За телесния и духовен пост, за прошката и за добрите мисли Агенция „Фокус” разговаря с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

Фокус: Тази неделя е Месни заговезни според православния календар. С какво е свързан този ден и откъде идва името?
Митрополит Кирил: Господ Бог, нашият създател е направил всичко премъдро, затова и към самия пост по личен пример на нашия спасител Исус Христос ние пристъпваме през различни етапи. В началото са подготвителните недели към светия пост – Неделя на Закхея, Неделя на блудния син, Неделя на митаря и фарисея. След това идва Неделя месопустна, т.е. да се направят заговезни само с месо. След това една седмица могат да се употребяват рибни, морски и млечни продукти. Така в продължение на една седмица да се подготви човек първо като премахне месото и след това да започне по-строгият пост. Тази месопустна неделя се явява една подготовка за намаляване на ползването от месни продукти.
Освен това ще напомня и за второто пришествие на нашия господ Исус Христос. По-дълбокият смисъл по отношение на вярата е, че трябва да изпълняваме всички божи заповеди, за да можем да застанем достойно пред Исус Христос, когато той втори път ще дойде на земята, но вече като съдия. Първият път той дойде като просветител, затова Богоявление, когато Христос се кръсти и Бог със своята троичност се яви пред света, се нарича и просвещение. Господ Исус Христос дойде, за да ни просвети с истинската вяра. Той дойде да ни проповядва, да остави своя нов завет, както той сам казва „грях не щяхте да имате, но сега вие видяхте, чухте и повярвахте”, затова ние ще понесем последствията от това дали изпълняваме това, което сме научили или не. Това е най-важното в християнството – не само да познаваме божиите заповеди, не само да подражаваме на спасителя в неговото милосърдие и готовността за саможертва, както той предаде себе си в жертва за всички нас, така и ние да се жертваме за своя ближен. Трябва да сме готови да отговаряме пред нашия господ Исус Христос. На следващата неделя – Сирни заговезни ще ни напомни за Страшния съд, когато книгите ще се отворят и ще се разкрият всички наши дела – дали добри или не. И от това ще зависи нашата съдба в Царството небесно. Бог ни подготвя постепенно да вършим своето спасение. Напомня ни, че трябва да вършим добри дела, за да получим венеца на живота.
Фокус: С какво се свързва Сирни заговезни, който тази година е на 14 февруари?
Митрополит Кирил: Сирни заговезни е окончателното заговяване. Извършва се и взаимното опрощение. Тогава се споменава изгонването на Адам и Ева от Рая, защото не трябва да забравяме за непослушанието. Трябва да помним, че ние не трябва като тях да извършваме непослушание, защото всяко непослушание към Бог значи да извършим грях и да го обидим. По този начин ние се отдалечаваме, както се отдалечаваме в отношенията с нашите близки и приятели, когато ние извършим нещо, което на тях не им е приятно или ги нараним. Трябва да се стараем да не нараняваме Бога, а това ще ни помогне да се стремим да не нараняваме своите близки, да няма насилие, а точно обратното – да царува христовата божествена любов. Не просто да помагаме на ближния си или както някой казва да бъдем солидарни, а да бъдем готови да се жертваме за тях. Това е смисълът.
Фокус: Какъв е смисълът на прошката в православната вяра?
Митрополит Кирил: Това е да умеем да разберем другия и първо ние да му простим. Обръщението в храма към всички, които дойдат на Сирни заговезни е: „Простено!”. И тогава искаме от тях прошка: „Прости!”. Много е трудно човек да прости на другия и затова ние първо трябва да го направим, защото ако всеки чака другият да го направи, ще си чакаме безкрайно. На това ни учи Спасителят. Ние трябва да направим първата крачка, ние трябва да протегнем ръка, независимо колко много са ни обидили нашите близки. По този начин ние ще покажем силата на духовния човек, на възвишения, на морално издигнатия човек. Тогава ще спечелим даже и най-големия си враг.
Фокус: Умее ли българинът да прощава?
Митрополит Кирил: Разбира се, като всеки човек. Това е залегнало в душата на човека. Господ е поставил в него естествения, нравствения закон и затова е необходимо да му се напомня чрез Светото Евангелие, чрез Светите Отци за всички тези добродетели и най-вече за прошката. Човек има нужда от подкрепа и той трябва да я намира в тези свещени книги и да се подсилва това негово естествено желание за доброта между човеците. Тертулиан е казал: „Душата на човек е по природа християнка”. Апостол Павел говори за естествен нравствен закон у човека, на който ние сме длъжни да помагаме. Ние трябва да помагаме на гласа на съвестта у нас, да усилваме волята си. Не само да не грешим, но когато сгрешим – да поискаме прошка.
Фокус: Кое е най-важното нещо, което православният християнин трябва да знае за Великите пости?
Митрополит Кирил: Както е отредила христовата църква в съответните дни има различен режим. Първите три дни след Сирни заговезни, който може, който се е подготвил, изобщо не яде. Сряда и петък - без олио. Събота и неделя непременно се готви с олио. Всеки според своите сили и желание може да прави по-тежкия, суровия пост или по-леко, с използването на олио. Важното е да не се ядат млечни и месни продукти. Това е телесният пост. Но много по-важен през Великите пости е духовният пост, когато ние трябва да се въздържаме в духовно отношение от всяка скверна дума, от всяка обида към своя ближен. Някои не ядат месо, но са готови да „изядат” своя ближен. Такъв християнин няма полза от телесния пост, ако не спазва духовния. Духовният пост е много по-важен. Но и не може както други – „аз постя само духовно, не правя нищо лошо. Че не постя и телесно не е толкова важно”. И двете неща трябва да се спазват, защото те са като крилата на една птица. Всяка птица може да лети само с две крила. Така и човекът – за да се издигне духовно той трябва да има две крила. И телесният пост е важен, и духовният пост е важен. Господ казва, че не това, което влиза в устата скверни човека, а това, което излиза от сърцето. И с каквото е пълно то, такова излиза от него. Ако е пълно с насилие, такива са и делата на човека, такива са му първо думите и мислите. Много е важен духовният пост, за да може човек още в процеса на мислене да избягва греха. Когато започне да мисли за някой грях, той вече почти го е извършил. Затова Христос казва който мъж погледне на жена с пожелание, той вече е съгрешил, след като в ума си го е направил това. Големите разбойници са тръгнали от малко. Ето защо отначало трябва да се предпазваме, от мисълта. Да мислим само добри неща. Да се стараем да пресичаме всяка лоша мисъл още от самото начало. Това е духовният пост.
Фокус: Какъв е интересът на младите хора към спазването на поста?
Митрополит Кирил: Много младежи с интерес, със старание и с любов бих казал се стремят да вършат това, а да не говорим за децата. Децата са невинни и честни и много често те заставят родителите си да постят.
Фокус: В събота, преди Месни заговезни е Задушница. Защо точно този ден се определя за почит към мъртвите?
Митрополит Кирил: Защото по време на поста не се извършва помен за починалите. Тогава се прави поменът, за да се уважат и да не се забравят починалите. За да може след това да обръщаме внимание почти и единствено върху себе си. Да се посветим на очистване на телесната и духовна нечистота.
Екатерина ПАНОВА