Само седмици преди Европейската комисия да публикува оценка на напредъка на България и Румъния в ЕС, докладчици във френския Сенат предупредиха да не се „заклеймяват” двете най-нови членки на блока и предложиха „настройване” на Механизма за сътрудничество и проверка, така че да се помогне на двете държави след тяхното присъединяване.
В доклад до френския Сенат неговите членове Пиер Бернар-Реймон и Мишел Бийо посочват, че очакваният през септември доклад за България и Румъния може да „засили съмненията сред останалите страни-членки относно условията за присъединяване към ЕС”.
Докладчиците, които са осъществили задълбочено проучване с помощта на визити в двете страни, също така смятат, че докладите може да бъдат сметнати от България и Румъния за „прекомерно заклеймяване”.
Реймон и Бйио също така изключват евентуалната употреба на „предпазна клауза”, която би анулирала взаимното признаване на решения на съдилища между двете страни и ЕС, като я определят като контрапродуктивна за двете страни.
Като пример докладчиците посочват, че през 2007 г. между България и Франция са били издадени успешно 60 европейски заповеди за задържане.
Предпазната клауза може да бъде налагана само през първите три години от членството – до 1 януари 2010 г. Но Механизмът за сътрудничество и проверка няма ограничения за срока на действие. Румъния настоя механизмът да бъде отменен, докато България се застъпва за адаптирането му.
Реймон и Бийо критикуват слабостта на механизма, който, според тяхната гледна точка, не осигурява ясно индикации за постигнатия напредък. Но двамата подкрепят запазването на мониторинговия механизъм, стига той да бъде „настроен”, така че да набляга на „сътрудничеството”.
Докладчиците също така се обявяват за по-целенасочени действия срещу организираната престъпност на ниво Европейски съюз, като, според тях, феноменът не засяга само двете новоприсъединили се страни-членки.
Реймон и Бийо също смятат, че има уроци, които трябва да бъдат научени от присъединяването на България и Румъния с оглед на бъдещото разширяване на съюза и е необходимо „по-силно съответствие” преди присъединяването. Това вече засяга стремежа на Хърватия към членство, изтъкват те.