Валентин Никифоров, зам.-председател на КНСБ, пред радио „Фокус” и сутрешния блок „Добро утро, България”

Водещ: Добро утро на Валентин Никифоров, зам.-председател на КНСБ.
Валентин Никифоров: Добро утро на Вас и слушателите.
Водещ: Нека да започнем оттам – доста мрачна прогноза имате, засягаща безработицата в България – до 250 хиляди безработни. На какво се дължи тя?
Валентин Никифоров: Това, което колегата Димитров/бел.ред. Пламен Димитров, заместник-председател на КНСБ/обяви пред медиите, е на база анализа, който КНСБ прави или мониторинга върху проявленията на кризата всеки месец чрез нашите структури в отделните браншове и по региони. При нас в края на всеки месец получаваме информация за това какво се случва в отделните браншови отрасли, какви са намеренията на работодателите, чрез структурите, които имаме в отделните фирми. Това, което при нас постъпва като заявления не е никак успокояващо, защото безработицата ще расте през тази година. За съжаление, нашите прогнози са, че тя ще бъде по-трудна, отколкото бе миналата година. Аз само ще кажа нещо – и при предишното правителство ние предупредихме, че към края на годината ще бъде на около 10%, сега отчитаме 9.9% и още много други неща, които грубо казано се нагласяват. Аз ще дам само няколко примера. В момента има 367 хиляди български граждани, регистрирани в Бюрата по труда. Нашата информация, която получаваме от колегите по региони е, че около 150-180 хиляди българи са тези, които не са регистрирани, те са отпаднали от регистрация или завърнали се български граждани, които са тук, в Република България, които търсят активно работа и препитание. Така че нашите анализи сочат, че около половин милион българи са тези, които в момента са безработни в границите на нашата република.
Водещ: Според Вас 2010 година каква ще бъде спрямо миналата откъм безработицата?
Валентин Никифоров: Вижте, ние настояваме още от средата на миналата година, когато КНСБ проведе националната демонстрация с искане да има реални действащи антикризисни браншови програми. И сигурно и слушателите, а и вие не може да ми кажете дали има в системата на транспорта, в строителството, в машиностроенето и където и да е някаква действаща антикризисна програма, която да е подготвена и разписана от работодатели, от синдикати или от съответното министерство или правителството. Това, което на национално ниво бе направено, ако си спомняте, в края на миналата година, е добро, защото то постави началото на национално ниво. Но трябваше да бъдат разписани другите антикризисни програми, които да оформят съответните министерства, съответните работодателски организации, синдикати и всеки с отговорностите си да направи така, че кризата да има по-малки проявления в България. За съжаление, антикризисните мерки в системата на БДЖ и на други места е съкращение на хиляди български граждани, наши синдикални членове, и затова решението на една част от нашите структури е за активни действия, синдикални, които да бъдат на базата на Закона за протестните действия или на Закона за ефективни стачни действия. Защото нещата са нетърпими и излизат от всякакви граници. Хората, които излизат, като един пример ще дам, от 700 – 800 лева възнаграждение в системата на БДЖ, машиностроене и други, те отиват съгласно българското законодателство, на 240 лева, това е максимумът обезщетение за безработица. Какъв е стимулът тогава на хората, когато работят да се осигуряват на реално получаваните работни заплати. Много проблеми има, които вярвам... в петък ние ги поставихме на срещата с вицепремиера Симеон Дянков, на първата среща. В петък започваме на национално ниво работната група. Ние ще участваме с нашите виждания. Второто, което е, ако имаше антикризисна, реална програма в системата на строителството, щяха да се отбележат още тогава лошите ефекти от неразплащането на държавата със строителните фирми. В момента се отчитат около 102 милиона лева, които не са разплатени на пътно-строителни и други фирми. 102 милиона лева са на Агенция „Пътна инфраструктура”, но там са 20 милиона лева наши работни заплати и осигуровки. Това го забравят някои, които управляват държавата, че тези български граждани трябва след като са заработили, след като свършили работа, да получат и работна заплата.
Водещ: Колко безработни е имало на борсата през 2009 година? Имате ли информация?
Валентин Никифоров: Това, което към момента е регистрирано, това са 367 хиляди, аз казах, регистрирани в Бюрата по труда безработни. За съжаление, тенденцията се увеличава, затова е и нашият песимизъм. Ако си спомняте, ние внесохме... през месец декември бяха около 17 хиляди регистрираните нови само за един месец. Януари бе един от трагичните рекордьори, приблизително 30 хиляди български граждани останаха на улицата без работа. Лошото е, че не се създава алтернативна заетост и това ще доведе до по-голямо криминализиране, до по-голямо нагнетяване на социалното напрежение в обществото, защото тези хора, които излизат от стабилни работни места, с постоянни трудови договори, те са съгласни на всякаква работа и отиват в сивата икономика. Това трябва да се предотврати.
Водещ: Един последен въпрос. Вашият колега Пламен Димитров каза, че трябва да има философия, която да подкрепя заетостта. Според него трябва да бъде подкрепен не само износът, но и потреблението. Как това може да стане?
Валентин Никифоров: Вижте, потреблението може с няколко неща да бъде подкрепено – чрез разплащане на държавата към тези фирми. Както споменах преди малко, нашата информация е, че над 400 милиона лева се дължат на българските граждани, заработи, но неизплатени работни заплати. Това ще бъде един сериозен стимул за потреблението. Второто, което е, ние настояваме непрекъснато от бюджетния излишък, който бе натрупан през годините, без да има проблеми със стабилността на Валутния борд, Българска банка за развитие да стимулира българския бизнес, защото вижте... стимулирали се българският бизнес, ще има и работни места, ще има и доходи. Но той да се стимулира така, че да се проверява за какво се разходват тези средства. Защото ние на база на анализа имаме информация, че тези, които купиха голяма част от българската икономика, но не я платиха, сега са със същите тези „български родни стратегически бизнесмени”, които не плащат и работните заплати. Ние нямаме проблеми, говоря ние като синдикат, с неизплащане на работни заплати в много стратегически фирми – „Солвей соди” ... и други, имаме проблеми с нашите български работодатели, които взеха голяма част от икономиката, не я платиха, защото и там се дължат около осем милиарда лева, неразплатени през Агенцията за следприватизационен контрол и сега по същия начин те, след данъчните облекчения, които им бяха направени през годините, и останаха около 10 милиарда лева в този същия бизнес, трябваше да инвестират в нови технологии, по-добри условия на труд. Вие ми кажете къде е направено това, например от „Кремиковци” до което искате такова предприятие със „стратегически инвеститор”.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор, г-н Никифоров. Приятен ден. Чухте зам.-председателя на КНСБ Валентин Никифоров.
Христина ТИШЕВА