Премиерът на Белгия Херман ван Ромпой, който бе номиниран миналата седмица от държавните и правителствените ръководители на ЕС за поста на първи постоянен председател на Европейския съвет, ще бъде повече „председател”, отколкото лидер, смята Тиери Шопен, директор на фондация „Робер Шуман”.
На извънредната си среща миналия четвъртък (19 ноември) лидерите на ЕС единодушно подкрепиха Ван Ромпой и баронеса Катрин Аштън за двата нови ръководни поста – председател на Съвета и върховен представител за външните отношения на блока. И двамата са смятани за дискретни политици, които са избрани заради способността си да постигат консенсус между страните от ЕС.
С избирането на „личност с по-малка харизма от Тони Блеър”, бивш премиер на Великобритания, „големите страни-членки няма да бъдат засенчени от новия постоянен председател”, заявява Шопен.
„Търсеше се някой, който може да постига компромис и да сближава мненията на страните-членки”, поясни Шопен относно Лисабонския договор, според който: „Председателят на Европейския съвет ще председателства и ще ръководи работата му, осигурявайки подготовка и последователност на работата на Съвета…и ще се старае да се постига съгласие и консенсус” между държавните и правителствените ръководители.
„Изборът на Херман ван Ромпой изглежда съответства на тези критерии. Той идва от „малка” страна, но в същото време тя се намира в историческото сърце на изграждането на Европа”, допълва той.
Номинирането на постоянен председател на Европейския съвет „е признание, че политическото ръководство в момента е повече в страните-членки (поне в някои от тях), а не в Европейската комисия”, подчертава Шопен. „Европейският съвет е стратегически орган в ЕС. Той определя неговите политически планове”, пояснява той.
„Комисията все още се смята от много за организация (имаща за цел) да олицетворява основния европейски интерес. Но това е институция, която все повече се политизира през последното десетилетие”, според Тиери Шопен.
Още повече, нейният председател „ще спечели от по-голяма политическа легитимност, когато бъде избиран от Европейския парламент на базата на мнозинство след европейските избори”, смята той.
Шопен не одобри липсата на официални кандидати за поста, освен Жан-Клод Юнкер, Вайра Вике-Фрайберга и Томас Хендрик Илвес.
„Предпазливостта на Европейския съвет можеше да бъде премахната или да бъдат организирани слушания от държавните и правителствените ръководители”, предположи той. Полша предложи организиране на дискусии, но „старите” страни-членки на ЕС се противопоставиха на идеята.
Относно върховния представител за външните отношения Шопен заяви, че Катрин Аштън ще има „два лагера”. Тя ще замени настоящият върховен представител за външната политика и политика по сигурността Хавиер Солана и Бенита Фереро-Валднер, настоящ евеокомисар за външните отношения.
„Тази важна реформа ще избегне съперничество между тези две функции, смята експертът.
Но той отказа да изключи възможността за други конкуренции, особено между двата нови поста. „Човек може лесно да си представи, че на международни среща ЕС ще бъде представян от председателя на Европейския съвет, който ще говори за политически въпроси, които директно засягат държавните и правителствените ръководители”, коментира Тиери Шопен.
„Председателят на Комисията ще дискутира проблеми на общността. А върховният представител ще се занимава със срещи на външните министри на страните-членки”, заключава той.