Райна Дрангова, внучка на полк. Борис Дрангов и член на ВМРО пред Агенция “Фокус”.


Фокус: Г-жо Дрангова, какво видяхте вчера, по време на отбелязването на годишнината от смъртта на Мара Бунева?
Райна Дрангова: Все още не мога да сложа в ред емоциите и мислите си. За мен беше нещо потресаващо. Видях как една тълпа озверели момчета, предвождани от няколко души с червени и черни маски, в един хубав, спретнат строй, пристигнаха въоръжени с летви, една бухалка, парчета бетон и започнаха да бият – по моему – избирателно. Биеха предимно възрастни хора, биеха хора, които са с двойно гражданство, не посегнаха на нас, няколкото души, които бяхме от България, и съвсем преднамерено очакваха, че ще има реакция, която да им даде повод да говорят как “бугараците” на тяхна територия бият “клетите” македонски граждани. Гледката беше действително грозна. Напомняше това, което съм гледала по кинопрегледите за Кристалната нощ, когато фашистите в Германия и Австрия са трошили и чупели еврейските витрини...
За мен беше много показателна реакцията на един много възрастен човек, над 80-годишен, който с окървавено лице се отдалечаваше от местопрестъплението (така бих го нарекла, защото за мен това е едно наистина тежко престъпление и спрямо македонските граждани и спрямо човечеството, когато внуците пребиват своите дядовци). Този човек каза: аз няма да отида да се освидетелствам, защото не мога да понеса позора, че моите внуци, или внуците на моите набори, бият своите предшественици по този зверски начин.
Чувствам се някак си виновна... Не намерих думи за утеха на тези хора. Един от тях ми каза – къде е вашият дядо, да ни защити, да ни спаси. Нямаше кой да ги спаси... Просто нямаше!
Фокус: Факт е, че полицията не се намеси?
Райна Дрангова: За мен наистина е много странно, как е възможно полицията да не се намеси. Искам да изясня, че става въпрос за една традиция. Повече от десет години на лобното място на Мара Бунева се събират хора, които със свещичка и цветя отбелязват годишнината от нейната героична смърт. Няма речи, няма знамена, няма шествия, но винаги са присъствали полиция и журналисти, които зорко са следели събитията. За мен е странно това, че джиесемите бяха изключени, никой от нас, който се опита да се свърже с полицията, не успя. Дойдоха двама полицаи след като всичко беше свършило и нападателите се бяха оттеглили. Те разгледаха, но не попитаха никого за нищо поне в продължение на този един час, в който аз стоях там.
Фокус: Това резултат от антибългарската пропаганда в Македония ли е?
Райна Дрангова: Това, което се случи вчера, е един като че ли логически завършек на антибългарската пропаганда и ярост, която цари от миналата година. Не мога да намеря по-точна дума. Антибългаризмът винаги се е прокрадвал като червена нишка по времето на всички правителства от разпадането на Югославия до ден-днешен. Но вчера беше апогеят! Допусна се да се бият възрастни хора затова, че са почели паметта на една героиня.
Преди месец бях в Македония. Тогава медиите заливаха своите зрители и слушатели с приказки за това колко страшно е, че България ще влезе в Европейския съюз, как българите тероризират, бият и не признават ОМО “Илинден”, как не искат да я регистрират... Аз съм присъствала на срещи между нашата организация и хора от Пиринска Македония, когато и омовците са били там. Нашата полиция се стреми да пази омовците от останалата част на хората, въпреки че реална заплаха за омовците никога не е съществувала.
Това, че позовавайки се на българските закони, партията не е регистрирана, макар че в момента има жалба във Върховния съд, това си е вътрешна работа и никой не би трябвало да се меси.
За мен като най-страшна проява на антибългарската пропаганда си остава една статия, в която е използван стих от стихотворението на Константин Миладинов “Тъга за Юг”: “Тамо е тъмно и мрак ме обвива...”. В статията журналистката, която е снимана с петолъчка на челото, говори защо тя не иска Македония да влезе в Европейския съюз. Причините били, че ще стане по-скъпо, че ще им диктуват, че ще ги накарат да честват Коледа по католическия календар и т.н. И накрая завършва в курсив с големи букви: “Хора, България от 1 януари влиза в Европейския съюз. Значи там е мрак”.
Фокус: Каква е прогнозата Ви за отношенията между България и Македония след вчерашната проява?
Райна Дрангова: По моему надеждата на тези, които инспирираха вчерашното издевателство над хората е, че България ще реагира по неадекватен начин. Т.е., че ще каже “няма да ви даваме визи” или пък “че ще си плащаме визите”, което ще предизвика недоволство у обикновените хора. Надявам се, че нашата държава няма да го стори.
Но все пак – трябва да се покаже, че не може по този начин да се продължава. Едната държава е добронамерена и прави всичко възможно, за да защити интересите на хората, на населението в Македония, докато другата отвръща съвършено неадекватно.
Фокус: Паметната плоча на Мара Бунева не веднъж е била осквернявана, рушени са и други български паметници в Македония, сега посегнаха и върху хората. Възможно ли е този инцидент да е последен, или са застрашени и други български паметници в Македония?
Райна Дрангова: Оттук нататък, предполагам, че ако македонската държава продължава по същия начин те ще бъдат застрашени, или вече са застрашени. Даже още по Титово време повече са се погрижили паметниците да бъдат унищожени и заличени от картата на Македония.
В тази връзка искам да кажа, че през декември имаше едни изключително несъстоятелни обвинения как българската държава не се грижи за паметниците на “великаните” на Македония, гроба на Гьорче Петров и др. Ние от ВМРО всяка година традиционно чистим гробовете на Гьорче Петров, на Христо Матов, на Иван Гарванов, на Трайко Китанчев, които са на една линия. Софийските гробища са в доста окаяно състояние, но ние правим това, което е възможно. Македонската преса цялата критикуваше македонския външен министър, че се бил поклонил на гроба на върховиста Христо Матов (б.ред. Антонио Милошоски по време на посещението му в България през 2006 г.). Едно пояснение: Гробът на Христо Матов е на самата алея, на която се намира гробът на Гьорче Петров. За да стигне той до него, трябва да мине покрай гроба на първия. Това означава, че никой интелигентен човек, камо ли външен министър не би пропуснал да сведе глава пред достойния мълчаливец от Струга.
Денка КАЦАРСКА