбя, и без твоя съвет не щесторя никакво дело, и ти ще живееш с мен в такова веселие и блаженство, на които нито една царица не се е наслаждавала.
Това и много друго казал измамникът, съблазнявайки избраната невеста Христова, но не могъл с коварните си думи да я разлъчи от Христа, с Когото била свързана със здравия съюз на истинската любов. Виждайки, че нито с ласкателство, нито с обещания, нито със заплахи, нито с мъчения може да склони към волята си твърдата като диамант света девица, на-края постановил решението си ­ да се отсече главата є с меч извън града. Войниците, като хванали Екатерина, я повели към мястото на посичането. Много хора ­ мъже и жени, я съпровождали. Всички плачели и съжалявали за това, че загива толкова прекрасна и премъдра девица. Много от следващите я знатни и благородни жени є говорели със сълзи:
­ Най-прекрасна и пресветла девойко! Защо си така жестокосърдечна към себе си, че предпочиташ смъртта пред сладостния живот? Защо безвременно и безплодно погубваш цвета на младостта си? Не е ли по-добре за теб да послушаш царя и да се наслаждаваш на благата в този живот, отколкото да умреш от такава позорна смърт?
­ Оставете безполезния си плач ­ отговорила светицата, ­ но по-добре се радвайте за това, че днес ще видя възлюбения си Жених, Иисус Христос ­ моя Творец и Спасител, Който е красота, венец и слава на мъчениците. Той ме зове към неизказаното райско блаженство. С Него ще царувам и ще се наслаждавам в безкрайните векове. И така, плачете не за мен, а за себе си, защото заради неверието си ще отидете във вечния огън за безкрайни мъчения.
А когато довели светицата на мястото на посичането, тя произнесла следната молитва:
­ Господи Иисусе Христе, Боже мой! Благодаря Ти, че сипоставил нозете ми върху камъка на търпението и си насочил стъпките ми. Простри сега пречистите Си длани, наранени някога на кръста, и приеми душата ми, която Ти принасям в жертва заради любовта си към Теб. Спомни Си, Господи, че аз съм плът и кръв, и не допускай лютите мъчители на Страшния съд да направят явни прегрешенията ми, извършени в неведение; но ги умий с кръвта, която проливам за Теб, и направи така, че това тяло, наранено в мъчения заради Теб и посечено с меч, да бъде невидимо за враговете и гонителите ми. Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, и ги настави със светлината на Твоето познание; и изпълни за тях на полза просбите на тези, които чрез мен ще призоват Твоето свято име, за да се възпява от всички Твоето величие во веки.
Като завършила молитвата, светицата казала на изпълнителя на смъртното наказание:
­ Довърши заповяданото.
Тогава воинът вдигнал меча си и отсякъл честната глава на Екатерина и от раната вместо кръв изтекло мляко. Честните є мощи, както видели удостоени с това вярващи, веднага били взети от свети ангели и пренесени на Синайската планина, за слава на Христа Бога, Който с Отца и Светия Дух в Едно Божество царува во веки. Амин.
СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА
По време на царуването на император Максимиан (4в.) живяла в град Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже по това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрост и красота. На 18 години тя познавала книгите на философи и поети, изучила и лекарската наука.
Богати князе искали ръката на красивата Екатерина, но тя отказвала на всички, а на близките си казвала: "Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!" Такъв момък нямало.
В околностите на града се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. той бил духовен баща на Екатеринината майка. При него тя завела и едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:
— Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко; красотата Му е по-свет ла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството Му се дели постоянно, но от това не намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!
Екатерина се смутила:
— А чий син е този момък, когото ти тъй хвалиш? — попитала девойката.
— Той няма баща на земята — казал пустинникът. — Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.
Старецът й казал още, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да прекара нощта в молитва пред нея.
Екатерина послушала стареца. Уморена, тя заспала молейки се и видяла чуден сън. Присънило й се, че Небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат слънчеви лъчи. Но напразно Екатерина се стараела да Го погледне — Той отвръщал от нея Своя светъл лик. Божията Майка Го карала да погледне девойката, но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което не иска да я погледне.
Чудният сън поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при тозете му и поискала съвет и помощ. Старецът подробно й разказал за истинската вяра, за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбраал истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца светото кръщение. Върнала се у дома с обновена душа, молила се дълго и заспала уморена. В съня си пак видяла Божията майка, но сега божественият Младенец кротко и милостиво погледнал девойката.
— Сега тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.
Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: "Не търси земен годеник!"
В това време в Александрия пристигнал беззаконният цар - гонител на християните. Изпратил глашатаи да свикат народа на езически празник. Когато започнало жертвоприношението в храма, Екатерина отишла, поклонила се на царя и казала: "Не те ли е срам, царю, да се молиш на идоли! Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват и светът стои. Той не обича жертви, но иска ние да живеем по Неговите заповеди".
Царят се разгневил и след жертвоприношението заповядал да доведат девойката при него. На въпросите му тя отговорила:
— Името ми е Екатерина. Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците Си: "Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните" (Ис. 29:14). Самата аз съм земя и прах, но Бог ме надари с красота , за да познаят людет силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате са нищожни и лъжливи.
Царят се разгневил, но прекъснал спора, защото смятал, че не подобава на цар да спори с жена. Решил обаче да събере мъдреците и учените, за да оспорят думите на девойката и да я изобличат в заблуждение. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. С думи на философи и поети Екатерина оспорвала лъжливостта на езическите богове. Накрая разказала за живота и смъртта на Иисуса Христа.
Мъдрецът слушал удивен и се признал за победен. Другите се отказали да продължават спора. Мъдреците започнали да проповядват истиския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Приели мъченическата смърт с радостта, че мъчението ще им отвори вратата на Царството небесно.
Царят обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина. Нейната чудна красота му внушила грешна любов. Всичко й предлагал той - и половината царство, и дарове, почести и слава. Било напразно. Заплашил я със страшна смърт. Тя казала, че нейните страдания ще доведат много люде до Бога и ще им отворят небесното царство.
Започнали жестоки мъчения. После я затворили в тъмница. Дълго лежала в затвора светата мъченица. Веднъж, когато царят отсъствал от града, царица Августа, неговата жена с помощта на Порфирий, един царски приятел и стотник се срещнала с девойката, Разговаряла с нея за страха от мъчения, за християнсикте писания. Екатерина й обяснила Христовото учение. Заедно с царицата думите й слушали Порфирий и войниците, които ги пазели. Всички те повярвали в Христа и се простили с девойката.
Когато царят се върнал, всичко започнало отначало - обещания и заплахи, прелъстителни думи и ужасни мъчения. Яростта на царя се насочила и към царицата. Отсекли й главата с меч. Порфирий заедно с повярвалите войници погребали честното тяло на царицата и признали на царя, че и те са християни. Всички били наказани със смърт.
За последен път повикал царят Екатерина и й казал: "Ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения воин и смути народа. Но аз ще ни простя, ако се поклониш на боговете, защото ми е жал да те предам на смърт. Ще разделя с теб богатството си, ще живееш в богатство и удоволствия, които никой не е изпитвал". Усилията му били напразни. Царят заповядал да я предадат на смърт.
Всички плачели и жалели за Екатерина.
Войник отсякъл главата на светата девойка. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.
След повече от два века подир смъртта на мъченицата, братята от Синайската обител намерили главата и едната й ръка, и пренесли тия свети мощи в храма, който се намира в тяхната обител..



Католическата църква в България почита паметта на свети Андрей М.