Настъплението на крайните националисти

Юта Зомербауер

За много кратко време в България успя да се утвърди като политическа сила партия “Атака”. Председателят й даже достигна до втория тур на президентските избори, които бяха произведени миналата седмица.
Волен - желанието на българите, бе написано на един от предизборните плакати, на които лидерът на “Атака” е изобразен с бяла коса и заел военна поза. В лявата си ръка той държи микрофон, а дясната опъната и свита в юмрук, е отправена целенасочено нагоре. Волен Сидеров, председател на крайно дясната “Атака”, е привърженик на театралните инсценировки и провокативни подмятания за национални герои.
Плановете му за забрана на партията на турското малцинство ДПС или ревизия на приватизационните сделки не биха могли засега да бъдат реализирани, тъй като не му достигнаха достатъчно гласове на балотажа в неделя. Опонентът на Сидеров и настоящ президент Георги Първанов успя да спечели около 78% от гласовете на избирателите, докато за лидера на “Атака” гласуваха 22%.
И този път, както и на първия тур, избирателната активност бе малка, едва 41%. На предварителния тур Първанов бе подкрепен от 64% от имащите право на глас, докато Сидеров само от 21%. Заради ниската избирателна активност от 42,5% се наложи да бъде проведен втори тур, на който изборът се приема за окончателен.
Дългите години на двуполюсен модел в България между посткомунистическата партия БСП и демократичните сили като че ли отидоха в миналото. Дясното политическо пространство се разцепи на безобидни политически групички,а партията на завърналия се от изгнание бивш български цар Симеон Сакскобургготски - НДСВ, която през 2001 г. успя да спечели изненадващо парламентарните избори е на прага да се разпадне. НДСВ също така, както и другите партии не успя да задържи през изминалите години гласовете на избирателите, изразяващи своето недоволство към политически установения двуполюсен модел и сменящи редовно предпочитанията си при гласуване.
Ново възникналите политически спорове се водят около съществения за всички въпрос: “Национализъм или западна интеграция”. От политическите лозунги на “Атака” може да се направи изводът, в кое политическо пространство се е позиционирала партията. “Да върнем България на българите!” и “Продажниците вън!” бяха една част от лозунгите, с които политическата формация, учредена през април, успя да спечели симпатиите на избирателите. По подобие на другите източноевропейски страни България също има своя собствена популистка и крайно националистическа партия - и точно в момент преди присъединяването й към ЕС.
“Атака” успя да спечели на парламентарните избори през юни 2005 г. 8%, което я вкара като четвъртата политическа сила в Народното събрание. Тогава медиите и политиците не си направиха дори труда да й отдадат нужното внимание, въпреки че “Атака” успя в изключително кратко време да спечели много гласове с лозунгите си срещу малцинствените групи и да изгради свои локални структури на територията на цялата страна. Издаваният вестник “Атака” служи като пропаганден инструмент на партията.
Водената от партия Атака” политика се състои от призиви за изграждане на протекционистка икономика, популистки националсоциалистически мерки и заплахи срещу малцинствата и опоненти. Към войнствените призиви за запазване на “българщината” се числи и задълбочаване на влиянието на православната църква в обществото. Освен това “Атака” е и яростен привърженик на идеята за излизането на България от НАТО.
Недоволството, изразяващо се с упреци към преходния период, преминаването на собствеността от държата в частните джобове на партийните функционери с най-различна политическа окраска, клиентелизма при приватизирането и провеждането на обществени поръчки, намериха голям обществен отзвук.
Враждебността на Сидеров към ЕС, който се представя като отмъстителя на малкия човек, е само логическо продължение на водената агресивна политика. В ЕС цари некомпетентност и налагане на волята от по-големите и силни страни. “Българското производство, търговия и банки трябва да са в български ръце”, е една от главните точки, залегнала в политическата програма на партията.
По-голямата част от издателствата в България определят “Атака” като антиевропейска политическа сила на протеста, която привлича в редиците си избиратели, разочаровани от прехода. Национализмът и расизмът са типични черти на преходния период и затова са преходни като явление. За някои политически анализатори ултранационалистите са дори причина за успокоение. В крайна сметка подобни партии има и в западноевропейските държави. Ето защо България върви по правилния път на нормализиране, се казва в някои от българските медии.
“Атака” обаче носи със себе си повече от популизъм и протест. Успехът й се дължи благодарение на общите расистка неприязън и националистическа риторика. Крайните националисти поставят всичко това стремително на дневен ред в политическия живот. Така например широко разпространено в обществото е неприязънта към циганите. Според проучване на Българския Хелзински комитет 63% от българите не желаят да имат за свои съседи цигани, а 67% не могат да си представят да имат за приятел циганин. “В България е широко разпространено убеждението, че ромите са втора ръка хора”, каза адвокат Йонко Грозев, който се занимава с дела по правата на човека. Към това се прибавя тезата, че ромите са отговорни за всички неудачи на преходния период.
“Атака” определя ромите като криминални субекти -“цигански банди” се нанасят в кварталите, за да крадат и да малтретират местните българи. За всички паразити в обществото може да се намери подходящо място и работа, бяха думите на Сидеров, предизвикали бурни ръкопляскания по време на негов митинг. От друга страна антитурските нагласи са исторически залегнали. Голяма част от българите разглеждат турското малцинство като “пети стълб” на Турция. “Атака” твърди дори, че турското население, което е 10% от това на България се стреми чрез парламентарното си представителство ДПС да сложи ръка върху цялата страна. С подобна аргументация се цели атакуването на широко разпространената в обществото мнение теза, че османският период на “поробване” и “подтисничество” ще бъде заменен днес от османците с други методи, като например икономическа зависимост.
Една от целите си Сидеров вече постигна: Повече от всякога на икономическите и политически проблеми в България се придава етнически оттенък. Дори и другите партии в България се опитват да водят политика, въплъщаваща модерен национализъм и европейски оптимизъм. Дори президентът Първанов прояви веднъж интимност като каза: “Трябва да се демонстрира национална гордост, но не и етнизиране на политиката”.
Интересно е, че Първанов получи най-много гласове от смесените райони, след като ДПС обеща своята подкрепа. Докато турското малцинство избира правилния кандидат, всичко ще е наред. Проблемът “Атака” обаче все още не е решен.