Руско-украинският газов спор, който причини проблеми с доставките в 18 европейски страни, е “ясен знак”, че Европа се нуждае от единни действия по въпроса за енергийната сигурност, подчерта Европейската комисия.
Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу приветства възобновяването на газовите доставки за Европа вчера, две седмици след като противопоставянето остави милиони източноевропейци без отопление по средата на зимата.
Но Барозу предупреди, че трябва да бъдат извлечени дългосрочни поуки от кризата. “Не трябва да си позволяваме да изпадаме отново в подобна ситуация в бъдеще”, каза Барозу. “Посланието, което ще предам на Европейския съвет през март е, че вече трябва да имаме сериозно отношение относно разнообразяването и инвестирането в европейската енергийна сигурност в бъдеще”.
Барозу, в частност, има предвид 5-те млрд. евро излишък на ЕС, за които той заяви, че трябва да бъдат изразходвани “за насърчаване на разнообразяването на енергийните източници и на маршрутите за доставки”. Предложението за разблокиране на средствата в момента се дискутира от Съвета и Барозу каза, че ще се стреми към “бързо споразумение” за определяне на приоритетните проекти с 27-те страни-членки на ЕС.
Планираният газопровод “Набуко”, който ще транспортира каспийски газ до Европа през България до Австрия, се очаква да бъде възроден като един от ключовите приоритети, които се подкрепят от Европейската комисия и чешкото председателство на ЕС.
Но правителствата на държавите от ЕС се опитват да използват кризата за осъществяване на собствените си планове. В Германия, министърът на икономиката Михаел Глос наскоро заяви пред местната преса, че кризата е демонстрирала, че нито една страна не може да си позволи да има само един източник на енергия, с което намекна за ядрената енергетика.
“Тази позиция трябва да бъде разгледана в контекста на предизборна битка”, смята Сюзън Ниес от Френския институт по международни отношения. По нейните думи, газовата криза предоставя нови “амуниции” за канцлера Ангела Меркел, която “винаги е била благосклонна” към ядрената енергетиката, да повдигне въпроса в предизборната кампания за парламентарните избори, насрочени за 27 септември.
Други страни като България и Словакия на свой ред използват газовия спор, за да пуснат в употреба старите си атомни електроцентрали, които трябваше да бъдат затворени заради изискванията на ЕС за членство.
В Русия, “Газпром”, държавният газов монополист, обяви, че спорът е изтъкнал нуждата от полагане на тръбопровода “Южен поток”, който трябва да доставя руски газ през Балканите до Италия. “Ясно е, че колкото по-рано разнообразяването на транзитните маршрути се случи, толкова по-добре ще бъде за Европа”, каза заместник-председателят на управителния съвет на “Газпром” Александър Медведев. “Става въпрос не само за политически, но и за технически риск”, коментира той.